РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1148 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по предявен иск с пр.осн. чл. 108 от ЗС , чл. 124 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК и насрещен иск с правно основание
чл.109 от ЗС.
Ищците
претендират да бъде установено по отношение на ответницата съществуването на
правото им на собственост на недвижим имот – едноетажна масивна страда с
идентификатор № 40909.109.165.2 по КК и КР на гр.Кърджали, с адрес на сградата:
гр.Кърджали. ***, изградена в западната част на поземлен имот с идентификатор №
40909.109.165, със застроена площ 22 кв.м., с предназначение ГАРАЖ, при съседи:
изток-гараж с идентификатор № 40909.109.165.3, север, юг и запад-дворно място в
поземлен имот с идентификатор № 40909.109.165 по КК и КР на гр.Кърджали; да
бъде признато за установено спрямо ответницата, че ищците са съсобственици на
недвижим имот: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с полезна площ 10,30 кв.м., разположено в
югозападната част на сутерена на сграда с идентификатор № 40909.109.165.1 по КК
и КР на гр.Кърджали, разположена в поземлен имот с идентификатор №
40909.109.165 по КК и КР на гр.Кърджали, което избено помещение е прилежащо към
апартамент № 2 /самостоятелно жилище/ с идентификатор № 40909.109.165.1.2 по КК
и КР на гр.Кърджали, обслужван с отделен вход от вътрешно стълбище, изградено в
източната част на жилищната сграда на два етажа и сутерен, със застроена площ
78.20 кв.м., състоящ се от три стаи, кухненски бокс, баня, тоалетна, тераса и
коридор ; да бъде осъдена ответницата да
предаде на ищците владението ВЪРХУ ИЗБЕНОТО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, както и да бъде
постановена ОТМЯНА на НА № 72, т.2, рег.№ 10080, дело № 254/2018 г. по описа на
помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег.№ 020 по РНК, вписан в
Сл.Вп.Кърджали с вх.рег.№ 1357/05.04.2018 г., акт № 24, т.5, дело № 832/2018
година, в частта му, легитимираща ответника като собственик на претендираните
от ищците имоти. Претендира разноски. Излагат твърдения, че ищците са собственици
на втори жилищен етаж, а ответницата е собственик на първи жилищен етаж от сграда , построена в поземлен имот с
идентификатор № 40909.109.165 по КК и КР
на гр.Кърджали,както и че ищците са собственици на ½ ид.част от поземлен
имот с пл.сн. № 54 в кв.120 по плана на гр.Кърджали, целият с площ 460 кв.м.,
ведно с построените в него: самостоятелно жилище - апартамент № 2, обслужван с отделен вход от
вътрешно стълбище, изградено в източната част на жилищната сграда на два етажа
и сутерен, със застроена площ 78,20
кв.м., състоящ се от
три стаи, кухненски
бокс, баня, тоалетна, тераса и коридор, както и 1/2 ид.част от общите
части на сградата, и ГАРАЖ, разположен в северозападната част на имота,
представляващ едноетажна масивна сграда, състоящ се от една гаражна клетка, със
застроена площ 18,00 кв.м., при граници
на целия имот: поземлен имот с пл.сн. № 62 на С.Д.К., поземлен имот с пл.сн.№
63-на Г. Ж. и поземлен имот с пл.сн. № 3042. Твърдят , че са придобили същите
по време на брака си в режим на СИО, като праводател на ищците е М.В. И. ***,
която при сключването на договора за покупко-продажба от 24.11.2006 г. е
представила пред нотариус документ за собственост, където се сочи, че тя е
притежавала описаното по-горе самостоятелно жилище-апартамент № 2, ведно с
избено помещение № 2 с полезна площ 10,30 кв.м., разположено в югозападната
част на сутерена. Твърди се, че след закупуването на описания имот, ищците
надлежно декларирали същия, в т.ч. и прилежащото
към закупеното самостоятелно жилище МАЗЕ с площ 10,30 кв.м., като плащали
редовно данъци за имота си. Твърди се в исковата молба , че от момента на
закупуване на посочения имот през 2006г. ищците ползват необезпокоявано, явно и
със съзнанието на собственици описания по-горе имот, вкл. и прилежащото към
самостоятелното им жилище мазе с площ от 10,30 кв.м., като това било
единственото избено помещение към жилището на ищците и по закон задължително се
изисквало наличието на такова. Сочат, че поземленият имот е с идентификатор №
40909.109.165 по КК и КР на гр.Кърджали, притежаваният от тях апартамент № 2,
разположен в построената в имота жилищна сграда, е с идентификатор на
самостоятелен обект в сграда № 40909.109.165.1.2, а гаражът, построен в същия
имот, е с идентификатор № 40909.109.165.2 по КК и КР на гр.Кърджали. Твърди се
още, че жилищната сграда, в която е разположен притежаваният от ищците
апартамент № 2 /самостоятелно жилище/ с идентификатор № 40909.109.165.1.2,
представлява жилищна сграда на два етажа и сутерен, като в сутерена са
разположени две мазета, всяко от които представлявало прилежаща част към двете
самостоятелни жилища, разположени съответно на първия и на втория етаж от
сградата. Твърди се, че ответницата е собственик на първия етаж от посочената
жилищна сграда, който първи етаж представлява самостоятелно жилище с
идентификатор № 40909.109.165.1.1 по КК и КР на гр.Кърджали, като прилежаща
част към жилището на ответницата е и едно мазе, разположено в сутерена на
сградата, а респ. ищците притежават вторият етаж-самостоятелно жилище с
прилежащо към същото мазе с полезна площ 10,30 кв.м., разположено в
югозападната част на сутерена. Твърдят, че години наред и без да е налице
какъвто и да е спор между страните по делото, всяка от тях ползвала като
прилежаща част по едно избено помещение от сутерена на сградата, в която са
разположени самостоятелните им жилища. През 2012 г. ищците направили и ремонт
на избеното си помещение , сложили стиропор, измазали и боядисали стените, подменили вратата. Твърдят , че
през м.02.2018 г. ответницата , без каквото и да е основание, изнесла вещите на
ищците от собственото им избено помещение с площ от 10,30 кв.м. в сутерена на
сградата, сменила патрона на входната врата на сутерена на сградата и
установила неправомерно владение върху целия сутерен на сградата, в т.ч. и
върху избеното помещение на ищците, като отказвала да им предостави достъп и да
го освободи от владението си. За случая подали и жалба с вх.№ 300/02.02.2018 г.
по описа на РП-Кърджали. Твърдят, че и до момента не са във владение на
прилежащото към самостоятелното им жилище мазе. Ответницата демонстрирала
несъществуващи вещно-правни претенции за процесното избено помещение и
отказвала доброволно да предаде владението върху същото на ищците. Считат, че е
засегнато правото им на собственост върху имота, като са лишени от възможността
като собственици да го владеят и ползват пълноценно. Въпреки многократните
покани ответницата отказвала да освободи избеното помещение. Сочат, че при
справка установили с изненада, че на 05.04.2018 г. ответницата се снабдила с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение, а именно: НА № 72, т.2, рег.№ 10080, дело №
254/2018 г. по описа на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег.№
020 , акт № 24, т.5, дело № 832/2018 година, съгласно който нотариален акт
ответницата е призната за собственик на следния имот: 1 / ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
СГРАДА с идентификатор № 40909.109.165.2 по КК и КР на гр.Кърджали , с адрес на
сградата: гр.Кърджали, ***, изграден в западната част на поземлен имот с
идентификатор № 40909.109.165 , със застроена площ 22 кв.м., с предназначение
ГАРАЖ, при съседи: изток-гараж с идентификатор № 40909.109.165.3, север, юг и
запад-дворно място в поземлен имот с идентификатор № 40909.109.165 и 2.
СУТЕРЕН, със светла площ 34 кв.м., съдържащ коридор и две мазета, прилежащи към
самостоятелно жилище с идентификатор № 40909.109.165.1.1, разположено на първия
етаж от жилищна сграда на два етажа с идентификатор 40909.109.165 по КК и КР на
гр.Кърджали. Считат, че ответницата се снабдила неправомерно с констативен
нотариален акт за собственост по давност върху гаража, който в действителност е
собственост на ищците и който същите владеят, поддържат и ползват от
закупуването му и до момента и който ответницата не е владяла. Твърдят, че и
понастоящем ищците ползват гаража като паркират собствения си автомобил в него,
че преди години са ремонтирали същия, като съществува и открита на името на
ищеца А.Д. партида за ток за гаража. Твърдят, че неправомерно ответницата се е
снабдила с констативен нотариален и за двете находящи се в сутерена на сградата
мазета като прилежащи към нейното жилище с идентификатор № 40909.109.165.1.1,
като в действителност, ищците са собственици на прилежащото към самостоятелното
им жилище избено помещение № 2 с полезна площ 10,30 кв.м., разположено в
югозападната част на сутерена. Считат,
че процесното избено помещение няма характер на самостоятелен обект и не би
могло да бъде придобивано по давност, като мазето е прилежаща част и не
отговаря на критериите за самостоятелен обект. Молят да се постанови решение, с
което да се уважат изцяло предявените искове, като претендират разноски. В
съдебно заседание ищцата Д.Н.Д. лично и чрез представител по пълномощие, а
ищецът А.Д.Д. чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и молят съда да ги
уважи, за което развиват съображения. Претендират разноски.
Ответницата
Н.А.И. в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с който се оспорва предявените искове, като
твърди, че била собственик също на едно мазе, разположено в сутерена на
сградата, представляващо прилежаща част към нейното жилище и че такова избено
помещение, което се претендира, фактически не съществувало. Оспорва
твърдението, че години наред, без да е бил налице какъвто и да е спор между
страните по делото, всяка от тях била ползвала като прилежаща част по едно
избено помещение от сутерена на сградата, в която са разположени
самостоятелните им жилища. Твърди, че през 1955г. бащата на ответницата А.Т.И.
закупил дворно място, представляващо понастоящем процесния поземлен имот с
идентификатор № 40909.109.165 по КК и КР на гр.Кърджали, като същият, заедно
със съпругата си А.Д. И., изградили върху него процесната жилищна сграда на два
и половина етажа или от самото й изграждане, жилищната сграда е съдържала освен
два етажа с по едно самостоятелно жилище и още един полуетаж, представляващ
висок призем /сутерен/, пригоден за живеене, а не мазета. След построяването на
жилищната сграда, семейството на А. и А. И., заедно с двете им деца -
ответницата Н.И. и сина им Л.И. ползвали първия и втори етажи, а сутерена,
пригоден за живеене отдавали под наем на ученици. През 1975г. А.Т.И. продал на
дъщеря си, ответницата Н.И./В./ първия етаж от жилищната сграда на два стажа и
половина, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от четири стаи и
салон, ведно с 1/2 ид.ч. от парцела, след което ответницата заживяла на първия
етаж, а на втория се установили да живеят Л.А.И. /сина на собствениците на
къщата и брат на ответницата/ и съпругата му М.Б. И.. След като разпределили
двата етажа на двете си деца, А. и А. И. се установили да живеят в сутерена,
пригоден за живеене, представляващ самостоятелно жилище. Двамата живели там от
1975г. до смъртта си, съответно до 1988г. - А. и до 1995г. - А.. Твърди се в
отговора , че след смъртта на майка си А., в сутерена заживели Л.И. със
съпругата си, т.к. получил инсулт и за него било непосилно да изкачва стълбите
до жилището си на втория етаж. След смъртта на баща си през 1995г. ответницата
също се преместила да живее в сутерена, за да се грижи за брат си, т.к.
съпругата му М. работела и не била във възможност да полага грижи за него през
деня. След смъртта на Л. през 2001г. в сутерена останали да живеят ответницата
и М.. Двете живели там до смъртта на М. през 2016г. Твърди се, че след като М.
се снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
завещание №86, т.1, д.№75/2001г. по описа на Нотариус №280 РНК, не се е
разпоредила с т.нар. „избено помещение" през 2006г., т.к. същото
фактически представлявало една от жилищните стаи от обособеното такова в
сутерена или същото не е било предмет на прехвърлителната сделка с Нотариален
акт за покупко-продажба № 135, т.VIII,
рег.№ 13480/2006 г., т.к. такова не е съществувало де юре и де факто. Волята на
М., праводателката на ищците, изрично заявена на купувача А.Д.Д., била да не се
извършва разпореждане с нейното право на собственост върху сутерена, т.к. е
ползвала помещенията, като жилище за нейните жилищни нужди. Твърди се още в
отговора, че едва след смъртта на М., т.е. през 2016г. , ответницата е
напуснала жилището в сутерена и се преместила да живее на първия етаж. Преди да
се влошат отношенията между страните по делото, ответницата на добра воля е
прибирала саксиите с цветя, собственост на ищцата в сутерена. Твърди се, че в
началото на 2018г. отношенията между страните са се влошили, след което за
първи път ищцата е предявила претенции за собственост върху едно от помещенията
в него. Оспорването правото на собственост на ответницата от страна на
ищците мотивирало първата да се снабди с
НА № 72, т.2, рег.№ 10080, дело № 254/2018 г. по описа на помощник-нотариус по
заместване при нотариус с рег.№ 020 по РНК, с който нотариусът констатирал
правото ѝ на собственост върху сутерена, но в цитирания нотариален акт
била допусната грешка, относно квадратурата и съдържащите се помещения в
сутерена. Поради което, с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за
констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давност №1, т.6,
д.№932/2018г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег.№ 020 по
РНК, била изправена допуснатата грешка, като сутеренът бил описан с
действителната му площ 42 кв.м., както и с действителните помещения които
съдържа, а именно: антре, коридор, две стаи, умивалня и баня и тоалетна.
Твърди, че сутеренът не е обща част на сградата по предназначение, а е
самостоятелно жилище, първоначално собственост на А. и А. И., а след смъртта им
на техните наследници. Поради това, че понастоящем ответницата е единственият
жив техен наследник, твърди, че Н.И. е
придобила сутерена, пригоден за живеене, представляващ самостоятелен обект по
реда на наследственото правоприемство. Алтернативно, с отговора се прави
възражение и за придобивна давност, изтекла в полза на ответницата, въз основа
на осъществявано от същата владение, продължило непрекъснато, явно, несмущавано
за периода от 1995г. до 2016г., с намерението да свои за себе си сутерена,
представляващ самостоятелно жилище, вкл. и чрез присъединяване на владение по
чл.82 ЗС от родителите й, т.к. е налице в процесния случай универсално
правоприемство. Ето защо, твърди, че сутеренът е собствен на ответницата и
поради това, че е служил и служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки
на изискванията на чл.40 от ЗУТ и § 5, т.З0 от ДР на ЗУТ, т.е. съставлява
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди,
като всяко жилище трябва има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него. По отношение на необходимата
складова площ, прилежаща към жилището на ищците, твърди, че такава се съдържа в
таванското пространство на жилищната сграда на два етажа и половина, което
именно таванско пространство се ползвало единствено и само от ищите, а
ответницата нямала никакъв достъп до него. Единственото складово помещение, което
обслужвало жилището на ответницата на първия етаж било разположено
непосредствено под него, находящо се в сутерена. Твърди, че ответницата не
ползва таванското пространство, т.к. ищците не ѝ осигурявали достъп до
тази обща част от жилищната сграда. Освен това, твърди,че гаражът, закупен от
ищците през 2006г. не бил едноетажната масивна сграда с идентификатор
№40909.109.165.2 по КК и КР на гр.Кърджали, към който бил насочен
установителния иск за собственост, а съседният - с идентификатор
№40909.109.165.3. Двете гаражни клетки представлявали едноетажна масивна
сграда, разположена в северозападната част на поземления имот с идентификатор
№40909.109.165, съсобственост на ищците и ответницата, като гаражите били
изградени в ПИ по различно време от различни лица и били с различна квадратура
- първи бил построен процесният гараж с
идентификатор №40909.109.165.2 по КК и КР на гр.Кърджали от бащата на
ответницата - А. И. през 1975г., но след извършване на покупко-продажбата на
първия жилищен етаж на ответницата, поради което той не бил предмет на сделката
с дъщеря му. През 1976г. братът на ответницата Л.И. със свои средства изградил
втория гараж, нанесен в КК под идентификатор №40909.109.165.3. Поради това, че
ПИ бил собствен на бащата на Л., на негово име били и одобрените книжа за
строителството му. Между първоначалните
собственици на гаражните клетки никога не е имало спор, че първо изграденият от
тях, находящ се откъм имотната граница, е на Н., а построеният от брат й, откъм
вътрешната част на имота - на семейството на Л.. Н. и бившият й съпруг Вълчо
закупили и поставили желязната врата на гаража с идентификатор
№40909.109.165.2, която и до днес изпълнявала своите функции. След развода
ответницата продължила да владее, непрекъснато, спокойно и несмущавано гаража в
периода от 1995г. до 2018г., вследствие на което го придобила въз основа на
давностно владение. Твърди се в отговора на исковата молба, че между ищците и
ответницата не е имало спор до пролетта на 2018г. кой гараж на кого е в
собственост. Първоначално ищците ползвали гаража, закупен от М., съпругата на Л.
или гаражът, който те двамата изградили през 1976г., а това бил нанесеният с
идентификатор №40909.109.165.3 в КК. Ответницата ползвала гаражът, изграден от
баща й, и придобит от нея в наследство с идентификатор №40909.109.165.2. През
м. февруари на 2018г. ищецът ѝ предложил да наеме нейния гараж срещу наем
от 20 лв., но тя отказала. След това последвало самонастаняване на ищците,
които подменили катинара и заявили на ответницата, че това вече ще бъде техния
гараж. През лятото прокарали ток и открили партида на свое име . Твърди се, че ответницата придобила гаража с
идентификатор №40909.109.165.2 по КК
и КР на
гр.Кърджали въз основа
на наследствено правоприемство.
Алтернативно прави възражение за придобивна давност, вкл. и присъединяване на
владение по чл.82 ЗС при наличието на универсално правоприемство. Моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.В съдебно заседание
лично и чрез пълномощника си поддържа отговора на ИМ.
В
производството е предявен и насрещен иск, с който се претендира на основание
чл.109, ал.1 от ЗС да бъдат осъдени ищците по първоначалния иск да осигурят на
ищеца по насрещния иск достъп до
подпокривното пространство- таванско помещение, представляващо обща част
към жилищната сграда на два етажа и
половина с идентификатор №
40909.109.165.1 , като твърди, че няма достъп до тавана, тъй като подходните
врати към него са заключени от ответниците и че сградата не осигурява друг
достъп до тавана, освен към втори
жилищен етаж, като единствено от него се стига до тавана. Поддържа насрещния
иск в съдебно заседание лично и чрез представител по пълномощие.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по насрещния иск, с който
намират иска за недопустим и неоснователен, като не оспорват обстоятелството,
че процесната сграда има подпокривно пространство, но оспорват твърдението, че
на ищцата по насрещния иск не бил осигурен достъп до това подпокривно
пространство и че същата нямалаа възможност да го ползва, поради
обстоятелството,че те никога не били оспорвали и препятствали възможността
ищцата да ползва подпокривното пространство, не са й пречели по какъвто и да е
начин, заради което ѝ предоставили ключ за техния външен коридор на
втория етаж, тъй като страните имали общо парно с общ котел,който бил
разположен във външния коридор на втория етаж под стълбите и ищцата по
насрещния иск ползвала до 2018г., когато заявила,че повече не желае да ползва
общото парно. Молят искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание чрез
упълномощен представител оспорват насрещния иск.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства – писмени и гладни поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира
следното:
По
делото е признато за безспорно, че ищците А. и Д. Д. са собственици на втори
жилищен етаж в режим на СИО, а ответникът Н.И. - на първи жилищен етаж от сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор № 40909.109.165 по КК и КР на гр.Кърджали.
Установява
се,че ищците са придобили по време на брака си и при условията на СИО правото
на собственост върху ½ ид.ч. от поземления имот, описан в исковата
молба, в който е построена жилищната сграда, ведно с построените в него
самостоятелно жилище - апартамент №2,
обслужван с отделен вход от вътрешно стълбище в източната част на жилищната
сграда на два етажа и сутерен, както и ½ ид.ч. от общите части на
сградата и гараж, разположен в северозападната част на имота, състояща се от
гаражна клетка със застроена площ от 18 кв.м. от продавача М.В. И. – съпруга на
починалия на 18.02.2001г. брат на ответницата – Л.А.И., починал на
18.02.2001г., която, от своя страна, притежавала до продажбата правото на
собственост по силата на саморъчно завещание на ½ ид.ч. от поземления
имот, ведно с построеното в него самостоятелно жилище – апартамент № 2, ведно с
избено помещение №2 с полезна площ 10,30 кв.м. , разположено в югозападната
част на сутерена,както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и гараж ,
разположен в северозападната час на имота, с
площ 18,00 кв.м. Или, установява се, че при продажбата праводателят на
ищците М. И. не се е разпоредила с правото си собственост върху претендираното
от ищците Д. избено помещение.
От друга страна, установява се,че бащата на
ответницата А. И. през 1955г. е придобил поземления имот,в който е построил
двуетажна масивна жилищна сграда на два и половина етажа и през 1975г. се е разпоредил
с правото си на собственост върху първия
етаж ведно с ½ ид.ч. от парцела чрез покупко-продажба в полза на дъщеря
си. Установява се, че гараж на ответницата не е бил продаден,тъй като по нейни
твърдениа,такъв още не е бил построен към датата на продажбата.
През
1976г. е проектиран и построен втори гараж със застроена площ по проект 20 кв.м.,
разположен до съществуващия гараж в поземления имот на А. И.. Последният е
починал на на 03.10.1995г., като е оставил за свои наследници дъщеря си -
ответницата Н.А. и синът си Л.А.И., починал на 18.02.2001г. и заместен от
съпругата си М.В. И., починала съответно на 10.10.2016г.
В
периода 2009г.-2018г. ищците са заплащали дължимия данък и такса смет за
притежаваните от тях земя и сграда. Декларирали са и собствеността върху гараж
с идентификатор № 40909.109.165.2.
На
05.04.2018г. ответницата Н.И. е призната за собственик по давностно влядение на
едноетажна масивна сграда с идентификатор № 40909.109.165.2 със застрена площ
от 22,00 кв.м. с предназначение гараж при съседи : изток – гараж с
идентихикатор № 40909.109.165.3 , север ,юг и запад -дворно място в поземлен имот с идентификатор
№ 40909.109.165 по КК и КР на гр.Кърджали , одобрени със Заповед № РД –
18-66/18.10.2006г. на изп.директро на АК , изграден в западната част на ПИ
идентификатор № 40909.109.165. Освен това е призната за собстевник по давностно
владение и на сутерен със светла площ 34,00 кв.м. , съдържащ, съдържащ коридор
и две мазета, прилежащи към собственото самостоятелно жилище с идентификатор №
40909.109.165.1.1. С поправка на констативния нотариален акт № 72/05.04.2018г.,
извършен с НА за поправка № 1/11.10.2018г. и отстранена допусната грешка
относно избеното помещение,като и посочено, че същото е с площ 42,00 кв.м. и
съдържа антре,коридор,две стаи, умивалня и баня-тоалетна.
Установява
се,че през 2012г. ищецът е направил разходи за строителни материали, както и че
на 08.06.2018г. е присъединил гараж в гр.Кърджали, ул. „Дарец“ №1 към
електроразпределителна мрежа.
По
повод прегенциите на страните по техни жалби са образувани досъдебни
производства, по които е бил постановен отказ за образуване на наказателни
производства от общ характер, поради наличие на гражданскоправен спор.
По
делото се установява, че в Община Кърджали липсва документация за промяна
предназначението на сутерен / избено помещение с площ от 10,30 кв.м. в сграда с № 40909.109.165 по КК и КР на
гр.Кърджали.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следното: Св.И.И.
свидетелства,че от ищците ѝ било известно, че те ползват гаражът в ляво,
намиращ се от външната страна на поземления имот, като ползвали и стая в
призема за известно време и по-специално братът на ищцата живеел там ,а сега се
ползвало по-скоро като складово помещение – прибирали през имата цветята. Св.Д.М. виждал ищците Д. да влизат и излизат
от приземния етаж и самият той през 2005-2006г. еднократно влизал в призема,
като баня нямало,а за тоалетната се излиза от призема и се влиза в друг вход в
къщата; ищците ползвали гаражът с металната врата – този вляво при заставане с
лице към гаражите,в който ищецът паркирал автомобила си и двамата направили
хидроизолация. Св.М. виждал,че ответницата живяла в призема заедно с брат си Л.
и неговата съпруга. Цялата къщата отвън била измазана, санирана и боядисана от бащата
на Д. и ищците и брат ѝ идвал да помага. Споровете ежду страните възникнали
преди около година- две. Свидетелят не знае за ограничен достъп на ответницата
до подпокривното пространство. От
показанията на св. С.Д. – брат на щцата се установява,че откакто ищците живеят
в имота, ползват гараж, като през 2007-2008г. ползвали гаража от източната страна, откъм двора, т.е., при заставане
срещу гаражите – ползвали десния. В този период свидетелят оставал да нощува в една
от двете стаи в приземния етаж с малък прозорец, легло, печка, телевизор,
цветя,където спокойно може да се спи и
да се нарече жилище, като ищците не са имали проблем да ползват едната стая в
приземния етаж и той лично говорил с леля Н.,тъй като не можел да ползва стаята
без знанието на ответницата и тя го е виждала да влиза и излиза и не му е
създавала проблеми. В приземния етаж ищците оставяли цветя, алкохол, вино
,заради температурата,като те направили ремонт и на двата гаража, изолирали
покрива, направили навес за асмите. През изминалите години ответницата не била
оспорвала собствеността на ищците и не им пречила да ползват гараж, призем,
двор. Не бил участвал в санирането на сградата и не му е известно Д. и А. да
пречат на Н. да ползва подпокривното пространство. Според св.С.Е. през 1960г. заедно
с Н. строили, като жилищната сграда най-напред се построил долният етаж от
жилищната сграда, в който живеели, а втория етаж – след това. В най-долния етаж
живели родителите на ответницата - А. и А.
заживяха в най-долния етаж, който бил под първия етаж. Над него живели Н. и мъжът ѝ преди да се разведат, а на
следващия допълнително построен етаж - Л. и М.. След като Л. получил инсулт, заедно
с М. слезли да живеят в една от стаите на приземния етаж, а в другата живеел
бащата на ответницата - А. и след
смъртта му Н. заживяла в призема с брат си Л. и М., а след смъртта на Л., в
призема останали да живеят Н. и М.. След смъртта на М., ответницата се качила
да живее на първия етаж, но продължила да ползва приземния етаж. ,който бил
обзаведен с дивани, шкаф, телевизор, масичка, готварска печка, салонски бюфет,
мивка и килерче. В тоалетна се влизало отвън, а банята била втория етаж. Свидетелката не е виждала този
приземен етаж да се ползва от ищците,който Н. отключвала и заключвала. От двата
гаража най-напред бил построен гаражът, който бил от лявата страна при
заставене с лице към тях и той бил построен за колята, която ответницата и
съпругът ѝ закупили. Той бил по-старият и с желязна врата. След развода Н.
го отдавала под наем на съсед на име Т. за една – две години, а след това друг
съсед. Десният гараж, по-големият бил построен от бащата на Л. ,когато и последният
закупил кола и ше шегувал,че гаражът бил по-голям,тъй като не бил опитен
шофьор. Според свидетелката в началото и ищците ползвали десния гараж. Таванът
не бил строен, за да се ползва. Даже Н. имала ключ, за да пали парното, което
било разположено на последния етаж от къщата. След време ищците ползвали гаража
на Н. – левия, а тя ползвала парното. Впоследствие Н. казала на
свидетелката,че върнала ключа на А. и поискала
да освободят нейния гараж. Ищците застлали гаражите отгоре. Когато измазвал
къщата, бащата на Д. спял долу в едната стая, а брат ѝ –преди това - за
по една-две вечери през седмицата. Сутеренът никога не се ползвал от А. и Д.,
тъй като М. и Н. живеели в него.
Според показанията
на св.А.И. в подземния етаж на процесната къща живели родителите на Н. – А. и А.,
а след това брат ѝ и снаха ѝ – Л. и М.,като Н. слезнала на приземния
етаж да го гледа и да му помага, когато М. била на работа. След смъртта на Л., М.
и Н. живеели на приземния етаж,където било чисто и обзаведено - легло, печка,
бял бюфет в едната стая, в другата - два дивана, малка секция с телевизор и
печка, а в хола - диван с малка секция, мокетени пътеки, имало и мивка и малък бойлер
с топла вода. Банята и тоалетната били в съседство. Ищците нямали техни вещи в
приземния етаж нито сега, нито в годините назад, освен едно дръвче лимон за
през зимата със съгласието на ответницата и три саксии цветя и само ответницата
единствено имала ключ за това помещение. От двата гаража в имота, с влизането
от външната вратата - от лявата страна бил гаражът на Н.,а от дясната страна - на Л.. Първоначално А. и Д. ползвали десния гараж, след това и двата
гаража,като се договорили те да ползват и гаража на ответницата срещу ползване
на гаража. Когато дошли в къщата, ищците
закупили гараж и етаж, като от дясната страна гаражът бил към тяхната страна на
къщата. След 2006-2007г. ищците си вкарвали двете коли в двата гаража. Свидетелката
три години заплащала наем на ответницата за ползването му през 90-те години,
който гараж първо бил построен. Десният гараж бил строен от Л. по-широк, тъй
като колата му била по-широка – „Волга“. Ответницата имала достъп до таванското
помещение, докато ползвала парното до преди две години - подготвяла го, чистела го, имало определен
час за запалване, поддържала го. По средата на зимата страните се скарали и тя
се озовала без парно. А. поискал ключа и ответницата го върнала, откогато няма достъп
до таванския етаж,до който трябва да се премине през жилището на А. и Д. и през
вратата на жилището, за да се стиге капандурата. Когато санирал къщата, бащата
на Д. оставал да спи в призема.
Св. Я.Д.
– съсед, изяснява,че от едната страна къщата имала приземен етаж, а Л. и М. влизали
през десния вход и живели на втория етаж. В приземния етаж живеели М. и Н.,
след смъртта на Л.. Свидетеят влизал в приземния етаж и виждал, че същият не е мазе,а
бил пригоден за живот и се състоял от две обзаведени стаи, килер, коридор, кухня
с мивка. След смъртта на М., Н. живеела долу, ползвала приземния етаж и само тя
имала ключ за този етаж. Около 1990 г. бащата на свидетеля ползвал за две
години левия гараж с разрешението на ответницата, а в другия гараж Л. държал Волгата.
На свидетеля не е известно ищците кой гараж са ползвали. Етажът над приземния
етаж също бил на ответницата.
От
изготвеното по делото заключение по назначената повторна тройна съдебно - техническа
експертиза,което не се оспорва от страните, в т.ч. и устния доклад в съдебно
заседание се установява, че за процесната сграда не били открити архитектурните
планове в община Кърджали, според изготвеното техническо описание приземния
етаж се състоял от коридор, две помещения с площ 10,6 кв.м. и 11,10 кв.м, 2
ниши с площ 2 кв.м. и тоалетна с отделен вход и светла височина на етажа 2,20
кв.м., пригоден за живеене – имало обособена ниша за кухненски бокс и
помещенията и коридора били обзаведени; строителството на сградата е започнало
през 1961г. при одобрени строителни
книжа и е завършило по-късно; двата жилищни етажа нямали складови помещения, под
междинната стълбищна площадка за втория етаж /самостоятелно вътрешно стълбище
за етажа/ бил оформен килер; подпокривното пространство е било без преграда и
заемало цялата плоча на втория етаж. , като достъпът се осъществявал само от
втория етаж – капандурата била над стълбищната площадка и нямало складиран
багаж; двата гаража били построени по различно време - този с идентификатор № 40909.109.165.2 бил
построен през 1973г., а гаражът с идентификатор № 40909.109.165.3 - през 1976г. Вещите лица допълнително изясняват,
че според тях строителството на сградата е започнало през 1961г. и около 2-3
години обикновено приключва, тъй като в този период бил застрояван целият
квартал, предимно от изселници от чашката на яз. Студен кладенец и
строителството било кратко. Помещенията и коридора в призема били обзаведени и
пригодени за живеене - има легла, дивани, шкафове, изградена мивка. В
подпокривното пространство достъпът бил много труден,тъй като нямало стълба от
поне два метра и при огледа било установено, че е тъмно, необитаемо и празно.
Ищците
претендират да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че
собственици на гараж с идентификатор № 40909.109.165.2, както и на избено
помещение № 2 с полезна площ 10,30 кв.м. и същата бъде осъдена да предаде
владението върху избено помещене №2, разположено в югозападната част на
сутерена на процесната сграда, като прилежащо към апартамент №2. Установено бе
по делото, че през 1973г. е построен гаражът с идентификатор № 40909.109.165.2
от бащата на ответницата А. И. и бил ползван оттогава до 2018г. от ответницата Н.И.,
а три години по-късно – през 1976г. – гараж с идентификатор № 40909.109.165.3
от съпруга на праводателката на ищците. Установено бе, че собствеността върху
по-рано построеният гараж не е прехвърлена на ответницата заедно с продажбата
на първия жилищен имот. При това, следва да се приеме,че същата е наследила
съобразно чл.5,ал.1 от ЗС равна част с брат си Л.И., заместен след смъртта му
от съпругата си М. И., т.е., по ½ ид.ч., при което последната при
разпоредителната сделка на 24.11.2006г. по принцип е могла валидно да прехвърли
притежаваната от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху гараж с
идентификатор № 40909.109.165.2 в полза на ищците А. и Д. Д., но поради наследсвено
правоприемство и изтекла в полза на ответницата придобивна давност в
периода - 1995г. – смъртта на А. И. до
2006г.,установено от гласните доказателства по делото, следва да се направи
извод, че М. И. към датата на продажбата не е притежавала правото на
собственост върху ½ ид.ч. от гараж с идентификатор № 40909.109.165.2,
поради изгубването му за повече от 6 м. съгласно чл.81 от ЗС. В тази връзка,
завещателното разпореждане на Л.И. не може да породи прехвърлителен ефект, тъй
като бе установено по делото, че от построяването през 1973г. ответницата е
владяла именно гараж с идентификатор № 40909.109.165.2, а брат ѝ - Л.И., не е владял същия и през 1976г. е
построил свой гараж – с идентификатор № 40909.109.165.3, който единствено ползвал.
Поради изтичане на период повече от 10 години в полза на ответницата, същата е
придобила собствеността и върху наследените от брат ѝ Л.И., респ.
завещани на съпругата му М. И., ½ ид.ч. с гараж с идентификатор №
40909.109.165.2. Следователно, заветникът и праводател на ищците М. И. не би
могла валидно да се разпореди с правото на собственост върху процесния гараж. В
тази връзка, следва да се съобрази,че дори и след продажбата през 2006г. на
процесния гараж именно ответницата с нейно разрешение е допускала ищците в
същия. Ето защо, следва да се направи извод,че формалната доказателствена сила
на КНА № 72/05.04.2018г. – л.18 от
делото, не е надлежно опровергана, с оглед на което искът по чл.124, ал.1 от ГПК, основан на прехвърлителната сделка по покупко-продажба, изповядана с НА
№135/24.11.2006г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на избено помещение № 2 с полезна площ 10,30 кв.м. – предмет на осъдителния
иск по чл.108 от ЗС, бе установено, че същото е разположено в приземния етаж на
жилищната сграда с идентификатор № 40909.109.165.1 и не е било предмет на
извършената от М. И. през 2006г. продажба, тъй като липсва ясно изразена воля
за разпореждане в НА № 86/05.04.2001г. /л.47/. Бе установено от показанията на
св.С.Е. и заключението на тройната СТЕ, че първоначално през 1961г. е бил
изграден приземният етаж, в който родителите, ответницата и брат ѝ се
настанили да живеят при одобрени строителни книжа и в съотвествие с действащите
по същото време строителни правила и норми, а след 3-4 години били изградени
етажите нагоре – първи и втори жилищен етаж. При това следва да се приеме с
оглед установените в приземния етаж
помещения - коридор, две помещения с площ 10,6 кв.м. и 11,10 кв.м, 2 ниши, вкл.
ниша за кухненски бокс, с площ 2 кв.м., тоалетна с отделен вход и светла
височина на етажа 2,20 м., изцяло обзаведен и пригоден за живеене, в който са
живели до смъртта си родителите на ответницата – А. и А., впоследствие брат
ѝ и снаха – Л. и М., а след смъртта на последната и самата ответница Н.И.,
че по функционално предназначение този процесният приземен етаж има
самостоятелен характер и е самостоятелен обект на собственост и следователно няма
обслужващ характер на избено помещение и съответно не е прилежаща обща част към
жилищните етажи. Съдът стига до този извод,след като съобрази ,че в случая е
налице надземен етаж съгщласно §5, т.50
от ДР на ЗУТ, поради установено от експертизата обстоятелство,че таванът му е
разположен на повече от 1,50 м от прилежащия тротоар на улицата /светла височина на етажа 2,20 м.
съгласно заключението по тройната експертиза,
допустимо при действието на правилата и нормите към изграждането на
жилищната сграда – ППЗПИНМ, действащ до 17.05.1963г. – бел.съда/ На следващо
място, бе установено,че приземният етаж е обособен като жилище с отделен вход и
отговаря на изискванията на чл. 110, ал.1 за съдържание и на чл.110, ал.2 от Наредба
№7 за ПНУТ,допускащи тоалетните и баня-тоалетните да не са свързани с
помещенията в жилището. Не бе установено този призем да има обслужващ характер,
а напротив – свидетелските показанията са еднопосочни, че с изграждането му е
имал единствено предназначение на жилище,каквото има и понастоящем. В този
смисъл е и Решение № 44/12.09.2012г., постановено по гр.д.№ 699/2011г. по описа
на II г.о. на ВКС. Или, следва да се направи извод, че процесният приземен етаж
няма обслужващ характер, представлява самостоятелно жилище, респ. самостоятелен
обект на правото на собствсност, от къдет следва извод,че ищците, позовавайки
се на НА №135/24.11.2006г. като придобивно основание, не се придобили правото
на собственост върху избено помещение №2. Съдът не споделя възражението на
ответницата, че в нейна полза е изтекла придобивна давност с начало 2006г., тъй
като бе установено, че снаха ѝ М. И. е запазила за себе си собствеността
върху придобитото по завещение и наследствено правоприемство от съпруга си Л.И.
½ ид.ч. от приземния етаж,въпреки посоченото в НА № 86/05.04.2001г.
обозначение като избено помещение №2 , при което ответницата се легитимира като
собственик също на ½ ид.ч. от процесния призем по силата на наследствено
правоприемство от родителите си – чл.5,ал.1 от ЗН. Или, ревандикационният иск
по чл.108 от ЗС, основан на покупко-продажба, изповядана с НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 135, том седми, рег. № 13480, дело № 1480
от 24.11.2006г. на нотариус №020 на НК е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Като последица от това следва искът по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна
на НА № 72, т.2, рег.№ 10080, дело № 254/2018 г. по описа на помощник-нотариус
по заместване при нотариус с рег.№ 020 по РНК, вписан в Сл.Вп.Кърджали с
вх.рег.№ 1357/05.04.2018 г., акт № 24, т.5, дело № 832/2018 година, поправен с НА
за поправка на НА за констатиране на собственост верху недвижим имот, придобит
по давност, № 1, т.6, рег. № 36775, дело № 942 от 2018г. от 11.10.2018г. по
описа на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег.№ 020 по РНК, също
да бъде отхвърлен.
По насрещния иск по чл.109 от ЗС:
Установено
бе,че до 2016г. страните са били в добри отношения, като сев.Д. ползвали с
разрешение на Н.И. гараж с идентификатор № 40909.109.165.2, санирали къщата и
хидроизолирали и двата гаража, а тя поддържала и се грижела за парното,
разположено на последния етаж от къщата, заради което разполагала с ключ. От
показанията на св. А.И., които съдът кредитира като логични и необорени с други
доказателства по делото бе установено,че по искане на А.Д.Н.И. върнала ключа,
откогато нямала достъп до подпокривното пространство. Доколкото въпреки
заявеното от ответниците по насрещния иск, същите не предоставиха достъп до
подпокривното пространство на ищцата по насрещния иск в хода на процеса, следва
да се приеме, че искът по чл.109 от ЗС е основателен и следва ответниците А. Д.
Д. да бъдат осъдени да осигурят на ищеца Н.И. достъп до подпокривното
пространство- таванско помещение, представляващо обща част към жилищната сграда на два етажа и половина с
идентификатор № 40909.109.165.1 по КК и
КР на гр.Кърджали.
С оглед
крайния изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, ответницата има
право на разноски в пълен размер, възлизащи по представения списък на
разноските на сума в размер на 690,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Д., с ЕГН **********
и Д.Н.Д., с ЕГН ********** и двамата от ***срещу Н.А.И., с ЕГН **********,***,
иск с пр.осн. чл. 124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Н.А.И.,
с ЕГН **********,*** , че А.Д.Д., с ЕГН ********** и Д.Н.Д. са собственици по
силата на покупко –продажба ,изповядана с НА за покупко-продажба на недвижим
имот № 135, том седми, рег. № 13480, дело № 1480 от 24.11.2006г. на нотариус
№020 на НК на недвижим имот – едноетажна
масивна страда с идентификатор № 40909.109.165.2 по КК и КР на гр.Кърджали, с
адрес на сградата: гр.Кърджали. ***, изградена в западната част на поземлен
имот с идентификатор № 40909.109.165, със застроена площ 22 кв.м., с
предназначение ГАРАЖ, при съседи: изток-гараж с идентификатор №
40909.109.165.3, север, юг и запад-дворно място в поземлен имот с идентификатор
№ 40909.109.165 по КК и КР на гр.Кърджали, като неосноватален.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Д.Д., с ЕГН ********** и Д.Н.Д., с ЕГН ********** и двамата
от ***срещу Н.А.И., с ЕГН **********,***, иск с пр.осн. чл. 108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на Н.А.И., с ЕГН **********,***, че А.Д.Д.,
с ЕГН ********** и Д.Н.Д. са собственици по силата на покупко –продажба
,изповядана с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том седми, рег. №
13480, дело № 1480 от 24.11.2006г. на нотариус №020 на НК на ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с полезна площ 10,30
кв.м., разположено в югозападната част на сутерена на сграда с идентификатор №
40909.109.165.1 по КК и КР на гр.Кърджали, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 40909.109.165 по КК и КР на гр.Кърджали, прилежащо към
апартамент № 2 /самостоятелно жилище/ с идентификатор № 40909.109.165.1.2 по КК
и КР на гр.Кърджали, обслужван с отделен вход от вътрешно стълбище, изградено в
източната част на жилищната сграда на два етажа и сутерен, със застроена площ
78.20 кв.м., състоящ се от три стаи, кухненски бокс, баня, тоалетна, тераса и
коридор, както и да осъдена ответницата да предаде на ищците владението
ВЪРХУ ИЗБЕНОТО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна
на НА за констатиране собственост върху недвижим имот ,придобит по давностно
владение по чл.587,ал.2 от ГПК № 72, т.2, рег.№ 10080, дело № 254/2018 г. по
описа на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег.№ 020 по РНК,
вписан в Сл.Вп.Кърджали с вх.рег.№ 1357/05.04.2018 г., акт № 24, т.5, дело №
832/2018 година, поправен с НА за поправка на НА за констатиране на собственост
верху недвижим имот, придобит по давност, № 1, т.6, рег. № 36775, дело № 942 от
2018г. от 11.10.2018г. по описа на помощник-нотариус по заместване при нотариус
с рег.№ 020 по РНК.
ОСЪЖДА А.Д.Д., с ЕГН ********** и Д.Н.Д., с ЕГН **********
и двамата от ***да осигурят на Н.А.И., с ЕГН **********,*** достъп до
подпокривното пространство - таванско помещение, представляващо обща част
към жилищната сграда на два етажа и
половина с идентификатор №
40909.109.165.1 по КК и КР на гр.Кърджали.
ОСЪЖДА А.Д.Д., с ЕГН ********** и Д.Н.Д., с ЕГН **********
и двамата от ***да заплатят на Н.А.И., с ЕГН **********,*** направените по
делото разноски в общ размер на 690,00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: