№ 315
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от Р. М. С. за възобновяване на нохд № 2306/2020 г. на СРС,
по което С. е бил осъден за престъпление по чл.149, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и на
правата му с несправедливо осъждане. Конкретно се сочи, че не е призован от
съобщените по делото адреси и телефон, а по време на производството се е намирал
извън страната. Отделно от това свидетелските показания били неверни. Казаното от
сочената като пострадала Д. К. не се подкрепя от медицинската експертиза, липсва
снимков материал, а изпратените от нея съобщения до близките й не съдържали нищо
съществено. По време на твърдените блудствени действия тя се е намирала в болница,
което също я уличавало в лъжа.
В съдебно заседание пред САС осъденият и защитникът му поддържат
направеното искане основно по оплакването за нарушено право на лично участие в
производството пред СГС. В тази връзка отново се сочи, че не е направен опит за
призоваването на С. на съобщения още на досъдебната фаза на процеса служебен адрес
и телефон, на който е бил уведомяван в първоинстанционното производство. В
последното той е участвал във всяко от проведените заседания, поради което не може
да се направи извод, че се е укривал. Поради това се иска възобновяване на
1
производството.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на направеното искане, тъй като според отразеното в протоколите от
въззивното производство са били положени всички необходими усилия за откриване
на лицето, включително и чрез обявяването му за общодържавно издирване.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в постъпилото искане и
материалите по делото в съответствие с правомощията си в настоящото производство,
прие следното:
Депозираното от осъдения Р. С. искане за възобновяване на производството по
нохд № 2306/20 г. на СРС е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК /депозирано е на
15.06.2022 г./ и е допустимо, тъй като се отнася до окончателен съдебен акт, за който
не е налице процесуална възможност за проверка по инстанционен ред. Разгледано по
същество искането е основателно по следните съображения.
Р. М. С. е признат за виновен и осъден с присъда от 27.05.2021 г. по нохд
2306/2020 г. по описа на СРС за престъпление по чл.149, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК,
извършено за времето от 22.02.2019 г. до 23.02.2019 г., за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца. На основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено на С. по нохд №
2295/17 г. по описа на РС – Велико Търново, чието изпълнение е било отложено за
срок от четири години. По жалба от защитника на осъдения е било образувано внохд №
3866/21 г. по описа на СГС, а с постановеното по него решение от 02.02.2022 г.
присъдата на СРС е потвърдена.
От значение за произнасянето на САС по основното и приоритетно за изхода на
делото оплакване на осъденото лице и защитника му за неправомерното му лишаване
от правото на участие в производството пред въззивния съд са следните обстоятелства:
- В досъдебното производство още при привличането и разпита на С. в качеството
му на обвиняем той изрично е посочил за свой адрес за призоваване този по
месторабота в гр. София, ул. С.ско шосе № 7 и мобилен телефон за връзка. Именно те
са отразени и в изготвения и внесен впоследствие обвинителен акт в съда. След
констатацията на длъжностно лице – призовкар, че на посочения адрес се намират
застрахователни дружества и автомивка, чийто работник не е установено да е бил
подсъдимият /на л.23 от нохд № 2306/20 г. на СРС/, е било извършено успешно
уведомяване на лицето чрез посочения от него телефон и личното му явяване за
получаване на препис от обвинителния акт и призовка за първото съдебно заседание
/протокол за това и връчена призовка на л.24 и 25 от нохд № 2306/20/.
2
- Във всяко от проведените общо десет заседания пред СРС, подсъдимият се е
явявал и е участвал в съдебното следствие, ползвайки и упълномощен защитник, като
отново е заявил, че актуалното му местонахождение е на автомивка с адреса на ул.
„***“ * . В съдебно заседание от 09.03.21 г. по повод писмо на СРП, че не пребивава на
този адрес е посочил нов такъв в гр. ***, ж.к. *** /л.117 от нохд № 2306/20/.
- Пред въззивния съд са били проведени общо две заседания, за които
призоваването на подсъдимия е било нередовно. Защитникът му, от чието име е
депозирана жалба срещу постановената от СРС присъда, е заявил, че няма връзка със
С. и не може да го представлява, поради изразеното пред него становище за
евентуалната му замяна с друг защитник. Видно от материалите по делото,
изпратените съобщения до подсъдимия са били на адреси, различни от посочения от
него в досъдебното производство и пред първата инстанция, като не е намерен на
заявения за настоящ към 2015 г. адрес в гр. ***, ул. *** № ** /л.13 от внохд № /, а на
регистрирания за постоянен такъв в гр. Нови Искър е установено, че намиращата се в
имота къща е почти съборена и необитаема по сведение на съсед /л.34/. Освен актуална
адресна справка СГС е изискал надлежна информация и относно евентуалния престой
на лицето в затворите и следствените арести на страната, както и за възможното
напускане на границите й. Въз основа на постъпилите отрицателни отговори в тази
насока, но отново без изпращането на съобщение до последно сочения като актуален
адрес по месторабота в гр. *** ул. „***“ № *, както и без използване на възможността
за призоваване по телефон, съдът е счел, че е проведено щателно издирване на
подсъдимия, а участието му не е необходимо за установяване на обективната истина по
делото. Така с назначаването на нов защитник /служебен такъв/ по реда на чл.269, ал.3
НПК /без конкретното позоваване на някоя от уредените хипотези в посочената правна
норма/ е приключено въззивното производство и е постановено решение,
потвърждаващо изцяло осъдителната присъда на СРС.
При преценка на изложените обстоятелства, САС счете, че независимо от
положените от страна на въззивния съд усилия за установяване актуалното
местонахождение на подсъдимия, същите не могат да се счетат за достатъчни и
налагащи убедителен извод, че именно недобросъвестното процесуално поведение на
лицето е довело до невъзможност за надлежното му уведомяване за образуваното
въззивно производство. От самите обстоятелства по делото може да се приеме, че С. не
живее по постоянния си адрес в гр. Нови Искър, а в процесния период е обитавал
различни адреси на територията на гр. София, на които е бил наемател, като без
съмнение не е изпълнявал стриктно административното си задължение да се
регистрира по актуален настоящ адрес. Независимо от това още при привличането му в
качеството на обвиняем добросъвестно е посочил достатъчно надежден способ за
призоваването му включително и по мобилен телефон. Така без затруднение е било
осигурено явяването и активното му участие във всички проведени пред СРС
3
заседания, като в нито един от случаите той не е ставал причина за отлагане на делото.
При това положение и с оглед липсата на информация от явилия се пред СГС
първоначален защитник за невъзможност за връзка с лицето по предоставения
телефон, въззивният съд е следвало да използва и тази допустима от процесуалния
закон форма на призоваване, удостоверена по съответния ред. В случая това не само не
е сторено, но и не е направен опит за изпращането на съобщение до посочения адрес в
гр. *** на ул. „***“ № *. Действително по делото са налице данни /л.23 от нохд №
2306/20 на СРС/ , че на същия се намират повече от един обекти, но не е извършена
проверка на предоставената от призовкар обща информация, че лицето не е служител
на някой от тях. Това се е налагало, включително и чрез използване съдействието на
полицейските служители или органите на ОЗ „Охрана“ при настоятелното последващо
твърдение на подсъдимия пред СРС, че се намира на автомивка на адреса, има
регистрирана на негово име фирма на същия и може да бъде открит именно на това
място. При това положение приетото от СГС за щателно издирване на лицето на
територията на страната, както и констатацията за наличието на докладна записка на
ОЗ „Охрана“ за проверка на единствения известен адрес като необитаем /по делото
липсва сочената докладна записка/ всъщност се свежда само до проверка на
местонахождението му в местата за лишаване от свобода, както и на адреси, за които
отнапред по делото е изяснено, че то не пребивава.
Предвид изложените съображения, САС счете, че пропускът във въззивното
производство да се призове подсъдимия от изрично посочения от него адрес,
включително и чрез предоставения за връзка мобилен телефон, не позволява да се
сподели извода за наличието на някоя от хипотезите по чл.269, ал.3 НПК /а още по-
малко сочената в мотивите на съдебното решение - по т.4, б. „а“ на ал.3, касаеща
местонахождение извън пределите на страната/, позволяващи разглеждане на делото в
отсъствие на тази страна в процеса. При заявената активна процесуална позиция по
обвинението, дадените обяснения и възможността да сочи доказателства и на този етап
от производството, следва да се приеме, че лишаването му от участие представлява
ограничаване на основно право на осъденото лице. Касае се за съществено нарушение
по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК, чието отстраняване е
възможно чрез възобновяване на въззивното съдебно производство, като се отмени
постановеното решение, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. Това прави безпредметно обсъждането и на останалите доводи в искането за
нарушение на материалния закон /въпреки, че същите са по-скоро относими за
обосноваността на съдебния акт/ и за справедливостта на осъждането.
Водим от горното, и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. САС
РЕШИ:
4
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 3866/2021 г. по описа на СГС, като
ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 92/02.02.2022 г. и ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване а съобщение за изготвянето му да се
изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5