№………./19.12.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Г.Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2240
по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от В.И.Г. срещу ЧСИ № 719 С.а Дамянова Я., при участието на третото лице "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, за заплащане: сумата 50 000 лв.,
частично от 157 295 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда:
разликата между продажната цена на ипотекирания ПИ ид. 10135.2555.15 с площ от
700 кв. м, находящ се в гр. Варна, ул. "**" № 54, заедно с
изградената в имота жилищна сграда ид. 10135.2555.15.1 при първата продан – 391
550 лв., и продажната цена на същия при последната четвърта продан – 234 255
лв., за която реално е бил продаден, вследствие пропуска на ответницата да
уведоми ищцата за изпълнителните действия по
изпълнително дело № 632/2012 г. по
описа на ЧСИ № 719 и да назначи особен представител, нередовното разгласяване
на проведените публични търгове, уважаването на молбите на взискателя за отказ
от правото да придобие имота след като е бил обявен за купувач, евентуално, ако
е имал право – тъй като задължението не е намалявано с размера на задатъка, по
чл. 74 ЗЧСИ, както и 18 329.32 лв., частично от 57 662.21 лв.,
представляваща обезщетение за забава при изплащане на горното задължение от
датата, на която ПИБ АД е била обявена за купувач по първата продан 18.04.2013 г.
до датата на подаване на исковата молба 24.11.2016 г., съразмерно на
предявената част от главницата, по чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху
главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
сумата 2814.30 лв., представляваща начислените и удържани от ЧСИ такси за въвод
във владение на имота на 22.03.2016 г., въпреки че ответницата е била
уведомена, че имотът е предаден доброволно, по чл. 74 ЗЧСИ, както и 194.26 лв.,
представляваща обезщетение за забава при изплащане на горното задължение от
датата на въвода 22.03.2016 г. до датата на подаване на исковата молба
24.11.2016 г., по чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от деня
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: страдания и стрес в резултат
на описаните по-горе незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ –
залитане, замаяност, емоционална лабилност, тревожност и безсъние,
подтиснатост, понижено самочувствие, както и болките и страданията от получения
в резултат на стреса тежък възпалителен процес, довел до заболяването на ищцата
от "остър пиелонефрит", по чл. 74 ЗЧСИ, ведно с лихвата, считано от
деня на подаване на исковата молба до изплащането на главницата, с присъждане на разноски.
Ответницата оспорва исковете. Твърди, че поканата за
доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение са връчени чрез залепване на
уведомление на 21.01.2013 г. на адресите по справки. Сочи, че не е следвало да
назначава особен представител, тъй като ищцата е имала регистриран адрес.
Излага, че по възражението на длъжниците взискателят е предявил установителен
иск, по който е било образувано производство в т. д. № 705 по описа за 2015 г.
на ВОС. Оспорва твърденията за нередовно разгласяване на публичната продан.
Сочи, че взискателят не дължи внасяне на задатък по аргумент от чл. 489, ал. 3 ГПК. Твърди, че длъжникът С. **ков С. е уведомен за постановление за възлагане
със съобщение, получено лично на 06.12.2013 г. и за насрочен въвод със
съобщение, получено лично на 20.05.2014 г., а ищцата е уведомена за същите действия
със съобщения, връчени чрез съпруга й С. С. на същите дати. По молба на С. С.
въводът бил отложен, но той предал имота доброволно, а ищцата получила покана
за доброволно предаване на имота на 25.02.2016 г. чрез пълномощници А.С. и Р.И.
– адвокати от САК, но не е предала имота. Сочи, че производството по жалбата на
ищцата срещу въвода е прекратено. На**а, че заболяванията на ищцата са от
периода 2015-2016 г. и не са причинени от действията по изпълнителното дело.
Третото лице счита исковете за неоснователни.
Допуснато е увеличение на частичните искове до пълните
размери.
По същество страните поддържат становищата.
Пълномощниците на ищцата претендират възнаграждения за
безплатна защита. Главните страни представят бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Твърденията на ищцата за неравноправни клаузи и липса на
предсрочна изискуемост са предмет на защитата й срещу взискателя и поради
системния характер на правото – не са предмет на защитата срещу съдебния
изпълнител.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество в хронологичен ред:
От представените заверени преписи се установява, че:
изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК (л. 5 от и. д. № 632/2012 г.); към 10.01.2013 г. в НБД Население ответницата е
извършила справка за вписания постоянен и настоящ адрес ***, а не посочения от взискателя
гр. Варна, ул. "**" № 54 (л. 30 от и. д. № 632/2012 г.); че на 17.01.2013 г. на ищцата е отправена покана за доброволно
изпълнение на адрес гр. Варна, ул. "**"
№ 64 (л. 40 от и. д. № 632/2012 г.). В поканата е
вписано, че задължението възлиза на 131 992.43 лв. неолихвяема сума,
244 478.75 лв. главница, 3 794.85 лв. лихви и 168 лв. разноски по
изпълн. дело и такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с
включен ДДС в размер 13 614.08 лв. в полза на ЧСИ и др. суми, дължими до
този момент в общ размер 5 100 лв. (адвокатско възнаграждение,
възнаграждение на вещо лице, за пазач и др.) или общо задължение в размер
398 652.81 лв.
лист втори от решение от 19.12.2017 г. по гр. д. № 2240/16
г. ВОС, ХІІ-ти състав
Поканата за
доброволно изпълнение, изпратена до ищцата на 17.01.2013 г., е върната в
цялост, а на адрес ул. "**" № 64 е залепено уведомление, че в
двуседмичен срок, считано от датата на залепването: 21.01.2013 г., ищцата
следва да се яви в кантората на ЧСИ, за да получи съобщение по и. д. № 632/2012 г. (л. 42
от и. д.). В разписката не е вписано къде е залепено уведомлението, имената на
пощенската кутия, в която е пуснат екземпляр, нито обстоятелства, при които е
залепено обявлението.
В съдебната практика
се приема, че пропускът да се отрази изпълнението на задълженията на
длъжностното лице по призоваването опорочава процедурата по призоваване чрез
залепване на уведомление (решение № 63 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1257/2014 г., II г. о., ГК).
Съдът приема, че обстоятелствата по залепването на
уведомлението могат да бъдат установени и чрез показанията на длъжностното лице
по призоваването. Това е така, защото ако удостоверяването е категорично, няма
значение кога е извършено, както и заради принципа на предимството на
съдържанието на връчването пред формата (чл. 54 ГПК).
По адреса, на който е търсена ищцата и е залепено
уведомлението:
В договора за банков кредит от 2008 г. (л. 157 и сл.) е
вписан адрес на кредитополучателите т.е. ищцата и съпруга й, както и на имота,
който ще служи за обезпечение гр. Варна, ул. "**" № 54.
В удостоверение за промени на постоянен адрес (л. 162) е
вписано, че от 17.05.2010 г. до издаването на удостоверението на 12.02.2016 г.
постоянният адрес на ищцата е гр. Варна, ул. "**" № 64.
Документите за промяната на постоянния адрес от
17.05.2010 г. са унищожени, поради изтичането на срока за архивиране (л. 320).
Съпругът на ищцата е уведомен от ПИБ за просрочието на
кредита (л. 45 от преписката по досъдебно производство № 357/2015 г. на ОД МВР
Варна) на 11.04.2012 г. на адрес ул. "**" № 54.
От представеното
извлечение от административната карта на района (л. 321) е видно,
че имотът има административен адрес № 64.
От писмо от общината (л. 253) се установява, че адресът
на имота, описан в договора, чрез който ищцата го е придобила, е № 64.
От представените от третото лице "Еконт експрес" ООД заверени преписи (л. 371-373) от части от таблица се установява, че на 14.01.2014
г. ищцата е получила куриерски пратки на адрес гр. Варна, ул. "**" № 54.
От представените от третото лице "Спиди" АД заверени преписи (л. 389-392) от документи се установява, че: на 12.06.2013
г. ищцата е получила куриерска пратка на адрес гр. Варна, ул. "**" № 64, а на 25.06.2014 г. – на адрес гр. Варна, ул. "**" № 54.
Ищцата е дала
обяснения в с. з. на 07.04.2017 г. (л. 169, гръб), че става дума за един и същ имот,
независимо от разликата в номерата; че към момента на поставяне на
уведомленията на имота е имало табелка с № 54 и не е имало имот с № 64; че
съседният имот е с № 58 и няма логика номерът на имота да е 64. Тези обяснения
кореспондират с горепосочените доказателства.
С нарочна молба (л.
258) ищцата е оттеглила обясненията и е дала нови обяснения в с. з. на
16.06.2017 г. (л. 282), според които на табелката на дома
преди служебната промяна на адреса е бил означен № 54, а към 2012 г., както
и през 2013 г. е бил означен № 64.
Ищцата може да е
узнала след заседанието от 07.04.2017 г., че публично известен е новият адрес,
защото адресът се вписва от администрацията.
Изявлението й в
същото заседание, че през 2013 г. е имало табелка с № 54 обаче не се отнася до
административна дейност, която може да е останала неизвестна за ищцата. То е за
факт и е еднозначно и обосновано. Ищцата не твърди, че е сгрешила. Затова съдът
приема, че това изявление е оттеглено и подменено с твърдение, че табелката е
била с № 64, не за друго, а за да изглеждат опорочени действията на ответницата
по имота.
В показанията си (л.
436, гръб) свидетелката Г.П. – длъжностно лице по призоваването при
ответницата, сочи, че ходила веднъж, но не видяла номер и поискала съдействие
от банката. Втори път ходила с А. С. от ПИБ, който й показал имота (това сочи и
свид. С. в своите показания – л. 522). Тогава залепила уведомителна бележка за
явяване в кантората на ЧСИ.
Между страните е
безспорно, че на снимката от сателитната карта на района от Интернет (л. 256),
вдясно се виждат гаражните и входната врати на сградата, където е живяла
ищцата.
Свидетелката П. сочи,
че вдясно от вратата именно на сградата на тази снимка е имало метална кутия,
където е залепила обявлението. Ищцата заявява, че там никога не е имало метална
кутия. После уточнява, че е имало шахта, която не е метална, а излята от бетон,
но и тя не е съществувала към м. февруари 2013 г.
За проверка на
показанията на свидетелката П. ищцата е задължена да посочи доказателства за
момента на изграждане на шахтата (л. 437), но не е посочила доказателства
(л. 499).
В следващо заседание
на 17.11.2017 г. ищцата заявява, че кутията, която се вижда по снимките, е
съществувала и през 2013 г., но не била метална кутия с кабели (л. 522).
Съдът приема, че
оспорването е безпочвено и цели само, ако не бъде проверено, да провокира
съмнения в показанията на свидетелката П..
Свидетелката П.
излага, че след това ходила още веднъж, но в почивен ден. Времето било студено,
но не помни дали е имало сняг. При това трето посещение залепила уведомлението.
За проверка на
показанията на свидетелката П. ищцата е задължена да представи сведение от НИМХ
за снежната покривка (л. 437), но не е сторила това, тъй като не смята, че е необходимо (л. 499).
Твърдението,
поддържано по време на разпита на свидетелката П., че имотът е бил недостъпен,
поради натрупан сняг, също е безпочвено и цели да създаде съмнения в показанията.
От психологическото освидетелстване в заключението на
вещото лице (след л. 121) се установява, че ищцата е много обидена от всички
действия на ответницата. Вероятно поради това счита, че всички средства за
защита са допустими.
Ищцата твърди (л. 445 и л. 470), че показанията на П. се
разминават с обясненията й в досъдебното производство (л. 100 от преписката по
ДП) и че са неправдоподобни, защото излиза че е посетила имота три пъти за пет
дни.
Вярно е, че пред разследващия полицай, Г.П. не е
посочила, че е посещавала адреса със С., но това не означава, че показанията й
се изключват от обясненията.
От друга страна броят на посещенията не е
неправдоподобен.
лист трети от решение от 19.12.2017 г. по гр. д. № 2240/16
г. ВОС, ХІІ-ти състав
Свидетелката П.
излага, че попитала в съседния магазин, но й отговорили, че не знаят кой живее
в къщата и не могат да съдействат.
Свидетелят С. сочи,
че в същия магазин им казали, че длъжниците живеят там, но ищцата пазарува
вечер.
Показанията не са
съгласувани, а обстоятелствата не водят до различен резултат. Важното е, че
тези показания могат да бъдат проверени.
В обобщение съдът
приема, че показанията на свидетеля П. относно залепването на уведомлението
следва да бъдат кредитирани.
По редовността на
залепването на уведомлението до ищцата:
В случая времето между посочените първо и последно
посещение е по-малко от един месец, поради което залепването на уведомление не
е редовно (решение № 14 от 22.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2016 г., IV г.
о., ГК).
От представения
заверен препис (л. 50 от и. д. № 632/2012 г.) е видно, че уведомление до длъжника С. **ков С. ***, ведно с разписката.
От представеното в заверен
препис удостоверение (л. 13) се установява, че С. **ков С. има постоянен и настоящ адрес ***. от 2000 г. (същото и на л.
161).
В показанията си
свидетелката Ш. сочи, че от втората половина на 2011 г. ищцата и съпругът й са
разделени (л. 283).
Съпругът на ищцата е заявил, че през цялата 2013 г. той и
ищцата са живели в имота (л. 95, гръб от преписката по ДП № 357/2015 г. на ОД
МВР Варна). Показанията на свидетелката Ш. не могат да бъдат кредитирани.
Съдът приема, че за връчване на заповед за изпълнение не се назначава особен представител,
тъй като в препращането по чл. 47, ал. 7 ГПК алинея 6 от същата разпоредба е
изключена.
Съдът приема, че в
тази хипотеза е било необходимо назначаването на особен представител на
длъжниците за следващите процесуални действия (т. 4 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК).
От представения
заверен препис от протокол от 06.02.2013 г. (л. 51 от и. д.) се установява, че е извършен
опис на имота на адрес гр. Варна, ул. "**" № 54: масивна сграда на
каменна основа, два гаража с тераса върху тях, монолитна сграда на три етажа. В
заключението си вещото лице Ангел Коларски сочи, че в деня за опис не са били
допуснати в имота и описът и оценката са извършени по външен оглед и по документи
(л. 54 от и. д.). Съдът приема, че това не означава, че някой им е попречил, а означава, че
огледът е извършен от улицата и е използвано описанието на имота от оценката на
ПИБ.
Оценката и началната
тръжна цена са определени от ответницата на 26.02.2013 г. (л. 52, гръб от и. д.).
Ищцата е определила размера на обезщетението за вредите
като разлика между тази цена и онази по-ниска цена, на която впоследствие
имотът е бил възложен на ПИБ. Поради това съдът приема, че нарушението при
описа няма самостоятелно значение.
От представения
заверен препис (л. 57 от и. д.) се установява, че ответницата е издала обявление, че от 17.03.2013 г.
до 17.04.2013 г. ще се извърши публична продан на имота при начална тръжна цена 391 540.50 лв.
Ищцата твърди, че е било изготвено след срока по чл. 487,
ал. 1 ГПК.
В писмо от СИС при ВРС, постъпило на 23.08.2017 г. (л.
381) се сочи, че през 2013 г. в деловодството на СИС не се е водил регистър на
хартиен носител за публичните продажби и за протоколите по изпълнителните дела,
а само електронен регистър.
В съдебното
деловодство входящият дневник се води на електронен и на хартиен
носител (чл. 37 ПАРОАВАС, издаден от ВСС, обн., ДВ,
бр. 66 от 18.08.2009 г.), но воденето на хартиен носител все пак не е
задължително (по аргумент от чл. 43). Воденето на входящия дневник на
електронен носител не го прави неподписан електронен документ (становище на
ищцата на л. 352).
Върху писмото от ответницата до ВРС/СИС за
поставяне на обявление за публичната продан от 17.03.2013 г. до 17.04.2013 г. на таблото в сградата на ВРС/СИС (л. 64 от и. д.) е поставен вх. № 442 от 28.02.2013 г. Същият номер се чете и на екземпляра, представен два пъти от
ВРС (л. 211 и л. 315).
От представеното извлечение от регистъра на всички
разпределения на помещения (л. 304) се установява, че на 28.02.2013 г. е
регистрирано постъпване на преписка за публична продан вх. № 442, която ще се
проведе на 18.04.2013 г.
Следователно както електронния регистър, така и
отбелязването на ръка от длъжностното лице сочат един и същ входящ номер и дата
на постъпване.
Датата на постъпване във ВРС: 28.02.2013 г. не е
опровергана. Както бе прието
по-горе оценката е определена от ответницата на 26.02.2013 г. (л. 52 от и. д.). Съдът приема, че срокът по чл. 487, ал. 1 ГПК е спазен.
В съдебната практика, макар и по дисциплинарните дела, се
е приемало както, че насрочването на публична продан и изготвяне на обявление
за проданта след изтичане на седемдневен срок от описа на имота не съставлява
нарушение (решение № 171 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1360/2015 г., IV
г. о., ГК), така и обратното (решение № 366 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
887/2011 г., III г. о., ГК).
Съдът приема, че разпоредбата определя началния момент на
срока за изготвяне на обявление: не по-рано от седем дни след описа, но то може
да бъде изготвено и в по-дълъг, но разумен срок.
Действително сумата, за която е ипотекиран имотът, не е
вписана, но съдът приема, че това нарушение не е довело до увреждането на
интереса на ищцата.
За поставянето на обявлението са съставени актове от: 28.02.2013
г. без посочено място (л. 65 от и. д.); 28.02.2013 г. на таблото в кантората
(л. 58 от и. д.); 12.03.2013 г. на сайта на ВОС (л. 60 от и. д.) и на сайта на
Община Варна (л. 61 от и. д.); 13.03.2013 г. на самия имот (л. 59 от и. д.).
Датите на публичната продан във всички отпечатани актове за поставяне на
обявления са поправени на ръка.
В съдебната практика, макар и по дисциплинарните дела, се
е приемало, че съставянето на отделни актове за поставяне на всяко отделно
обявление е утвърдена практика на съдебните изпълнители, но такова законово
изискване няма (решение № 341 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2015 г.,
IV г. о., ГК).
В нито едно от обявленията не е посочено на коя дата е
било изготвено, но съдът приема, че съществена е датата на поставянето.
По поставянето на обявлението във ВРС/СИС:
В писмо от ВРС/СИС (л. 293) се сочи, че няма отделен
регистър за поставянето и свалянето на обявленията.
лист четвърти от решение от
19.12.2017г. по гр.д.№ 2240/16г ВОС, ХІІ-ти състав
Ищцата сочи, че в акта за поставяне обявлението във ВРС (л.
65 от и. д.) не е посочена длъжността на лицето М. И., поставило обявлението
т.е. актът не е официален документ. Евентуално оспорва верността на изявлението
на лицето за поставяне. Евентуално сочи, че в акта не е вписано за какво се
отнася.
В писмо от СИС при ВРС, постъпило на 02.07.2017 г. (л.
207) се сочи, че М.П.И. е била назначена на длъжност съдебен деловодител, както
и че обявленията се поставят на таблата на партера до регистратурата в сградата
на РС в гр. Варна, *****,
където се на**а и залата за търгове.
Съдът приема, че актът е официален документ, издаден от
деловодител във ВРС по реда на чл. 36, ал. 2 ПАРОАВАС, издаден от ВСС, обн., ДВ, бр. 66 от 18.08.2009 г. На ищцата е дадено
указание, че е в нейна тежест на опровергае удостоверяването. Събраните по
делото доказателства не го опровергават. Ищцата не е поискала разпит на
длъжностните лица. Съдът приема, че удостоверяването не е опровергано.
Обявлението е поставено във ВРС/СИС.
По поставянето на обявлението на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението:
Представена е таблица от непосочен сайт, че е публикувано
обявление на 11.03.2013 г. за публична продан при начална тръжна цена
391 450 лв., а не 391 540.50 лв., която ще се проведе от 17.03 до 17.04.2013 г. (л. 62 от и. д.).
Ответницата сочи, че това е сайтът на ОС Варна (л. 222).
От представения в заверен препис (л. 227-235) протокол се
установява, че на 13.12.2012 г. е взето решение (л. 234) от ВСС в Интернет
страниците на окръжните съдилища да се създаде раздел, в който да се публикуват
обявите на ЧСИ. Решението е съобщено на ответницата с писмо от А. Г.(л. 236).
Предприетото от ищцата оспорване на писмото и на правомощията на А. Г.(л. 251) е недопустимо, тъй като е представен първичният
документ за решението на ВСС.
Датите в таблицата от сайта (л. 62 от и. д.) в акта за
поставяне (л. 60 от и. д.) са последователни, поради което съдът приема, че
обявлението е било публикувано на сайта на ВОС.
По поставянето на обявлението в общината по
местонахождението на имота:
От представеното писмо до ответницата (л. 63 от и. д.) от
подател с адрес *********@*****.** се установява, че на сайта на Община Варна е
публикувано обявление на 12.03.2013 г. за публична продан, която ще се проведе
от 17.03.2013 г. до
17.04.2013 г.
При справката, извършена от системния администратор на
съда в сайта на община Варна (л. 205) е получено съобщение за грешка 404,
липсваща страница. Ответницата сочи, че обявлението е било достъпно на сайта на
община Варна, но вече е свалено (л. 222).
От писмо (л. 316) от община Варна се установява, че на 12.03.2013 г. на служебен
електронен адрес *********@*****.** е постъпило искане от ответницата за публикуване
на обявление за публична продан, както и че през 2013 г. не е постъпвало искане
от ответницата за поставяне на обявление за публична продан на таблото за обяви
в община Варна.
От писмо (л. 337) от община Варна се установява, че в периодите на обявяване на
публичните продажби в сайта на общината е съществувала рубрика Дирекции и
дейности, Публични обяви на ЧСИ съгласно чл. 487, ал. 2 ГПК, в която са
публикувани обяви, изпратени на горния служебен електронен адрес. Обявите са били
публично достъпни.
Съдът приема, че обявата е била достъпна на сайта, както
и че това, че обявлението не е било поставено на табло в община Варна не е
нарушение на изискването за разгласяване.
По поставянето на обявлението върху имота:
Ищцата оспорва верността на акта за поставяне обявление
на имота, но от събраните по делото доказателства удостоверяването на
поставянето не се опровергава.
Такива доказателства е могло да бъдат посочени от ищцата:
например свидетелски показания на съседи на имота, но това не е сторено.
Съдът приема, че обявлението е било поставено и върху
имота.
Ответницата е заявила, че не води друг регистър за
обявяването на продажбите (л. 282, гръб).
Общо по
разгласяването:
В показанията си (л.
435) свидетелят Г.М.сочи, че е научил за следваща продан от Интернет.
Твърденията на ищцата, че свидетелят е научил за проданта чрез приятелката си Ю.Г.,
която работела в Банка ДСК или от скрит сайт, са недоказани, макар че е
съществувала възможност за това. От гледна точка на твърдението на ищцата за
механизма на увреждането, логично е следващата продан да е била проведена без
разгласяване. Щом свидетелят е успял да узнае за нея от общодостъпни източници,
още по-голяма е вероятността да е било възможно узнаването на първата продан.
От представеното извлечение от регистъра на наддавателите
по дата (л. 298) се установява, че на 16.04.2013 г. е регистрирано предложение
на ПИБ.
Съставени са протоколи от 13.03.2013 г. (л. 66 от и. д.)
за редовно разгласяване на проданта и от 15.03.2013 г. (л. 67 от и. д.) за
предаване на преписката за проданта, вх. № 475 в електронния регистър на СИС
(л. 382 от делото). В протокола от 13.03.2013
г. има допълнения и поправки, но именно върху него е поставен вх. № 474 от 15.03.2013 г.
От представеното извлечение от регистъра на всички
протоколи за деня (л. 305) се установява, че на 15.03.2013 г. във ВРС/СИС е
било регистрирано постъпване на протокола с вх. № 474.
В становището на ищцата по това доказателство (л. 352) се
поддържа искане за представяне сведение за хартиения регистър, но не и искане
да се представи съхраняваното от ВРС/СИС копие от протокола от 13.03.2013 г., за да се провери
дали допълненията и поправките съществуват и върху него.
Поради това съдът приема, че протоколът е предаден в този
вид на СИС.
По значението на разгласяването на проданта:
Съдът приема, че тъй като ищцата не твърди, че поради
по-голямо пазарно търсене е могло да бъде определена по-висока начална тръжна
цена, процесуалните нарушения, включително пропускът да й бъде назначен особен
представител за описа и оценката и дори нарушенията при разгласяването, макар и
обективно протИ.правни, не биха могли да й причинят твърдяната от нея вреда.
Съставен е още протокол от 18.04.2013 г. (л. 73 от и. д.)
за обявяване на ПИБ АД, предложил цена 391 550 лв. за купувач по публичната
продан.
лист пети от решение от 19.12.2017 г. по гр. д. № 2240/16
г. ВОС, ХІІ-ти състав
Представен е заверен
препис (л. 74 от и. д.) от молба вх. № 00735 от 24.04.2013 г., с която
ПИБ АД се отказва от правото да придобие имота.
В практиката се е приемало, че отказът на наддавача да
закупи няма правно значение преди изтичането на срока по чл. 492, ал. 3 т.е.
съдът може би прави връзка не само със срока, а и с намаляване вземането на
взискателя в размера на задатъка (решение № 341 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 3227/2015 г., IV г. о., ГК). Би могло да се поддържа, че според цитираното
решение съдебният изпълнител не носи отговорност.
Правно значение на
отказа на взискателя, обявен за купувач, се признава и по сега действащата
уредба, но в този случай вземането на взискателя се намалява с един задатък
(чл. 493, т. 1 ГПК). Съдът приема, че това изключва отговорността на съдебния
изпълнител.
В литературата се
приема, че при тълкуване на нова правна норма се предполага, че законодателят е искал да уреди по
еднакъв начин еднаквата материя, но е допуснал неяснота при формулирането на
новата норма (Ташев, Р. Теория на тълкуването. С.: Сиби, 2001, с. 250). Не би
могло да се поддържа обаче, че при неясна стара норма, новата непременно
изяснява положението, което е следвало да се извлича по тълкувателен път още
при действието на старата уредба.
От друга страна
отношенията, предмет на уредба, не са се променили. Не е изключено
законодателят да е преценил именно отказите на взискателите от правото да
придобият възложените им имоти за неприемливи.
Поради това съдът
приема, че и към 2013 г. при отказ на взискателя съдебният изпълнител е
следвало да го зачете, но вземането да бъде намалено с размера на един задатък.
Следователно въпросът
е за размера на погасеното чрез изпълнението вземане в отношенията между
взискателя и длъжниците, а не за допуснато от съдебния изпълнител процесуално
нарушение.
В съдебната практика се приема, че пропускът на съдебния
изпълнител да състави нарочен протокол за обявяване публичните продажби за
нестанали е формално нарушение, което не обосновава дори дисциплинарна
отговорност (решение № 341 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2015 г., IV
г. о., ГК).
От представеното извлечение от регистъра на всички
разпределения на помещения (л. 303) се установява, че на 25.04.2013 г. е
регистрирано с вх. № 898 постъпване на преписка за публична продан, която ще се
проведе на 25.06.2013 г.
От представения
заверен препис (л. 76 от и. д.) е видно, че е издадено обявление, че от 24.05.2013 г.
до 24.06.2013 г. ще се извърши публична продан на имота при начална тръжна цена 313 232.40 лв., за което са съставени актове
за поставяне от: 25.04.2013 г. на таблото в кантората (л. 77 от и. д.); без
дата на самия имот (л. 80 от и. д.); 20.05.2013 г. на сайта на ВОС (л. 78 от и.
д.) и в Община Варна (л. 79 от и. д.); 25.04.2013 г. в сградата на ВРС/СИС (л.
82 от и. д.).
От представените
преписи (л. 81 от и. д.) и от ВРС (л. 208 и л. 314) се
установява, че е изпратено писмо от ответницата до ВРС за поставяне на обявление за публичната продан от 24.05.2013 г. до
24.06.2013 г. на таблото в сградата на ВРС/СИС.
От представеното писмо се установява, че е публикувано
обявление на 20.05.2013 г. за публична продан на сайта на Община Варна (л. 83
от и. д.).
От представеното извлечение от регистъра на наддавателите
по дата (л. 297) се установява, че на 17.06.2013 г. е регистрирано предложение
на ПИБ (л. 86-90 от и. д.).
Съставени са протоколи: от 20.05.2013 г. вх. № 925 (л. 85
от и. д.) за редовно разгласяване на проданта и без дата (л. 84 от и. д.) за
предаване на преписката за проданта.
От представеното извлечение от регистъра на всички
протоколи за деня (л. 308) се установява, че на 21.05.2013 г. е регистрирано
постъпване вх. № 925 на протокол (също л. 385 от делото)
Съставен е протокол от 25.06.2013 г. (л. 91 от и. д.) за
обявяване на ПИБ АД, предложил цена в размер 313 233 лв. за купувач по
публична продан.
От представения
заверен препис (л. 92 от и. д.) се установява, че с молба вх. № 00971/27.06.2013
г. ПИБ се отказва от правото да придобие имота.
От представения
заверен препис (л. 93 от и. д.) се установява, че е издадено обявление, че от 04.08.2013 г.
до 04.09.2013 г. ще се извърши публична продан на имота при начална тръжна цена 265 000 лв., за което са съставени актове за
поставяне от: 30.07.2013 г. на таблото в кантората (л. 94 от и. д.); 31.07.2013
г. на самия имот (л. 97 от и. д.); 30.07.2013 г. на сайта на ВОС (л. 95 от и.
д.) и в Община Варна (л. 96 от и. д.); 01.08.2013 г. на таблото в сградата на
ВРС/СИС (л. 105 от и. д.).
От представения документ се установява, че е публикувано
обявление на 30.07.2013 г. за публична продан на сайта на Община Варна (л. 98
от и. д.).
От представените преписи
от ответницата (л. 104 от и. д.) и от ВРС (л. 210 и л.
312) се установява, че ответницата е изпратила писмо до ВРС вх. № 1745 за поставяне на обявление за
публичната продан от 04.08.2013 г. до
04.09.2013 г.
Съставени са протоколи от 01.08.2013 г. за редовно
разгласяване (л. 107 от и. д.) и за предаване
на преписката за проданта (л. 106 от и.
д.) вх. № 1663 в електронния регистър на ВРС на всички протоколи за деня (л. 306
и л. 383).
От представеното извлечение от регистъра на наддавателите
по дата (л. 296) се установява, че на 16.08.2013 г. е регистрирано предложение
на ПИБ вх. № 593 (л. 99-101 от и. д.)
Съставен е протокол от 05.09.2013 г. (л. 108 от и. д.) за
обявяване на ПИБ АД, предложил цена в размер 265 000 лв. за купувач по публична
продан.
От представения
заверен препис (л. 109 от и. д.) се установява, че с молба вх. № 01630/09.09.2013
г. ПИБ се отказва от правото да придобие имота.
От представените
заверени преписи се установява, че ответницата е издала обявление (л. 110 от и. д.), че от 13.10.2013 г. до
13.11.2013 г. ще се извърши публична продан на имота при начална тръжна цена 212 000 лв., за което са съставени актове за
поставяне от: 01.10.2013 г. във ВРС/СИС (л. 117 от и. д.); 08.10.2013 г. на
самия имот (л. 111 от и. д.); 25.09.2013 г. на таблото в кантората (л. 112 от
и. д.); 24.09.2013 г. на сайта на ВОС (л. 113 от и. д.) и в Община Варна (л.
114 от и. д.), разгласено на сайта на ВОС (л. 115 от и. д.) и на сайта на
Община Варна (л. 116 от и. д.).
От представеното извлечение от регистъра на всички
разпределения на помещения (л. 302) се установява, че на 01.10.2013 г. е
регистрирано писмо вх. № 2252 (л. 118 от и. д.), с което е постъпила преписка за публична
продан (л. 209 и л. 313).
лист шести от решение от
19.12.2017 г. по гр. д. № 2240/16 г. ВОС, ХІІ-ти състав
От представеното извлечение от регистъра на всички
протоколи за деня (л. 307) се установява, че на 11.10.2013 г. е регистрирано
вх. № 2252 постъпване на протокола от 08.10.2013 г. (л. 119 от и. д.) за редовно
разгласяване на проданта (л. 120 от и. д. и л. 384 от делото).
От представеното извлечение от регистъра на наддавателите
по дата (л. 295) се установява, че на 06.11.2013 г. е регистрирано предложение
на ПИБ вх. № 792 (л. 121-125 от и. д.), от извлечение към друга дата (л. 299) и
от извлечение от регистъра на всички наддаватели (л. 300) се установява, че на
13.11.2013 г. е регистрирано предложение на Г.П.Х. вх. № 811 от 13.11.2013 г.
(л. 126-129).
В показанията си (л. 435) свидетелят Г.П.Х. сочи, че е
попаднал на обявата в Интернет, отишъл в офиса на ответницата и оттам получил
документи, показали му имота в Гугъл карти и му обяснили, че не може да огледа
имота, тъй като собственикът не го показва. Отишъл да види имота отвън, като се
ориентирал по описанието, а не по адреса. Потърсил обявление върху имота, но
нямало. Показанията са последователни и могат да бъдат проверени, поради което
съдът ги кредитира.
Съставен е протокол от 14.11.2013 г. (л. 130 от и. д.) за
обявяване на ПИБ АД, предложил най-висока цена в размер 234 225 лв., за купувач
по публичната продан.
От представените
заверени преписи се установява, че с постановление от 20.11.2013 г. имотът е възложен
върху ПИБ АД (л. 139 от и. д.) Съобщението до ищцата е връчено чрез съпруга й на 06.12.2013 г. (л. 133 от и. д.).
Ищцата оспорва С. С., който е бил обявен за издирване, да й е предавал съобщението
за изготвяне постановлението за възлагане. На**а, че незаконосъобразно
ответницата е приела, че постановлението е съобщено и на нея. Сочи още, че
съобщението до нея въобще не би могло да бъде връчено чрез С. С., тъй като те
са солидарни длъжници.
Няма пречка съобщението да бъде връчено чрез солидарен
длъжник, който е от домашните на адресата, тъй като нямат протИ.речиви
интереси.
Представени са заверени преписи от МВР, от които е видно,
че ищцата е дала сведение за изчезването на съпруга си едва на 22.01.2014 г.
(л. 154), а съпругът й е поискал да бъде снет от издирване на 27.05.2014 г. (л.
156).
Ищцата твърди, че фактическата й раздяла със съпруга й е
от 2011 г. (л. 394) и е била известна на ЧСИ, но в жалбата до полицията пише,
че всички живеят заедно дори през 2015 г. (л. 14 от преписката по ДП № 357/2015
г. на ОД МВР Варна), а съпругът й изрично заявява, че през 2013 г. са живели
заедно в продадения имот, както и че не й е споменал, че имотът е продаден, за
да не я натоварва допълнително и се надявал нещата да се оправят (л. 95, гръб
от преписката по ДП). Съдът приема, че предаването на съобщението до ищцата от
съпруга й е било възможно, но той, макар че е заявил, че ще й го предаде, не е
сторил това. Позоваването на процедури е възможно, защото уредбата е основана
на предположението за разумност и сериозност на адресата. Обратно – ако
адресатът не изпълни просто обещание, това не води до нередовност на процедурата.
Неизпълнението на задължението за предаване от получателя на адресата
представлява особено непредвидено обстоятелство, но връчването на съобщението в
този случай е редовно, а пропуснатият срок подлежи на възстановяване по молба
от адресата (чл. 64 ГПК).
По тези съображения съдът приема, че съобщението е
редовно връчено.
Изпратена е покана до ищцата за доброволно предаване
имота на купувача (л. 151 и 152 от и. д.), за която е залепено уведомление в гр. Варна, ул. "**" №
54, входната врата (л. 153 от и. д.).
По съображенията,
изложени във връзка с връчването на съобщението за постановлението за възлагане
съдът приема, че призовката за принудително изпълнение на 23.05.2014 г. до
ищцата е връчена редовно чрез съпруга й (л. 160 от и. д.). От протокол от
22.05.2014 г. се установява, че въводът е отложен за 30.05.2014 г. по молба на С.
С. (л. 161 от и. д.).
От представените
заверени преписи от протоколи: от 29.05.2014 г. (л. 11 от делото и л. 261 от и.
д. и л. 482) се установява, че С. С. е предал имота доброволно от свое име и от
името на ищцата. Протоколът е подписан само от С. С. (подписът от адв. Р.И. на л.
261 от и. д. е за заверка).
Между страните е прието за безспорно (л. 434), че ищцата не
е подписала приемо-предавателния протокол към договор за наем от 17.06.2014 г. (л. 262 от и. д.).
Съдът приема, че
насочването на изпълнението върху жилище ид. № 10135.3506.877.1.7 не е елемент,
а последица от механизма, по който ищцата твърди, че е причинена вредата.
Поради това доказателствата, свързани с тези действия, са неотносими.
Съдът приема, че в протокол от 13.11.2014 г. за редовно
разгласяване на продан на имота на ул. "**" № 54 (л. 205 от и. д.) е допусната
грешка, защото в сайта е изпратено обявление за продан на имота в "Пчелина" (л. 207 от и. д.).
В показанията си (л.
436) свидетелят И. Б. сочи, че през януари 2014 г. ищцата била притеснена
покрай изчезването на съпруга си и го помолила да я придружи в ПИБ, където
ищцата поискала от К., която се представила като управител, сведение за
движението по кредита, но от ПИБ поискали да напише молба. Не споменали
изпълнително производство, нито че имотът е продаден.
С молба от 23.01.2015
г. (л. 487) ищцата е поискала от ПИБ сведение за движението на кредита, по
която с писмо от април 2015 г. (л. 475) й е отказано.
Съдът приема, че
свидетелят е сгрешил в годината и казаното от него се отнася до януари 2015 г.
От представения заверен препис се установява, че е подадена молба от 09.02.2016
г. от ПИБ АД (л. 253 от и. д.) за въвод. До ищцата е изпратена (л. 258 от и. д.) покана за доброволно предаване на имота, редовно връчена
на 25.02.2016 г. чрез адв. Р. И..
Ищцата, чрез същия
пълномощник, е заявила, че въводът би бил незаконосъобразен, тъй като е предала
доброволно владението (259 от и. д.).
От представените
заверени преписи се установява, че са съставени протокол от 22.03.2016 г. за
въвод във владение, при който ищцата е отстранена от имота (л. 269 от и. д.) и сметка по чл. 79 ЗЧСИ за сумата 2835.06 лв., платени от ПИБ (л. 273 от и.
д.).
На ищцата не са причинени твърдяните вреди, тъй като
таксите за въвода са платени от купувача и са останали за негова сметка.
От представените в заверени преписи се установява, че на
ищцата са поставени диагнози, както следва: амбулаторен лист от 25.03.2016 г.
(л. 19) – разстройство в адаптацията; амбулаторен лист от 30.06.2015 г. (л. 17)
– тежък депресивен епизод без психотични симптоми.
лист седми от решение от
19.12.2017 г. по гр. д. № 2240/16 г. ВОС, ХІІ-ти състав
От представения заверен препис (л. 14) се установява, че
с решение № 4384, постановено на 06.11.2015 г. по гр. д. № 8780 по описа за
2015 г. на ВРС, ХI-ти състав бракът на ищцата със С. С. е прекратен.
От представената в заверен препис епикриза (л. 93) се
установява, че ищцата е постъпила в болница на 15.12.2015 г. и е изписана на
30.12.2015 г., като й е поставена диагноза статус остър пиелонефрит.
От представения в заверен препис амбулаторен лист от
12.02.2016 г. (л. 18) се установява, че на ищцата е поставена диагноза статус
пост-остър тубулоинтерстициален нефрит.
В обясненията си в
съдебно заседание на вещото лице С. сочи, че не може да каже дали без стреса,
преживян към този момент, ищцата би се разболяла. Вещото лице смята, че въпросът
е неправилно поставен (л. 498, гръб).
В литературата се
приема, че за гражданската отговорност е достатъчно да се установи, че
поведението на лицето е необходимо условие за настъпване на протИ.правния
резултат (Конов, Т. Основание на
гражданската отговорност. В: Подбрани съчинения. С: Сиела, 2010, с. 75). Следователно, макар и въпросът да
изглежда на вещото лице неправилен, защото отговорът би могъл да е само
хипотеза, това е въпросът, който има значение за делото.
Поради дадения от
него отговор не би могло да се приеме, че между стреса от изпълнението и
болестта й е налице причинната връзка, необходима за гражданската отговорност.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че ако бъде установено протИ.правно
причиняване на вреда, съпътстващите фактори могат да имат значение при
определяне на размера на обезщетението. Процесният случай не е такъв.
В обобщение ответницата е допуснала процесуални
нарушения, но никое от тях не е довело до причиняване вреда на ищцата.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищцата следва да заплати на ответницата
сумата 4126.07 лв. – сторените разноски, от които 201.90 лв. платено възнаграждение на вещо лице и 3924.17 лв. платено възнаграждение на адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В.И.Г., ЕГН **********, адрес ***7 628, втори
адрес: ул. "Д-р Пискюлиев" № 94 срещу ЧСИ № 719 С.а Дамянова Я. район
на действие Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. "Генерал Колев" №
38, вх. В, ет. 1, ап. 6, при участието на третото лице "ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД ЕИК ********* гр. София, ул. "Г. Бенковски" № 3, за заплащане:
сумата 157 295 (сто и петдесет и седем хиляди и двеста и деветдесет и пет) лв.,
представляваща обезщетение за имуществена вреда: разликата между продажната
цена на ипотекирания ПИ с идентификатор 10135.2555.15 с площ от 700 кв. м,
находящ се в гр. Варна, ул. "**" № 54, заедно с изградената в имота
жилищна сграда с идентификатор 10135.2555.15.1 при първата продан – 391 550
лв., и продажната цена на същия при последната четвърта продан – 234 255 лв.,
за която реално е бил продаден, вследствие пропуска на ответницата да уведоми
ищцата за изпълнителните действия по
изпълнително дело № 632/2012 г. по
описа на ЧСИ № 719 и да назначи особен представител, нередовното разгласяване
на проведените публични търгове, уважаването на молбите на взискателя за отказ
от правото да придобие имота след като е бил обявен за купувач, евентуално, ако
е имал право – тъй като задължението не е намалявано с размера на задатъка, на
основание чл. 74 ЗЧСИ, както и сумата 57 662.21 лв. (петдесет и седем хиляди
и шестотин и шестдесет и два лева и двадесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за забава при изплащане на горното задължение от датата, на която
ПИБ АД е била обявена за купувач по първата продан 18.04.2013 г. до датата на
подаване на исковата молба 24.11.2016 г. върху главницата, на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане; сумата 2814.30 лв. (две хиляди и осемстотин
и четиринадесет лева и тридесет стотинки), представляваща начислените и
удържани от ЧСИ такси за въвод във владение на имота на 22.03.2016 г., въпреки
че ответницата е била уведомена, че имотът е предаден доброволно, на основание
чл. 74 ЗЧСИ, както и 194.26 лв. (сто и деветдесет и четири лева и двадесет и
шест стотинки), представляваща обезщетение за забава при изплащане на горното
задължение от датата на въвода 22.03.2016 г. до датата на подаване на исковата
молба 24.11.2016 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и законната лихва върху
главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
сумата 20 000 (двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди: страдания и стрес в резултат на описаните по-горе
незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ – залитане, замаяност,
емоционална лабилност, тревожност и безсъние, подтиснатост, понижено
самочувствие, както и болките и страданията от получения в резултат на стреса
тежък възпалителен процес, довел до заболяването на ищцата от "остър
пиелонефрит", на основание чл. 74 ЗЧСИ, ведно с лихвата, считано от деня
на подаване на исковата молба до изплащането на главницата.
ОСЪЖДА В.И.Г. да заплати на
ЧСИ № 719 С.а Дамянова Я. сумата
4126.07 лв. (четири хиляди и сто и двадесет и шест лева и седем
стотинки), представляваща сторените разноски, от които 201.90 лв.
платено възнаграждение на вещо лице и 3924.17 лв. платено
възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: