№ 24
гр. Б., 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601327 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.П., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. А.
Л. от гр.Я., с ЕГН-**********, и е за проверка та невлязлата в сила присъда №
22 от 16.10.2023 год., постановена по нохд №663/2023 год. по описа на РС
гр.Разлог.
С цитираната присъда, решаващия съд е признал подсъдимия А. А. Л. от гр.Я.,
с ЕГН-**********, за виновен в това, че на 11.09.2023 г. около 15:45 часа в гр.
Я., обл. Б. по ул. „Д.Г.“, в района на дом №37 е управлявал моторно превозно
средство - двуколесно моторно превозно средство марка „Ямаха”, с номер на
рама № 3KJ-4778201 с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 1.96 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно - с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № ARDM-0190,
проба № 6903/11.09.2023г. , поради което и на основание чл.343б, ал.1 вр. с
1
чл.55, ал.1, т. 1 от НК го е осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода“
за срок от седем месеца, както и наказание “глоба” в размер на 200.00 /двеста/
лева в полза на Държавата. На основание чл.66, ал.1 от НК, РС е отложил
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години от
влизане в сила на присъдата в сила.
С атакуваната присъда подсъдимия А. А. Л. от гр.Я., с ЕГН-********** е
признат за виновен и в това, че на 11.09.2023 г. около 15:45 часа в гр. Я., обл.
Б. по ул. „Д.Г.“, в района на дом №37 е управлявал моторно превозно средство
- двуколесно моторно превозно средство марка „Ямаха” с номер на рама №
3KJ- 4778201, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в
Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
поради което и на основание чл.345, ал.2, във вр. ал.1 от НК, го е осъдил да
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от два месеца, изпълнението
на което е отложено за изпитателен срок от , считано от влизане в сила на
присъдата, на основание чл.66,ал.1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК решаващия съд е определил на подсъдимия да
изтърпи едно общо наказание от така определените по – горе- „лишаване от
свобода“ за срок от седем месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил изпълнението на така наложеното общо наказание за изпитателен
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, като присъединил
и наказанието “глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева в полза на Държавата.
На основание чл.343б, ал.5 от НК , с атакуваната присъда, районният съд е
отнел в полза на държавата моторното превозно средство марка „Ямаха” с
номер на рама № 3KJ-4778201, послужило за извършване на престъплението.
С присъдата подсъдимия Л. е осъден да заплати и сторените по делото
разноски.
Недоволен от така постановената присъда останал служебния защитник,
който в срока за обжалване е депозирал въззивната си жалба, в която твърди,
че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, а
наложеното наказание- прекомерно тежко, поради което иска нейната отмяна,
а алтернативно- претендира нейното изменение и намаляване размера на
2
наложеното наказание.
След изготвяне на мотивите към атакуваната присъда от РС, защитника е
депозирал и допълнение към жалбата си, в което твърди относно
престъплението по чл.343б,ал.1 от НК, че обвинението не е доказано, тъй като
е нарушен реда, предвиден в Наредба №1 от 19.07.2017 год. Доводите на
защитника, с които обосновава това си твърдение са свързани с това, че след
като подсъдимия е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство,
на него не му е разяснено правото му, да поиска установяването на алкохола в
кръвта му да се провери или чрез доказателствен анализатор или чрез
медицинско химическо лабораторно изследване, още повече, че по делото е
установено от свидетелските показания, че към инкриминирания момент в
РУП Разлог е нямало доказателстен анализатор. Защитата намира, че така
подсъдимия е бил лишен от възможността да реализира правата си, така както
те са предвидени в наредбата.
Относно престъплението по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК , че са налице
предпостанките на чл.9,ал.2 от НК за оправдаване на подсъдимия, тъй като
степента на обществена опасност на това деяние е явно незначителна. Твърди
се в жалбата, че след като подсъдимия е управлявал МПС без регистрационни
табели, той не е управлявал мотопеда с превишена скорост, както и с тези си
действия не е застрашил останалите уастници в движението.
Поддържа исканията си- въззивния съд да оправдае подсъдимия,
алтертнативно- да намали размера на наложеното му наказание. Няма искания
за събиране на нови доказателства
В съдебно заседание, подсъдимия, редовно призован не се явява, представлява
се от служебния си защитник. Последният поддържа въззивната си жалба, по
доводите, изложени в допълнението към нея, както и направените искания.
Представителят на Окръжна прокуратура пледира, че е налице основание за
отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на РС Разлог. Обосновава се с твърдение за нарушен материален
закон при постановяване на присъдата, тъй като РС е наложил на подсъдимия
Л. за престъплението по чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, наказание „лишаване
от свобода“ за срок от два месеца, в нарушение на разпоредбата на чл.39 от
НК, съгласно която минималния размер на наказанието „лишаване от свобода“
е три месеца.
3
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба и допълнението й, становищата на страните, събраните
доказателства по делото и след като извърши цялостна проверка на
атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Подсъдимият А. А. Л., с ЕГН ********** е с постоянен адрес в гр.Я.,
български гражданин, неосъждан, неженен, безработен. Л. не е правоспособен
водач на МПС, но независимо от това управлява такова и е наказван по
административен ред- издадени са му пет наказателни постановления за
различни нарушения по ЗДвП. На 08.11.2022 год., в гр.Я. е управлявал
моторно превозно средство /тип скутер/, тъмно на цвят с марка „Ямаха“, което
било без регистрационен номер, поради което бил спрян за проверка. Тестван
е за употреба на алкохол с техническо средство, отчело наличието на
концентрация на алкохол в кръвта му- 0,59 промила на хиляда. В РП Б. била
образувана прокурорска преписка №11077/2022 год., с оглед данни за
извършено престъпление по чл.345,ал.2 от НК. С постановление от 21.12.2022
год., наблюдаващия преписката прокурор е отказал образуване на ДП, с
мотив, че деянието по чл.345,ал.2 от НК е с явно незначителна обществена
опасност, поради това, че Л. не е осъждан и има само три наказания по ЗДвП.
След отказа на прокурора да образува ДП, на Л. е издадено НП.
На 11.09.2023г., около 15,45 ч. свидетелите А.П. и Н.К.- служители при РУ на
МВР-гр.Разлог се намирали с патрулния автомобил в гр. Я., на ул. „Д.Г.“, в
района на дом №37. По същото време и на същото място видели движещо се
срещу тях МПС- скутер, което нямало поставени регистрационни табели.
Скутера се движил по улицата с посока от центъра на града към
кооперативния пазар, като криволичело по улицата. Двамата свидетели спрели
движението на скутера чрез подаване на светлинен и звуков сигнал.
Извършили проверка, при което констатирали, че скутера се управлява от
подсъдимия А. Л., както и факта, че същият е неправоспособен водач на МПС.
В хода на проверката, свидетелите П. и К. усетили, че Л. мирише на алкохол.
Поради това и извикали друг полицейски служител- свидетеля Г.П..
Последният изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с помощта на
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM-0190,
като с извършената проба № 6903/11.09.2023г. се установило, че подсъдимия
Л. има концентрация на алкохол в кръвта си 1,96 /едно цяло деветдесет и шест/
4
на хиляда. Полицейските служители извършили справка по номера на рамата
на управляваното от Л. двуколесно МПС, при което установили, че няма данни
за регистрирано моторно превозно средство в Р.България с номер на рама 3KJ-
4778201.
За констатираните нарушения, свидетеля П., в присъствието на свидетелите П.
и К., на място, съставил акт за установяване на административно нарушение
на подсъдимия- серия GА с № 176506/11.09.2023г. Л. подписал акта без
възражения. Свидетеля П. издал на подсъдимия и талон за медицинско
изследване с бланков №126551. В талона подсъдимия Л. собственоръчно
написал двете си имена и се подписал срещу изследване с „медицинско
химическо изследване“.
Скутера бил поставен в служебния автомобил, управляван от свидетеля П., а с
другият служебен автомобил, свидетелите П. и К. транспортирали
подсъдимия до Филиал за спешна медицинска помощ-гр.Разлог. Били
съставен протокол за медицинско изследване, в който дежурния лекар
отразил, че лицето отказва да даде кръв за изследване, като отказа е
удостоверен подписа на подсъдимия и подписите на свидетелите- П. и К..
С протокол за доброволно предаване от 11.09.2023г., подсъдимият е предал
процесното МПС на полицейски служител А.П. при РУ-Разлог.
В хода на ДП е назначена, в хода на съдебното следствие приобщена
автотехническа и оценителна експертиза , от заключението на която се
установява, че превозното средство е тип: скутер, марка „Ямаха“, година на
производство- 2001 г., като стойността му към 11.09.2023 г. е 198 лева. От
справка в централната база на КАТ по характеристиките на този скутер се
установява, че същият не е регистриран на територията на страната.
От така установеното във фактическо отношение, въззивният съд намира, че
преимуществено следва да се отговори на искането на представителя на
Окръжна прокуратура за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, тъй като при наличието на такова,
въззивната инстанция не дължи отговор на останалите възражения на
страните. Прокурорът твърди, че първата инстанция е допуснала съществено
нарушение на процесуалните правила- неправилно приложен материален
закон, при определяне размера на наказанието за престъплението по
чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Видно от атакуваната присъда РС е наложил
5
на Л. наказание „лишаване от свобода“ за срок от два месеца. Съгласно
разпоредбата на чл.39,ал.1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ може да
бъде от три месеца до двадесет години. Няма спор, че определянето на
наказание под предвидения в закона минимален размер е нарушение на
процесуалните правила и то винаги е съществено, защото е нарушен
материалният закон при неговото прилагане. Искането на прокурора за отмяна
на присъдата не е основателно, тъй като основание за връщане на делото е
само процесуално нарушение, което не може да се отстрани от въззивната
инстанция, но това може да стане при новото разглеждане от районният съд. В
настоящият случай така допуснатото от РС нарушение не може да се
отстрани- нито от въззивния съд, нито при ново разглеждане от друг състав на
решаващия съд. Това е така, тъй като срещу присъдата, предмет на въззивна
проверка няма подаден протест, поради което и е налице забрана за влошаване
положението на подсъдимия, която се отнася както за въззивната инстанция,
така и от съда, който разглежда делото, след връщането му от инстанционен
контрол, инициран само от подсъдимия. Забраната reformatio in pejus по
съществото си представлява процесуална гаранция за подсъдимия за правото
му на защита, което може да реализира, без горната инстанция да влоши
положението му, при липса на съответен процес или жалба от частен
обвинител.
Поради това- че така допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила от РС Разлог- налагане на наказание „лишаване от свобода“ под
минимума предвиден за същото в закона е неотстранимо и искането на
прокурора е неоснователно, в предвид на което и въззивният съд следва да се
произнесе по останалите възражения.
За престъплението по чл.343б,ал.1 от НК:
Въззивният съд, намира, че решаващия такъв е сторил верни правни изводи за
наличието на обективните и субективни признаци на това деяние, поради
което и законосъобразно е признал подсъдимия за виновен по така
повдигнатото обвинение. На първо място следва да се посочи, че фактите по
делото са изяснени въз основа на доказателства и доказателствени средства,
събрани по предвидения процесуален ред, поради което и годни да послужат
за разкриване на обективната истина по делото.
Въззивния съд намира, че правилно РС е кредитирал показанията на тримата
6
полицейски служители- П., П. и К., тъй като същите разкривате еднопосочно
фактите, които са възприели непосредствено и за които свидетелстват. Между
показанията им от една страна няма противоречия, а от друга те
кореспондират и с писмените доказателства- АУАН, талон за медицинско
изследване, протокол за такова и др. Така, чрез тях се изяснява, че на
процесната дата- 11.09.2023 год. и П. и К. са възприели движещият се скутер
„Ямаха“ по ул. „Д.Г.“ гр.Я. от централната градска част към кооперативния
пазар. И двамата свидетели в показанията си са категорични, че подсъдимия
/самоличността на когото са установили след спирането му/ управлява
скутера, като за да го спрат, полицейските служители му подали звуков и
светлинен сигнал от полицейският автомобил. Причината за спирането на
подсъдимия е обстоятелството, че двамата полицейски служители са
възприели факта, че МПС-то е без регистрационни табели. Тези им показания
кореспондират със справката от КАТ „Пътна полиция“, приложена в хода на
ДП, от която е видно, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния
ред на територията на страната. Подсъдимия дава обяснения, в които твърди,
че той не е управлявал скутера, а е стоял до него, когато е пристигнала
полицейската кола и е попитала чия собственост е скутера. Също така в
обясненията си подсъдимия твърди, че „…тези които бяха тримата тук, май не
бяха там…“ ,т.е. твърди, че тримата свидетели- полицейски служители не са
били към момента на спирането му, а са били други полицейски служители.
Настоящият съдебен състав намира, че обясненията на подсъдимия следва да
се възприемат като такива, които са дадени да реализират защитната му теза,
което е безспорно негово право, но не са насочени към разкриване на
обективната истина. От една страна и тримата свидетели – П., П. и К. е
очевидно, че са лицата, извършили проверката с техническо средство за
употреба на алкохол на подсъдимия, респ. спрели го за проверката. Това е
така, тъй като именно техните имена, респ. и подписи са посочени и в АУАН, и
в протокола за медицинско изследване, и в талона за провеждане на такова. От
друга страна същите свидетелстват еднопосочно за фактите и обстоятелствата
около спирането и изпробването на подсъдимия – и като време и като място и
като ситуация, поради което и настоящият съдебен състав не кредитира
обясненията на подсъдимия. Тук е мястото да се посочи, че на подсъдимия на
място е съставен и АУАН, той е подписал същия но не е възразил нито в срока,
даден му по закон, нито пред полицейските служители, с твърдение, че не е
7
управлявал МПС. На следващо място не следва да се кредитират в пълнота и
показанията на свидетеля М.Х., посочен като очевидец от подсъдимия по
делото. Съдът намира, че е непълно възможно този свидетел да е възприел
част от случващото се, но в показанията му се твърди, че подсъдимия „… той
си излиза от стаята, слиза по стълбите и идва полицията и му слагат мотора в
багажника на колата…“ Показанията му напълно противоречат на
установеното по-горе : първо, на място е била полицейската кола, управлявана
от свидетелите П. и К., които са извършили проверка на подсъдимия,
извикали са втора полицейска кола, в която има техническо средство Л. да
бъде изпробван за употреба на алкохол, такава кола е пристигнала със
свидетеля П. , извършено е тестването, съставен е АУАН, издадени са и талон
за медицинско химическо изследване на кръвта и едва след това скутера е бил
натоварен в полицейският автомобил. Наред с това показанията на този
свидетел съдържат твърдение за присъствието на място само на двама
полицейски служители, а не трима, каквито е имало там, поради което и
показанията му като противоречиви на тези на полицейските служители и на
писмените доказателства, не следва да се кредитират, както и в предвид на
евентуалната му заинтересованост като съсед на подсъдимия. Така,
въззивният съд намира, че подсъдимия А. Л. е управлявал процесния скутер
към момента, в който е спрян за проверка от П. и К..
Основното възражение на защитата е свързано с твърдение, че при
установяване на алкохола в кръвта на подсъдимия са нарушение правилата на
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(обн. ДВ. бр. 61 от 28 Юли 2017 г.). Последната, както е известно, съставлява
правила за т.нар „надлежен ред“. Защитата намира, че след като на
подсъдимия не е разяснено правото му да избере един от двата начина за
установяване на алкохол в кръвта, в случай, че се оспорват показанията на
техническото средство, това нарушение е съществено, накърнява правото на
подсъдимия и поради това количеството алкохол в кръвта му не е установено
по предвидения надлежен ред. Въззивният съд, в настоящия състав не споделя
това възражение, поради следното: След като е изпробван с техническо
средство -Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № ARDM-0190 , резултата на
което показало, че подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, а именно 1,96 на хиляда, на Л. е издаден талон за изследване №
8
126551/11.09.2023г, което е станало съобразно разпоредбата на чл.6,ал.1 от
посочената Наредба. В този талон , подсъдимият е изписал имената си и се е
подписал, маркирайки , че желае да бъде изследван за установяване
концентрация на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. В
талона тази опция- за изследване чрез медицинско и химическо изследване на
кръв е посочена като втора алтернатива в графата „Избирам да бъда изследван
за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез: - доказателствен
анализатор; медицинско и химическо изследване. Подсъдимия е избрал
втората възможност и обстоятелството, че от свидетелските показания на
тримата полицейски служители се установява, че те не му разяснили
възможността за изследване посредством доказателствен анализатор не
съставлява съществено нарушение на правилата за установяване
концентрация на алкохол в кръвта. Това е така, тъй като от една страна в
Наредбата никъде няма разпоредба, задължаваща полицейските служители да
разясняват двете възможности, а от друга подсъдимия сам е избрал метода за
изследване, като е написал името си и се е подписал, точно там в талона,
където е посочена и възможността за изследване с доказателствен анализатор.
В този смисъл и Решение № 286 от 10.10.2022 год. по н.д. №592/2022 год. на
Апелативен съд София. Факта, че подсъдимия е избрал един от начините за
изследване на кръвта, в случай на оспорване на резултата от техническото
средство, и този начин е предвиден в Наредбата е достатъчен, да се приеме, че
са спазени правилата на предвидения „надлежен ред“. Обстоятелството, че от
показанията на полицейските служители се изяснява, че към
инкриминираната дата в полицейското управление е нямало доказателствен
анализатор е ирелевантен, доколкото Л. е избрал кръвното изследване.
Установено е също така от протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и или наркотични вещества или
техните аналози, че след като подсъдимия е отведен от П. и К. във ФСМП
Разлог, той е отказал да даде кръв за извършване на медицинското и
химическо изследване. Този отказ също е удостоверен по надлежния ред- и с
подписа на подсъдимия и с този на двамата полицейски служители и с
подписа на дежурния лекар. Така с поведението си и отказа да бъде изследван
подсъдимия фактически се е съгласил с показанията на техническото
средство- чл.6,ал.9 от Наредбата, тъй като именно това е предвидено в
посочената разпоредба.
9
Правилно е прието от РС, че съгласно правилата на цитираната Наредба- чл. 1,
ал. 3 е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико- токсикологични изследвания. След като е отказал
медицинското изследване, за което сам подсъдимия чрез подписа си се е бил
съгласил, то установяването на алкохола в кръвта му става чрез показанията на
техническото средство , в случая Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен №
ARDM-0190 , резултата на което показало, че подсъдимият е бил с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,96 на хиляда,
за което техническо средство по ДП са събрани доказателства, че успешно е
преминало проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери“, поради и е годно техническо средство. С оглед на
така изложеното и въззивният съд, така както и сторил решаващия съд
приема, че престъплението по чл.343б,ал.1 от НК е осъществено от
подсъдимия А. Л., поради което и същият правилно и законосъобразно, в
съответствие със събраните по делото доказателства е признат за виновен по
така извършеното престъпление.
Наложеното от РС на подсъдимия А. Л., наказание за това деяние е „лишаване
от свобода“ за срок от седем месеца, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за
срок от три години и „глоба“ в размер на 200 лв. Тези наказания са наложени
справедливо от РС, тъй като са съобразени с обстоятелствата, имащи значение
за определяне на едно законосъобразно наказание. На първо място правилно е
отчетено, че подсъдимия е лице с чисто съдебно минало, поради което е и
личност с ниска степен на обществена опасност, семейното му положение,
процесуалното му поведение пред РС, поради което и последния е приел, че са
налице многобройни смекчаващи наказателната му отговорност
обстоятелства, при което и най-леко предвиденото в закона наказание ще се
окаже несъразмерно за постигане целите на наказанието, с оглед на което е
определил „лишаването от свобода“ да е за срок от седем месеца- под
предвидения в разпоредбата на чл.343б,ал.1 от НК, съобразно разпоредбата на
чл.55,ал.1 т.1 от НК. Според въззивният съд наказанието е правилно
определено, няма основания за намаляване още размера на „лишаването от
свобода“. Изтърпяването на наказанието правилно е отложено , тъй като са
налице предпоставките на чл.66,ал.1 от НК. Размера на наказанието глоба от
200,00 лева, също е съобразен с данните за подсъдимия, а РС правилно не е
10
наложил наказанието лишаване от право да управлява МПС, тъй като
подсъдимия не е притежава това право към дата на извършване на деянието.
По отношение на престъплението по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 от НК:
По делото са събрани безспорни писмени доказателства- справка, приложена в
хода на ДП и приобщена от съдебното следствие , издадена от сектор ПП при
ОД на МВР Б., от която е видно, че процесното МПС- „Ямаха” с номер на
рама № 3KJ- 4778201, без поставена табела с регистрационен номер не е
регистрирано по надлежния ред на територията на РБългария, който е
предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „По пътища, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места", чл.2 от Наредба №1-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускането в движение и спиране от
движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно:
„Моторни превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от
звената „Пътна полиция" при Столична дирекция на МВР /СДВР/ или
Областните дирекции на МВР/ОДМВР/ по постоянен адрес на собственика- за
физически лица или по адреса на регистрация- за стопански субекти".
Това, че МПС, управлявано от подсъдимия не е било регистрирано по
надлежния ред, освен от посоченото писмено доказателства се установява и от
показанията на тримата полицейски служители- П., К. и П., но така и от
обясненията на самия подсъдим, поради което и настоящия състав намира
изводите на РС , че подсъдимия е извършил престъплението по чл. 345, ал. 2
във връзка с ал. 1 от Н за правдилни и законосъобразни, почиващи на верен
доказателствен анализ. Защитата излага доводи и в жалбата си и в съдебно
заседание поддържа същите, че по отношение на това деяние са налице
предпоставките за оправдаване на подсъдимия на основание чл.9,ал.2 от НК.
На първо място, анализирайки това възражение, следва да се посочи, че
липсва процесуални пречка за прилагането на чл.9,ал.2 от НК по отношение
на всяко едно от престъпленията в особената част на НК, доколкото тази норма
11
е в общата част на същият. С оглед на това за преценка на твърдзението на
защитата приложима ли е тази норма по отношение на подсъдимия Л. следва
да се анализират обстоятелствата около извършването на престъплението и
данните за личността на подсъдимия, за да се прецени налице ли е
малозначителност на деянието или същото е с явно незначителна обществена
опасност. Също така , съдът намира, че при този анализ служебно ще изследва
и процесуалната възможност на разпоредбата на чл.336,ал.1 т.4 от НПК, тъй
като такова искане не е правено от защитата. Тази преценка се налага с оглед
факта, че от обективна страна е налице идентичност между съставомерните
признаци за административното нарушение по чл.175,ал.1 от ЗДвП и
чл.345,ал.2 от НК, като разграничителният критерии между същите е степента
на обществена опасност на деянието. В случая не може да се приеме ниска
степен на обществена опасност на деянието, която да мотивира съда да
приеме, че се касае за административно нарушение, или за приложението на
нормата на чл.9,ал.2 от НК, тъй като видно от доказателствата по делото от
една страна подсъдимия е неправоспособен водач. Това обстоятелство не му е
попречило да е санкциониран по ЗДвП и ПП, видно от справката за нарушител
и извън настоящите съставомерни деяния. Наред с това от показанията и на
свидетеля Ханджийски и от обясненията на самия подсъдим се установява, че
той управлява МПС в селото. Наред с това, от друга страна по делото от
писмените доказателства- постановление на прокурор от РП Б. за отказ да се
образува ДП, за същите две деяния, за които е настоящето производство, се
установява, че подсъдимия на 08.11.2022 год. отново е бил санкциониран по
административен ред за това, че управлява пак същото МПС без
регистрационни номера, както и е било с установено с техническо средство, че
отново е управлявал след употреба на алкохол, макар и под 1,2 промила на
хиляда. Тези обективно установени обстоятелства, мотивират съда да приеме,
че нито са налице предпоставки да се приеме, че това деяние по чл.345,ал.2
във вр. с ал.1 от НК е с по –ниска степен на обществена опасност, поради
което и представлява административно нарушение, нито са налице основания
за оправдаване на подсъдимия по чл.9,ал.2 от НК, тъй като извършеното от
него не се характеризира с явно незначителна обществена опасност или не е
общественоопасно поради малозначителност.
При определянето на наказанието за това престъпление, както вече се посочи
по-горе в настоящите мотиви, РС е допуснал процесуално нарушение, като е
12
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от два месеца, какъвто
закона на предвижда. Независимо от това, правното положение на подсъдимия
не може да се влоши, поради липса на протест, поради което и не са налице
основания за изменение на същото.
С атакуваната присъда, правилно и в съответствие с разпоредбата на
чл.23,ал.1 от НК, решаващия съд е наложил на подсъдимия А. Л. да изтърпи
едно общо наказание измежду наложените наказания по двете повдигнати
обвинения, а именно по-тежкото- седем месеца “лишаване от свобода”, като е
присъединено към определеното общо наказание и наказанието „глоба“ в
размер на 200лв. Налице са и законовите предпоставки за приложението на чл.
66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимия не е осъждан, наложеното му наказание е
под три години „лишаване от свобода“ и целите на наказанието могат да се
постигнат. Срокът за отлагането по чл.66,ал.1 от НК е определен на три
години, което също се споделя от настоящата инстанция, като правилно
определен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК. Правилно и в съответствие с нормата на чл.343б,ал.5 е отнето в
полза на държавата и процесното МПС, както и в съответствие с нормата на
чл.189,ал.3 от НПК, подсъдимия е осъден да заплати сторените по делото
разноски.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 от 16.10.2023 год., постановена по нохд
№663/2023 год. по описа на РС гр.Разлог.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14