Определение по дело №4589/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4100
Дата: 26 януари 2024 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110104589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4100
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110104589 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ***., в която е обективирано
искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК – за отмяна на нотариален акт № 124, том
IX, рег.№ 22977, дело № 504/2023 г. по описа на ***, нотариус с район на действие
Софийски районен съд, издаден в производство по реда на чл.587, ал.1 ГПК.
Съдът следи служебно за допустимостта на предявената искова молба, като на
основание чл. 130 ГПК при преценка недопустимостта на иска връща исковата молба.
В конкретния случай искането е недопустимо. Това е така, тъй като
константната съдебна практика по приложението на чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./,
аналогичен на чл.537, ал.2 ГПК, приема че самостоятелен иск за отмяна на констативен
нотариален е недопустим, тъй като отмяната или изменението на констативен
нотариален акт е уредено от закона като последица от уважаване на предявения от
собственика иск за защита на засегнатото или застрашеното от акта право на
собственост. Следва да се има предвид, че отмяната на нотариален акт по реда на
чл.537, ал.2 ГПК е правна последица от уважаване на иск за собственост, която съдът е
длъжен да приложи, дори ако страната, чиито права се засягат от този акт, не поискала
отмяната му изрично. Поради това иск по чл. 537, ал.2 ГПК не може да бъде предявен
самостоятелно, освен в случаите, когато съдът е пропуснал да приложи последиците на
чл. 537, ал.2 ГПК.
В конкретния случай не са налице предпоставките на чл.129, ал.2 ГПК, тъй като
в исковата молба не са изложени каквито и да било обстоятелства относно
установяване правото на собственост върху процесната площ. Нещо повече, в исковата
молба са изложени твърдения, че в случая ставало въпрос за «покрив, който е обща
част по смисъла на ЗУТ», т.е. ищцата не твърди да е собственик. Предходното
обуславя и липса на правен интерес.
Предвид гореизложеното, макар исковата молба да е и нередовна, то в случая
1
оставяне на същата без движение е безпредметно, доколкото е предявено на основание
чл.537 ал. ГПК искане няма характер на иск и не може да се предяви самостоятелно.
Цитираната разпоредба урежда задължение на съда да отмени или измени порочен
охранителен акт, но само като последица от разрешен по исков ред спор за материално
право, с какъвто съдът не е сезиран.
Предвид гореизложеното исковата молба следва да бъде върната на основание
чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 23743/25.01.2024 г.
подадена от ***., поради недопустивост на предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4589/2024г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2