№ 23284
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110101253 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта
за доклад по делото:
Предявени са от К. Д. К. срещу П. Г. К. осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5
000 лева, представляваща непогасена главница по неформален договор за паричен заем от
2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2
159,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до 07.01.2024 г.
Ищецът твърди, че през 2013 г. между него, в качеството му на заемодател и
ответника П. Г. К., в качеството му на заемател, е сключен неформален договор за заем, по
силата на който заемодателят е предоставил в брой на заемателя парична сума в размер на 5
000 лева. Посочва, че съгласно уговореното между страните, заемната сума подлежи на
връщане от заемателя в срок до 31.12.2019 г. К. К. излага, че въпреки многобройните опити
да установи контакт с ответника с цел уреждане на отношенията им по повод задължението
на последния за връщане на заемната сума по доброволен ред, то до настоящия момент
последната все още не му е върната. Твърди, че нито в срока за доброволно плащане, нито
след това заемателят е предприел действия затова. С тези съображения ищецът отправя
искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща
невърната главница по неформалния договор за паричен заем от 2013 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2 159,98 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. – първият ден на забавата до
07.01.2024 г. – датата, предхождаща депозирането на процесната искова молба. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника П. К., чрез пълномощника му адв. Ю. Г., е
депозирана писмена молба, с която същият отправя искане за отхвърляне на иска като
нередовен, а в условията на евентуалност – и като неоснователен. Намира исковата молба за
нередовна, с оглед различния размер на общо претендираната сума, посочен в
обстоятелствената част – 7 159,98 лева и съответно в петитума – 7 505,79 лева, което
ограничава правото на защита на ответника. По същество оспорва исковете като
неоснователни с довод за липсата на твърдяното облигационно правоотношение между
страните, което да е възникнало от неформален договор за заем от 2013 г., тъй като нито
един от елементите на фактическия състав на договора за заем за потребление не е налице.
Твърди, че не е водил преговори, нито е изразявал съгласие да се обвърже с ищеца по
твърдения договор за заем. Излага довод, че договорът е и лишен от основание, с оглед
1
липсата на посочена от ищеца дата на сключването му. С отговора К. оспорва реалното
предаване/получаване на сумата от 5 000 лева – в брой или по банков път през 2013 г. или
през някоя друга година, което обуславя отсъствието на сключен договор за заем, предвид
реалния му характер. Ответникът оспорва настъпването на изискуемостта на вземането по
договора. Счита, че поради липса на постигната уговорка по отношение срока за връщане на
заемната сума, то договорът за заем следва да се счита за безсрочен, поради което
изискуемостта на вземането по него следва да настъпи, считано от изтичането на един месец
от поканата - по арг. от чл. 240, ал. 3 ЗЗД. Прави възражение за погасяване по давност на
вземането за главница още през 2018 г. с общата петгодишна погасителна давност. Наред с
това е изтекла и абсолютната такава по чл. 112 ЗЗД. Предвид акцесорния му характер
погасено по давност е и вземането за лихва за забава, спрямо което също е изтекъл
приложимият тригодишен давностен срок. С тези доводи ответникът отправя искане за
прекратяване на производството по делото, емвентуално за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК и с оглед
конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, намира, че не е налице
соченото от ответната страна основание за нередовност на исковата молба, изразяващо се в
различно посочване от ищеца на общо претендираната сума в процеса – в обстоятелствената
част и в петитума, доколкото макар сборът от двете вземания – за главница и лихва за забава
действително да е посочен в различен размер в двете части на исковата молба, то
релевантни в случая са посочените размери на всяко от вземанията, въведени като предмет
на двете самостоятелни искови претенции, по отношение на които е налице съответствие
между обстоятелствена част и формулирано искане към съда.
Същевременно, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени укацания по реда
на чл. 145, ал. 2 ГПК да уточни твърденията си относно конкретния момент на сключване на
договора между страните, като посочи кога във времето – като дата/месец от 2013 г. е
сключен този договор, респ. дали това е единственият договор за паричен заем, сключен
между страните през тази година/поначало между тях.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
устанвовителни искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:
възникването на облигационно правоотношение между него и ответника по неформален
договор за паричен заем от 2013 г. с твърдяното съдържание, в частност относно момента на
сключване на договора, правата и задълженията на страните и уговорения срок за връщане
на заемната сума, по силата на което ищецът реално да е предоставил на ответника и
заемополучател, респ. последният да е получил сумата от 5 000 лева; наличието на
основание за спиране/прекъсване на давността за вземането.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възражението за липсата на облигационно правоотношение между страните, както и, че е
върнал сумата, в случай, че твърди това.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
погасил дълга на падежа, в случай, че твърди това.
По доказателствените искания:
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретните
оспорвания, направени с отговора на исковата молба, като относими към предмета на спора
2
и необходими за правилното му изясняване, както и като процесуално допустими, следва да
бъдат уважени исканията на двете страни за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на по един от поисканите двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба – относно сключване на договора, уговорката
между страните, предаване на заемната сума, респ. в отговора на исковата молба – за
провеждане на обратно доказване за опровергаване твърденията на ищеца по посочените
обстоятелства. Исканията на за допускане на втори свидетел по отношение на същите
обстоятелства, следва да бъде оставено без уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
В тази връзка и с оглед оспорването, направено от ответника, съдът намира за
необходимо да отбележи, че предвид изложените от ищеца твърдения относно основанието
за възникване на правоотношението между страните – по устна уговорка, както и начина на
предоставяне на заемната сума – в брой, предвид и нейния размер, то събирането на гласни
доказателства за изясняване на тези обстоятелства е допустимо такова по арг. от чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК. Възражението за липсата на представени писмени доказателства касае спора по
същество и е въпрос на доказване, като не влияе върху допустимостта на свидетелските
показания за установяване на посочените обстоятелства, доколкото възможност за страните
е да изберат с какви доказателствени средства да установяват твърденията и възраженията
си, при допустимост на последните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни твърденията си
относно конкретния момент на сключване на договора между страните, като посочи кога във
времето – като дата/месец от 2013 г. е сключен този договор, респ. дали това е единственият
договор за паричен заем, сключен между страните през тази година/поначало между тях.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2024 г. от
12:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ДОПУСКА по искане на страните събиране на гласни доказателства чрез разпит на
по един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба, респ. в отговора на исковата молба, съгласно мотивите на настоящото
определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на
втори свидетел за установяване на същите обстоятелства, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да осигурят явяване на свидетелите за разпит в съдебното
заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
3
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4