Р
Е Ш Е
Н И Е
№325
21.01.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева АНД (К) № 816 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Териториална
Дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител,
против Решение №38 от 05.07.2021 г., постановено по АНД №442 по описа на
Районен съд – Свиленград за 2021 г., в отменителната му част.
В касационната жалба се твърди, че се обжалва
решението на районния съд в частта, с която е отменено Наказателно
постановление №263/01.04.2021г., издадено от Заместник-Директора на ТД Южна
морска, в частта по пункт III, в който
на основание чл.233, ал.8 от Закона за митниците е постановено отнемане в полза
на Държавата на товарен микробус марка „Renault“ модел „Master“ с турски
регистрационен номер, с искане на отмяната ѝ. Сочи се, че атакуваната
част на решението била неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди се,
че за да постанови решението си, съдът приел, че в този случай следва да се
вземе предвид Решение от 14.01.2021г. на
Съда на ЕС по дело С-393/19г. Навеждат се доводи, че изводите на съда в тази
насока били неправилни. Както било посочено и в самата разпоредба на чл.233,
ал.8 от ЗМ, преносните и превозните средства, послужили за извършване на нарушението
се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. Аналогична била
и разпоредбата на чл.233, ал.6 от Закона за митниците, според която стоките,
предмет на митническа контрабанда, се отнемат, независимо чия собственост са.
По делото не била изследвана и съответно доказана собствеността на
недекларираните стоки. Възможно било тези стоки
също да са на трето добросъвестно
лице. Съгласно европейското митническо законодателство декларирането на стоките
се извършвало от лицето, което ги въвежда на територията на ЕС. В настоящия
случай това бил шофьорът Ш.Ю.. Независимо дали били негова собственост, дали е
знаел за наличието им или не, стоките се отнемали от лицето, посочено като
нарушител. Превозните средства също. Съгласно приложения регистрационен талон
за товарния автомобил, същият бил собственост на превозвача, посочен като такъв
в транзитната декларация и товарителницата. По делото нямало доказателства турското дружество превозвач дали е добросъвестно
трето лице по смисъла на цитираното съдебно решение на СЕС. Шофьорът бил
служител на фирмата превозвач. В противен случай нямало обяснение на какво
основание управлява собственото ѝ транспортно средство. Съгласно чл.3 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
превозвача отговарял както за свои действия и пропуски, така и за действията и
пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е
прибягнал за извършването на превоза. С оглед горното се сочи, че правилно и
законосъобразно АНО приложил разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМ. Моли се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде
постановено друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление
№263/01.04.2021г., издадено от Заместник-Директора на ТД Южна морска в частта по пункт III.
В допълнително подадена чрез процесуален представител
писмена молба се сочи, че се поддържа касационната жалба на посочените в нея
основания. Моли се да бъде уважена жалбата и да се отмени решението на районния
съд като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В представени по делото чрез процесуален представител писмени
бележки моли да бъде потвърдено Решение №38 от 05.07.2021 г., постановено по
АНД №442 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г., в отменителната му
част.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
да се остави в сила решението на Районен съд – Свиленград в оспорената му част.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №263/2021 от 01.06.2021г.,
издадено от И. Д. Заместник – Директор на Териториална Дирекция Южна морска, се
отнемат в полза на Държавата от Sakir Yucel /Ш.Ю./, на основание чл.233, ал.6,
във връзка с чл.233, ал.1 от Закон за митниците: 1. Тениски „Hugo Boss“ –
2 838 броя, 2. Тениски „Tommy Hilfiger“ – 1950 броя, 3. Тениски „Polo
Ralph Lauren“ – 483 броя, 4. Тениски „Armani“ – 63 броя, с митническа стойност:
22509,48 лева (пункт I от наказателното постановление), налага се на Sakir
Yucel /Ш.Ю./, на основание чл.233, ал.1 от ЗМ, административно наказание глоба
в размер на 22509,48 лева (пункт II от наказателното постановление), отнема се
в полза на Държавата от Sakir Yucel /Ш.Ю./, на основание чл.233, ал.8 от ЗМ,
превозно средство, послужило за извършване на административно нарушение, а
именно: - товарен микробус, марка „Renault“, модел „Master“ с регистрационен №16SU577, шаси
№VF1MAF6UJ56909148, номер на регистрационен талон №381814 и един брой контактен
ключ (пункт III от наказателното постановление).
С Решение №38 от 05.07.2021г., постановено по АНД
№442/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление №263/2021 от 01.06.2021г. на И. Д.
Заместник-Директор на Териториална Дирекция Южна морска, в частта, с която на Ш.Ю.
(Sakir Yucel), за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 22 509.48 лв. (пункт II) и на основание
чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата тениски общо 5 334 броя
(пункт I) и е отменил Наказателно постановление №263/2021 от 01.06.2021г. на И.
Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Южна морска, в частта, с която
от Ш.Ю. (Sakir Yucel), на основание чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на
Държавата товарен микробус марка „Рено“, модел „Мастер“ с турски регистрационен
номер *****, ведно с Регистрационен талон и контактен ключ (пункт III). Със
същото решение съдът е постановил да се върне на Ш.Ю. (Sakir Yucel) отнетия в
полза на Държавата товарен микробус марка „Рено“, модел „Мастер“ с турски
регистрационен номер *****, ведно с Регистрационен талон и контактен ключ,
задържани с Разписка № 0196624 от 17.03.2021г. и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на Ш.Ю. (Sakir Yucel) сумата от
46.67 лв., представляваща част от направените разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД №442/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. Приел е за доказано извършването на описаното в
АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил
е също, че процесното административно нарушение, за което жалбоподателят е
наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв.
Административното наказание било правилно и законосъобразно определено в
минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки.
НП било законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т. е. по пункт I. Наред
с това съдът е посочил, че НП в частта му по пункт III, касаеща постановената
репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата“ на превозното средство, което
е послужило за превозване на стоките - предмет на митническа контрабанда, ведно
с Регистрационен талон (Свидетелство за регистрация) и контактен ключ, следва
да бъде отменено. В тази насока съдът се е позовал на Решение от 14.01.2021г.
на Съда на ЕС по Дело С-393/19, като е изложил подробни съображения, въз основа
на които е приел, че предвиденото в чл.233, ал.8 от ЗМ отнемане на товарния
микробус се явява в противоречие с цитираното Решение на Съда на ЕС и съдът не
следва да приложи чл.233, ал.8 от ЗМ спрямо жалбоподателя като норма,
противоречаща на правото на ЕС. Следвало да се посочи за пълнота, че
принадлежностите на товарния автомобил били неразделна част
от него, поради което, въпреки, че изрично не било посочено, че е
иззет и контактния ключ за него, НП следвало да се отмени и
по отношение на този контактен ключ.
Съдът е посочил също, че отмяната на НП в тази част няма за последица
автоматичното връщане на тези вещи, поради което следва да се произнесе
служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта
за отнемането на МПС, послужило за
извършване на административното нарушение, следвало изрично да се постави и неговото връщане, ведно с принадлежностите му
на лицето, от което са иззети.
Касационната инстанция намира за правилно решението на
районния съд в обжалваната му част.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване
на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна,
решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която
е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за отмяна
на обжалваното пред него наказателно постановление в частта, с която от Ш.Ю.
(Sakir Yucel), на основание чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата
товарен микробус марка „Рено“, модел „Мастер“ с турски регистрационен номер
*****, ведно с Регистрационен талон и контактен ключ (пункт III от НП).
С Решение от 14.01.2021 г. на Съда на ЕС по Дело
С-393/19 е даден отговор на поставени въпроси, както следва: 1) Член 2, параграф
1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член
17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява
конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана
контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице. 2) Член
4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните
права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба,
която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество,
принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице
да разполага с ефективни правни средства за защита.
С обжалваното решение Районен съд - Свиленград е
съобразил решението на СЕС и е отменил наказателното постановление в частта, с
която на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата товарен
микробус и е върнал превозното средство. В посоченото решение на СЕС е
установено нарушение на правото на Съюза - рамково решение 2005/212 във връзка
с гарантираните от Хартата права. Не може да се приеме, че районният съд
неоснователно е ограничил приложното поле на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, като не е
отчетено, че стойността на превозното средство съответства на стойността на
предмета на митническата контрабанда, тъй като водещо в случаите, когато за
превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда,
извършителят си е послужил с превозно/преносно средство, е собствеността. Между
страните не е спорно, че процесното превозно средство е собственост на трето
лице, за което няма данни да има каквото и да е отношение към извършеното
нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. В случая от значение е, че собственикът на
превозното средство не разполага с ефективни правни средства за защита, като в
тази посока може да бъдат изложени мотиви, че уведомяването на собственика на
МПС за отнемането на автомобила в полза на Държавата не създава за последния
възможност да защити правата си в настоящото производство било като изложи
позицията си, направи възражение срещу отнемането, или като обжалва съдебния
акт, с който се отнема МПС.
Макар Решение от 14.01.2021 г. на Съда на ЕС по Дело
С-393/19 да е дадено във връзка отнемане на превозните средства послужили за
извършване на престъпление квалифицирана контрабанда по реда на НК, настоящият
състав намира, че същото излага принципно становище за недопустимост на такава
национална правна уредба, която да предвижда отнемане на вещи принадлежащи на трето
неучастващо в наказателното производство лице. С оглед изложеното, а и на по –
силно основание, доколкото процесното наказателно производство е с
административен характер, предвид което е налице по- ниска степен на обществена
опасност на деянието, представляващо административно нарушение от деянията- квалифицирани
като престъпления, касационната инстанция намира извода на районния съд, че
Решение по Дело С- 393/19 на СЕС следва
да намери приложение и в хипотезата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ за правилен и законосъобразен.
Предвид изложеното отнемането на процесното МПС се явява в противоречие с
посоченото Решение на Съда на ЕС, съответно поради това правилно е отменено
обжалваното наказателно постановление в частта по пункт III.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №38 от 05.07.2021 г.,
постановено по АНД №442 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г., в
обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.