№ 17
гр. Тополовград, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно
наказателно дело № 20212320200026 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят ХР. Г. ИВ. от гр.И. твърди, че издаденото против него
наказателно постановление № 20-0358-000569/01.03.2021 г. на Началника на
РУ – Т. към ОД на МВР – Хасково, РУ - Т., с което му е наложено наказание
глоба в размер на 200 лева за извършено от него нарушение по чл.20 ал.2 от
ЗДвП е незаконосъобразно, неправилно постановено в нарушение на
материалните и процесуалните норми. Жалбоподателят твърди, че в
обстоятелствената част на НП административно наказващият орган /АНО/ е
приел, че на 26.09.2020 г. около 12,45 часа в Т., на ул.“М.“, като водач на лек
автомобил „Ф.Г.“ с № *******, при излизане от десен завой жалбоподателят
не се е съобразил със скоростта си на движение, с релефа на местността и
състоянието на пътната настилка /мокра/, загубил контрол над МПС, навлязъл
в лентата за насрещно движение и блъснал правилно движещия се там лек
автомобил „О.В.“ с № *******, собственост и управляван от Д.Г.Ж., от което
е последвало ПТП с материални щети и пострадали лица – двамата водачи и
двамата пътници във всеки от автомобилите – Д.Ж. и Д.Т.М., с което виновно
е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят не е съгласен с издаденото
НП и с наложеното му наказание , и твърди, че същото е издадено при грубо
1
нарушаване на административно производствените правила и противоречие с
материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в
НП, като твърди, че не е извършил вмененото му във вина административно
нарушение и липсва съответствие между описаното в обстоятелствената част
на НП нарушение и приложената санкционна норма. Счита, че НП е издадено
извън законоустановения срок.
Поради това моли съда да отмени НП на Началник на РУ - Т. като
незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
като е постъпило писмено становище от пълномощника му адв.К.Х., която
пледира, че в случая няма несъобразена скорост, тъй като не е установена
величината й и по този начин не е ясно каква е връзката с релефа на
местността, атмосферните условия, за което твърди, че няма никакви данни.
Според същата не е дадена правилна правна квалификация на констатираното
нарушение, което е задължение на наказващият орган и твърди, че
извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно по чл.179 ал.2
предл.1-во от ЗДвП, а не по чл.20 ал.2 от ЗДвП, както е посочено неправилно
според нея в НП. На основание чл.144 от АПК моли да й бъдат присъдени
направените разноски в размер на 300 лв.за адвокатски хонорар.
Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител в с.з., и не вземат становище относно жалбата.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 26.09.2020 г. свидетелят и актосъставител Р.Д. е бил дежурен по
КАТ. Около 12.45 часа оперативният дежурен го е изпратил на път II-76 на
ул.“М.“ в град Т., на изхода за село Х. по повод възникнало ПТП между два
автомобила, в които е имало пострадали лица. При пристигане на мястото
участниците в ПТП ги е нямало, като всички са били откарани в болницата в
Т., в спешна помощ. Служителят на полицията Д. е установил, че ПТП е
настъпило между лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ *******, управляван от
жалбоподателя ХР. Г. ИВ. от гр.И. и лек автомобил „О.В.“ с № *****,
собственост и управляван от Д.Г.Ж. от гр.Т., като при ПТП е имало
2
материални щети и пострадали лица – двамата водачи, Д.Ж. – пътник в „О.В.“
и Д.Т.М. – пътник от „Ф.Г.“. Свидетелят е установил, че лекият автомобил
„Ф.Г.“ се е движел в посока от село Х. по ул.М. и при излизане от десен завой
е навлязъл в лентата за насрещно движение и е блъснал правилно движещият
се там автомобил „О.В.“ с хасковска регистрация. Местопроизшествието е
било запазено от автопатрул - полицаи Д.Д. и А. А., и мл.ПИ Г.Г.. При
пристигането си на мястото свидетелят е издал констативен протокол за ПТП
пострадали лица № 6, в който са описани участниците и са описани щетите по
ППС на Х.И. Г., в който са описани – преден капак, предна броня, преден ляв
фар, декоративна решетка, предно ветроупорно стъкло, преден ляв халоген,
като извършената проба за алкохол е отчела 0 промила. Вторият участник в
ПТП видно от протокола, също е с 0 промила алкохол, като видими щети по
ППС е описано – тотална щета. Описани са и пострадалите – ХР. Г. ИВ.,
Д.Т.М., Д.Г.Ж. и Д.Ж.. Като причини за ПТП в протокола е записано –
движение с несъобразена скорост с характера на пътя и състоянието на
пътната настилка /мокро/, при излизане от десен завой жалбоподателят е
изгубил контрол над МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и
блъснал правилно движещ се там друг автомобил. В протокола е записано –
взето по отношение към участник № 1 – ХР. Г. ИВ.. От пострадалите Д.М.,
която е била пътничка във автомобила „Ф.Г.“, управляван от жалбоподателя е
била с фрактура на пръста, а другите пострадали са били повърхностни
наранявания и натъртвания.
На 19.10.2020 г. жалбоподателят Х.Г. се явил в РУ – Т. и тогава св.Д. му
е съставил АУАН № 543204 от 19.10.2020 г. за това, че на 26.09.2020 г. около
12,45 часа, на път II-76 в Т., на ул.М., в посока ул.М. е управлявал лек
автомобил „Ф.Г.“ с № *******, собственост на заложна къща „Е.К.“ ЕООД,
при излизане от десен завой, водачът не е съобразил скоростта си на
движение, на релефа на местността, състоянието на пътната настилка/мокро/,
губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска
движещият се правилно там лек автомобил „О.В.“ с № *******, собственост и
управляван от Д.Г.Ж., от което следва ПТП с материални щети и пострадали
лица. Пострадалите лица са Д.Ж. и Д.Т.М.. Това нарушение е било
квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като в акта е записано, че и
двата леки автомобила са претърпели имуществени вреди. Актът е бил
съставен в присъствието на свидетелите ХР. Р. СТ., присъствал при
3
установяване на нарушението и при съставянето на акта и Д. КР. АНД. –
присъствал при съставяне на АУАН. Екземпляр от акта е бил връчен на
жалбоподателя на същата дата и същият е подписал акта, като във графата за
възражение е изписал- „имам възражение“. В законно установения 3-дневен
срок обаче същият не е подал възражение.
След това, на 01.03.2021 г. е било издадено НП № 20-0358-000569 на
Началник РУ – Тополовград против жалбоподателя ХР. Г. ИВ., с което за
описаното в акта нарушение квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП му е била наложена
глоба в размер на 200 лева. Видно от писмо на ОДМВР – Хасково, НП е било
връчено на жалбоподателя на 30.03.2021 г. и е било обжалвано по пощата от
същия на 06.04.2021 г.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели,
тъй като същите са обективни и безпротиворечиви. От тях става ясен начина
на установяване на нарушението и съставянето на акта.
Съдът кредитира и обясненията на пострадалите – Д.Ж. и Д.Г.Ж., тъй
като същите са обективни и безпротиворечиви, и кореспондират със
свидетелските показания и от тях става ясен начина на механизма на ПТП, а
именно: че управлявания от жалбоподателя автомобил е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е блъснал правилно движещият се там автомобил. Тези
обяснения потвърждават, че настилката е била мокра, както е констатирал и
посетилия ПТП свидетел Д. и е отразил същото обстоятелство в протокола за
ПТП.
Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са
документи издадени в съответната форма и ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо
правен интерес и в законоустановения срок. Съдът счита, че жалбата е
подадена в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена, а НП следва да бъде потвърдено като правилно и
4
законосъобразно.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
процесната дата жалбоподателят при управление на лек автомобил, при
излизане от десен завой, не е съобразил скоростта си на движение с релефа на
местността и състоянието на пътната настилка – мокра, и е загубил контрол
над МПС, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е блъснал правилно
движещия се там друг автомобил, като от ПТП са последвали материални
щети и пострадали лица. Това е безспорно установено по делото, както от
полицая посетил ПТП, така и се установява от обясненията на двамата
пострадали, движещи се в другия автомобил. В случая, водачът не е
съобразил скоростта си на движение, с атмосферните условия, с местността и
със състоянието на пътя, и не е намалил скоростта или да спре, след като е
възникнала опасност за движението и по този начин е причинил ПТП.
Несъобразена е скоростта във всички случаи когато тя не е била съобразена с
наличието на отрицателно действащи фактори, които затрудняват или
застрашават безопасността на движението. За да се приеме една скорост за
несъобразена не е задължително да бъде установена величината й, тъй като
водачът е длъжен да се движи с такава скорост, предвид състоянието на пътя,
на пътната настилка, атмосферните условия и във всички случаи на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Поради това,
че същият не е спрял след като е навлязъл в лентата за насрещно движение,
следва да се приеме, че тази скорост е несъобразена. Съдът счита, че
нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДвП,
където е описан състава на административното нарушение, а нормата на
чл.179 ал.2 от ЗДвП е санкционната норма, където е предвидена
отговорността. Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили
правото на защита на жалбоподателя и не приема твърдението на
жалбоподателя, че е била нарушена нормата на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй
като и в АУАН, и в НП са посочени разпоредбите, които са били нарушени
виновно.
Съдът счита, че НП е издадено в законно установения срок и такова НП
е било издадено, след като образуваното досъдебно производство е било
прекратено.
5
Поради това съдът счита, че НП на Началника на РУ – Тополовград
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход от делото, съдът не уважава искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 20-0358-000569 от 01.03.2021 г. на Началник РУ –
Тополовград, към ОД на МВР - Хасково издадено против ХР. Г. ИВ. с ЕГН
********** от гр.И., ул. “Л.“ № **, с което на основание чл.179, ал.2,
предл.1-во от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за
извършено от него нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6