Р Е Ш
Е Н И Е
София, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на втори
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7330/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Т.В.В., ЕГН **********, чрез адв. Р.М.,
съдебен адрес:*** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:*** с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 50 000 лв. – частичен иск за сумата
100 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне – 14.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2017 г.
около 07:30 ч. в гр. Хасково, ищцата Т.В. се движела като пешеходец по
локалното платно на бул. Васил Левски, в посока от бл. 30 към бл. 34, когато до
бл. 34 била ударена от лек автомобил марка „Дачия“,
модел „Логан“ с peг. № ******,
управляван от З.С.В.. При удара тя пострадала, като е получила счупване на лявата срамна кост на таза. Претърпяла е оперативна
интервенция.
За настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за
ПТП е пострадали лица № 50 / 14.06.2017 г. от ОД на МВР, РУ-Хасково.
За автомобила причинил ПТП ищцата твърди, че е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника с
полица № BG/22/117000301289, валидна от 17.01.2017 г. до 17.01.2018 г.
Във връзка със станалото В. заявява, че е отправила
покана до застрахователя с искане, прието от ответника на 07.07.2017 г., да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение, като с писмо, изх. № 336/ 08.01.2018 г. ответникът
я уведомил, че не може да се ангажира с изплащането на обезщетение.
В тази връзка е предявила
настоящия иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер исковата сума, ведно със законните последици - лихва, считано от датата
на увреждането
до окончателното изплащане на сумата
и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представила е и е
ангажирала писмени доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване
на съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по
основание, така и по размер.
Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена
връзка на всички претендирани вреди с ПТП.
Оспорва твърдението, че в резултат на процесното
ПТП за ищцата са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер
вреди.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек
автомобил „Дачия Логан“ с peг. № ****** - З.С.В., за настъпване на вредоносния
резултат.
Навежда довод за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която в нарушение на
разпоредбата на ЗДвП е предприела пресичане на платното за движение на
необозначено за целта място и е навлязла внезапно на платното за движение.
Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за
неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва по основание и размер претендиралата законна
лихва, както и началната дата, от която същата се претендира.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 14.06.2017 г. около
07:30 ч. в гр. Хасково е станало ПТП, като З.С.В., водач на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“, Рeг. № ******, в локалното платно на бул. Васил Левски, до
бл. 34 ударила движещата се в посока от бл. 30 към бл. 34 ищца.
Вследствие на катастрофата
пострадала ищца получила травмени увреждания: счупване на лявата срамна кост на таза и претърпяла е оперативна
интервенция.
От доказателствата, приложени в хода на процеса, че за
станалото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица № 50 /
14.06.2017 г. от ОД на МВР, РУ-Хасково.
Образувано е ДП № 548/2017 г. по описа на РУ Хасково при
ОД на МВР, Хасково.
По делото не се
оспорва обстоятелството и съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № BG/22/117000301289, валидна от 17.01.2017 г. до
17.01.2018 г., във връзка с която по образуваната при него Щета, с писмо, изх.
№ 336/ 08.01.2018 г. ответникът е уведомил пострадалата за отказ за изплащане
на обезщетение.
От заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с останалия доказателствен материал,
се установява, че, в резултат на катастрофата, ищцата е получила следните
травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: -
Контузия на главата с разкъсно-контузна рана в
дясната челна област, - закрито счупване на преден отдел на таз в ляво – срамна
и седалищна кости, - счупване дъгите на 1-ви и 2-ри сакрални (кръстни)
прешлени, - счупване на напречния израстък
на 3-ти поясен прешлен, - счупване на тялото на 11-ти гръден прешлен без
компресия на спиналния канал.
Контузията на главата с разкъсно-контузна
рана в дясната челна област е реализирала медико-биологичния критерий разстройство на здравето, неопасно за живота.
Закритото счупване на предния отдел на таз в ляво – срамна и седалищна кости представлява
трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за повече от 30 дни. Счупването
на дъгите на 1-ви и 2-ри сакрални (кръстни) прешлени, счупването на напречния израстък
на 3-ти поясен прешлен, счупване на тялото на 11-ти
гръден прешлен без компресия на спиналния канал
заедно и поотделно също са реализирали медико-биологичния критерий трайно затруднение в движението на снагата
за повече от 30 дни.
Било е проведено лечение чрез закрито наместване
счупването на костите на таза, без вътрешна фиксация,
както и медикаментозно лечение с Фраксипарин /антикоагулант/, Медаксон
/антибиотик/, Флебодия /венотоник/,
Амизолмет /аналгетик/, Алмирал /НСПВС/, постелен режим
30 дни, ходене с помощни средства за два месеца.
За период от три месеца ищцата е търпяла болки и
страдания като за първия месец те са били с интензивен характер. Експертът е
извършил преглед на 26.08.2019г. и е установил, че Т.В.В.
е в добро общо състояние, със самостоятелна и стабилна походка. Клякане,
ставане и навеждане извършва в пълен обем. В областта на главата, в дясно челно
е налице неправилен, с дъговидна форма белег, с дължина 4 см., фин, на нивото
на кожата, даващ незначителен козметичен дефект. Гръбначен стълб с правилна
конфигурация. Таз – симетричен, липсва палпаторна
болка. Крайници – без особености. Налични са болки най-вече при стоеж в право
положение в областта ниско вляво на
таза, както и по хода на гръбначния стълб в гръдно-поясния
отдел.
По искане на ищцата и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и бяха разпитани
по делегация двама свидетели.
Свидетелката
М.М. е нейна близка приятелка
В
показанията си тя заяви, че знае за катастрофата. За първи път е видяла ищцата
в болницата, след станалото ПТП, плачела, имала шевове и превръзки по
главата. Свидетелката не може да каже
със сигурност какви травми е имала ищцата, но знае, че е имала счупване на ключицата.
В болницата е изпитвала много силни болки, това е казала на следващия ден след
катастрофата на ищцата, боляла я и главата. Първите десет дни след изписването
свидетелката е останала да се грижи за В., която близо два месеца е била на
легло и не е можел да се придвижва самостоятелно. Не е можела да се обслужва
сама, била е на памперси, по – късно са я носели на ръце до тоалетната, биели
са й инжекция в корема, свидетелката готвела, перяла, свеняла катетъра й,
грижела се за децата. След около два месеца ищцата почнала да се изправя, горе
– долу – може би към м. юли или август.
Ползвала е първоначално патерици. Чувствала се е зле от факта, че трябва
друг да се грижи за нея.
Свидетелят Севгин С.
живее с ищцата на съпружески начала. Знае за катастрофата с
нея и за първи път я е видял в болницата в града, била на легло, цялата в кръв
и рани. Не е можела да се придвижва самостоятелно, в болницата се е оплаквала
от силни болки в таза и главата. След изписването й от болницата са я прибрали
с кола на ръце и за нея са се грижели свидетелят и свидетелката М.М.. Грижите продължили около два месеца и половина –
готвели, чистели, перяли, поставяли катетър, биели й
инжекция. Този свидетел също заяви, че Т.В. се е чувствала много неудобно от
това, че някой друг е трябвало да се грижи за нея. Сега в момента е добре..
Във
връзка с механизма на ПТП съдът допусна и бяха разпитани по делегация свидетелите Т. Я.и Я.Д., чиито показания
бяха обсъдени от вещото лице – автоексперт при изготвяне
на назначената по делото съдебна – автотехническа експертиза и съдът намира, че не следва
да ги обсъжда отделно от нея.
Експертът в заключението си даде най –
вероятния механизъм на настъпване на произшествието: На 14.06.2017 г.. около
07,30 ч. л. а. марка „Дачия“, модел „Логан” се движи по северното локално платно на бул. „Васил
Левски” в град Хасково, с посока запад –
изток със скорост на движение около 30-40 км/ч или средно 35 км/ч. В същото
време на около 8 м. преди ориентира в близост до началото на уширението, срещу стъпалата предприема пресичане на
локалното платно пешеходката Т.В.. Посоката й на пресичане е отляво надясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Локалното платно е със суха
асфалтобетонна настилка, дневна светлина, добра видимост. Настъпил е удар с предна дясна част на л.а. в дясната
част на тялото на пешеходката. Вследствие на удара пешеходката е била
отхвърлена напред и е паднала на пътното платно, при което са настъпили
уврежданията на лявата срамна кост. Ударът е настъпил на около 8 м. преди
ориентира и на около 1,0 м. вляво от десния край на локалното платно за
движение.
Произшествието е настъпило в
гр. Хасково, в локалното платно на бул
„Васил Левски”, до павилион „Лавка”, до блок № 34 в ж.к. „Орфей”, и до ресторант „От
изворите”. На разстояние 28,70 м. западно от МЛ и на 0,60м., вдясно от десния
банкет за посоката на движение на лекия автомобил, е поставен пътен знак „А13”
от ЗДвП – „Изкуствени неравности по платното за движение”. На разстояние 1м.
източно от МЛ върху съседното южно платно на бул. „В. Левски” започва пешеходна
пътека „М8.1”- тип „Зебра” , която е с широчина 3,9 метра и разположена
посока юг. Според експерта скоростта на
движение на лекия автомобил не може да бъде определена по технически път. Пред вид
експертния опит, липса на констатирани деформации и уврежданията на
пострадалата, може с достатъчна
точност да се приеме, че тя е била 30- 40 км/ч, или средно 35 км/ч. При тази
скорост и при конкретните
пътни условия опасната
зона за спиране на л.а. ”Дачия” е около 21 м.
Като се има пред вид, че
пешеходката при удара е отхвърлена напред и в дясно, и мястото на падане на
тялото на 0,7 метра в ляво от десния бордюр на локалното платно, то мястото на
удара по широчина на платното за движение е на около 1 метър в ляво от десния
му край.
В експертизата е отразено, че
по технически път не може да бъде определено с какъв ход се е движела пешеходката
преди настъпване на пътнотранспортното произшествие, като в тази насока и разпитаните по делегация от РС
Хасково свидетели не дават достатъчно данни за скоростта й на движение при
пресичането на локалното платно.
Оформени са
две групи доказателства – едните с източник показанията на св. Т.В., която
твърди, че не е тичала когато е пресичала платното за движение, а другите –
изводими от обясненията на водача на л.а. Здравка Василева и показанията на св.
Я.Д. – пряк свидетел очевидец на произшествието, като, при тяхната преценка, се
получава, че при пресичането на локалното платно от пострадалата са възможни
три начина на пресичане със спокоен ход, пресичане със спокойно бягане и
пресичане с бързо бягане. Скорост от 3,33 м/сек (12 км/ч) приета в
постановлението за прекратяване на образуваното наказателно производство, съответства
на средна скорост при бързо бягане.
Пътният
участък в района на произшествието е прав с много малък наклон надолу по
посоката на движение на лекия автомобил.
В материалите по делото съществуват
данни за наличие на спрял микробус в уширението, зад
който е предприела пресичане пострадалата пешеходка. Същевременно свидетелите,
разпитани по делегация, не дават данни за наличие на никакви спрели превозни
средства в района на произшествието. При горните данни и ако се приеме, че е
имало спрял микробус зад който пешеходката е предприела пресичане, то от
момента, в който тя се е показала иззад спрелия микробус, до момента на
настъпване на контактния удар, тя е имала видимост към приближаващия лек
автомобил.Ако не е имало такъв микробус, пешеходката е имала видимост към лекия
автомобил още от самото начало на нейното пресичане.
Ако
е имало спрял микробус в района на уширението, то видимостта на
водача
на автомобила към пресичащата пешеходка е от
момента, в който тя се е показала
иззад спрелия микробус. Ако не е имало спрял микробус, то водачът на лекия
автомобил обективно е могъл да възприеме пешеходката от момента, в който тя,
стъпвайки в уширението, е предприела пресичане на пътното
платно.
В края на заключението си вещото лице прави извод, сравнявайки опасната
зона за спиране на лекия автомобил при скорост на движение 35 км/ч в
конкретната пътна обстановка
и условия и отстоянието
на автомобила от мястото на удара за различните
разгледани варианти, че водачът не е имал възможност
да предотврати удара с пешеходката за варианта бързо
бягане на пешеходката при наличие на спрял в уширението
микробус. За всички останали варианти, от техническа гледна точка, ударът е бил предотвратим. От друга страна, пешеходката - ищца е имала техническа
възможност да избегне удара с лекия автомобил, при условие, че е изчакала
преминаването на автомобила и след това е предприела пресичане на пътното
платно.
До момента на приключване на устните състезания плащане
на обезщетение от страна на ответника – застраховател не е настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД „Д. Б.: Ж.И З.“ АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата от станалото на 14.06.2017 г. ПТП, изразяващи се
в болки и страдания в размер 50 000 лв. – частична претенция от 100 000
лв. вследствие катастрофата, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени както физически, така и душевни болки и страдания –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Доказано бе, че ищцата е претърпяла травмите от
инцидента, едни от които са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота и
други – до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за повече от
30 дни като към момента на изготвяне на заключението не медицинската
експертиза те не са напълно отшумени и са налични болки най-вече
при стоеж в право положение в областта
ниско вляво на таза, както и по хода на гръбначния стълб в гръдно-поясния
отдел. Доказан бе и фактът, че тези травми са й причинявали и
описаните от експертизата болки и дискомфорт.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по – конкретно,
заключението на съдбно – автотехническата
експертиза, пирето и неоспорено от страните, намира,
че в конкретния случай е налице съпричиняване, както
това бе заявено и поддържано от ответната страна, пред вид факта, че, сравнявайки опасната
зона за спиране
на лекия автомобил при скорост
на движение 35 км/ч в конкретната пътна обстановка и условия и отстоянието
на автомобила от мястото на
удара за различните разгледани варианти, вещото лице
прави извода, че
водачът не е имал възможност да предотврати удара с пешеходката за варианта бързо
бягане на пешеходката при наличие на спрял
в уширението микробус, а за всички
останали варианти, от техническа гледна
точка, ударът е бил предотвратим. От друга страна, експертът заявява, че пешеходката -
ищца е имала техническа възможност да избегне удара с лекия автомобил, при
условие, че е изчакала преминаването на автомобила и след това е предприела
пресичане на пътното платно.
С оглед на това съдът приема съпричиняване в съотношение 50 % за водача и 50 % на пешеходката
- ищца.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент и, след приспадане наличието на съпричиняване, намира,
че обезщетение в размер 25 000
лв., било
адекватна обезвреда за претърпените
от ищеца
и доказани в производството
неимуществени вреди За тази сума искът е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, като в останалата част, за разликата до 50 000 лв. – частичен
иск от 100 000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от 14.06.2017 г. до окончателното на присъденото обезщетение, както и разноски в размер 50
лв. – депозит за свидетел, по компенсация.
На адвоката – повереник на
ищеца, съобразно уважената част от иска, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, платимо от ответника, на основание чл. 38 ЗА, в размер 1 280
лв. с ДДС.
На ответната страна следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер – депозити за експертиза и
свидетел в размер 125 лв. и ю.к. възнаграждение 450 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.В.В., ЕГН **********,
чрез адв. Р.М., съдебен адрес:***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 25 000
лв.,, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от 14.06.2017 г. до окончателното изплащане и разноски по компенсация 50 лв. – депозит за свидетел.
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД да заплати на адв.
Р.М., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 1 280 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Т.В.В., да заплати на „Л.И.“ АД разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 125 лв. – депозити за експертиза и
свидетел и ю.к. възнаграждение 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: