Мотиви
към присъда, постановена по НОХД № 990 по описа на Софийски
градски съд, Наказателна колегия, 4-ти
състав за 2020
г.
Обвинението е повдигнато от
Софийската градска прокуратура (СГП) против К.В.Д. за
това, че на 21.02.2019 г., около 15,30 часа, в гр. София, ул. „*******в
сградата на 03 РУ – СДВР, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите – чл. 3,
ал. 2, включен в списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, държал високорискови
наркотични вещества, с цел разпространение – един брой саморъчно свита цигара,
съдържаща растителна маса – коноп (марихуана), и 12 полиетиленови
пликчета, съдържащи растителна маса – коноп (марихуана), с цена за един грам 6
(шест) лева, с тегло съответно:
Обект № 1: коноп (марихуана), с тегло
0,44 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,64 лева;
Обект № 2: коноп (марихуана), с тегло
0,43 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
12 процента, на стойност 2,58 лева;
Обект № 3: коноп (марихуана), с тегло
0,42 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, на стойност 2,52 лева;
Обект № 4: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 5: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,76 лева;
Обект № 6: коноп (марихуана), с тегло
0,47 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
17 процента, на стойност 2,82 лева;
Обект № 7: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
14 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 8: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, на стойност 2,76 лева;
Обект № 9: коноп (марихуана), с тегло
0,39 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
19 процента, на стойност 2,34 лева;
Обект № 10: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 11: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 12: коноп (марихуана), с тегло
0,88 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 5,28 лева;
Обект № 13: коноп (марихуана), с тегло
0,28 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
8 процента, на стойност 1,68 лева – всичко на обща стойност 35,58 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4,
алт. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така
повдигнатото срещу подс. Д. обвинение, като намира,
че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на
свидетелите – полицейски служители, които дават показания относно времето,
мястото и начина на извършване на престъплението. Пледира показанията на тези
свидетели да бъдат кредитирани с доверие, като последователни и логични, а също
така да бъдат кредитирани и заключенията на назначените и изготвени експертизи.
Намира, че от събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние, е
доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание между
средния и максималния предвиден в закона размер. По отношение на приложението
на чл. 66 от НК, предоставя на съда.
Подсъдимият
К.В.Д. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като сочи, че към момента
на извършване на полицейската проверка имал в себе си свита цигара с марихуана,
която щели да пушат заедно със св. С., както и няколко пакетчета марихуана,
които били открити при извършения обиск, които си бил закупил за лична
употреба, за да ги пушат със свидетеля. Отрича да е продавал наркотични
вещества, като сочи, че единствено е употребявал такива. Твърди, че не е правил
пакетчета с марихуана, а е закупувал наркотичното вещество, направено на такива
пакетчета.
Подсъдимият дава обяснения в смисъл,
че установените в него количества наркотични вещества си е закупил от лице,
което не познава добре и от което си е
закупувал общо три пъти наркотични вещества в района на „Западен парк“. Сочи,
че преди задържането му употребявал наркотични вещества – марихуана, от около
година и шест месеца – две. Твърди, че намерените в дома му пликчета са от
употребената от него марихуана. Посочва, че на мястото, на което били задържани
със св. С., очаквали да се срещнат с лице на име „Венцислав“, за да пушат.
Сочи, че си били закупили по-голямо количество марихуана, тъй като така им
излизало по-евтино. Излага, че при обиска в него били открити десет или
по-малко на брой пакетчета, като обичайно закупувал по пет грама, тъй като не
разполагал с много средства.
Защитата
на подс. К.В.Д. – адв. Г.Ф.
–от САК, посочва, че събраните по делото доказателства не водят до извода, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Намира, че от
доказателствата по делото е установено, че подсъдимият е държал инкриминираните
количества наркотично вещество, но те са били закупени за лична употреба от
него и от св. С., а не с цел разпространение. Изтъква, че от показанията на
полицейските служители се установява, че те са разполагали с противоречива
информация кое лице разпространява наркотични вещества – дали св. С., или подс. Д.. В този смисъл сочи, че св. С. дава показания, че
полицейските служители са разполагали с информация, че подсъдимият
разпространява наркотични вещества, докато св. А. излага твърдения, че
информацията е касаела св. С..
Защитата отправя искане за преквалифициране
на деянието, осъществено от подсъдимия, от престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, в такова по ал. 3 на същия законов текст, поради недоказаност на
специалната съставомерна цел, визирана в ал. 1.
Изтъква, че са налице предпоставки и за преквалифицирането му по чл. 354а, ал.
5 от НК, предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия. Акцентира,
че подсъдимият е неосъждан, бил е едва 18-годишен към момента на задържането
му, осъзнал е грешката си, вече не употребява наркотични вещества и не дружи с
лицата, с които е бил в приятелски отношения към онзи момент; работи, грижи се
за баба си и сестра си, които са единствените му близки. Желае съдът да отчете
и продължителността на наказателното производство.
Подсъдимият
К.В.Д., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към
становището на защитника си.
В последната си дума, моли съда за
снизходителност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и
14 НПК, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.В.Д. е роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, месторабота към момента – „А.Ф.“,
като дюнерджия, с адрес по местоживеене ***, с настоящ
адрес по местоживеене:***.
Към
м. февруари 2019 г. подсъдимият Д. се занимавал с разпространение на
високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана). Подсъдимият закупувал
наркотични вещества – коноп (марихуана), от неустановено по делото лице и в
дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Св. *********,
я разпределял на „дози“, с помощта на притежаваната от него електронна везна,
които пакетирал в полиетиленови пликчета. Така
пакетирани на „дози“, наркотичните вещества били предназначени за продажба на
крайни клиенти. Тези му действия били възприети и от св. Ф.С. – приятел на
подсъдимия, при посещенията му в дома на Д..
Подсъдимият употребявал епизодично
коноп (марихуана), която пушел, като употребата на наркотични вещества при
същия датирала от неустановена по делото дата в периода 2017 – 2018 г.
На 21.02.2019 г., около 15,00 часа,
подсъдимият Д. и св. С. ***, в „Западен парк“, в района на магазин „Лидл“, находящ се на бул.
„Александър Стамболийски“, където възнамерявали да се срещнат с още едно лице
от мъжки пол – познат на подсъдимия – неустановено по делото лице, и да пушат
саморъчно свита цигара с коноп (марихуана), носена от подсъдимия.
В себе си подс.
Д. носел един брой саморъчно свита цигара с коноп (марихуана), с дължина от
около 8 см, от която възнамерявал да пуши, както и да я предостави на св. С.
със същата цел, а в бельото си – мъжки слипове, бил скрил прозрачно спейсбек пликче, с размери 11х8 см, съдържащо два броя
по-малки оранжеви спейсбек пликчета, съдържащи коноп
(марихуана) и 10 броя черни полиетиленови сгъвки с неправилна форма, също съдържащи коноп
(марихуана), които бил приготвил за продажба на крайни клиенти.
Свидетелят Ф.С., който също употребявал
наркотични вещества – коноп (марихуана) и амфетамин,
носел хартиена сгъвка, съдържаща бучки с неправилна
форма от бяло прахообразно вещество, за което знаел, че представлява амфетамин. Свидетелят бил употребил наркотично вещество и
бил повлиян от същото, но могъл да възприема правилно фактите, относими към обективната действителност.
По същото време в ж.к. „Красна поляна“,
„Западен парк“, в района на магазин „Лидл“, се
провеждала специализирана полицейска операция (СПО) по линия противозаконно
държане и разпространение на наркотични вещества, в която участвали
полицейските служители при 03 РУ – СДВР – св. Л.Д., М.Д., Ц.А. и С.С.. Те били разделени на два екипа, като в първия били
включени св. Ц.А. и св. С.С., а във втория – св. Л.Д.
и св. М.Д..
Около 15,00 часа, св. Ц.А. и св. С.С. пристъпили към извършване на полицейска проверка на
неустановено по делото лице от мъжки пол, намиращо се в района на магазин „Лидл“. След като приключили проверката на това лице, на
полицейските служители направило впечатление поведението на подс.
Д. и св. С., които се оглеждали, поради което и свидетелите решили да извършат
полицейска проверка и на тези лица. При приближаването им към подсъдимия и св. С.,
полицейските служители възприели специфична миризма на марихуана.
В хода на полицейската проверка, св. Ц.А.
и св. С.С. снели самоличността на подсъдимия и на св.
С., и ги попитали – дали притежават забранени от закона вещества. Подсъдимият Д.
отговорил положително, като заявил, че има една цигара марихуана, възприета и
от полицейските служители, която прибрал в десния джоб на носения от него сив
спортен панталон. Свидетелят С. също отговорил положително, като заявил, че има
в себе си амфетамин.
При това подсъдимият и св. С. били
задържани с помощта на св. Д. и Д., и отведени от полицейските служители в
сградата на 03 РУ – СДВР, находяща се в гр. София,
ул. „*********. Там подсъдимият и св. С. били разделени в различни помещения,
като св. Ц.А. и св. С.С. провели беседа със св. С., а
св. Л.Д. и св. М.Д., провели беседа с подс. Д..
По време на проведената беседа, св. С.
предал доброволно на св. Ц.А. един брой хартиена сгъвка,
съдържаща бучки с неправилна форма от бяло прахообразно вещество, за която
съобщил, че е амфетамин.
По време на проведената беседа, подс. Д. съобщил, че в бельото си има скрити наркотични
вещества. Полицейските служители Д. и Д. уведомили дежурната оперативна група
(ДОГ) при 03 РУ – СДВР и по отношение на подсъдимия били предприети съответните
действия по разследването.
Така, за времето от 15,35 ч. до 16,15
ч. в сградата на 03 РУ – СДВР, находяща се в гр.
София, ул. „*******бил извършен обиск на подс. Д., в
присъствието на поемните лица св. А.Г.Г. и Г.Б.Р.. В хода на обиска, от десния джоб на носения от
подсъдимия сив спортен панталон, била иззета един брой саморъчно свита цигара с
размер около 8 см. Същата била запечатана като обект № 1 в полиетиленов
плик с картон за ВД серия А № 0354556 и СП 311 НЕКД – СДВР. При събуване на боксерките на подсъдимия, от там изпаднало прозрачно спейсбек пликче, с размери 11 х 8 см, съдържащо два броя
по-малки оранжеви спейсбек пликчета, съдържащи зелена
тревиста маса и 10 броя черни полиетиленови сгъвки с неправилна форма, всяко от тях съдържаща зелена
тревиста маса със специфичен мирис на канабис. Същите били запечатани в полиетиленов плик с картон за ВД серия А № 0354555 и СП 311
НЕКД – СДВР.
Извършеното действие по разследването
било обективирано в протокол за обиск в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение от 21.02.2019
г. (л. 51 – 52 от досъд. п-во),
одобрен с определение на съдия при СГС, НО от 22.02.2019 г., постановено по НЧД
№ 802/2019 г. (л. 57 от досъдебното производство).
За времето от 18,15 ч. до 19,15 ч., на
21.02.2019 г., било извършено претърсване на обитавания от подс.
Д. недвижим имот, представляващ апартамент № 94, находящ
се в гр. София, ж.к. „*********7, в присъствието на поемните
лица св. А.Г.Г. и Г.Б.Р.. В хода на претърсването, в
стая в дясно по коридора, обитавана от Д., била установена и иззета един брой
електронна везна, сива на цвят, а до бюрото, върху тава, съдържаща сушени
шипки, били установени иззети множество празни нови спейсбек
пликчета и малко оранжево спейсбек пликче, съдържащо
части от растение.
Извършеното действие по разследването
било обективирано в протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение от 21.02.2019 г. (л. 58 – 59 от досъд. п-во), одобрен с определение на съдия при СГС, НО от
22.02.2019 г., постановено по НЧД № 803/2019 г. (л. 64 от досъдебното
производство).
Съгласно заключението на назначената и
приета като доказателство по делото физикохимическата
експертиза № 156 – Х/2019 г., изготвена от в.л. Р.А. (л. 69 – 72 от
досъдебното производство), предоставените му за изследване обекти растителна
маса, зелена на цвят, с № 1 – 13, иззети при извършения обиск на подсъдимия, представляват
коноп (марихуана), както следва:
Обект № 1: коноп (марихуана), с тегло
0,44 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента;
Обект № 2: коноп (марихуана), с тегло
0,43 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
12 процента;
Обект № 3: коноп (марихуана), с тегло
0,42 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента;
Обект № 4: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента;
Обект № 5: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента;
Обект № 6: коноп (марихуана), с тегло
0,47 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
17 процента;
Обект № 7: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
14 процента;
Обект № 8: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента;
Обект № 9: коноп (марихуана), с тегло
0,39 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
19 процента;
Обект № 10: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента;
Обект № 11: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента;
Обект № 12: коноп (марихуана), с тегло
0,88 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента;
Обект № 13: коноп (марихуана), с тегло
0,28 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
8 процента.
Конопът (марихуаната) е включен в
Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г.,
изменена с протокол от 1972 г., ратифицирана от Р България – Списък № 1 към
нея, и в Списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл.
3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), ред. към ДВ, бр. 55 от 2007 г.
Съгласно заключението на назначената и
приета като доказателство по делото съдебно-оценителна
експертиза (л. 96 – 98 от досъдебното производство), изготвена от в. л. С.С., стойността на изследваното количество наркотично
вещество коноп по ФХЕ № 156 – Х/2019 г., съгласно обявените в ПМС №
23/29.01.1998 г. цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството,
е както следва:
Обект № 1: коноп (марихуана), с тегло
0,44 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, е на стойност 2,64 лева;
Обект № 2: коноп (марихуана), с тегло
0,43 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
12 процента, е на стойност 2,58 лева;
Обект № 3: коноп (марихуана), с тегло
0,42 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, е на стойност 2,52 лева;
Обект № 4: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, е на стойност 2,40 лева;
Обект № 5: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, е на стойност 2,76 лева;
Обект № 6: коноп (марихуана), с тегло
0,47 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
17 процента, е на стойност 2,82 лева;
Обект № 7: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
14 процента, е на стойност 2,40 лева;
Обект № 8: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента е на стойност 2,76 лева;
Обект № 9: коноп (марихуана), с тегло
0,39 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
19 процента, е на стойност 2,34 лева;
Обект № 10: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, е на стойност 2,70 лева;
Обект № 11: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, е на стойност 2,70 лева;
Обект № 12: коноп (марихуана), с тегло
0,88 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, е на стойност 5,28 лева;
Обект № 13: коноп (марихуана), с тегло
0,28 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
8 процента, е на стойност 1,68 лева.
Общата стойност на наркотичните вещества
възлиза 35,58 лева.
По делото не се установява на
подсъдимия да е била издавана лицензия за придобиване, преработване,
съхраняване и употреба на същите, при реда и условията на чл. 32 и 35 ЗКНВП и
от органите по чл. 16 и 18 от същия закон.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, а именно: обясненията на подс. К.В.Д.,
депозирани в хода на съдебното следствие, пред настоящия съдебен състав, в
о.с.з. на 09.07.2021 г.;
показанията на св. Л.А.Д.,
снети в о.с.з. на 21.01.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (л. 79 – 80) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК; показанията на св. С.Г.С., снети в о.с.з. на 21.01.2021 г. и
на 09.07.2021 г., и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 81)
и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК;
показанията на св. М. Ц.Д., снети в
о.с.з. на 21.01.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство
(л. 82 – 83) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК; показанията на св. Ц.М.А., снети в о.с.з. на 21.01.2021 г. и на
22.06.2021 г. тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 84 – 85)
и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от
НПК; показанията на св. Г.Б.Р. и на св. А.Г.Г.,
депозирани в о.с.з. на 22.03.2021 г.; показанията на св. Ф. С. С., депозирани в
о.с.з. на 10.05.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство
(л. 86) и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК;
протоколи за
доброволно предаване от 21.02.2019 г. и от 22.02.2019 г. (л. 23 и л. 26 от
досъдебното производство); протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение (л. 51 – 52 от досъдебното
производство); протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение (л. 58 – 59 от досъдебното
производство); справка за съдимост на подс. Д. (л. 111
от съдебното производство) и писмени отговори от 03 РУ – СДВР, първият от които
входиран в СГС на 22.06.2021 г., ведно с приложена
към него справка и докладна записка от 16.06.2021 г., и вторият – входиран в СГС под № 335562 от 07.07.2021
г., ведно с приложена към него справка от 06.07.2021 г.;
както и като взе
предвид заключенията на назначените и изготвени физикохимична експертиза № 156
– Х/2019 г. (л. 69 – 72 от досъдебното производство), съдебно – оценителна
експертиза (л. 96 – 98 от досъд. п-во)
и комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на
св. Ф. С. С. (л. 114 – 125 от съдебното производство,) и разясненията на
изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание;
а така същои приобщените в качеството им на веществени
доказателства – наркотични вещества, и веществените доказателствени
средства – полиетиленови опаковки и транспортни
опаковки.
Обясненията на подс. Д., депозирани в хода на съдебното
следствие, настоящият съдебен състав в основни линии кредитира, като прецени,
че в основната си част същите са единни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства и са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, а не са предназначени да формират защитна
версия по повдигнатото му обвинение.
Така, по отношение на
носеното от него към инкриминираните дата и час количество наркотични вещества,
неговия вид и начин на пакетиране, обясненията на подсъдимия намират
категорична доказателствена опора в отразеното в
протокола за обиск на лице в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение (л. 51 – 52 от досъдебното производство), с показанията на
св. А. и С. по отношение на установената саморъчно свита цигара у подсъдимия
към момента на предприетата спрямо него полицейска проверка и с тези на св. Д.
и Д. по отношение на установените в бельото на подсъдимия количества полиетиленови свивки и пликчета, съдържащи наркотично
вещество. Действително, пред съда подсъдимият заявява, че е носил в себе си
десет или по-малко на брой пакетчета, съдържащи наркотично вещество, докато от
останалите, събрани по делото, доказателствени
източници се установява, че същите са били 12 на брой, но това несъответствие
съдът отдаде не на стремеж на подсъдимия да гради защита версия по повдигнатото
му обвинение, а единствено на изминалия период от време между датата на
възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – 21.02.2019
г., и тази на разпита му пред съда – 09.07.2021 г., при което е съвсем
естествено да не е в състояние да възпроизведе възприетите от него факти и
обстоятелства в цялост и в детайли. За да формира изводите си в този смисъл,
съдът прецени, че подсъдимият обективно и добросъвестно изнася твърдения
относно държаното от него количество наркотични вещества, съставляващи
неизгодни за него факти, поради което и известното несъответствие по отношение
на броя на пакетчетата, установени в същия, не води на извод за стремеж на този
подсъдим да затаи известните му факти и обстоятелства.
Твърденията на
подсъдимия, че носената от него саморъчно свита цигара с коноп (марихуана) е
била предназначена да бъде употребена от него и от св. С., намират категорична доказателствена опора в съобщеното от последния, поради
което и също следва да бъдат кредитирани с доверие.
Съдът възприе и даде
вяра на обясненията на подсъдимия и по отношение на това, че е употребявал
епизодично наркотични вещества – коноп (марихуана), които пушел, като прецени,
че същите кореспондират със съобщеното от св. С. и не се оборват от останалите,
събрани по делото, доказателствени източници. На това
последно основание съдът прецени, че следва да кредитира с доверие и
обясненията на подсъдимия, че закупувал наркотичните вещества от неустановено
по делото лице от мъжки пол, с което се срещали в района на „Западен парк“.
При този анализ на
обясненията на подсъдимия, СГС в този си състав съобрази, че по отношение на
посочените обстоятелства същите са в основни линии единни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници, поради което и не са
предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение, а с
тях подсъдимият цели да допринесе добросъвестно за изясняване на обективната
истина.
Настоящата инстанция
прецени, че не може да се довери на
обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в която същият сочи, че
установените у него количества наркотични вещества са били само за негова лична
употреба, а не за продажба, и обяснява, че пакетчетата с коноп (марихуана) са
повече на брой, тъй като закупувал по-големи количества по съображения, че било
по-евтино. За да дискредитира обясненията на подсъдимия в този смисъл, съдът
съобрази, от една страна, показанията на св. С. от досъдебното производство,
приобщени към доказателствената съвкупност по
надлежния процесуален ред (свидетелят сочи: „За К.В.Д. знам, че се занимава с продажба на марихуана. Виждал съм го
да продава марихуана на други хора. … Ходил съм в жилището му, където съм го
виждал да прави пакетчета с марихуана, които да продава. Той ги мери на
електронна везна.“ – вж. л. 86 от досъдебното производство), които изцяло
кредитира по съображения, които ще бъдат изложени подробно по-долу, а от друга
– като съобрази обстоятелството, че в хода на извършеното претърсване в
жилището, обитавано от Д. към инкриминираната дата, били установени голям брой
нови полиетиленови опаковки (в този смисъл вж.
показанията на св. С., както и едноименния протокол за претърсване и изземване
на обитаваното от подсъдимия жилище), а така също и електронна везна, които
подкрепят изнесеното от С., че подсъдимият се е занимавал с пакетиране на
наркотични вещества на „дози“. Това, както и сравнително големият брой полиетиленови топчета, съдържащи наркотично вещество –
коноп (марихуана), направено на „дози“, установени в бельото на подсъдимия,
еднозначно сочат, че същото е било разпределено именно за продажба на крайни
клиенти от подсъдимия. Липсва каквато и да било логика в това – подсъдимият да
закупува регулярно сравнително голямо количество наркотични вещества – около
пет грама, както сочи, и то да е разпределено на малки дози, а още по-малко – в
това да пази в дома си полиетиленови опаковки, в
които е било поставено закупеното от него количество наркотични вещества, както
твърди. По така наведените съображения, настоящата инстанция намира, че обясненията
на подсъдимия относно предназначението на инкриминираните количества наркотични
вещества, се оборват от останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени средства, поради което и не могат да бъдат
кредитирани и поставени в основата на изводите на съда по фактите. Обясненията
на подсъдимия в обсъжданата част, според настоящия съдебен състав, са
предназначени да формират защитната му версия по обвинението, в частта относно
вменената му във вина специална съставомерна цел.
СГС в този си състав,
в основни линии кредитира и показанията
на св. Ф.С., снети в хода на досъдебната и съдебна фаза на производството,
като прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и
няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите.
По-конкретно, съдът
прецени, че няма пречка да кредитира с доверие показанията на този свидетел по
отношение на времето, мястото и начина му на запознанство с подсъдимия,
местожителството и местоработата на подсъдимия към инкриминираната дата и
мястото, на което двамата епизодично се срещали, като съобрази, че в тази им
част показанията на свидетеля не се оборват от останалите, събрани по делото,
доказателства, а напротив – тези по отношение на местоживеенето и местоработата
на подсъдимия намират категорична доказателствена
опора в съобщеното от подс. Д. и от св. Д. и Д.. За
съда не съществува съмнение, че свидетелят депозира правдиви и обективни
показания и по отношение на това, че към инкриминираната по делото дата
употребявал наркотични вещества – марихуана и амфетамин,
именно по съображения, че С. депозира категорични твърдения за неизгодни за
него факти и обстоятелства.
Настоящата инстанция
кредитира с доверие и показанията на св. С. по отношение на мястото, на което
се срещнали с подс. Д., непосредствено преди по
отношение на същите да бъде извършена полицейска проверка, като прецени, че в
тази насока показанията му кореспондират по несъмнен и категоричен начин със
съобщеното от свидетелите – полицейски служители относно мястото на извършване
на полицейската проверка и разстановката на
полицейските сили. СГС не намери основание да дискредитира с доверие и
съобщеното от св. С. в смисъл, че на мястото той и подсъдимият се срещнали с
още едно лице от мъжки пол – неустановено по делото, с което се разделили
непосредствено преди извършване на полицейската проверка, като съобрази, че в
този смисъл е и изнесеното от св. А. и С. при проведения допълнителен разпит на
същите, в който свидетелите еднопосочно заявяват, че непосредствено преди да
пристъпят към проверка на подсъдимия и на св. С., са извършили проверка на
друго лице от мъжки пол, находящо се в близост.
Като обективни и
правдиви съдът цени и показанията на св. С. в смисъл, че на срещата св. С.
възнамерявал да пуши цигара марихуана заедно с подсъдимия („В онзи ден когато се бяхме разбрали с К. да
пушим, ни заловиха цивилни полицаи… К. имаше цигара свита марихуана, която така
и не изпушихме“ – вж. показанията на този свидетел, депозирани на л.
100/гръб от съдебното производство), като съобрази, че в този смисъл са и
обясненията на подсъдимия („…в същия
момент, в който полицаите ни хванаха, ние имахме една свита цигара марихуана,
която с Ф. щяхме да пушим“), както и показанията на св. А. и С., които
сочат, че са забелязали саморъчно свита цигара у подс.
Д., както и тези на св. А., в смисъл, че при приближаването й към Д. и С.
усетила специфична миризма на марихуана.
По отношение на тези
факти и обстоятелства, показанията на св. С. са единни, еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондират с останалите, събрани по делото, доказателствени източници, поради което и съдът прецени, че
следва да ги кредитира и постави в основата на изводите си по фактите, като
обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани.
Настоящата инстанция
констатира известни несъответствия в показанията на св. С., снети в хода на
съдебното следствие, и останалите доказателствени
източници, по отношение на начина на опаковане на носеното от него количество
вещество и начина на приобщаването му в качеството му на веществено
доказателство по делото. Така, свидетелят сочи, че носеното от него вещество,
за което знаел, че е амфетамин, било увито в
найлоново пликче, изгорено със запалка и залепено, както и че същото било
установено и иззето при извършен обиск от полицейските служители на мястото на
извършване на полицейската проверка. Показанията на този свидетел, обаче,
противоречат на събраните по делото писмени доказателствени
средства и в частност – на отразеното в протокол за доброволно предаване от
21.02.2019 г., обективиращ доброволно предаване от
св. С. на св. А. на един брой хартиена свивка, съдържаща бучки с неправилна
форма от бяло прахообразно вещество, в сградата на 03 РУ – СДВР (л. 23 от
досъдебното производство) и със съобщеното от св. А. и С. относно начина и
мястото на предаване на това вещество от свидетеля. По отношение на тези факти
и обстоятелства, съдът се довери на тази втора група доказателствени
източници, като прецени, че са взаимно допълващи се и непротиворечиви, а
показанията на св. С. дискредитира, като оборени от останалите, събрани по
делото, доказателствени източници. Същевременно,
доколкото свидетелят не отрича да е държал наркотични вещества, съдът намира,
че противоречието между показанията му и останалите доказателствени
средства по делото, се дължи не на стремеж за затаяване на възприетите от него
факти и обстоятелства, а единствено на липсата на съхранен в достатъчна степен
спомен относно събитията, за които дава показания, предвид изминалия период от
време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и
обстоятелства – 21.02.2019 г., и тази на разпита му пред съда – 10.05.2021 г.,
и това, че към тази дата е бил повлиян от употребените наркотични вещества.
Същевременно, видно от заключението на КСППЕ по отношение на този свидетел,
независимо от употребата на наркотични вещества от същия към инкриминираната
дата, същият не е бил лишен от възможност да възприема правилно и да дава
показания за факти и обстоятелства от обективната действителност.
В хода на разпита си
пред съда, св. С. заявява липса на спомен относно това, дали подс. Д. е правил марихуана на дози и дали е продавал
марихуана, като отрича да е виждал същият да използва електронна везна, за да
прави пликчета с наркотични вещества. Показанията на този свидетел противоречат
на заявеното от него в показанията му пред водещия разследването („За К.В.Д. знам, че се занимава с продажба на
марихуана. Виждал съм го да продава марихуана на други хора. … Ходил съм в
жилището му, където съм го виждал да прави пакетчета с марихуана, които да
продава. Той ги мери на електронна везна.“ – вж. л. 86 от досъдебното
производство), приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред. По отношение на тези факти и
обстоятелства съдът прецени, че следва да се довери на съобщеното от този
свидетел именно на досъдебна фаза, като взе предвид, от една страна, че същите са
депозирани при значително по-съхранен спомен относно възприетите от него факти
и обстоятелства, а от друга – като прецени, че кореспондират с установеното при
извършените действия по разследването по отношение на подс.
Д. – обиск, претърсване и изземване, а именно 12 броя пликчета, съдържащи
наркотично вещество, направено на „дози“, голямо количество празни пликчета и
електронна везна, сочещи, че подсъдимият се е занимавал с пакетиране на
наркотично вещество на „дози“ за разпространение на крайни клиенти. Съдът не се
довери на съобщеното от св. С. в насока, че е направил цитираните по-горе
изявления под натиск, след като му е било упражнено насилие след задържането
му, като прецени, че в тази насока по делото не са събрани каквито и да било
доказателства или дори данни, въз основа на които съобщеното от С. да се
прецени като достоверно. Не е налице и съмнение в съхранението на свидетелската
годност на свидетеля, с оглед вече коментираното заключение на КСППЕ по
отношение на същия. При това съдът прецени, че показанията на св. С., депозирани в хода на съдебното производство в
обсъждания по-горе смисъл, са недостоверни и са предназначени да формират
защитна версия на подсъдимия по отношение на повдигнатото му обвинение за
извършване на деянието със специалната разпространителска
цел. В останалата им част,
показанията на св. С. няма пречка да бъдат кредитирани с доверие, като
кореспондиращи с останалата, събрана по делото, доказателствена
съвкупност.
Съдебният състав
изцяло кредитира и показанията на св. Ц.А.
и С.С. – полицейски служители при 03 РУП – СДВР,
като прецени, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. Въз основа на същите съдът установи датата и мястото на
извършване на полицейската проверка; поводът за провеждане на полицейската
операция, завършила със задържането на подсъдимия и св. С.; поведението на тези
лица, непосредствено преди полицейската проверка; съобщеното от подсъдимия и от
св. С. в отговор на отправеното запитване към тях, дали в себе си имат
забранени от закона вещества; действията на подсъдимия по прибиране на
държаната от него саморъчно свита цигара в джоба на спортния му панталон, както
и резултата от проведената беседа със св. С. и действията от страна на
последния по доброволно предаване на държаната от същия хартиена свивка,
съдържаща бяло вещество на бучки с неправилна форма, като съобрази, че по
отношение на основните, подлежащи на доказване, факти и обстоятелства,
показанията на тези свидетели кореспондират по небудещ съмнение начин с
обясненията на подс. Д. и отразеното в протокола за
доброволно предаване от 21.02.2019 г. Прави впечатление, че свидетелите имат
ясен и напълно съхранен спомен по отношение на поведението на подс. Д. на мястото на извършване на полицейската проверка,
поради което и показанията им послужиха на съда да формира еднозначни изводи в
тази насока.
Действително, пред
съда тези свидетели не са в състояние да възпроизведат в цялост и детайли
възприетите от тях факти и обстоятелства, относими
към извършената полицейска проверка, като например датата на извършване на
полицейската проверка и резултатите от извършеното претърсване в дома на
подсъдимия. Това наложи приобщаване на показанията им, снети в хода на
досъдебното производство, към доказателствената
съвкупност, по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК. Констатираната невъзможност на тези свидетели да възпроизведат
в цялост и в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, съдът отдаде, от
една страна, на изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на процесните факти и обстоятелства –
21.02.2019 г., и датата на разпита на свидетелите пред съда – на 21.01.2021 г.,
а от друга – на обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения
свидетелите възприемат множество, сходни с инкриминираната, фактически
обстановки, поради което е и съвсем естествено да не могат да възпроизведат в
цялост и в детайли конкретно възприети от тях факти и обстоятелства близо две
години по-късно.
При това и като взе
предвид, че показанията на св. А. и С. намират категорична доказателствена
подкрепа в тези на св. Д. и Д., и в отразеното в писмените доказателствени
средства по делото, за съда не възникна каквото и да било съмнение в
обективността, безпристрастността и добросъвестността им при депозиране на
показанията им в двете фази на производството. Така събраната по делото доказателствена съвкупност и отразеното в писмените доказателствени средства, представлява сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на съда по
фактите.
Изложеното в пълнота
е относимо и към показанията
на полицейските служители – св. Л.Д. и М.Д.. Същите депозират обективно,
безпристрастно и добросъвестно възприетите от тях факти и обстоятелства от
значение за предмета на доказване в производството, като се стремят максимално
да допринесат за изясняване на обективната истина. Свидетелите демонстрират
относително съхранен спомен по отношение на полицейската проверка, при която са
били задържани подс. Д. и св. С.; резултата от
проведената беседа с подсъдимия в полицейското управление; съобщеното от
подсъдимия по отношение на укритите в бельото му наркотични вещества и
извършените действия по разследването спрямо подсъдимия, като показанията им
намират категорична доказателствена опора в
показанията на св. А. и С., и в писмените доказателствени
средства по делото.
Също както и св. А. и
С., така и св. Д. и Д. не са в състояние да възпроизведат в цялост и детайли
възприетите от тях факти и обстоятелства, относими
към извършената полицейска проверка, като например датата на извършване на
полицейската проверка и резултатите от извършеното претърсване в дома на
подсъдимия, наложило приобщаване на показанията им, снети в хода на досъдебното
производство, към доказателствената съвкупност, по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК. Констатираната невъзможност на тези свидетели да възпроизведат в цялост и
в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, съдът отдаде, от една
страна, на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане
на процесните факти и обстоятелства – 21.02.2019 г.,
и датата на разпита на свидетелите пред съда – на 21.01.2021 г., а от друга –
на обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения свидетелите
възприемат множество, сходни с инкриминираната, фактически обстановки, поради
което е и съвсем естествено да не могат да възпроизведат в цялост и в детайли
конкретно възприети от тях факти и обстоятелства близо две години по-късно (в
този смисъл св. Д. сочи: „Друго не помня,
защото годишно минават по 500 човека задържани и трудно можеш да си спомняш за
всеки случай“ – вж. показанията му на л. 70/гръб от съдебното производство).
За пълнота,
настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че не може да ползва,
при изграждане на изводите си по фактите, единствено показанията на св. Д., Д., С. и А., снети пред съда, по отношение на получена
оперативна информация за това, че подсъдимия или св. С. разпространяват
наркотични вещества, като съобрази, че макар тези свидетели да депозират
напълно обективно добросъвестно показания пред съда, същите не са в достатъчна
степен единни и еднопосочни, за да позволят на съда да формира категорични
изводи по фактите (както правилно сочи защитата, св. Д. и Д. съобщават за
постъпила предварително непроверена информация, че подсъдимият Д. разпространява
наркотици; св. С. сочи, че информацията е била за св. С.; св. А. заявява липса
на спомен да е разполагала с такава информация за подсъдимия и сочи, че е имало
такава за С.), а и доколкото свидетелите се позовават на получена непроверена
оперативна информация, същата не може да бъде проверена и от съда, по реда и
със способите на НПК, поради което и показанията им в този смисъл не могат да
бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите.
Показанията
на свидетелите Г.Р. и А.Г. – поемни
лица при извършените обиск, претърсване и изземване на 21.02.2019 г., съдът
намери, че също няма пречка да кредитира като напълно единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с показанията на св. А., С., Д. и Д., и с
отразеното в протоколите от извършените действия по разследването. Въз основа
на така събраната доказателствена съвкупност, настоящата
инстанция установи реда за провеждане на действията по разследване, обективирани в едноименните протоколи, и резултатите от
същото.
Действително,
установява се, че при разпита им пред съда св. Р. и Г. не са в състояние да
възпроизведат в цялост и пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства,
интересуващи производството. Това е относимо най-вече
към показанията на св. Р., доколкото св. Г. заявява сравнително по-съхранен
спомен относно възприетите от него факти и обстоятелства. Изложеното, обаче, ни
най-малко не разколеба изводите на съда в смисъл, че свидетелите депозират
показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно, тъй като липсата на
запазен спомен у тях и невъзможността им да възпроизведат в цялост и в детайли
възприетата фактическа обстановка, добре се обяснява с изминалия продължителен
период от време между датата на възприемане на процесните
факти и обстоятелства – 21.02.2019 г., и датата на разпита на свидетелите пред
съда – 22.03.2021 г., при което е съвсем естествено свидетелите да не са в
състояние да възпроизведат в цялост и в детайли възприетите от тях факти и
обстоятелства.
Заключенията
на назначените и изготвени в хода на воденото досъдебно производство
физикохимична експертиза № 156 – Х/2019 г. (л. 69 – 72 от досъдебното
производство) и съдебно – оценителна експертиза (л. 96 – 98 от досъдебното
производство), съдът възприе изцяло, като прецени, че са обективни,
компетентни, обосновани, пълни и ясни, и относими към
предмета на доказване по делото. Въз основа на същите, съдът изгради изводите
си по отношение на вида, количеството, активния наркотично действащ компонент и
левовата равностойност на инкриминираните количества наркотично вещество.
Заключението
на назначената и изготвена в хода на съдебното производство комплексна съдебно
– психиатрична и психологична експертиза по отношение на св. С. (л. 114 – 125
от съдебното производство), съдът също възприе изцяло, като прецени, че е
обективно, компетентно, обосновано, пълно и ясно, и относимо
към предмета на доказване по делото. Въз основа на същото, съдът съобрази
психичното състояние на св. С. и формира изводите си досежно
наличната му свидетелска годност.
Съдът прие, че
приложения по делото протокол за обиск
на лице в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение от 21.02.2019 г. (л. 51 – 52 от досъдебното производство) следва
да бъде кредитиран като годно писмено доказателствено
средство, по смисъла на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 105,
ал. 1 от НПК, относно извършването на съответното действие по разследването;
реда, по който е извършено, и събраните в резултат на това доказателства. В
тази насока съдът съобрази, че действието по разследването, обективирано
в обсъждания протокол, е извършено при стриктно спазване на императивните
законови разпоредби на чл. 164 от НПК, протоколът е изготвен по реда на чл. 128
от НПК от компетентно лице и съдържа всички изискуеми от закона – в чл. 129 НПК, реквизити.
Изцяло следва да се
кредитира и приложения по делото протокол
за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение от 21.02.2019 г. (л. 58 – 59 от съдебното производство),
тъй като действията по разследването са
извършено при стриктно спазване на императивните законови разпоредби на чл. 160
– 163 от НПК; протоколът е изготвен по реда на чл. 128 от НПК от компетентно
лице и съдържат всички изискуеми от закона – в чл. 129 от НПК, реквизити. Ето
защо и следва да се приеме, че същият е годно писмено доказателствено
средство, по смисъла на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 105,
ал. 1 от НПК, относно извършването на съответното действие по разследването;
реда, по който е извършено, и събраните в резултат на това действие доказателства.
Останалите, събрани в
хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства,
съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими
към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира с
доверие и събраните по делото веществени
доказателства и доказателствени средства, като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателствени средства и
са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
В настоящото производство,
наказателната отговорност на подсъдимия К.В.Д. е ангажирана за осъществен
състав на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК. В диспозицията
на горепосочената наказателноправна норма са
инкриминирани няколко отделни форми на изпълнително деяние, като подсъдимият е
привлечен да отговаря за осъществяване на една от тях, а именно – за държане с
цел разпространение на високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана).
При така установената и изложена
по-горе фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено,
че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна деяние,
разкриващо признаците на престъпното държане с цел разпространение, на
високорискови наркотични вещества, а именно – коноп (марихуана), на обща
стойност 35,58 лева, и в този смисъл повдигнатото срещу него обвинение е
безспорно доказано. Съображенията в тази връзка са следните.
По делото по несъмнен и категоричен
начин беше установено, че от обективна
страна, на 21.02.2019 г., около 15,30 часа, в гр. София, ул. „*******в
сградата на 03 РУ – СДВР, без надлежно разрешително, подс.
Д. държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, включени в
списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от
ЗКНВП, а именно коноп (марихуана), в един брой саморъчно свита цигара,
съдържаща растителна маса – коноп (марихуана), и в 12 полиетиленови
пликчета, съдържащи растителна маса – коноп (марихуана), с тегло съответно:
Обект № 1: коноп (марихуана), с тегло
0,44 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,64 лева;
Обект № 2: коноп (марихуана), с тегло
0,43 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
12 процента, на стойност 2,58 лева;
Обект № 3: коноп (марихуана), с тегло
0,42 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, на стойност 2,52 лева;
Обект № 4: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 5: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,76 лева;
Обект № 6: коноп (марихуана), с тегло
0,47 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
17 процента, на стойност 2,82 лева;
Обект № 7: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
14 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 8: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, на стойност 2,76 лева;
Обект № 9: коноп (марихуана), с тегло
0,39 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
19 процента, на стойност 2,34 лева;
Обект № 10: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 11: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 12: коноп (марихуана), с тегло
0,88 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 5,28 лева;
Обект № 13: коноп (марихуана), с тегло
0,28 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
8 процента, на стойност 1,68 лева – всичко на обща стойност 35,58 лева.
С това, подсъдимият е осъществил една
от формите на изпълнително деяние, инкриминирани в диспозицията на правната
норма на чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК (ред., ДВ, бр. 26 от 2004 г.), а именно – държане
на наркотични вещества.
Действително, в хода на съдебното
следствие не се установи през какъв период от време подсъдимият е упражнявал
посоченото въздействие върху предмета на посегателство. Това обстоятелство,
обаче, не разколебава извода на настоящия съдебен състав относно обективната съставомерност на деянието му по този законов текст,
доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал изпълнителното
деяние по чл. 354а, ал. 1 пр. 4 НК (ред., ДВ, бр. 26 от 2004 г.), не е съставомерен признак, а следва да се преценява единствено
на плоскостта на индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния
деец.
В тази насока, за да прецени авторството на подс.
Д. по отношение на инкриминираното деяние с предмет посочените количества
високорискови наркотични вещества, със съдържание на активен компонент и
стойност, посочени по-горе, съдът взе предвид, от една страна, обясненията на подс. Д. в този смисъл; показанията на св. С. – относно
държавата от подсъдимия един брой саморъчно свита цигара, и тези св. Д., Д., А. и С., а от друга – отразеното в протокола за обиск и
изземване от 21.02.2019 г., обективиращ резултатите
от извършеното действие по разследването по отношение на този подсъдим.
По делото безпротиворечиво
е установен и предметът на
посегателство от страна на подсъдимия. Това е високорисково наркотично вещество
– коноп (марихуана), в един брой саморъчно свита цигара, съдържаща растителна
маса – коноп (марихуана), и в 12 полиетиленови
пликчета, съдържащи растителна маса – коноп (марихуана), с тегло съответно:
Обект № 1: коноп (марихуана), с тегло
0,44 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,64 лева;
Обект № 2: коноп (марихуана), с тегло
0,43 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
12 процента, на стойност 2,58 лева;
Обект № 3: коноп (марихуана), с тегло
0,42 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, на стойност 2,52 лева;
Обект № 4: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 5: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,76 лева;
Обект № 6: коноп (марихуана), с тегло
0,47 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
17 процента, на стойност 2,82 лева;
Обект № 7: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
14 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 8: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента на стойност 2,76 лева;
Обект № 9: коноп (марихуана), с тегло
0,39 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
19 процента, на стойност 2,34 лева;
Обект № 10: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 11: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 12: коноп (марихуана), с тегло
0,88 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 5,28 лева;
Обект № 13: коноп (марихуана), с тегло
0,28 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
8 процента, на стойност 1,68 лева – всичко на обща стойност 35,58 лева.
Така, въз основа на експертното
заключение на вещото лице, изготвило ФХЕ, което съдът кредитира изцяло, като
прецени, че е обективно, компетентно, пълно и ясно, относимо
към предмета на доказване в производството и неоспорено от страните по делото,
се установи видът на инкриминираното количество наркотично вещество, неговото
тегло и съдържанието на активно наркотично действащ компонент, а въз основа на
заключението на съдебно-оценителната експертиза, която съдът също няма основание
да не кредитира, се установи стойността на инкриминираното количество
високорисково наркотично вещество.
Конопът (марихуаната) е включен в
Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г.,
изменена с протокол от 1972 г., ратифицирана от Р България – Списък № 1 към
нея, и в Списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл.
3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
към ЗКНВП, ред., Дв, бр. 55 от 2007 г.
Ето защо, следва да се приеме, че
горепосоченото деяние подсъдимият е осъществил по отношение на високорискови
наркотични вещества, по смисъла на чл. 354а, ал. 1 НК.
Доколкото по делото не се установи
подсъдимият да е държал инкриминираното високорисково наркотично вещество –
коноп (марихуана), въз основа на лицензия за придобиване, преработване,
съхраняване и употреба на същите, издадена при реда и условията на чл. 32 и 35
ЗКНВП и от органите по чл. 16 и 18 от същия закон, то следва да се приеме, че
посоченото деяние, подсъдимият е осъществил в нарушение на установения за това
ред и без надлежно разрешение за същото.
От субективна
страна, деянието е осъществено от подс. Д.
виновно, при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същия е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици и пряко е
целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелството, че
упражнява трайно фактическа власт върху наркотични вещества, от вид и със
съдържание, описани по-горе, така и че същото извършва по отношение на
високорискови наркотични вещества, без надлежно издадено разрешение за това.
Подс.
Д. е държал инкриминираното количество наркотично вещество с разпространителска цел, по смисъла на чл. 354а, ал. 1 от НК. За да формира изводите си в посочения по-горе смисъл, съдът съобрази, от
една страна, показанията на св. С. от досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред
(свидетелят сочи: „За К.В.Д. знам, че се
занимава с продажба на марихуана. Виждал съм го да продава марихуана на други
хора. … Ходил съм в жилището му, където съм го виждал да прави пакетчета с
марихуана, които да продава. Той ги мери на електронна везна.“ – вж. л. 86
от досъдебното производство), които изцяло кредитира по съображения, изложени
по-горе, а от друга – обстоятелството, че в хода на извършеното претърсване в
жилището, обитавано от Д. към инкриминираната дата, били установени голям брой полиетиленови опаковки, за които св. С. дава показания, че
са били нови, и електронна везна, които подкрепят изнесеното от С., че
подсъдимият се е занимавал с пакетиране на наркотични вещества на дози. Това,
както и сравнително големия брой полиетиленови
топчета, съдържащи наркотично вещество – коноп (марихуана), направено на дози,
установени в бельото на подсъдимия, еднозначно сочат, че същото е било
разпределено на дози именно за продажба на крайни клиенти от подсъдимия.
Изложеното е относимо и към държаната от подсъдимия
един брой саморъчно свита цигара, съдържаща коноп (марихуана), тъй като от
обясненията на подсъдимия и от показанията на св. С. се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е възнамерявал освен да пуши
лично, но също и да предостави цигарата на св. С..
По изложените съображения, съдът призна
подс. К.В.Д. за виновен
в това, че на 21.02.2019 г., около 15,30 часа, в гр. София, ул. „*******в
сградата на 03 РУ – СДВР, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите – чл. 3,
ал. 2, включен в списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, държал високорискови
наркотични вещества, с цел разпространение – един брой саморъчно свита цигара,
съдържаща растителна маса – коноп (марихуана), и 12 полиетиленови
пликчета, съдържащи растителна маса – коноп (марихуана), с цена за един грам 6
(шест) лева, с тегло съответно:
Обект № 1: коноп (марихуана), с тегло
0,44 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,64 лева;
Обект № 2: коноп (марихуана), с тегло
0,43 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
12 процента, на стойност 2,58 лева;
Обект № 3: коноп (марихуана), с тегло
0,42 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, на стойност 2,52 лева;
Обект № 4: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 5: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,76 лева;
Обект № 6: коноп (марихуана), с тегло
0,47 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
17 процента, на стойност 2,82 лева;
Обект № 7: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
14 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 8: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, на стойност 2,76 лева;
Обект № 9: коноп (марихуана), с тегло
0,39 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
19 процента, на стойност 2,34 лева;
Обект № 10: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 11: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 12: коноп (марихуана), с тегло
0,88 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 5,28 лева;
Обект № 13: коноп (марихуана), с тегло
0,28 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
8 процента, на стойност 1,68 лева – всичко на обща стойност 35,58 лева –
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК.
Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно
съзнание на подсъдимото лице и незачитането на установения в страната правов
ред, свързан с контрола за спазване на разрешителния режим за съхраняване на
наркотични вещества.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За да прецени конкретното по вид и
размер наказание, което следва да се наложи на подс. К.В.Д.,
за осъществения от него състав на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства младата му възраст към момента на извършване на
деянието – същият е бил 19-годишен към 21.02.2019 г.; чистото му съдебно минало
– подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а от НК; трудовата му
заетост – подсъдимият работи в „А.Ф.“, което сочи, че същият се стреми да
осигурява издръжката си по честен начин; дадените обяснения от същия пред
настоящия съдебен състав, в които признава факта на противозаконно държане на
инкриминираните количества наркотични вещества, с което допринася за изясняване
на обективната истина; неголямото количество и сравнително ниската стойност на
предмета на престъпно посегателство – 35,58 лева.
Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия Д. обстоятелство, съдът съобрази информацията от 03 РУ – СДВР,
изложена в изисканите и постъпили отговори, първият от които входиран в СГС на 22.06.2021 г., ведно с приложена към него
справка и докладна записка от 16.06.2021 г., а вторият – входиран
в СГС под № 335562 от 07.07.2021 г., ведно с приложена
към него справка от 06.07.2021 г., от които се установява, че инкриминираната
престъпна деятелност по държане с цел разпространение на високорискови
наркотични вещества от страна на подс. Д., не е изолиран
случай в неговия живот, доколкото и независимо от воденото спрямо него ДП във
връзка с инкриминираното престъпно деяние, същият в кратък период от време след
това, към дата 11.08.2020 г., т.е. една година и половина след процесния по делото случай, е задържан в 03 РУ – СДВР отново
във връзка с държане на високорискови наркотични вещества – този път амфетамин, без надлежно разрешително, за което е образувано
друго ДП. В този смисъл, съдът отчита трайно утвърждаваща се при подс. Д. престъпна нагласа към осъществяване на еднороден вид
при това престъпления, накърняващи защитимите от НК обществени отношения,
свързани със защита на здравето на гражданите на страната, което го
характеризира като личност с завишена степен на обществена опасност.
Съдът не взе предвид, при определяне на
следващата се на подсъдимия санкция, сочените от защитата обстоятелства, че
подсъдимият е осъзнал грешката си, че вече не употребява наркотични вещества и
не дружи с лицата, с които е бил в приятелски отношения към онзи момент, тъй
като в тази насока по делото не са събрани каквито и да било гласни или писмени
доказателствени средства.
По идентични съображения, съдът не взе
под внимание и сочените от защитата обстоятелства, че подс.
Д. полага грижи за баба си и сестра си, които са единствените му близки. По
делото не са събрани доказателства за взаимоотношенията между членовете на
семейството на подсъдимия.
Не следва да се отчита като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство продължителността на наказателното
производство, в какъвто смисъл е искането на защитата, тъй като наказателното
производство срещу подсъдимия до момента е с обща продължителност от по-малко
от две години и десет месеца, което е напълно в границите на разумния срок,
съгласно критериите по ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ по приложение на Конвенцията.
Предвид изложеното досежно
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия
извършител, настоящият съдебен състав констатира, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства,
при които и най-лекото, предвидено в закона наказание – „лишаване от свобода“
за срок от две години, се явява несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената
степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.
Изложеното обуславя определянето на
наказанието, което се следва на подсъдимия, под най-ниския предел, предвиден в
санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, по
реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Приложението на разпоредбата на чл. 55
от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в наказателния закон
предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и
най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител.
Смекчаващите обстоятелства
характеризират деянието като такова със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят,
предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане
и в най-ниския възможен предел, би било едно ненужно репресиране на виновния.
Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна
принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият
НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по
отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави,
така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за
случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже
несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне
наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко
по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда,
наред с наказанието „лишаване от свобода“.
Основание за използване на посочените
възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително
обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно
силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната
практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за
приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно,
изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи
обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също
оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но
именно защото са много като количество, те в своята съвкупност значително намаляват
степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние.
В конкретиката
на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, следва
да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Д.
обстоятелства, което сочи на извод, че степента на обществена опасност на
деянието и неговия извършител е по-ниска от типичната, визирана от законодателя
при очертаване на престъпния състав по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, а също и,
че най-лекото, предвидено в закона наказание – „лишаване от свобода“ за срок от
две години, се явява прекомерно тежко спрямо конкретно проявената степен на
обществена опасност на деянието и неговия извършител.
При така наложилото
се своеобразие на конкретния казус, настоящият съдебен състав прецени, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание под минимума, предвиден в закона,
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, и определи на подс.
Д. наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 (шест) месеца. Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът прецени, че е едновременно необходимо,
заслужено и съобразено с целите на специалната и генерална превенция, визирани
в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предвид така определения размер на наказанието
„лишаване от свобода“, съдът намери, че в конкретния случай са налице
кумулативно предвидените предпоставките за освобождаване на подсъдимия от
изтърпяване на така наложеното му наказание, визирани в разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК, а именно: на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години; лицето да не е осъждано на „лишаване от свобода“
за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения, да не се явява наложително същият да изтърпи
наказанието си.
В конкретния по
делото случай, подс. Д. не е бил осъждан на „лишаване
от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното му наказание „лишаване от
свобода” е за срок до три години и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения, не се явява наложително същият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание „лишаване от свобода“. При преценка на необходимата
степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното
престъпление, СГС в този си състав съобрази, че това е първо осъждане на
подсъдимия. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били
постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта
на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за
придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от
факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не
е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Ето защо и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи
изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, с
изпитателен срок от 3 (три) години.
На
основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не
наложи на подс. К.В.Д. кумулативно предвиденото в
чл. 354а, ал. 1 от НК, наред с наказанието „Лишаване от свобода”, по-леко
наказание – „Глоба“, като прецени, че изтърпяването на такова наказание не е
необходимо за постигане целите на наказанието.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Приобщените по делото, в качеството им
на веществени доказателства, високорискови наркотични вещества, както следва:
Обект № 1: коноп (марихуана), с тегло
0,44 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,64 лева;
Обект № 2: коноп (марихуана), с тегло
0,43 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
12 процента, на стойност 2,58 лева;
Обект № 3: коноп (марихуана), с тегло
0,42 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента, на стойност 2,52 лева;
Обект № 4: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 5: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,76 лева;
Обект № 6: коноп (марихуана), с тегло
0,47 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
17 процента, на стойност 2,82 лева;
Обект № 7: коноп (марихуана), с тегло
0,40 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
14 процента, на стойност 2,40 лева;
Обект № 8: коноп (марихуана), с тегло
0,46 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
15 процента на стойност 2,76 лева;
Обект № 9: коноп (марихуана), с тегло
0,39 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
19 процента, на стойност 2,34 лева;
Обект № 10: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 11: коноп (марихуана), с тегло
0,45 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 2,70 лева;
Обект № 12: коноп (марихуана), с тегло
0,88 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
16 процента, на стойност 5,28 лева;
Обект № 13: коноп (марихуана), с тегло
0,28 грама и съдържание на активно действащ компонент – тетрахидроканабинол
8 процента, на стойност 1,68 лева – всичко на обща стойност 35,58 лева, са
предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК от страна на подс. К.В.Д., предвид което и на основание чл. 354а, ал. 6,
вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК, съдът постанови
отнемането им в полза на държавата.
Иззетите като веществени доказателства
по делото – опаковки, под формата на полиетиленови
пликове, транспортни опаковки, следва да бъдат унищожени като вещи без
стойност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, Съдът осъди подсъдимия К.В.Д. да заплати сумата от 1435.27 лева (хиляда четиристотин тридесет и
пет лева и двадесет и седем стотинки) – разноски по водене на делото, от които
329.27 лева (триста двадесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) – в
полза на Държавата и по сметка на СДВР, а 1106.00 (хиляда сто и шест) лева – в
полза на държавата и по сметка на СГС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: