Определение по дело №777/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 4
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20193001000777
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  4

 

06.01.2020г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети януари две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                         НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 777

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 396 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „Иво-Транс 2009“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Долни Чифлик, срещу определение № 3981/05.11.2019г., постановено по т. д. № 1833/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове на ,,Си Транс" ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу частния жалбоподател, за присъждане на сумата 40 000 лв., частичен иск от сумата 120 000 лв., представляваща задължение по сключено между страните споразумение от 27.02.2013г., както и сумата 9145.18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40 000 лв. за периода от 04.08.2017 г. до 04.11.2019 г., чрез налагане на запори върху следните моторни превозни средства, собственост на бъдещия ответник: МПС с peг. № В 09 56 BP, товарен автомобил, Марка Ман, модел 33.372; МПС с peг. № В 64 47 ВТ, товарен автомобил, Марка Даф, модел АД 85 ВЦ 40050, и МПС с рег. № В 0618 НХ, лек автомобил, Марка Волво В 70.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, по съображения за липса на предвидените от закона предпоставки за допускане на обезпечение. Сочи се, че обезпеченият иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, тъй като, видно от проверката от външна страна на приложеното споразумение, същото е „отявлен фалшификат“. Жалбоподателят счита, че обезпечаването на иск, основан на този документ, е явна злоупотреба с процесуални права. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението и отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение, а в евентуалност, за определяне на гаранция, която молителят да бъде задължен да внесе.

Насрещната страна на ,,Си Транс" ЕООД – гр. Варна, представлявано от управителя Димитър Бранимиров Хубанов, чрез ю.к. П.Д., представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, респ. на оплакванията срещу законосъобразността на определение и са репликирани доводите на жалбоподателя относно липсата на предпоставките по чл. 391 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Настоящият състав на Апелативен съд - Варна, като обсъди твърденията и доводите в жалбата във връзка с направените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият съдия е приел, че бъдещите осъдителни искове са допустими и вероятно основателни, налице е обезпечителна нужда, при съществуваща възможност да бъде затруднено осъществяването на правата на ищеца при уважаване на исковете, както и че исканите от молителя обезпечителни мерки – запор на три броя МПС, собственост на бъдещия ответник, са подходящи с оглед обезпечителната нужда и обезпечавания материален интерес. Следователно е мотивирано наличие на предпоставки за допускане на обезпечение в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК - когато без допускането на обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства.

При преценка за допустимостта и вероятната основателност на бъдещ или предявен иск, съдът, който е сезиран с молба за допускане на обезпечение, изхожда от изложените в молбата обстоятелства и отправеното искане, както и от представените с нея писмени доказателства, с които се цели доказването на правопораждащите факти и обстоятелства. Към молбата, по която е образувано обезпечителното производството, е приложен заверен препис от сключено между четири юридически лица и едно физическо лице споразумение от 27.02.2013г. Съдържанието на представения от ищеца документ, който е подписан от всички посочени в него страни, позволява да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на бъдещите искове, до необходимата степен за нуждите на обезпечителното производство.

Жалбоподателят обосновава оплакването си за неправилност на извода за вероятна основателност на обезпечения иск с възражения за извършена интелектуална подправка на споразумението от 27.02.2013г., чрез подмяна на страница. Основателността на това възражение обаче не е въпрос, който може да бъде разрешен в рамките на обезпечителното производство. Твърдяната подправка на документа не е установима по никакъв начин от проверката от външна страна. Касае се за оспорване истинността на документ, подлежащо на предявяване и разрешаване от компетентния съд, пред който искът вече е предявен. Както беше посочено по- горе в мотивите, при преценка за вероятната основателност на бъдещ или предявен иск, съдът изхожда от изложените в молбата обстоятелства и отправеното искане, както и от представените с нея писмени доказателства, с които се цели доказването на фактите и обстоятелствата, пораждащи претендираните права. Всички възражения на ответника срещу тези права подлежат на доказване и разглеждане в исковото производство.

От друга страна, с нормата на чл. 391, ал. 2 ГПК е предвидена алтернативно правната възможност, и в хипотезата по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК– когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства съдът да задължи ищеца да представи имотна или парична гаранция в определен от него размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Целта на гаранцията е да се осигури възможност за обезпечаване на иск за вреди в резултат на неоснователно засягане на правната сфера на ответника с допуснатата обезпечителна мярка.

В конкретния казус посочената норма следва да намери приложение и от молителя да се изиска внасяне на парична гаранция на основание чл. 391, ал. 2 ГПК, като съображенията за това са следните:

Видно от приложените към частната жалба и отговора писмени документи, освен споразумението, приложено към молбата за допускане на обезпечение, между същите страни е подписано още едно споразумение от 27.02.2013г., със съществени разлики в съдържанието, според което „Иво-Транс 2009“ ЕООД няма парични задължения към ,,Си Транс" ЕООД. Отделно от това, бъдещият ищец има изпълнителен лист срещу Тихомир Илиев Йоргакиев за част от паричните вземания, предмет на многостранното споразумение. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2011715040610 по описа на ЧСИ Миглена Пашова, по което има вероятност да е реално проведено принудително изпълнение в периода след сключване на споразумението. При съобразяване баланса между интересите на двете страни в настоящото производство и предвид вида на допуснатите обезпечителни мерки настоящият състав намира, че парична гаранция в размер на 7 000лв. справедливо осъществява целта на закона.

По изложените съображения въззивният съд прави крайния извод, че обжалваното определението следва да се потвърди в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове чрез налагане запор върху МПС, собственост на ответното дружество, като същото се измени и обезпечението се допусне при условия на представяне на гаранция от молителя в размер на 7 000лв., на основание чл. 390, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3981/05.11.2019г., постановено по т. д. № 1833/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове на ,,Си Транс" ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу „Иво-Транс 2009“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Долни Чифлик, за присъждане на сумата 40 000 лв., частичен иск от сумата 120 000 лв., представляваща задължение по сключено между страните споразумение от 27.02.2013г., както и сумата 9145.18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40 000 лв. за периода от 04.08.2017 г. до 04.11.2019 г., чрез налагане на запори върху следните моторни превозни средства, собственост на бъдещия ответник: МПС с peг. № В 09 56 BP, товарен автомобил, Марка Ман, модел 33.372; МПС с peг. № В 64 47 ВТ, товарен автомобил, Марка Даф, модел АД 85 ВЦ 40050, и МПС с рег. № В 0618 НХ, лек автомобил, Марка Волво В 70, КАТО ИЗМЕНЯ определението и допуска обезпечение при УСЛОВИЕ, че молителят предостави парична гаранция в размер на 7 000лв., вносима по сметка на Варненски окръжен съд.

ДАВА едноседмичен срок на молителя ,,Си Транс" ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, считано от получаване на препис от определението, за внасяне на гаранция в размер на 7 000лв. по сметка на ВОС, както и за представяне на доказателства за внасянето и в същия срок по настоящото дело на ВнАпС.

УКАЗВА на молителя, че при невнасяне на гаранцията и непредставяне на доказателства за това в посочения от съда срок, издадената от ВОС обезпечителна заповед ще бъде обезсилена.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.