Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание
на втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Ели Гигова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 3781 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, вх. № 26443/
28.12.2015 г. /приложена по гр. д. № 80958/ 2015 г. на СРС/, с която Г.Е.И., с
ЕГН **********, и В.С.И., с ЕГН **********, и двете от гр. София, ж. к. „******,
чрез процесуалния им представител, са предявили против „Д.З.“ АД, със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК *******, искове за осъждането му да им заплати
следните парични суми: в размер на 1000 лв. като част от 50 000 лв. за
причинените на Г.Е.И. неимуществени вреди и 100 лв. като част от 1500 лв. за
причинените и имуществени вреди; в размер на 800 лв. като част от 55 000
лв. за причинените на В.С.И. и в размер на 100 лв. като част от 1 500 лв.
за причинените и имуществени вреди, получени от всяка от тях в резултат от ПТП,
настъпило на 02.05.2015 г. по вина на водач на МПС – автобус „Сетра“ , модел „С 215 УЛ“ с ДК№ ******, за което има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до пълното изплащане на
дължимата сума, претендирани са разноски и адвокатско
възнаграждение. По реда на чл. 214 от ГПК ищците са увеличили своите искове,
както следва: Г.Е.И. е увеличила иска си за неимуществени вреди в размер на 30 000
лв. като част от 50 000 лв., а за имуществени – в размер на 391. 20 лв.
като част от 1500 лв.; В.С.И. е увеличила иска си за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. като част от 55 000 лв., а за имуществени – 1240.
40 лв. като част от 1500 лв., което изменение на иска е допуснато с определение
от 20.12.2018 г.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 02.05.2015 г. В.С.И. управлявала МПС
л. а. м. „Фолксваген Голф“ с ДК№ ******по главен път Е – 871 в посока от гр.
София за гр. Шумен. Г.Е.И. пътувала в същия автомобил. В района на гр. Калофер
били ударени от навлезлия в тяхната пътна лента автобус „Сетра“
, модел „С 215 УЛ“ с ДК№ ******, управляван от Н.Р.Н.. Г.Е.И. получила фрактура
на дясна ръка, а В.С.И. – фрактура на лява ръка. И двете получили множество
наранявания по главите, тялото и крайниците. Били настанени в болница, където
претърпели хирургически интервенции, свързани с допълнителни болки и неудобства,
провели рехабилитация, за което лечение извършвали разходи. Тъй като вина за
ПТП носел водача на автобуса, който навлязъл в лентата за движение на автомобила
на ищците, последните разполагат с пряк иск против застрахователя. Настоява се
за пълно удовлетворяване на заявените претенции, претендирани
са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл.
131 ал.1 от ГПК ответникът „Д.З.“ АД,
чрез процесуалния си представител, е депозирало писмен отговор, в който се е
противопоставил на основателността на заявените претенции с възражението, че не
са налице предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството. Водачът на
автобус „Сетра“ не е извършил нарушение на ЗДвП, в
резултат на което да възникне договорна отговорност за застрахователя. Оспорват
се твърдените вреди, както и причинно следствената връзка между действията на
водача на автобуса и причинените на ищците вреди. Исковете били твърде завишени
по размер, тъй като от приложените доказателства ставало ясно, че всяка от
ищците е получила фрактура на горен крайник, които са били излекувани изцяло и
негативните последици от тях са отшумели напълно. Релевирано
е възражение за съпричиняване, тъй като всяка от тях
е пътувала без поставен обезопасителен колан.
Настоява се за отхвърляне на исковите претенции, претендирани
са разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба
е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен
съд. Преките искове на ищците, в качеството им на увредени лица, спрямо които
застрахованият Н.Р.Н. е отговорен, за обезщетение против застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, черпи правното си основание от нормата на
чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД и са
допустими, страните са легитимирани да участват в процеса.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения
като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.05.2015
г. е видно, че по главен път І – 6, в района на с. Васил Левски – гр. Карлово е
възникнало ПТП между л. а. м. „Фолксваген Голф“ с ДК№ ******, посочен като ППС
1, управляван от В.С.И., и автобус „Сетра“ , с ДК№ ******,
посочен като ППС 2, управляван от Н.Р.Н., като пострадали лица са В.С.И. и Г.Е.И..
В графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че водачът на лекия
автомобил /ППС 1/, при маневра „изпреварване“ и поради движение с несъобразена
скорост е изгубил контрол над превозното средство и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, като е ударил насрещно движещия се автобус /ППС 2/. Било е
образувано досъдебно производство № 285/ 2015 г. по описа на РУ на МВР гр.
Карлово, което е прекратено. Постановлението за прекратяване не е приложено
като доказателство и от него не могат да се изведат мотивите на прокуратурата
за прекратяване на наказателното преследване.
От
представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД гр. Пловдив става ясно, че В.С.И. е била приета с диагноза
„съчетано счупване на долните краища на лакетната и
лъчевата кост на лявата ръка, закрито“. Била проведена оперативна интервенция
във връзка с лечението и бил поставен гипс. Г.Е.И. е получила счупване на трета
и четвърта метакарпални кости на дясната ръка.
На 01.10.2015
г. В.С.И. постъпила отново в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив по повод
усложнение на оперираната кост.
Представени са
фактури за заплатени от В.С.И. и Г.Е.И. суми в размер на 422. 40 лв., съответно
391. 20 лв. за лекарствени средства. В.С.И. е представила и фактури за платени
потребителски такси от 05.05.2015 г., 17.07.2015 г. в
размер на 17. 40 лв. и 40. 60 лв., както и фактура за платена плака за фрактура
на хумерус, улна, радиус, в
размер на 700 лв.
Всяка от
страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. К.Б.К.,
който към 2015 г. живеел с ищцата Г.И., е посочил, че на 02.05.2015 г. били
заедно, като се разделили до с. Климент, Карловско. Ищците отпътували за гр.
Шумен по подбалканския път, а той потеглил за гр. София. Ищцата Г.И. му се
обадила по телефона, че са катастрофирали, поради което той се върнал до тях. И
двете ищци изглеждали изключително стресирани, имали болки на различни места по
тялото. На Г. бил ударен носът, и двете имали болки в ръцете – Г. в дясната, а
майка и – в лявата. На В.С.И. било необходимо много време, за да се възстанови,
на Г.Е.И. били необходими около два месеца, оплаквала се, че при промяна на
времето я боли ръката.
Св. С.Е.И.,
дъщеря на В.С.И. и сестра на Г.Е.И., е заявила, че на 02.05.2015 г. двете ищци
пътували за гр. Шумен, като по пътя между гр. Карлово и гр. Калофер автобус
навлязъл в тяхната лента за движение и предизвикал ПТП, в резултат на което и
двете получили счупване на ръцете. В.С.И. претърпяла три операции, тъй като
била поставена планка на счупената кост, която в последствие била извадена, тъй
като раната се замърсила и следвало да се отстрани събраната гной, след това
пиела антибиотици, но отново последвало влошаване на състоянието и и нова
операции. През това време тя не можела да работи. Била силно стресирана от
операцията, изпитвала страх, когато пътува в автомобил. Ръката и останала
изкривена в китката и лекарите се страхували да извършат нова интервенция.
Св. Н.Р.Н.,
водач на автобус „Сетра“ е посочил, че на въпросната
дата е управлявал автобуса със скорост от около 40 км./ ч., в собствената си
лента за движение. Лекият автомобил „излетял“ от пътя с много висока скорост,
защото изпреварвал „ТИР“, пътната настилка била мокра поради дъжд, поради което
се ударил в гумата на автобуса, завъртял се в собствената си лента за движение
и бил ударен от „ТИР“ – а. Свидетелят отрича да е напускал собствената си лента
за движение.
Св. М.Ш.И.,
водача на „ТИР“, участвал във въпросното ПТП, е твърдял, че на предпоследния
завой на прохода „Стражата“ преди гр. Калофер, управлявал с около 30 – 40 км./
ч. товарен влекач м. „Мерцедес“ в посока от гр. Казанлък за гр. Калофер.
Изпреварил го л. а. м. „Фолксваген“ . В посоката му на движение имало две ленти
за движение, а лентата за насрещно движение била една. Лекият автомобил
изпреварвал „ТИР“, но навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в
идващия насреща автобус. Свидетелят спрял „ТИР“ – а, но след удара на лекия
автомобил в автобуса се завъртял и се ударил и в камиона.
От
заключението по назначената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП Г.Е.И. е
получила следните травми: контузия на носа с охлузване по гръбната
му повърхност и данни за кървене и счупване на ІІІ и ІV дланни
кости на дясната ръка. Била и поставена гипсова имобилизация
и и били предписани лекарства Дерматрикс, Браунол сол, Стеримед акуа, Солпадеин, Паратрамол, Аулин. В.С.И. е
получила счупване на типично място, в областта на китката, на лъчевата кост и
пукване на лакетната кост на лява ръка. В УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД гр. Пловдив било проведено антибиотично
лечение и противотромботична и аналгетична терапии.
На 03.05.2015 г. под обща анестезия е била направена операция за наместване на счупването
на лъчевата кост, като е било постигнато нормалното анатомично състояние на дисталната част на радуиса и
ръката е била имобилизирана с гипсова отливка. Били и
предписани лекарства Дерматрикс, Браунол
сол, Стеримед акуа, Солпадеин, Паратрамол, Аулин. На 01.10.2015 г. В.С.И. била приета в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД гр. Пловдив поради усещане за движение в областта на фрактурираната кост, ръката и се е зачервила и от раната е
започнала да се отделя обилна секреция. Установени са били клинични и
рентгенови данни за псевдоартроза /незараснало
счупване/ с инфламация /възпаление/ и фистула и по
този повод е била направена повторна операция на 07.10.2015 г. Вещото лице е
дало заключение, че липсата на медицинска документация дава основание да се
приеме, че оздравителният процес при Г.Е.И. е протекъл без усложнения. При
подобни счупвания имобилизацията на ръката се налага
за 3 – 4 седмици, като функционалното възстановяване на ръката настъпва след
около два месеца. При счупвания на радиокарпалната
става е било наложително да се раздвижват пръстите, лакетната
и раменната става, тъй като при тяхното ограничено движение в резултат на
щаденето често водело до усложнение – костна дистрофия
по Зудек, което усложнение е настъпило при В.С.И. пет
месеца след ПТП. Продължителността на обездвижването при липса на усложнения
продължава около 30 дни, като временната нетрудоспособност продължава около два
месеца. Пълното възстановяване на Г.Е.И. е продължило в период от около два
месеца, а на В.С.И. – около девет месеца, като и за двете е било препоръчително
провеждането на рехабилитация. Според вещото лице, лекарствата, които са им
били предписани и които са посочени в приложените фактури, са във връзка с
лечението. Травмите, получени от ищците, не биха могли да бъдат предотвратени
от поставените предпазни колани. Съдът е назначил и допълнително заключение,
което преповтаря вече даденото относно липсата на извършени оперативни
интервенции по отношение на ищцата Г.И. и наличието на две такива по отношение
на ищцата В.И..
От
заключението по назначената САТЕ се установява, че управлявания от В.С.И. лек
автомобил е фабрично оборудван с обезопасителни
колани. Ударът между лекия автомобил е възможно да е настъпил в лентата за движение
на автобуса, на границата между лентата за движение в посока изток – запад и в
посока запад – изток, както и в лентата за движение на лекия автомобил. Ищцата,
водач на лек автомобил, е могла да предотврати ПТП, ако при управлението му е
съобразила скоростта му с конкретната пътна обстановка /намалена видимост,
мокра пътна настилка, завой с радиус 42 метра/, останалите участници в
движението и ограничаващите скоростта пътни знаци. При подобен завой
безопасната скорост на движение е била в порядъка на 52 км./ ч. Вещото лице,
изхождайки от изчисленията в обстоятелствената част на експертизата, е
посочило, че ударът на автобуса с лекия автомобил е настъпил в лентата за
движение на автобуса или на границата между двете пътни ленти, поради което
водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на процесното ПТП, ударът е бил непредотвратим за
него. По отношение на механизма на ПТП вещото лице е дал заключение, че на
02.05.2015 г., в светлата част на денонощието, върху мокра пътна настилка, л.
а. м. „Фолксваген Голф“ се е движил от запад на изток със скорост от около 51
км./ ч. По същото време товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № СТ 7322 ВК,
управляван от св. М.Ш.И., се е движил в същата посока, в крайна дясна лента. По
същото време в противоположна посока се е движил автобус „Сетра“,
управляван от Н.Р.Н.. Ищцата В.С.И. е предприела изпреварване на товарния
автомобил в район на десен по посока на движението и завой. В периметър с
граници, както следва: по дължина на пътното платно на около 1. 50 м. до 2. 50
м. източно от приетия в протокола за оглед на местопроизшествие автомобил и по
ширина на пътното платно – около 3. 50 до 4. 50 м. южно от северния край на
платното, траекториите на движение на лекия автомобил и автобуса са се пресекли
и е настъпил удар помежду им, между предна лява част на лекия автомобил и
предна лява гума на автобуса. В следствие на удара лекият автомобил е променил
първоначалната си траектория на движение, завъртял се е в посока, обратна на
часовниковата стрелка, като е препречил пътя на попътно движещия се товарен
автомобил, поради което е настъпил втори удар между задната част на лекия
автомобил и предната броня, ляв фар и декоративна решетка на товарния
автомобил.
Приложена е
справка от АПИ, съгласно която техническите характеристики на пътя, където е
станало ПТП, при пътно платно с три ленти за движение е е
с ширина 3. 50 м. за всяка от лентите за движение.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищците, т. е. следва да е налице
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Страните по
делото не спорят, че за МПС автобус „Сетра“, с ДК№ ******
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника „Д.З.“
АД.
Независимо от
това настоящият състав на СГС намира, че отговорността на застрахователя не
следва да бъде ангажирана, тъй като тя е поставена в зависимост от
осъщественото от застрахования непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
За да се
реализира отговорност за непозволено увреждане следва да бъде установено
кумулативно наличието на следните елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД: противоправно деяние, вреди, както и наличието на причинно
– следствена връзка между тях, като вината се презюмира
до доказване на противното.
Доказателствата
по делото не установяват водачът на автобус „Сетра“
да е осъществил противоправно деяние. В исковата
молба ищците са изложили твърдения, че ПТП е настъпило по вина на водача на
автобуса, който е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил, управляван
от ищцата В.С.И., в резултат на което е настъпило ПТП. Тези твърдения се
опровергават от данните в констативния протокол, изготвен от служител на МВР
непосредствено след ПТП, в който е посочено, че причините за ПТП са действията
на водача на ППС 1 – л. а. м. „Фолксваген Голф“, а именно при изпреварване с
несъобразена с пътната обстановка скорост е изгубил контрол над автомобила и е
навлязъл в лентата за насрещно движение, в която лента е настъпил удар с
насрещно движещо се ППС 2 – автобус „Сетра“.
Констативният протокол представлява официален документ с обвързваща материална доказателствена сила. Данните в него се подкрепят от
ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на св. Н.и св. И.,
които са еднопосочни и безпротиворечиви, че ищцата В.С.И.
е предприела изпреварване на товарния автомобил в рамките на завой и поради
несъобразена с мократа асфалтова настилка скорост е навлязла в лентата на насрещнодвижещия се автобус, където е настъпил удара между
тях. В този смисъл следва да се цени заключението на вещото лице. Действително,
същото не е категорично дали ударът между лекия автомобил и автобуса е настъпил
в лентата за движение на автобуса, тази на лекия автомобил или на границата
между тях, но това му заключение следва да се цени в съгласие с представеното
писмено доказателство от АПИ относно ширината на лентите за движение в
конкретния пътен участък. Доказателствата по делото са безпротиворечиви,
че ищцата В.С.И. е предприела маневра „изпреварване“ на товарния автомобил при
наличието на три ленти за движение, от които две в нейната посока на движение и
една в противоположната посока, следователно всяка от тях е с ширина 3. 50
метра, като ударът е настъпил на около 3. 50 до 4. 50 м. южно от северния край
на платното. Тъй като завоят е с радиус 42 м., а посоката на движение е в
посоките изток – запад, то ударът е изключено да е настъпил в средната лента за
движение, в която се е движил управлявания от ищцата автомобил. Вещото лице в
заключението си не дава категорично становище къде е настъпил удара между двете
МПС – лек автомобил и автобус, но не изключва да се е случил в лентата за
движение на автобуса или на границата между двете пътни ленти, дори въз основа
на математически изчисления сочи, че контактът между тях е настъпил в лентата
за движение на автобус „Сетра“. Следователно
доказателствата по делото установяват, че ПТП е настъпило не по вина на водача
на застрахования автомобил – автобус с ДК№ ******, а по вина на водача на л. а.
м. „Фолксваген Голф“ с ДК№ ******– ищцата В.С.И.. Тя е управлявала МПС с
несъобразена с пътната обстановка скорост, нарушавайки чл. 20 от ЗДвП, като е
изгубила контрол над управлението на автомобила и е навлязла в лентата за насрещно
движение, където е настъпил удар в насрещно движещия се автобус „Сетра“. След като претърпените от ищците вреди не са в
резултат на противоправното деяние на св. Нешев, а на
това на самата ищца В.С.И., но той не е отговорен за тях, ерго
не може да се реализира отговорността на застрахователя за причинените на
ищците вреди. В тази връзка доказателствата по делото опровергават ищцовите твърдения, поради което исковете им като
неоснователни поради недоказаност следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността
на главните претенции води до неоснователност на акцесорните
претенции за лихви, които също следва да бъдат отхвърлени.
Като резултат
от изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 470 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78
ал. 8 от ГПК, изчислено съобразно чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за изплащане на правната помощ в размер на 450 лв. Разноските следва
да бъдат възложени по равно в тежест на всяка от ищците.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Е.И., с ЕГН **********, от гр. София, ж. к. „******, против „Д.З.“
АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, искове за
осъждането му да и заплати следните парични суми: в размер на 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/ като част от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, за
обезщетяване на нанесените и неимуществени вреди – болки и страдания във връзка
с претърпените от ищцата увреждания: контузия на носа с охлузване по гръбната му повърхност и данни за кървене и счупване на ІІІ
и ІV дланни кости на дясната ръка; и в размер на 391.
20 лв. /триста деветдесет и един лева и двадесет стотинки/ като част от 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, за обезщетяване на нанесените и имуществени вреди –
разходи за лечение, причинени и в резултат на ПТП, настъпило на 02.05.2015 г. по
вина на водач на МПС – автобус „Сетра“ , модел „С 215
УЛ“ с ДК№ ******, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главните
парични задължения, считано от 02.05.2015 г. до окончателното им изплащане, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.С.И., с ЕГН **********, от гр. София, ж. к. „******, против „Д.З.“
АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, искове за осъждането
му да и заплати следните парични суми: в размер на 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/ като част от 55 000 лв. /петдесет и пет хиляди лева/, за
обезщетяване на нанесените и неимуществени вреди – болки и страдания във връзка
с претърпените от ищцата увреждания: счупване на типично място, в областта на
китката, на лъчевата кост и пукване на лакетната кост
на лява ръка и последвало усложнение и болки и страдания във връзка с лечението
им и претърпените две оперативни интервенции; и в размер на 1240. 40 лв. /хиляда
двеста и четиридесет лева и четиридесет стотинки/ като част от 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/, за обезщетяване на нанесените и имуществени вреди – разходи
за лечение, причинени и в резултат на ПТП, настъпило на 02.05.2015 г. по вина
на водач на МПС – автобус „Сетра“ , модел „С 215 УЛ“
с ДК№ ******, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главните
парични задължения, считано от 02.05.2015 г. до окончателното им изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Е.И.,
с ЕГН **********, от гр. София, ж. к. „******, да заплати на „Д.З.“ АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, сумата от 460 лв.
/четиристотин и шестдесет лева/, представляващи съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С.И.,
с ЕГН **********, от гр. София, ж. к. „******, да заплати на „Д.З.“ АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, сумата от 460 лв.
/четиристотин и шестдесет лева/, представляващи съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: