№ 2684
гр. Варна, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501458 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „ДЗИ – Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК: *********, срещу Определение (погрешно
наименовано „Решение“) №36 от 15.03.2022г., постановено по гр.д.
№20213120100330/2021г. по описа на Районен съд - Девня, с което е оставена
без уважение молба вх. № 650/08.02.2022 г. от ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК
за допълване на постановеното по делото решение №10/20.01.2022 г. в частта
за разноските.
Частният жалбоподател твърди, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото, тъй като в продължение на повече от три години не е
заплатил задължението си. Твърди, че регресната покана следва да се счита за
връчена, тъй като е изпратена по постоянния адрес на ответника, посочен и
като адрес за кореспонденция в Протокола за ПТП, АУАН и Наказателното
постановление. Поддържа, че ответникът се домогва да извлече права от
собственото си неправомерно поведение, посочвайки адрес за
кореспонденция, на който няма да бъде открит, като по този начин дава повод
на ищеца да предяви претенцията си по исков ред. Излага, че гражданите
следва да имат грижата да поддържат актуалността на регистрирания си
постоянен адрес, като заявяват промяната му при всяка една трайна промяна.
Съгласно чл. 93 ЗГР постоянният адрес на гражданите е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление. Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или
ползване на права или услуги. Твърди, че застрахователят не разполага с
правен механизъм, по който извънсъдебно да установи адреса, на който
ответникът фактически пребивава.
В отговора на частната жалба се поддържат доводи за нейната
неоснователност.
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
В частта за разноските решението има характера на определение,
поради което и съгласно чл.248, ал.3 от ГПК по искането за неговото
допълване или изменение съдът се произнася също с определение. В случая
съдът е постановил решение, но доколкото същото е акт от по-висок ранг,
допуснатото формално нарушение не го опорочава.
С постановеното по делото първоинстанционно решение
№10/20.01.2022 г. предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, ЕИК:
********* против ИС. С. Х., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.
410, вр. чл. 500 ал. 2 от КЗ е отхвърлен, поради плащане в хода на процеса, а
искът по чл.86 от ЗЗД – като неоснователен, поради липса на доказателства за
връчване на регресната покана, респективно за поставяне на ответника в
забава.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според ал.2 на
същата разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Предмет на разглеждане пред ДРС е иск с правно основание чл. 410 вр.
чл. 500 ал. 2 от КЗ за упражняване на регресното право на платилия
обезщетение застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу
прекия причинител на щетата. Задължението на делинквента към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/.
Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
В случая отправената от ищеца регресна покана не е достигнала до
ответника, тъй като пощенската пратка, изпратена по постоянния му адрес в
гр.Суворово, е върната на 16.10.2018г. с отбелязване, че адресатът е
преместен. Фингирано връчване по отношение на непотърсените пощенски
пратки не е предвидено в действащия процесуален закон, поради което
представената обратна разписка не представлява годно доказателства за
получаване на поканата от ответника. Отделно от това по делото се
установява, че връчване по настоящия адрес на ответника в гр.Варна не е
извършвано. Неоснователни са оплаквания за липса на извънпроцесуален
способ за уточняване на адресната регистрация. При полагане на дължимата
грижа застрахователят е можел и е бил длъжен да инициира връчване на
поканата чрез нотариус или ЧСИ, който да удостовери неговата редовност по
реда на чл.47 от ГПК при неоткриване на лицето. Правилото на чл. 93 ЗГР, на
което жалбоподателят се позовава, не освобождава кредитора от ангажимента
му да обезпечи връчването на регресната покана чрез надлежен способ.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът е поканен да
2
изпълни едва с получаване на препис от исковата молба. Плащането на
главницата е осъществено от него в първия възможен момент след узнаване
за предявения иск.
Ето защо съдът намира, че с поведението си ответникът не е станал
причина за завеждане на делото, поради което са налице предпоставките на
чл.78, ал.2 от ГПК и ищецът следва да понесе сторените от него разноски.
Следва да се съобрази също, че по отношение на претенцията за
мораторна лихва искът е отхвърлен като недоказан, което е самостоятелно
основание за недължимост на разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, макар и по
различни от изложените съображения.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение (погрешно наименовано „Решение“)
№36 от 15.03.2022г., постановено по гр.д. №20213120100330/2021г. по описа
на Районен съд - Девня, с което е оставена без уважение молба вх. №
650/08.02.2022 г. от „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, ЕИК: *********, с
правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното по
делото решение №10/20.01.2022 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3