РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. Пловдив, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330111760 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „ЕВН БЪЛГАРИЯ Топлофикация” ЕАД,
ЕИК******* обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
член 79, ал. 1,пр. 1ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и член 86 ЗЗД срещу ответника Г. И. Ш.,
ЕГН ********** за осъждането му да заплати на ищеца следните суми: 305,15
лв. главница за незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. ****** за периода от 1.11.2020 г. до 30.09.2021 г.,ведно със
законната лихва от 2.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
както и сумата от 5,39лв. обезщетение за забава от 2.06.2021г. –1.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
1
доставена енергията. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати исковите суми. Претендира разноски.
Ответникът в срока по член 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на ½ ид.част
от топлоснабдения имот, но счита, че в този случай ще следва да отговаря за
задължението съразмерно на притежаваната от него ½ ид. ч. от имота.
Поискал е привличането на трето лице помагач в лицето на другия
съсобственик на имота, което искане е оставено без уважение, и не е
обжалвано. Оспорва ползването на ТЕ за отопление и БГВ в имота, оспорва и
начина на разпределяне на ТЕ за имота и стойността на ТЕ. Твърди, че имотът
е необитаем от 2019 г., като в него са налице отоплителни тела и монтиран
изправен водомер. Бил уведомен и топлинния счетоводител за това, че имотът
бил необитаем. Сочи, че след издаване на заповедта за изпълнение платил 100
лева, с което извършил частично погасяване на задължението си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 10.05.2002г. е видно че ответникът е придобил собствеността върху ½
ид.ч. от апартамент №***,находящ се в гр. *********** Между страните не е
налице спор, че доставената от ищеца ТЕ се разпределя от третото лице
Нелбо ООД, търговец извършващ услугата дялово разпределение на ТЕ в
сградата, в която се помещава апартамента на ответника. Представени са
молба от В.Л., като упълномощено лице от етажните собственици на сградата
за пускане в експлоатация на абонатната станция и инсталацията за топла
вода, с приложен списък на собствениците, в който като лице фигурира
ответника под №***** По делото са представени справка за доставена ТЕ за
процесния период по количество и стойност, протоколи за неосигурен достъп,
както и изравнителни сметки за процесния период. Представени са и общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ Топлофикация” ЕАД. Според заключението на вещото лице Ш.
по допуснатата съдебно- техническата експертиза, което съдът приема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна
енергия за имота са били начислени в съответствие с изискванията на
действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014
г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период не е осигурен
2
достъп за отчет на водомера. Според вещото лице през процесния период в
блока е ползвана ТЕ за отопление и БГВ. В имота има монтирано ИРУ за
ежемесечен визуален отчет от типа апартаментен топломер. Има и монтирано
1 бр. водомерно устройство за топла вода за визуално отчитане на
изразходваното количество ТЕ за БГВ. През имота не преминава щранг лира.
Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от топлинния счетоводител между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Сградната инсталация е изчислявана по формула, заложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 236 куб.м. За процесния
период няма начислявана топлинна енергия на общите части. По отношение
на топлинната енергия за подгряване на вода в имота има монтиран един
водомер за топла вода, за отчета на които не е осигурен достъп, поради което
е начислено служебно топлинна енергия за БГВ на база 1 бр. потребител на
топла вода, при служебно определен разход 140 литра на денонощие за един
потребител. От заключението на съдебно–техническата експертиза се
установява, че количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за
процесния период е общо 2,69055 Мвч.
Според заключението на вещото лице К. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период, съгласно
издадените фактури е 305,15 лева. Вещото лице е изчислило размера на
законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава
2.06.2021г. – 1.06.2022 г. в размер на 26,45лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата
„дялово разпределение“, както и дължимата цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
3
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал.2, изр. 2 е предвидено,
че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С
оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на
топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди. Видно от представените по делото доказателства ответникът е
собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот
за процесния период, като за същия е открита партида и абонатен номер, с
оглед на което следва да се счете, че именно той е встъпил в облигационни
отношения с топлофикационно дружество, като именно същият е имал
качеството потребител на топлинна енергия. Отношенията между
съсобствениците следва да се уредят при прилагане нормата на член 30, ал. 3
от ЗС. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца е налице задължение да
4
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице
задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Според чл. 145 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на
общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление
на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти. Действащата през процесния период нормативна уредба на
чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства, както и от
неоспорените заключения по изготвената съдебно-техническа експертиза и
ССЕ, които са обективно и компетентно изготвени се установи, че за
отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на
стойност 305,15 лева. Неоснователно е възражението на ответника за
недължимост на сумите относно топлата вода (т.нар. битово горещо
водоснабдяване - БГВ).
5
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и
за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал.
2, т. 2 от Наредба №16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
действала до 24.03.2020г., респ. в чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020год., според което изразходваното
количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите
им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на
обитател за едно денонощие на потребление. За отчетния период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода като съобразно
доказателствата по делото, разходът за топла вода е бил изчислен на 1 брой
потребители.
Ответникът, като потребител, неосигурил достъп, е имал право по чл. 70,
ал. 5 от Наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от
това свое право. Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не
са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на
ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни
документи, а въз основа на събраните заключения на експертизите, при
отчитане показанията на измервателни уреди относно количеството
потребена топлонергия, което е остойностено по регулирани от държавен
орган цени. Ищецът е признал плащането от 100 лева, като с него са били
погА.и разноските по заповедното производство 25 лева от обезщетението за
забава, видно от списъка с разноски. Съдът цени приетите заключения на
вещите лица като обективни и компетентно изготвени, с оглед на което
предявените искове за главница и лихва следва да се уважат изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищеца. Същият е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по член 80 ГПК а именно: 75 лв. държавна такса, 220 лв. платен
депозит за СТЕ, 120 лв. платен депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно член 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че
Г. И. Ш., ЕГН ********** дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ Топлофикация” ЕАД, ЕИК
******* следните суми: 305,15 лв. главница за незаплатена топлинна енергия в
топлоснобден имот, находящ се на адрес: гр. ********* за периода от 1.11.2020 г. до
30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 2.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; както и сумата от 5,39 лв. обезщетение за забава от 2.06.2021г. – 1.06.2022 г.
, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК
по ч. гр. д. № 8048/2022г. на ПРС.
ОСЪЖДА Г. И. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „„ЕВН БЪЛГАРИЯ
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на основание член 78, ал.1 ГПК сумата от 515
лева разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7