№ 5235
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110153187 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Ал. Дондуков“ № 68, положителен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че ответника
Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„С.ско шосе“ № 67А, дължи на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД сумата 543,31
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
обичайни ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег. № **** от настъпило на
24.09.2023 г. в гр. Варна, на паркинга на „****, находящ се на ул. „*** ПТП по вина на
водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, за който бил налице сключен
с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 18.07.2024 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№24222/02.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43882/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че на 24.09.2023 г. в гр. Варна, на паркинга на фирма „****, намиращ се на
ул. „Петко Стойнов“ № 5 е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „Дачия Джогер“, с рег. № ****, по отношение на който бил застраховател
по имуществена застраховка „Каско”, и лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***,
за който бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника. В резултат от произшествието, на застрахования при
ищеца автомобил били причинени вреди по отношение десен стоп, десен ъгъл на задна
броня и заден десен панел (калник), за отстраняването на които ищцовата страна
заплатила сума в размер на 528,31 лева, като сторила и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на
1
застрахованото при ответника МПС, който не е осигурил маневра и излизайки от
паркинга, не е осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него
автомобил и паркирания лек автомобил „Дачия Джогер“, в резултат на което е
настъпил удар между двата автомобила. Предвид наличието на застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за управлявания от делинквента
автомобил, ищецът счита, че със заплащането на застрахователното обезщетение по
сключената имуществена застраховка се е суброгирал в правата на увреденото лице
срещу застрахователя по гражданска отговорност на причинителя на вредите, който
следвало да заплати сумата от 543,31 лв., включваща регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му.
След изпратена регресна покана, ответното дружество неоснователно поискало
допълнителни документи, което ищецът счита за отказ да заплати регресното
задължение. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде уважен, като
претендира и сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът „Лев Инс“ АД е подал отговор на искова молба по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск при възражение за недопустимост на претенцията при
твърдения, че ищецът не е предявил регресната претенция. По основателността на
иска оспорва да е настъпило процесното ПТП и при сочения от ищеца механизъм,
както и, че същото е настъпило по вина на водача на застрахования при него
автомобил. Оспорва сочените щети по увредения автомобил да са настъпили в
резултат на описания от ищеца начин. Оспорва се наличието на застрахователно
правоотношение, като са изложени твърдения и за липса на представени доказателства
за заплащане на претендираното застрахователно правоотношение. Оспорва се и
размера на настъпилите вреди, тъй като не отговаря на действителния размер на
вредите. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски и релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № **** от 24.04.2023 г.,
която съответства изцяло на представен за констатация подписан оригинал, се
установява, че на същата дата ищецът и застраховано лице „****, са сключили договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС” за лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег.
№ **** с период на покритие на застраховката от 00:00 часа на 01.07.2023 г. до 23:59
часа на 30.06.2024 г. при клауза „Пълно каско“.
Не е спорно между страните (протокол от СЗ на л. 70 от делото), че въз основа
на посочения застрахователен договор за застраховка „Каско“ ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на в размер 528,31 лв. и е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
От представената по делото застрахователна полица № **** от 23.06.2023 г., се
установява наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № *** при ответното
дружество.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 24.09.2023 г., искане за оценка на вреди по застраховка, анкетна
карта, протокол за извършен оглед на МПС, възлагателно писмо, фактура №
****/18.12.2023 г., ликвидационен акт и платежно нареждане от 21.12.2023 г., се
установява, че в срока на застрахователното покритие - на 24.09.2023 г. в гр. Варна, на
паркинга на фирма „****, находящ се на ул. „Петко Стойнов“ № 5 е настъпило пътно-
2
транспортно произшествие между лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег. № **** и лек
автомобил лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***. От същите писмени
доказателства се установява, че в резултат на удара и след оглед при ищеца са
констатирани следните увреждания по отношение на лек автомобил „Дачия Джогер“, с
рег. № **** – десен стоп, ъгъл на задна дясна броня и панел на заден десет калник.
Видно от приложената по делото покана ищецът е изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, получена на
09.05.2024 г., видно от поставения входящ номер при ответното дружество.
В отговор на регресната претенция, ответното дружество е поискало изпращане
на оригиналните документи и е върнало изпратените от ищеца копия на документи.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля И. С. Н., от показанията на който се
установява, че лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег. № **** е фирмен автомобил и
предния ден преди 24.09.2023 г. е бил паркиран от служител на паркинга. Настъпило е
ПТП в двора на фирмата в гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 5 в паркирало състояние.
На двора няма пътни знаци, единствено местата за паркиране са разчертани с
маркировка. Процесното ПТП настъпило при извършване на маневра назад от другия
автомобил – „Тойота Авенсис“, с рег. № ***, като лек автомобил „Дачия Джогер“, с
рег. № **** е бил в покой. Ударът настъпил чрез лявото огледало на другия автомобил.
Не е имало разногласия за вината за ПТП-то, другият участник в ПТП-то чакал
свидетеля, за да разпишат протокола. Щетите по лек автомобил „Дачия Джогер“ били
по стопа.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно и
компетентно даденото. Вещото лице по изготвеното заключение е посочило механизма
на настъпване на ПТП, а именно на 24.09.2023 г. лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег.
№ **** е бил паркиран на паркинга на „****, ул. Петко Стайнов в гр. Варна. При
маневра движение на заден ход водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. №
*** – Стефан Георгиев, преминава покрай паркирания лек втомобил „Дачия“, като с
лявото странично огледало на лек автомобил „Тойота“ осъществява контакт със
задната дясна част на лек автомобил „Дачия“ в зоната на десния стоп комплект
светлини. При този контакт стъклото на десния стоп на лек автомобил „Дачия“ е
счупено. Вещото лице е заключило, че причините за процесното ПТП са субективните
действия на водача на лек автомобил „Тойота“, който извършвайки маневра движение
на заден ход не е осигурил безопасно странично разстояние с паркирания лек
автомобил „Дачия“. Според вещото лице констатираните повреди по отношение на лек
автомобил „Дачия“ могат да настъпят в резултат на процесния удар. Вещото лице е
установило стойността на ремонта, необходим за възстановяване на увредения
автомобил, в размер на 528,31 лв. с ДДС, съгласно приложената по делото фактура, а
средната пазарна цена на ликвидационни разноски е между 10-50 лв. Съставена е
динамична скица на процесното ПТП. Увредения автомобил е с дата на първа
регистрация 01.07.2022 г. и е бил в експлоатация 1 година и 2 месеца. Гаранционният
период на произведения от завода „Дачия“, част от Renault Group, лек автомобил
„Дачия Джогер“ като нов автомобил е за срок от 3 години гаранция или пробег от
100000 км. Вещото лице посочва, че няма данни за пробега на автомобила. Според
вещото лице стойността, необходима за възстановяване на възникналите вследствие на
процесното ПТП увреждания, изчислена по средни пазарни цени на алтернативни
части възлиза на 498,08 лв. В съдебно заседание вещото лице посочва, че разликата
между средната пазарна цена за възстановяване на щетите и платената от ищеца сума
се дължи на цената за труд на час.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място съдът намира искът за допустим по повод изрично наведените
от ответника доводи в този смисъл с твърдение, че ищецът не е представил оригинали
на документите, които е изпратил с регресната претенция. От анализа на разпоредбата
на 412, ал. 1 и с от КЗ не може да се изведе изискване за представяне на оригинал на
документи, които се представят при подаване на регресна претенция. Представянето на
всички документи има значение единствено по отношение на поставянето на
ответника в забава, като в случая такъв иск не е предявен.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че се
явява доказано възникването на регресно вземането на ищеца за платеното от него
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахованото при ищеца по
застраховка „Каско“ лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег. № ****, от виновното
поведение на водача на „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, последното застраховано по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
При съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства, в това
число писмени, гласни и от заключението по изготвената съдебна автотехническа
експертиза, може да се обоснове несъмнен извод за механизма настъпване на ПТП, а
именно на 24.09.2023 г. лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег. № **** е бил паркиран
на паркинга на „****, ул. Петко Стайнов в гр. Варна. При маневра движение на заден
ход водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № *** – Стефан Георгиев,
преминава покрай паркирания лек автомобил „Дачия“, като с лявото странично
огледало на лек автомобил „Тойота“ осъществява контакт със задната дясна част на
лек автомобил „Дачия“ в зоната на десния стоп комплект светлини. При този контакт
стъклото на десния стоп на лек автомобил „Дачия“ е счупено..
Съдът намира, че при така установения механизъм на настъпване на процесното
ПТП, вината за същото е на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***,
който е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, според който преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. Ал. 2 пък предвижда, че по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В
случая от доказателствата по делото е несъмнено установено, че лек автомобил
„Дачия“, с който е реализиран удара, е бил в неподвижно състояние – паркирал на
паркинга, и ударът е настъпил при маневра на заден ход на лек автомобил „Тойота“.
Следователно причина за процесното ПТП е единствено субективното поведение на
водача на лек автомобил „Тойота“, който не е извърши правилна преценка, съобразно
4
чл. 40, ал. 1 ЗДвП и съответно не е осигурил лице, което да напътства водача при
извършване на маневрата.
По отношение на размера на дължимото застрахователното обезщетение, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно от
съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като
обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие,
а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на
регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване
или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента
на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично
унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ
от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и
чл. 203 КЗ (отм.) – сега чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът,
ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът
е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност
на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
5
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще
бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените
автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се
ремонтира в сервиз с цени над средните с оглед запазване на гаранцията на
автомобила, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца. В случая по делото липсват данни за
необходимостта ремонтирането на автомобила да бъде извършено в оторизиран
сервиз, в това число и влагането на оригинални части и детайли с оглед запазване на
гаранцията. От заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза по
делото се установява, че увреденият автомобил е бил в експлоатация 1 години, 2
месеца, но липсват данни за пробега му, а същевременно и липсват твърдения, нито
пък се установява да е бил в гаранционен срок. Ето защо и доколкото към датата на
събитието автомобилът липсват данни да пробега на автомобила (да е под 100000 км.),
съдът не може да приеме при липса на доказателства, че същият е подлежал на
гаранционно обслужване. Следователно при определяне на застрахователното
обезщетение по отношение на разходите за труд, следва да се вземе предвид
определената в заключението по съдебно-техническата експертиза средна пазарна цена
за труд само при доверени сервизи. Следователно действителната стойност на щетите
е в размер на 498,08 лв., до който размер отговаря ответното дружество. Към така
определена действителната стойност на вредите следва да се прибавят и
ликвидационните разходи в размер на 15 лв., за които липсва спор между страните,
или общият размер на дължимото обезщетение ведно с ликвидационните разходи е в
размер на 513,08 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство, които са в размер 25 лева - заплатена държавна
такса и 480 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената
част на предявения иск, в тежест на ответника следва да се присъди съразмерно
сумата от 476,90 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, които са в размер 25 лв.
държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице по САТЕ, 30 лева депозит за призоваване
на свидетел и 480 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно
уважената част на предявените искове в тежест на ответника следва да се присъди
сумата от 741,29 лв.
Ответникът също има право на сторените в исковото производство разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част на предявения иск. Същият
е направил своевременно искане в тази насока, като сторените разноски са в размер на
250 лв. депозит за вещо лице по САТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено
от съда в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От така сторените
разноски съобразно отхвърлената част, в тежест на ищеца следва да се присъди сумата
от 22,26 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Дженерали Застраховане“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал.
Дондуков“ № 68, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, че
Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„С.ско шосе“ № 67А ДЪЛЖИ НА „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата
513,08 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и обичайни ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Дачия Джогер“, с рег. № **** от
настъпило на 24.09.2023 г. в гр. Варна, на паркинга на „****, находящ се на ул. „***
ПТП по вина на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, за който бил
налице сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.07.2024 г. до окончателното й
погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №24222/02.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43882/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 513,08 лв. до пълния предявен
размер от 543,31 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Ал. Дондуков“ № 68 на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 476,90 лв. –
разноски в заповедното производство и сумата 741,29 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на Лев
Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„С.ско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 22,26 лв. – разноски в
исковото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7