Решение по дело №2020/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на зам.-кмета „Обществен ред и сигурност“ на община Пловдив срещу решение № 939 от 03.07.2024 г., постановено по АНД № 2220 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменено наказателно постановление № 644 от 21.08.2023 г. на зам.-кмета „Обществен ред и сигурност“ на община Пловдив, с което на „Ривиера 982“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. П. А., на основание чл.48 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева за нарушение на чл.11, т.1 от същата наредба.

Според касатора решението е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на районния съд като правилно. Претендира разноски за настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за правилност на първоинстанционното решение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел, че актосъставителят и наказващият орган не са съобразили наличната документация, касаеща учреденото право на строеж на наемателя на процесния недвижим имот „Мони МГ“ ООД, и неправилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на „Ривиера 982“ ООД за неизпълнение на изискването на чл.11 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза районният съд е приел, че договорът от 13.07.2011 г. между община Пловдив и „Мони МГ“ ООД за учредяване на възмездно, безсрочно право на пристрояване върху недвижим имот частна общинска собственост е сключен въз основа на съгласувания от главния архитект на район „Тракия“ на 01.04.2011 г. идеен инвестиционен проект, което според този съд означавало, че обемът на правото на строеж се основава именно на съгласувания идеен проект, който съдържа графично и текстово масите за открито сервиране и седящите места в тях, като местата за ползване на открито за ресторанта са 174, а на коктейл-бара – 185. Тъй като идейният проект е бил съгласуван без забележки и корекции от главния архитект, районният съд е приел, че одобряващият орган е изразил съгласие с всички елементи на проектното предложение, включително и с местата за ползване на открито в двора на процесния недвижим имот. В този смисъл районният съд е приел, че местата за открито ползване в двора, обхващащи площта пред пристройката с учредено право на строеж са били необходими за функционирането на обекта съобразно неговото предназначение. Съответно след като мястото, където са разположени процесните маси на открито, ведно със седящите към тях места, представляващо общинска собственост, е част от имота, за който е учредено право на строеж, и това място е в пълно съответствие с идейния проект, то дружеството-жалбоподател е имало правото да ги ползва без да се налага издаването на допълнително разрешение за ползване на общинското място и схема за разполагане на маси за открито сервиране. Съответно според районният съд не е осъществено нарушение на чл.11, ал.1 от наредбата.

Решението е неправилно.

Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин, но тези доказателства са неправилно преценени и въз основа на тях първостепенният съд е направил необосновани и неправилни изводи, а цитираната практика е остаряла и изоставена, изцяло неотносима към казуса.

Основателно е възражението на касатора, че събраните по делото документи касаят друго търговско дружество „Мони МГ“ ООД, което е наемодател на „Ривиера 982“ ООД, поради което тези документи са изцяло неотносими писмени доказателства, които първостепенният съд е следвало да не приема, да игнорира и да не обсъжда при постановяване на решението си. Обжалваното решение е мотивирано изцяло въз основа на тези неотносими доказателства, като за един съществен факт – имало ли е през 2011 г. одобрена от главния архитект на района схема за поставяне на маси на открито, издадена в полза на „Мони МГ“ ООД – липсват категорични доказателства, тъй като която и да е част от инвестиционния проект не може да замести схемата по чл.56, ал.2 ЗУТ (включително в редакцията към 2010 г.) и чл.11 от наредбата на общината, и по отношение на този факт първостепенният съд е направил предположение. Допуснатото съдопроизводствено нарушение е съществено, защото съдебното решение не може да почива на предположения. За съда недоказаният факт е несъществуващ факт.

В този смисъл неотносимо към спора се явява и заключението на вещото лице. Макар районният съд да е задължен да изпълни указанията на касационната инстанция, именно районният съд е „господар на процеса“ в първата съдебна инстанция и той следва да определи относимите и допустими към спора въпроси към вещото лице, което в случая не е направено.

От правно значение за настоящия казус е единствено фактът, че „Ривиера 982“ ООД не притежава схема за поставяне на маси на открито, защото представената такава е част от инвестиционен проект с възложител друго търговско дружество, изработен във връзка с издаване през 2011 г. на разрешение за строеж на пристройка към съществуваща сграда, а не във връзка с разполагане на маси на открито през 2023 г. Касае се за две съвършено различни процедури, които по никакъв начин не са свързани помежду си, най-малкото защото заявител на разрешението за поставяне на маси за открито сервиране през 2023 г. е следвало да бъде „Ривиера 982“ ООД. Дори да се приеме, че през 2011 г. е имало одобрена схема от главния архитект на района, на първо място, тази схема има определен период на валидност и, на второ място, схемата се издава за конкретен заявител, като нито законът (чл.56 и сл. от ЗУТ), нито наредбата на общината предвиждат възможност правата, произтичащи от одобрена схема за поставяне на маси за открито сервиране, да могат да се прехвърлят на трети лица. В този смисъл административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ривиера 982“ ООД се явява безспорно доказано – на 20.06.2023 г. „Ривиера 982“ ООД, стопанисващо ресторант „Ривиера“, е поставило 30 броя маси на открито без да има одобрена схема от главния архитект на район „Тракия“ след положително решение на РЕСУТ и с това е изпълнило всички съставомерни белези на нарушението по чл.11, ал.1 от наредбата. Безспорно е доказан също извършителят на нарушението. Правилно е приложена санкционната норма на чл.48 от наредбата, а имуществената санкция е наложена в минималния предвиден размер от 100 лева при съобразяване на критериите по чл.27 ЗАНН, като не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Следователно наказателното постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.

Представеното с молба от 19.11.2024 г. съдебно решение на ВАС няма правно значение за настоящия спор и няма да бъде коментирано.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде о­тменено като неправилно и вместо следва да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на община Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 939 от 03.07.2024 г., постановено по АНД № 2220 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 644 от 21.08.2023 г. на зам.-кмета „Обществен ред и сигурност“ на община Пловдив, с което на „Ривиера 982“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. П. А., на основание чл.48 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.11, т.1 от същата наредба.

ОСЪЖДА „Ривиера 982“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. П. А., да заплати на община Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.