РЕШЕНИЕ
Гр.
Плевен 25.VІІ.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на 9 юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Върбина Мълчиниколова
ЧЛЕНОВЕ: Мариан И.
Георги Грънчаров
при
участието на секретаря Анелия Докузова на прокурора Анна Баракова, като разгледа
въззивно общ характер дело № 498 за 2019 г., докладвано от съдията Грънчаров,
за да се произнесе съобрази:
С присъда № 73/27.V.2019 г. постановена по
НОХД № 662/2019 г. Плевенски районен съд е признал подсъдимият Л.И.Л. за
невинен, в това че на това
на 4.ІІІ.2019г.
в гр.Плевен да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието да е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта - младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр. Плевен К.П. и младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр. Плевен В. К., и деянието да е извършено при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“ с ДК №
ЕН **** ВХ, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал по
така повдигнатото му и предявено обвинение по чл. 325, ал. ІІІ, във връзка с
ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК.
Недоволен от така постановената
присъдата е останал представителят на прокуратурата, който в законоустановения
срок я протестира пред настоящата инстанция. В депозираният протест са изложени
доводи, касаещи обосноваността и правилността на присъдата. Твърди се, че постановяване
на присъдата от страна на
първоинстанционния съд не е бил извършен пълен и правилен анализ на
събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че събраните по делото
доказателства са тълкувани превратно от страна на районния съд при
постановяване на присъдата. Твърди се също така, че са били игнорирани
доказателства събрани по делото, без да са налице съмнения, относно
правдивостта и същността им. Според представителят на прокуратурата няма
доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин липсата на авторството
на деянието, за което Л. е предаден на съд.
Предвид изложеното прокуратурата моли съда да отмени обжалваната присъда
и да постанови друга такава, с която да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Ответникът по протеста в съдебно заседание е
изразил становище, че същият е неоснователен, а
постановената присъда е правилна и законосъобразна, поради
което е направил искане същата да бъде потвърдена.
Съдът
като прецени представените по делото доказателства намира за установено
следното:
Съгласно чл. 14, ал. 1,
чл. 107, ал. ІІІ чл. 107, ал. ІІІ и чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е задължен да
направи внимателна проверка за всички събрани доказателства, след което вземе
решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен
това в мотивите, следва да посочи какви обстоятелства счита за установени, въз
основа на кои доказателствени материали, след което въз основа на анализа на
фактите по делото, да посочи какви са правните съображения при решаване на въпросите,
така както са посочени в чл. 301, ал. 1 НПК. За да изпълни тези си задължения,
съдът трябва да проведе съдебно следствие по начин, които осигурява
всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните
правила, относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност.
Само по този начин ще се гарантират и процесуалните права на страните в
процеса.
При извършване на въззивна проверка на обжалваната присъда, от нейната обстоятелствената
част се установи, че при нейното постановяване първоинстанционният съд не е
изпълнил възложените му задължения да посочи в
мотивите на присъдата установените обстоятелства, релевантни за повдигнатото
обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след
задълбочен анализ и собствена оценка на съществуващите противоречия в събраните
непосредствено пред него доказателства, да изложи какви са правните му
съображения за взетото по вътрешно убеждение решение.
От мотивите не става ясно на базата
на кои доказателства е приел, че ответникът по протеста е извършил деянието. Задоволил
се е с бланкетни изречения да посочи в мотивите, че дава вяра на показанията на
двамата полицейски служители и обясненията на подсъдимия Л., без да посочи
правни доводи за това. Освен това липсва анализ от страна на съда на събраните
гласни доказателства, посочил е какво свидетелите са казали, но липсва анализ
на техните показания, както и съображения защо от техните показания се
установява, че не е налице авторство на деянието, за което подсъдимия Л. е
предаден на съд. В обстоятелствата част на присъдата съдът е изложил доводи, че
частично приема за достоверни показанията на свидетеля Г., като е посочил на
останалата част не им дава вяра, тъй
като са заинтересовани. Посочил е също така, че същите са противоречиви,
изолирани и разнопосочени, без да са посочени конкретни доводи в какво точно се
състоят тези пороци на свидетелските показания. Налице е превратно тълкуване доказателствените източници от страна на районния съд,
придавайки им съдържание, което те нямат. Поради това, въззивният съд намира,
че са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на
формиране на вътрешното убеждение на районния съд, довели до неправилно
приложение на материалния закон. При новото разглеждане съдът следва да извърши
задълбочена проверка на цялата доказателствената съвкупност без елементи на
избирателност, да формира надлежни и безпротиворечиви изводи по фактите, в
рамките на които да прецени приложимия материален закон.
Декларацията направена от страна на съда, че е установил, че ответникът
по протеста не е извършил деянието, за което е предаден на съд без съответно
изложени съображения в посочения по-горе смисъл, не може да обоснове
направените от него изводи. Няма посочени правни аргументи
по какъв начин съдът е стигнал до извода, че подсъдимия Л. е автор на
извършеното деяние. По този начин първоинстанционният
съд, не е изпълнил своето задължение да установи дали е налице извършено
престъпление от обективна и субективна страна.
Необсъждането на събраните по делото
доказателства, води до невъзможност да бъде установено от въззивния съд, как
същият е формирал своето вътрешно убеждение. В такива случаи е налице пълна
липса на мотиви към присъдата предмет на въззивна проверка. Това допуснато
нарушение не може да бъдат изправено от въззивната инстанция и представлява самостоятелно
основание за отмяна на съдебния акт.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 73/27.V.2019 г. постановена
по НОХД № 662/2019 г. Плевенски районен съд, като неправилна и незаконосъобразна.
Връща делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението нe
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: