№ 171
гр. С.З., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20245500100068 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336
и сл. от ГПК.
Постъпила е Искова молба от пълнолетния Г. Ж. А. с ЕГН ********** от
*** чрез пълномощника си адв. М. Т. – АК С.З. против ответника Р. С. А. с
ЕГН ********** от *** със заинтересована страна: Окръжна прокуратура -
С.З. представлявана от прокурор В. К. с правно основание: чл.5 от Закона за
лицата и семейството във вр. с чл.336 от ГПК. Ищеца твърди, че ответницата
страда от ***“, поради което и на основание чл.5 от ЗЛС моли съда да я
постави под пълно запрещение.
Ищеца твърди в исковата си молба, че е в брак с ответницата от почти 50
години и че са пенсионери. През последните няколко години ответницата
започнала да забравя, което с времето прогресивно се увеличило. През 2023г.
на ответницата била образувана диагноза ***“, като през месец декември
2023г. излезнало и Експертно решение № 94176 на ТЕЛК при УМБАЛ проф.
д-р Ст. Киркович, което също потвърдило гореописаната диагноза, като
определило пожизнена временна нетрудоспособност 95% и било определено,
че има нужда от постоянна чужда помощ. Ищеца твърди, че състоянието на
ответницата се влошавало прогресивно и моли да бъде призован на съд и след
1
като докаже, че молбата му е основателна да се постанови съдебен акт, по
силата на който да се постави под пълно запрещение Р. С. А. с ЕГН
********** от ***. Към молбата прилага Удостоверение за граждански брак;
Психологично изследване от Център за консултативна работа и психотерапия
„СЕНС“; Етапна Епикриза към лист № 001291; Амбулаторен лист №
2327790948С7/04.10.2023г.; Експертно решение № 94176/05.12.2023г. и
адвокатско пълномощно. Моли да бъде назначена съдебно-психиатрична
експертиза и да се разпитат двама свидетели, които ще докажат наличието на
заболяване и невъзможност ответницата да се грижи сама за делата си.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр. С.З., не е нужно
назначаването на надлежен особен представител на пълнолетната ответница
Р. С. А., тъй като за защита на нейните интереси следи както Окръжна
прокуратура – С.З. чрез задължителното си участие в настоящото дело, така и
настоящият първоинстанционен съд разглеждащ делото, а именно Окръжен
съд С.З..
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ няма
постъпил писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице Р. С. А. от
град С.З., в който да изрази становището си относно допустимостта на иска
или неговата вероятна или евентуална относителност.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил
писмен отговор на Исковата молба и от Окръжна прокуратура – С.З. чрез
прокурор В. К., в който прокуратурата не оспорва допустимостта на иска и
неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на
представените с исковата молба писмени доказателства и нямат други
доказателствени искания.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
2
Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че
ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения,
изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията
си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
Ищеца Г. Ж. А. е редовно и своевременно призован, явява се лично,
заедно с пълномощника си адв. М. Т. от АК – С.З., като молят да се уважи
иска й, ведно с всички законни последици от това, като ответникът се постави
под пълно запрещение.
Ответницата Р. С. А., редовно и своевременно призована, явява се лично.
Представителят на ОП Ст.Загора- прокурор В. К. явява се лично, няма
възражения по доклада.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните,
както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:
С оглед на здравословното състояние на ответницата Р. С. А., за което е
представено и Експертно решение № 94176 от 05.12.2023г. /на лист 8 от
делото/, действително се сочи за наличие на Деменция при болестта на
Alzheimer с късно начало.
Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан относно неговата материална основателност.
Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил
непосредствени и преки впечатления за ответницата Р. С. А. в проведеното
открито съдебно заседание на датата 20.05.2024г. Ответницата Р. С. А. не
може да отговори на част от поставените й въпроси. На въпроса на колко
години е, се замислила. Допълнила, че е българска гражданка, омъжена, не
знаела какво е дали е осъждана. Разяснила, че живее в С.З. на № 52,но не
3
можела да каже на коя улица. Не знаела коя дата е днес. Твърдяла, че е 1950г.,
имала деца, но не можела да каже на колко години са. Обяснила, че живее
заедно с децата, не пиела лекарства и нямала заболяване.
Свидетелката П.С.Г. в показанията си разяснява, че това заболяване, от
което страда ответницата било от доста време. Било наследствено, но при Р.
се отключило доста рано. Нямала ориентация за време и място. Не можела
сама да се грижи за себе си, нейният съпруг й помагал. Той бил човека, който
бил непрекъснато до нея. Имала две деца, момче и момиче. Синът й живеел в
А., а дъщеря й в С.З., но на друго място. Заключва, че не можела да се
обслужва и да се грижи за себе си. Опасно било ако се пусне сама навън.
Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така
тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под
ограничено запрещение. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на
едно лице, като основанието за уважаването на иска не е простото наличие на
слабоумие или душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика
медицински критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност
или съответно ограничената способност на лицето, поради това негово
състояние, да се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС
№ 5/79 г. на ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата
критерия, като съдът при преценката на тежестта на заболяването или
страданието на ответника и доколко това състояние ограничава възможността
на лицето да се грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е
властен да постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали
това запрещение да е пълно или ограничено.
За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва
да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от
държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от
обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е
наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства
съдът приема, че ответницата страда от Деменция при болестта на Alzheimer с
късно начало, вследствие на което е лишена от възможността
4
самостоятелното да упражнява правата и задълженията си, както и от
възможност да се грижи за своите работи. До този извод съдът достига при
съвкупния анализ на писмените доказателства, изслушването на ответницата
и свидетелските показания.
Предвид на посочените доказателства следва изводът, че ответницата
страда от заболяване, което й пречи да се грижи сама за работите си. Тя е
напълно несамостоятелна, в непосредствена зависимост от грижите на друг
човек и е лишена от възможност сама да извършва каквито и да е било
дейности. Поради това са налице предпоставките за поставянето й под пълно
запрещение по смисъла на чл. 5, ал.1 ЗЛС. Положението на поставените под
пълно запрещение по силата на чл. 5, ал.3 ЗЛС се приравняват на малолетните
такива по чл. 3 ЗЛС - те са напълно недееспособни, поради заболяването си
или страданието си и причинената от това невъзможност да ръководят
постъпките си и лишена от възможност да упражняват самостоятелно каквито
и да е било права и да поемат задължения, да работят, да се разпореждат
самостоятелно със свои средства, дори и за ежедневни, дребни нужди.
Състоянието на ответницата, така както е установено по делото, мотивира
именно необходимост от такова ограничаване. На практика ответницата не
може и не изпълнява нито една от посочените възможности, нито да
упражнява някакви права.
При тези данни, съдът счита, че ответницата А. е в невъзможност сама да
се грижи за своите работи и да защитава по какъвто и да е начин своите
ежедневни нужди и интереси. Съдът намира, че невъзможността за адекватна
защита на личните и имуществените интереси на ответницата Р. С. А. налага
поставянето й под пълно запрещение, с оглед да не се допусне по какъвто и
да е начин увреждането им. Налице са всички законови изисквания на чл.5,
ал.1 от ЗЛС.
Следователно предявеният иск се явява напълно основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като ответницата Р. С. А. следва да се постави под
пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1, пр.2 от ЗЛС.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.275-
чл.276 от ГПК във вр. с чл.5, ал.1, пр.1 от ЗЛС, Окръжен съд С.З.
РЕШИ:
5
ПОСТАВЯ под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ пълнолетното лице - български
гражданин Р. С. А. с ЕГН ********** от ***.
Препис от решението да се изпрати на органа по настойничеството и
попечителството Кмета на Община С.З., който да назначи съответния
настойник по чл.173, ал.3 от СК, или евентуално настойнически съвет на
основание чл.156 и сл. от СК на поставеното под пълно запрещение лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на всички страни, чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
6