Решение по дело №12442/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1403
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100512442
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  20.02.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен  състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                         мл.с. Десислава Йорданова       

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12442 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.07.2019 г. по гр.д. № 78927/15г., СРС, ГО, 28 с-в е отхвърлил е исковете с правно осн. чл. 415 от ГПК вр. чл. 240 ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Б.Д. ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** против Е.К.К., ЕГН ********** с адрес *** за установяване дължимостта на сумата от 2 833,36 лева главница, ведно със законната лихва за периода от 31.07.2018 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 1326, 64 лева за периода от 20.02.2017 г. до 30.07.2018 г. включително ; санкционираща лихва (надбавка за забава) в размер на 160, 58 за периода от 28.02.2018 г. до 30.07.2018, вкл. 120 лв., представляваща такса „изискуемост“ съгласно тарифата на банката по Договор за стоков кредит № 247055 за сумата от 2 833,36 лева, с краен падеж за погасяване на 15.02.2019 г. за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. д. 50224/2018 по описа на CPC I ГО, 28-ми с-в като неонователни. Изключил е от доказателствата по делото Договор за стоков кредит № 247055 за сумата от 2 833,36 лева, с краен падеж за погасяване на 15.02.2019 г. като неистински документ.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Б.Д. ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.И.С., със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата и касаещи обстоятелството дали процесния Договор за стоков кредит № 247055 носи подписа на ответника. В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и по специално на чл.193, ал.3, изр. 1 ГПК, а именно тежестта за доказване на документа попада върху страната, която го оспорва. Ответницата е оспорила положения върху договора за кредит подпис и в отрито съдебно заседание на 24.04.2017 г. съдът е започнал процедура по проверка истинността на същия. Неправилно обаче, съдът е разпределил доказателствената тежест за ищцовото дружество, независимо от обстоятелството, че ответницата е оспорила положения подпис да е неин. Последвала е поправка на протокол в о.с.з. на 05.06.2019 г., като протоколът бил допълнен от съда с възражението на пълномощника на ищеца, че доказателствената тежест е на ответницата, но възражението по същество било отхвърлено, като съдът приел, че тя е на ищеца. Независимо, че по правилата на ГПК, Банката не следва да иска допускането на СГЕ, такава била поискана на 05.06.2019 г., но съдът е постановил отказ, поради преклузия на искането. В решението, искът на „Б.Д.“ ЕАД е отхвърлен само на основание, че договорът за кредит е изключен от доказателствата по делото.

Ето защо и ако  въззивният съд счете, че доказателствената тежест следва да се понесе от „Б.Д.“ ЕАД, то се прави доказателствено въззивният съд да назначи съдебно-графологична експетиза/СГЕ/, която да даде отговор на въпроса дали в Договор за стоков кредит № 247055 от 15.02.2017 г., подписът за кредитополучател,  е положен от Е.К.К., ЕГН **********.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде установено в отношенията между страните, че Е.К.К., ЕГН ********** дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК******** посочените в ЗИ суми за главница, законна лихва върху нея, договорна лихва, санкционираща лихва, такса изискуемост, както и държавна такса за подаване на заявлението, юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и разноски за исковото производство, както и за въззивната инстанция.

Въззиваемата/ответница Е.К.К., ЕГН ********** с адрес *** оспорва въззивната жалба. Твърди, че с нейните данни е извършена документа измама и не е отказвала допускането на графологична експертиза. Не претендира разноски.

Съдът приема, че  въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата

Процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1  ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД ЗЗД от Б.Д. ЕАД, ЕИК******** срещу Е.К.К., ЕГН ********** за признаване на установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 833,36 лева главница, ведно със законната лихва за периода от 31.07.2018 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 1326, 64 лева за периода от 20.02.2017 г. до 30.07.2018г. включително ; санкционираща лихва (надбавка за забава) в размер на 160, 58 за периода от 28.02.2018 г. до 30.07.2018, вкл. 120 лв., представляваща такса „изискуемост“ съгласно тарифата на банката; 88,81 лв. платена държавна такса за подаване на заявлението и 50 лв. на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че на 15.02.2017г. между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор, и Е.К.К., като кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит №247055 за сумата от 2 833,36 лева, с краен падеж за погасяване на 15.02.2019 г. Ответникът не е заплатил сумите по кредита поради което настъпила предсрочна изискуемост. За събиране на вземането ищгецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което било образувано гр. д. 50224/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Длъжникът възразил поради което са били заведени  настоящите искове.

Ответницата в срока по чл.131 ГПК е оспорила исковете с твърдението, че договорът не е сключен от нея, че не е полагала подпис по договора за кредит, че е била извършена измама с нейните лични данни, за което са уведомени компетентните органи.

По делото е била допусната и приета ССЕ, от която се установява, че ответницата не е връщала суми по договора за кредит.

От правна страна:

Предмет на спора представлява обстоятелството дали в представения по делото Договор за стоков кредит № 247055 от 15.02.2017 г., подписът за кредитополучател,  е положен от Е.К.К., ЕГН **********.

С определение от 30.09.2019 г., въззивната инстанция е приела, че  е налице допуснато от районния съд процесуално нарушение, което попада в хипотезата на чл.266, ал.3, преодоляващо забраната на ал.1, а именно във връзка с разпределение на доказателствената тежест по чл.146, ал.1, т.5 ГПК.

Ето защо и на основание чл.266, ал.3 ГПК, СГС е допуснал исканата СГЕ, която да даде заключение по посочения въпрос дали в Договор за стоков кредит № 247055 от 15.02.2017 г., подписът за кредитополучател,  е положен от Е.К.К., ЕГН **********.

От заключението на СГЕ, прието в о.с.з. на 18.02.2020 г. се установява, че подписът в Договор за стоков кредит № 247055 от 15.02.2017 г. не е положен от Е.К.К..

Предвид безспорно установеното в настоящата инстанция, че подписът за кредитополучател, не е положен от Е.К.К., ЕГН **********, то следва да се приеме, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение по Договор за стоков кредит № 247055 от 15.02.2017 г. и посочените в него суми не са дължими от ответницата.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.07.2019 г. по гр.д. № 78927/2018г. на СРС, ГО, 28 състав

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.