Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.05.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 24 април 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: М. КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ М. КОЛЕВА
гр.дело № 65 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази
Искът е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищцата П.С.П. твърди
в исковата си молба, че ответникът и бил длъжник, като вземането срещу него
произтичало от факта, че ответникът без правно основание обитавал притежаван от
ищцата недвижим имот (двуетажна сграда със застроена площ от 62 кв.м. и РЗП 124
кв.м., построена в дворно място с площ от 1 225 кв.м., представляващо УПИ - I - 172 в кв. 8 по плана на с. Ракитница, общ. Стара Загора), както и от
факта, че преди ищцата същият имот е бил обитаван от родителите на ответника.
С нотариална покана рег. №
3968 от 01.06.2017 г., т. 2, акт 2, на Нотариус Радка Богданова, рег. № 435 на
Нотариалната камара (връчена на длъжника на 05.06.2017 г.) ищцата в настоящото
производство поканила ответника да освободи притежавания от нея недвижим имот и
да й заплати стойността на консумативи за имота за предходен период
(изразходвана вода за периода от 01.11.2015 г. до 27.05.2017 г., на стойност
49,36 лв.), които следвало да бъдат заплатени от майката на длъжника (към
настоящия момент покойница), но са били заплатени от ищцата, в качеството й на
настоящ собственик на имота. Преди ищцата, същият недвижим имот е бил обитаван
от родителите на ответника (към настоящия момент покойници), въз основа на
притежавано от тях вещно право на ползване. Съответно те (а след смъртта им
техният син, който е приел наследството и който е обитавал имота без правно
основание) са били задължени да заплащат консумативните разноски за същия имот
(подробно описан в посочената по-горе нотариална покана) за времето, през което
го били ползвали.
В Констативен протокол Акт
№ 24, т. II, рег. №
4583/20.06.2017г., заверен от Нотариус Радка Богданова, рег. № 435 на
Нотариалната камара, ответникът се е задължил да изплати претендираната от ищцата
сума в срок до 01.07.2017г., но не сторил това.
Тъй
като дължимата сума не била върната на съответния й падеж, ищцата поискала и по
реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение, по ч.гр.д. № 6003/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Стара
Загора (за сумата от 49,36 лева, представляващи дължима от ответника сума за
изразходвана вода в горепосочения недвижим имот за периода от 01.11.2015 г. до
27.05.2017 г., както и за разноски по делото в размер 325 лева).
По горепосоченото частно
гражданско дело постъпило възражение от ответника, поради което в законоустановения
срок предявява настоящия иск.
Във възражението се заявявало
от една страна, че на длъжника не му било ясно от какво произтичало вземането,
както и падежа и основанието за плащане. От друга страна, още на следващия ред
в същото възражение длъжникът заявява, че всички негови отношения с ищцата били
уредени преди образуване на заповедното производство, за което му била издадена
и разписка. Второто изявление на ответника очевидно било в пряко противоречие с
първото. Не било вярно, че длъжникът не знаел какво дължи, от една страна
защото това, което дължал, се установявало с писмени доказателства, подписани от
двете страни, а от друга страна, защото той наистина заплатил на ищцата
горепосочената сума, за което наистина имал издадена разписка от 27.10.2017 г.,
в която, освен другите суми, които били заплатени на ищцата, фигурирала и
сумата от 49,00 лева, заплатени за „вода”.
Във възражението се заявявало
от длъжника , че той не дължал разноски за производството, защото не бил дал
повод за завеждането му. Това също не било вярно, тъй като ищцата в настоящото
производство била инициирала заповедното производство (по което е образувано
ч.гр.д.№ 6003/2017 г. по описа на СтРС), със Заявление по чл.410 ГПК с вх. №
29054 от 26.10.2017 г., а ответникът й е изплатил няколко дължими суми, между
които и процесната на 27.10.2017 г., което било видно от датата върху разписката,
подписана от двете страни. Следователно, към момента на образуване на заповедното
производство ответникът дължал процесната сума (която е била ликвидна и
изискуема), не я бил изплатил и ищцата имала пълно право да я търси по
установения от закона ред т.е. ответникът с действията си (или по-точно с
бездействието си да плати на 01.07.2017 г.) е станал причина за завеждане на
заповедното производство и възражението му, че не дължал разноски било изцяло
неоснователно и недоказано.
Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че към 26.10.2017 г.
(датата на която е депозирано в съда заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) ищцата е имала вземане към ответника сумата в размер на 49,36 лева,
представляваща дължима от ответника сума за
изразходвана вода в горепосочения в настоящата искова молба недвижим имот, за
периода от 01.11.2015 г. до 27.05.2017 г., както и има вземане за разноски в
заповедното производство в размер 325 лева. Претендира направените
в настоящото производство разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил
писмен отговор от ответника И.М.Н., в който счита предявения иск за недопустим,
като оспорва същия като
неоснователен.
Твърди, че по ч.гр.д. № 6003/2017г.
на Районен съд – гр. Стара Загора била издадена срещу него Заповед за
изпълнение за парично вземане, неуточнено по период и основание. Ответникът
подал възражение, тъй като за всички предявени от ищцата суми, независимо, че
също не били уточнени от нея по периоди, а някои и по основание са били заплатени.
За плащането ищцата, собственоръчно и в присъствието на свидетел написа
разписка за всички суми, които смяташе, че ответникът й дължал. Тъй като между тях
- той като наследник на майка му и ищцата имали заведено дело (гр.д. № 1638/16
г. СЗРС), което в момента се обжалвало от ищцата касационно, ответникът бил
внимателен и искал пред свидетел да му подпише разписка за всичко, което според
нея й дължал, независимо дали в действителност й дължал. Дълго време не успявал
да намери ищцата, за да му подпишела документ и накрая се принудил да търси със
съдействие от кмета на с. Ракитница. Ищцата не се отзовала веднага на молбата,
отправена й от кметството да се яви. Впоследствие ответникът разбрал, че
поведението й е било умишлено и целенасочено - с оглед подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение за минимална сума и адвокатско възнаграждение
в пъти по-голямо. Товаренето му с разноски било с цел принудително изпълнение
върху имотите му. Нито той, нито майка му били молили ищцата да заплаща техни
сметки. От друга страна в производството по гр.д. № 1638/16 г. ищцата твърдяла,
че била във владение на имота, за който сега твърди, че платила консумативи.
Съобразно съдебната практика: с оглед
на спецификата на производството по предявения иск на кредитора - заявител е
заповедното производство след издадена заповед за изпълнение и възражение на
длъжника по оспорване на вземането, предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 във
връзка чл. 415 ГПК бил положителен установителен иск за съществуване на
вземането. В исковата молба се признавало, че „ аз наистина съм заплатил на
ищцата горепосочената сума, за което наистина има издадена разписка от
27.10.2017г..." Съгласно ТР 4/2013г.: Ако кредиторът е получил изпълнение
на вземането, по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението
и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал. Правният интерес от установяването на вземането
срещу длъжника бил абсолютна процесуална предпоставка и ако същата не била
налице предявеният установителен иск бил недопустим.
Освен горното следва да е налице и
идентичност между заповедното и исковото производство по чл.422 ГПК. Длъжникът
трябвало да може да формира виждане кое вземане се претендирало, с каква
давност е то и за какъв период се отнасяло, за да можел да прецени оспорва ли
го или не. Вземането трябвало да бъде индивидуализирано по начин, който да
позволявало и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по
заповедното производство предявява иск за същото вземане. В случая това
категорично не можело да се направи.
Моли съда да прекрати производството,
алтернативно да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът не бил дал повод, както за
иницииране на заповедно производство, така и за настоящото, предвид което
счита, че не дължи разноски за двете производства.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
В
производството по чл.422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно
от приложеното по делото ч.гр.д. № 6003/2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, на основание чл.410 ГПК съдът е издал
заповед за изпълнение № 3880/30.10.2017г., по силата на която ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 49,36 лева за главница,
представляваща незаплатено парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата от 26.10.2017
година, както и направените разноски по делото в размер на 325 лева. В срока по чл.414 ГПК е
депозирано писмено възражение от длъжника, във връзка с което е предявена
исковата молба по настоящото дело.
Страните не спорят, че сумата от 49,36 лева е била дължима
от ответника на ищцата поради консумирана от ответника вода при обитаване на
имот, собственост на ищцата за периода от 01.11.2015г. до 27.05.2017г.
Страните не спорят, а се установява и
от приетата като доказателство по делото разписка от 27.10.2017г., че на
посочената дата ответникът е заплатил на ищцата процесната сума. Видно от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.
№ 6003/2017г. по описа на РС-Стара Загора, сумата е заплатена един ден след подаването му в
съда.
От показанията на свидетеля М.Т.С.
/без родство със страните/, която работи като специалист в Кметство
с.Ракитница, се установява, че познава страните по делото, тъй като са жители
на с.Ракитница. Същата заявява, че в началото на м.октомври 2017г. ответникът я
помолил да присъства при предаването на парите на ищцата. Свидетелката твърди,
че се обадила на ищцата и й казала, че ответникът желае да се срещнат, за да й
заплати дължимата сума. Последната казала, че ще се обади кога е удобно да се
случи. След седмица отново й позвънила, но среща не се състояла. На
27.10.2017г. ответникът се обадил на свидетелката и я помолил да отиде до дома
на ищцата, тъй като е отишъл пред дома й. Ищцата ги поканила в дома си. И.Н.
предал парите на П.П. и съставили разписка за това, като свидетелката също я
подписала. Ищцата отказала да вземе от И.Н. парите за адвокатско
възнаграждение. Свидетелката заявява, че ответникът няколко пъти търсил ищцата,
за да й даде дължимата сума, но тя не се отзовала.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същата е без родство със страните и има преки впечатления
от обстоятелствата, за които е разпитана.
Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства се установи погасяване на претендираното
задължение чрез заплащането му. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 6003/2017г. е подадено в
съда на 26.10.2017г., а заплащането на задължението е станало на 27.10.2017г.
Според т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на Общото събрание
на Гражданска и Търговска колегия на ВКС на Република България, в
производството по чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235
ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли иска за главница в размер
на 49,36 лева, представляваща незаплатени разноски за изразходвана вода за
периода от 01.11.2015г. до 27.05.2017г., като неоснователен поради погасен чрез
заплащане.
Предвид акцесорния
характер на иска за законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда на 26.10.2017г. до окончателното й изплащане и отхвърлянето на главния иск, същият се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание чл.78 ал.2
от ГПК, ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От свидетелските
показания се установи, че ответникът е търсил ищцата още в началото на
м.октомври 2017г., за да й заплати претендираната сума, но същата е избягвала контакт
с него. Ето защо, съдът намира, че с поведението си същия не е дал повод за
завеждане на делото, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 300,00лв., представляващи
заплатено възнаграждение за адвокат.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
П.С.П. ***, с ЕГН **********,***, чрез адв.И.З., с който се претендира да бъде
установено по отношение на И.М.Н. ***, с ЕГН **********, че й дължи сумата от 49,36 лева,
представляваща незаплатени разноски за изразходвана вода за периода от
01.11.2015г. до 27.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.10.2017г., във връзка с което е
издадена Заповед № 3880/30.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
6003/2017г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.С.П. ***,
с ЕГН **********,***, чрез адв.И.З. да
заплати на И.М.Н. ***, с ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: