РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №10052/14.04.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника М. И. Д., ЕГН
**********, от с. **************, срещу разпореждане от 07.02.2022 г. по
изпълнително дело №20178240400769 по описа на ************* по
регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на
същото. Твърди се, че в продължение на повече от две години от взискателя
не е поискано извършване на изпълнителни действия, делото е прекратено
поради настъпила перемпция на 29.08.2019 г. Иска се и присъждане на
разноски.
Ответната страна по жалбата - взискателят Община Родопи чрез
юрисконсулт К. излага съображения за неоснователност на жалбата, като се
иска да се остави без уважение и на страната да се присъдят разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително
действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че
жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени
съображения.
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока
по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния
изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.
№2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на
това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Според цитираното
тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
Настоящата инстанция намира, че такива действия са извършвани
регулярно по изпълнителното дело.
Изпълнителното производство е образувано на 07.03.2017 г. с
разпореждане на ************по молба на Община Родопи с приложен АУЗД
№192/25.07.2016 г. срещу М.Д.. С молбата взискателят възлага на ЧСИ
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагане на запор на
притежаваните от длъжника МПС, банкови сметки и изискване на справки за
имуществото на длъжника.
С разпореждането /л.1 от изпълнителното дело/ ЧСИ е образувал
изпълнителното дело, разпоредил е изпращане на уведомления по ДОПК,
ПДИ на длъжниците. Същевременно е изискана и информация за
имуществото на длъжника и банкови сметки.
На 06.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „********** и
е наложен запор върху налична банкова сметка на длъжника.
На същата дата е изпратено и запорно съобщение до работодателя
„*********“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Д.
ПДИ е връчена на 12.06.2017 г. от майката на длъжника Р. Д.
С разпореждане от 14.08.2017 г. на ЧСИ е присъединена държавата
като взискател за посочените в удостоверение (л.32 и сл. от изпълнителното
дело) суми.
Наложен е запор върху дружествените дялове на Д. от капитала на
„********** на 29.08.2017 г., за което длъжникът е уведомен с призовка за
принудително изпълнение, връчена му на 12.09.2017 г. (л.47 ИД) чрез лицето,
с което съжителства.
На 20.12.2017 г. е постъпила молба от длъжника с приложено
съобщение, че дължи сумата от 922.11 лв., като е заплатил данък за 2011 г. за
едно превозно средство – лек автомобил „Опел Вектра“ данъчни задължения
в размер на 28.39 лв. и за лек автомобил „Мерцедес 308“ за 2014 г. данъчни
задължения в размер на 6.68 лв. Препис от молбата и доказателствата са
изпратени за становище на взискателя, но такова не е изразено.
2
С молба от 19.03.2019 г. (л.60 ИД) от взискателя е поискано
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и предприемане
на действия по продажба на имущество на длъжника.
По искане на ЧСИ за актуализиране информацията за дължимите
суми, на 10.04.2019 г. е постъпила информация, като се признава плащане на
посочените суми от длъжника на 20.12.2017 г.
На 31.12.2019 г. е наложен запор на дружествените дялове,
притежавани от длъжника в „*********“ ООД. Призовката за принудително
изпълнение е получена от длъжника лично на 03.01.2020 г. (неправилно
посочено като 2019 г. – л.70 ИД).
Наложен е и запор на дружествените дялове, притежавани от
„***********“ ЕООД и „**********“ ООД на 29.12.2021 г. ППИ, с които
длъжникът е уведомен за наложените запори, е връчена на длъжника лично
на 25.01.2022 г. (известие на л.90 ИД).
На 31.01.2022 г. е направено искане от длъжника за прекратяване
на производството, което с атакуваното разпореждане е оставено без
уважение. За постановения акт длъжникът е уведомен на 17.02.2022 г., като в
срок е депозирал жалба срещу разпореждането на ЧСИ.
Съдът намира, че възраженията в жалбата следва да бъдат
оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява,
че взискателят е делегирал правата си на ЧСИ, но същевременно е направено
искане за предприемане на принудителни действия – изнасяне на публична
продан на вещи на длъжника. Запорирани са били сметки, както и
дружествени дялове. Конституирана е страна - нов взискател, извършвани са
плащания. Всяко плащане от длъжника по делото прекъсва самостоятелно
теченето на давността и затова не се налага отправяне на искане от
взискателя.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното
положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г.
Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на
Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на
процесуалните срокове. Дори и без спиране на давността в посочения период
обаче не е изтекъл двугодишния давностен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По изпълнителното дело са предприемани редовно действия. Твърденията на
жалбоподателя са неоснователни, тъй като всички гореописани изпълнителни
действия са инициирани от взискателя и/или ЧСИ в съответствие с
3
делегираните му права по чл.18 ЗЧСИ, което е достатъчно основание да се
достигне до извод, че не е изтекъл законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е
взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е
налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че
давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на
института на т.нар. „перемпция“. Според разясненията в т. 10 от ТР
№2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак
според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността
действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се
разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на
съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са предприемани,
както бе описано подробно по-горе. Липсват основания да се приеме, че
взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане
висящността на изпълнителния процес в продължение на две години.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно, поради
което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Разноски са поискани от ответната страна – за юрисконсултско
възнаграждение, като в съответствие с чл. 78, ал.8 от ГПК, с оглед резултата,
следва да се присъдят на ответника по жалбата в размер на 200 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №10052/14.04.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника М. И. Д., ЕГН
**********, от с. ***********, срещу разпореждане от 07.02.2022 г. по
изпълнително дело №20178240400769 по описа на ************* по
регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното дело.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, от с. *************, да
4
заплати на Община Родопи с адрес за призоваване ***********,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5