№ 58
гр. Дупница , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО в публично заседание
на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20201510101468 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н. М. М., с ЕГН
**********, с адрес: **** срещу М. ИВ. Н., с адрес: **** и Г.Л.Т., с адрес в ****.
Ищцата твърди, че е собственик на УПИ ХVII - 989, кв. 92 по плана на гр. Рила. През
лятото на 2019 година решили по общата имотната граница със съседния УПИ ХХIV-991,
кв. 92 по плана на гр. Рила да изградят масивна циментова ограда, за което било дадено
съгласие от съседите им - собственици на този имот. За целта се свързали с ответниците,
които им били препоръчани от познати и се договорили те да изградят тази ограда. По време
на изграждането на оградата ищцата и съпругът й решили в дворното място да се построи и
дървен навес, като ответниците предложили да построят искания от тях дървен навес,
поради което сключили неформален договор за строителството на дървения навес срещу
сумата от 11 800 лв., включваща труд и материали и се разбрали да започнат след
приключване на оградата. На 10.10.2019 г. на ищцата било издадено Разрешение за строеж
№ 15 от Главния архитект на Община Рила, в качеството й на възложител и собственик на
УПИ XVII-989, кв. 92 по Застроителен и регулационен план на гр. Рила, с което й било
разрешено да извърши строителство на „второстепенна постройка на допълващо
застрояване - дървен навес”, представляващ строеж от шеста категория, съгласно чл. 137, ал.
1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 за номенклатура на видове строежи. С ответниците се
договорили да изчислят колко и какъв материал ще им бъде необходим, като ищцата да
купи основния, за да избере материали с високо качество, а други по дребни материали - от
близкия магазин. Строителството на дървения навес приключило изключително бързо, като
за цялостното му изграждане с включени материали и заплащане на труда на ответниците
платила сумата от 11 800 лв. Една седмица след завършване на строителството на дървения
навес завалял дъжд и покривът на навеса започнал да пропуска вода. Информирала
ответниците, че не може да приеме работата им, изпълнена по този начин и че те трябва да
дойдат и да поправят недостатъците на работата си, но те казали, че работят на друг обект и
не могат да дойдат. В началото на зимата /края на месец ноември 2019 г./, единият от тях се
отзовал, за да види какъв и къде е проблемът, като решил да ремонтира покрива на навеса и
използва допълнителни 9 кв. м. битумни керемиди. При следващия дъжд след „ремонтът”,
1
покривът на навеса продължил да тече. Свързала се с ответниците и им казала, че работата
им продължава да има недостатъци и че трябва да си ги поправят. По-късно от съседи
разбрала, че единият от ответниците идвал на място, когато тя и съпругът й не си били
вкъщи и е правил опити за ремонт на покрива, но без резултат, тъй като покривът
продължавал да пропуска вода при дъжд. След стапяне на снега установила, че по носещите
дървени греди и дървена ламперия са се образували големи ледени висулки. През пролетта
на 2020 г., след като времето се затопля, установила, че от непрекъснатата влага, част от
носещите греди са се деформирали, а при дъжд, покривът продължава да тече. Направила
пореден опит да се свърже с ответниците, но без резултат. В началото на месец юни на 2020
г. дошли други майстори, които огледали дървения навес и установили, че при
строителството са допуснати груби грешки, описани в исковата молба подробно и без да се
отстранят тези недостатъци, навесът ще продължи да тече. Ищцата твърди още, че сключила
неформален договор за строителство с новите майстори, като платила за труда им общо
сумата от 3 032 лева, описана по пера в исковата молба и сумата от 3 544, 50 лева за
допълнителни строителни материали също описана по пера в исковата молба. Предвид
горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят
посочените суми ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от
ответниците, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на
предявените срещу тях претенции по изложените в отговора на исковата молба
съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че между Н. М. М. от една страна като възложител и
ответниците - М. ИВ. Н. и Г.Л.Т. от друга страна като изпълнители е бил сключен
неформален договор за изработка с предмет - изграждане на дървен навес. Основните
спорни моменти са какви са били действителните уговорки между възложителя и
изпълнителите, какво е следвало да бъде построено от ответниците, има ли недостатъци и
какви са те и дали тези недостатъци правят работата негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение.
С Разрешение за строеж № 15 от 10.10.2019 г., главният архитект на Община Рила е
разрешил на Н. М. М. да извърши строителство на „второстепенна постройка на допълващо
застрояване – дървен навес”.
Видно от Обяснителна записка ведно с проектна документация, проектът е
разработен за изпълнение изцяло от дървена конструктивна система – дървени колони с
размери 15/15 см., дървена покривна конструкция /от слепена дървесина/ столици с размери
15/35 см. и ребра с размери 8/14 см. през 50 см., върху които ще се накове дъсчена обшивка с
размери 6/3 см., носещата конструкция ще се монтира върху монолитно излята
стоманенобетонова площадка с дебелина 15 см., дървените колони 15/15 см. са с височина
от 220 см. до 298 см., те поемат натоварването на дървените греди с размери 15/35 см.
Приети са като писмени доказателства и скици на обекта.
По делото са приети и проформа фактура № 10186/25.06.2020г. и проформа фактура
№ 10192/30.06.2020 г., двете на обща стойност 3 544, 50 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите **** – първи
2
братовчед на ищцата, **** – съпруг на ищцата, **** и ****
От показанията на св. **** се установява, че познава майсторите, които правили
покрива на навеса през 2019 г., ищцата го поканила да види какво направили майсторите -
всичко течало, видял течове по гредите на самия навес, последно ходил 2020 г., покривът
бил поправен, имало найлон и вата, между найлона и ватата течало, но новите майстори
направили ремонт, след който ищцата заявила, че всичко е наред, виждал е **** и ****
(ответниците) да работят там, пили са кафе заедно. Течовете се появили, като започнали
валежите и след като **** и **** работели там, течовете били по покрива на навеса, не по
къщата.
От показанията на св. **** се установява, че есента след започване на валежите
започнали течовете по направения от ответниците навес. Между стената и покрива имало
улук и там течало на много места, като стената между тях и съседите се мокрила, цялата
зима било така с теч. Другите течове били на вътрешната страна на челната дъска вместо да
тече на външната, св. **** търсил **** и **** по къщите им, **** не се отзовал въобще,
**** два-три пъти опитал да поправи нещо но не можал, за да се оправи трябвало да махнат
целия покрив, да се махнат нещата които са сложили - битумни керемиди и хартия, да се
откове дюшемето, да се извади найлона и ватата, а ако се извадят тези настилки не ставали
за употреба - всичко се изхвърляло. **** започнал да го отбягва да се крие. Изкарали зимата
с течове и пролетта на 2020 г. намерили други майстори, които да отремонтират - всичко се
свалило и изхвърлило вкл. и улуците, били пластмасови и се изкривили. Новите майстори
махнали настилките и обърнали дъските на дюшемето обратно, защото хартията била
залепена от другата страна на дъските, сега няма течове, имали доверие на ответниците,
давали им пари и те купували и част от материалите, платили им щом свършили строежа,
защото още не било заваляло и мислели че всичко е наред.
От показанията на св. **** и **** се установява, че **** казвал, че собственика
постоянно им седял на главите и не ги оставял сами, не е споделяла ищцата да има
проблеми с навеса, познават **** и ****, като майстори са работели на него, на майка им и
баща им, вкл. навес, работата им била без забележки.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. К.
СЛ. С., прието е заключението по него, като в заключението си е заключено, че в имота са
изградени два навеса, като разрешение за строеж е издадено само за по-големият, който е по
регулационна линия със съседен имот. Строежи от шеста категория, какъвто е процесният не
подлежат на въвеждане в експлоатация, не е предоставен образец две за определяне на
строителна линия и ниво.
От назначената повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж.
****. се установява, че застроената площ на навеса е 74 кв.м. Площа на кокривната плоскост
е 80 кв.м. покривът е трискатен. Наклонът на покрива е 12 градуса. Навесът е с дървена
носеща конструкция от попове (колони) с размери 14/14, столици (хоризонтални греди) с
размери 14/14 и ребра (греди по наклона на покрива) с размери 7/13. Върху ребрата е
накована дъсчена обшивка, върху която е поставена хидроизолационна мембрана без
посипка и битумни керемиди. Оттичането на дъждовните води се осъществява с улуци,
монтирани по контура на покривната плоскост на челни дъски с обща дължина 28 м, които
се събират в 1 бр. водосточно казанче. По регулационната линия с УПИ XXІV-991 и УПИ
ХVІ-990 има съществуваща плътна ограда с височина 220 см., разположена изцяло в имото
на ищцата, върху която лежат улуците. Шапката на оградата е обшита с ламарина. в имота е
построен още един навес, който е без строителни книжа. Застроената му площ е много малка
12 кв.м. наклонът е много малък. носещата конструкция е дървена. върху дъсчената обшивка
и терасата на сградата е поставена хидроизолационна мембрана без посипка и със посипка с
3
обща площ 20 кв. м. Отвеждането на дъждовните води се осъществява чрез монтирани улуци
9 м. и 1 бр. казанче. В момента на огледа състоянието на навеса е много добро, няма видими
недостатъци, няма некачествено изпълнени. Между страните по делото няма сключен
писмен договор с описани СМР по количества и стойност. В процеса на строителството и
при завършването му не са съставяни актове и протоколи за извършените дейности, но
такива не се изискват, тъй като строежът е 6 категория и не се въвежда в експлоатация. При
огледа не са установени некачествено изпълнени СМР, така както са описани в исковата
молба, поради което не може да се изготви количествено-стойностна сметка, за да се
определят необходимите материали и труд за отстраняването им. Строителството на
„Второстепенна постройка на допълващо застрояване - дървен навес” е изпълнено. При
огледа на място не е констатирано некачествено изпълнени СМР. В имота са изпълнени два
навеса – единият с площ от 74 кв. м, а др. с площ 12 кв. м. За навеса с площ от 74 кв. м е
издадено Разрешение за строеж № 15/10.10.2019 г., навеса с площ от 12 кв. м е построен без
строителни книжа. По време на строителството не са съставяни актове и протоколи.
Обектът е 6 категория и не се въвежда в експлоатация. Описаните във фактура №
10186/25.06.2020г. и фактура № 10192/30.06.2020 г. материали са вложени в двата навеса, с
изключение на 2 бр. водосточни казанчета на стойност 32, 40 лв. Стойността на
материалите, закупени с приложените по делото фактури, вложени в навесите е 3 512, 10 лв.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.04.2021г. вещото лице Л.
допълва, че е правен последващ ремонт на навесите, описаните материали в проформа
фактурите, приети като писмени доказателства по делото са вложени в навесите с
изключение на две водосточни казанчета.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът (възложител) следва да докаже,
доколкото не се оспорва от ответниците, че между страните са съществували облигационни
отношения по силата на сключен между тях договор за изработка – заплащане на дължимото
възнаграждение, респ. че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е изпълнено
лошо, което обуславя възникването на правата по чл. 265 ЗЗД, както и онези свои
възражения – правоизключващи, провоотлагащи, провопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В тежест на изпълнитея (ответниците) е да докажат, че са изпълнили възложената им
работа съобразно поръчката на възложителя, както и приемането на работата.
За да възникне притезателното право по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, е необходимо в
обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки: наличие
на некачествено изпълнение на поръчката от страна на изпълнителя по договора за
изработка; констатиране на недостатъците по реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД и остойностяване на
разходите за отстраняване на недостатъците на изработеното.
Предметът на договорът за изработка между страните не е спорен - изграждане на
„Второстепенна постройка на допълващо застрояване - дървен навес”, не е спорно и
изпълнението му. Спорно между страните е правилното изпълнение по смисъла на закона -
чл. 264, ал. 2 ЗЗД, доколкото ответниците твърдят, че съпругът на ищцата през цялото
време на изпълнение на предмета бил там и нямал възражения по изпълнението, но в
настоящият случай съобразявайки вида на твърдяното от ищцата отклонение от поръчаното
недостатък в широк смисъл на думата и характера на възложената работа, съдът счита, че
същото не е било видимо, т.е. не е можело да бъде забелязано при обикновен преглед, тъй
4
като се касае за течове на покрива при валежи и конденз при силно слънце, като възражения
са били направени от възложителя след приемането на работата и констатирането, че при
дъжд навесът тече. По делото е установено от събраните гласни доказателства, че
възражението е доведено до знанието на изпълнителя веднага след узнаване за
съществуването на недостатъците - по телефона, вкл. се установява, че са опитали
ответниците да поправят недостатъка, което налага извода, че уведомяването е извършено
веднага след установяване на недостатъците – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Събраните гласни
доказателства по искане на ответниците чрез разпита на св. Чачеви, установяващи точно
изпълнение на други договори за изработка от страна на ответниците, не налагат по никакъв
начин доказване за точно изпълнение и на процесния договор за изработка от страна на
ответниците. Съгласно приетото по делото заключение на повторната съдебно-техническата
експертиза в процесния навеса са вложени материали за сумата 3 512, 10 лв. Претенцията на
ищците е за сума от 3 544, 50 лв., представляваща стойността на материали, вложени за
отстраняване на недостатъка и за 3032, 00 лева заплатен на други лица труд за
отстраняването му, но ищцата не сочи и не ангажира никакви доказателства за тази си
претенция за заплатен труд на други лица, които са отстранили неточното изпълнение на
договора за изработка, поради което претенцията на ищцата следва да се уважи за сумата от
3 512, 00 лева съгласно заключението на вещото лице Л.. В тази връзка предвид направеното
от ответниците в отговора на исковата молба оспорване на приетите по делото проформа
фактура № 10186/25.06.2020г. и проформа фактура № 10192/30.06.2020 г., следва да се
посочи следното: в отговора на исковата молба се оспорва доказателствената стойност на
същите с твърдение, че не доказват обстоятелството по влагане на описаните в тези фактури
материали в поправката (отстраняване недостатъка) на предмета на договора за изработка,
което възражение на ответниците е неоснователно с оглед заключението на в.л. Л.. Другото
възражение на ответниците – че в проформа фактурите като получател не е посочена
ищцата, съдът също намира за неоснователно, доколкото между страните не е спорно, че
лицето, посочено като получател в тях – **** е нейн съпруг и правните и фактически
действия по закупуване на материали за изпълнение на договора за изработка, който е бил
сключен между страните в процеса не са с оглед личността и не налагат изпълнението им да
е от възложителя по договора за изработка.
Предвид частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и
акцесорния такъв за законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед частичната основателност на исковете, разноски се следват и на двете страни
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете, на ищцата – 781, 29 лева, а на
ответниците 372, 76 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ИВ. Н., с адрес: **** и Г.Л.Т., с адрес: **** да заплатят на Н. М. М.,
с ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 3512, 10 лв., представляваща остойностяване на
разходите за отстраняване на недостатъците на изработеното на основание чл. 265, ал. 1
пред. 2 ЗЗД по договор за изработка, сключен между страните, ведно със законовата лихва,
считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като за сумата над 3512, 10 лв. до
пълния предявен размер от 6 576, 50 лв. или за сумата от 3 064, 40 лв., ОТХВЪРЛЯ иска,
като неоснователен.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ИВ. Н., с адрес: **** и Г.Л.Т., с адрес в
**** да заплатят на Н. М. М., с ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 781, 29 лева,
представляващи направените по делото разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. М. М., с ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на М. ИВ. Н., с
адрес: **** и Г.Л.Т., с адрес в **** сумата от 372, 76 лева, представляващи направените по
делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6