№ 18731
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110108530 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, чл. 86 и чл.99 от ЗЗД– за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи незаплатени суми
по договор от ...г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че по договор от ...г., сключен с ..., последното дружество е
предоставило на ответника паричен заем срещу задължение за връщането му.
Заемодателят предоставил паричната сума по договора. Ответникът обаче не
изпълнил задълженията си за връщането й. С договор за цесия от ...г., вземането е
прехвърлено на ищеца. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват изцяло, като се навеждат
доводи за неоснователност на същите. По подробно изложените съображения се
прави искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на страните,
прие за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за връщане на суми по договор за
1
заем, вземанията по който са прехвърлени на ищеца.
Установява се по делото от представените писмени доказателства, че на ...г.
между ответника И. Д. И. и ... е сключен договор за заем, съгласно който
дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 750 лева
срещу задължението на ответника за връщането й за 60 седмици – до 14.05.2016г.,
при годишен процент на разходите 48. 00 %, лихвен процент 31.82%, такса за
оценка на досие от 37.50 лева и такса за избор на услуга „Кредит у дома” в размер
на 587.23 лева.
Установено е по делото – от заключението на приетата ССчЕ, което съдът
не намира основание да не цени, че заемодателят е превел 750 лева по
посочената от ответника банкова сметка, като не е спорно, че ответникът не е
изпълнявал задълженията си и не е извършвал пълно погасяване на дължимите
суми по договора. От заключението на вещото лице се установява, че по кредита
са внесени общо 93.00 лева, като ВЛ установява и размера на непогасените
задължения на ответника.
По силата на договор за цесия от ... г. кредиторът ... е прехвърлил на ищеца
... вземанията си срещу ответника.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по
договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за
престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на
стойността им, както и релевирано от длъжника неизпълнение.
Установено е по делото наличието на заемно правоотношение между
страните, изпълнение на задълженията на ищеца по тях – предоставяне парична
сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в
уговорените срокове.
Съдът приема, че между ... и И. Д. И. е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на
потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и
2
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го
обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в в настоящия случай, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият
размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между ... и ответника, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и т.12 от ЗПК. Не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК -
всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер
шрифт - не по малък от 12. В конкретния случай не е спазен шрифта и съществува
разминаване във формата на договора, договорнте разпоредби и преддоговорната
информация.
В разпоредбите на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК е поставено освен това изискване
в съдържанието на договора за потребителски кредит да се съдържа и погасителен
план. Погасителният план посочва дължимите плащания, сроковете и условията
за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
3
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит.
В конкретния случай, в договора за заем са посочени параметри и условия
/брой, размер на погасителните вноски, обща стойност на плащанията, размер на
годишния процент на разходите и размер годишния лихвен процент/.
Заемодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Следва да се
посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, към момента
на сключване на договора, са неизвестни за заемателя.
Вярно е, че в договора е посочен размерът на съответните плащания и
срокове за това, но не е осъществено разбИ.е по пера на това задължение, от която
разбивка да е ясно, какво е задължението за главница и какво е задължението за
лихви, като такива се предвиждат в контракта. Не става ясно как се формира
месечната погасителна вноска, т.е. в стойността на всяка една от тези вноски
какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на други предвидени
задължения. В договора е посочен годишен лихвен процент, от който обаче не
става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски.
Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Поради това съдът прие, че по същество в конкретния случай липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
4
целите на погасяването. Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвеният
процент, така и годишен процент на разходите са определени като фиксиран
процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за
главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Неясно остава дали и тези суми
са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата
за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези
данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски
по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи
неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е
изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава
кредитора от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да
информира своя контрагент за условията за заплащане на месечната погасителна
вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска
и каква част представлява т.нар. "оскъпяване“ на кредита.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК
реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.
Поради неспазване посочените законови изисквания, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно.
Необходимо е да се посочи и това, че като потребител ответникът
разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста
на ЗЗП, за които също съдът следи служебно – чл.7,ал.3 ГПК.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
5
Процесният договор е сключен при общи условия - при предварително
определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора. Не бяха
представени доказателства, от които да се установи, че уговорките по договора за
потребителски кредит са постигнати в момента на сключване на договора и че
ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради което
съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са индивидуално
уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна
на заемодателя е формално, заемателят като потребител не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
В договора за кредит е включена такса за услуга „домашно посещение”.
Уговорката за това е неравноправна по смисъла на чл.143 Закона за защита на
потребителите, поради което е нищожна. Посочената норма определя като
неравноправна всяка уговорка, която е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задължения на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата
са изброени клаузи, съдържащи изброените по-горе белези на неравноправност,
като изброяването не е изчерпателно – т.19.
От съдържанието на договора на става ясно какво съдържанието на
посочената такса, чиято стойност е 587.23 лева, която е очевидно несъответна
/завишена/ на предлаганата услуга, съставлява 2/3 от стойността на заема, не
отговаря на изискванията за добросъвестност. В случая е налице явно
несъответствие между задълженията на търговеца и задълженията на потребителя
за плащане на такса ангажимент. Макар вземането да е наименувано „такса за
услуга“, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение. Поради това, съдът
приема, че клаузата за заплащане на такса за услуга „домашно посещение” сама
по себе си е неравноправна и като накава - нищожна, не е породила действие
между страните и за кредитополучателя ответник не съществува задължение за
плащане на договорената сума.
По същите съображения съдът приема, че и включената в договора за заем
и такса за оценка на досие е нищожно. Същата е дължима на равни месечни
вноски за срока на издължаване на кредита. Изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на сключване на договора и не изисква активно
поведение от страна на дружеството.
В заключение, съдът намира, че клаузите на процесния договор за
заплащане на такса за услуга „домашно посещение” и такса за оценка на досие са
6
сключени в условия на неравноправност и на сомостоятелно основание са
нищожни - на осн. чл. 146 от ЗЗП. Тъй като става дума за потребителски кредит,
при установяване на неравноправни клаузи в същия водещи до недействителност,
съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да променя съдържанието им -
по аргумент от чл. 6, пар. 1 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит и да я присъди на заемодателя, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва
от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя и създаване на множество
процесуални правоотношения между страните. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е
разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК /така Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 3432 от
28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., Решение № 262416 от 06.04.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г. и Решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 1799/2020 г. /
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до
размера на чистата стойност на кредита, като сумите са дължими към ищеца,
предвид извършеното прехвърляне на вземания.
С договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице,
като за валидността му не се изисква съгласието на длъжника. За да породи
извършеното прехвърляне действие по отношение на същия, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедент. Както е застъпено
в практиката на ВКС /Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. на ІІ ТО,
ТК, решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. на ІІ ТО, решение № 78 от
09.07.2014г. по т.д.№ 2353/2013г. на ІІ ТО/ правно релевантно за действието на
7
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария
кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от
11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд. Съгласно сочената съдебна практика,
следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване на
отправеното от цедента до длъжника уведомление за цесията. Това може да бъде
извършено, когато към исковата молба има приложено уведомление от цедента до
длъжника, с което уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията, какъвто
е настоящия случай. Поради това подадената искова молба за признаване за
установено съществуването на прехвърленото вземане, има характер на
съобщение за самото прехвърляне, същата представлява уведомление по смисъла
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и има за последица действие на цесията спрямо длъжника –
ответник по делото, а цесионерът – ищецът, се явява носител на процесните
вземания.
В решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г., относимо към
настоящия случай, е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да
се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба,
разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност,
националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане
между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От тълкуването на
Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да
се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в
договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора,
какъвто е настоящия случай, и което в пълна степен важи за исковите
производства, в т.ч. по предявен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Установено е по делото /от ССчЕ/, че ответникът е извършил плащане по
кредита в размер на 93.00 лева. Тези плащания следва да бъдат отнесени в
погашение на задължението за връщане на чистата сума по кредита, възлизаща на
750 лева /по заключението на ССчЕ/. Така, след извършеното плащане непогасени
остават 657.00 лева. Други суми по договора не се дължат. Ответникът не дължи
възнаградителна лихва и лихва за забава, тъй като предвид недействителността на
договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е
необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на
8
чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но
не и обезщетение за забава за исковия период.
При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат част
от сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства,
съразмерна на уважената част от исковите претенции, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и чл.13, т.2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 657.00 лева -
главница по договор за кредит №... от ... г., сключен с ..., вземането по който е
прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от ... г., ведно със
законна лихва от 29.3.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 17638/2021г. на СРС, 138
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния му предявен
размер, а акцесорната претенция за лихва за забава – изцяло.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на ..., ЕИК ..., с
адрес ..., сумата 43.44 лева– разноски заповедното производство, както и 377.68
лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9