Решение по дело №5136/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 469
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20191420105136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА, 05.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 30.07.2020 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С. Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5136 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 16.12.2019 г. от ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,чрез адв.З.Й.Ц. ***,против С.Х.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че между страните били сключени 2 бр. договори за мобилни услуги,3 бр. договори за лизинг,3 бр. сертификати за пакетни услуги и 5 бр. допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги,общо 13 бр..

На ответницата били предоставени вкл. мобилни телефонни номера ********** и ********** и мобилни устройства Alcatel 2005,Huawei Ascend G6 3G Black,Samsung Galaxy Grand Neo Plus Dual Black,Huawei P8 Lite Black и Samsung Galaxy S8 Blue.

На ответницата били издадени вкл. 4 бр. фактури в периода м.12.2017 г.-м.03.2018 г. : №**********/ 01.12.2017 г. за 116.81 лв. с ДДС месечни абонаментни такси,ползвани услуги и лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Blue,№**********/01.01.2018 г. за 130.11 лв. с ДДС месечни абонаментни такси,други такси,ползвани услуги и лизингова вноска,№**********/ 01.02.2018 г. за 33.72 лв. с ДДС месечни абонаментни такси,ползвани услуги и лизингова вноска и №**********/ 01.03.2018 г. за 1 304.10 лв. с ДДС неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги /393.07 лв./ и изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилното устройство/911.03 лв./.След приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 0.28 лв.,претендираната сума по първата фактура била 116.53 лв..

За задълженията,ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответницата и било образувано ч.гр. дело №3210/2019 г. на ВРС.Връчването на заповедта за изпълнение на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответницата му дължи сумите по заповедта за изпълнение : 1 584.46 лв. главница, представляваща задължения по фактури №№**********/01.12.2017 г.,**********/01.01.2018 г., **********/01.02.2018 г. и **********/01.03.2018 г., издадени по 13 бр. договори за мобилни услуги,сертификати за пакетни услуги,договори за лизинг и допълнителни споразумения към договорите;законната лихва върху главницата,считано от 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,назначеният на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответницата адв.К.К. *** е представил отговор.Оспорва иска като недопустим и неоснователен:

-размерът на неустойката бил неправилно изчислен и установен като прекомерен;

-лизингови вноски не се дължали,доколкото обявяването на предсрочната изискуемост на договора не било достигнало до ответницата;

-фактурите не били годни да установят задължения на ответницата/били налице противоречия между фактури и приложенията към фактурите/;

-ответницата не била запозната с преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр;

-договорът за лизинг бил нищожен,като съдържащ неравноправни клаузи/доколкото били договорени необосновано високи цени за предоставеното устройство/;

-била изтекла 3 г. погасителна давност.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 08.08.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 1 584.46 лв. главница, представляваща задължения по фактури №№**********/ 01.12.2017 г.,**********/01.01.2018 г.,**********/ 01.02.2018 г. и **********/01.03.2018 г.,издадени по 13 бр. договори за мобилни услуги,договори за лизинг, сертификати за пакетни услуги и допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги;законната лихва върху главницата,считано от 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото – 31.69 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Исканата заповед/№1989/ е била издадена на 09.08.2019 г.. Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 30.10.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №3210/ 2019 г. по описа на ВРС.

Видно от представените:

-договор за мобилни услуги №*********/29.08.2013 г., на ответницата е бил предоставен мобилен номер **********;

-сертификати за пакетни услуги Globul Combo+ №№*********/29.08.2013 г. и *********/04.10.2014 г.,номер ********** е бил включван в пакет с още три номера,като срокът за ползване на услугите е бил удължаван до 03.10.2015 г.;

-допълнителни споразумения №№*********/06.06.2015 г., *********/25.03.2017 г. и *********/28.07.2017 г. и договор за лизинг от 28.07.2017 г.,за номер ********** са влизали в сила нови абонаментни планове/последна уговорена месечна такса 25.82 лв. без ДДС/30.99 лв. с ДДС/,като на ответницата е било предоставено и мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Blue/с обща цена 1 232.57 лв. с ДДС,платима на 23 месечни вноски от по 53.59 лв. с ДДС всяка/;

-договор за мобилни услуги №*********/02.06.2014 г., на ответницата е бил предоставен и мобилен номер **********;

-допълнителни споразумения №№*********/31.03.2015 г. и *********/17.08.2016 г.,за номер ********** са влизали в сила нови абонаментни планове/последна уговорена месечна такса 25.82 лв. без ДДС/30.99 лв. с ДДС/,като на ответницата е било предоставено и мобилно устройство Huawei P8 Lite Black/платено в брой/;

-фактура №**********/01.12.2017 г. с отчетен период м.11.2017 г.,същата е била издадена за 116.81 лв. с ДДС месечни абонаментни такси,ползвани услуги и лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Blue,както следва:

във връзка с номер ********** - 25.82 лв. без ДДС месечна такса и 0.04 лв. без ДДС ползвани услуги /разговори към ”Грижа за клиента”/,общо 31.03 лв. с ДДС, както и 53.59 лв. с ДДС лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Blue;

във връзка с номер ********** - 25.82 лв. без ДДС месечна такса и 1 лв. без ДДС ползвани услуги/други услуги с добавена стойност/,общо 32.19 лв. с ДДС;

-фактура №**********/01.01.2018 г. с отчетен период м.12.2017 г.,същата е била издадена за 130.11 лв. с ДДС месечни абонаментни такси,други такси,ползвани услуги и лизингова вноска,както следва:

във връзка с номер ********** - 25.82 лв. без ДДС месечна такса,0.75 лв. без ДДС такса ”спиране на номер”, 1.24 лв. без ДДС такса ”временно възстановяване на изходящия трафик” и 8.15 лв. без ДДС ползвани услуги/4.35 лв. без ДДС други услуги-номера 0700/0800/00800 и 3.80 лв. без ДДС кратки текстови съобщения/,общо 43.15 лв. с ДДС,както и 53.59 лв. с ДДС лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Blue;

във връзка с номер ********** - 25.82 лв. без ДДС месечна такса,0.75 лв. без ДДС такса ”спиране на номер” и 1.24 лв. без ДДС такса ”временно възстановяване на изходящия трафик”,общо 33.37 лв. с ДДС;

-фактура №**********/01.02.2018 г. с отчетен период м.01.2018 г.,същата е била издадена за 33.72 лв. с ДДС месечни абонаментни такси,ползвани услуги и лизингова вноска,както следва:

във връзка с номер ********** - 0.11 лв. с ДДС ползвани услуги/”Гласова поща”/ и 53.59 лв. с ДДС лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Blue,общо 53.70 лв. с ДДС/при приспадане 2 бр. месечни абонаментни такси по 8.33 лв. без ДДС,общо 19.98 лв. с ДДС/;

-фактура №**********/01.03.2018 г.,същата е била издадена за 1 304.10 лв. с ДДС неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги/393.07 лв./ и изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилното устройство/911.03 лв./,както следва:

във връзка с номер ********** - 256.73 лв./77.46 лв. - 3 бр. три такси от по 25.82 лв. и 179.27 лв. разликата между стандартната цена на мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Blue съгласно ценовата листа на оператора и преференциалната цена съгласно договор за лизинг от 28.07.2017 г. до края на срока на договора за мобилни услуги/;

във връзка с номер ********** - 136.34 лв./77.46 лв. - 3 бр. три такси от по 25.82 лв. и 179.27 лв. разликата между стандартната цена на мобилно устройство Huawei P8 Lite Black съгласно ценовата листа на оператора и преференциалната цена при сключването на договора,заплатена в брой,до края на срока на договора за мобилни услуги/;

17 бр. вноски от по 53.59 лв.,общо 911.03 лв.;

-покана за доброволно плащане от 02.02.2018 г. и удостоверение от куриер за доставяне на 12.02.2018 г., ищецът е поканил ответницата да плати 280.36 лв. с ДДС задължения за предоставени услуги,като е предупредил за последиците при неизпълнение,вкл. прекратяване на договори,начисляване на неустойки и предсрочна изискуемост на лизингови вноски.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Съгласно чл.чл.26,27 и 31 от Общи условия/ОУ/, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,която се издава на името на потребителя.При сключването на договора,мобилният оператор уведомява потребителя за датата от месеца,на която ще бъде издавана фактурата.Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на сумата.Сумата по фактурата следва да се плати в указания във фактурата срок,но не по-късно от 18 дни след издаването й.Месечните сметки могат да бъдат оспорени в 6 м. срок след датата на издаване на фактурата,като оспорването не освобождава от задължението за плащане.

Съгласно чл.75,при неплащане на сума по фактура в срок,мобилният оператор вкл. има право едностранно да прекрати действието на договора.

При събраните доказателства,следва да се приеме вкл., че страните са били в облигационни отношения по силата на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг.На твърденията в исковата молба за неизпълнение от страна на ответницата на задължението за плащане,същата не е противопоставила възражение за плащане,а е било в нейна тежест да ангажира такива доказателства,доколкото фактът е изгоден за нея.При това положение,Съдът приема, че налице твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на ответницата на задължението за плащане на предоставените услуги за процесния период.Съдът намира представените фактури като годно доказателство за установяване размера на задължението/респ. на размера на иска/,доколкото самите страни са се били договорили фактурите да служат за установяване размера на дължимите по договора суми.

Във връзка с възраженията на особения представител на ответницата,следва да се отбележи,че:

-неустойките безспорно са начислени в размери, съгласно уговорките в договорите-месечните такси до края на срока на договорите за мобилни услуги/не-повече от 3 бр.,съгласно спогодба от 11.01.2018 г. с Комисията за защита на потребителите по гр. дела №№15539 и 16476/2014 г. на СГС/ и отстъпките за мобилните устройства.

Съдът намира,че ответницата не следва да бъде ангажирана единствено със заявената разлика в цените на устройствата,доколкото ищецът не е представил годни писмени доказателства за такава разлика,отделно и че уговорката за такава неустойка може да се разглежда като нищожна,като накърняваща добрите нрави/необосновано се утежнява положението на потребителя,без начисляването на такава неустойка да поправя несправедлива загуба за оператора/;

-лизингови вноски безспорно се дължат,ответницата не е доказала плащане,междувременно е настъпил падежът и на последната вноска,така че въпросът с валидността на обявяването на предсрочната изискуемост на договора не стои/още повече,че са ангажирани доказателства за уведомяването на ответницата за намерението на ответникът да прекрати договорите поради неплащане в срок/;

-не се констатират и твърдяните противоречия между фактури и приложения към фактурите;

-съществува Стандартен европейски формуляр за преддоговорна информация,който обаче има връзка с договорите за кредит,в случая същественото е,че се претендират ясно разписани задължения-за такси и за лизингови вноски;

-няма основание да се приеме,че са били договорени необосновано високи цени за предоставеното устройство /не са ангажирани доказателства,което е било в тежест на ответницата/;

-не е изтекла 3 г. погасителна давност,заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 2019 г.,най-старото претендирано задължение е от 2017 г..

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца част от претендираните суми /освен неустойка в размер на разликата между стандартната цена на мобилните устройства съгласно ценовата листа на оператора и преференциалната им цена/.В този смисъл, предявеният иск следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските по делата, съразмерно уважената част от претенцията му.В заповедното производство ищецът е доказал разноски 31.69 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адв. възнаграждение,респ. ответницата следва да бъде осъдена за 303.06 лв.,в исковото-218.31 лв. държавни такси,340.91 лв. възнаграждение на особен представител на ответницата и 409.09 лв. с ДДС адв. възнаграждение,респ. ответницата следва да бъде осъдена за още 749.20 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №3210/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №1989/09.08.2019 г.,а именно : 1 225.92 лв. главница, представляваща задължения по фактури №№**********/ 01.12.2017 г.,**********/01.01.2018 г.,**********/ 01.02.2018 г. и **********/01.03.2018 г.,издадени по 13 бр. договори за мобилни услуги,договори за лизинг, сертификати за пакетни услуги и допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги;законната лихва върху главницата,считано от 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска за 358.54 лв. главница/неустойка в размер на разликата между стандартната цена на мобилни устройства Samsung Galaxy S8 Blue и Huawei P8 Lite Black съгласно ценовата листа на оператора и преференциалната им цена/,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА С.Х.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6, 303.06 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №3210/2019 г. на ВРС,както и 749.20 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :