Мотиви
по НОХД № 410/2016 г. по
описа на РОС
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Русе е обвинила Д.Г.
*** това, че:
За
периода от 26.11.2004г. до 7.03.2014г.
в гр.Русе, без съответно разрешение - лиценз - което се изисква по
силата на чл.11,ал.1 от Закон за банките/обн. в ДВ
бр.52/1997 г., в сила до 1.01.2007 г./,и по чл.13 ал. 1 от Закона за кредитните институции/ обн.
в ДВ бр. 59/21.1.2006 г./, извършил по
занятие банкови сделки - предоставил
парични средства под формата на кредити /заеми / в българска и чужда
валута на физически и юридически лица със задължение за тях при връщане на
заема да заплащат и съответната начислена от него лихва върху предоставената
сума, както следва:
- За периода от 26.11.2004 г. до 2006
г. предоставил в гр.Русе на И.Я.Д. *** – заем в общ размер на 27 600лв. срещу 1.5 % ,
месечна лихва, обезпечен с ипотека на недвижим имот - магазин,със склад,
с площ от 28.65 кв.м.,намиращ се в гр.П., ул.“***, погасен с връщане на пари от
продажба на недвижим имот - магазин, със склад, с площ от 28.65 кв.м.,намиращ
се в гр. П.,ул.“***, като получил доход
от начислената лихва в размер на 9 784.00 лв.
- За периода от 13.09.2006 г. до
28.09.2011г. предоставил на ТПКИ“П.“ гр.
Р., с председател С.П.Г. *** заем в общ
размер на 26 000 лв. срещу 1.5 % месечна
лихва , погасен с връщане на пари,
като получил доход от начислената лихва
в размер на 5 941.65 лв.
- За периода от 2007 г. до 2012 г.,
на неустановени дати и месеци,
предоставил на Ц. Д.Г. *** общ размер на 10 460 лв. срещу 1.20% месечна лихва, погасяван с
връщане на пари, като получил доход от
начислената лихва в размер на 1 838 лв.
- През 2007г.
на неустановени дати,
предоставил на М.Д.Г. *** заем в общ размер на 17 000 щатски долара,
срещу 1.8 % месечна лихва, обезпечен с налагане на възбрана на недвижими имоти
на 25.10.2012г. от ЧСИ№ *** по изп.дело №816/2012г.:
½ и.ч. от недвижим имот находящ се в гр.Р.,ул.“***
с идентификатор *** с площ от 402кв.м.
заедно със сградите, които попадат в
имота и върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***,
намиращ се в гр. Р., ул.***, заедно със сгради, които попадат в имота:
а/
промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 60 кв.м.;
б/промишлена
сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 51 кв.м;
в/
промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 144 кв.м;/Влизат и сгради с идентификатор - ***/
;
г/ промишлена сграда с идентификатор ***, със
застроена площ от 40 кв.м;
д/ промишлена сграда с идентификатор ***, със
застроена площ от 80 кв.м; е/ промишлена сграда с идентификатор ***, със
застроена площ от 4 кв.м. - собственост
на М.Д.Г., погасен с връщане на пари и
публична продажба от ЧСИ на горепосочения имот със сгради, като получил за периода от 2007 г. до 7.03.2014 г. доход
от начислената лихва в размер на 21 293.03 лв.
- За периода от 10.01.2008г. до 11.11.2010г.
, предоставил на С.И.М. *** заем в общ размер на 23 500
лева срещу 2% месечна лихва, погасен с връщане на пари,
като получил за периода от 2008г. до 11.11.2010г.
доход от начислената лихва в размер на 7 077 лв. - като с тази дейност е причинил значителни имуществени вреди от надплатени
суми и публична продажба на горепосоченото обезпечено недвижимо имущество на
обща стойност, както следва:
-на И.Я.Д. -
9 784 лв.;
-на ТПКИ“П.“
гр. Р. – 5 941.65 лв.;
-на Ц. Д.Г. - 1 838 лв.;
-на М.Д.Г. -
91 635.03 лв./ 21 293.03лв. от лихви и пазарната цена на публично продадения
имот – 70 342 лв./ и
-на С.И.М. –
7 077 лв. и е получил значителни
неправомерни доходи в размер на 45 933.68 лв. - престъпление по чл.
чл.252 ал. 2 пр. 1 и 2, във вр. с чл.252 ал. 1 от НК.
Производството
в е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,
т.1 от НПК.
В съдебно
заседание от 09.01.2017г. представителят на Окръжна прокуратура – Русе е
поискал изменение на обвинението на основание чл.287, ал.1 от НПК, което е
прието от съда и предявено на подсъдимия, съобразно което същият се обвинява в
това, че:
- За периода от 26.11.2004г. до 7.03.2014г. в гр.Русе, без съответно разрешение - лиценз
- което се изисква по силата на чл.11,ал.1 от Закон за банките/обн. в ДВ бр.52/1997 г., в сила до 1.01.2007 г./,и по чл.13
ал. 1 от Закона за кредитните
институции/ обн. в ДВ бр. 59/21.1.2006 г./, извършил по занятие банкови сделки -
предоставил парични средства под формата
на кредити /заеми / в българска и чужда валута на физически и юридически лица
със задължение за тях при връщане на заема да заплащат и съответната начислена
от него лихва върху предоставената сума, както следва:
- За периода от 26.11.2004 г. до 2006 г.
предоставил в гр.Русе на И.Я.Д. *** – заем в общ размер на 27 600лв. срещу 1.5 % ,
месечна лихва, обезпечен с ипотека на недвижим имот - магазин,със склад,
с площ от 28.65 кв.м., намиращ се в гр.П., ул.“***, погасен с връщане на пари
от продажба на недвижим имот- магазин, със склад, с площ от 28.65 кв.м.,намиращ
се в гр. П.,ул.“***, като получил доход
от начислената лихва в размер на 9 784.00 лв.
- За периода от 13.09.2006 г. до
28.09.2011г. предоставил на ТПКИ“П.“ гр.
Р., с председател С.П.Г. *** заем в общ
размер на 26 000 лв. срещу 1.5 % месечна
лихва , погасен с връщане на пари,
като получил доход от начислената лихва
в размер на 5 941.65 лв.
- За периода от 2007 г. до 2012 г., на
неустановени дати и месеци, предоставил
на Ц.
Д.Г. *** общ размер на 10 460 лв.
срещу 1.20% месечна лихва, погасяван с връщане на пари, като получил доход от начислената лихва в размер
на 1 838 лв.
- През
2007г. на неустановени
дати, предоставил на М.Д.Г. ***
заем в общ размер на 17 000 щатски долара, срещу 1.8 % месечна лихва, обезпечен
с налагане на възбрана на недвижими имоти на 25.10.2012г. от ЧСИ№ *** по изп.дело №816/2012г.: ½ и.ч. от недвижим имот находящ се в гр.Русе, ул.“*** с идентификатор *** с площ от
402кв.м. , заедно със сградите, които попадат в
имота и върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***,
намиращ се в гр. Русе, ул.***, заедно със сгради ,които попадат в имота: а/
промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 60 кв.м.;
б/промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 51 кв.м;
в/ промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 144 кв.м;/Влизат и сгради с идентификатор - ***/
; г/ промишлена сграда с идентификатор *** със застроена площ от 40 кв.м; д/ промишлена сграда с идентификатор ***
със застроена площ от 80 кв.м; е/
промишлена сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 4 кв.м., собственост на М.Д.Г., погасен с връщане на пари и публична продажба от ЧСИ
на горепосочения имот със сгради, като получил
за периода от 2007 г. до 7.03.2014 г. доход от начислената лихва в
размер на 21 293.03 лв./
- За периода от 10.01.2008г. до 11.11.2010г.
, предоставил на С.И.М. *** заем в общ размер на 24 120 лева срещу 2% месечна лихва, погасен с връщане на пари,
като получил за периода от 2008г. до 11.11.2010г.
доход от начислената лихва в размер на 4 120лв. - като с
тази дейност е причинил значителни имуществени вреди от надплатени
суми и публична продажба на горепосоченото обезпечено недвижимо имущество на
обща стойност както следва: на И.Я.Д. - 9 784 лв.; на ТПКИ“П.“ гр. Р. – 5
941.65 лв.; на Ц. Д.Г. - 1 838 лв.; на М.Д.Г.
- 91 635.03 лв./ 21 293.03лв. от лихви и пазарната цена на публично продадения
имот – 70 342 лв./ и на С.И.М. – 4
120 лв. и е получил значителни неправомерни доходи в размер на 42 976.68 лв.
– престъпление по чл.252 ал. 2 пр. 1 и
2, във вр. с чл.252 ал. 1 от НК.
Представителят на ОП – Русе поддържа
така измененото обвинение и моли съда да издаде осъдителна присъда, като предлага
наказанието лишаване от свобода да бъде ориентирано под специалния минимум,
предвиден в особената част на НК за извършеното престъпление, изтъквайки
наличието на предпоставки за приложение на чл.55, ал.1 НК и на чл.66, ал.1 от НК, към което да се присъедини кумулативно предвиденото наказание глоба в
минимален размер.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от св.М.Д.Г. *** срещу подсъдимия Д.Г.Д.
за обезщетение на претърпени от нея имуществени вреди от престъплението в
размер на 91 635,03лв., ведно със законната лихва от датата на деликта. В пледоариите си гражданският ищец – М.Г. и повереникът й – адв. Р.Х. *** поддържат
гражданския иск, както е предявен и претендират осъждане на подсъдимия,
съобразно петитума на исковата молба, както и
присъждане от съда на направените от тях деловодни разноски.
Подсъдимият не признава вина по
въведеното обвинение. Твърди, че е услужвал с пари само на свои близки роднини
и приятели и то по тяхно изрично настояване и молба, с
единствената цел да ги подпомогне финансово, воден от добросърдечност и
милозливост.
Русенският
окръжен съд, след обстойна преценка на събраните по делото доказателства, които
прецени с оглед действителното им съдържание и насоченост, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Г.Д. е роден на ***г***,
има завършено средно образование, разведен,
неосъждан, пенсионер, с постоянен адрес и местоживеене ***. Същият получава
от НОИ месечна пенсия, която за инкриминирания период 2004г.-2014г. възлиза на
27 690,67лв. общо, ведно с добавките към нея. Освен това притежавал
множество собствени имоти, както в
гр.Русе, така и наследствени такива - в села в обл.Силистра,
които през периода продал или отдал под аренда, откъдето също получавал доходи.
Така на 27.12.2002г. той продал съсобствен наследствен имот – нива с площ 10 023 дка. в
землището на родното си село с.Сяново, на
27.10.2005г. придобил поземлен имот от 1 102 кв.м. със сграда в него, находящ се в границите на гр.Русе за сумата от
4 810лв., който година по – късно продал – на 21.09.2006г. за сумата от
7 400лв., а на 20.12.2006г. продал и нива в с.Просена от 7 753дка за сумата
от 607,80лв.. На 04.10.2007г. подсъдимият продал наследствен имот, като
съсобственик – нива с площ 169 501 дка в с.Сяново, а на 12.12.2007г. продал
своя нива в землището на с.село с площ 12 998дка., при което купувач и по
двете сделки бил неговият племенник /син на сестра му/, брат на св.М.Д. и баща на
св.Св.М. – св.И.Д.М.. Същевременно, друг
свой наследствен имот от 30 998дка, придобит на 12.12.2007г.
въз основа на договор за доброволна делба, подсъдимият отдал под аренда на ЗК“П.“
– с.В., обл.С., за който в периода 2000г.-2014г. получил годишна рента в общ размер на
6 758,57лв., а за периода
2 000г. – 2013г. е получавал годишна рента в общ размер от 36 700лв. от ЗК“И. - 92“ – с.Б., където отдал под аренда
с договор от 25.01.2007г. друг свой поземлен имот – нива с площ от 100 дка.
Така за периода 2004г. - 2014г. подсъдимият получавал доходи
от пенсии /от България и от Чехия/, ренти и лихви, а през 2006 и 2007г. и от
продажбата на недвижими имоти. Същият редовно подавал годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, в които е декларирал доходи от наем на недвижими
имоти, за 2003г. – 960лв., за 2004гг. – 1 1 170лв.,
за 2005г. – 1 400лв., за 2006г. – 1 680лв., за 2008г. – 500лв., за
2009г. е декларирал справка за непогасени остатъци от парични заеми, отпуснати
през 2008г. на свидетелите М.Д. /32 000лв./ и Ц.Г. /9 100лв./ в общ размер
на 41 100лв. , за 2011г. - наеми в
размер на 1 220лв. и за 2014г. – наем в размер на 1 188лв. Въпреки
това, подсъдимият живеел сам в къщата си в гр.Русе и поддържал скромно
домакинство с минимални битови и режийни разходи, за които получаваните от него
доходи за всяка от годините през инкриминирания период били напълно достатъчни
за неговата издръжка.
През 2004г. той подслонил в дома си свой
приятел от гр.П. – св.И.Д., който се занимавал с продажба на захарни изделия и
за целта стопанисвал склад на територията на гр.Русе. През м.ноември на 2004г.,
по молба на последния, подсъдимият се съгласил да му предостави
паричен заем в размер на 27 600лв. срещу 1.5 % месечна лихва, именно защото били в добри отношения и му
имал доверие, че ще му върне в срок заетите
пари. По предложение на св.Д., като гаранция за това, заемът бил обезпечен с
договорна ипотека на недвижим имот - магазин, със склад, с площ от 28.65
кв.м.,намиращ се в гр.П., ул.“*** – собственост и стопанисван от съпругата му –
св.Р.Д.. Паричният заем с цена 25 000лв. бил упоменат в договорната
ипотека, учредена с нотариален акт № ***.
на нотариус с район на действие РС-П., където като длъжник по заема и ипотеката
била посочена св. Р.Д., вписана в регистъра на Служба по вписванията-Пловдив. За периода от
2004г. до 2006г. св.Д. заплащал периодично на подсъдимия неустановени и
недокументирани суми, като лихва по заема, чийто процент бил предложен отново от
св.И.Д. и приет по негово настояване от подсъдимия, възлизащи обшо на 9
784лв. Цялата заета сума бил изплатена наведнъж на подсъдимия от сем.Д. с
връщането на пари, получени при продажбата от тяхна страна на
горепосочения недвижим имот в гр.П.,
поради което последвало и съответно заличаване на ипотеката на 10.05.2006г.
По същия
начин, воден от приятелски чувства и с оглед отправена към него молба за помощ
от негов близък родственик /братовчед/ - св.С.Г. – председател на ТПКИ „П.“ в
гр.Р., подс.Д.
финансирал с паричен заем,
ръководеното от него предприятие, което към 2006г. било изпаднало във финансова
криза и липсвала възможност за кредитиране от банки, поради финансовата му
нестабилност. Така за периода от
13.09.2006г. до 28.09.2011г. подс.Д. предоставил на ТПКИ“П.“ гр.Р., с председател св.С.П.Г. *** паричен
заем в общ размер на 26 000лв. срещу 1.5% месечна лихва. За посочения
период подс.Д. начислил и получил от св.Г. лихва в
общ размер на 5 941.65 лв. Предоставянето на тази сума станало чрез сключване
на поредица от договори за заем между подс.Д., като
„заемодател“ и кооперацията, представлявана от св.Г., като „заемополучател“.
С някои от договорите реално не били предоставяни суми на кооперацията, а се
продължавало действието на други предходни договори, по които имало частично
изпълнение и оставали дължими суми, които били включвани в сумата по новия
договор. Така например на 13.09.2006г. бил сключен писмен договор, по силата на
който подс.Д. предоставил на кооперацията паричен заем в размер на 15 000лв. със
срок на връщане 1 година и месечна лихва от 1,5 % . Сумата постъпила на два
пъти в касата на кооперацията, като първия път за сумата от 3000лв. бил
съставен приходен касов ордер №478/13.09.2006г., а за сумата от 12 000лв.
бил съставен приходен касов ордер №494/21.09.2006г. На 21.12.2007г. този заем бил
върнат на подс.Д. от кооперацията , за което бил
съставен разходен касов ордер №593/21.12.2007г. За посочения заем от
кооперацията на подс.Д. била изплатена през 2007г. лихва
в размер на 2 768,40лв. Впоследствие, между подс.Д.,
отново в качеството на „заемодател“ и кооперацията, представлявана от св.Г.,
отново в качеството на „заемател“ били сключени
договори от 08.01.2010г. за сумата от 5000лв./ 4000лв. постъпила с
ПКО№14/08.01.2010г. и 1000лв. заприходена с
ПКО№27/18.01.2001г. в касата на
кооперацията/ , от 19.02.2010г. за сумата от 3500лв./постъпила в касата на
кооперацията с ПКО№69/19.02.2010г./ и от 01.07.2010г. за сумата от 4000лв.
Сумите по заемите били отпуснати от подс.Д. срещу
месечна лихва от 1,5% . Заетата сума от 10 000лв. била върната от
кооперацията на 28.09.2011г. по банков път с платежно нареждане, като била
преведена по банкова сметка ***. Отделно с разходен касов ордер
№261/7.09.2010г. на подс.Д. била възстановена и сумата от 1000лв. По тези
три договора от кооперацията на подс.Д. била
изплатена лихва в размер на 1 287,25лв. На 19.04.2011г. отново бил сключен
договор за паричен заем между същите страни за сумата от 2 500лв. с
уговорена месечна лихва в размер на 1,5%. Сумата постъпила в касата на
кооперацията с приходен касов ордер. Този заем бил изплатен на подс.Д. на 28.09.2011г. по банков път с платежно нареждане,
като била преведена по банковата сметка на подсъдимия в Райфайзен
банк. По този договор на подс.Д.
била изплатена лихва в размер на 1 286лв., като тя била едновременно и
лихва по договора от 01.01.2011г. Сключеният между
същите страни договор за заем от 01.01.2011г. за
сумата от 7500лв. бил всъщност продължение на договорните отношения между тях
по договора за заем от 01.07.2010г., поради което по този договор от 01.01.2011г. не са били заемани, съответно получавани пари от
страните. ТПК“П.“ и И.Д. заплатили в срок лихвите и са погасили главниците по
отпуснатите им от подсъдимия кредити, съгласно направените с него уговорки и
подписаните договори.
По различен
начин обаче стоят нещата с други роднини на подсъдимия – свидетелите М.Д.
/племенница, дъщеря на неговата сестра/, синът й Ц.Г. и С.М., син на неговия
племенник и брат на св.М.Д. – св.И.М.. Поради близките им роднински връзки с
подсъдимия, последният ги кредитирал нееднократно по тяхна молба и настояване през
инкриминирания период, без да оформя договорките им с документи. Такива
липсвали и за сумите, които тримата роднини - кредитополучатели му връщали
нередовно за целия период на договора, тъй като не желаели да погасяват
своевременно и коректно лихвите по
кредитите си, поради което липсват писмени доказателства за начина на връщане
на сумите и тяхното отразяване под форма на покриване на главница или лихви, по
съответните месеци и години, а получените лихви са установени само според
ръкописните записки, водени от подсъдимия, които били иззети в хода на
образуваното досъдебно производство по делото. Договорите на св.М.Г. и нейният
син св.Цв.Г. с подсъдимия са сключени, след като
същите не са връщали продължително време заетите суми и натрупаните като
задължение лихви към датата на подписване на договорите, уреждащи техните
заемни преддоговорни отношения. Така за периода
2004г. – м.юни, 2011г. подс.Д. представил парични заеми
на св.М.Г. в размер на 32 000лв. при договорен лихвен процент 1,2% месечна
лихва, на св.Ц.Г. в размер на 10 460лв. при същия лихвен процент и на С.М.
– 24 120лв. при договорен лихвен процент 2% месечно, както следва:
-За периода
2007г. - 2012 г., на неустановени дати, подс.Д. предоставил по настояване на на
св.Ц.Д.Г., паричен заем в общ размер на 10 460 лв. срещу 1.20% месечна лихва. За посочения
период подс.Д. получил от св. Г. лихва в общ размер
на 1 838лв. Предоставянето на тази сума станало на няколко пъти. Така например
през периода м.октомври 2007г. до м.февруари 2008г., подс.Д.
предоставил на три пъти на св.Ц.Г. сума в общ размер на 6500лв., но понеже св.Г.
дълго време не издължавал заетата сума и натрупал много задължения от лихвите, подс.Д. решил да уредят отношенията си с писмен договор,
който сключили на 29.09.2008г. за паричен заем в размер на 9100лв. за срок от 10 месеца и месечна лихва
от 1,5% за всеки остатък от основната сума, както и лихва от 2% за просрочения
период. До 2012г. св.Г. не му връщал
парите по заема, поради което подс.Д. предявил
претенциите си към него по съдебен ред. Той завел исково производство с правно
основание чл. 240 и чл.86 от ЗЗД и с решение №1332/15.07.2013г. по гр.дело №
9556/2012г. по описа на РРС, в сила от
04.08.2013г., св.Ц.Г. бил осъден да заплати на подс.Д.
сумата от 9100лв. ведно със законната лихва, считано от 11.12.2012г./датата на
предявяване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, сумата от
2 823.90лв. представляваща лихва за забава за периода от 11.12.2009г. до
11.12.2012г. , както и сумата от 1 642.76лв. разноски по делото. На
15.08.2013г. подс.Д. се снабдил и с изпълнителен лист
срещу св.Ц.Г. за посочените суми, които и до момента не са изплатени напълно от
него в полза на подсъдимия.
- През
2007г. на неустановени
дати, подс.Д.
предоставил на два пъти по нейна молба на св.М.Г. *** паричен заем в общ размер
на 17 000 щатски долара срещу 1.8% месечна лихва. През инкриминираният
период подс.Д. получил от св.М.Г. лихва в общ размер
на 21 293.03лв., като сумата от 10 000 долара била предадена на св.Г.
срещу писмен договор за паричен заем, сключен между двамата. Поради работата си
като дългогодишен счетоводител /ревизор/ към държавното предприятие „Наркооп“, подс.Д. записвал и
отразявал подробно в тетрадка във вид на сметка/кредит всички парични суми,
които предоставял на своите кредитополучатели, вкл. тези на св.Г., начислената
и дължима по месеци лихва върху тях, както и съответно заплащаните на парични суми във вид на
месечни вноски и лихви. Според тях, за период от 6 месеца, св.Г. върнала заема
на подс.Д. в български лева в размер на
13 500лв.. Изплатила му и лихва в
размер на 2 400лв. За тези плащания тя не е получавала разписки от него.
Известно време след това, отново по нейно настояване и изрична молба, подс.Д. предоставил в заем на св.Г. и сумата от 7000 щатски
долара, без да има сключен писмен договор за сделката, при което заявил, че
парите са получени от заема, върнат му от св.И.Д., когото тя добре познавала. От тази втора сума св.Г. възстановила на подс.Д.
пари в български лева в размер на около 4200лв. без да е получила разписки за
това, защото двамата си имали доверие. В един момент двамата решили да уредят възникналите
дотогава облигационни отношения между тях във връзка с предоставените заеми с писмен
договор. Така на 10.05.2008г. бил сключен договор между двамата, в който било
записано, че подс.Д. предоставя на св.Г. паричен заем
в размер на 32 000лв. за срок от 12
месеца и лихва от 1,2% на месец. Договорената
сума включвала заетата и невърната до момента сума и натрупаните като задължение
лихви по нея към датата на сключване на договора. През 2010г. подс.Д. си поискал от
св.Г. връшане на парична сума в размер на 4000лв. за
да я предаде във вид на заем на св.Г., но тя отказала.. Това принудило подс.Д. да предяви в
Окръжен съд-Русе иск срещу нея за сумата от 32 000лв., по който било образувано
гр.д.№410/2010г. по описа на РОС. В хода на съдебното производство съдът издал
обезпечителна заповед от 07.09.2010г., с която допуснал обезпечение на иска
чрез налагане на възбрана върху 672/1000 и.ч. от недв.имот,
собственост на св.Г. представляващ дворно място, находящо
се в гр.Русе, по ул.“*** поземлен имот № *** по плана на Р. при граници:ул.“***,
ПИ№ *** и УПИ І-***, целия с площ от 962кв.м.,а по Скица на поземлен имот № ***.
на СГКК-Русе – поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 1009кв.м. при
граници поземлени имоти със съответно
посочени номера, ведно с построените в това дворно място сгради :
масивна едноетажна сграда с идентификатор № *** със застроена площ 60кв.м.,
разположена в североизточния ъгъл на дворното място, масивна едноетажна сграда
с идентификатор № *** със застроена площ 4 кв.м. и четири масивни едноетажни
сгради с навеси – с идентификатори № *** с обща застроена площ от 308кв.м. – по
нот.акт, а по скица – с площ от 315кв.м., вписано в
регистъра на Служба по вписванията-Русе на 09.09.2010г. С Решение №188/14.04.2011г. по
гр.д.№410/2010г. на РОС, съдът осъдил св.Д. да заплати на подс.Д.
сумата от 32 000лв., представляваща предоставената в заем сума по писмения
договор от 10.05.2008г. ведно със законната лихва до окончателното й изплащане,
като отхвърлил искове за заплащане на две суми по други договори от по 1000лв.
С това решение съдът приел, че св.Г. е заплатила лихва на обв.Д.
в размер на 4184лв., като останала неплатена такава в размер на 424лв. С Решение №298/10.11.2011г. по в.гр.д.№299/2011г.
по описа на ВТАС, въззивният съд потвърдил Решението
на РОС.
Решението на РОС влязло в сила на 20.07.2012г., след като ВКС не
допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Въз основа на решението на 23.08.2012г. подсъдимият се снабдил с изпълнителен лист за
вземанията си от св.Г.
и било образувано изп.д.№21227600400816 по
описа на ЧСИ с рег.№ *** – Ц. Г.. В хода на изпълнителното производство на
17.09.2012г. била изпратена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение до св.Г. В
нея било посочено задължение от 32 000лв. и законна лихва, която към него
момент вече била в размер на 7 708,52лв. Впоследствие от ЧСИ№ *** по изп.дело №816/2012г. била наложена възбрана върху ½
и.ч. от недвижим имот, собственост на св.Г.,*** с идентификатор *** с площ от
402кв.м. заедно със застроените в него сгради и върху ½
идеална част от горепосоченият недвижим имот,
собственост на св.Г.,*** с идентификатор № *** с площ от 1009кв. с построените
в него масивни сгради с горепосочените идентификатори. Тези възбрани били
вписани в регистъра на Служба по вписванията-Русе. По отношение на недвижимия
имот в гр.Русе, ул.“*** не било предприемано принудително изпълнение.
Такова било предприето спрямо възбранения недвижим имот в гр.Русе, ул.“***, като на 13.11.2012г. му бил извършен опис от ЧСИ
–Ц. Г. На 12.04.2013г. била обявена
публична продан на този недв.имот собственост
на св.Г., с обявяване на наддавателните предложения
на 31.05.2013г. Преди това вещо лице оценило имота на стойност
97 100лв. Първата публична продан
съгласно чл.485 вр.чл.468 от ГПК била с начална цена
от 70 575лв. /представляваща 75% от оценката в размер на 97100лв./.
Втората публична продан била с начална цена 56 460лв. /представляваща 80%
от началната цена при първата публична продан, която е 75% от оценката в размер
на 97 100лв./. Била насрочена следваща първа публична продан с определена
начална цена в размер на 60 000лв./представляваща 75% от оценката в размер
на 80 000лв./ При насрочена втора публична продан имота бил с начална цена
от 48 000лв., /представляваща 80% от началната цена при първата публична
продан, която е 75% от оценката в размер на 80 000лв./. С протокол на ЧСИ
от 26.07.2013г. за купувач на имота бил обявен Д.Б.Д. ***. С постановление за
възлагане на недвижим имот от 29.07.2013г. недвижимия имот бил възложен на Д.Б.Д.
за сумата от 48 100лв. Видно от справка на ЧСИ-Ц. Г. задължението на св.Г.
по изп.дело №816/2012г. вече било – главница 32 000лв., законна лихва в размер на 10 673,20лв. от 19.05.2010г. до
14.08.2013г., законна лихва в размер на
944,11лв. от 15.08.2013г. до 28.11.2013г., законна лихва в размер на
365,17лв. от 29.11.2013г. до 09.01.2014г., законна лихва в размер на 205,64лв.
от 10.01.2014г. до 03.02.2014г., законна лихва в размер на 83,76лв. от
04.02.2014г. до 14.02.2014г., договорна лихва в размер на 424лв. и разноски по
изпълнителния лист и по изп.дело, такси.
На 14.08.2013г. било направено разпределение
на сумата от 48 100лв. получена от публична продан на посочения недвижим имот,
като на 20.08.2013г. част от тази сума в размер на 15 264,74лв. била платена
за взискателя по изп.дело
№816/2012г. – подс.Д., както следва - закона лихва в
размер на 10 673,20лв., част от главница в размер на 957,04лв., а с
останалата част от сумата били покрити такса и разноски по делото. С разликата
до 48 100лв. били платени други задължения на св.Г..
Отделно, св.Г.
извършвала чрез ЧСИ плащания в полза на подс.Д. по
банкова сметка *** - Ц. Г., които впоследствие той разпределял – на
23.01.2014г. постъпила сумата от 1140лв./ видно от справка на ЧСИ-Ц. Г. на
03.02.2014г. било извършено разпределение по изп.дело
№816/2012г. за взискателя – подс.Д.,
като била разпределена сумата от 895,52лв. – законна лихва в размер на
205,64лв. за периода от 10.01.2014г. до 03.02.2014г. и главница в размер на
689,88лв.; на 04.02.2014г. постъпила сумата от 2521,90лв./21.90лв.възстановена
от ЧСИ И. Х. като надвнесена по друго изп.дело; на
14.02.2014г. ЧСИ разпределил по изп.дело №816/2012г. за взискателя
–подс.Д. - сумата от 2088,65лв. – законна лихва в
размер на 83,76лв. за периода 04.02.-14.02.2014г. и главница в размер на
2004,89лв.; на 19.02.2014г. постъпила сумата от 500лв.
Друга част
от плащанията св.Г. извършила лично на подс.Д.
срещу разписка - на 28.03.2013г. сумата
от 600лв./видно от справка на ЧСИ-Ц. Г. с тази сума били покрити само такси и
хонорар за вещо лице; на 26.11.2013г. сумата от 2000лв. чрез св.Д.Г. – син на
св.М.Д./, видно от справка на ЧСИ-Ц. Г.
тази сума била отчетена от него на 09.01.2014г. и с нея се покривала
законна лихва в размер на 419,45лв. до 28.11.2013г.., законна лихва в размер на
365,17лв. от 29.11.2013г. до 09.01.2014г. или общо лихва – 784,62лв. и главница
в размер на 1 215,38лв./; на 28.11.2013г. сумата от 3000лв. чрез св.Д. Г./
видно от справка на ЧСИ-Ц. Г. с тази сума била покрита законна лихва в размер
на 2 343,34лв. за периода към 14.08.2013г.. и частично лихва в размер на
524,66лв за периода от 15.08.-28.11.2013г.
– общо лихва 2 868лв../ ; на 21.02.2014г. сумата от 30 300лв.,
като разписката за тази сума била представена от св.Г. в кантората на ЧСИ на
06.03.2014г със задължение за обявяване на същата на 07.03.2014г.
Горепосочените суми били разпределяни от ЧСИ по съответния ред за
удовлетворяване на задълженията, като били разнасяни съответно по дължимите
пера – разноски, лихва, главница. С последното плащане на сумата от 30 300лв.
от 21.02.2014г. бил платен остатъка от
задължението на св.Г. по изп.дело №816/2012г.
На
15.07.2014г. по молба на св.Г., ЧСИ – Ц. Г. изготвила протокол, според който,
че св.Г. е изплатила задължението си по изпълнителното дело. С постановление от 29.07.2014г. ЧСИ приключила
производството по изп.дело №81682012г., поради
изчерпване на предмета на изпълнение.
-За периода
от 10.01.2008г. до 11.11.2010г., на неустановени дати
, подс.Д. предоставил по молба на св.С.И.М. ***
паричен заем в общ размер на 24 120 лева
срещу 2% месечна лихва/. За
посочения период подс.Д. начислил и получил лихва в
общ размер на 4 120 лв.. За предадените и получени пари не били съставяни
документи между двамата. Предоставянето на тази сума станало на няколко пъти –
първия път подс.Д. му дал сумата от 4000лв..След
като св.М. я върнал ведно с лихва, подс.Д. му дал в
заем нова сума от 2000лв.След като и тя била върната с лихва от св.М., подс.Д. му предоставил в заем сума от 10 000лв. Във
връзка с тази последна парична сума св.М. му върнал 8000лв., в която влизали
главница и начислена лихва. Впоследствие, подс.Д. на
няколко пъти давал на св.М. заем от по 2000лв. и 3000лв. Както при предаването,
така и при връщането на парите ведно с лихвата, не били съставяни разписки
между тях. С.М. бил върнал част от сумата, когато на 03.04.2008г. подс.Д. му предложил да уредят отношенията си с договор.
Така бил сключен писмен договор между тях от посочената дата, в който било записано,
че св.М. дължи на подс.Д. сумата от 16 120лв., в
която влизала главницата /12 000лв./ и начислената до него момент лихва /4120лв./.
След този договор на няколко пъти св.М. вземал в заем от подс.Д.
суми от порядъка на 300лв. до 900лв. и периодично и нередовно плащал на подс.Д. суми от порядъка на по 1000лв., 2000лв., 5000лв,
като парична сума от около 15 000лв. от върнатите от св.М. пари, са били предавани на подс.Д. в месечен срок от получаването на заема. През
м.април на 2013г. св.М. окончателно се издължил ведно с лихвите на обв.Д., при което бащата на св.М. *** – също възстановявал
на обв.Д. парични суми във връзка с неговото
задължение.
В хода на образуваното досъдебно производство по
делото била назначена съдебно - ценова икономическа експертиза, която да
определи справедливата пазарна цена на недвижимия имот на св.М.Г. ***, по
отношение на който било реализирано принудително изпълнение чрез публична продан.
Видно от заключението на вещото лице „справедливата“ пазарна стойност на
публично продадения имот към момента на продажбата била 70 342 лв., определена
от експерта, като най-вероятно платимата в наличност цена, която в някаква
степен удовлетворява продавача и купувача, при условие, че сделката е сключена
без принуда и по взаимно желание.
В хода на разследване на ДП била назначена и съдебно-счетоводна
експертиза, допълнена с назначаване
и приемане на допълнителна такава в хода на съдебното следствие, която се е
произнесла със заключение, относно периода и точните размери на дадените в заем
пари, както и отделната и обща стойност на договорените лихви за ЮЛ и ФЛ: ТПКИ
„П.“ гр. Р., М.Д.Г.; Ц.Д.Г.; С.И.М. и И.Я.Д., които са получили парични суми в
заем от подс.Д.
Д., също така каква е била поотделно общата сума на договорени и платени
на подс.Д. лихви от горепосочените лица, като в
таблици експерта поотделно за всяко лице е посочил по дати /период/ размера на
дадения/получен заем, уговорената лихва, възстановената главница и изплатените
суми като лихва. Освен това, експертът е изследвал целият финансов поток на подсъдимия, чрез
съпоставка на приходи и разходи за инкриминирания период, при което е заключил
категорично, че за периода, през който подс. Д. е
предоставял процесните парични заеми, същият е имал
достатъчно законни източници на доходи -
пенсия, доходи от рента и доходи от наеми, за които е подавал ГДД в НАП,
необходими за осигуряване на неговата лична издръжка.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по непротиворечив начин от обясненията на подсъдимия,
отчасти от свидетелските показания на М.Д.Г., както и от тези на С.И.М., Ц.Д.Г., С.П.Г., И.Я.Д.,
Р.В.Д., И.Д. М., П.В.К.,С.А.П., Д.Б.Д., С.Й.Г.,
Д.М.Н., Д.Ц.Д., Д.Ц.Г., Д. Д.Г., Г.Г.,
кореспондиращи еднопосочно по съдържание с приложените по делото доказателства
и доказателствени средства – 2 бр. протоколи за
претърсване и изземване, с които били приобщени по делото следните относими към предмета на делото книжа и документи: договор
за заем от 10.05.2008г. между подс.Д. и св.М.Г. –
ръкописно написан на кариран лист; договор за заем от 10.05.2008г. между подс.Д. и св.Г.- напечатано копие; справка-извлечение по
сметка на М.Д. -1 стр.; сметка М. – 1 стр.; договор за паричен заем от
19.02.2010г. между подс.Д. и св.С.Г.; договор за
паричен заем от 01.07.2010г. между подс.Д. и св.Г.;договор за паричен заем от 13.09.2006г.
между подс.Д. и св.Г.; договор за паричен заем от
08.01.2010г. между подс.Д. и св.Г.; договор за
паричен заем от 19.04.2011г. между подс.Д. и св.Г.;
справки – извлечения по сметка на св.М.Д. по повод сключен договор з заем от
10.05.2008г.- 4 листа; част от тетрадка с ръкописни записки, нанесени на десет
броя листи по повод сключени договори за заеми с ТПКИ“П.“-Р.,св.И.Д.,св.С.Д.,св.Ц.Д.,
св.М.Д.; тетрадка с корици формат А5 с ръкописни записки нанесени на пет листа
по повод сключен договор за заем със св.М.Д. и св.С.М.; записки свързани със сключен договор за заем
със св.Ц.Г. – 7 листа; хартиен плик с надпис „Кредитна сметка на С.Д.“ – 15
листа; хартиен плик с надпис „Сметка- С.М.“ – 13 листа; хартиен плик с надпис
„Сметка на кака Е.“ – 14 листа; хартиен плик с надпис „Вивател-БТК“
съдържащ 10 листа записки свързани с отпуснат заем на С.И.; хартиен плик с
надпис „М.Д..Договор за заем и сметка“ – 10листа записки; квитанции по заем
договор – 2 броя от 08.01.2010г. и от 18.01.2010г.; записки свързани с отпуснат
заем на И.Я.Д. – 14 листа - ведно с фотоалбуми към тях, заверени копия от изп.дело №816/2012г. по описа на ЧСИ рег.№ ***-Ц. Г.,
съдебна ценова - икономическа експертиза на недвижим имот, 2 броя съдебно-криминалистични експертизи, 2бр.съдебно-счетоводни
експертизи, кореспонденция с банки на територията на страната, съдебни
документи по гр.дело № 9556/2012г. на РРС, съдебни документи по гр.дело №
410/2010г на РОС, справки и документи – нотариални актове и др. от Служба по
вписвания от гр.Русе и от гр.Пловдив, справка от КАТ-Русе, кореспонденция с Агенция
по вписванията, справки, автобиография, декларация за СМИС, справка за съдимост,
както и приобщените в хода на съдебно следствие писмени документи.
Приетата фактическа
обстановка е напълно съответна на приобщената в рамките на досъдебната и първоинстанционното производство доказателствена
съвкупност. Следва да се посочи, че като цяло събраните доказателства са безпротиворечиви, което per argumentum a contrario от предписанията на чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не налага подробен доказателствен анализ и
съпоставка.
Гласните
доказателства, събрани чрез разпит на подсъдимия в производството са в унисон с
казаното от свидетелите, приобщените множество писмени доказателства и
заключението на съдебните ценово- икономически, съдебно – счетоводната
/първоначална и допълнителна/ и криминалистическите /технически/
експертизи. Несъмнено, всички те по изискуемия от закона безспорен начин
удостоверяват сключването на договорите за финансов заем, страните по тях, последвалите
плащания към подс. Д.Д., в
качеството му на заемодател от страна на заемополучателите,
в рамкирания от обвинението времеви отрязък.
Изключение правят единствено
показанията на гражданския ищец св.М.Д.Г., където тя отрича да е вземала пари в
заем от подс.Д. с твърдението, че последният й е
предоставил паричната сума – предмет на обвинението само за съхранение /на влог/,
за което тя му е заплащала уговорена лихва. Неправдоподобността на подобно
твърдение се извежда не само от противоречието с елементарната житейска логика,
но и от оборването на тезата с всички останали налични доказателствени
източници по делото, поради явното
противоречие с които съдът не кредитира показанията й в онази част, която не
съответства на останалия събран доказателствен
материал, от който се извежда еднозначно
фактологията, изложена по-горе.
За да постанови присъдата си, съдът е провел съдебно следствие по реда на гл.27 НПК, в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371,т.1 НПК. Непротиворечивите доказателства, досежно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, касаещи време, място, начин на
извършване на деянието и участието на подсъдимия в него, чиито източници
са депозираните в хода на съдебното
следствие обяснения на подс. Д., вкл.
приобщените по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1 НПК
обяснения от ДП, показанията на свидетелите М.Г., И.Д., Ц.Г., С.Г., С.М. (дадени на досъдебното производство и приобщени при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК), тези на св.Р.Д., П.К., С.П., Д.Д., Ст.Г., Д.Н., Д.Д., Д.Ц.Г., Д.Д.Г., депозирани на ДП и приобщени на основание чл.373,
ал.1, вр.чл.283 НПК, за които се отнася одобреното от
съда съгласие на страните в диференцираната процедура на съкратеното съдебно
следствие., тези на разпитания за пръв път пред
съда св.Г.Г., както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, вкл. приобщените в хода на съдебното следствие,
а така също и доказателствените средства - заключенията на назначените на
досъдебното производство и приети от
съда, като неоспорени от
страните, две съдебни
ценови – икономически, две счетоводни и две криминалистически
експертизи, както и допълнителното
заключение по едната съдебно – счетоводна експертиза, направено в хода на
съдебното следствие.
Следователно, по фактите на
делото страните не спорят, а доводите им касаят единствено правилното
приложение на материалния закон в конкретния казус.
При така възприетата фактология, Русенският
окръжен съд в настоящия си състав, намира, че осъщественото от страна на подс.Д.Д. е несъставомерно
от обективна и субективна страна по въведеното му обвинение за извършено от
него престъпление по чл.252, ал.2, пр.1 и 2, вр.ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по
повдигнатото му обвинение.
Това е
така, защото, видно от всички събрани по делото доказателства, с предоставянето
на посочените парични заеми на изпадналите във финансови затруднения значително
ограничен кръг от физически лица /един приятел, трима близки роднини/ и едно ЮЛ,
подс.Д. е целял единствено да им услужи с наличен у
него паричен ресурс, а не да реализира печалба от
договорените /устно или писмено/ лихви, която да съставлява основният му източник на доходи, необходими за неговата
издръжка, както твърди обвинението. Поради това, осъществената от него дейност не
представлява неправомерно банково кредитиране /банкова дейност/, което му е осигурило значителен финансов ресурс, който се е превърнал в основен източник на доходи за
неговата издръжка през десетгодишния доста
продължителен период от време, за което време, според правната уредба, действала от началото до края на изпълнителното деяние, за него е
съществувала законова забрана /не му е било разрешено/ да я извършва и то по начин, че с
получените лихви да си е набавял неправомерни доходи в указания в диспозитива на обвинението значителен размер и същите да се
явяват съответно вреди, настъпили реално за заемополучателите.
Следователно, инкириминираната дейност на подс.Д.Д. не се характеризира със
системност, независимо от броя на посочените заемополучатели
и
заеми, които надхвърлят бройката от трима. За да е налице системност е нужно да
има повторяемост през непродължителни интервали от време, но извършването „по
занятие“ означава че е необходимо тази дейност да е основен или поне ключов
източник на доходи за подсъдимия. За да се определи дали една системно
извършвана дейност е „по занятие“ следва да се изследват всички сделки
поотделно и в тяхната цялост, да се проучат мотивите за всяка една и как се
отразява върху цялостната дейност, какви са интервалите между сделките за да се
прецени дали е налице един трайно повтарящ се еднотипен модел на сключване на
сделки от дадения вид. В конкретния случай, чрез системното заемане на парични
средства на посочения изключително тесен кръг от лица срещу насрещна материална облага
изразяваща се в получаваната лихва /т.нар. „цена на парите“/, подс.Д. не е
обезпечавал своята издръжка, за да покрива с дейността си понятието за
извършване на банкови сделки по занятие, за които се изисква съответно
разрешение, както гласи нормата на основния състав на престъплението
„лихварство“.
Аргумент
в подкрепа на това становище е обстоятелството, че специалният приложим закон,
попълващ диспозицията на бланкетната правна норма на
чл.252, ал.1 от НК, а именно Закона за кредитните институции /ЗКИ/, а преди
това и отменения с него Закон за банките /ЗБ/, не предвижда разрешителен
/респ.лицензионен/ режим за предоставяне на заеми под каквато и да е форма. Следователно,
според сега действащата нормативна уредба, законът не забранява на физически
лица дейност по кредитиране срещу лихва /под форма на договор за лихвоносен
заем по чл.240,241 ЗЗД/, но когато дейността се извършва на търговски начала /договор
за банков кредит по чл.430 ТЗ/,
регистрацията по ТЗ следва да се счита за нормална. В тези случаи, при
изпълнение на условията по чл.3а, ал.1 от ЗКИ, за извършване на дейността ще е
необходима регистрация в БНБ като финансова институция. Това е така, защото
съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗКИ банков лиценз /наричан в по -
старото законодателство „разрешение“ или „лицензия“/ се изисква единствено за
извършване по занятие на публично привличане на влогове или други възстановими
средства /т.нар. влогонабиране/, приемане на ценности като депозит и/или
дейност като депозитарна или попечителска
институция. В тази връзка е и господстващото в практиката становище на ВКС, прогласено
в решение по темата под №560/21.06.2005г. по н.д. №1082/2004г. на 1-во н.о., споменато
и в обстоятелствената част на ОА, че единствено системното, под формата
на повече от три еднотипни деяния /но не и такова „по занятие“, „по занимание“,
което е съвършено различно понятие/ предоставяне на парични средства срещу
насрещна материална облага / под формата на заем с лихва/, и то на широк /в см. неограничен/ кръг от лица, при
което сделките поотделно и в съвкупността си да са били насочени пряко към обезпечаване
и осигуряване на необходимите средства за живот /издръжката/, бидейки един от
основните източници за това на заемодателя, съответства на понятието
банково кредитиране. През целия инкриминиран период прокуратурата твърди, че
именно такава по съдържанието си неправомерна дейност по банково кредитиране е
извършвана от подсъдимия, доколкото същата се е намирала под разрешителен режим
при действието на два закона, уреждащи административния режим на банковата
дейност, към които препраща бланкетната диспозиция,
залегнала в нормата на основния състав на престъплението по чл.252, ал.1 НК –
ЗБ/чл.1, ал.1/ и отменилият го и действащ понастоящем ЗКИ /чл.1, ал.1/. Видно
от тях, със създаването на посочената наказателноправна норма, законодателят криминализира
нарушаването на лицензионния режим за извършване на банкова дейност, при което
по ал.1 престъплението е на формално извършване, а по ал.2 квалифицираният
състав изисква настъпването на значителни вреди и/ или получаването на
неправомерни доходи като резултат от тази дейност. Обхватът на употребеното в НК
понятие банкови сделки, за които се изисква разрешение по отношение на ЗБ/отм./
се определя в чл.1, ал.1,л.2,т.3,6,10,12 от ЗБ и извършването им по занятие и
без разрешение на БНБ или в нарушение на издаденото такова от ФЛ или ЮЛ не
следва да влече непременно наказателна отговорност за отговорното физическо
лице при всички случаи, според анализът на режима, установен в ЗБ, който не е
еднозначен с този, уреден от предишния закон – Закон за банките и кредитното
дело /ЗБКД/, при действието на който до 1997г. т.нар. „дребно“ или още „квартално“
лихварство е било съставомерно във всички случаи на
осъществяване на подобна инкриминирана дейност, очертана от нормата на чл.252,
ал.1 във вида й от това време, когато е криминализирано
въпросното деяние. Това е така, защото с приемането на ЗБ е въведена една ДР в
§1, т.5 ЗБ, където легалната дефиниция на понятието „публично набиране на
влогове“, като същностен елемент на банковата дейност, изискваща кумулативно наличие
на влогонабиране и кредитиране от банката/финансовата институция/ се дефинира
като приемане на влогове от повече от 30 лица . До същия извод води и
анализът на режима, установен със сега действащия ЗКИ, където §1,т.3 ДР на
закона гласи, че „публичното привличане на влогове или други възстановими
средства“ е приемането на влогове/др. възстановими средства от повече от 30
лица…“. С оглед изложеното, независимо от конкретиката
на казуса, изтъкната по-горе, на самостоятелно основание е убедително защитена
от сравнителноправна гледна точка и тезата на защитата
за изначалната несъставомерност на конкретното
обвинение в случая, изведена от анализа на административно - правната уредба на
приложимия специален закон, касаещ инкриминирания
период, а именно, че ограничавайки обхвата на лицензионния режим на банковата дейност
в периода след създаване на нормата през 1997г. по отношение на дребните
лихвари /тези, които набират средства и предоставят заем с цел печалба по
занятие на не повече от 30 лица, които не са банки или др.институционални
инвеститори/, естествено и логично, правно издържано, поради характера на бланкетната диспозитивна норма на
чл.252, ал.1 НК, охраняваща именно този лицензионен режим, следва да се приеме,
че е редно да се ограничи и обхвата на наказателната норма, доколкото ЗБКД,
действал до 1997г. не е правел никаква разлика между извършването по занятие на
сделки, изискващи разрешение, според обема на извършваната дейност /броя на
клиентелата/, за сметка на което при отмяната на този закон и при действието на
ЗБ, а впоследствие и на ЗКИ, специалният закон прави тази разлика, когато става дума за
кредитиране и привличане на парични средства – било пряко, било като последица
от печалба от давани заеми по занятие и не въвежда изискване за разрешение и
съответно повличане на наказателна отговорност, когато клиентите на лихваря не надхвърлят 30 физически и юридически лица,
освен ако не са банка или институционални инвеститори.
С оглед
изложеното дотук, предявеният по делото и приет от съда за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от св.М.Д.Г., е оставен
без уважение, като неоснователен, доколкото се установява, че същата не е
претърпяла вреди вследствие непозволено увреждане от неправомерни и виновни
действия на подсъдимия, извършени спрямо нея, поради което и остава недоказан
до предявения размер, съобразно всички събрани по делото доказателства. Нещо повече, изхождайки от общото правило, че
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, в случая
от сделките, сключени между подсъдимия и ищцата, последната е претърпяла претендираните от нея вреди в резултат на един
законосъобразен съдебен процес, развил се и приключил на три инстанции с
решение, което е в полза на подсъдимия, именно защото граждански съд я е
признал за некоректната страна по тези сделки и е правен non sens наказателния съд да приеме, в
настоящото производство, че това поведение на подсъдимия по защита на
накърнените му от ищцата права в един развил се исков процес, съставлява състав
на непозволено увреждане по см. на чл.45 ЗЗД, предвид оправдаването на
подсъдимия като невинен в наказателния процес по въведеното от прокуратурата
обвинение за цялостна неправомерна лихварска дейност.
С други
думи, посоченият размер от 45 933.68 лв. на получените лихви не се явява
неправомерен доход за подс.Д., който съгласно
посочените норми от Закона за банките/отм./ и Закона за кредитните институции
той да не е имал разрешение и съответно право да получи, както твърди
обвинението, а с реализираното законосъобразно принудително изпълнение от ЧСИ
чрез публична продан на недвижим имот - собственост на св.М. Г. ***, на същата не
са причинени значителни имуществени вреди в размер на 70 342лв. представляващ справедливата пазарна цена на имота в
гр.Русе, на ул.“*** независимо от условността на понятието „справедлива“
пазарна цена, която в икономиката обективно не съществува, а е само едно
имагинерно понятие и като такова без правно значение.
В обобщение, настоящият съдебен
състав счита, че с оглед всичко изложено по-горе, относно установеното инкриминирано
поведение на подс. Д.Д. (в
рамките на десет години услужване по изрична молба на петима заемодатели през
продължителен период от време с кредити под форма на паричен лихвоносен заем - на
един приятел, едно ЮЛ, ръководено от негов приятел и роднина и трима други
близки роднини, поради системното неизправно издължаване на двама от които /М.Г.
и синът й Ц.Г./ е инициирал искови производства пред РРС, приключили в негова
полза, като при това липсват каквито и да било данни за натиск, рекет, принуда
под каквато и да било форма, упражнен от негова страна спрямо тези лица,
показателно за което е и продължителния период на невръщане на някои от заемите
от некоректните длъжници, то подс.
Д.д. не е действал с умисъл за извършване на лихварска
дейност /неправомерно банково кредитиране с цел печалба, която да е основен
източник на доходи необходими за издръжката му и в този смисъл несъставомерността
на деянието му обуславя издаване на оправдателна присъда по въведеното му от
прокуратурата обвинение, както и отхвърляне изцяло на предявения срещу него от
страна на св.М.Г. граждански иск в процеса.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: