Определение по дело №145/2025 на Административен съд - Пазарджик

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

 

2. Образувано е по Жалба на Л. А. Т., [ЕГН], от гр. Батак, [улица], с посочен съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет...., адв. Г. К. Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1818-000022 от 31.01.2025г.на Началник Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, нему е наложена административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца.

Искането е въпросната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразно.

Формулирано е и особено искане, да бъде спряно предварителното изпълнението на заповедта, до разрешаване на въпроса за нейната валидност и законосъобразност.

 

3. Според нарочно съставената разписка, оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 31.01.2025 г., а жалбата срещу й е регистрирана в деловодството на администрацията на 11.02.2025 г., тоест жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес.

 

4. Към жалбата е приложен платежен документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 10,00 лв.

 

5. Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението на процесния административен акт е основано на твърденията, че Т. живее в гр. Пазарджик и работи на две работни места, като едното от тях е извън града, в сервиз за автобояджийски услуги, намиращ се в с. Главиница, общ. Пазарджик. Жалбоподателя заявява, че пътува до работа с личния си автомобил, тъй като междуградски транспорт до работното му място няма. Твърди се също така, че преди да отиде на работа, Т. кара племенника си на градина в гр. Пазарджик, тъй като сестра му е бременна и няма възможност да води детето. След работа взима детето от градина и го води на тренировки по борба в гр. Пазарджик. След като детето приключи, двамата се прибират и жалбоподателят се подготвя да отиде на второто си работно място в ресторант „Салвия“, където работи като помощник в кухнята. Работата му приключва около 23- 24ч. след което той се прибира.

Поради тези причини Т. заявява, че изпълнението на всички ангажименти е силно затруднено след отнемането на свидетелството му управление на МПС и до момента буквално е зависим от възможността на единия му работодател да го взима сутрин за работа.

Каквито и да е доказателство, за кой да е от описаните факти не са представени със жалбата.

 

6. По отношение на искането за спиране на изпълнението на оспорения административен акт, трябва да се отбележи, че правилото на чл. 166, ал.4 от АПК, установява възможността, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Допуснатото по изрична законова разпоредба предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, предполага наличието на една, повече или на всички предпоставки възведени в чл. 60 ал. 1 от АПК. При това положение, необходима предпоставка за спиране от съда на изпълнението на заповед, чието предварително изпълнение е допуснато по реда на чл.172, ал.6 от ЗДвП, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК.

Презумпцията на закона е, че предварителното изпълнение на заповедта за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, цели охрана на живота и здравето на участниците в движението. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия негово право да се ползва от собственото си МПС.

В случая каза се, Т. не е представил никакви доказателства, за да е възможно да се направи не само несъмнен извод, но дори и някаква основателна индиция в тази насока. Крайният извод при това положение е, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната принудителна административна мярка е неоснователно.

Ето защо, Съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.март.2025 г. от 09:45ч.

 

КОНСТИТУИРА по делото :

 

Жалбоподател - Л. А. Т., [ЕГН], от гр. Батак, [улица], с посочен съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет..., адв. Г. К. Б.;

 

Ответник –Началник Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик.

 

УКАЗВА на ответния административен орган, че съобразно общото правило на чл. 170, ал.1 от АПК, нему е тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.

 

УКАЗВА на страните, че в първото по делото заседание, следва да представят всички писмени документи с които разполагат и да изчерпят всички свои доказателствени искания.

 

Определението в тази част не подлежи на самостоятелно обжалване.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. А. Т., [ЕГН], от гр. Батак, [улица], да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1818-000022 от 31.01.2025г.на Началник Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик.

 

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в седем дневен срок от съобщаването на страните.