Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12442 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.07.2019
г. по гр.д. № 78927/15г., СРС, ГО, 28 с-в е отхвърлил е исковете с
правно осн. чл. 415 от ГПК вр. чл. 240 ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Б.Д. ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** против Е.К.К., ЕГН **********
с адрес *** за установяване дължимостта на сумата от 2 833,36 лева главница,
ведно със законната лихва за периода от 31.07.2018 г. до изплащане на
вземането; договорна лихва в размер на 1326, 64 лева за периода от 20.02.2017
г. до 30.07.2018 г. включително ; санкционираща лихва (надбавка за забава) в
размер на 160, 58 за периода от 28.02.2018 г. до 30.07.2018, вкл. 120 лв.,
представляваща такса „изискуемост“ съгласно тарифата на банката по Договор за
стоков кредит № 247055 за сумата от 2 833,36 лева, с краен падеж за погасяване
на 15.02.2019 г. за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. д.
50224/2018 по описа на CPC I ГО, 28-ми с-в като неонователни. Изключил е от доказателствата по делото Договор за стоков кредит № 247055 за сумата от
2 833,36 лева, с краен падеж за погасяване на 15.02.2019 г. като неистински
документ.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Б.Д. ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт К.И.С., със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата и касаещи
обстоятелството дали процесния Договор за стоков кредит № 247055 носи подписа
на ответника. В жалбата са
развити оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че съдът е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила и по специално на чл.193, ал.3, изр. 1 ГПК,
а именно тежестта за доказване на документа попада върху страната, която го
оспорва. Ответницата е оспорила положения върху договора за кредит подпис и в
отрито съдебно заседание на 24.04.2017 г. съдът е започнал процедура по
проверка истинността на същия. Неправилно обаче, съдът е разпределил
доказателствената тежест за ищцовото дружество, независимо от обстоятелството,
че ответницата е оспорила положения подпис да е неин. Последвала е поправка на
протокол в о.с.з. на 05.06.2019 г., като протоколът бил допълнен от съда с
възражението на пълномощника на ищеца, че доказателствената тежест е на
ответницата, но възражението по същество било отхвърлено, като съдът приел, че
тя е на ищеца. Независимо, че по правилата на ГПК, Банката не следва да иска
допускането на СГЕ, такава била поискана на 05.06.2019 г., но съдът е
постановил отказ, поради преклузия на искането. В решението, искът на „Б.Д.“
ЕАД е отхвърлен само на основание, че договорът за кредит е изключен от
доказателствата по делото.
Ето
защо и ако въззивният съд счете, че
доказателствената тежест следва да се понесе от „Б.Д.“ ЕАД, то се прави
доказателствено въззивният съд да назначи съдебно-графологична експетиза/СГЕ/,
която да даде отговор на въпроса дали в Договор за стоков кредит № 247055 от
15.02.2017 г., подписът за кредитополучател,
е положен от Е.К.К., ЕГН **********.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното и да бъде
установено в отношенията между страните, че Е.К.К., ЕГН ********** дължи на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК******** посочените в ЗИ суми за главница, законна лихва върху нея,
договорна лихва, санкционираща лихва, такса изискуемост, както и държавна такса
за подаване на заявлението, юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и разноски за исковото производство, както и за въззивната
инстанция.
Въззиваемата/ответница Е.К.К., ЕГН ********** с адрес *** оспорва въззивната жалба. Твърди, че с нейните данни е извършена документа
измама и не е отказвала допускането на графологична експертиза. Не претендира
разноски.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата
Процесното решение е валидно и допустимо, поради
което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД ЗЗД от Б.Д. ЕАД, ЕИК******** срещу Е.К.К.,
ЕГН ********** за признаване на
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 833,36 лева главница, ведно със законната лихва за периода от
31.07.2018 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 1326, 64
лева за периода от 20.02.2017 г. до 30.07.2018г. включително ; санкционираща
лихва (надбавка за забава) в размер на 160, 58 за периода от 28.02.2018 г. до
30.07.2018, вкл. 120 лв., представляваща такса „изискуемост“ съгласно тарифата
на банката; 88,81 лв. платена държавна такса за подаване на заявлението и 50
лв. на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че на 15.02.2017г. между „Б.Д.“
ЕАД, като кредитор, и Е.К.К., като кредитополучател, е сключен Договор за
стоков кредит №247055 за сумата от 2 833,36 лева, с краен падеж за погасяване
на 15.02.2019 г. Ответникът не е заплатил сумите
по кредита поради което настъпила предсрочна изискуемост. За събиране на вземането ищгецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което било образувано гр. д. 50224/2018 г. по
описа на Софийски районен съд. Длъжникът възразил поради
което са били заведени
настоящите искове.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК е оспорила исковете
с твърдението, че договорът не е
сключен от нея, че не е полагала подпис по договора за кредит, че е била извършена
измама с нейните лични данни, за което са уведомени компетентните органи.
По делото е била допусната и
приета ССЕ, от която се установява, че ответницата не е връщала суми по
договора за кредит.
От правна страна:
Предмет на спора представлява обстоятелството дали в представения по делото
Договор за стоков кредит № 247055 от 15.02.2017 г., подписът за
кредитополучател, е положен от Е.К.К., ЕГН **********.
С определение от 30.09.2019 г., въззивната инстанция е приела, че е налице допуснато от районния съд процесуално
нарушение, което попада в хипотезата на чл.266, ал.3, преодоляващо забраната на
ал.1, а именно във връзка с разпределение на доказателствената тежест по
чл.146, ал.1, т.5 ГПК.
Ето защо и на основание чл.266, ал.3 ГПК, СГС е допуснал исканата СГЕ, която
да даде заключение по посочения въпрос дали в Договор за стоков
кредит № 247055 от 15.02.2017 г., подписът за кредитополучател, е положен от Е.К.К.,
ЕГН **********.
От заключението на СГЕ, прието в о.с.з. на 18.02.2020 г. се установява, че подписът
в Договор за стоков кредит № 247055 от 15.02.2017 г. не е положен от Е.К.К..
Предвид безспорно установеното в настоящата инстанция, че подписът
за кредитополучател, не е положен от Е.К.К., ЕГН **********,
то следва да се приеме, че между страните не е възникнало облигационно
правоотношение по Договор за стоков кредит № 247055 от 15.02.2017 г.
и посочените в него суми не са дължими от ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
02.07.2019 г. по гр.д. № 78927/2018г. на СРС, ГО, 28 състав
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.