Р Е Ш Е Н И Е
№ 181 / 27.9.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На единадесети септември две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......1479......по
описа за............2018..................година
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът Т.Ц.В.
с която тя чрез нейния процесуален представител адв. Я.Д. е
предявила срещу ответника Ваня Транспорт ЕООД гр. Карнобат иск с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ и с който иск
същият горепосочен ищец моли съда да
постанови решение с което да осъди горепосоченото дружество – ответник Ваня
Транспорт ЕООД гр. Карнобат да й заплати
сумата от 50 000 лв. представляваща
частично предявена претенция от общата
сума от 150 000 лв. , която частично предявена сума представлява
обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за изпитани болки и страдания ,
настъпили от смъртта на Пламен Витков
Иванов с ЕГН ********** в резултат на претърпяна трудова злополука на дата 06.08.2017 г. ,
ведно със законната лихва върху тази сума
начиная от датата на настъпването на трудовата злополука – 06.08.2017
година до окончателното й изплащане . Същият ищец моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати
всички направени от него съдебни разноски в исковото съдебно производство на основание чл. 78 ал.1
от ГПК.
В съдебно
заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло така както
е предявен.
Ответната страна респективно ответното дружество посочено по- горе е редовно уведомено за предявения срещу него иск , на същото съдът е
указал последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание , като
същото е подало отговор в определения му
от съда законов преклузивен срок по чл. 131
ал.1 от ГПК в който взема становище по така
предявения срещу него иск , като
счита същата за напълно неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло като
такава с решението си по настоящото дело поради съображенията изложени от него
в същия му отговор.Затова и съдът е приел, че иска се явява допустим за разглеждане и като такъв го е разгледал по същество.
По
молба на ответната страна на основание
чл. 220 от ГПК съдът е конституирал като
трето лице – помагач на страната на ответника
ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД
гр. София което оспорва същата претенция като неоснователна тъй като е завишена
по размер , а отделно прави възражение за съпричиняване от страна на Пламен Витков Иванов за настъпването на трудовата злополука поради
допусната от него груба небрежност при
изпълнение на трудовите му задължения с което е допринесъл за увреждането и
затова моли съдът да отхвърли така предявения иск ведно с акцесорния такъв като
изцяло неоснователни.
В
съдебно заседание ответното дужество чрез процесуалният му представител оспорва като неоснователен така
предявения иск срещу него , като моли съдът да го отхвърли като неоснователен изцяло.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ е че за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като съгласно разпоредбата на ал.3 от същата
разпоредба е че работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване.По този начин тълкувайки горепосочените разпоредби съдът намира, че при смърт на даден негов работник ,работодателят
отговоря за причинените от неговата смърт имуществени или неимуществени вреди
на лицата посочени в тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС
постановено по т.д. № 1 / 2016 г. на ОСНГТК и това са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Видно
от законовите разпоредби на КТ посочени по- горе от съда е че за да може да възникне фактическия
състав на тази безвиновна и обективно
отговорност на работодателя при
смърт на негов работник или служител е
нужно да са налице кумулативно следните
предпоставки , а именно : 1. Следва да е налице трудово правоотношение между
работодателя и починалия работник или
служител , 2. Следва да има признато със съответен адм. акт наличието на
професионално заболяване или трудова злополука
претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение, която да е причинила смъртта му , 3. Да е налице неимуществена
вреда претърпяна от лице попадащо в кръга на лицата , които могат да
претендират неимуществени вреди от смъртта на техни близки , които лица са
посочени в горепосочените постановления на ВКС които неимуществени вреди се
изразяват в продължителни болки и страдания
за лицата които не са роднините на починалия , а други лица и 4. Трябва
да има наличие на причинна връзка между
трудовата злополука и претърпените
неимуществени вреди .
В настоящия случай ответната
страна оспорва , че ищцата се явява лице от кръга на лицата които могат да
претендират неимуществени вреди от
смъртта на своите близки, като затова настоящия съд намира, че следва да
разгледа по същество това нейно възражение.
Не се
спори между страните по делото , като се признава от тях , което се потвърждава
и от приетите като доказателства по делото – писмени
доказателства –констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.08.2017 г.,
епикриза на Пламен Витков Иванов издадена от Отделение по анестезиология и
интензивно лечение при МБАЛ Света Анна – Варна АД гр. Варна , препис –
извлечение от акт за смърт на Пламен Витков Иванов , съобщение за смърт на Пламен Витков Иванов № 397 от
29.08.2017 г. издадено от МБАЛ Света Анна – Варна АД гр. Варна ,трудов договор
№ 114 от 13.07.2015 г. , протокол №
5103-02-19 от 17.10.2017 г. на НОИ –
Териториално поделение Бургас за резултатите от извършеното разследване на
злополуката станала на 06.08.2017 г. с Пламен Витков Иванов , разпореждане №
5104-02-134 от 30.10.2017 г. на НОИ Териториално поделение – Бургас с което на основание чл. 60 ал.1 от КСО
декларираната злополука с вх. № 51010294
от 09.08.2017 г. на Териториално поделение – Бургас от осигурителя Ваня- Транспорт ЕООД станала с Пламен Витков
Иванов на 06.08.2017 г. е била приета за трудова злополука по чл. 55
ал.1 от КСО, застрахователен сертификат към задължителна застраховка Трудова
злополука № 36071709000014 сключена между Ваня Транспорт ЕООД гр. Карнобат и
ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп със
срок на действие на същата от 09.06.2017
г. до 08.06.2018 г. ведно със списък на работниците и служителите застраховани
по трудовото злополука работещи във Ваня Транспорт ЕООД гр. Карнобат, ,
полица задължителна застраховка Трудова
злополука № 3607170909000014, дебит нота за дължима се застрахователна премия
по застраховката , добавък 3607-01/ 2017 г.
съставляващ неразделна част от застрахователната полица №
36017170909000014 на Ваня Транспорт ЕООД гр. Карнобат, Общи условия на
застраховката Трудова злополука , писмо от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп до Ваня Транспорт ЕООД гр.
Карнобат относно молба по която е
образувана преписка по застраховка
Трудова злополука под вх. № **********
относно претърпяната злополука на
06.08.2017 г. от Пламен Витков Иванов ,
удостоверение за наследниците на Пламен Витков Иванов , фактура № **********
издадена от Кали ЕООД гр. Монтана на
Ваня Транспорт ЕООД гр. Карнобат относно заплатени от последното траурни стоки
и услуги за погребение в размер на
сумата от 2145 лв. , фактура № **********
от 18.08.2017 г. относно закупена от Ваня Транспорт ЕООД гр. Карнобат от
РОР ЕООД силикинова сонда за ентернално хранене за нуждите на Пламен Витков
Иванов , съдебномедицинска експертиза за аутопсия № 152 / 2017 г. на Пламен Витков Иванов , история на
заболяването № 12989 на Пламен Витков
Иванов , предоперативна експертиза на
Пламен Витков Иванов , оперативен протокол
на Пламен Витков Иванов , допълнителни листи към история на заболяването на Пламен Иванов
, Епикриза на Пламен Иванов починал на
25.08.2017 г. в Отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ Света Анна – Варна АД гр. Варна ,трудов
договор № 114 от 13.07.2015 г. ведно с длъжностна характеристика към него ,
Заповед № 54 от 28.08.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Пламен Витков Иванов поради настъпилата му
смърт на основание чл. 325 ал.1 т.11 от КТ , че
между починалия Пламен Витков Иванов и Ваня Транспорт ЕООД гр. Карнобат е съществувало трудово правоотношение тъй като трудовия договор е бил сключен за
неопределен срок , считано от дата 13.07.2015 г. , по силата на който Пламен
Иванов е заемал щатната длъжност шофьор.Също от горепосочените писмени
доказателства се установява , че на
06.08.2017 г. около 05.30 часа на
автомагистрала Хемус в посока гр. Варна е настъпила ПТП между прикаченото полуремарке с рег. № А 01 66 ЕМ на товарен състав седлови влекач ДАФ ФТ ХФ 105 460 с рег. № А 8802 КТ
управляван от свидетеля Димитър Морадов и седлови влекач Волво ФХ 1242 Т
с рег. № А 4441 КТ с прикачено към него полуремарке с рег. № А 44 88 ЕЕ управляван от Пламен
Витков Иванов , като вследствие на това ПТП е пострадал много тежко Пламен
Иванов който е получил множество тежки наранявания , а именно :
контузия на главата , контузия на гръден
кош, контузия на бели дробове , счупване
на 11- 12 леви ребра , счупване на дясна лопатка , тежка контузия на корема , , кървене от
стомашно - чревния тракт - стрес – язви в стомаха , некроза на тънки черва
около 1000 мл. кръв , кръвни коагулами в
стомах и тънки черва / мелена / ,
кръвонасядания и гнойни налепи по
оментум, мезо на тънки и дебели черва ,
анемия вследствие на кръвоизлив ,
разкъсно контузна рама на корем, порезни
и контузни рани по лява лицева половина , гръдна половина и ляв горен крайник , кръвонасядания по
крайниците , като в болницата където е лекуван от деня на настъпване на
процесното ПТП – МБАЛ Света Анна – Варна
АД гр. Варна е развил после и двустранна
гнойна бронхопневмония , плеврални сраствания , гноен бронхит , кървене
от стомашно – чревния тракт - стрес –
язви в стомаха , некроза на тънки
черва около 1000 мл. кръв , кръвни
коагулами в стомах и тънки черва /
мелена / , кръвонасядания и гнойни
налепи по оментум , мезо на тънки и
дебели черва. Вследствие на тези
получени увреждания и настъпили
после усложнения които са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП на 25.08.2017 г. същият е починал.Видно от
представените горепосочени доказателства – представеното разпореждане № 5104 – 02- 134 от 30.10.2017 г. на
съответното длъжностно лице от ТП –
Бургас към НОИ се установява , че
претърпяната злополука от Пламен Иванов на дата 06.08.2017 г. е призната за трудова по чл. 55 ал.1 от КСО .Съдът намира, че
горепосочения адм. акт на съответния орган издаден на основание чл. 60 ал. 1 от КСО задължава настоящия съд да приеме , ч настъпилата злополука с Пламен Иванов
е от трудово естество т.е. е трудова и наличието й е една от предпоставките за
допустимостта и на така предявения иск. Следователно съдът намира , че досега
се установи наличието на първите две кумулативни предпоставки за възникването
на обективната имуществена отговорност на работодателя – в случая ответника , а
именно: наличието на трудово отношение между работодателя Ваня Транспорт ЕООД и
починалия му работник Пламен Иванов и настъпилата трудова злополука с
последния която е причинила смъртта
му в периода на трудовото му
правоотношение . Наличието на тези две кумулативни предпоставки не се и спори
от страните по делото. Спори се от ответното дружество относно това дали
ищцата попада в кръга на легитимираните
лица посочени в горепосочените постановления
на ВКС които могат да претендират за обезщетение за причинени им неимуществени вреди. Това са
лицата които са в кръга на оправомощените при обезщетяване за неимуществени вреди посочени в
горепосочените постановления на ВКС
включително и по изключение всяко друго
лице , което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания . Ищцата сочи
в исковата си молба че е от кръга на последните лица имащи право на
обезщетение от работодателя тъй като
била живяла на съпружески начала с пострадалия Пламен Иванов в условията на фактическо
съжителство от дълги години и
поради неговата смърт тя е претърпяла
неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания . В подкрепа на тези си твърдения
ищцата е ангажирала гласни доказателства , а именно на показанията на
свидетелите Незабравка Костова – живееща на семейни начала с брата на ищцата и на Иван Ангелов – без родство със страните
които посочват, че отношенията между починали и ищцата приживе са били много
добри , даже прекрасни и те живеели като съпрузи , а Пламен бил споделял , че
обичал много ищцата е тя е единствената жена за него, както и че винаги я
подкрепял финансово с паричните средства които получавал , а след неговата
смърт изпаднала в голяма тъга и даже започнала да пие лекарства за кръвно и за
нерви и вечерно време не можела да спи, като същата постоянно правела помените за него .Същите
свидетели твърдят , че към момента няма кой да
задоволява ежедневните й
финансови и емоционални нужди . Съдът не кредитира обаче тези
свидетелски показания като напълно достоверни поради много близките отношения
на тези свидетели с ищцата и тяхната заинтересованост щото настоящото дело да е
в полза на същата , а и поради факта ,
че същите противоречат на останалия доказателствен материал по делото –
показанията на свидетелите Теодора Стоева и Милчо Алексиев , които единствени
съдът приема като достоверни по делото с оглед тяхната пълна
незаинтересованост. Съдът приема показанията на свидетелите Костова и Ангелов
за недостоверни тъй като ако ищцата е изпитвала силни болки и страдания и респ. тъга по починалия Иванов и както те
твърдят, че същата е пиела много лекарства за кръвно и нерви , същата ищца без
никакво затруднение можеше да представи доказателства в тази насока , което тя
не е сторила и което по този начин подкопава истинността на тези показания.
Нещо повече в същите свидетелски показания като едно от основните линии за
мъката на ищцата по починалия Иванов се откроява и това , че същият е
задоволявал финансите й с негови собствени парични средства , вкл. вложил е
такива средства в ремонта на апартамента на ищцата, което доказва и извода , че
същите не са били в дълбока и силна емоционална връзка , а такава е била отчасти и в голяма степен и
финансовата зависимост на ищцата от починалия Пламен Иванов. По този начин
съдът приема , че с горепосочените свидетели ищцата не доказа продължителната
си дълбока и емоционална връзка с
починалия Пламен Витков.
По делото съдът е разпитал и свидетелите посочени от ответната страна и това са свидетелите
Теодора Стоева – без родство със страните , Милчо Алексиев- без родство със
страните и св. Георги Иванов – работник в ответното дружество които посочват
конкретно , че между починали Пламен Иванов и ищцата не е била налице
продължителна фактическа и емоционална връзка респ.същите не са били в такива
отношения тъй като ищцата въобще не се е грижила за починалия приживе , между
тях е имало влошени взаимоотношения тъй като ищцата някога не го е била пускала
в дома си , не го перяла , не му готвила ,постоянно му прибирала работната
заплата и му давала средства за издръжка от нея стигащи му за 1 – 2 дена , като
по този начин ищцата е разполагала с работната заплата на починалия само в неин
интерес и за задоволяване само на нейните нужди , а същият вследствие на това е
бил гладен и се е хранил и е бил подпомаган
от своите колеги – шофьори , свидетелите
по делото . Същите свидетели посочват даже че през последните месеци покойният
Иванов е имал силна емоционална връзка с
друга жена Мария Александрова от гр. Велико Търново за която е казвал , че ще
се премести да живее при нея , а обратно ищцата го е използвала само финансово
и въобще не е държала за него , за който факт същите са се карали постоянно.
Съдът кредитира тези свидетелски показания като достоверни тъй като първите
двама свидетели се явяват незаинтересовани от изхода на настоящото дело , а и
защото показанията на третият свидетел не само не противоречат на същите , а и
ги допълват . По този начин съдът въз основа на тези показания приема , че
ищцата не е от кръга на лицата която е имала продължителна близка емоционална
връзка с починалия, при положение , че последният е имал връзка с друга жена
преди смъртта си и даже е имал намерение да заживее с нея , които факти водят съда да единствения му извод , че
не е била налице твърдяната от ищцата
емоционална близост респ. любов и привързаност между нея и починалия
Иванов . Това е така още и поради факта , че когато Иванов е бил на лечение в
МБАЛ Света Анна – Варна АД парични средства за необходимите му медицински
лекарства и медицински изделия е плащало само дружеството ответник , като последното
е платило и даже погребението му , а по делото липсват доказателства ищцата да
е отделила каквито и да са било нейни лични средства необходими за лечението на
лицето с което тя твърди , че е живяла в условията на фактическо съпружеско
съжителстване дълги години. Затова и съдът не приема нейните твърдения в
исковата молба , останали недоказани , че в следствие на смъртта на Пламен
Иванов ищцата е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от
нея болки и страдания. Следователно
съдът намира , че в случая не е налице третата кумулативно нужна предпоставка
за уважаване на предявения иск , а именно: ищцата да се явява легитимирано лице попадащо в кръга на лицата имащи право да получат
обезщетение по чл. 200 ал.1 от КТ съгласно горепосочените постановление на ВКС
гр. София и че същата е претърпяла силни и продължителни болки и страдания вследствие на смъртта на Пламен
Иванов. Затова съдът намира , че така предявения иск на основание
гореизложените съображения от съда , следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан ведно с всички законни последици от това . Вследствие
на отхвърляне на основния иск като
неоснователен и недоказан като такъв следва да бъде отхвърлен и акцесорния
такъв за лихви .
Тука следва да се разгледа от съда и направеното възражение от страна на
ответното дружество , както и от страна на третото лице- помагач на същото –
ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп че с поведението си пострадалия Пламен
Иванов е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука тъй като е допуснал
груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения. Съдът намира, че
това възражение на горепосочените дружества – ответник и третото лице- негов
помагач се явява неоснователно поради събрани доказателства именно в противната
насока от заключението на вещото лице Б.Т. по назначената по делото съдебно –
автотехническа експертиза , което като неоспорено от страните по делото съдът е
приел като абсолютно доказателство. Същото вещо лице посочва в заключението си
, че пострадалия Иванов е бил водач на
управлявания от него влекач Волво ФХ 1242 Т с прикачено полуремарке към него и се едвижил
зад седлови влекач ДАФ ФТ ХФ 105 460 с прикачено полуремарке към
същия , управлявано от свидетеля Морадов
, като същите две МПС- та са се движели в една
и съща пътна лента за движение към гр. Варна, като нямали видимост
помежду си. Влекача ДАФ ФТ ХФ 104 460
е претърпял произшествие поради
наличие на протектор от гума в платното
му за движение и преминаване на колелата
на автомобила през нея. След
произшествието полуремаркето е спряло
на платното за движение , легнало
на лявата му страна насочено в
посока обратна на посоката на движение, като задната му част е била разположена
в дясната лента на пътя. Влекачът Волво
ФХ 1242 Т с полуремаркето към
него управлявано от Пламен Иванов е наближил
участъка на произшествието , като
скоростта му на движение е била около 85 км / ч. Същият е нямал видимост към падналото полуремарке , тъй като
видимостта към него се разкрила когато
същият е бил на разстояние около 48 метра от него , а опасната
зона за неговото спиране е била 83 метра . По този начин
съприкосновението между двете превозни
средства е било непредотвратимо , като предната лява част на кабината на
влекача управляван от пострадалия Иванов
се ударила в лявата страница и
задния капак на легналото полуремарке ,
като от удара се смачкала лявата предна част на кабината на влекача до мястото на водача. Същият вследствие на
това получил горепосочените тежки увреждания, като след това затова автомобилът
управляван от него останал без управление .След това от същия удар влекачът се отклонил в дясно към
мантинелата и спрял в лентата за
принудително спиране опрян на мантинелата . Същият механизъм на
произшествието вещото лице посочва , че е направило въз основа на данните на протоколите за оглед на
местопроизшествието и огледа на
автомобилите и след анализ на динамичните процеси при сблъсък между телата. По
този начин се доказа категорично , че пострадалият Пламен Иванов не е допринесъл
с деянието си за настъпването на процесната трудова злополука , тъй като не е
действал при условията на груба
небрежност. С оглед на това съдът намира , че така направеното възражение от
горепосочените страни по делото следва да не бъде уважено , като
неоснователно.
По отношение на
разноските:
На основание чл. 78
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 3100 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и внесените депозити за вещи лица и съобразно отхвърлените
изцяло искове .
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 200
ал.1 от КТ предявен от Т.Ц.В. с ЕГН **********
*** , същата с пълномощник и съдебен адрес ***
п.к. 1000 пл. Позитано № 3 ет.
2 офис 10 сграда СБА чрез адв.Я.Д. САК
срещу Ваня Транспорт ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Карнобат п.к. 8400 ул. Елен Пелин №
5 с което Т.Ц.В. с ЕГН ********** *** моли съда да постанови решение с което да
осъди Ваня Транспорт ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Карнобат п.к. 8400 ул. Елен Пелин №
5 да й заплати сумата от 50 000
лв. представляваща частично предявена
претенция от общата сума от
150 000 лв. , която частично предявена сума представлява претенция за
обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди за изпитани болки и
страдания , настъпили от смъртта на
Пламен Витков Иванов с ЕГН ********** в резултат на претърпяна трудова злополука на дата 06.08.2017 г. ,
ведно със законната лихва върху тази сума
начиная от датата на настъпването на трудовата злополука – 06.08.2017
година до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан изцяло.
ОСЪЖДА Т.Ц.В.
с ЕГН ********** *** , същата с пълномощник и съдебен адрес *** п.к. 1000
пл. Позитано № 3 ет. 2 офис 10
сграда СБА чрез адв.Я.Д. САК да
заплати на Ваня
Транспорт ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат п.к. 8400 ул. Елен Пелин № 5 сумата от 3100 лв. представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 1479 / 2018 г. по описа на КРС на основание чл.
78 ал.3 от ГПК.
Настоящото решение е
постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответника Ваня Транспорт ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат п.к.
8400 ул. Елен Пелин № 5- ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД с ЕИК ********* – гр. София пл. Позитано № 5 .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: