РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Велико Търново, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря в.г.
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 371/2020г. по описа на съда. При
това, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.226 от
с.к. и чл.
192, ал.2 от Закона за културното наследство/ЗКН/.
Делото е
образувано по жалба вх. № 2387/15.05.209г. в АСВТ при отделянето му от АД №
281/2019г. Същата е подадена от търговско дружество "Стрела - 92" ООД с еик,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново.
Оспорват се
принудителна администартивна мярка/практически три/, обективирани в едно Разпореждане с изх. № 45-00-92/12.04.2019г.
от регионален инспектор в ГД”Инспекторат за опазване на културното саледство”
при министерство на културата”. Със същото е разпоредено
следното по отношение на дружеството:
1. Да уведомява своевременно
компетентните държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде
опасност за защитени територии, както и при опасност от разрушаване и увреждане
на културни ценности;
2. При откриване
на минерални, исторически или археологични находки, които имат признаци на
културни ценности, да спре временно работа и да уведоми незабавно, но не
по-късно от 7 дневен срок министъра на културата;
3. Да спазва
изискванията на ЗКН и да сключи договор за периодичен мониторинг на територията
на добивните работи от археолог от регионалния исторически музей град Велико
Търново.
Спорът е за
втори път на производство пред АСВТ, на основание Решение № 7930/22.06.2020г.
по АД № 12368/2019г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение №
333/19.07.2019г., постановено по АД № 288/2019г. на АСВТ и делото е върнато за ново разглеждане.
Касационната инстанция е разрешила въпроса за валидността на ПАМ като не е
споделила извода на първостепенния съд за нищожността на принудителната мярка.
Поради това е върнала делото за ново разглеждане от друг състав, който да
изследва въпроса за материалната законосъобразност на оспорения акт. Други
конкретни указания не са дадени.
Жалбоподателят счита, че Разпореждането е нищожно поради предметна
/материална/ некомпетентност на издателя му. Алтернативно поддържа, че е незаконосъобразно,
т.к. е постановени при липса на доказателства за извършени нарушения, липса на
основание за прилагането на ПАМ по отношение именно на дружеството и грубо
нарушение на административно производствените правила. Настоява, че основание
за приложение на мярката е констатирано нарушение или опасност от нарушение, а
такова в случая не е налице. Смята, че предписанието не може да пресъздава
клаузи от концесионния договор, които не са изпълнени. Освен това, контролиращ
орган по КД е министърът на
енергетиката, а не МК. Настоява, че археологическият обект „Антична каменна
кариера” е изключен от концесионната площ, поради което концесионерът няма задължения, свързани с
него, а само с концесионната площ. На територията на последната няма установени
исторически и археологически находки, които да налагат мониторинг от археолог и
съответно уведомяване на МК. Предписаните задължения са практически неизпълними.
В представената писмена защита ПП на жалбоподателя
допълва, че в Разпореждането са посочени правни норми, но няма фактическо описание
на нарушението. По правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК следва органът да
установи фактите, които обосновават разпоредения с акта резултат. Съдържанието
на самия констативния протокол опровергава наличието на посочените предпоставки. Непредставянето на
концесионни документи, които са общодостъпни от публичен регистър, не е
основание за наложената ПАМ, тъй като
следва да е нарушен ЗКН, а не друг закон. Недопустимо е съдът или адресатът на
акта да тълкуват волята на административния орган, която в процесният случай е
неясна и неточна. В ПАМ са пренесени текстове от концесионния договор.
Настоява, че АА е издаден без доказателства и
поради това без да има яснота за
границите и статута на проверявания археологически обект „Антична каменна
кариера” в с. Самоводене. Поради това, предписанията към дружеството, което е
концесионер на съседен обект са фактически и правно несъстоятелни. Обръща
вниманието на съда върху обстоятелството, че в отменителното Решение на ВАС се
съдържат фактическа неточност. Достъпът до обект „Антична каменна кариера” е
възможен не само през концесионната територия, а има самостоятелен отделен път
между т.14 и 19 на Схемата на концесията. Невярно е и това, че концесионера е
прокопал земен път през археологическия обект. В тази връзка прилага препис от
невлязлото в сила Решение по АД № 281/2019г. на АСВТ, защото СТЕ в това производство е установила, че този
земен път е извън археологическия обект. Поради това следва да се отбележи, че
проверката е извършена всъщност извън концесионната територия. А самата
концесионна територия не представлява обект на културното наследство, поради
което ПАМ не кореспондира с използваното правно осонвание на чл.192, ал.1, т.2,
б „а”, ал.2 и ал.4 от ЗКН. Все в тази
връзка отбелязва, че нормата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН е неприложима, защото
дружеството няма качеството на концесионер по отношение на античната кариера.
Поради това липсват констатации и мотиви по отношение адресата на ПАМ. Счита,
че в случая институцията, отговорна за опазването на античната кариера е Министерство
на културата, т.е. принципала на автора на
Разпореждането, а не дружеството.
Не отрича, че в Договора за концесия от
16.11.2011г. има задълженията на
концесионера, свързани с опазване на открити исторически или археологически
находки. Но такива обстоятелства в концесионната територия няма установени при
издаване на разпореждането. Въпреки това се подчертава, че на 21.08.2019г.
дружеството е сключило договор за мониторинг с археолог от РИМ В. Търново, доказателство
за което е представено пред ВАС.
В заключение защитата още веднъж акцентира на
обстоятелството, че по преписката няма данни проверяваният обект да е обявен и
деклариран като недвижима културна ценност, за нейното регистриране, статут и
параметри. Следователно АА е издаден без да са изяснени относими към случая
факти. Не се обосновава и приложението на чл.161 от ЗКН, т.к. не е установено в
концесионната територия да са открити археологически обекти. Счита, че това
кореспондира с представено от ответника доказателство пред ВАС, издадено след
постановяване на Разпореждането. Става въпрос за Протокол от археологичен
мониторинг на антична кариера от
29.10.2019г., от който е видно, че тепърва се съставя комисия и ще се определят
границите на обект Антична каменан кариера. Това според ПП говори за
незаконосъобразност на Разпореждането.
По тези подробно изложени съображения
защитата на жалбоподателя иска от съда да отмени оспореното Разпореждане. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът
по жалбата - регионален инспектор при
ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" при
Министерство на културата оспорва жалбата като неоснователна. Явява се лично в
о.с.з. и се представлява от упълномощен ПП. Последният пледира жалбата да бъде
отхвърлена като недоказана. Подробни съображения излага в представените по
делото писмени бележки. Поддържа, че принудителните мерки са издадени от
компетентен по степен и материя орган в изпълнение на правомощията му по чл. 15, ал. 2, т. 5 от ЗКН. Органът е
реализирал правомощия по чл. 192 от ЗКН във връзка със заповед №
РД09-328/11.05.2018 г. на министъра на културата след надлежна проверка на
място за спазване на ЗКН от жалбоподателя, като концесионер. Счита, че са събрани
доказателства, че жалбоподателят е концесионер по договор, който му предоставя
концесия за добив на инертни материали от находище "Самоводене",
участък Запад, община Велико Търново. Както и за това, че е налице недвижима
културна ценност пак там в землището на село Самоводене, която културна ценност
е регистрирана от 09.03.1993 г. Съответно от констативния протокол от 3.4.2019
г. се установява, че при оглед на място е констатирано, че обектът се намира на
2890 м. от границите на село Самоводене, а северно от него е съвременната
каменна кариера, при чието разработване преди са унищожени части от античния обект. През част
от територията на античния обект е прокаран землен път, при което са прокопани
пет могилообразни насипа и са засипани изкопите, направени при добива на
варовик в античността. При проверката управителят на жалбоподателя заявил, че
пътят е вътрешнокариерен, посочвайки репер, отделящ кариерата от останалите
участъци в местността. Поддържа се, че при това фактическо положение е бил
нарушено определено разпореждане на решението на МС за предоставянето на
концесия. Липсвал и договор за периодичен мониторинг, при което липсвало и
доказателство за изпълнение на концесионните задължения във връзка с опазването
на културното наследство. Именно тези обстоятелства според ответника са довели
до разпоредения от него правен резултат, който е дължим предвид поетите от дружеството
концесионни задължения.
След производството пред касационната
инстанция ПП на ответния АО актуализира доводите си в следния смисъл. Споделя
съображението на ВАС, че дори да се допусне, че издадените предписания са извън
обхвата на контрола по концесионниядоговор, т. е. не са основани на чл.15,
ал.2, т.5 от ЗКН, то инспекторът е разполагал с контролно правомощие по чл.15,
ал.3 от ЗКН. Поради което оспорените ПАМ не са нищожни.
Възразява по съображенията на защитата на
жалбоподателя, основани на невлязлото в сила решение по АД № 281/2019г., водено
между същите страни. Посочва, че ПАМ е издадена, за да се предотвратят вредни
последици за археологическия обект. Счита, че представеният договор за
мониторинг на концесията от археолог, сключен след издадената ПАМ е
показателен, че преди издаването на оспореното Разпореждане такъв не е бил
сключен в противоречие на т.5.2.8 от Решение на МС за предоставяне на
концесията.
Акцентира на обстоятелството, че от
представения пред ВАС Протокол от 29.10.2019г. за археологически мониторинг /по
договор с РИМ, сключен на 21.08.2019г./ е видно, че комисията е констатирала в
южния край, в границите на концесията множество археологически структури - 10 антични ниши, оформени в скалата. Изключената
от концесията част от архитектурния обект „Антична каменна кариера” всъщност е територията,
която е най-наситената с археологически структури, но това не означава, че само там има такива.
В заключение ПП на ответника изтъква, че
видно от естеството на ПАМ за жалбоподателя не би трябвало да има пречка да ги
изпълни, т.к. те са част от поети вече от него концесионни задължения. Първите
две мерки целят предотвратяване на нарушения по ЗКН, а третата с цел
преустановяване на нарушението на концесионния договор, в частта на поетото
задължение за осигуряване на периодичен мониторинг на територията на добивните
работи на концесията от археолог. Безспорно е, че такъв договор не е сключен от
подписване на договора за концесия на 16.11.2011г. и към момента на проверката
през м. април 2019г.
По тези съображения моли съда да остави
жалбата без уважение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на хонорара на адвоката.
Оспорването е направено от лице с правен
интерес, което е адресат на приложените принудителни административни мерки. В
законово установения преклузивен срок, т.к. Разпореждането е връчено на 30.04.2019г.,
а жалбата е депозирана на 13.05.2020г. Насочено е против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Осъществено е пред родово и
местно компетентния съд. Предвид посоченото, оспорването е процесуално
допустимо.
Междувременно по делото е постъпило Решение
от 27.05.2019г. на министъра на културата, действащ като горестоящ орган по
чл.97 от АПК, с което процесните мерки са приети за целесъобразни, т.к.
въпросът за тяхната законосъобразност е в правомощията на съда, съгласно чл.129
от АПК. С оглед по-ранното приключване на същото производство не се е наложило
спиране на това пред съда.
Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА
при следните съображения по фактите и правото:
По делото са приети като писмени
доказателства документите, приложени в з.к. към жалбата. От страна на АО по
делото е представено заверено копие от административната
преписка. По реда на чл.193 от ГПК е оспорена верността на КП с вх. №
450092/11.04.2019г., като доказателствената тежест е указана върху
жалбоподателя.
На практика нови доказателства, приобщени в
настоящото производство са представените пред ВАС от касатора/понастоящем
ответник жалба/ Договор от 21.08.2019г. за мониторинг/вж. л.66 от папка АД №
12368/2019г. на ВАС/ и Протокол от
29.10.2019г. за археологически мониторинг/вж. л.84 и сл. в същата папка на делото/.
Последният не се оспорва по отношение неговата вярност.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото писмени доказателства, съдът намери за установено
следното от фактическа страна:
1. Не е спорно, а и от представената на съда
преписка се установява, че жалбоподателя е страна по концесионен договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5
от ЗПБ – строителни материали – варовици от находище "Самоводене",
участък "Запад" в землището на село Самоводене, сключен на 16.11.2011
г. с МС на Р. България. Според чл. 9, ал. 2, т. 9 от договора концесионерът е
задължен при откриване на минерални, исторически или археологически находки,
които имат признаци на културни ценности, да спре временно работата и да
уведоми незабавно, но не по-късно от 7 дневен срок, министъра на икономиката,
енергетиката и туризма и министъра на културата. В т. 16 от с.р. на Договора е
записано задължението на концесионера да спазва изискванията на ЗКН и да
осигури периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог от
регионалния исторически музей. Площта на концесията е определена според схема
за концесионната площ на запасите, приложена и неразделна част от концесионния
договор /л. 21 от делото/.
2. Според писмо на НИПКЩ от 28.09.2005 г.,
96, 6 дка от римски каменоломни попадат в границите на находище
"Самоводене - запад" /парцел 512/, като към този момент по-голямата
част от площта е унищожена при предишни добивни дейности, като в западната част
от парцела се намира сектор с полуготови архитектурни детайли с приблизителна
площ от 2, 6 дка, като границите на този участък били нанесени от ръководителя
на РИМ /регионалния исторически музей/ Велико Търново. Посочено е, че НИПК не
възразява да се предостави концесията на жалбоподателя при спазване на изрично
посочени изисквания – специализирано заснемане на запазената част от културното
наследство, запазената част от каменоломните в западния участък от исканата
концесионна площ да се запази в автентичен вид, като територията се изключи от
площта, предвидена за добивни дейности, и в непосредствена близост до тази площ
да се забранят взривни и други дейности, които могат да предизвикат разрушаване
на паметник на културата.
3. От решението за откриване на процедура за
предоставяне на концесия № 366 от 30.05.2011 г. на МС е видно, че
предоставената концесионна площ е с размер от 434 595 кв. м. при граници с
координати на граничните точки от № на координатна система 1970 г., описани
подробно в приложение 2 към решението, представляващо координатен регистър на
граничните точки на концесионната площ на находището /л. 86 от делото/. В
решението са посочени същите условия, идентични с посочените по-горе задължения
на концесионера.
4. Не е спорно, че в землището на селото е
регистриран по надлежния ред в АИС "Археологическа карта на България"
под № 0720055 обект "Антична каменна кариера" в землището на с.
Самоводене, който е с площ от 35 дка, с голяма концентрация на находки, като според
отразения в регистрационната карта на обекта статут в резултат на дейността на
кариерата, намираща се в северна посока, е унищожена голяма част от античната
кариера, тя е компрометирана от съвременни намеси и при експлоатацията на
съвременната кариера са нанесени щети върху античния и предшественик, като е
констатирано на 3.03.2019 г. заравняване на част от могилообразните възвишения
и изграждането на път в рамките на античната кариера. Впрочем в
регистрационната карта на обекта липсват точни координатни данни за местонахождението
и точното разположение на посоченото културно наследство като няма и данни за
създадена специализирана карта по чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗКН.
5. По преписката е представена докладна
записка на археолог в отдел "Археология" на РИМ – Велико Търново /л.
67/ от която е видно, че директора на РИМ е уведомен, че на 3.3.2019 г. този
археолог е посетил античната каменна кариера в местността "Курниците"
в землището на с. Самоводене и частично в землището на с. Хотница. Посочено е,
че в непосредствена близост се намира съвременна кариера за добив на инертни
материали, като с оглед близостта и е възможно нерегламентирани изкопни
дейности в археологическия обект. Приложена е топографска карта без наложени
координатни точки, сателитна снимка и други снимки.
6. От приложения по преписката констативен
протокол /л. 53 от делото / се установява, че ответникът и друг инспектор в ГД
"ИОКН" при министерството на културата въз основа на заповед № РД
09-328/11.05.2018 г. на министъра на културата /л. 64 от делото/ са извършили
проверка по документи и на място на обект "Антична каменна кариера",
представляващ НКЦ в землището на село Самоводене, като при огледа на място е
констатирано следното, а именно: обектът се намира на около 2890 м. западно от
с. Самоводене в местността "Курниците", а северно от него е
съвременната каменна кариера, чието разработване е допринесло за унищожаването
на част от културното наследство. На територията на НКЦ са запазени
многообразни насипи в неправилни форми, образувани от отпадъците при добива на
варовика, а на места са запазени масивни каменни блокове, останали на място при
изоставяне на кариерата. Установено е при огледа, че през по-голямата част от
територията на античния обект е прекаран поземлен път, при което са прокопани
пет от могилообразните насипи и съответно са засипани изкопите, направени при
добива на варовика в античността. Констатирано е присъствието на управителя на
концесионера, който е дал обяснения, че притежава документи за концесията и за
работата на съответната площ и е показал бетонен репер за границата между
археологичния обект и територията на концесията, като съобразно тази маркировка
пътят е вътрешнокариерен, направен от него през 2018 г. При последвалата среща
концесионният договор не е бил показан на инспекторите с довод за
конфиденциалност. Направена е справка в ТР, като е установено, че лицето Й. е
съдружник и управител на концесионера. Констатациите на инспекторите са три,
като първата е, че концесионерът е прокарала поземлен път на част от
територията на НКЦ; при прокарването му частично или изцяло са унищожени пет от
могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и обработката на
варовика в античността, като при тази дейност са засипани изкопи от добива на
камъка през римската епоха; на проверяващите
не са били представени концесионни документи, за да се установи дали има
извършено нарушение по ЗКН, с което е нарушен чл. 5, 2, 8 от решението на МС за
предоставянето на концесия за добива на подземни богаства.
Въз основа на посочения протокол е издадено и
разпореждането, представляващо налагане на принудителни административни мерки,
които са предмет на настоящото дело.
7. Безспорно се установява от представените
писмени доказателства, сътавени след
издаванена оспореното Разпореждане, че
от сключване на договора за концесия през 2011г. до извършване на проверката договор за мониторинг на концесионната
територия от археолог не е бил сключен.
Такъв не е представен при проверката и видно от доказателството на л.66 е
подписан на 21.08.2019г. с археолог от РИМ-ВТ. Несъмнено е също видно от
Решението на МС от 30.05.2011г. за предоставяне на концесия/т.5.2.8./ и от
чл.9, ал.2, т. 16 от самия концесионене договор, че концесионерът е поел
задължение да спазва ЗКН и да осигури периодичен мониторинг на територията на
добивните работи от археолог от РИМ. На
практика с това си действие концесионерът е изпълнил третата от ПАМ, наложени с
процесното Разпореждане - да сключи
договор за мониторинг.
8. Видно е от Протокол от 29.10.2019г. за
археологически мониторинг, макар и създаден след издаванена процесното
Разпореждане, че на практика именно на
треторията на концесията, а не в изключените от същата 2,6 дка, посочени на
Схемата ан концесията, има установени множество археологически структури.
9. От Протокол от 18.06.2019г., съставен от
Комисия, назначена от министъра на културата за извършена проверка на основание
чл.160, ал.3 от ЗКН, явяваща се последваща за обекта „Антична каменна кариера”
е видно, че е застрашена част от античната кариера, останала върху концесионната
територия. Обстоятелство, което налага да се свика комисия за определяне на граници и режими на ползване на археологическия обект
по реда на ЗКН. Което на свой ред означава, че на практика се признава факт,
неизгоден за страната ответник, че към момента на издаване на ПАМ тези
обстоятелства не са били изяснени и архитектурния обект макар да е имал статут и
площ от около 35 дка не е бил с ясно определени граници и режим на ползване.
Според данните от проверката от 17.06.2019 г./представени
с доклада на МК/, е налице разминаване
между северната граница на археологическия обект по скицата към Писмо №
6968/ 28.09.2005 г. на НИПК /допираща плътно до асфалтовия път/ и тази на обекта, изключен от концесионната
площ, от там и ситуирането на археологическия обект на терена. Пак там е
посочено, че съгласно НИПК към 30.04.2019г. за НКЦ не са определени режими/териториален обхват и предписания/ за опазване
по реда на ЗКН.
При тези установявания по фактите съдът
направи следните изводи от правна страна:
Съдът прецени направените в жалбата
оплаквания и доводите на страните. Извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1, във връзка с чл. 146
от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен
ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт. При
тази проверка съдът, прие следното от
правна страна:
По въпроса за валидността на процесното Разпореждане е налице произнасяне на ВАС с
Решение по АД № 12368/2019г. Доколкото последващия
касационен състав не обвързан от указанията на първия, то настоящият състав ще
изложи собствени мотиви по въпроса.
Видно от съобразителната част на оспорения
акт, същият е издаден на основание чл.192, ал.1, т.2, б“а“, ал.2 и ал.4 от ЗКН,
във връзка с чл.71, ал.1, т.т. 1, 2 и 4 от ЗКН. Тези
правни основания кореспондират с приложените по преписката доказателства, които
сочат, че регионален инспектор – служител в ГД „Инспекторат по опазване на
културното наследство“ при МК е действал в изпълнение на правомощия, дадени му с нормата
на чл.15, ал.2, т.5 от ЗКН. Според която инспекторите в посочения Инспекторат на МК осъществяват контрол за
спазване изискванията на ЗКН и на издадените въз основа на него актове, свързани
с изпълнение на концесионните договори. В тази връзка съдът
счита, че възражението на жалбоподателя, че археологическият обект е изключен
от концесионната територия за неотносимо и
неоснователно. Действително има изключена площ от концесионната територия и
това са 2,6дка с най-гъсто установени археологически обекти. Но това не
означава, че такива има само там. На практика Антична каменна кариера
Самоводене запад/частично землището на с. Хотница/ е регистрирана в АИС АКБ с
площ от 35 дка и върху нея е територията на съвременната концесия.
Поради което както показват и резултатите от проведения след издаване на ПАМ
археологически мониторинг на територията на концесията, в нейните граници и
южна част са установени множество археологически обекти. Обстоятелството,
че поради бездействие на отговорните институции и това на концесионера до този
момент същите не са били открити, а Античната каменна кариера е без установени
граници и режими на ползване е неотносим към въпроса
за материалната компетентност на АО. Установените впоследствие факти, отразени
в Протокола за мониторинг на концесионната територия на основание чл.142, ал.2 от АПК следва да
бъдат взети предвид от съда при преценка валидността на акта. От собственото си
бездействие концесионерът не може да черпи права. Предположения, че върху
територията има и други архитектурни паметници е житейски логично и не е
необходимо наличието на специални знания. Този въпрос е подлежал на изясняване
именно с архелогичен мониторинг, какъвто концесионера
за 8 години си е спестил. Съдът счита,
че ПАМ са издадени именно по повод контрол върху изпълнението на задълженията
на концесионера по ЗКН, поети с концесионния договор. Тук е мястото да отбележим, че всъщност
контролът по изпълнението на концесионния договор по отношение на
археологическото наследство се явява функция на двете министерства, това на
културата и това на енергетиката, които следва да работят съвместно, а всяко
има правомощия с оглед своята експертиза. Проверката е реализирана след сигнал
на ръководителя на музейната институция във В. Търново, която съгл. чл.11, ал.1
от ЗКН е част от националната система за
опазване на културното наследство. В заключение съдът счита, че
административният орган е действал в рамките на правомощията си, предвидени в
посочената правна норма и поради това, не е налице отменително основание по
чл.146, т.1 от АПК.
Оспореното разпореждане е постановена в писмена
форма и съдържа необходимите реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка, но само относно тази по т.3-та от
Разпореждането, свързана с договора за мониторинг. На практика само в тази част
от Разпореждането има изложение на фактически освен правни основания за издаването й. Посочено е
само едно нарушение – по чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН, а са наложени три ПАМ, поради
което двете от тях се явяват необосновани. Липсата на мотиви по отношение на
тази част от Разпореждането е самостоятелно основание на отмяна на акта в тази
му част по чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящата инстанция счита, че са допуснати съществени
процесуални нарушения от страна на административния орган при събиране на
доказателствата и необсъждане на възраженията на страната при издаване на процесното Разпореждане в частта му по т. 1 и т.2. Със
същите е предписано на дружеството да уведомява своевременно компетентните
държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за
защитени територии, както и при опасност от разрушаване и увреждане на културни
ценности, а при откриване на минерални, исторически или археологични находки,
които имат признаци на културни ценности, да спре временно работа и да уведоми
незабавно, но не по-късно от 7 дневен срок министъра на културата. Преписката не съдържа доказателства за площта и границите
на проверявания археологически обект „Антична каменна кариера” в с. Самоводене.
Нито за служебно събрани данни за концесията то публичен регистър. Нито за
открити археологически обекти на
концесионната територия към този
момент, които да породят необходимостта
от такива предписания, ако концесионера не е изпълнил тези си задължения по КД.
Поради това защитата на концесионера е
затруднена, защото през цялото време тя се връща към изключената от концесията
площ от 2,6дка. Няма яснота и действително към този момент тези две предписания
са практически неизпълними. Освен това, съдът намира, че без изпълнението на
третото предписание за сключване на договор за мониторинг те са безпредметни.
Защитата на жалбоподателя изтъква, че по
преписката няма данни проверяваният обект да е обявен и деклариран като недвижима
културна ценност, за нейното регистриране, статут и параметри. Всъщност съдът
установи, че това твърдение е вярно, но само отчасти. Статут на недвижима
културна ценност „Античната кариера“ има и то още по предходен закон. Според
официално писмо на Националния институт за паметниците на културата става
въпрос за археологически паметник на културата със съвременно название
„Каменоломни на Никополис ад Иструм“,
обявен за такъв с акт, публикуван в ДВ бр.78/1968г. и попадащ в територията на
находище „Самоводене – запад/кариера Хотница/“. Според становището на н.с. И.Ц.към
2005г./л.112/ става въпрос за НПК, регистриран под № 113 в посочения ДВ,
защитен по чл.5 от Закона за паметниците на културата и музеите/отм./. Намираща
се понастоящем в землището на с. Самоводене територия на античната кариера е
била известна тогава като „кариера Хотница“, т.к. на практика е разположена на
по-голяма територия/около 35 дка/ и обхваща части и от двете землища на селата,
които са непосредствени съседи.
Категорично обаче не е ясно/при постановяване
на процесното Разпореждане на 12.04.2019г., съгласно чл.142, ал.1 от АПК/ как точно се позиционира античната кариера като площ спрямо територията на
концесията, нейните реални граници и режим. На практика в писмените доказателства,
представени пред ВАС се съдържат извънсъдебни признания на факта, че съгласно
НИПК към 30.04.2019г. за НКЦ не са определени режими/териториален обхват и
предписания/ за опазване по реда на ЗКН. Следователно оспореният ИАА е издаден
без да са изяснени относими към случая факти, в
частта касаеща ПАМ по т.1 и т.2 от Разпореждането. В
Протокол от археологичен мониторинг на антична кариера от 29.10.2019г. е видно, че тепърва ще се
определят границите и режима на обект Антична каменан
кариера. Това означава, че тези факти не са били изяснени и подкрепени с доказателсва, което говори за незаконосъобразност на
Разпореждането, в частта му по т.1 и т.2. Налице са съществени процесуални
нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата, отменително
основание по чл.146, т.3 от АПК, отнасящо се към ПАМ по т.1 и т.2 от процесното Разпореждане, свързани със задълженията за
уведомяване и спиране на добива при откриване на археологически находки на
концесионната територия.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са сочените от
компетентния адм.орган релевантни юридически факти, изложени като
мотиви в акта и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В тази връзка съдът прие следното:
В събраните по делото доказателства не са
налице такива, които да установяват, че към момента на проверката и издаване на
процесното разпореждане на концесионната територия са
били разкрити археологически находки, а концесионерът не е уведомил съответните
компетентни органи и/или не спрял добивните дейности
с цел да запази същите находки. Ако тези обстоятелства биха били доказани към
момента на издаване на Разпореждането/12.04.2019г./, то биха очертали както
допуснато от концесионера нарушение по чл.71, т.1 от ЗКН и съответно
необходимостта от налагане на ПАМ с
превантивен и преустановителен характер. Този момент
във времето е релевантен за преценка на материалната законосъобразност на акта,
съгласно чл.142, ал.1 от АПК. Към този момент АО нито твърди, нито установява с
доказателства наличието на такива предпоставки, които да мотивират от
фактическа страна ПАМ, предписани в т.1 и т.2 от Разпореждането към дружеството
жалбоподател, а именно:
1. Да уведомява своевременно компетентните
държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за
защитени територии, както и при опасност от разрушаване и увреждане на културни
ценности;
2. При откриване на минерални, исторически
или археологични находки, които имат признаци на културни ценности, да спре
временно работа и да уведоми незабавно, но не по-късно от 7 дневен срок
министъра на културата;
По правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК следва
органът да установи фактите, които обосновават разпоредения
с акта резултат. Нещо, което в посочената част спрямо тези две мерки не е
доказано. Същите са постановени при неизяснена фактическа обстановка и поради
това тяхната необходимост и цел към този момент/12.04.2019г./ са необосновани.
Следва да бъдат отменени.
Не така стои въпросът с предписанието по т. 3
от оспореното Разпореждане. Същото
постановява дружеството да спазва
изискванията на ЗКН и да сключи договор за периодичен мониторинг на територията
на добивните работи от археолог от регионалния
исторически музей град Велико Търново. Предпоставките за издаване на това
предписание са безспорно доказани. При проверката представляващият концесионера
не е предоставил изисканите документи по концесията и в т.ч. Договор с археолог
за мониторинг на територията на концесията, каквито задължения има съгласно
чл.9, ал.2, т.16 от Договора за концесия, където е записано задължението на
концесионера да спазва изискванията на ЗКН и да осигури периодичен мониторинг
на територията на добивните работи от археолог от
регионалния исторически музей. Това е констатация за отрицателен факт и същата
не бе опровергана от жалбоподателя в хода на съдебното дирене. Напротив
установи се безспорно, че Договор за мониторинг е сключен на 21.08.2019г., т.е.
след проверката и на практика в изпълнение на това предписание, тази мярка. В
тази връзка виж л.66 от приложенията към отговора на КЖ. С това нарушението по
чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН, представляващо и неизпълнение на задължение по ДК е доказано,
което означава наличие на предпоставки за издаване на тази ПАМ, задължаваща
дружеството в опр. срок да сключи Договор за
мониторинг на територията. Необходимостта от тази мярка и нейната навременност
се подкрепят косвено от резултатите от самия мониторинг на археолога, които
установяват археологически обекти на територията на концесията и необходимостта
от тяхното проучване и запазване. Поради което съдът не сподели възражението на
ПП на жалбоподателя, че непредставянето на концесионни документи, които са общодостъпни
от публичен регистър, не е основание за наложената ПАМ. Да съществува публичен
регистър на концесионните договори, който АО може служебно да намери
информация, но не така стои въпросът с договора за мониторинг. Да безспорно
същият е задължение, поето от дружеството с концесионния договор. Но това не
означава, че органите на МК не могат да упражнят контрол върху изпълнението на
договора за концесия. Напротив с оглед необходимостта от специализирани научни
и експертни знания тази дейност е възложена на Инспектората по опазване на
културното наследство при МК. В този ред на мисли дружеството именно като
концесионер е адресат на задължението по чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН. Самият
жалбоподател не отрича, че в Договора за концесия от 16.11.2011г. има задълженията на концесионера, свързани с
опазване на открити исторически или археологически находки. Но такива
обстоятелства в концесионната територия според него няма установени при
издаване на разпореждането. В случая обаче ПАМ е основана на констатацията, че
концесионера не е сключил договор за мониторинг. Щом не е изпълнил това си
задължение и не съдейства на контролните органи на ИОКН, то е налице
необходимост да се приложи властнически метод на регулиране на отношенията.
Което впрочем е сторено с процесното Разпореждане с
ПАМ по т.3 от същото. Безспорно установените факти са получили своята адекватна
правна квалификация в нормата на чл.192, ал.1, т.2, б „а”, ал.2 и ал.4 от ЗКН,
във вр. с чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН. Необходимостта от
тази мярка съдът намира за безспорна, предвид установените резултати от
прегледа на територията от археолог от РИМ. Налице са археологически ценности,
които са в риск, налице е и неяснота относно площта на находките и
разположението им спрямо концесионната територия. Установяването на тези
обстоятелства е в обществен интерес, макар да ограничава правната сфера на
концесионера. По изложените съображения съдът намери, че ПАМ по т.3 от
оспореното Разпореждане, нареждаща да се сключи договор за мониторинг и такъв
да се осъществи е мярка, съответна на приложимия материален закон и неговата
цел за опазване на културното и историческо наследство на България. В тази част
Разпореждането като материално законосъобразно следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът прие, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и съответен на ЗКН и неговата цел, но само в частта по отношение на ПАМ
по т.3 от Разпореждане с изх. № 45-00-92/12.04.2019г. В останалата си част
Разпореждането е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно
приложение на материалния закон. Следва да бъде отменено. Жалбатав
тази част е основателна.
При този изход на делото разноски се следват на всяка
от страните съразмерно на уважената част от жалбата и при съобразяване на
чл.226, ал.3 от АПК. Съдът не уважи възражението за прекомерност на АВ, предвид
фактическата и правна сложност на делото и реалните процесуални усилия на
адвоката. Поради това на ответника се следват разноски за всички инстанции в
размер на 100,00лв./от общо 300 за вс. инстанции/, а
на жалбоподателя - 2/3 от общо 650лв.
или 433,00лв.
Воден
от посочените мотиви, на основание чл.
172, ал.2, предложение второ от АПК, настоящият състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
с., издадено от регионален инспектор в ГД ”Инспекторат за
опазване на културното саледство” при Министерство на
културата”, В ЧАСТТА от същото, в която е разпоредено
на дружеството "Стрела - 92"
ООД с еик - Велико Търново следното: 1. Да уведомява
своевременно компетентните държавни органи за всяко обстоятелство, което може
да създаде опасност за защитени територии, както и при опасност от разрушаване
и увреждане на културни ценности; 2. При откриване на минерални, исторически
или археологични находки, които имат признаци на културни ценности, да спре
временно работа и да уведоми незабавно, но не по-късно от 7 дневен срок
министъра на културата.
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалба на дружеството "Стрела - 92" ООД с еик, в останалата част, насочена срещу ПАМ по т.3 от Разпореждане с изх. №
45-00-92/12.04.2019г. на инспектор в ГД ”ИОКН” при МК, с която на дружеството е
предписано да спазва изискванията на ЗКН и да сключи договор за периодичен
мониторинг на територията на добивните работи от
археолог от регионалния исторически музей град Велико Търново.
ОСЪЖДА Министерство
на културата на "Стрела – 92" ООД – гр. Велико Търново, еик, разноски по делото в размер на 433,00лв./четиристотин тридесет и три лева/.
ОСЪЖДА търговско
дружество "Стрела - 92" ООД с еик, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
представлявано от Й. С.Й. да заплати на Министерство на културата на Република
България разноски по селото в размер на 100,00лв./сто лева/..
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Решението да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: