№ 1756
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203171 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. К. от гр.София чрез пълномощника му
адв.Никола Иванов - САК против Наказателно постановление № 23-4332-
000211/13.01.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца
за нарушение по чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че издаденото наказателно
постановление не съдържало пълно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени като незаконосъобразно атакуваното
наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
1
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2023 г. около 00:24 часа жалбоподателят Д. П. К.
управлявал МПС – личният си лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № СВ 73 09
РН в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от
ул.“Околовръстен път“ към северната скоростна тангента. Автомобилът бил
спрян за извършване на полицейска проверка от патрул на СДВР –ОПП в
състав св.Б. и колегата му –Мартин Бойчев Тошков –младши автоконтрольори
в СДВР – ОПП.
В хода на извършената проверка била установена самоличността на
водача, който бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM0206, като отчетеният
резултат бил 1,12 промила в издишания въздух (проба № 03714).
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 087908 с
отбелязване, че следва да се яви в УМБАЛ „Св.Анна“ в указания срок от 45
минути след връчване на талона срещу подпис. Жалбоподателят не се явил в
указаното лечебно заведение и не дал кръв за анализ.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Борис Колев
съставил против водача Д. П. К. АУАН с бланков № 779410/06.01.2023 г., в
който квалифицирал установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от
ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е било депозирано писмено
възражение против така съставения АУАН.
Въз основа на съставения срещу Д. П. К. АУАН, било издадено
обжалваното наказателно постановление № 23-4332-000211/13.01.2023 г., с
което нарушителят бил санкциониран на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
с „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 (дванадесет ) месеца за извършено нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 02.02.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–справка-картон на водача, талон за медицинско
изследване № 087908, разпечатка от паметта на техническото средство,
Заповед № 8121-К-13170/29.10.2019 г., Заповед № 8121 З-1632/02.12.2021 г.
на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за
съставяне на АУАН, Заповед № 513з-3282/24.04.2019 г. на директор СДВР,
Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и др; както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля-актосъставител и
2
възприема същите, като обективни и достоверни. Показанията на св. Борис
Колев са последователни и логични, като не страдат от противоречия.
Свидетелят беше категоричен, че водачът е миришел на алкохол и след като е
бил тестван с дрегер, на същия бил издаден и връчен срещу подпис талон за
медицинско изследване, както и седем броя стикери.
От приложения към материалите на делото талон за медицинско
изследване се установява, че същият е бил връчен на жалбоподателя Д. К.
срещу подпис в 00:25 часа на 06.01.2023 г.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по -горе
фактическа обстановка, установена на първо място от презумптивната
доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189,
ал.2 ЗДвП, показанията на св. Колев и приобщените писмени доказателства,
не беше оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Спазени са
изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение е
описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и
съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин не се
ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е сторил. Ето защо,
3
настоящият съдъбен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на
издадения санкционен акт. Възраженията в тази насока в жалбата са
неоснователни.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол над 0,5
промила, наркотици или други упойващи вещества.
От обективна страна, безспорно се установи по делото, че на 06.01.2023
г. около 00:00 часа жалбоподателят Д. К. управлявал лек автомобил „Пежо
406“ с рег. № СВ 73 09 РН в гр. София, като концентрацията на алкохол в
кръвта на водача е надхвърляла законово допустимия минимум от 0,5
промила, а именно- 1,12 промила, установена по надлежния за това ред, като
са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства.
Спазено е и изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), според което при
съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, контролният орган попълва и талон за
изследване по образец. На провереното лице е била разяснена процедурата и
възможността да му бъде направено медицинско изследване, като той сам е
изразил волята си да не дава кръв за изследване. Съгласно чл. 6, ал. 9 от
Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място
или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване. В процесния случай е налице втората хипотеза, поради
което правилно концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена
съгласно показанията на техническото средство.
В конретиката на настоящия казус се установи, че жалбоподателят К. не
се е явил в посочения от контролните органи срок от 45 мин., считано от
00:25 часа на 06.01.2023 г. в процесното лечебно заведение, поради което и
концентрацията на алкохол в кръвта му правилно е установена съгласно
показанията на техническото средство. Последното е със сериен номер
ARDM0206 и е преминало техническа проверка на 31.10.2022 г., т.е. към
инкриминираната дата използваното техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с посочения сериен номер е било технически изправно.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно,
при формата на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на
правоспособен водач на МПС е съзнавал че е забранено да управлява МПС
под въздействие на алкохол, съзнавал е и обстоятелството, че е употребил
такъв и въпреки това не се е въздържал и е управлявал МПС.
Съгласно санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
4
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Кумулативно предвидените от закона наказания за това нарушение са в
абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност
да ревизира същите.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, право на разноски има АНО, който до
приключване на съдебните прения не е поискал присъждането на такива,
поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал.
1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
000211/13.01.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на Д. П. К. на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца
за нарушение по чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5