РЕШЕНИЕ № 590
гр. Пловдив 28.10.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение, ХVІІ с., в публично заседание на 10
октомври 2019 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 393/2019 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът И.Н.К.
ЕГН ********** *** моли да се признае за установено по отношение на „И.” ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****, че заявеното по
партидата на ответното дружество със заявление вх. № 20121012110542 и вписано с
вписване 20121018132504 обстоятелство – **
****, е несъществуващо.
Претендира
присъждане на разноски.
Ответното
дружество не е подало отговор, не е взело
становище по делото.
След като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Ищецът
твърди, че ответното дружество е с вписан адрес: ****, който адрес е този, на
който той самият живее и е регистриран с постоянен и настоящ адрес, като
посоченият апартамент е негова собственост. Твърди, че никога не е дава
съгласие на **, като ** е регистриран през 2012 г. – период, в който на адреса
не е съществувала въобще сграда – сградата била въведена в експлоатация през
2015 г. Твърди, че няма каквито и да било отношения с дружеството, като то нито е ползвател на
имота, нито наемател, нито пък има друго правно основание, въз основа на което
дружеството да заявява посочения адрес като адрес на управление.
Представени
са удостоверения от Община Пловдив, район Южен, от които е видно, че настоящият
и постоянен адрес на ищеца са идентични с регистрирания адрес на управление на
ответното дружество, като същите са регистрирани на
3.2.2016 г.
Ищецът е
представил нотариален акт за покупка на жилищен обект със същия административен адрес от 29.07.2015 г.,
както и удостоверение № 149/16.12.2015 г. от Главен архитект на Община Пловдив,
от което е видно, че жилищната сграда е въведена в експлоатация на 16.12.2015 г.
При
направена служебна справка в ТР се установява, че при подаване на заявления Г2
20160729142242 и Г2 20180704091121 за обявяване на ГФО управителят на
дружеството е посочил в декларацията по чл.13, ал.4 от ЗТР адрес: ****.
При така
събраните доказателства съдът намира иска за основателен и доказан.
Установява
се, че жилищната сграда, в която се намира обекта, на който съответства
регистрираният адрес на управление на дружеството, е въведена в експлоатация
през 2015 г., т.е. в по-късен момент спрямо вписването на адреса на управление.
Същият адрес е постоянен и настоящ адрес на ищеца, който заявява, че няма
никакви взаимоотношения с дружеството, което няма каквото и да е правно
основание да ползва обекта на адреса. В подадени декларации по чл. 13, ал.4 от
ЗТР управителят на дружеството е посочил адрес, който се различава само по
номера /25 вместо 26/.
Ответното
дружество не е ангажирало каквито и да било доказателства по спора.
При това
положение искът се явява изцяло доказан и основателен и следва да се уважи.
Установява се несъществуване на вписано обстоятелство – адрес на управление на
дружеството, в какъвто смисъл следва да се постанови решение.
Следва да се
уважи претенцията на ищеца за разноски, като се присъдят такива съобразно
представения списък на разноските – 352 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.К. ЕГН ********** *** и „И.” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: ****, че заявеното по партидата на „И.” ЕООД ЕИК ********* със
заявление вх. № 20121012110542 и вписано с вписване 20121018132504 обстоятелство – адрес на управление на
дружеството: ****, е несъществуващо.
ОСЪЖДА „И.”
ЕООД ЕИК ********** да заплати на И.Н.К. ЕГН ********** *** направени по делото разноски в размер на 352 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: +