Решение по дело №1462/2023 на Административен съд - Пловдив

Министърът на околната среда и водите обжалва като нищожно Решение № Пд-ОС-33 от 2021г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, с което се съгласува инвестиционно предложение /ИП/ „Жилищно строителство“ с местоположение – част от поземлен имот 35496.16.23 /проектен имот № 35496.16.625 с площ 1500 кв.м./, местност Табите по КККР на [населено място], община Карлово.

Становища на страните :

- Правен интерес е основан на следните доводи : Субект на правото на оспорване на индивидуален административен акт могат да бъдат административни органи само по силата на изрично установени от законодателя изключения от принципа на чл.147 ал.1 АПК, които обслужват баланса и контрола между властите. В определени случаи законодателят изрично е допуснал правната възможност един административен орган да оспорва административен акт на друг орган. В тази вр. министърът на околната среда и водите по см. на чл.161 ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е оправомощен субект по отношение актовете на административните органи, противоречащи на нормативните актове в областта на опазването на околната среда.

Решение № Пд-ОС-33/02.12.2021г. се счита за нищожно поради допуснати особено тежки пороци. Посочено е, че в ПИ 35496.16.23 /ПИ 23/, за който е проведена процедура по преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие на инвестиционно предложение /ИП/ и за който е съгласувано с оспореното решение ИП „Жилищно строителство“, е налично находище на растителен мъх – Hamatocaulis vernicosus, включен в Червения списък на мъховете в България, в Приложение № 2 за Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и предмет на опазване в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493 и в тази вр. ПИ 23 е част от компонентите на околната среда, включени в лимитативното изброяване по чл.4 ЗООС. С описание на фактическата обстановка от проведеното административно производство, е посочено, че решението е влязло в сила на 22 декември 2021г. Поддържа се, че при постановяване на административния акт Директорът на РИОСВ, [населено място] не е съобразил, че ИП за „Жилищно строителство“ попада в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, за която със Заповед № РД-272/31.03.2021г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитената зона, се забранява издаване на разрешения за строителство и всякакво строителство в находища на Hamatocaulis vernicosus, определени с координатен регистър съгласно Приложение № 3 от заповедта, както и иницииране, провеждане или продължаване на процедури по ЗООС, ЗБР, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, ЗСПЗЗ, ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове, които са предпоставка за реализация на строителство. Фактът е бил известен на директора на РИОСВ – Пловдив, тъй като Заповед № РД-272/31.03.2021г. е издадена почти 9 месеца преди постановяване на оспореното решение. С позоваване на чл.6 ал.1 ЗБР се твърди, че проведената процедура не е съобразена с изискванията на ЗБР и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и ИП с предмета и целите на опазване на защитените зони /наредба за ОС/ - чл.12 ал.1 вр. с чл.10 и чл.11 ал.1, чл. 13. Поддържа се, че действително при постановяване на решение по чл.18 от Наредбата за ОС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и проверката е в съответствие с чл.169 АПК, но в случая макар да съдържа изрично обособена мотивна част, в решението липсва реално обсъждане на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди се, че при произнасяне административният орган дължи съобразяване с всички изисквания на ЗБР, Наредбата за ОС и принципите, установени в АПК – чл.6 ал.1 и чл.7 ал.2. В тази вр. е заявено, че директорът на РИОСВ – Пловдив изобщо не е обсъдил режима на дейностите в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, за която е налице Заповед № РД-272/31.03.2021г. на министъра на околната среда и водите. Не е обсъдена т.8.13 от заповедта и в случай, че към дата на издаване на решението директорът на РИОСВ-Пловдив не е разполагал с информация за наличието на находище от растителния вид - Hamatocaulis vernicosus, за да съпостави същата с въведените със заповедта забрани, по арг. от чл.11 ал.1 от Наредбата за ОС, е можел да изиска допълнителна информация от възложителя, вкл. при необходимост е можел да осигури извършване на проверка на място относно достоверността на информацията. Ведно с това е могъл на основание чл.17 от Наредбата за ОС да изпрати документацията по чл.10, чл.11 ал.1 и чл.15 ал.4 на научни или академични институции/организации за становище относно вероятната степен на отрицателно въздействие върху предмета на опазване на защитените зони, като определя срок за отговор не по-дълъг от 20 дни от дата на получаване на документацията. Посочено е още, че компетентният орган не обсъжда състоянието на находищата на растителния вид - Hamatocaulis vernicosus, включен в Червения списък на мъховете в България, в Приложение № 2 на ЗБР и предмет на опазване в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, въпреки изискванията на чл.16 от Наредбата за ОС. Твърди се, че въз основа на описаните съществени нарушения, липсата на правни и фактически основания за издаване на акта и противоречието му с материално-правни разпоредби, решението следва да бъде обявено за нищожно. Заявено е искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В молба от 22.05.2024г. /л.492 и сл./ на основание чл.78 ал.5 ГПК – в случай на претендирани от заинтересованата страна разноски за адвокат над минималния размер, определен с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е заявено възражение за прекомерност.

- Ответникът Директор РИОСВ – Пловдив заяви, че за ИП „Жилищно строителство“ в ПИ 23, м.Табите по КККР на [населено място] е издадено Решение № Пд-ОС-033/2021г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие по чл.18 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и ИП с предмета и целите на опазване на защитените зони /наредба за ОС/. ПИ – предмет на инвестиционното предложение попада в границите на защитени зони Централен Балкан буфер BG0001493 и BG0002128 Централен Балкан буфер от мрежата НАТУРА 2000. Цитирани са чл.31 ал.1, чл.31 ал.4 вр. с чл.31 ал.5 ЗБР и чл.31а ЗБР – Наредбата за ОС. След документална проверка на уведомлението и съпътстващите документи е преценено, че ИП не попада в обхвата на ЗООС и не подлежи на регламентираните по реда на глава шеста от него процедури по ОВОС или ЕО. Затова е указано на възложителя и внесено уведомление по чл.10 от Наредбата за ОС и в хода на процедурата по преценяване вероятната степен на значително отрицателно въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитените зони е извършена проверка в Единната информационна система на защитените зони от Екологичната мрежа НАТУРА 2000, при която в границите на имота не са установени природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони Централен Балкан буфер BG0001493 и BG0002128 Централен Балкан буфер. Процедурата по оценка за съвместимост е приключила с оспореното решение, с което е съгласувано ИП и решението е влязло в сила на 22.12.2021г. На 22.06.2022г. по писмо на МОСВ е извършена съвместна проверка с експерти на РИОСВ-Пловдив и Института по ботаника и екосистемни изследвания при БАН на Защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493 в землище на [населено място] с цел – установяване състоянието на находища на растителен вид – мъх Hamatocaulis vernicosus, включен в Червения списък на мъховете в България, в Приложение № 2 на ЗБР и предмет на опазване в посочената защитена зона. На място било установено, че едното находище на вида се намира в част от ПИ 23, за който е издадено оспореното решение. Посочено е, че на основание чл.12 ал.6 вр. с чл.6 ал.1 т.1 и т.2 ЗБР, министърът на околната среда и водите е издал Заповед № РД-272/31.03.2021г. за обявяване на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, в която се определят целите, приоритетите, забраните, мерките и режимите на дейности в защитената зона и съгласно т.8.13 от заповедта – е забранено издаване на разрешения за строителство и всякакво строителство в находищата на Hamatocaulis vernicosus, определени с координатен регистър съгласно приложение и № 3 от заповедта, както и и иницииране, провеждане или продължаване на процедури по ЗООС, ЗБР, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, ЗСПЗЗ, ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове, които са предпоставка за реализация на строителство. Заявено е, че в случай на разполагаема информация към дата на издаване на оспореното решение в РИОСВ -Пловдив – за наличие на находище на вида в ПИ 23, при съпоставяне на същата с въведените в заповедта от 31.03.2021г. забрани, производството е следвало да бъде прекратено поради недопустимост на ИП с предмета и целите на опазване на защитената зона. Липсата на информация в този смисъл довела до издаване на решението за съгласуване на ИП, като решението е в сила от 22.12.2021г. и предвидените срокове за възобновяване по реда на чл.99 и сл. АПК са изтекли. Решението е основание за провеждане на процедура по промяна предназначението на земята на имот 23 и за издаване на РС за строеж от главния архитект на община Карлово, които са предпоставки за реализация на строителство в имота. С писмо изх.№ О-2781/07.07.2022г. РИОСВ-Пловдив е предприела необходимите мерки и е уведомила ОД Земеделие – Пловдив, че за ПИ 23, [населено място] не следва да се провежда процедура по промяна предназначението на земята. Вр. с изложеното се твърди, че оспореното решение е издадено в противоречие с т.18.13 от Заповед № РД-272/31.03.2021г. за обявяване на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, с която се забранява реализиране на строителство в находища на растителния вид Hamatocaulis vernicosus. Изразено е становище, че са налице нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на решението, опорочаващи същото до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.

В ход по същество е изразено становище за основателност на жалбата, тъй като процесният административен акт е нищожен – страда от съществени пороци. Претендирано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмени съображения по същество е заявено искане за уважаване на жалбата поради издаване на оспореното решение при липса на законово основание, което прави невъзможно оставането му в правното действителност като нищожно. Представителят на ответника се позовава на чл.6 ал.1 ЗБР и чл.12 ал.6 ЗБР, въз основа на които е издадена Заповед № РД-272/31.03.2021г. на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона BG0001493 Централен Балкан – буфер и съдържащата се в нея забрана – т.8.13. Обжалваното решение е издадено в противоречие с т.8.13 от заповедта, забраняваща издаване на разрешения за строителство и всякакво строителство в находища на Hamatocaulis vernicosus, като видът е включен в Червения списък на мъховете в България. При постановяване на оспореното решение не е отчетено обстоятелството, че в имот 35496.16.23 има наличие на находище на вида, изискващо съпоставка с въведените забрани със заповедта от 31.03.2021г. В тази вр. е посочено, че съгласно чл.12 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/ компетентният орган извършва проверка за допустимост на планове, програми, проекти или ИП въз основа на документите по чл.10 и допълнителната информация по чл.11 ал.1, ако такава е поискана. Проверката се извършва по отношение допустимост на планове, програми, проекти или ИП спрямо режима на дейностите в защитените зони, определени със заповед и когато отстраняването на недопустимост не е възможно, процедурата по ОС се прекратява. Счита се, че в конкретният случай производството е следвало да бъде прекратено поради недопустимост на ИП с предмета и целите на опазване на защитената зона. Поискано е приетата по делото СТЕ да не бъде обсъждана, тъй като съдържа явни противоречия и несъответствия. Посочено е, че вещото лице поддържа, че е извършило проверка в Единната информационна система за защитените зони, което не е възможно поради ограничения достъп само за служители в системата на МОСВ. Същевременно няма данни в.л. да е посетило РИОСВ-Пловдив, МОСВ или БАН. Посочените обстоятелства пораждат сериозни съмнения относно обективността на експерта. Счита се, че в.л. в пълно противоречие със Заповед № РД-272/31.03.2021г. е посочило, че „целият имот няма характеристики на местообитание, както е отбелязано в Приложение № 3“, въпреки, че в заповедта цялата площ на поземления имот е определена с координатен регистър като находище на вида. Изводът е в разрез с административната процедура, приключила с обявяване на защитената зона след извършена преценка на Националния съвет по биологично разнообразие за включване на имота в защитената зона. Твърди се да е неоснователен изводът на в.л за отсъствие на характеристики на местообитание спрямо проектен имот № 35496.16.625, поради установяване на растителния вид само в долната част на имота. В обратен смисъл са показанията на свидетеля М. – експерт с дългогодишен опит в РИОСВ-Пловдив : долната част от имота представлява ефективно заето находище на вида, а останалата част – потенциално находище. Изтъкнато е, че неправилно би било да се смята площта на имота спрямо площта на вида, тъй като е несъотносимо спрямо целите на опазване на вида. В случая видът е посочен в т.2.2.5 от заповедта за обявяване на защитената зона и в.л. неоснователно обвързва растителния вид като предмет на опазване с природните местообитания – предмет на опазване /стр.33 от заключението/, което е израз на некомпетентност /цитирани са дефинициите за „природно местообитание“ - §1 т.31 ДР ЗБР и „местообитание на вид“ - § 1 т.26 ДР ЗБР/. В тази вр. – в т.2.1. от заповед № РД-272/31.03.2021г. са посочени типовете природни местообитания по чл.6 ал.1 т.1 ЗБР, а в т.2.2 – местообитанията на видове по чл.6 ал.1 т.2 ЗБР и видът Hamatocaulis vernicosus е посочен в т.2.2.5. Наличието или липсата на посочените в т.2.1 от заповедта природни местообитания – предмет на опазване не води до извод, че и растителният вид също липсва. Твърди се, че неоткриването на вида в горната част на имота при двете посещения не означава, че видът не съществува. Долната част на имота е определена като ефективно заето местообитание на този вид, което не означава, че имотът не е находище на вида съгласно заповедта. Строителството би било абсолютно вмешателство в територията поради необходимостта от транспорт на техника, строителни материали и отпадъци, преминаване през долната част на имота, тъй като няма друг достъп. Изтъкнато е, че растителният вид е наличен само в два имота, единият от които – собственост на Р.И. и съгласно Единната информационна система - целият район в местността Паниците – районът на процесното инвестиционно предложение, е определен като потенциално находище, което означава, че при определени условия би могъл да се развие видът. Посочено е, че заключението се опровергава и от писмото на Института по биоразнообразие към БАН от 16.04.2024г. В това писмо изрично е посочено, че цялата площ на имот № 35496.16.23 е определена с координатен регистър като находище на вида съгласно т.8.13 от заповедта. Счита се, че поради особеностите на релефа проектният имот с площ 1 500кв.м. се намира непосредствено над идентифицираните екземпляри на вида и в границите на водосбора на неговото местообитание. Малката площ на находището го прави особено силно уязвимо на дори минимални отрицателни въздействия. По изложените съображения се твърди, че оспореното решение е издадено при тежки противоречия с материалноправните разпоредби, които правят последиците от него нетърпими за правовия ред и следва да бъде прогласена нищожността на административния акт.

- Заинтересованата страна Р. Б. И., [населено място] се представлява от адв. Пл.Й.. В ход по същество се поддържа, че при издаване на оспореното решение административният орган е действал в условия на оперативна самостоятелност, като целесъобразността на приетото решение не подлежи на контрол от съда. Обжалваното решение съдържа изрично обособена мотивна част, изцяло съобразено с действащото законодателство към момента на издаване, което е потвърдено от СЕк.Е. Поискано е да се съобразят писмените становища, представяни по делото и жалбата да се отхвърли.

В становище /л.540 и сл./ адв.Й. се позовава на СЕк.Е, приела, че „Целият имот няма характеристиката на местообитание“, както е отбелязано в Приложение № 3 към Заповед № 272/31.03.2021г. и координатен регистър на находищата на вида Hamatocaulis vernicosus, в които се налагат забраните по т.8 от заповедта. Поддържа се приетото от експерта за проектен имот № 35 496.16.625 с площ от 1500кв.м. – част е от най-горната/висока част на ПИ 35 496.16.23, където естествената денивелация не позволява да се образува влажна зона/мочурище, в което да се развива целевия вид и не е част от установеното местообитание. Оспорена е повторно верността на информацията в акта, с който се приема Единната информационна система за защитени зони за екологичната мрежа Натура 2000 и извлечението от картата Натура 2000 по отношение на ПИ 35496.16.23, където е посочено, че находището на Hamatocaulis vernicosus съвпада изцяло с кадастралните граници на ПИ 35496.16.23, което е категорично опровергано от експертизата. Оспорено е изразеното мнение от ИБЕИ към БАН, като тук се отбелязва, че писменото мнение не изхожда от страна по делото и не следва да бъде обсъждано. Посочено е, че на територията на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493 са одобрени инвестиционни намерения, планове и програми, които имат за цел застрояване, урбанизация, трайни промени в ландшафта и територията на имотите с площ 4 443,4 дка, което представлява пренебрежимо незначителна част от площта на защитената зона и съгласно проекта за ОУП на община Карлово проектен имот с идентификатор 35496.16.625 попада в рекреационна устройствена зона за курортни дейности в природна среда с ограничителни параметри на застрояването. Поддържа се, че според Закона за биологичното разнообразие не съществуват забрани за дейности в защитените зони и в тях не се спира осъществяването на човешки дейности. В тази вр., инвестиционни намерения, допринасящи за екологосъобразен начин на живот в района, за които се докаже, че не увреждат предмета на опазване в защитената зона и които се експлоатират при стриктно спазване на законовите изисквания и компенсаторните мерки, не биха оказали негативно въздействие върху защитената зона и нейните елементи.

В писмени съображения по същество се поддържа следното от адв.Й.: Не е ясно какви са мотивите на директора на РИОСВ – Пловдив, след като е издал оспореното Решение № ПД-ОС-33/2021г., а впоследствие иска обявяване на неговата нищожност. В тази вр. е заявено, че решението е съгласувано с дирекция Правна при РИОС-Пловдив и би трябвало да е съгласувано и с дирекция Превантивна дейност, към която е гл.експерт свидетел по делото М.М.. По отношение становището на биолозите от ИБЕИ към БАН е заявено, че е крайно неправилно, тъй като местообитанието на Hamatocaulis vernicosus не заема целия ПИ 35496.16.23, както е показано в приети по делото извадки от карти, а следва да се има предвид проектния имот 35496.16.625 – част от най-високата част от имота. Посочено е, че това, че растителният вид е обозначен по отразения начин с географски координати се дължи по всяка вероятност на факта, че при картирането на съответния терен и предоставянето му за одобрение от министъра на МОСВ, същият най-вероятно е бил заблуден от съответните лица, имащи съпричастност към случая. Относно свидетел М. е изразено съмнение за достоверност на отговорите, тъй като адв. Й. е присъствал на оглед на имота съвместно с в.л. и е установил, че ПИ е с голяма денивелация. По твърдението на свидетеля за извършен мониторинг през 2011г. е заявено, че предвид непредставяне на доказателства за това, такъв не е извършван. Освен това св.М. не е отговорила на въпрос – къде точно се намира растителния вид и в сферата на вероятностите е да се твърди, че има потенциално находище на вида, поради което сигурен факт е констатацията при оглед на терена, представена от вещото лице. Във вр. със изразеното мнение на свидетеля за строежа в имота, е отразено, че засегнатата част е изключително малка площ и на фона на защитената зона и като цяло на инвестиционно намерение, вкл. е в най-горната част, където няма как да се задържат води. Поискано е свидетелските показания и становището на ИБЕИ към БАН до МОСВ, което е представено по делото – да бъдат изключени като доказателства и да не бъдат взети предвид. Повторено е мнението относно становището на ИБЕИ, поддържано писмено /л.540 и сл./ - твърди се, че не става ясно как е установено, че има водосбор, което е отречено от в.л, като всички изявления са произволни и общи. Счита се, че представените доказателства не отговарят на въпроса – при обследване и картиране на защитена зона Централен Балкан буфер BG0002128, обследвана ли е за наличие на вида Hamatocaulis vernicosus цялата защитена зона или обследването е правено избирателно и непълно. От 2011г. – година на картиране на защитената зона и извършване на първия мониторинг, до настоящ момент са съгласувани и одобрени от директора на РИОСВ – Пловдив 44 инвестиционни обекта. Местност Табите е част от м.Паниците, за която съгласно предвижданията на проекта за ОУП на [населено място] се предвижда формиране на курортно селище. ИП попада в Рекреационна устройствена зона за курортни дейности в природна среда с ограничителни параметри на застрояване и е съгласувана Екологична оценка.

По отношение становището на представителя на жалбоподателя е заявено, че състоянието на частния имот през 2011г. доказва добрите намерения на собственика му за запазване на популацията на защитения вид. Твърдението за минаващ поток през находището се счита за невярно и същото е отхвърлено от СЕк.Е /цитирано е изявление на експерта/. Твърдението за изключително сериозна заплаха, представляваща потенциалното ИП също се счита за невярно, тъй като е общо и е посочено, че ще се строи сглобяема дървена къща от 100 кв.м., без да се излива плоча, без да се премахва хумусния слой и без заустване на септичната яма. Посочено е, че при теренните проучвания през 2011г. и 2022г. липсват координати, което поставя под съмнение, че става въпрос за процесния поземлен имот. Освен това, на картата за местоположението на установеното находище на вида през 2022г. /л.199, 200/ е видно, че се е изместило значително в долната част на имота, което оборва твърденията на МОСВ и РИОСВ – Пловдив. Поддържа се СЕк.Е – представена е част от текста на експертизата. Изложени са съображения за критериите за нищожност на административния акт и се счита, че в конкретния случай е налице валидно материалноправно основание за издаване на решението. Административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след проведена законосъобразно процедура и в съответствие с целта на закона. Поддържа се, че с действията си МОСВ нарушава основни права на г-н Р.И., гарантирани от Конституцията на РБългария относно правото на собственост. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.

1. Данни от преписката : С Решение № Пд-ОС-33/02.12.2021г. /л.9 и сл./ за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие, на основание чл.31 ал.7 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР - В случаите по ал. 5, когато прецени, че няма вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.; ал.5 - Извън случаите по ал. 4, оценката по ал. 1 на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения се извършва чрез процедура, определена в наредбата по чл. 31а.; ал.4 - За плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а; наредбата по чл.31а е Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони/ и чл.18 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /чл. 18. (1) В 30-дневен срок от уведомяването по чл. 10 или от отстраняване на нередовностите по чл. 11, ал. 1, или в 15-дневен срок от изтичане на срока по чл. 15, ал. 4 или по чл. 17 компетентният орган издава решение, с което съгласува по чл. 31, ал. 7 ЗБР плановете, програмите, проектите или инвестиционните предложения, за които прецени, че няма вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони.; (2) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2010 г., в сила от 15.10.2010 г., изм., бр. 106 от 2021г. Сравнение с предишната редакция) Решението по ал. 1 съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. данни за възложителя и за плана, програмата и проекта/инвестиционното предложение; 5. разпоредителна част; 6. подробни мотиви по критериите по чл. 16, обосноваващи решението; 7. изисквания и условия за опазване на защитените зони; 8. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва решението; 9. дата на издаване, подпис и длъжност на лицето, издало акта.; (3) Преценката по ал. 1, че няма вероятност плановете, програмите, проектите или инвестиционните предложения да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, не може да се основава само на непостъпване в определения срок на становището по чл. 17./ във вр. с чл.6а т.2 от същата наредба /относно компетентността на Директорът на РИОСВ – Пловдив/, е съгласувано инвестиционно предложение /ИП/ „Жилищно строителство“, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони BG0001493 „Централен Балкон – буфер“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и зони BG0002128 „Централен балкан – буфер“ за опазване на дивите птици.

Местоположението на ИП е част от ПИ 35496.16.23 /проектен имот № 35496.16.625 с площ 1 500кв.м.; ПИ 23/, местност Табите, по КККР на [населено място], община Карлово. В характеристика на ИП е посочено, че с реализацията му се предвижда изграждане на една жилищна сграда с площ около 100 кв.м. в част от ПИ 23 /проектен имот № 35496.16.625 с площ 1 500кв.м./, като имотът е извън регулация на населеното място и достъпът до него се осъществява по селскостопански, горски, ведомствен път и не се налага изграждане на нова пътна инфраструктура. Електрозахранването на имота ще се осъществява от електропреносната мрежа на района. Захранването с вода за битови и противопожарни нужди ще се осъществява от водопреносната мрежа, захранваща [населено място], отстояща на около 200м. За отвеждането на битовите отпадъчни води се предвижда изграждане на водоплътна изгребна яма, която изисква периодично почистване. ПИ 23 е с площ 3 497 кв.м. и с трайно предназначение на територията „земеделска“, НТП ливада и реализацията на ИП е свързана с промяна предназначението на част от имота с площ 1 500кв.м. и проектен номер 35496.16.625. ПИ 23 не попада в границите на защитени територии по см. на ЗЗТ, но попада в границите на две защитени зони / BG0001493 „Централен Балкан – буфер“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002128 „Централен балкан – буфер“ за опазване на дивите птици /.

В решението е цитирана Заповед № РД-272/31.03.2021г. на Министъра на околната среда и водите. В частта от решението, наименувана „мотиви“, е посочено в т.1, че „ Съгласно извършената проверка в Единната информационна система за защитените зони и представената информация, в границите на имота предмет на инвестиционното предложение липсва растителна покривка, елемент на природни местообитания, предмет на опазване в защитена зона BG0001493 „Централен Балкон – буфер“, предвид което няма вероятност такива да бъдат трайно увредени, унищожени или фрагментирани.“. Решението е съобщено на 08.12.2021г. на възложителя /л.12, 13/, като благоприятно не е обжалвано и е в сила от 22.12.2021г.

В уведомлението за инвестиционно предложение от 23.09.2021г. /л.16/ е посочено, че реализацията на обекта ще се осъществи съгласно утвърдения ПУП и работните проекти при спазване на ограничителната линия на застрояване. Жилищната сграда е предвидено основно, свободно нискоетажно застрояване за жилищни нужди. Посоченият в уведомлението и в решението селскостопански, горски, ведомствен път е с идентификатор 35496.16.223 – от изток на ПИ 23 – скица на поземлен имот от 25.08.2021г., издадена от СГКК – Пловдив /л.23, л.34/. В скица – проект от 21.09.2021г. /л.25, л.36/ е показан проектния номер 35496.16.625, съответно и другия проектен номер 16.624. Във вр. с уведомлението на възложителя е изпратено писмо с изх.номер от 25.10.2021г., в което директорът на РИОСВ-Пловдив уведомява лицето, че имотът се намира в границите на защитени зони от мрежата Натура 2000 - BG0001493 „Централен Балкон – буфер“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002128 „Централен балкан – буфер“ за опазване на дивите птици, поради което подлежи на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони и следва да бъде представена документация според изискванията на чл.10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /наредбата за ОС/. На 29.10.2021г. е представено от възложителя уведомление за ИП съгласно чл.10 от Наредбата за ОС /л.31 и сл./ - отразено е, че срокът на реализация на ИП ще бъде 5 години, след промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди.

- Други изисквания към възложителя не са поставени. В административното производство отсъства информация за съобразяване на чл.15 от Наредбата за ОС, както и за критериите по чл.16, вкл. за изискани данни от обхвата на чл.17 от същата наредба. Съгласно чл. 12 ал.1, 2 и 3 от Наредбата за ОС : „Компетентният орган извършва проверка за допустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения въз основа на документите по чл. 10 и допълнителната информация по чл. 11, ал. 1, когато такава е поискана.; Проверката по ал. 1 се извършва по отношение на допустимостта на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените зони, определен със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, както и със заповедта по чл. 19, ал. 1 ЗБР и/или с план за управление, ако има такива.; Проверката по ал. 2 се отнася само за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитените зони по чл. 1, ал. 2.“. В оспореното решение е отразена Заповед № РД-272/31.03.2021г. на Министъра на околната среда и водите, приета на основание чл.12 ал.6 вр. с чл.6 ал.1 т.1 и т.2 ЗБР, но отсъства съпоставка между предвидените в заповедта забрани и местоположението на ПИ 23, предвид ясния текст на т.8, 8.13 от заповедта, обвързващ съпоставката /както и преценката на органа/ с граници, определени с координатни регистри съгласно приложения № 2 и № 3 - неразделна част от заповедта. Тоест, в случая липсва цялостна проверка на предвидените със заповедта забрани, като забраната в т.8, 8.13 е абсолютна – не позволява „всякакво строителство“. Конкретната забрана не е съпоставена с местоположението на ПИ 23 във вр. с находищата на мъх, определени с координатен регистър – не е спазено изискването на чл.12 ал.2 от наредбата за ОС. Пропускът, допуснат в предвиденото административно производство е с последица – възприет извод в противоречие със закона, който в случая се счита за съществен порок, изразяващ се в липса на фактическо и правно основание за издаване на решението, обосноваваща нищожност на административния акт.

- Решението е прието въз основа на представената от възложителя документация и проверка в Единната информационно система за защитените зони и представената информация – тези изходни данни са отразени в т.1 от мотивите. Предвид твърденията в жалбата и събраните в съдебното производство доказателства, се установява, че съображения относно критериите по чл.16 не са изложени и по-конкретно – чл.16 ал.1 т.3 от наредбата, като т.3 е нова – ДВ бр.106 от 15.12.2021г., при издадено решение на 02.12.2021г. и съобразяване с §13 от ПР на Постановлението, с което е прието изменение на наредбата / Висящите процедури по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, започнали преди влизането в сила на това постановление, се довършват по досегашния ред. / - Постановление № 435 на МС от 10.12.2021г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 2007г. Действаща към дата на издаване на решението е разпоредбата на чл.16 от наредбата в редакция преди изменението – 30.11.2012г. / чл. 16. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.) Преценката по чл. 15, ал. 1 за планове, програми и проекти/инвестиционни предложения се извършва въз основа на следните критерии: 1. характеристики на плановете, програмите и проектите: обхват, подробност, времева рамка, местоположение на предвижданите инвестиционни предложения спрямо защитената зона или нейни ключови елементи, кумулативни въздействия с други планове, програми и проекти и инвестиционни предложения; 2. характеристики на инвестиционните предложения: обем, площ, генерирани емисии и отпадъци, необходима инфраструктура, природни ресурси, предвидени за използване, продължителност на строителството, местоположение на инвестиционните предложения спрямо защитената зона или нейни ключови елементи, възможни кумулативни въздействия с други инвестиционни предложения, планове, програми и проекти; 3. значимост на вероятните въздействия самостоятелно или в комбинация с въздействия от други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения …/. Преценка по критериите от действащата разпоредба отсъства в решението /изискване към съдържанието на акта - чл.18 ал.2 т.6 от наредбата за ОС/, както е налице и липса на описани в решението данните по чл.18 ал.2 т.7 от наредбата - изисквания и условия за опазване на защитените зони. Пропускът по отношение частта от съдържанието на решението за изисквания и условия за опазване на защитените зони е съществен и в случая не е съобразена забрана, въведена с посочената в административния акт Заповед № РД-272/31.03.2021г. на Министъра на околната среда и водите.

Преписката по издаване на оспореното решение /л.49 и сл./ съдържа описаните данни, вкл. писмено потвърждение за необжалването му и влизане в сила /л.88/. Според информация от преписката, директорът на РИОСВ-Пловдив е уведомен за Заповед № РД-272/31.03.2021г. на Министъра на околната среда и водите – на 03.06.2021г. /л.90/ – преди първото уведомление от възложителя. Преписката съдържа и Констативен протокол № 001552 от 22.06.2022г. /л.102 и сл./, документирал факти и обстоятелства от осъществена извънредна проверка на двете защитени зони по отношение на ПИ 23 и ПИ 36 по КККР на [населено място] вр. с писмо на МОСВ от 07.06.2022г., извършена от М.М., Д.Д. и представители на ИБЕИ – БАН – доц. А.Г. и доц. Р.Н.. В протокола е посочено, че при проверката са били обходени находищата Hamatocaulis vernicosus, намиращи се в поземлени имоти № 35496.16.23 и № 35496.16.36. Вписано е, че местообитанието на вида в двата имота е в добро състояние. Отразено е, че и двата имота са оградени с телена мрежа, монтирана на бетонни колове. В имот 35496.16.36 има изграден кладенец в непосредствена близост до находището на вида.

След проверката е изискана информация от ОДЗ – Пловдив за проверена процедура по промяна предназначението на земята на ПИ 23 /л.105/. През м.07.2022г. директорът на ОДЗ-Пловдив е уведомен за проверката и писмото на ИБЕИ при БАН със становище на този етап да не се провежда процедура по промяна предназначението на имот 23, предвид инициирана процедура по възобновяване на административното производство относно решението на директора на РИОСВ-Пловдив /л.106/. От Кмета на община Карлово е изискана информация за одобрен ПУП и издадено разрешение за строеж – писмо от 24.06.2022г., л.107. От община Карлово е отговорено, че няма одобрен ПУП – ПРЗ и издадено разрешение за строеж за ИП /л.108/. Тук следва да бъде отбелязано, че в хода на административното производство по издаване на оспореното решение – не е проверено твърдението в първото уведомление на възложителя в частта, че ще се спазват ограничителните линии на застрояване, „съгласно утвърдения ПУП“. Освен това, твърдението не е достоверно, предвид описаната информация от община Карлово и непредставена друга по делото.

През м.08.2022г. директорът на РИОСВ-Пловдив е изпратил уведомление до заместник-министъра на околната среда и водите – с опис на информацията за ПИ 23 и до Окръжна прокуратура – Пловдив, с доводи за нищожност на Решение № Пд-ОС-33/2021г. Окръжна прокуратура – Пловдив е отказала да изготви протест против решението на Директора на РИОСВ-Пловдив /л.117/. МОСВ не е образувало производство по възобновяване на административното производство /л.132 и сл./.

2. Приети по делото доказателства : Във вр. с текста на т.8, 8.13 от Заповед № РД-272/31.03.2021г. на Министъра на околната среда и водите, е изискан координатен регистър съгласно Приложение № 3 към заповедта и Приложение № 3. Същите са представени на хартиен носител и в цифров вид /л.164 и сл./. В Приложение № 3 към заповедта е посочено, че в находищата на мъха според координатния регистър по Българска геодезическа система 2005, проекция UTM, зона 35 N се налагат забраните по т.8.

Представителят на ответника заяви, че целият имот е определен в заповедта като находище на растителен вид, независимо в коя си част. Назначеният експерт заяви вр. с въпросите за СТЕ /заявени и документирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 10.10.2023г., л.173 и сл./, че при изготвяне на заключението ще ползва координатния регистър на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, както и Методика за мониторинг на Hamatocaulis vernicosus, изготвена от А. Г. и Р. Н. от Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие към БАН, която е публична /л.195, 196/.

Приети в съдебното производство са и 3 бр. извлечения в различен мащаб от Единна информационна система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000 с обозначен ПИ 35496.16.23, местност Табите по КККР на [населено място] /л.202 и сл./, ведно с диск. Прието е извлечение от картата на Натура 2000 с подходящо обозначение на ПИ 35496.16.23 спрямо защитени зони от екологичната мрежа натура 2000 и с конкретизиране на находището на вида Hamatocaulis vernicosus – л.211. Видно е, че целият ПИ 23 е обозначен като находище на вида.

По отношение част от описаните доказателства бе заявено оспорване от страна на адв.Й. /л.214 и сл./, по което е налице произнасяне в съдебно заседание от 18.01.2024г. /л.216 и сл. : „Представените от ответника и от МОСВ писмени доказателства не следва да бъдат квалифицирани като доказателства от обхвата на чл.147 ГПК, а именно „До приключване на съдебното дирене страните могат: 1.да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. 2.да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото и да посочат и представят доказателства за тях“. Съдът счита, че нормата на чл.147 ГПК не е приложима в административния процес, тъй като съгласно изричната норма на чл.170 АПК - административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, за изпълнение на което задължение, представляващо доказателствена тежест за органа - има право да представя в хода на съдебния процес допълнителни доказателства, поради което с оглед спецификата на административния процес и изричната разпоредба за тежестта на доказване, като в случая на страните е указана доказателствената тежест с определение при насрочване на делото, представените допълнителни доказателства не следва да бъдат изключвани като доказателства в настоящото производство. В конкретния случай ответния административен орган счита оспорването за основателно, при което и с оглед указания по доказателствата, има право да представя допълнителни данни.; На следващо място по отношение на оспорените от адв.Й. извлечения от Единната информационна система на защитени зони за екологичната мрежа „Натура 2000“ и извлечението от картата „Натура 2000“ по отношение на ПИ 35496.16.23 се съобразява, че не е заявено оспорване на акта, с който се приемат тези документи и който именно съдържа същите, а на извлечения от тях. От друга страна съдържанието на информационната система и на картата подлежат на оспорване по същество и по-конкретно с представяне на доказателства, които да потвърдят поддържана от страната теза. В случая е допуснатата СТЕ, посредством която би могло да бъдат потвърдени или отречени твърденията на страната по отношение съдържанието на информационната система за защитените зони за екологичната мрежа от „Натура 2000“ и извлечението от картата „Натура 2000“.; По отношение на Констативен протокол № 0011552/22.06.2022г. съдът приема, че правилно същият е квалифициран за официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият издател и съдържанието на този протокол подлежи на оспорване по реда на чл.193 ГПК /официалните свидетелстващи документи имат обвързваща съда материална доказателствена сила и по отношение на съдържанието – вярност с действителните факти/, но протоколът, който е на л.102 и сл., е представен с преписката, включително присъства в описа на л.49, която преписка съответно и протоколът са приети в съдебно заседание на 10.10.2023г. На същото адв.Й. е присъствал. Този е бил момента, в който е могло да бъде заявено оспорване истинността на документа вр. с изискването на чл.193 ал.1 пр.2-ро ГПК. Тоест, както е посочено в становището на адв.Й., заявеното оспорване се явява преклудирано.“/.

Жалбоподателят представи и са приети писмени доказателства във вр. с административната процедура по обявяване на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493 , вкл. становище от ИБЕИ – БАН по СЕк.Е – което не подлежи на обсъждане, тъй като ИБЕИ – БАН не е страна по делото.

Представени са параметри за наблюдение и оценка в Методиката за мониторинг и Методиката за състоянието на Hamatocaulis vernicosus, утвърдени в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие, ведно с научни публикации за вида. Методиките са приети по делото /л.270 и сл./, ведно с кореспонденция между РИОСВ – Пловдив и ИБЕИ на БАН, която не представлява част от преписката по издаване на оспореното решение, вкл. не е изявление по доказателствата или по същество от страна в съдебното производство.

Според Методиката за мониторинг на находището, същото е включено като място за мониторинг под работно наименование Средна Стара планина, местн. Паниците и при изследване на вида е възприето за препоръчително популациите да станат обект на мониторинг, предвид засиленото антропогенно влияние в местообитанието на вида. В методиката е посочено, че основни заплахи са еутрофикацията на водите и промяната в режима на овлажняване. Общото засушаване, антропогенно или естествено дрениране, промяна на коритото на потоци и планински реки и прекомерно утъпкване са основни фактори за угнетяване на растежа и намаляване на популациите. По отношение площ на находището е посочено, че представлява хомогенна площ, която се обитава от вида и предоставя възможност за разселване, който параметър се определя директно при теренни наблюдения чрез обхождане и очертаване на полигон на терен или ако площта е по-голяма се използва ортофото изображение. Мониторингът се провежда на две години. В Методика за оценка на състоянието на Hamatocaulis vernicosus /л.276 и сл./ са посочени критерии и параметри за оценка на състоянието на популациите, съобразени с биологичните особености на вида и с екологично важни характеристики на местообитанието, чиято промяна води до промени в състоянието на популациите му. За параметър площ на находището е посочено, че представлява хомогенна площ, която се обитава от вида и в която съществуват възможности за разселване, като площта на чимовете за конкретния вид дава представа за жизнеността и уязвимостта на вида към различни неблагоприятни влияния.

Приета е извадка от Проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“, обособена позиция 6 относно картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания, Разпространение и оценка на ПС на целеви вид Hamatocaulis vernicosus /л.262 и сл./ - съгласно методиката за определяне на природозащитното състояние /ПС/, находище е територията, в която видът е установен със сигурност, като в границите на защитената зона Централен Балкан буфер BG0001493 видът е установен в две находища и параметърът Обилие на популациите е с оценка – благоприятно състояние. Площта на находището се измерва чрез площта на онази част от местообитанието /торфище, мочур/, в която видът образува чимове и площта на находището е 0,07 ха и оценката по този параметър /площ на находищата/ е неблагоприятно-незадоволително състояние. Установено е благоприятно състояние на естественото водоснабдяване на находището /л.265/. Описано е състоянието на двете находища /л.265 гръб/ - едното е сред сенокосна ливада на силно преовлажнено място и затова не са посещава от пасящите наблизо коне, а второто е в близост до описаното и се намира в понижен участък на сенокосна ливада, силно отъпкана и еутрофирана от пасящи коне и овце и е препоръчано популациите да станат обект на мониторинг, предвид засиленото антропогенно влияние в местообитанието на вида.

Приета е преписката по обявяване на защитената зона Централен Балкан буфер BG0001493 /л.295 и сл./ - налице са данни за предложения, обществено обсъждане, становища, специфични и подробни цели за опазване на защитената зона /в частност за вида, л. 374 и сл./. В специфичните и подробни цели за опазване на вида е посочено, че е рядък вид и е осъществено теренно проучване през 2022г. /л.375/ с прилагане на утвърдената методика за събиране на данни по поредица от параметри. Към този момент е установено, че находището попада в частен имот, ограден с телена ограда, като видът е бил в добро състояние. През находището минавал поток, осигуряващ подхранване с вода в понижената част от терена. Изключително сериозна заплаха представляват потенциални инвестиционни намерения на собственика на имота, които биха унищожили местообитанието и популацията на вида. Информация за инвестиционни намерения е получена от РИОСВ-Пловдив и находището било посетено повторно с екип на РИОСВ. Представено е обозначение на вида в границите на ПИ 23 – цветно ортофото изображение, онагледяващо установеното находище по време на теренни проучвания през 2011г и 2022г. /л.403, 404/. Видно е, че видът е регистриран в границите на ПИ 23, на различни места през двете години от теренните проучвания.

СЕк.Е /л.499 и сл./ : В частта Проверени документи и книжа е посочено, че експертът е направил справки в институции с отношение към поставените задачи – без същите да са вписани поименно. Описани са издадени административни актове след дата на издаване на оспореното решение /02.12.2021г./ : Решение № 2 от 04.03.2022г. на ОДЗ за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране – 1500кв.м. за изграждане на „жилищно строителство“ – част от ПИ 35496.16.23 с проектен номер 35496.16.625. С Решение № 821, прието с протокол № 35 от 28.04.2022г. на ОбС - Карлово е одобрено задание за ПУП-ПРЗ за промяна предназначението на ПИ 35496.16.23 с проектен номер 35496.16.625, с предвиждане създаване на УПИ с предназначение Жилищно строителство. Отсъства информация за одобрен ПУП, който да е влязъл в сила и въз основа на него да е издадено разрешение за строеж /РС/. Посочено е наличие на проект на ОУП на община Карлово, но без конкретни данни за фаза на административното производство и дати на проведени обществени обсъждания, вкл. на решения на ЕСУТ при община Карлово – отразено е, че в проекта на ОУП ПИ 23 попада в зона за курортно селище / рекреационна устройствена зона за курортни дейности с ограничителни параметри на застрояването.

Цитирани са констатациите, документирани в КП от 22.06.2022г. – извършена е извънредна проверка на ПИ 23 и ПИ 36, при която е установено при обход, че в тези имоти има находища на Hamatocaulis vernicosus и видът е в добро състояние. Двата имота са оградени с телена мрежа.

При оглед на 10.02.2024г. е направено заснемане, представено в Приложение № 2 – неразделна част от експертизата. Имотът е с естествена денивелация, ограден с циментови колове и телена мрежа, която на места е отворена. Имотът попада в защитени зони Централен Балкан буфер BG0001493 и BG0002128. Според в.л. целият имот няма характеристика на местообитание, както е отбелязано в Приложение № 3 към Заповед № 272/31.03.2021г. В „долната“ част на имота има образувана влажна зона/мочурище и в тази част в.л. установило единични чимове от вида Hamatocaulis vernicosus. Влажната зона е с площ около 848 кв.м., която обхваща няколко съседни имота видно от Приложение № 1 към заключението /л.535/.

- Тук следва да бъде отбелязано, че в Легенда към Приложение № 1 към експертизата е отразено, че в граници с червен цвят е обозначена зона на концентрация на вида съгласно * SHP файл, който файл е предоставен по делото на технически носител – диск и представлява извадка от Приложение № 3 към заповед № РД-272/31.03.2021г. /координатен регистър и приложението/, в съответствие с приложено цветно обозначение на ПИ 23 – извлечение от картата на Натура 2000 с конкретизиране на находището на вида /л.211/ - целият имот. Площта на находището в обхвата на целия имот съответства и на приетите по делото Методиката за мониторинг и Методиката за състоянието на Hamatocaulis vernicosus, утвърдени в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие - за параметър площ на находището е посочено, че представлява хомогенна площ, която се обитава от вида и в която съществуват възможности за разселване.

- В Приложение № 1 към СЕк.Е ПИ 23 е показан с разделителна червена линия – „линия за разделяне съгласно ПУП“, но по делото не е представен административен акт за одобряване на ПУП – ПРЗ за ПИ 23 с образуване на нов УПИ с проектен номер 625 или проектна документация. Проектният номер в случая е по скица-проект /л.36/, изготвена въз основа на удостоверение от СГКК-Пловдив /л.37/, а не проектен номер на новообразуван УПИ с одобрен ПУП-ПРЗ. Доказателства за наличие на административен акт за одобряване на ПУП в процедура по промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди не са представени.

В реда на изложеното следва, че изводът на в.л. в насока, че целият имот няма характеристика на местообитание както е отбелязано в Приложение № 3 към заповедта от 31.03.2021г. – не е съответен на доказателствата по делото. По отношение изводът на в.л. в насока, че имот с проектен кадастрален номер 625 е част от най-горната / висока част на ПИ 23, където естествената денивелация не позволява да се образува влажна зона/мочурище, в което да се развива целевия вид, се съобразяват дефинициите за местообитание на вид - § 1 т. 26 ДР ЗБР /районът, определен от специфични абиотични и биотични фактори, в който този вид се намира постоянно или временно в някой от стадиите на своя жизнен цикъл / и на т.31 от §1 ДР ЗБР - "Природно местообитание" са естествени или близки до естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски, абиотични и биотични особености, придаващи им специфичен облик, вкл. на параметъра „находище“ от посочената по-горе методика - хомогенна площ, която се обитава от вида и предоставя възможност за разселване.

По отношение данните в заключението за предвиждания на проекта за ОУП на [населено място], респект. община Карлово се отбелязва, че в публично достъпния сайт на община Карлово е налице съобщение от 2020г. за предварителен проект на ОУП на територия на община Карлово с „Териториален обхват: ОУПО включва общинския център и отделните населени места заедно с техните землища - [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място],…. Засегнати елементи на НЕМ: Значителна част от територията на община Карлово попада в границите на защитени зони от мрежата Натура 2000. Части от общината попадат в следните зони: „Река Стряма“ BG0000429, „Средна гора“ BG0001389, „Средна гора” BG0002054, „Централен Балкан буфер“ BG0001493, „Централен Балкан буфер“ BG0002128 и „Централен Балкан “ BG0000494 (по двете директиви).;“. Предвижданията на проекта за ОУП нямат пряко отношение към оспореното решение, в което основанията за издаване не произтичат от ЗУТ. Към дата на издаване на решението на директора на РИОСВ-Пловдив не е налице приет и действащ ОУП. Ведно с това изрично в предварителния проект на ОУП е посочено наличието на засегнати елементи на НЕМ – вписани двете защитени зони /„Централен Балкан буфер“ BG0001493, „Централен Балкан буфер“ BG0002128/.

В експертизата е посочен текста на т.3 3.1 от заповедта / 31.03.2021г. : защитената зона се обявява с цел – опазване и поддържане на типовете природни местообитания, местообитанията на видове, техните популации и разпостранение в границите на зоната за постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние в съответните биогеографски региони, при което може да се приеме, че и съответните забрани, наложени със същата заповед съответстват на целта й.

По отношение характеристика на целевия вид Hamatocaulis vernicosus е потвърдено, че е включен в Червения списък на мъховете в България с категория „Уязвим“, както и в Приложение № 2 на ЗБР и Приложение № 2 на Директива 92/43 на ЕС и Бернската конвенция. Потвърдено е, че в Приложение № 3 към Заповед № 272/31.03.2021г. - Координатен регистър на находищата на вида Hamatocaulis vernicosus, в които се налагат забраните по т.8 от заповедта, е отбелязан целият имот за местообитание на целевия вид по кадастрални граници на ПИ.

Според в.л. поради естествената денивелация в проектен имот 625 няма образувана влажна зона/мочурище и в него няма условия за развитие на целевия вид и не е установено наличие на конкретния вид, защото проектирания имот няма характеристиките, определени в Методиката за мониторинг за развитие на Hamatocaulis vernicosus. Тук следва да бъде отбелязано, че в първото уведомление за ИП е отразено, че реализирането на обекта – предмет на ИП ще се осъществи съгласно утвърдения ПУП и работните проекти при спазване на ограничителната линия на застрояване, какъвто ПУП не е утвърден към дата на подаване на уведомленията от 23.09.2021г. и 29.10.2021г. Одобряването на ПУП следва произнасянето на директора на РИОСВ – Пловдив /арг. от производството в ЗУТ – чл.125 ал. 7 и сл./, поради което към момента на подаване на уведомленията не би могло да има яснота относно ограничителни линии на застрояване. В тази вр. – във второто уведомление е уточнено, че проектният номер /625/ представлява проектен идентификатор по КК, а не номер на новообразуван УПИ с ПУП.

СЕк.Е счита, че предвид малката площ за реализиране на ИП няма да промени съществено сегашната ситуация в тази част от защитените зони и няма да навреди на потенциалните за защита видове от Натура 2000. Следва да бъде отбелязано, че предвид местоположението на ПИ 23 и констатацията за находище от вида Hamatocaulis vernicosus в границите на този имот, е приложима забраната по см. на т.8, 8.13 от заповедта за обявяване на защитената зона, която изключва възможността за застрояване.

Експертът е посочил, че е извършил проверка в Единната информационна система за защитените зони, без да уточни посредством какъв способ при изслушване на заключението – посочено е, че в границите на имота – предмет на ИП има изменение на Стандартния формуляр за наличие на новоустановено находище на целевия вид в защитената зона, но в проектен имот 625 при оглед не е установено такова. В.Л. счита, че теренът за реализация на ИП не е естествено местообитание и ИП не засята пряко природни местообитания, вкл. няма да доведе до намаляване на тяхната площ, тъй като ще се реализира в най-горната част на ПИ.

По отношение поставените въпроси за СТЕ представителят на ответника възрази в писмено становище /л.228 и сл./, като поддържа, че заинтересованата страна е посочила в уведомлението за ИП обстоятелството, че ПИ 23 попада в защитените зони Централен Балкан буфер BG0001493 и BG0002128 от мрежата Натура 2000, което е посочено и от директора на РИОСВ – Пловдив в оспореното решение, поради което е безспорен факт. Относно наличието на находище от вида Hamatocaulis vernicosus в ПИ 23 е посочено, че заинтересованата страна цели инцидентен съдебен контрол върху проведена процедура по раздел Трети „Обявяване и промени в защитени зони“ от ЗБР във вр. с издаване на Заповед № РД-272 от 31.03.2021г. и касае извършената преценка на Националния съвет по биологично разнообразие за включване на имота в защитената зона в хода на проведената процедура по реда на ЗБР. В тази вр. – обсъждането на предложения за включване на имоти в защитена зона е от изричната компетентност на националния съвет, който взема решение на основание чл.10 ал.2 ЗБР.

Представителят на ответника изрази писмено становище относно СТЕ /л.243 и сл./ : Не е ясно какви справки и в кои институции е направил проверки експертът във вр. с посоченото на стр.5 – 4 и т.13, вкл. няма данни да е посетено МОСВ или РИОСВ-Пловдив за проверка и анализ на съхранявана в тези институции информация, относима към експертизата. Заявено е, че преписката по делото и преписката по обявяване на защитената зона съдържат доказателства, потвърждаващи местоположението на ПИ 23 и част от него с проектен номер 625 – в границите на защитената зона, като находището на вида Hamatocaulis vernicosus, определено с координатен регистър, съгласно Приложение № 3 към т.8 от заповедта от 31.03.2021г. – съвпада изцяло с границите на ПИ 23. Инвестиционното предложение „Жилищно строителство“ в проектен номер на ПИ 625 – част от ПИ 23 е постъпило в РИОСВ – Пловдив след влизане в сила на заповедта от 31.03.2021г. Наличието на находището на растителния вид в обхвата на ПИ 23 е потвърдено от СЕк.Е.

При изслушване на заключението в.л. поддържа констатациите и изводите си, като заяви, че предполага, че другата част от имота ще остане в същия вид, но само предполага, тъй като не е виждала проект и такъв не е описан в ИП.

СЕк.Е се цени в констативната си част. Изводите на експерта произтичат от два огледа на място, което обстоятелство не отрича представените доказателства по делото за състоянието на ПИ 23, включен в защитената зона след преценката на Националния съвет по биологично разнообразие /чл.10 ЗБР/ и определен с координатен регистър за находище на Hamatocaulis vernicosus, за което е налице цялостна забрана за строителство.

Свидетелят М.М. потвърди констатациите в протокола от проверка на място, извършена на 22.06.2022г. и поддържа, че според министерската заповед целият имот е определен като находище на вида. Аргументира се за това твърдение с координатния регистър – част от заповедта, тъй като ако беше определена само част от имота като находище, то би била определена с координатен регистър само съответната част от имота. За несъотносимо към целите на опазване на вида се счита да се смята площта на имота спрямо площта на вида. Изтъкната бе разликата между природни местообитания и находище на конкретния растителен вид – предмет на опазване по т.2, 2.5 от заповедта. Мъхът е определен в имота като ефективно заето местообитание на този вид. Поддържа , че съгласно Единната информационна система, до която достъп имат само служители – целият район в местността Паниците е определен като потенциално находище, което означава, че при определени условия би могъл да се развие вида. Свидетелят твърди, че при проверката е било влажно и са били с ботуши.

3. По допустимостта на жалбата :

Съгласно чл.161 ал.1 ЗООС – „Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда“. Решение № Пд-ОС-33 от 2021г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, с което се съгласува инвестиционно предложение /ИП/ „жилищно строителство“ с местоположение – част от поземлен имот 35496.16.23 /проектен имот № 35496.16.625 с площ 1500 кв.м./, местност Табите по КККР на [населено място], община Карлово, представлява акт на административен орган в областта на опазване на околната среда.

Възприето е, че правният интерес от оспорване на административните актове с преки последици върху околната среда не се преценява само по см. чл. 147 ал. 1 АПК. В тази насока - по силата на международната конвенция, която с оглед на разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията има приоритет пред национални разпоредби, които й противоречат, и с оглед на специалния ЗООС, наличието на правен интерес на сдруженията и физическите лица, се преценява в съответствие с чл. 9, § 2 Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003г. /ДВ, бр. 91 от 2003г., в сила от 16 март 2004г. - Орхуска конвенция/. Ведно с това изрично е възприето, че право на оспорване на административните актове с преки последици върху околната среда има и министъра на околната среда и водите – чл.161 ал.1 ЗООС. В определени случаи, какъвто е настоящия, законодателят изрично е допуснал правната възможност един административен орган да оспорва административен акт на друг орган. Значимостта на регулираните обществени отношения е обосновала установената в закона възможност за министъра на околната среда и водите. Осъщественото оспорване е основано на специална норма в закон - субект на правото на оспорване на индивидуален административен акт могат да бъдат административни органи само по силата на изрична норма. Оспорването от министъра на околната среда и водите попада в изрично установено от законодателя изключение от принципа на чл. 147 ал. 1 АПК, поради което се приема за допустимо.

4. Във вр. с твърдението за нищожност се съобразяват възприетите критерии за квалифициране на административен акт като нищожен : Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които препятстват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася – материална /предметна/, местна или компетентност по степен. В останалите случаи – на процесуални пороци в широкия смисъл и на противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат. За да породи нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон – да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е напълно лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание.

Конкретиката на фактите от разглеждания спор обосновават извод за издаване на административния акт с прилагане на правно основание, за което не са налице необходимите предпоставки или без основание. Издаването на административен акт без правно основание квалифицира същия за нищожен. Отсъствието на правно основание за издаване на решението квалифицира акта за нищожен, тъй като случаят не касае неправилно приложен закон, а липса на предпоставки, при които административният орган да издаде оспореното решение /Решение № 529/2020г. по д.№ 6439/2019г., ВАС – „Принципно следва да се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на административен акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган.”. Несъществуването на пораждащ фактически състав винаги води до нищожност - Решение № 5611 от 30.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 6910/2017г., Второ О./.

Предвидените в Наредбата за ОС процедури гарантират спазване принципите на ЗООС и ЗБР, поради което противоречието с тях е изцяло правно нетърпимо /в тази насока Решение № 12748/2008г. по д.№ 6925/2008г., ВАС, макар по друг материален закон : „б. Напротив, строеж, макар и съответстващ на строително разрешение, е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешението с плана е дотолкова тежко, че последиците му са правно нетърпими (разрешен строеж в защитена зона или в зона за озеленяване, или в чужд имот - публична собственост напр.), т. е. когато разрешението е нищожно поради противоречие с материалния закон. В тези случаи нищожността на разрешението може да бъде разкрита безсрочно, …“./.

На основание чл.12 ал.6 вр. с чл.6 ал.1 т.1 и т.2 ЗБР, Министърът на околната среда и водите е издал Заповед № РД-272/31.03.2021г. за обявяване на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, в която се определят целите, приоритетите, забраните, мерките и режимите на дейности в защитената зона и съгласно т.8, 8.13 от заповедта – е забранено издаване на разрешения за строителство и всякакво строителство в находищата на Hamatocaulis vernicosus, определени с координатен регистър съгласно приложение и № 3 от заповедта, както и и иницииране, провеждане или продължаване на процедури по ЗООС, ЗБР, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, ЗСПЗЗ, ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове, които са предпоставка за реализация на строителство. Hamatocaulis vernicosus е включен в Червения списък на мъховете в България, в Приложение № 2 за Закона за биологичното разнообразие и предмет на опазване в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493. Имотът на заинтересованата страна е включен в посочената заповед след проведено производство по реда на раздел III, чл.8 и сл. ЗБР, в което предложения за териториите - предмет на проучване, могат да правят държавни органи, научни и обществени организации, като същите се обсъждат от Националния съвет по биологичното разнообразие. За ПИ 23 в заповедта за обявяване на защитената зона е налице забрана за строителство, предвид предмета на опазване на защитената зона и в тази вр. може да бъде прието, че ПИ 23 е част от компонентите на околната среда.

Заповедта на министъра е от 31.03.2021г. – издадена преди приемане на оспореното решение от 02.12.2021г. и директорът на РИОСВ – Пловдив я е цитирал в административния акт, но без да съобрази преценката си с посочените по-горе разпоредби от Наредбата за ОС и в частност – със забраната за строителство. В цитираната заповед съгласно т.2. 2.2.5 – предмет на опазване са местообитания на видове по чл.6 ал.1 т.2 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, растения - Hamatocaulis (Drepanocladus )vernicosus. Съгласно ЗБР – чл. 6. (1) Защитени зони се обявяват за: 2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2007 г., бр. 88 от 2023 г.) опазване на местообитания на видове по Директива 92/43/ЕИО - за видовете животни и растения, посочени в приложение № 2; Приложение № 2 - 3. РАСТЕНИЯ - МЪХОВЕ, ОТДЕЛ ЛИСТНАТИ МЪХОВЕ BRYOPHYTA : Buxbaumia viridis, Dicranum viride. Hamatocaulis (Drepanocladus ) vernicosus, Leocobrium glaucum, Meesia longiseta. В чл.3, 3.1 от заповедта е посочено, че защитената зона се обявява с цел : опазване и поддържане на типовете природни местообитания, посочени в т.2.1, местообитанията на посочените в т.2.2 видове, техните популации и разпостранение в границите на зоната за постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние в съответните биогеографски региони.

Забраните касаят територията в границите на защитената зона /чл.8/. Видно от събраните по делото доказателства, вкл. потвърдено от СЕк.Е - в Приложение № 3 към Заповед № 272/31.03.2021г. - Координатен регистър на находищата на вида Hamatocaulis vernicosus, в които се налагат забраните по т.8 от заповедта, е отбелязан целият имот /ПИ 23/ за местообитание на целевия вид по кадастрални граници на ПИ. В извлечение от картата на Натура 2000 с подходящо обозначение на ПИ 35496.16.23 спрямо защитени зони от екологичната мрежа натура 2000 и с конкретизиране на находището на вида Hamatocaulis vernicosus /л.211/ - целият ПИ 23 е обозначен като находище на вида. Площта на находището в обхвата на целия имот съответства и на приетите по делото Методиката за мониторинг и Методиката за състоянието на Hamatocaulis vernicosus, утвърдени в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие - за параметър площ на находището е посочено, че представлява хомогенна площ, която се обитава от вида и в която съществуват възможности за разселване. По отношение площ на находището е възприето в документацията от преписката по издаване на заповедта от 31.03.2021г. и в методиките, че представлява хомогенна площ, която се обитава от вида и предоставя възможност за разселване, който параметър се определя директно при теренни наблюдения чрез обхождане и очертаване на полигон на терен или ако площта е по-голяма се използва ортофото изображение. Съгласно методиката за определяне на природозащитното състояние, находище е територията, в която видът е установен със сигурност, като в границите на защитената зона Централен Балкан буфер BG0001493 видът е установен в две находища и параметърът Обилие на популациите е с оценка – благоприятно състояние. Едното находище е сред сенокосна ливада на силно преовлажнено място, а второто е в близост до описаното и се намира в понижен участък на сенокосна ливада. за строеж за ИП /л.108/. Според данни от преписката по обявяване на защитената зона Централен Балкан буфер BG0001493 - в специфичните и подробни цели за опазване на вида е посочено, че е рядък вид и е осъществено теренно проучване през 2022г. Към този момент е установено, че находището попада в частен имот, ограден с телена ограда, като видът е бил в добро състояние. През находището минавал поток, осигуряващ подхранване с вода в понижената част от терена.

Според описаните данни следва, че целият ПИ 23 е определен като находище на вида с координатен регистър, съгласно заповедта в т.8, 8.13. Установеното наличие на мъх в конкретна част от имота не отрича потенциалната възможност за развитие на вида и в останалата част в обхвата на границите на цялата площ. В тази насока ответникът поддържа, че съгласно Единната информационна система, до която достъп имат само служители – целият район в местността Паниците е определен като потенциално находище. Дори към момента на огледа на в.л. да не е констатирано наличие на поток през находището, съгласно приетите писмени доказателства целият ПИ 23 е определен като находище на вида с координатен регистър.

Предвид изложеното, следва, че при издаване на оспореното решение преценката за вероятна степен на отрицателно въздействие не е съобразена с разпоредбите на Наредбата за ОС относно проверка за допустимост на инвестиционното предложение – чл.11 / в случая не е изискана допълнителна информация от възложителя по отношение заявеното в уведомленията - реализацията на обекта ще се осъществи съгласно утвърдения ПУП и работните проекти при спазване на ограничителната линия на застрояване, като на този етап от производството пред директора на РИОСВ няма одобрен ПУП и не е представена проектна документация, от която да са видни бъдещи ограничителни линии на застрояване, вкл. трасе за захранване с вода от водопреносната мрежа, захранваща [населено място], отстояща на около 200м., което предпоставя участък от имота да бъде ползван за осъществяване на връзка с водопреносната мрежа/; чл.12 ал.2 /ИП не е съобразено със забраните в Заповед № РД-272/31.03.2021г. за обявяване на защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, тъй като не е проверено местоположението му във вр. с координатния регистър по т.8, 8.13 от заповедта/. При цялостна проверка за допустимост на ИП във вр. с информацията от преписката и събраните по делото доказателства, е могло да бъде установена недопустимост на инвестиционното предложение и наличие на предпоставки за прекратяване на процедурата по см. на чл.13 ал.1, ал.2 от Наредбата на ОС /в действаща редакция преди изм. с ДВ бр.106 от 15.12.2021г./. Поради неосъществяване на предвидената възможност в чл.17 от наредбата / “При необходимост компетентният орган изпраща документацията по чл. 10, чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 4 на научни или академични институции/организации за становище относно вероятната степен на отрицателно въздействие върху предмета на опазване на защитените зони, като определя срок за отговор не по-дълъг от 20 дни от датата на получаване на документацията.“ /, административният орган не е приложил и чл.13 ал.3 от наредбата. Тоест, в случая за приложеното правно основание в оспореното решение отсъстват изцяло предвидените в ЗБР и Наредбата за ОС предпоставки, поради което осъществената преценка на вероятната степен на отрицателно въздействие на ИП е без основание.

Дори да бъде прието, че е имало фактически основания за извършване на преценка, за която е приложима нормата на чл.169 АПК – мотивите в решението не са основани на анализ и съпоставка между ИП и режима на дейностите, както и забраните, въведени със Заповед № РД-272/31.03.2021г. Директорът на РИОСВ – Пловдив не е обсъдил състоянието на находищата на растителния вид - Hamatocaulis vernicosus, включен в Червения списък на мъховете в България, в Приложение № 2 на ЗБР и предмет на опазване в защитена зона Централен Балкан буфер BG0001493, въпреки изискванията на чл.16 от Наредбата за ОС. Тези пропуски имат за последица издаване на решение при липса на правни и фактически основания и в тежко противоречие с материално-правни разпоредби, тъй като е съгласувано строителство при цялостна забрана за застрояване по см. на т.8, 8.13 от заповедта за обявяване на защитената зона. Отстраняването на недопустимостта на ИП не е било възможно и производството е следвало да бъде прекратено поради недопустимост на ИП с предмета и целите на опазване на защитената зона.

Поради отсъствие на предпоставки за извършване на преценка, не са основателни възраженията за съдебния контрол при прилагане нормата на чл.169 АПК /“При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.“/. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че изискването за спазване за законосъобразност касае съобразяване с принципите /основни начала/. В случая са нарушени чл.6 ал.1 и чл.7 АПК – административният орган не е извършил цялостна проверка за допустимост на ИП, основана на съпоставка между режимите и забраните в Заповед № РД-272/31.03.2021г. и местоположението на имота на възложителя /в тази насока - Решение № 6411 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2021 г., II о. : „Следва да се посочи, че административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричния текст на чл. 169 АПК. В случая правото на органа на свободна преценка е упражнено в нарушение на принципите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК, …”; др./. Съдебният контрол за законосъобразност изисква проверка са съобразяване с основните принципи на АПК, които са гаранция за законосъобразност на административен акт, издаден и при оперативна самостоятелност.

В настоящия случай не се касае за неправилно приложен закон, а за липса на предпоставки, при които административният орган да издаде оспореното решение, поради което административният акт е нищожен.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Обявява за нищожно Решение № Пд-ОС-33 от 2021г. на Директора на РИОСВ-Пловдив.

Осъжда РИОСВ – Пловдив да заплати на МОСВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.