РЕШЕНИЕ
№ ………
27.12.2018 г., гр. София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1559/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Б.С. и Т.Л.С.,
с която са предявени срещу М.НА О.и О.Х.искове за обезщетение от деликт – за
вреди от наводнение, предизвикано от скъсана язовирна стена на яз. Иваново,
осъществило се на 06.02.2012 г., както следва:
за сумата от по 10000 лв. за всеки от ищците, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
за сумата от 86000 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
– стойност на унищожени недвижими имоти - сгради, движими вещи – покъщнина и
движими вещи – земеделска техника и инвентар (уточнения размер – на л.342 и
л.343).
Ищци
Ищците твърдят, че на 06.02.2012 г.,
поради скъсване на язовирната стена на яз. Иваново (наричан още „Азмака“ или
„Ешмеджика“) е наводнено землището на село Бисер. В резултат на наводнението
били унищожени до пълна негодност за ползване, притежаваните от ищците в режим
на съпружеска имуществена общност (СИО) жилищна сграда, лятна кухня и две
стопански постройки, находящи се в УПИ
IX - 150 и УПИ XV – 150, кв. 16
по ПУП на село Бисер, както и намиращото се в сградите им движимо имущество и
земеделски инвентар. Ищците претърпени шок и емоционални страдания от загубата,
които оказали неблагоприятно влияние върху техния живот. Твърдят, че причина за
настъпилото бедствие е лошото техническо състояние на язовирната стена, която е
следвало да се поддържа от ответниците -
МО, тъй като 2/3 от язовира се намира в
имот, предоставен на министерството и използван от него повече от 50 години и О.
Х., тъй като останалата 1/3 от водното съоръжение е собственост на О.та. Поради
неизпълнение на това задължение ответниците са солидарно отговорни да заплатят
обезщетение за причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди. В
случай, че съдът не намери основание за солидарна отговорност на двамата
ответници, ищците сочат М.НА О.като предпочита ответник, който следва да
заплати търсеното обезщетение, а О.Х.като евентуален ответник. Като основание
на претенцията си сочат чл.49 и чл.50 ЗЗД, като се позовават на неизпълнение на
задължението на ответниците чрез длъжностните си лица да осигурят поддържане на
съоръженията на язовира съобразно изискванията за безопасност, които са им
нормативно възложени и от друга страна – които са им вменени като собственик с и
ползвател на съоръжението и лице, под чиито надзор се намира. Претендират
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите.
Претендират направените по делото разноски.
Ответник МО
Оспорва предявения иск. Счита същия
за недопустим, поради липса на пасивна легитимация – с мотив, че министерството
не било собственик на язовира, не е ползвало същия по неговото предназначение,
нямало учредено вещно право на ползване върху язовира. Язовирът бил общинска
собственост, евентуално собственост на земеделски кооперации - „Земя“ и „Тракия
прима“. В случай, че съдът счете иска за допустим, оспорва същия по основание и
размер. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответник О.Х.Оспорва предявения иск. Счита същия за неоснователен – с мотив, че О.Х.не е собственик, нито ползвател на язовира. Язовирът попадал в имот, предоставен за управление на М.НА О.и за О.Х.не съществувала правна възможност да извърши каквито и да било действия по отношение на язовира. В продължение на няколко години преди наводнението се водила кореспонденция във връзка с уточняването на собствеността на язовира, поради което се позовава на чл. 138 б „б“ Закона за водите, съгласно, който при спор за собственост техническата поддръжка и организация на язовира е следвало да се осъществи от областния управител. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а в случай, че бъдат уважени спрямо О.та, да бъде намален размерът им. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е обявено за ненуждаещо се от доказване като общоизвестно и безспорно, че на 06.02.2012 г. е настъпило бедствие – наводнение, при което е пострадало и унищожено имущество на жителите на село Бисер, че причина за наводнението е скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново“ (наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“), което е причинено от липсата на достатъчно поддръжка на същата (протоколно определение от 28.03.2018 г.).
Ищците основават отговорността на ответниците за обезщетяване на причинените им вреди на неизпълнението на тяхното задължение да осъществяват поддръжка на язовира, ведно с всичките му съоръжения. Ответниците по настоящото производство са юридически лица, които следва да отговарят за причинените на трети лица вреди по реда на чл. 49 или чл. 50 от ЗЗД. Съгласно т.2 на ППВС №17/1963 г. „ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД.“. С ППВС №4/1975 г. е внесено уточнение, че „собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност - по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.“ Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, съответно – от притежанието или надзора върху вещта, от която са произлезли вредите.
Изложеното води до извода, че съдът следва да се прецени дали за ответниците е възникнало задължението за поддръжка и ремонтно-възстановителни дейности на язовир „Иваново“: като нормативно вменено задължение или като произтичащо от право на собственост или друго вещно право върху съоръжението или упражняване на надзор върху същото.
Съгласно чл. 139, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (изм. - ДВ, бр. 80 от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г., в редакцията към 06.02.2012 г.), поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 /диги, корекции на реки и дерета и други съоръжения/ се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго. Лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м. от язовирните стени.
Поради това следва да се приеме, че на собственика или ползвателя на язовира е вменено задължението да го поддържа и осигурява безопасната му експлоатация.
Относно собствеността на язовира:
Към 06.02.2012 г. легална дефиниция на язовир липсва. Приема се, че язовирът е изкуствен воден басейн, създаден чрез изграждане на язовирна стена. Язовирната стена е строително съоръжение, преграждащо река, за да създаде изкуствено езеро. Следователно язовирът е вид воден обект по смисъла на § 1, ал. 1, т. 34 от ЗВ (ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) - постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Този извод се потвърждава от сега действащата легална дефиниция на „язовир“, съдържаща се в §1, т.94 от Закона за водите (ДВ, бр. 55 от 2018 г.) - водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени". Следователно язовирът е самостоятелен обект на правото на собственост, който освен водния обект, стената и съоръженията включва и частта от земята, върху която е построен.
От заключението по допуснатата по делото СТЕ (л. 451), кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че водната част на язовира попада основно в следните поземлени имоти: имот № 000002 в землището на село Иваново, О. Х.; имот № 000527 в землището на село Иваново, О. Х.; имот № 000526 в землището на село Иваново, О. Х.; имоти № 000036, № 000038 и № 000003 в землището на село Е.,***.
По делото е представен Акт за
общинска собственост № 250 от 28.03.2000 г. (л. 25, 231, 252), с който О.Х.е
актувала като публична общинска собственост Язовир „Ешмеджика“ („Иваново“) с
площ от 28,621 дка, представляващ имот № 000527, в землището на Иваново,
Област Хасково. Правното основание за актуване на имота е разпоредбата на § 7,
т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, която предвижда, че с влизане в сила на този закон
преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: "язовири,
езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от
местно значение".
С Акт за общинска собственост № 321
от 3.7.2000 г. (л. 195), О.Х.е актувала като публична общинска
собственост, на основание § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, язовир „Ешмеджика“ („Иваново“) с площ от
3,459 дка, представляващ имот № 000526 в землището на с. Иваново.
С Акт за държавна собственост № 0567
от 23.4.2003 г., като публична държавна собственост е актуван незастроен
поземлен имот в землището на с. Иваново, О. Х., с площ от 2610,573 кв. м., част
от учебен полигон, представляващ поземлен имот № 000002. В АДС е
отбелязано, че правното основание е чл. 70, ал. 2 Закон за държавната
собственост, по който ред се съставят актовете за държавна собственост на
имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или
със сигурността и отбраната на страната. Освен това в акта е посочено, че от
21.7.1961 г. имотът е предоставен за управление на М.НА О., на основание
Постановление № 148 на МС от посочената дата.
Актовете за държавна и общинска
собственост се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за
отразените в тях факти. Същите имат и легитимиращо действие за собствеността на
държавата/О.та, с оглед на което до доказване на противното актуваният имот се
счита за държавна или общинска собственост, като държавата или О.та не носят
тежестта да доказват основанието, на което са съставени актовете. В процесния
случай О.Х.се легитимира като собственик на част от процесния язовир по силата
на закона въз основа на актовете за общинска собственост, а ответникът М.НА О.е
легитимиран се като ползвател въз основа на акта за държавна собственост на
имота, върху който е разположен процесния язовир.
Въпреки това принципно положение,
произтичащо от легитимиращото действие на констативните актове за собственост
на ответниците, последните оспорват качеството си на собственик/ползвател на
язовира и чрез ангажираните доказателства се домогват да оспорят собственото си
право на собственост.
Съставянето на актове за общинска
собственост е правомощие на О.та. Неправилно актувани имоти като общинска
собственост и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, по реда
на чл. 64 със заповед на кмета на О.та се отписват от актовите книги и се
предават на собственика. Такова правомощие е предвидено и в чл. 78, ал. 4 от
Закона за държавната собственост за отписването на имоти - публична държавна
собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща
държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната – извършва се със
заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане
мнението на съответното ведомство, което управлява имота, в случая - от
министъра на отбраната. Въпреки че е налице специален нормативен ред,
деактуване на процесните имоти не е извършено. Нещо повече – в приложената
кореспонденция ответниците се легитимират като собственик/ползвател на същите –
О.Х.в Писмо до Общинска служба земеделие и гори (л. 33, 245), М.НА О.в
Писмо с рег. № 07-04-42/ 26.03.2012 г. (л. 263) от М.НА О.до Окръжна
прокуратура Хасково. Ето защо съдът намира за процесуално недопустимо на
легитимирания като носител на определени права да бъде предоставена възможност
да опровергава или да се десезира от правата си не по установения в закона ред
(посочен по-горе) и в рамките на съдебен процес, страна по който не е лице,
претендиращо да е носител на тези права. Противното би довело до злоупотреба с
права – освобождаване от отговорност за задължения, произтичащи от
собствеността, но без това да е обвързано със загуба на собствеността,
доколкото липсата на права не се установява по отношение на лице, претендиращо
същите тези права.
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че за ответниците като собственици на язовира е възникнало и
съществувало задължение за неговото поддържане.
Относно
възраженията, че собственик на язовира са ЗК"Земя" и ЗК"Тракия -
Прима":
Не следва да се коментират възраженията
и на двамата ответника, че собственици на язовира са ЗК „Земя“ и ЗК"Тракиа
- Прима" на изложеното по-горе основание, тъй като се цели установяването
на права на лица, които не участват в делото като главна страна или трето лице
помагач (така Решение No 1429 от 1.06.2018 г. на САС по в. гр. д. No
377/2018 г., в сила от 11.06.2018 г., Решение No 1848 от 1.07.2018 г. на САС по
в. гр. д. No 2348/2018 г., в сила от 17.07.2018 г., Решение No 2137 от
9.08.2018 г. на САС по в. гр. д. No 1131/2018 г.). А дори да се допусне
обратното, то настоящият състав счита, че по делото не се установява, че язовир
„Иваново“ е собственост на земеделските кооперации „Земя“ и „Тракия-Прима“,
село Иваново. От представените косвени доказателства (като Технически данни
за собствеността на АПК Х. – Юг, (л. 130), Информация за изпълнение на
мероприятията за провеждане на високите води и борба с наводненията в
Хасковския окръг през 1970 г. (л. 123); Списък на малките язовири в района на Х.
през 1971г, където язовир Иваново е записан под номер 18 като част от ТКЗС „Иваново“ (л. 125); Справка № 5 за
преоценкана незаприходени машини и предавателни устройства към помпените
станции на ТКЗС „Иваново“, в което е посочен състава на съоръженията на
помпената станция на язовир „Иваново“ от 1963 г. (л. 151) и други), може да
се направи извод, че язовир „Иваново“ е изграден върху земя и със средства на
ТКЗС „Иваново“ и е част от активите му, заедно с обслужващите го помпени
станции и напоителни канали. По обаче делото няма доказателства относно
твърдяното преобразуване и правоприемство на ТКЗС „Иваново“ в АПК „Х. – юг“, в
"Агрофирма Х." - гр. Х. и ТКЗС „3-ти март“ - с. Иваново. Това е
пречка да се проследи преминаването на правото на собственост върху язовира
между отделните лица, посочени като правоприемници на ТКЗС "Иваново".
Следователно възражението, че собственици на язовира са земеделските кооперации
"Земя" и "Тракия-Прима", е неоснователно.
Относно
възраженията, вменяващи задължение на областния управител да поддържа процесния
язовир:
Съгласно чл. 138б от Закона за
водите, в редакция преди изменението с ДВ, бр. 80/2011 г., при спор за собствеността на язовир
областният управител осъществява организацията и техническата му експлоатация
до влизането в сила на съдебното решение. В настоящия случай, като се
вземе предвид кореспонденцията между О. Х., М.НА О.и Областния управител на
област Хасково, както и констативните актове за собственост, удостоверяващи
право на собственост на О.та и на държавата върху имотите, върху които е
разположен язовира, може да се направи извод, че е налице спор за собственост
между О.Х.и М.НА О., тъй като всяка от двете институции е отричала своето право
върху имота и е сочила другата институция като собственик. От
съдържанието на цитираната разпоредба се установява, че по изключение в тежест
на областния управител е поставено задължението да се грижи за техническата
експлоатация на язовир при условие, че повече от едно лице претендира
собствеността върху съоръжението. Както е посочено Решение No 1429 от
1.06.2018 г. на САС по в. гр. д. No 377/2018 г., в сила от 11.06.2018 г.,
Решение No 1848 от 1.07.2018 г. на САС по в. гр. д. No 2348/2018 г., в сила от
17.07.2018 г., касае се за спор, който е предмет на висящо съдебно
производство, а не за извънпроцесуално оспорване. Това следва от
обстоятелството, че задължението на областния управител се простира до
приключване на спора с влязло в законна сила решение. Дори да се приеме обратното
– че спорът не следва да е съдебен, т.е. че в процесния случай отговорност носи
и областния управител, то това обстоятелство не изключва отговорността и на
лицата, легитимирани от констативните документи за собственост, като носители
на вещни права върху имота. Отговорността по аргумент от чл. 53 ЗЗД е солидарна
и пострадалите могат да насочат претенцията си към всеки един от лицата,
отговорни по силата на вменено с нормативен акт задължение или произтичаща от
качеството им на собственик/ползвател или лице, упражняващо надзор върху вещта,
от която са произлезли вредите.
Относно противоправното
бездействие на служители на О. Х.:
По делото е обявено за безспорно
обстоятелството, че лошото състояние на язовира и неполагане на грижи за
поддържане на същия е довело до скъсване на язовирната стена, причинило
наводнението на с. Бисер. По делото са събрани и множество доказателства,
установяващи, че тежкото състояние на язовир „Иваново“ и в частност на
язовирната стена, е било известно на ответниците няколко години преди
настъпване на трагедията. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 139, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (в
редакцията към 06.02.2012 г.), поддръжката и ремонтно-възстановителните
дейности на язовирите е възложено на собственика или ползвателя им. Поради това
следва да се приеме, че на ответника О.Х.е вменено задължението да осигури
безопасната експлоатация на яз. Иваново и бездействието на служителите на О.та
да изпълнят дейностите по поддръжката на язовира е противоправно. Ето защо този
ответник носи отговорност за настъпилите вреди по реда на чл.49 ЗЗД.
Относно отговорността на
лицето, упражняващо надзор върху вещта:
По делото се установи, че част от процесния язовир се намира върху държавен
имот, предоставен на М.НА О.. Видно от Писмо
с рег. № 07-04-42/ 26.03.2012 г. (л. 263) от М.НА О.до Окръжна прокуратура
Хасково, имотът се управлява от М.НА О., той е част от учебен полигон
„Корен“, имотът е свързан с отбраната и сигурността на страната и намиращият се
в границите му язовир „Иваново“ се използва за обучение по подводно кормуване и
десантиране (Становище от 01.06.2004 г. от началника на Генералния щаб на
сухопътни войски до началника на Генералния щаб на българската армия относно
искане за преместване на линията на полигон „Корен“ (л. 26, 257)).
В тази връзка и с оглед твърденията
на ищците, че М.НА О.следва да отговоря и като лице, ползващо язовира, съдът
намира следното: Задължение на М.НА О.е да осигури безопасността на
съоръжението язовир, което се намира в предоставения му имот и което използва.
Дори и да няма нарочен акт, с който на министерството се предоставя
управлението върху самото съоръжение, фактическото му местоположение в имота и
в границите на изградения военен полигон, както и обстоятелството, че язовирът
се използва за учебни дейности от ответника, е достатъчно да обоснове
задължение за МО да полага грижа за съоръжението и да осигури безопасната му
употребата. С оглед характера на веща – язовир, представляващ по естеството си
източник на повишена опасност при неправилна експлоатация или неподдържане на
изправността му, М.НА О.е следвало да организира подходящ контрол, така че да
не се допускат евентуални инциденти, причинени от язовира. В такъв смисъл е
практиката на ВКС по чл.290 ГПК, съгласно която дори и при липсата на правно
основание, упражняването на фактически надзор и използването на конкретна вещ е
достатъчно да обоснове отговорност на лицето - фактически надзорник по чл.50 ЗЗД - Решение № 851 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 502/2010 г., г. к., ІV г. о.
на ВКС, Решение № 249 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 1450/2011 г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС. Ето защо, дори и да се приеме, че на ответника М.НА О.не е вменено
задължение да осигурява безопасната експлоатация на процесния язовир, то той, в
качеството си на фактически надзорник – лице, управляващо имот, в границите на
който се намира част от съоръжението и използвало съоръжението, носи
отговорност за настъпилите вреди по реда на чл.50 ЗЗД, които следва да
обезщети.
Относно вредите:
От приложените писмени доказателства
е видно, че ищцата Е.С. е придобила недвижими имоти УПИ IX -
150 и УПИ XV – 150, кв. 16 по ПУП на село Бисер и на намиращите се в тях
постройки - жилищна сграда, лятна кухня и две стопански построики (Н. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 64, том XVIII, рег. № 17134, Н.дело
3160/2006 г. (л. 63) и Н. акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 128, том III, рег. № 6247, н.дело 461/2009 г. (л. 65)), по
време на брака й с ищеца Т.С. – в режим на съпружеска имуществена общност.
Установява се, че след датата на
наводнението – 06.02.2012 г., със Заповед № 211/29.02.2012 г. на
кмета на О.Х.(л. 69) е било наредено премахването на намиращите се в
имотите постройки, тъй като били разрушени и негодни за ползване.
От показанията на свидетеля Л. – син
на ищците, се установява, че в гореописаните имоти собственост на ищците са
намирали както следва: едноетажна селскостопанска постройка за дърва,
въглища с площ около 15 кв.м., изградена отдолу с камък и отгоре с кирпич,
покрита с дървен покрив с керемиди. Беше едноетажна постройка, около 15 кв.; едноетажна
лятна кухня, с две стаи, с площ около 24 кв.м., с пригодена баня с бойлер
на дърва, изградена с камък отдолу 50 см. и след това кирпич, дървени греди и
керемиди, дървена врата и дървена дограма на прозорците на двата прозореца,
фаянсови плочки пред мивката, метална, винкелова външна врата; в нея се
намирали следните вещи: комбинирана печка на дърва и на ток, мивка, маса и
едно легло, тип русенско, хладилник; жилищна постройка, изградена от
камък и нагоре от кирпич, с таван от дървени греди и керемиди, състояща се от
надземен етаж с площ около 120 кв.м. и мазе с дървена врата, без прозорци с
площ около 45 кв.м., с две входни врати – една от винкел и стъкло и след това
втора двойна дървена врата, с широко предверие, всекидневна с кухненски бокс и
три спални, шест прозореца с дървена дограма, състоянието на постройката било
много добро; в къщата се намирали следните вещи: в първата спалня –
спален комплект, с тоалетка, скрин, четирикрилен гардероб, във втората –
разтегателен диван, също русенско легло, телевизор и ниска масичка с табуретки,
в третата – две русенски легла, във всяка килими, пердета, лампи; в кухнята -
посуда, кухненско обзавеждане – хладилник, готварски печка на ток и на газ; във
всекидневната - маса с 6 масивни дървени стола; за отопление – две печки на
дърва и въглища и една конвекторна печка; земеделски инвентар - голям
трактор, малко тракторче - мотоблок, мотофреза, микробус, товарен фургон,
ремарке, нова голяма пръскачка за лозята „Весна“, абрихт, петоперационен,
циркуляр, тезгях с оборудвана работилница с различни ключове, гедоре, дрелка,
ъглошлайф, бормашина, резачка за дърва, помпи за поливане Вида 4 и Вида 5 с
маркучи, каруца метална с колела от лека кола,
още 3 бурета - две по 50 л., едно 100л., голяма бъчва, дърва за огрев около 5 куб. и един тон
въглища; в имотите се намирала и градина с дръвчета, имали две лимонени
дръвчета, чиято продукция била прибрана; ограда, която е ограждала
собствеността от всички страни, изградена с камък 50 см и след това кирпич,
покрит с керемиди. Следствие от наводнението постройките и оградата били
срутени, а намиращите се там вещи унищожени от придошлата вода, кал и дървета.
По време на наводнението ищците се
намирали в селото, качили се на допълнително пристроена бетонена тераса на
къщата с височина около 3 м., откъдето по- късно ги извели с лодки. Били
изключително изплашени. Свидетелят установява още, че баща му треперел докато
разказвал как видял да се движи водата срещу него като стена и двамата с майка
му изпитали силен шок от случилото се. След наводнението лозовите насаждения,
намиращи се в имота, били унищожени, а поради загубата на земеделската техника
се наложило да продадат и другите си лозя, защото не можели да ги обработват.
Баща му загубил поминъка си като земеделски производител, здравословното му
състояние се влошило, а майка му чсто се връщала към спомените от бедствието и
плачела.
С оглед изложеното съдът приема, че в причинна връзка с наводнението за ищците са възникнали имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от ответниците.
Имуществените вреди се изразяват в
погиване на имущество на ищците жилище и стопански постройки, земеделски
инвентар и движими вещи, намиращи се в имотите им. Обезщетението за имуществени
вреди следва да бъде определено от съда въз основа на стойността на това
имуществото, за което се установи, че е погинало в резултат от наводнението. Относно стойността на увреденото
имущество, от приетите по делото експертизи (л. 446, л. 412) се
установява, че към дата на събитието - 06.02.012 г., пазарната стойност на процесните
постройки и ограда е 41518 лв., а на земеделски инвентар и движимите вещи е
съответно 20270 лв. и 4311,23 лв. В сумите не е отразена стойността на двете
лимонени дървета, загубата на които се установява от свидетелските показания. С
оглед на това по реда на чл. 162 ГПК, при липса на достатъчно данни за тяхната
стойност, съдът определи същата на 200 лв.
Следователно размерът на
обезщетението за имуществени вреди следва да се определи общо на 66099,23 лв. и
следва да се отхвърли за разликата над тази сума до предявения размер от 86000
лв.
От наводнението ищците са претърпели
и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания от
самия момент на природното бедствие, на което за били преки очевидци и
изпитаните в този момент страх за живота и имуществото си, както и преживените
след това стрес от загубата на дома си и притеснение от загубата на поминъка
си. Настъпването на тези вреди се доказва от разпитания по делото свидетел.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съгласно
чл. 52 ЗЗД по справедливост. Съдът счита, че претендираното от ищците
обезщетение в размер на 10000 лв. в пълна степен отговаря на обществената мяра
за справедливост и е съобразено и със съдебната практика. Поради това исковете за
неимуществени вреди са основателни в пълния предявен размер.
На ищците следва да се присъди
законната лихва от деня на деликта.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищците следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА – в размер на
3557.69 лв. с ДДС.
На ответника О.Х.следва да се
присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска – за адвокатско
възнаграждение (намалено, с оглед основателното възражение за прекомерност) и
експертиза – в размер на 741,59 лв.
На ответника МО следва да се
присъдят разноски за юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от иска – за
сумата от 56,32 лв.
Ответниците следва да заплатят по
сметка на Софийски градски съд сумата от 3443,97 лв. за държавна такса и 1000
лв. за разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.НА О., адрес: гр. София, ул. „********,
и О. Х., адрес: гр. Х., пл. „********,
да заплатят солидарно на Е.Б.С., ЕГН
********** и Т.Л.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
както следва:
на основание
чл.50 и чл.49, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 66099,23
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
унищожаването на намиращите се в имоти УПИ
IX - 150 и УПИ XV – 150, кв. 16
по ПУП на село Б. – жилищна постройка, лятна къща и две стопански
постройки, ограда, земеделски инвентар, покъщнина, настъпили в резултат от
наводнението на с. Бисер, общ. Х. на 06.02.2012 г., ведно със законната лихва от 06.02.2012 г. до
окончателното плащане,
на основание
чл.50 и чл.49, вр. чл.45 ЗЗД сумата от по
10000 лева на всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, настъпили в резултат от наводнението на село Бисер, общ. Х.
на 06.02.2012 г., ведно със законната
лихва от 06.02.2012 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 86000 лв.
ОСЪЖДА М.НА О., адрес: гр. София, ул. „********,
и О. Х., адрес: гр. Х., пл. „********,
да заплатят на адвокат Н.Д., адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4, на
основание чл.38 ЗА сумата от 3557.69 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА Е.Б.С.,
ЕГН ********** и Т.Л.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
да заплатят на М.НА О., адрес: гр.
София, ул. „********, и О. Х.,
адрес: гр. Х., пл. „********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумите от 56,32 лв. за първия и 741,59 лв. за втория ответник,
представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.НА О., адрес: гр. София, ул. „********,
и О. Х., адрес: гр. Х., пл. „********,
да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 3443,97 лв. за държавна такса
и сумата от 1000 лв. за разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: