№ 14053
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110109631 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от З. П. Н., ЕГН **********
против [***]“ ., ЕИК [***] осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ,
с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15
400 лв., представляваща дължимото от [***] . застрахователно обезщетение по
полица № [***] за застраховка „КАСКО+“, сключена със застрахователното
дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.07.2023 г. -
датата на изтичане на законоустановения петнадесет дневен срок, от
представяне на последния документ от застрахованото лице по
извънсъдебната претенция, до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на договор № [***]/24.02.2023г. с
ответника, сключил застраховка „КАСКО+ “ за МПС - лек автомобил, марка
„Нисан“, модел „Джук“ с регистрационен номер [***], за сумата от 15 400 лв.
със срок на действие от 00,00 ч. на 04.03.2023 г. до 23,59 ч. на 03.03.2024 г.
Твърди се, че на 26.06.2023 г. настъпило застрахователно събитие - кражба на
лекият автомобил, за което ищецът уведомил ответника на 27.06.2023г., както
и правоохранителните органи. Твърди се, че било образувано досъдебно
производство с peг. № [***]/2023 г. по описа на [***], пр.пр. № [***]/2023 г. по
описа на Софийска районна прокуратура, което към настоящият момент е
висящо. Твърди се, че въпреки изпълнението на всички предпоставки,
визирани в Кодекса за застраховането и застрахователния договор, с писмо
изх. № 0-92-14795 от 27.11.2023 г. по описа на [***] ., ищцата била уведомена,
че към момента на изготвяне на писмото за застрахователя, не е налице
основание за удовлетворяване на претенцията за плащане на застрахователно
обезщетение, тъй като не е представен документ за спиране на наказателното
производство по случая - Постановление на Софийска районна прокуратура,
1
какъвто акт не е постановен от компетентния орган и към настоящия момент.
Счита, че за ищцата, е налице правен интерес да предяви настоящия
иск срещу [***] . за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 15
400 лева.
Посочва, че съгласно условията на застрахователния договор и
специалния закон, застрахователят е в забава на задължението си да плати
застрахователно обезщетение, считано от 21.07.2023 г., тъй като последното
представено по извънсъдебната претенция доказателство, относимо и
необходимо за произнасянето на застрахователя по преписката е представено
от ищцата на дата 30.06.2023 г., в резултат на което се моли ответното
дружество да плати законна лихва за забава върху исковата сума от 21.07.2023
г. до датата на окончателното плащане.
Предвид изложените твърдения, моли за уважаване на предявеният иск
и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
със становище за неоснователност на предявеният иск, тъй като счита, че не са
налице необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника, като застраховател по имуществена застраховка “Каско +“ за лек
автомобил “НИСАН JUKE“, с рег. №[***].
Не оспорва обстоятелството, че между страните да е сключена
застраховка застраховка „КАСКО+“, обективиран в застрахователна полица №
[***]/24.02.2023г., със срок на действие от 00,00 ч. на 04.03.2023 г. до 23,59 ч.
на 03.03.2024 г., за МПС - лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Джук“ с
регистрационен номер [***].
Твърди, че в Общите условия на сключения между страните договор,
изрично е регламентирано, че при настъпване на застрахователно събитие
ИЩЕЦЪТ е длъжен, за установяване на събитието и размера на вредата да
представи оригиналите на следните документи: заключително постановление
на разследващите органи от досъдебното производство, съответно
обвинителен акт срещу установен извършител на престъплението,
постановление за спиране и прекратяване на наказателното производство по
реда и при условията на наказателно-процесуалния кодекс, съдебно решение
по образувано наказателно дело и др.
В процесния случай, ответникът сочи, че по преписката не е било
представено нито един от посочените писмени документи, поради което и
застрахователят бил в невъзможност да извърши преценка относно
основателността на претенцията.
При условията на евентуалност, оспорва размера на предявения иск,
тъй като счита, че действителната стойност на застрахования автомобил към
момента на събитието е по-ниска от претендираната с исковата молба.
Прави се възражение за прихващане с насрещни вземания. Сочи се, че
съгласно т. 5.4., изр. второ от т. 5. Застрахователна премия, раздел „Каско“ от
Общите условия за застраховка “Каско+“, когато застрахователното събитие е
настъпило, преди застрахователната премия да е изплатена изцяло от
2
застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от
дължимото застрахователно обезщетение или сума. Твърди се, че по полица №
[***] е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия на две
вноски, като към датата на настъпване на застрахователното събитие, ищецът
платил само една от тях, като втората вноска, ведно с дължимия данък върху
същата /2%/, е изискуема. Твърди се, че вноската възлиза на сумата от 344,59
лв. и към настоящия момент не е платена.
Оспорва момента, от който ищецът твърди, че дружеството е изпаднало
в забава. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, че е сключена застраховка „КАСКО+“,
обективиран в застрахователна полица № [***]/24.02.2023г., със
застрахователна сума 15 400 лв., със срок на действие от 00,00 ч. на 04.03.2023
г. до 23,59 ч. на 03.03.2024 г., за МПС - лек автомобил, марка „Нисан“, модел
„Джук“ с регистрационен номер [***], при уговорена застрахователна премия
по застраховката от 689,18лв., платима на две вноски, в размер от по 344,59
лв., с падежи: 03.03.2023г., 03.09.2023г., с включен в сумата на месечната
вноска – данък от 2% върху застрахователната премия, като е безспорно
между страните по делото, че е била заплатена само първата вноска.
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба е
представен двустранно подписан Протокол за оглед на МПС №
[***]/16.03.2019г. във връзка със сключване на застрахователен договор,
представляващ неразделна част от застрахователната полица. В същия е
направена констатация, че предния ляв калник и спойлера на предна броня са
за боя.
От приложеното свидетелство за регистрация част I /л.29/, се
установява, че л.а.“ марка „Нисан“, модел „Джук“ с регистрационен номер
[***] е било собственост на З. П. Н..
Видно от Удостоверение от 29.06.2023г. /л.30/, издадено на ищеца от 07
РУ – СДВР е, че за времето от 18,00 часа на 25.06.2023г. до 19,00 часа на
26.06.2023г. в гр. София, [***], противозаконно е отнет л.а. марка „Нисан“,
модел „Джук“ с регистрационен номер [***] от владението на З. П. Н.–
престъпление по чл.346 ал.1 от НК, като по случая е образувано ДП №
[***]/2023г. по описа на 07 РУ – СДВР.
По делото е представено Уведомление от 26.06.2023г. за настъпване на
застрахователно събитие по застраховка „Каско+“ от ищеца /л.60/.
С писмо изх.№ 0-92-14795/27.11.2023г. ответното дружество е отказало
да бъде изплатено застрахователно обезщетение на ищеца, като е прието от
застрахователя, че не са налице основания за изплащане на такова, по
съображения, че ищецът не представил пред застрахователя постановление за
спиране на наказателно производство.
С Постановление от 01.04.2024г. за спиране на наказателното
3
производство на прокурор при СРП, издадено на основание чл.242 ал.1
вр.чл.244 ал.1 т.2 и чл.245 ал.1 от НПК, е спряно наказателното производство
по ДП № 1006/2023г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр.№ [***]/2023г. по описа
на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346 ал.1
от НК, поради неразкриване на извършителя.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза/САТЕ/, неоспорено от страните и прието от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че пазарната стойност на
процесния автомобил е определена с помощта на т.нар. „пазарен способ“,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлиза в
размер на 15 000 лева.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск по чл.405 ал.1 от КЗ, в процеса
следва да се установи съществуването на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен между застрахователя и увредения, настъпване на
събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива,
настъпването на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна
връзка със събитието.
Разпоредбата на чл.343 ал.1 от КЗ определя застрахователния договор
като договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия
да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да
заплати застрахователно обезщетение или сума. Със същите правни белези се
характеризира и договорът за имуществено застраховане по чл.399 от КЗ,
който има за предмет оценими в пари права на застрахования. Легалната
дефиниция на договора сочи ясно, че целта и смисъла на застрахователния
договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу
рисковете на съответния вид застраховка.
От представените по делото доказателства се установява наличието на
валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключената
застрахователна полица № [***]/24.02.2023г. със застрахователна сума 15 400
лв. между ищеца и ответника, като застрахователния договор е влязъл в сила с
плащането на договорената първа вноска от застрахователната премия. В този
смисъл следва да се приеме, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между страните.
Установи се по делото, че в срока на действие на застрахователния
договор е настъпило застрахователно събитие "кражба", което се установява
от представеното постановление, изготвено от прокурор от Софийска районна
прокуратура, което като официален документ се ползва с материална
доказателствена сила.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали е настъпил
покрит от застрахователя риск по време на действие на договора, като видно
от същото постановление на СРП, досъдебното производство е образувано
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346 ал.1 от НК -
противозаконно отнемане на МПС с цел да бъде ползвано. Тежестта на
4
доказване, че са налице основания за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение е върху страната, която се позовава на тяхното приложение - в
случая застрахователят.
Съгласно чл.395 ал.1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки. В ал.4 на тази разпоредба е предвидена възможност за
застрахователя, при настъпването на застрахователно събитие да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
горепосоченото задължение на застрахования, но само ако изрично е
предвидил това в договора. В случай, че настъпването на застрахователното
събитие е следствие от неизпълнение на задължението на застрахования, но
това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора.
Установи се по делото, че ответното дружество е отказало да заплати
застрахователно обезщетение на ищеца, съгласно отразеното в писмо изх.№ 0-
92-14795/27.11.2023г. по съображения, че ищецът не е представил пред
застрахователя постановление за спиране на наказателно производство. В
отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищеца, че
автомобилът е бил противозаконно отнет, че обстоятелствата, при които е
изчезнал автомобила, не съответстват на декларираните от ищеца, че МПС е
било обявено за издирване към момента на сключване на застрахователния
договор и анекса към него, че е било оставено отключено и необезопасено от
ищеца.
В случая в приложимите към процесната застрахователна полица Общи
условия, е предвидена възможност за застрахователя да откаже да заплати
застрахователно обезщетение при наличие на някои от условията по т.9, като
относимите за случая, предвид мотивите на постановения отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение, са: т. 9.1.22 – при кражба на цяло МПС,
когато преди настъпване на застрахователното събитие МПС е оставено
незатворено или незаключено, и/или с работещ двигател, и/или с невключени,
неизправни, отстранени устройства за сигурност, и/или ако контактните
случаи, активиращите устройства/приставки на допълнителните средства за
защита; т.9.2. за МПС, които при сключване на договора за застраховка са
обект на престъпление и/или са обявени за издирване от компетентните
органи като противозаконно отнети в или извън страната; т.9.3.1 - когато във
връзка с настъпване на застрахователно събитие, както и при предявяване на
застрахователна претенция, застрахованият лично или или чрез свой
представител декларира пред застрахователя и/или пред компетентните
органи, обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите и др.
несъответстващи на действителните, както и в случаите които представи
неистински документи или документи с невярно обстоятелства.
От събраните по делото писмени доказателства не се установи да са
били налице основанията за отказ, сочени от застрахователя, като от всички
доказателства, се установява противното на твърденията на ответника. В
случая е налице настъпило в срока на действие застрахователно събитие,
5
представляващо покрит риск – кражба на застрахования автомобил, ищецът е
изпълнил задълженията си да уведоми органите на МВР и застрахователя, на
когото представил изискуемите документи, като добросъвестно изложил
обстоятелствата, при които събитието е настъпило. Не се събраха
доказателства с поведението си застрахованият/ищецът/ да е нарушил
произтичащи от договора или закона задължения по застраховката, които биха
дали основание на застрахователя да откаже плащането на обезщетение в
някоя от хипотезите на посочените клаузи на общите условия.
По делото е налице и Постановление от 01.04.2024г. за спиране на
наказателното производство на прокурор при СРП, издадено на основание
чл.242 ал.1 вр.чл.244 ал.1 т.2 и чл.245 ал.1 от НПК, с което е спряно
наказателното производство по ДП № 1006/2023г. по описа на 07 РУ – СДВР,
пр.пр.№ [***]/2023г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.346 ал.1 от НК, поради неразкриване на извършителя.
Настоящият съдебен състав намира, да отбележи, че при липсата на
постановление за спиране на воденото досъдебно производство
застрахователят не се освобождава от задължението си да изплати
застрахователно обезщетение. С настъпването на юридическия факт на
отнемането на лекият автомобил от неговия собственик, за застрахователя
възниква задължението да изплати застрахователното обезщетение, като
липсата на постановление за спиране на наказателното производство не е
основание изключващо задължението на застрахователя по изплащане на
застрахователното обезщетение.
Отговорността на застрахователя при имущественото застраховане е в
границите на застрахователната сума, като застрахователят дължи по принцип
само стойността на действително претърпяната вреда. Съгласно чл.386 ал.2 от
КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите
на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
като в случая не се установява страните да са определили договорена
застрахователна стойност по чл.387 от КЗ.
Съгласно чл.400 ал.1 от КЗ, за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Видно от неоспореното от страните и прието като обективно и
компетентно дадено заключение на съдебно-автотехническата експертиза е, че
пазарната стойност на лек автомобил „Нисан“, модел „Джук“ с
регистрационен номер [***], към датата на застрахователното събитие –
26.06.2023г., е в размер на 15 000 лв., поради което съдът намира
възражението на ответника за наличие на надзастраховане за неоснователно,
тъй като посочената в застрахователната полица стойност от 15 400 лв. не
надвишава действителната пазарна стойност на откраднатия лек автомобил.
Предвид установеното наличие на валиден застрахователен договор
между страните, настъпването на предвидения в договора риск "кражба",
надлежното изпълнение на задълженията на застрахования за заявяване на
събитието и представяне на необходимите документи, както и липсата на
6
доказателства, че застрахованият е предоставил неверни данни за
застрахованото превозно средство и че не е изпълнил договорните си
задължения по Общите условия на договора, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.405 ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение на ищеца.
Доколкото посочената в полица № [***]/15.03.2019г. обща
застрахователна сума е 15 400 лв., обезщетението по процесната имуществена
застраховка следва да се определи в рамките на така договорената сума, след
приспадане на общия размер на разсрочените вноски от застрахователната
премия/с ненастъпил падеж към датата на събитието – втора вноска/ - 344,59
лв., за които ответникът надлежно е въвел евентуално възражение за
прихващане. Съдът, като съобрази изложеното, намира, че искът по чл.405
ал.1 вр.чл.386 от КЗ е основателен и следва да се уважи за сумата от 14655,41
лв., след приспадане на незаплатената втора вноска по застрахователната
премия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата до 15 400 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на претендираната от ищеца законна лихва от
21.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото същата не
представлява отделен иск и не носи характеристиките на акцесорния иск за
лихви по чл.86 от ЗЗД, а представлява правоувеличаваща последица от
предявяване на иска, то същата следва да се присъди от подаване на исковата
молба в съда 21.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част
от исковата претенция в размер на 2537,10 лв., представляващи държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна е неоснователно, доколкото същото е в размер на 1800 лв., а
съгласно Наредба № 1 за от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за посочения материален интерес,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 1786 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковата претенция в размер на 16,92 лв., представляващи юрк.
възнаграждение и възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК, в
размер на 100 лв. и депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***]“ ., ЕИК [***], да заплати на З. П. Н., ЕГН **********,
на основание чл. 405 ал.1 от КЗ, сумата в размер на 14655,41 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско+“ по полица № [***] от 24.02.2023г. за застрахователно
събитие „Кражба на МПС“ за л.а. марка „Нисан“, модел „Джук“ с
регистрационен номер [***], ведно със законна лихва от предявяването на
иска – 20.02.2024г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.405 ал.1 от КЗ за разликата над 14655,41 лв. до
15 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „[***] ., ЕИК [***], да заплати на
З. П. Н., ЕГН **********, сумата от 2537,10 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. П. Н., ЕГН **********, да
заплати на „[***] ., ЕИК [***], сумата от 16,92 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8