Решение по дело №487/2019 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20191890100487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Сливница  09 октомври 2023 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, шести състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                     Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №487 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 2551/08.08.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, подадена от Р.И.Л., чрез процесуалния й представител- адв. И.Ц.от САК, срещу М.Н.М.и Д.Н.Д., с която се иска да съдът да признае за установено по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на част от имот, а именно 600/2522 кв.м. от имот с номер 858, целият с площ от 2522 кв.м., при съседи на целия имот имоти 753, 580, 161, 580, 160 и 581, съгласно плана на новообразуваните имоти по § 4к ПР ЗСПЗЗ, тъй като ищцата е придобила правото на собственост върху посочените по наследство и дарение, а при условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е налице порок в придобивното основание на ищцата, същата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, присъединена към тази на наследодателя й И.С.М., текла без прекъсване и необезпокоявано в периода от 1997 г. до днешна дата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик по наследство и дарение на дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в с. Мала Раковица, местността Витошица, общ. Божурище, обл. София, заедно с построената в мястото едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 32,04 кв.м. и паянтова сграда. Сочи се, че имотът е придобит от наследодателя на ищцата И.С.М., който от своя страна е станал собственик на основание § 4а ПР ЗСПЗЗ, който имот понастоящем е заснет под № 858 съгласно помощния план и плана на новообразуваните имоти, приет по § 4к ПР ЗСПЗЗ. Сочи се, че съгласно титула за собственост на наследодателя й- Нотариален акт № 161, том II, нот. д. № 693/1997 г. на нотариус К. Б., издаден по реда на § 4а ПР ЗСПЗЗ имотът е описан като 600/1185 идеални части от имот кадастрален № 163 по кадастралния план на с. Мала Раковица, общ. Божурище, одобрен със Заповед № 542/11.08.1994 г., при съседи: път, имоти № 171, 164, 158 и 162. Твърди се, че наследодателят на ищцата е бил правоимащ да придобие имота при условията на § 4 ПР ЗСПЗЗ, тъй като е бил ползвател на земята по реда на 21 ПМС от 1963 г. съгласно Удостоверение № 536/30.05.1968 г., като към онзи момент предоставения имот е описан като парцел 703 при съседи: 711, 702, 714, 712 и път в местността „Витошица“, с. Мала Раковица, общ. Божурище. Сочи се, че върху имота наследодателят на ищцата е изградил масивна едноетажна сграда и паянтова постройка. Сочи се, че на 22.06.1992 г., със Заявление вх. № 3827, И.С.М. е поскал от община Божурище да закупи по реда на § 4а ПР ЗСПЗЗ имота, който е получил по реда на 21 ПМС от 1963 г. съгласно Удостоверение № 536/30.05.1968 г., като в процедурата по § 4а ПР ЗСПЗЗЗ е извършена оценка на дворното място, едноетажната къща, стопанската сграда и трайните насаждения и цената по оценката е заплатена по предвидения в закона ред. Твърди се, че по неизвестни за ищцата причини - дали поради явна техническа грешка, или друг вид технически пропуск, в документите от община Божурище към нотариуса за издаване на констативен нотариален по реда на § 4а ПР ЗСПЗЗ, имотът е посочен с кадастрален номер 163, при съседи път, имоти № 171, 1641, 158 и 162, с площ на целия имот 163 от 1185 кв.м., като е признато правото му на собственост на 600/1185 идеални части. В същия констативен нотариален акт било посочено, че наследодателя на ищцата е придобил този имот, ведно с построените в него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 32,04 кв.м. и паянтова сграда.

Същевременно се твърди, че имот с кадастрален номер 163, при съседи път, имоти 171 , 1641, 158 и 162, не е застроен със сгради и това не е имотът, който наследодателят на ищцата е получил по реда на 21 ПМС от 1963 г. съгласно Удостоверение № 563/30.05.1968 г. и не е имотът, за който е проведена процедурата по § 4а ПР ЗСПЗЗ, като не е и имотът, който реално е ползван от наследодателя на ищца и който тя продължава да ползва до днес. Сочи се, че имотът, който И.С.М. е получил по реда на 21 ПМС от 1963 г. съгласно Удостоверение № 563/30.05.1968 г. и за който е проведена процедурата по § 4а ПР ЗСПЗЗ, който е застроен с оценените, заплатените и описаните в нотариалния акт сгради, който реално е ползван от наследодателя на ищцата и който тя ползва до днес е нанесен в помощния план и плана на новообразуваните имоти по параграф 4к ПР ЗСПЗЗ като част от имот с номер 858, с площ на целия имот 2522 кв.м. при съседи на целия имот имоти 753, 580, 161, 580, 160, 581 и целия имот е вписан като собствен на наследниците на В.Ц.Д. - ответниците М.Н.М.и Д.Н.Д., на които със Заповед № ТС-214/16.06. 2008 г. на Кмета на Община Божурище на основание § 4к, ал. 7 ПР ЗСПЗЗ е признато правото на собственост върху новообразувания имот 858. Твърди се, че ищцата, която не е била страна в административното производство, не е могла да заяви права върху имота, като разбрала за това при поискване на скица за имота.

По отношение на евентуално заявеното от ищцата придобивно основание- изтекла в нейна полза придобивна давност, присъединена към тази на наследодателя й И.С.М., се твърди, че както той, така и тя след смъртта му, са владяли и ползват необезпокоявано един и същ имот, а именно - дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в село Мала Раковица, местността Витошица, община Божурище, област Софийска, заедно с построената в мястото едноетажна масивна сграда със застроена площ от 32,04 кв.м. и паянтова сграда, който имот е предоставен по реда на 21 ПМС от 1963 г. съгласно Удостоверение № 536/30.05.1968 г., като парцел 703 при съседи: 711, 702, 714, 712, път в местността „Витошица“, Мала Раковица и към този момент е 600/2522 кв.м. от имот с номер 858, с площ на целия имот 2522 кв.м. при съседи на целия имот имоти 753, 580, 161, 580, 160, 581, съгласно плана на новообразуваните имоти по §4к ПР ЗСПЗЗ. Представя доказателства, прави доказателствени искания.

Ответниците, М.Н.М.и Д.Н.Д., чрез назначеният им особен представител, адв.В. - САК, в подадения по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, оспорват иска. Не представя доказателства

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение №536 от 30.05.1968г., издадено от ОНС София, на И.С.М.от гр.С. се дава за вечно ползване недвижим непокрит имот, представляващ изоставена земя на Държавния поземлен фонд, в землището на с. Мала Раковица, местност Витошица , парцел 703, при съседи : път, 701, 708, 705.

Със заявление от 22.06.1992г., И.С.М. е поискал да закупи даденото му за ползване място, описано в удостоверение №536 от 30.05.1968г., издадено от ОНС София. От оценителен протокол от 15.09.1994г. е видно, че е извършена оценка на 600кв.м. от мястото. В обстоятелстваената му част е посочена постройка, но е в рекапитулацията не е посочена. На 28.01.1997г., И. М. моли кмета на община Божурище да му издаде удостоверение за базисна пазарна цена на имот пл.№163, парцел 703, кв.Витошица по регулационния план на с. Мала Раковица. На 14.04.1997г. му е издадено удостоверение за цена на имот кад.№163, §4 ЗСПЗЗ, м.Витошица по плана на с. Мала Раковица.

На 26.06.1997г., И.С.М. е признат за собственик на основание §4 аот ПЗР на ЗСПЗЗ, върху недвижим имот 600/1185 кв.м., съставляващо имот кад.№ 163 по кадастралния план на местността Витошица, с. Мала Раковица, одобрен със Заповед №542/11.08.1994г. при съседи на имота : път, имот №171, №164, №158 и №162, заедно с находящата се в мястото ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 32,04кв.м. – без строителни книжа и ПАЯНТОВА СГРАДА  без строителни книжа, за което е съставен нотариален акт №161, том III, нот. Дело №693/1997г.  

.На 10.11.1998г., И.С.М. умира, като за свои наследници оставя децата си – Л. И. С. и Р.И.Л..

На 29.04.1999г. на И.С.М. му е издадено удостоверение за цена на имот и сградите в кад.№163, §4 ЗСПЗЗ, м.Витошица по плана на с. Мала Раковица.

На 12.05.1999г. Л. И. С. дарява на Р.И.Л. собствената си наследствена ½ ид.част от ДВОРНО МЯСТОс площ от 600кв.м., находящо се в с. Мала Раковица, местността Витошица, съставляващо 600/1185 ид.части от имот кадастрален № 163 по кадастралния план на местността Витошица, с. Мала Раковица, заедно с находящата се в мястото ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 32,04кв.м. – без строителни книжа и ПАЯНТОВА СГРАДА  без строителни книжа, при съседи на имота : път, имот №171, №164, №158 и №162.

Според скица №894/25.10.2019г. имот №54.858по плана на новообразуваните имоти с. Мала Раковица, местност „Витошица е с площ от 2 522дка и записан на наследниците на В.Ц.Д..

От показанията на свидетелката Р.М.А. се установява, че познава И.С.М. от седемдесетте години на миналия век. Знае, че мястото му е дадено по постановление през 1960 г. Мястото му е в с.Мала Раковица, оградено е с бетонни стълбове и телена ограда, и е с площ от 600кв.м. Свидетелства, че това място е ползвано от И. и след това от дъщеря му – Р.. Не знае да имат други места в селото. Не познава и имената на ответниците са й непознати. Не се говори, че това място не е на И. /Р..

От показанията на свидетелката А.Ч.И.(дъщеря на ищцата) се установява, че от дете е посещавала имота на дядо си. Откакто помни имотът е ограден с бетонови стълбове и телена ограда. Никога не е имало спор за собствеността на имота. През 2019г. поискала от общината скица за имота, но й казали, че имотът не отговаря. Не познава ответниците. Никой не е оспорвал собствеността на имота.

От заключенито на СТЕ, се установява, че от 1968г. до 1989г., статута на процесния имот е земеделска земя, предоставена на ползвателя И. С.М.. По кадастралния план на м.Витошица в с. Мала Раковица, одобрен със заповед №542 от 11.08.1994г. на кмета на община Божурище, процесния имот попада в източната частна имот с пл.№159, но в разписния лист за този имот няма записан собственик. И. М. е записан в разписния лист срещу имот с пл.№163. Със заповед № ОА-220 от 13.06.2005г. на Областния управител на Софийска област е одобрен плана на новообразуваните имоти за с. Мала Раковица, м.Витошица, според който, процесния имот е източната част с № 54.753 с площ от 10855кв.м.  и е записан като временно стопанисван от общината. В същия план, имот с № 54.163 с площ от 600кв.м. е записан на И. М.. Този план е изменен и допълнен със заповед № ТС-214 от 16.06.2008г. на кмета на община Божурище. С тази заповед е възстановена собствеността на наследниците на В.Д.върху новообразуван имот 54.858 с площ от 2522кв.м., който включва в себе си целия процесен имот. Според вещото лице процедурата по §4а от ПР на ЗСПЗЗ е проведена за парцел 703, респективно за имот пл.№163 по одобрения кадастрален план със заповед №542 от 11.08.1994г., който е различен процесния имот, разположен на юг от него, който е незастроен според плана, докато в процедурата е оценявана сграда от две части – паянтова и масивна. Според заключението на вещото лице, описанието на сградата към 1999г. и данните за сграда в имот 54.858 по действащия план на новообразуваните имоти, дават основание да се смята че са идентични.

Според допълнителното заключение по приетата СТЕ имот №703 е идентичен с имот кад. №163.

При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с иск с правно основание чл.124 ГПК, за установяване по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на 600/2522 кв.м. от имот с номер 858, целият с площ от 2522 кв.м., при съседи на целия имот имоти 753, 580, 161, 580, 160 и 581, съгласно плана на новообразуваните имоти по § 4к ПР ЗСПЗЗ, тъй като ищцата е придобила правото на собственост върху посочените по наследство и дарение (отрицателен установителен иск).

Предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК е установителен по своя характер и с него се иска установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение, и може да се води само, ако ищецът има правен интерес от това.  Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е на лице, когато ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответната страна права (ТР №8 от 27.11.2013г. на ВКС, ОСГТК). В този случай, ищецът следва да докаже правния си интерес, а ответникът – фактите от които произтича правото му.

По делото е установено, че на наследодателя на ищцата, И.С.М. е бил ползвател на земята по реда на 21 ПМС от 1963 г. съгласно Удостоверение № 536/30.05.1968 г., като към онзи момент предоставения имот е описан като парцел 703 при съседи: 711, 702, 714, 712 и път в местността „Витошица“, с. Мала Раковица, общ. Божурище. Проведена е процедурата по  чрез заплащане цената на земята по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. На следващо място следва да се посочи, че по делото  е доказано наличието и вида на съществуваща сграда в имота. В приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза е посочено, че към настоящия момент процесният имот представлява ограден имот с къща, която според свидетелските показания е още от времето на И. Митров. Съгласно оценителен протокол от 15.09.1994г. в процесния имот има изградена полумасивна сграда, като предмет на оценката е единствено земята. Процесният оценителен протокол представлява официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на констатациите, съдържащи се в него, доколкото не е бил оспорен своевременно. От приетото като доказателство по делото удостоверение изх.№ 1787/14.04.1997г. се установява, че определената оценка на процесната земеделска земя съгласно оценителен протокол е заплатена от И. М..  Действащата към този момент правна уредба, регламентираща придобиването на правото на собственост от ползуватели по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ не предвижда утвърждаване на оценителния протокол от кмета на общината. Това изискване е въведено по-късно с разпоредбата на § 62 ПЗР на ЗИД на ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/97г.). От заключенията на приетите по делото заключение на вещи лица се установява, че имот №703 е идентичен с имот кад.№ в землището на с.Мала Раковица и законовота процедура по оценяване и заплащане на имот, предоставен с удостоверение №356/1968г., съответстващо на имот с кад.№163, и е идентичен с югоизточната част от имот № 54.858, с обща площ от 2522 кв.м., с площ от 600кв.м., описан с букви А Б В Г А, показан на прилогжената по заключението на експертизата скица (л.120) по плана на новообразуваните имоти с. Мала Раковица, общ. Божурище, одорбен със заповед № ОА-220 от 13.06.2005г. на Областния управител на Софийска област и изменен и допълнен със заповед № ТС – 214 от 16.06.2008г. на кмета на община Божурище. Фактът, че процесният имот не функционира като самостоятелен , а представлява част от описаният по-горе имот, установява правния интерес у ищцата за предявяване на настоящия иск.

В тежест на ответната страна по така предявения иск бе да докаже фактите, въз основа на които твърди да притежава правото. Такова доказване не бе проведено (влязло в сила решение на ПК с което да е било възстановено правото на собственост върху земеделска земя или друго), поради и което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен без да е е нужно да е доказано, че правото принадлежи на ищеца, доколкото предмет на установяване в този процес е само принадлежността на правото към патримониума на ответника.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради и което следва да бъде уважен.

Предвид уважавена на главния иск, съдът не следва да разглежда евентуално предявения иск.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 50,00 лева– платена държавна такса, 10,00лв.- вписване на исковата молба, 750,00лв. възнаграждение за вещо лице за САТЕ, 1 300,00лв. – адвокатско възнаграждение и 300,00лв. – възнаграждение за особен представител или в общ размер на 2410,00 лв., следва да се възложат в тежест на ответниците.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Р.И.Л. с ЕГН *********** от гр. С., ж.к.“Х. Д.“, ул.“Р.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, че  М.Н.М.с ЕГН ************* и Д.Н.Д. с ЕГН ************ и двамата от гр.С., кв.“О.“ ул.“А.. Д.Л.“ №***, не са собственици на част от имот, представляващ 600/2522 кв.м. от имот с номер 858 (имот № 54.858 по плана на новообразуваните имоти с. Мала Раковица, общ. Божурище, одорбен със заповед № ОА-220 от 13.06.2005г. на Областния управител на Софийска област и изменен и допълнен със заповед № ТС – 214 от 16.06.2008г. на кмета на община Божурище), целият с площ от 2522 кв.м., при съседи на целия имот имоти 753, 580, 161, 580, 160 и 581, съгласно плана на новообразуваните имоти по § 4к ПР ЗСПЗЗ, описан с букви букви А Б В Г А, показан на приложената по заключението на експертизата скица, която приподписана от съда е неразделна част от решението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Н.М.с ЕГН ************ и Д.Н.Д. с ЕГН ************* и двамата от гр.С., кв.“О.“ ул.“А. Д.Л.“ №***, да заплатят солидарно на Р.И.Л. с ЕГН ************* от гр. С., ж.к.“Х. Д.“, ул.“Р.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 2410,00 (две хиляди четиристотин и десет) лева, представляваща направените от нея разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

                                                                           Районен съдия: