№ 17322
гр. ************ 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110160269 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*********** срещу С. И. К., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника
топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът С. И. К. била потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*********** на потребители
в гр. ************ одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на
Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми
за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези
суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
ищцовото дружество. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, находящ се в гр. ************ ж. к. „*************, абонатен
№ ************, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не заплатил цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна
1
енергия с „************ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 на 02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2*******3 по описа за 2021 г.
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил
в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. И. К. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК такъв е постъпил. Ответната страна оспорва
релевираните от ищеца в исковата молба фактически и правни твърдения, като счита
предявените искове за недопустими и неоснователни. Моли издадената за процесните
задължения заповед за изпълнение да бъде обезсилена като нищожна, а образуваното исково
производство – прекратено, или – в условията на евентуалност – исковите претенции да
бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни. Изложени са подробни аргументи за
противоречие между нормативните актове, въз основа на които ищцовото дружество
претендира процесните вземания, и приложимото право на Европейския съюз. Твърди се
липса на валидно сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия между страните
по делото, като се оспорва дължимостта на претендираните задължения и техния размер,
включително реалното потребление на енергия и правилността на начина за изчисляването
. Оспорва се доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени
документи.
Като трето лице-помагач в производството е конституирано „************
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ******* от 04.11.2010 г., том ІІІ, рег. № ******** нот. дело № **/2010 г. се установява, че
през исковия период С. И. К. е била собственик на процесния топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ************ ж. к. „*********, с абонатен №
************. Видно от приобщеното към доказателствения материал заявление-
декларация с вх. № *******19.11.2010 г., подадено от ответницата С. К., партидата на
абонатен № ************ е била променена на нейно име по изрично нейно искане в този
2
смисъл. В посочения документ ответната страна е декларирала, че домакинството се
състои от един член и топлинна енергия ще се ползва за отопление в целия имот.
По делото е представен Протокол от общо събрание на етажните собственици от вх.
******** находящ се в гр. ************ ж.к. „***********“, проведено на 23.10.2007 г., на
което е взето решение за сключване на договор с „************за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия в сградата.
Представено е и Допълнително споразумение от 24.01.2011 г. към Договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и приложения към него,
по силата на който „*********** възлага на „************извършването на дялово
разпределение на топлинната енергия, потребена на ул. „*********** - адрес, идентичен с
процесния, видно от Удостоверение с изх. № *************/02.07.2015 г., издадено от
********************
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която извършените
измервания в абонатната станция на процесната сграда през исковия период, изчисленията
по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия
за имота на ответницата са извършени в съответствие с нормативните изисквания и
установените цени на топлинната енергия. Вещото лице е посочило, че общата сума,
начислена по фактури, за процесния абонатен номер е 1217,15 лева, от които 206,*** лева
общо за отопление на имот и сградна инсталация и 1010,50 лева - за битово горещо
водоснабдяване, като изравнителната сума за исковия период е в размер на -304,00 лева (за
получаване).
Съгласно заключението по изготвената в хода на производството съдебно-счетоводна
експертиза не се установява да са извършвани плащания в полза на ищцовото дружество, с
които да са погасявани задължения за процесния период. Съгласно становището на вещото
лице, общо начислената във фактури сума за топлинна енергия и дялово разпределение през
исковия период е в размер на 1148,90 лева. След приспадане на извършени от ответника
плащания, на изравнителни сметки за възстановяване и на разлики в цената, незаплатената
стойност на потребената топлинна енергия е в размер на 366,08 лева, а на услугата за
дяловото разпределение - 30,74 лева. Размерът на лихвата за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия, според вещото лице, възлиза на сумата от 45,21 лева, а тази,
начислена върху главницата за услугата дялово разпределение – на сумата от 7,32 лева.
От правна страна:
Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът С. И. К. в
качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр.
************ ж. к. „*************, абонатен № ************, дължи на „***********
следните суми: 1/ сумата от 366,08 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
3
енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 45,21 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г.;
3/ сумата от 30,74 лева, представляваща цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за
периода от м. декември 2017 г. до м. юли 2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 7,32 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 31.01.2018 г. до 11.01.2021 г., начислена върху таксата за дялово разпределение.
За процесните вземания е подадено заявление по чл. 410 ГПК на 19.01.2021 г., въз
основа на което в полза на ищеца по ч. гр. д. № 2*******3/2021 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав, на 02.02.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Производството пред
първоинстанционния съд е образувано след подадено възражение против заповедта, като
между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че исковете са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Като съобрази това, съдът намира, че исковите
претенции са допустими, доколкото за ищеца съществува правен интерес от установяване
дължимостта на процесните вземания. Неоснователни са доводите на ответника за
нищожност на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 2*******3/2021 г. по описа на СРС,
тъй като същата е издадена в съответствие с процесуалните и материални изисквания за
съдебен акт по чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното
вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
4
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с
ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От представените по делото доказателства се установява, че С. И. К. е собственик на
недвижимия имот, цената на доставената в който топлинна енергия ищцовото дружество
претендира. Въз основа на притежаваното от нея право на собственост тя е подала
заявление-декларация за промяна на партидата на процесния абонатен номер на нейно име.
Поради това съдът счита, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна
енергия за процесния имот през исковия период и като такъв се е намирала в облигационно
правоотношение с ищеца.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
известни общи условия, утвърдени от ДКЕВР /към настоящия момент – КЕВР/, които влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито
данни ответницата С. К. да е упражнила правото си на възражение срещу общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „*********** и одобрени от
комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване и са обвързващи за нея. Явно е, следователно, че между страните е доказано
принципното съществуване на облигационно правоотношение. То произтича от
съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответникът, като потребител на топлинна
енергия, дължи заплащане цената на отдадената за собствения му недвижим имот такава.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е доставяна
топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на претендираните
задължения, се установяват от представените от третото лице-помагач документи, както и от
изслушаните по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът
5
кредитира в цялост като пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК.
По отношение релевираните в отговора на исковата молба възражения за нарушения
на Общностното право на Европейския съюз съдът намира следното:
Съгласно чл. 249, ал. 3 от Договора за създаване на европейска общност, директивата
няма пряко, а има обвързващо действие по отношение на резултата, който трябва да бъде
постигнат във всяка държава-членка, до която е адресиран, като отделните страни сами
избират формите и средствата, чрез които да постигнат този резултат. За разлика от тях,
регламентът има пряко действие и поради това трябва да се прилага в своята цялост във
всички страни от Европейския съюз. Разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която също
няма пряко действие, са въведени в националното право на Република България със Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ - с чл. 143 и сл. от него. Тези норми, обаче, са приложими
по отношение на клаузи от съдържанието на сключен между потребител и търговец договор,
които са определени по общо съгласие на страните, а не в случаите, когато определени права
или задължения на съдоговорителите са нормативно установени. Именно такава е
процесната хипотеза, в която права и задължения на страните по продажбеното
правоотношение с предмет топлинна енергия са предвидени в ЗЕ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо всички направени възражения, свързани с
неравноправността на клаузите, въз основа на които ответникът дължи цената на
потребената топлинна енергия, не следва да бъдат обсъждани, тъй като те са установени със
законови и подзаконови разпоредби, а не с уговорки, предвидени по общата воля на
страните в съдържанието на сключената между тях сделка. Дори да се приеме противното,
следва да се съобрази, че не се касае за клаузи, върху които потребителят не може да влияе
(по аргумент от чл. 146, ал. 2 ЗЗП, с идентично съдържание като чл. 3, т. 2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи на потребителските договори).
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с общите условия на
топлофикационното дружество, имат право да внесат заявление, с което да предложат
специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В
случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила спрямо
ответницата, доколкото са били публикувани, а по делото нито се твърди, нито има данни тя
да е упражнила правото си на възражение в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд по конст. д. № 15/2009, обн.
в ДВ, бр. 34/2010 г., е прието, че "Разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 от Закона за
енергетиката, касаещи топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация и тази за
отопление на уредите в общите части, не противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията,
като изпълнява конституционните изисквания да защитава правата на потребителите за
ползване на топлинна енергия. ", както и че "Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права следва да се
6
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Това е конституционносъобразно, защитава потребителите и е
справедливо." (т. 5 от решението). При възражение срещу начислените суми за ползвана
топлинна енергия общите условия предвиждат специално рекламационно производство,
каквото не се установи по делото да е инициирано от ответника.
Неоснователни са и възраженията за нарушение на разпоредбите на чл. 13 от
Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05 април 2006 година относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги относно
включване в сметките на потребителите само на реално потребено количество енергия.
Гаранция за отчитане на реалното месечно потребление или реално консумираното
количество енергия от крайния потребител, с които понятия си служи Директивата, са
предвидените от националния законодател индивидуални измервателни уреди, както и
монтиране на средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в
абонатната станция. По този начин е спазен и принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от
Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно
потребление. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори.
Сградната инсталация е обща етажна собственост (по аргумент от чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чл. 38,
ал. 1 ЗС) и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата
сграда. Така всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва
да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
която се явява реално енергийно потребление. В този смисъл е и изричната разпоредба на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, съгласно която потребителите в сграда-етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Разпоредбата на т. 2 на чл. 13 от Директивата предвижда, че държавите-членки
гарантират, където е уместно, че сметките се изготвят въз основа на реално енергийно
потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Т. 3 от същата
разпоредба определя тази информация, както и че изготвянето на сметките следва да бъде
толкова често, че да позволява на потребителите да контролират консумацията си на
енергия. Посочената норма не е в противоречие с българското законодателство, нито
последното противоречи на общностното право в този смисъл. Същественото при
директивите е, че държавите сами избират начина и средствата, с които да постигнат
заложените за изпълнение в Директивата цели, за което уведомяват Европейската комисия,
която от своя страна следи изпълнението на заложените цели. Горепосочената директива е
транспонирана по реда на чл. 18 от същата в националното ни законодателство, а именно
чрез Закона за енергийната ефективност, обн. ДВ бр. 98 от 14.11.2008 г. - § 3 от ДР на ЗЕЕ, и
7
редица наредби, между които Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
отменена, но действаща за процесния период.
В горепосочените разпоредби на Директивата липсва конкретно определен срок за
постигане на поставените цели, поради което всяка държава има свобода при избора на
формата и средствата за постигане на изискуемия от Директивата резултат.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване дължимостта на цена за
потребена топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ следва да бъдат уважени
в цялост до пълните предявени размери от 366,08 лева и от 30,74 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за заплащане
цената на доставената топлинна енергия.
През периода, за които е призната за установена дължимостта на главните вземания,
са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „*********** на
клиенти в гр. ************ одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на
посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите
суми да са изискуеми месечно, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се
отнася общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период. Следователно, обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата
фактура.
Размерът на обезщетението за забава, дължимо за процесната главница за топлинна
енергия, изчислено от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съответства
на претендирания с исковата молба размер, поради което и с оглед основателността на
главния иск, изцяло основателна се явява и исковата претенция за лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в размер на 45,21 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото, обаче, не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена в цялост за сумата от 7,32 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл.
8
*******, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер общо
на 664,00 лева за платена държавна такса, депозити за съдебни експертизи и
юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство – сумата от общо
73,******* лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът
определи в минимален размер на основание чл. *******, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото. В полза на ответника се дължат разноски, на
основание чл. *******, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции от
по 4,89 лева за исковото и за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. К., ЕГН: **********, с адрес
гр. ************ ж. к. „*************, дължи на „***********, ЕИК: *********, с адрес
гр. ************ ул. „**********, сумата от 366,08 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със
законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 45,21 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода
от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г., и сумата от 30,74 лева, представляваща цена за извършена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м. декември 2017 г. до м. юли 2020 г., ведно
със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане, за които на 02.02.2021 г.
по ч. гр. д. № 2*******3/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за
изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от „***********, ЕИК:
*********, срещу С. И. К., ЕГН: **********, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,32 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2018 г. до 11.01.2021 г., начислена върху
таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ************ ж. к.
„*************, да заплати на „***********, ЕИК: *********, с адрес гр. ************
ул. „**********, на основание чл. *******, ал. 1 ГПК, сумата от 664,00 лева,
представляваща сторени в хода на исковото производство разноски, и сумата от 73,*******
лева, представляваща сторени в хода на заповедното производство разноски, съобразно
9
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „***********, ЕИК: *********, с адрес гр. ************ ул.
„**********, да заплати на С. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ************ ж. к.
„*************, на основание чл. *******, ал. 3 ГПК сумата от 4,89 лева, представляваща
разноски, сторени в хода на исковото производство, и сумата от 4,89 лева, представляваща
разноски, сторени в хода на заповедното производство, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„*********** – „************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10