Р
Е Ш Е
Н И Е № 154
гр.Кюстендил, 15.07.2016год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в публичното
заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря И.С., като разгледа докладваното
от съдията адм. дело №405 по описа за
2015год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.213
и сл. от ЗУТ.
З.Д.С., Б.В.С. и Д.В.В.,***, чрез
процесуалния си пълномощник адв. М.С. от САК,
оспорват Заповед №РД-00-1235
от 17.11.2015год. на кмета на Община
Кюстендил, с която на осн.чл.225а ал.1
вр. чл.223 ал.1 т.8 и чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: “паянтова сграда“, находящ
се в УПИ V-163 и УПИ VІ-162, кв.41 по плана на гр.Кюстендил. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на административния акт с искане за неговата отмяна. Релевирани
са отменителните основания по чл.146 т.3 и т.4 от АПК, а именно: съществено
нарушение на административнопроизводствените правила поради неуведомяване на
собствениците на строежа за назначаването на комисия по чл. 225а ал.2 от ЗУТ; противоречие с материални закон, предвид това, че сградата от допълващото застрояване,
чието прехване е разпоредено с оспорената заповед, е построена от техния
наследодател около 1912год. изцяло в
границите на собствения му имот, а одобреното впоследствие изменение на регулацията не променя статута
на сградата като търпим строеж по см. на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ. Прави се искане
за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – кметът на Община
Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Ц., изразява становище за неоснователност жалбата.
Счита се за безспорно установено наличието на незаконен строеж, който подлежи
на премахване на осн. чл.225а от ЗУТ. Отричат се като недоказани доводите на
оспорващите за приложимост на хипотезата на §16 от ПР на ЗУТ. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица С.Е.С., К.И.К.
и Х.И. ***, чрез пълномощника си адв. Р.Б. от КАК, изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Излагат доводи за незаконност на процесната
сграда като изградена без строителни
книжа и върху част от собствения им УПИ. Отричат твърденията на жалбоподателите, че постройката е изградена през 1912год., като
сочат по-късен период - около 1920г.-1925г.
Отричат и тезата за търпимост на строежа, доколкото е разположен върху част от
собствения им имот. Считат оспорената заповед за законосъобразна.
Кюстендилският административен
съд, като прецени доказателствата по
делото, както и доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Оспорващите, като наследници на В.Б.
С., са собственици на УПИ V-163 кв.41 по плана на гр.Кюстендил, а
заинтересованите лица – са собственици на УПИ VІ-162 кв.41 по плана на
гр.Кюстендил – обстоятелства, които не са спорни по делото, а и се доказват от
приетите нотариални актове: №138 том І дело №324/1977г.; №21 том ІІІ дело
№916/1980г.; №121 том ІІ дело №681/1966г.; №132 том ІІ дело №701/1966г. и №60
том VІ дело №1905/1993г., всички на нотариус при КРС.
Административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, е започнало по молба вх. №94-С-205/27.02.2015год. на заинтересованите
лица С.С., К.К. и Х.Я.,*** с
твърдения за изграден в съседния УПИ
V-163 незаконен строеж – паянтова сграда, който засяга част от собствения им
УПИ VІ-162 по плана на гр.Кюстендил. Към молбата е приложено копие от
нотариален акт №39 том І дело №157/1966г. на нотариус при КРС, с който
праводателят им Н.П. С. е признат
за собственик на празно място от 38 кв.м. от имот кадастрален номер 163,
кв.41 по плана на гр. Кюстендил, придадено към парцел VІ-162 по силата на
дворищна регулация.
Сезираният административен орган,
с писма от 20.03.2015г., от 29.04.2015г.
и от 29.05.2015г., уведомява собствениците на УПИ V-163 за образуваното
административно производство и за предстоящите проверки на място, като изисква
от тях представяне на строителни книжа относно изграждането на строежа.
Последните представят декларации относно момента на изграждане и
предназначението на постройката, както
следва: от С.В.Д., с нотариална заверка на подписа от 12.05.2015год. с данни за
изграждане на строежа от нейния баща С. през 1912год. и за ползването му като
мазе и лятна кухня; от П.З.А. с нотариална заверка на подписа от 13.05.2015год.
с данни за това, че по информация на Б. Васев, постройката е изградена от
неговия баща през 1912г. за мазе и лятна
кухня и от С.К.Л., с нотариална заверка
на подписа на деклараторката от 13.05.2015год., в която се съдържат данни за
ползване на постройката от Б.В. С.
като мазе и лятна кухня.
В хода на административното
производство е извършена проверка от служители на отдел КРУП и КС при община
Кюстендил, които след измервания на място приемат, че в УПИ V-163 кв.41 на
гр.Кюстендил е изградена паянтова сграда с размери 8,10м/5,70м, която частично
попада в УПИ VІ-162, като навлизането е от 0,25м до 0,85м. Данните
са отразени в Констативен протокол от 28.07.2015г.
При условията и по
реда на чл225а ал.2 от ЗУТ, служители от отдел КС при Община Кюстендил, в присъствието на жалбоподателката З.Д.С., извършват проверка на място в УПИ
V-163 кв.41 на гр.Кюстендил. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен акт №19 от 28.09.2015год., видно от съдържанието на който, строежа
представлява паянтова сграда с размери 8,10м/5,70м; с височина на стрехата
3,20м, съотв. 5,90м; с височината на билото
6,20м/5,90м, измерена от югоизточния и от североизточния ъгъл на
сградата, като ограждащите стени са изпълнени от каменна зидария на кален
разтвор, на който частично е изградена зидария от непечени тухли между дървена
конструкция; източната стена откъм УПИ VІ-162 е от каменна и тухлена зидария на
кален разтвор със височина 3,00м, над която е изпълнена дървена конструкция за второ ниво, между
която е изградена тухлена зидария от непечени тухли на кален разтвор; външните
мазилки са изпълнени от кал и слама; покривната конструкция е дървена,
едноскатна, покрита с марсилски керемиди. Описано е разположението на сградата,
а именно: на границата с УПИ ІV-163 и частично в УПИ VІ-162, съобразно
действащия ПУП, одобрен със заповед №1345/26.05.1965г. Проверяващите
установяват завършеност на строежа, като сочат, че строителството е извършено без строителни книжа и по данни
от депозираните декларации – през 1912год. от В. С..
Цитираният констативен акт е съставен в присъствието на З.Д.С., вписана
като собственик на строежа, която подава възражение /жалба/ до кмета на Община
Кюстендил с вх. №94-С-205/06.10.2015г. с твърдения, че сградата е построена
законно.
Към административната преписка са
приложени писма на кмета на Община Кюстендил, с които на останалите собственици
са изпратени за сведение копия от съставения констативен акт, както и известия
за доставяне на писмата на адресатите им
/л. 12 от делото/.
Предвид обстоятелствата, установени при
извършената проверка и отразени в Констативен акт №19 от 28.09.2015год., кметът
на Община Кюстендил издава оспорената Заповед №РД-00-1235/17.11.2015год., с която на осн.чл.225а ал.1 вр. чл.223 ал.1
т.8 от ЗУТ и чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: “паянтова сграда“, находящ се в
УПИ V-163 и УПИ VІ-162, кв.41 по плана на гр.Кюстендил, собственост на З.Д.С., Б.В.С.
и Д.В.В.; определен е срок за доброволно
изпълнение на заповедта, след изтичане на който следва принудително премахване.
Прието е, че строежът е извършен през 1912год.
без необходимите строителни книжа и документи – без одобрен
инвестиционен проект в нарушение на чл.137 ал. 3 от ЗУТ; без издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.169 ал.1 от ЗУТ, поради
което е незаконен по см. на чл.225 ал.2
т.2 от ЗУТ. Допълнително се сочи, че сградата попада частично в съседния УПИ VІ-162, който е собственост на
трети лица. Органът отрича приложимостта
на хипотезата на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, както и на §127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
Издадената заповед е подписана от
заместник кмета Светослав В., изпълняващ длъжността кмет на Община Кюстендил
въз основа на заповед за заместване №1222/12.11.2015год. на кмета на Община
Кюстендил, приета като доказателство по делото.
Издадената заповед е съобщена на
жалбоподателите на 20.11.2015г., а
жалбата е депозирана на 03.12.2015г.,
т.е. в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ.
В съдебното производство, с оглед
установяване на правнозначимите факти относно вида и разположението на
процесния строеж, е прието експертно
заключение вх.№1592/12.04.2016г. на вещото лице арх. А.А.. Същото, страните не
са оспорили, а съдът го счита за
обективно и достоверно. Констатациите на
съдебният експерт са следните: строежът е едноетажна сграда от допълващото
застрояване, изградена от каменна зидария на приземно ниво, дървен гредоред и
дървена покривна конструкция, ограничена със зидария от непечена тухла откъм
УПИ VІ-162; постройката е разположена в УПИ V-163, кв.41 по източната имотна граница и е долепена частично, със застъпване около
1,50м , до гараж в УПИ VІ-162. Проследявайки регулационната история на имотите,
вещото лице сочи, че към момента на изграждане на процесната сграда, предвид
декларациите – през 1912г., за града е действал регулационен план, одобрен на
16.03.1909г., съобразно който имотът, в който е изградена постройката попада в
предградие, тъй като теренът на квартал 41 /по действащия план/ граничи
непосредствено с очертанията на регулацията,
а от имот 163 е нанесена само южната имотна граница, която се засяга от
улица с о.т.475-473, аналог на днешната ул. „***“, затваряща от юг терена на
сегашния квартал 41. Видно от заключението на арх.А., на следващия ПУП от
1960год., сградата е означена като „пмж“, застроена е на източната имотна
граница на имот пл.сн.№163, а регулационната
линия съгласно този план преминава от югоизточния ъгъл на сградата под прав
ъгъл към уличната регулация и не засяга постройката, а съгласно действащия ПУП,
одобрен със заповед №1345/26.05.1965г., сградата е означена като „мж“ и се
засяга от регулационната линия между УПИ
V-163 и УПИ VІ-162, тъй като регулационната линия между двата имота е прокарана
по североизточния ъгъл на процесната постройка под прав ъгъл към уличната
регулация.
От съдържанието на оспорената заповед е видно,
че административният орган е формирал изводите си относно годината на
извършване на строителството въз основа на декларации на неучастващи в адм.
производство лица, находящи се на л.
15,16 и 18 от делото. Тези декларации съгласно чл.43 от АПК представляват
допустимо и годно доказателствено средство в административното производство по
издаване на оспорения акт и като такива,
както и на осн. чл.171 ал.1 изр.1 от АПК следва да бъдат ценени от съда. След
сравнителния им анализ се формира извод за това, че процесната сграда е изградена през 1912год.
от наследодателя на жалбоподателите В. С.. Горното обстоятелство е оспорено от
заинтересованите лица, поради което съдът е допуснал установяването му чрез
събиране на гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелите С.Л.,
Е.С. и С.С. се установява по безспорен
начин, че сградата е имала първоначално
селскостопанско предназначение, а сега се ползва като работилница и склад, както и че е построена от праводателя на жалбоподателите В. С.. Относно годината на
изграждането и само свид. Симиджийска сочи, че това е станало в около
1915г.-1920г.
Съдът, въз основа на приетите за
установени факти и след служебна проверка на оспорения административен акт
съгласно чл.168 ал.1 от АПК, счита следното:
Жалбата е редовна и допустима,
подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ от адресатите на оспорената заповед,
които имат правен интерес от оспорването и.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следното:
Проверена
съобразно доказателствата и критериите визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в писмена
форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в
противоречие с материалния закон.
Обжалваният административен акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност
– заместник кмета на Община Кюстендил,
определен да изпълнява функциите на кмет на общината по заместване
със заповед №РД-00-1222/12.11.2015г. на
кмета на Община Кюстендил /арг. чл. 225а ал.1 от ЗУТ/. Изводите се за наличие на компетентност на
издателя на акта съдът обосновава и с
доказателствата за вида на процесния
строеж, съобразно които същият се определя като такъв от пета категория по чл.137 ал.1 т.5 б.“в“ от
ЗУТ. По делото липсва спор относно вида на застрояването, а именно, че се касае
за паянтова сграда от допълващото застрояване, по отношение законностата на която кмета на общината притежава
контролни правомощия.
При служебната проверка се установява спазване на предвидената в разпоредбата на чл.225а ал.2 вр. с чл. 223 ал.2 от ЗУТ процедура по констатиране на незаконното строителство от служители по контрол на
строителството в администрацията на Община Кюстендил. В този аспект
се обсъжда съставения
Констативен акт №19 от 28.09.2015год., който е надлежно съобщен на заинтересованите
собственици и срещу който оспорващата З.С. е депозирала възражение по реда и в
сроковете по чл.225а ал.2 от ЗУТ. Противно на поддържаното в жалбата,
административният орган няма нормативно
задължение да назначи комисия за проверка на строежа с издаване на изрична
заповед, доколкото компетентните служители от общинската администрация са
посочени в закона / арг. чл.225а ал.2 вр. с чл.223 ал.2 от ЗУТ/.
При
преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната
заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни
основания, поради което е мотивирана. Отразени са обстоятелствата, съобразно
които строежът се квалифицира като незаконен по см. на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ,
а именно отсъствие на строителни книжа и документи за изграждането му- инвестиционен проект по чл.137 ал.3 от ЗУТ и
разрешение за строеж по чл.148 ал.1 от ЗУТ. Налице са съображения и във връзка
с липсата на основания за квалифицирането на строежа като търпим по см. на §16
ал.1 от ПР на ЗУТ.
По съществото на спора, съдът
счита обжалваната заповед за
незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните норми на
ЗУТ. Соченото от административния орган правно основание за незаконност на
строежа е по чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, т.е. поради липса на строителни книжа –
инвестиционен проект и разрешение за строеж.
В този аспект, проверката за законосъборазност на издадената заповед,
органичена от горните фактически и
правни основания, изисква да се провери характера на процесния обект, т.е. дали същият
представлява строеж по см. на §5 т.38 от ДР на ЗУТ; на второ място - дали е
незаконен по см. на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и на трето място – дали е търпим строеж по см. на §16 ал.1 от ПР на
ЗУТ. Предвид писмените доказателствата
по делото и заключението на вещото лице е
безспорно, че предмет на заповедта за премахване е паянтова сграда от
допълващото застрояване с предназначение – работилница и склад. Същата има
характер на строеж по см. на §5 т.38 от ЗУТ, което не е спорно по делото
обстоятелство. От друга страна, с оглед на събрания доказателствен материал, е
безспорно, че строителството е извършено без одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж, каквито са необходими предвид разпоредбите на чл.137 ал.3
и чл.148 ал.1 от ЗУТ. Издаване на
строително разрешение за извършване на всички строителни работи се е изисквало
и към момента на изграждане на процесната сграда в периода около
1912г.-1915год., установен при сравнителен
анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства в
административното и в съдебното производство. Съобразно разпоредбите на чл.39 и
чл.41 ал.1 от Закона за благоустройство
на населените места в Княжество България, обн. Държавен вестник бр.67/1905г.,
отм. Държавен вестник бр.117/1941г., всички строителни работи в княжеството
стават след формално строително разрешение /дозволителен билет/. Доказателства, а и доводи за издадено
такова, оспорващите не представят. Следователно
е налице строеж, който е изпълнен без
строителните книжа, поради което е незаконен по см. на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.
Видно от административната преписка, искания за узаконяване по реда и в срока
по §184 от ПЗР на ЗУТ, не са направени
от страна на собствениците на строежа.
Същевременно обаче,
административният орган е извършил неправилна преценка относно наличието на
предпоставките по §16 ал.1 от ПР на ЗУТ. Касае
се за задължение, което е следвало да изпълни съобразно изискванията на
общата норма на чл.35 от АПК и в контекста на специалната норма на §16 ал.1 от
ПР на ЗУТ. При проверката за законосъобразност на оспорената заповед,
визираната преценка е задължен да проведе съдът, като изводите са за наличие на
търпим строеж. Правната норма на §16 ал.1 от ПР
на ЗУТ предвижда две кумулативно дадени
предпоставки за търпимост на строеж: строежът да е изграден до 7 април 1987год.
и да е допустим по действащите към момента на извършването му подробни
градоустройствени планове, правила и
нормативи или съгласно сега действащия ЗУТ. Спор, че строежът не е допустим съобразно
действащия ПУП и съобразно правилата на ЗУТ, по делото липсва, което изисква
проверка на предпоставките по другата
алтернативна възможност за
наличие на търпим строеж, относими към момента на извършването му. Изводите са следните: първото изискване е
налице – от сравнителния анализ на събраните
писмени и гласни доказателствени средства в административното и в съдебното
производство, съдът приема, че сградата е построена в периода около
1912г.-1915год. От друга страна, видно от заключението на вещото лице арх.А., тогава имотът се е намирал извън регулацията
на гр.Кюстендил, т.е. не е предмет на предвижданията на действащия регулационен
план на града, одобрен през 1909г.
Съобразно разпоредбата на чл.79 предл.3
от Закона за БНМ в Княжество България
/отм./, сгради вън от строителните граници на населените места се разрешават от
съответните общински управления като постройки в предградие по утвърдени
регулационни и нивелационни проекти, т.е. допустимо е строителство извън регулационните граници. В закона липсват
правила и норми относно разположението на сгради, вкл. такива от допълващото
застрояване. Единствените изисквания са за минимална площ /повърхност/ на
дворищата от 200 кв.м. и лице - от 10м, предвидени в чл.8 б.“е“
от закона, както и за най-малко 1/4 неразпокъсана част от жилищните
места, която трябва да остане незастроена, предвидено в чл.61 ал.2 от закона. Видно от заключението
на вещото лице, в случая горните правила са спазени - имотът е бил с площ от
около 900 кв.м., а застрояването в него е съобразено с установеното ограничение за свободна
площ. Следователно, паянтовата сграда,
чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, се явява допустима
съгласно действащите към момента на извършването и правила и нормативи и представлява търпим строеж по
см. на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ. Характеристиката на строежа като търпим
обосновава забрана за премахването му, поради което оспорената заповед се явява
незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Във връзка със защитната теза на
заинтересованите лица, основаваща се на констатациите на административния орган
за разполагане на строежа върху част от
собствения им УПИ VІ-162, следва да се посочи следното: за да се квалифицира
строежа като търпим, са от значение момента на изграждането му, както и
предвижданията на действащите планове, правила и норми за строителство към този
момент или сега действащите такива. Видно от заключението на вещото лице в
частта относно регулационната история на процесните имоти, постройката е изградена от наследодателя на оспорващите
около 1915г. изцяло в собствения му
имот. Настъпилите впоследствие изменения на регулацията, включително такива, които са се отразили на
местонахождението на сградата, са без правно значение за настоящия спор. Придобиването от праводателя на
заинтересованите лица на придаваемото място с площ от 38 кв.м. по силата на
вещноправното действие на регулационния
план от 1965год., вследствие на което
сградата попада отчасти в съседния имот, не се отразява на статута на същата на
търпим строеж. Няма отношение към търпимостта на строежа въпросът дали
регулацията, одобрена през 1965год. е приложена на място. В този смисъл възраженията на
заинтересованите лица са неоснователни.
По
изложените съображения, съдът отменя атакувания административен акт, който е постановен в
нарушение на материалноправните разпоредби на ЗУТ- отменително основание по
чл.146 т.4 от АПК.
Предвид
изхода на спора и на осн. чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателите се
присъждат сторените деловодни разноски в размер на 685,00лв., платими от Община
Кюстендил.
Водим от изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №РД-00-1235/17.11.2015год.
на кмета на Община Кюстендил, с която на
осн.чл.225а ал.1 вр. чл.223 ал.1 т.8 и чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж: “паянтова сграда“, находящ се в УПИ V-163 и
УПИ VІ-162, кв.41 по плана на гр.Кюстендил.
ОСЪЖДА
Община Кюстендил да заплати
на З.Д.С., Б.В.С. и Д.В.В.,*** деловодни разноски в размер на 685,00лв., от
които 10,00лв. държавна такса, 175,00лв. – възнаграждение за вещо лице и
500,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: