Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Маркова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по Глава ХХV от ГПК – “Бързо производство” - чл. 310, т. 1 от ГПК. Предявени са от Е. В. Р., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к. срещу Ю У -Б., представляван от ректора проф. д-р И. М., с адрес: [населено място], улица обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 2, като се иска да бъде признато уволнението със Заповед № 48/19.03.2015г., издадена от Ректора на Ю У -Б. на основание §5. ал.2, ал. 3. т.1, ал.4 т.2 и ал.5 от ЗРАСРА, като незаконно и се постанови неговата отмяна; да бъде възстановен ищеца на предишната работа в Ю. "Н. Р." Б. на академична длъжност "гл а" в Ю. "Н. Р." Б., съгласно разпоредбите на §5, ал.5 от ЗРАСРА и Допълнителното му трудово споразумение към трудовия ми договор от 23.02.2011г. с Ю. "Н. Р." Б.; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на - 2 758,44лв. /две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, за периода от 26.04.2015г. до 26.10.2015г. за срок от 6(шест) месеца - времето, в което е получавал по-ниско трудово възнаграждение, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 25.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало от 1997г. на база проведен конкурс за заемане на длъжност асистент по „Робототехника и Гъвкави производствени системи", проведен през 1987г., на основание отменения Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г. От тогава до издаване на атакуваната заповед заемал длъжността преподавател в Ю. "Н. Р." Б. като от 24.06.1996г. ищецът твърди, че е произведен на длъжност „главен асистент". Сочи се в исковата молба, че от 2010г. има влязъл в сила Закон за развитието на академичния състав в Р.Б. (ЗРАСРБ), които отменя ЗНСНЗ. Твърди се от ищеца, че на 25.03.2015г. му била връчена Заповед № 48 /19.03.2015г., издадена от Ректора на Ю. "Н. Р." Б. за прекратяване на трудовото правоотношение с Ю. "Н. Р." Б. с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т.6 от КТ, в която се сочи, че няма необходимото образование за н.ст. „доктор" за заемане на длъжността „г а", като работодателят се позовал на чл. 18., ал.1 от ЗРАСРА. Сочи се от ищеца, че на 30.03.2015г. подадол Възражение до Ректора на Ю у "Н. Р." Б. с вх. № 93-01-207 пo описа на Ю., във връзка с разпоредбите на § 5. ал. 5 от ЗРАСРА и Допълнителното трудово споразумение към трудовия си договор от 23.02.2011г. с искане да бъде преназначен на академична длъжност "а". Поддържа се, че на това Възражение до Ректора на Ю. "Н. Р."-Б. получил мълчалив отказ и Заповед № 48 /19.03.2015г. била приведена в действие на 24.04.2015г. като трудовото му правоотношение било прекратено. Твърди се в исковата молба, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна по следните съображения: Посоченото основание в Заповед № 48/19.03.2015г., издадена от Ректора на Ю. "Н. Р." Б. по чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРА е неправилно, защото не е съобразено с разпоредбите на § 5. ал.2, ал.З. т.1, ал.4 т.2 и ал. 5 от ЗРАСРА и Допълнителното му трудово споразумение към трудовия договор от 23.02.2011г. с Ю. "Н. Р." Б.. Сочи се от ищеца, че прилагането на чл. 328 ал. 1, т. 6 от КТ в Заповед № 48/19.03.2015 г., издадена от Ректора на Ю. "Н. Р." Б., е незаконосъобразно, защото на основание §5. ал. 2 от ЗРАСРА длъжността на ищеца „г а", която е придобил в Ю. "Н. Р." по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) обн., ДВ, бр. 36 от 1972г., се запазва. На основание §5. ал. 3. т.1 от^ЗРАСРА - Трудовите му правоотношения с Ю. "Н. Р.", които към влизането в сила на ЗРАСРА, поради факта, че заема научно-преподавателска длъжност и притежава научна степен "главен асистент", получена съгласно отменения ЗНСНЗ, му се запазва академична длъжност "главен асистент". На основание §5. ал.4. т.2 от ЗРАСРА - Трудовите му правоотношения с Ю. "Н. Р.", които към влизането в сила на ЗРАСРА, дори без да притежава научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ, получената академична длъжност "г а", се запазва на академична длъжност "главен асистент". На основание посоченото се поддържа от ищеца, че посоченото фактическо основание в Заповед № 48/19.03.2015 г., издадена от Ректора на ЮЗУ Н Р." Б., че „няма необходимото образование", е невярно и е в нарушение на §5. ал.2, ал.З. т.1, ал.4 т.2 и ал.5 от ЗРАСРА. Следователно прекратяването на трудовото му правоотношение с Ю. "Н. Р." на основание чл. 328 ал. 1, т.6 от КТ със Заповед № 48/19.03.2015г., издадена от Ректора на Ю. "Н. Р." Б. е също незаконосъобразно. Поддържа се още, че съгласно разпоредбите на § 5, ал. 5 от ЗРАСРА и Допълнителното му трудово споразумение към трудовия договор от 23.02.2011г., тъй като не е придобил образователна и научна степен "доктор", трябва да бъде преназначен на академична длъжност "асистент", а не да бъде прекратено трудовото му правоотношение. Сочи се, че на 30.03.2015г. подал възражение с вх. № 93-01-207 по описа на Ю. до Р на Ю. ., в което възразил срещу незаконното прекратяване на трудовото му правоотношение и отправил искане до ректора на основание чл. 344 ал. 2 от КТ, да отмени Заповед №48/19.03.2015г. и да го преназначи на длъжност "асистент", съгласно разпоредбите на §5. ал.5 от ЗРАСРА и Допълнителното трудово споразумение към трудовия ми договор от 23.02.2011г., тъй като не е придобил образователна и научна степен "доктор". На това възражение получил само мълчалив отказ. На основание посоченото се иска в исковата молба да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение с Ю. "Н. Р." със Заповед № 48/19.03.2015г., издадена от Ректора на Ю. "Н. Р." Б., е незаконосъобразно и е в нарушение на чл. 328 ал. 1, т. 6 от КТ. Сочи се от ищеца още, че в момента е назначен на работа, като председател на "Н ч - В с-15.11.2004г.“ и получава месечно възнаграждение от 590,00лв. (петстотин и деветдесет лева) от 26.04.2015г. Твърди се, че съгласно член 225, ал. 2 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя за разликата в заплатите, когато е работил на по- ниско платена работа, за не повече от 6 месеца. Тази разлика в заплатите е видна от Удостоверение с изх.№1149 от 10.06.2015 г., издадено от ответника, според което за м.м 2015 г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 1 049,74лв. Сочи се, че това е последния месец, в който е отработил при ответника с всички работни дни, тъй като през месец април е отработил 25 дни и в този месец, освен дължимото възнаграждение му е начислено и обезщетението за неползван отпуск; От Договора за управление от 26.04.2015г. с "Нч -В с.-15.11.2004г." с който е назначен на длъжност Председател с месечно възнаграждение от 590,00лв. (петстотин и деветдесет лева) от 26.04.2015г. Предвид изложеното се твърди, че ответника - Ю У "Н. Р." Б., представляван от ректора проф. д-р И. М., дължи на ищеца обезщетение за периода от 26.04.2015 г. до 26.10.2015 г. в размер на - 2 758,44лв. (две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 44 ст.), за срок от 6 месеца - времето, в което е получавал по-ниско трудово възнаграждение, поради незаконното му уволнение. С Разпореждане № 4766/16.06.2015г. , съдия – докладчикът след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и доказателствата към нея, в съответствие с чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Съобщението до ответника е връчено на 18.06.2015г., като видно от материалите по делото в в законоустановения срок на 17.07.2015г. ответника е депозирал отговор по делото. С отговора на исковата молба не се оспорва обстоятелството, че със Споразумение № 00037/28.05.1987 г. / а не както е посочено в исковата молба 1997 год./ и въз основа на проведен конкурс по Закона за научните степени и звания (отм.), ищецът е назначен и е изпълнявал длъжността редовен асистент по робототехника в катедра „Машинознание" във Висш педагогически институт, считано от 11.05.1987г. По силата на Допълнително споразумение № Д-484/30.09.1998г., трудовото правоотношение на ищеца е изменено, като същият е заел длъжността главен асистент, считано от 24.09.1998г. в Инжинеро- педагогически факултет в Ю у „Н. Р.". С Допълнително споразумение № 5/12.01.2004г. ищецът е преместен от длъжност „Г а" в Катедра „Ф" на длъжност „Г а" в Катедра „Компютърни системи и технологии" в П-м фана Ю у „Н. Р.", каквато дейност е изпълнявал до прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 48/19.03.2015 год. на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. Ответникът с отговора оспорва изцяло твърденията в обстоятелствената част на исковата молба относно незаконосъобразност на издадената заповед, респ. прекратяването на трудовото правоотношение, като се поддържа, че ищецът превратно тълкува пар. 5, ал.2, ал.З, т.1, ал.4, т.2 и ал. 5 от ЗРАСРА. Сочи се, че Законът за научните степени и научните звания е отменен съгласно § 5, ал. (1) от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България /Обн. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г./. Този закон урежда по нов начин обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България, като установява в чл. 2, ал. 2 следните научни степени - "доктор" (образователна и научна) и "доктор на науките", а в ал.3 изчерпателно сочи академичните длъжности във висшите училища: "а", "г а", "д" и "п". Четирите академични длъжности по чл. 2, ал. 3 от ЗРАСРБ са подредени по възходящ ред на научното (академичното) развитие. Така наречената „академична йерархия" следва и от законовите изисквания за заемането на всяка една от тези длъжности и е свързана с повишената професионална квалификация и професионален опит за всяка следваща академична длъжност. Сочи се в отговора, че относно условията и реда за заемане на академичните длъжности "а", "г а", "д" и "п", разпоредбата на чл.48, ал.З от Закона за висшето образование препраща към Закона за развитието на академичния състав в Р Б и правилниците на висшите училища. В чл. 18, ал.1 от ЗРАСРБ законодателят въвел ново императивно изискване за заемане на академичната длъжност "главен асистент" само от лице с придобита образователна и научна степен "доктор" в съответната научна област, въз основа на конкурс и избор, по силата на трудов договор за неопределено време, а длъжността „асистент" - по силата на срочен трудов договор /чл. 54 ЗВО, чл. 17 ЗРАСРБ/. Твърди се, че във Вътрешните правила за развитие на академичния състав в Ю у „Н. Р.", кореспондиращи с изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Р Б, Правилника за неговото прилагане и Закона за висшето образование, са уредени подробно условията и реда за професионално и научно развитие на академичния състав в Ю. „Н. Р.". За преуреждането на заварените трудови правоотношения на членовете на академичния състав към момента на влизане в сила на закона, в § 5, ал.4 от ПЗР на ЗРАСРБ, по нов начин и в унисон с новата философия на закона, се предвижда, че трудовите правоотношения на лицата, които към влизането в сила на този закон (има се предвид ЗИДЗРАСРБ 2010 г., т.е. към дата 1 януари 2011 г.) заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности: -за "а", съответно "н с" III степен - на академичната длъжност "а"; за "с а" и "г а", съответно "научен сътрудник" II и I степен - на академичната длъжност "г а"; за "д", съответно "старши научен сътрудник II степен" - на академичната длъжност "д";за "п", съответно "старши научен сътрудник I степен" - на академичната длъжност "п". В алинея 5 на същия член се предвижда, че лицата по ал. 4, т. 2, към които се числи и ищеца, с оглед заеманата от него длъжност „г а", към момента на влизане на закона в сила и с оглед факта, че същият не притежава научна степен „д", се преназначават на академичната длъжност "а", ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен "д". Сочи се, че разпоредба на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ е типична преходна разпоредба в строежа на нормативния акт. При логическото и систематическото й тълкуване с разпоредбата на § 5, ал. 4, т. 2 от ПЗР на ЗРАСРБ (към която има и изрично препращане - изразът „лицата по ал. 4, т. 2") се стига до правния извод, че е налице хипотезата на уреждане на висящи правоотношения, заварени в правната действителност от влизането в сила на нов нормативен акт. Тази разпоредба има ограничено във времето (темпорално) действие. В този смисъл това е срочна правна норма. Нейното времево правно действие започнало на 01.01. 2011 г. и приключило на 01.01. 2015 г. Идеята на законодателя е в този срок тези нехабилитирани преподаватели да придобият образователна и научна степен „д", за да може да отговарят на законовите изисквания по отношение на заеманата от тях академична длъжност. За да не настъпи преназначаване на длъжност „А" по срочен трудов договор, доколкото тази длъжност се заема само по силата на такъв, към 01.01.2015г. тези главни асистенти трябвало не само да са били зачислени за придобиване на образователна и научна степен „доктор" в самостоятелна подготовка, но и да са придобили образователна и научна степен „д". Твърди се в отговора, че при условие, че на 1 януари 2015 г. ищецът не е придобил образователна и научна степен „доктор" той се преназначава на академична длъжност „а". Това изменение на индивидуалното му трудово правоотношение настъпва по силата на закона (ех lege) и в резултат на него се стига до изменение на наименованието на длъжността, характера на работата, срока на договора, трудовото възнаграждение, което изменение е в унисон с цялостната философия на ЗРАСРБ по отношение на трудовоправното положение на асистента като член на академичния състав на висше училище. Двете академични длъжности „г а" и „а" са две различни трудови функции във висшето училище, това са две различни щатни длъжности в щатното разписание, имат различни кодове по действащата Национална класификация на професиите и длъжностите, имат различни длъжностни характеристики. При хипотезата на преназначаване по § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ на главния асистент в асистент, срокът на трудовия му договор се определя едностранно от ректора на висшето училище, като в Преходните и заключителните разпоредби от Вътрешните правила за развитие на академичния състав в Югозападен университет „Н. Р.", Параграф 4, ал.4 е разписано, че Лицата на длъжност „Г а", които не са придобили образователна и научна степен „Д" в срока по ал. 3 / четиригодишен/ се преназначават на академичната длъжност „Асистент" по срочен трудов договор, считано от 01.01.2015 година до 06 юни 2015 година, а лицата, отчислени с право на защита след 31.12.2012 година за срок от една година. В § 6 от ПЗР на ЗРАСРБ е формулирано юридическо задължение за осигуряване на условия за зачисляване за придобиване на образователна и научна степен „доктор" в самостоятелна подготовка" на съответните нехабилитирани преподаватели и има за свой адресат висшето училище, съответно научната организация. Друг е въпросът, че за да се изпълни това задължение от висшето училище е необходимо активно поведение от съответните нехабилитирани преподаватели. Ищецът не е проявил активност в посока зачисляването му като докторант на самостоятелна подготовка в рамките на този четири годишен период. Поддържа се в отговора, че от изложеното се установява, че по отношение на нехабилитираните преподаватели - „старши асистент" и „главен асистент" - каквато длъжност е заемал ищеца към 01.01.2011г, новата редакция на закона постановява, че ако те не притежават научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ, следва да се преназначат на академична длъжност „главен асистент". Това на практика се осъществява чрез подписване на допълнително споразумение към трудовия договор, по реда начл. 119 от КТ. Тези лица- веднъж преназначени на академичната длъжност „главен асистент", следвало в срок до 4 години от влизането в сила на този закон да придобият образователната и научна степен „д". „Този закон" е ЗИДЗРАСРБ 2010 г., който влязъл в сила на 1 януари 2011 г., и следователно тези нехабилитирани преподаватели следвало да придобият образователната и научна степен „д" до 1 януари 2015 г.. В случай, че в този законов срок тези вече преназначени на академичната длъжност „главен асистент" преподаватели не придобият образователната и научна степен „д", те се преназначават на академичната длъжност „а". Твърди се, че по отношение на ищеца изцяло е спазена разписната в закона процедура - с Допълнително споразумение № 107/23.02.2011г. е преназначен на длъжност „г а", считано от 03.01.2011г. като изрично в споразумението под т.7 Други условия е указано, че на основание параграф 5, ал.4, т.2 от ПЗР на ЗРАСРБ, ако в срок от четири години не придобие научна степен „д", същият се преназначава на длъжност „А" по срочен трудов договор. Тъй като четири годишният срок е изтекъл на 01.01.2015г., а ищецът не е придобил научна и образователна степен „доктор", нито е зачислен на самостоятелна подготовка за придобиването й, е издадено ВТОРО Допълнително споразумение № 28/06.01.2015г., по силата на което същият се преназначава на длъжност „А" за срок от шест месеца на основание Параграф 4, ал.4 от Вътрешните правила за развитие на академичния състав. Поддържа се в отговора, че работодателят е спазил изискванията на чл.5 от ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (91/53З/Е.), по силата на който всяко изменение на елементите, цитирани в член 2, параграф 2 и в член 4, параграф 1 трябва да бъде отразено в писмен документ, който работодателят да предаде на работника или служителя, в най-кратки срокове, но не по-късно от един месец след датата на настъпване на въпросното изменение. По силата на чл.2, към който препраща цитираната норма, работодателят се задължава да доведе до знанието на работника или служителя, по отношение на когото се прилага настоящата директива, основните положения на трудовия договор или на трудовото правоотношение, като информацията обхваща и наименованието, степента, естеството или категорията на работата, кратка характеристика или описание на работата, началната дата на трудовия договор или на трудовото правоотношение, в случай на срочен трудов договор или трудово правоотношение, предвидената му продължителност. Сочи се, че ищецът е отказал да подпише допълнителното споразумение и това обстоятелство е удостоверено с подписа на трима свидетели. Доколкото споразумението отразява взаимно постигнато съгласие и воля между две страни, при липса на такова съгласие споразумението не поражда действие, като подписите на свидетелите, удостоверяващи отказа, установяват именно това обстоятелство и не могат да заместят липсващото съгласие у някоя от страните. С отказа да подпише допълнителното споразумение, ищецът отказва да заеме академичната длъжността „А" и да изпълнява произтичащите от нея задължения . В тази връзка се поддържа, че твърденията, релевирани в исковата молба, че същият е следвало да бъде назначен на длъжност „а", а не трудовото правоотношение с него да се прекрати са изцяло неоснователни, тъй като е видно, че това му е предложено, но той е отказал. С влизането в сила на ЗРАСРБ академичната длъжност „главен асистент" се заема само от лице с придобита образователна и научна степен „доктор" в съответната научна област (чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ). Придобитата по съответния ред образователна и научна степен „д" е законово условие, материалноправна предпоставка, за заемане на академичната длъжност „главен асистент". Тъй като ищецът не е подписал допълнителното споразумение за преназначаване на длъжност "А" по срочен трудов договор, а от друга страна не притежава изискуемата от закона докторска степен за заема на длъжността „главен асистент", работодателят основателно и законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с него на основание чл.328, ал. 1, т.6 КТ поради липса на необходимото образование за заема на длъжността „г а". Твърди се, че със Заповед № 48/19.03.2015г. ищецът е предизвестен, че след изтичане на 30-дневния срок, считано от деня следващ датата на връчване на заповедта, трудовият му договор ще бъде прекратен поради липса на необходимото образование за заемане на длъжността „Главен асистент". Заповедта е връчена на 23.03.2015г. срещу подпис на лицето. Със Заповед № 85/24.04.2015г. на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ във връзка с чл.335,ал.2, т.1 от КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 25.04.2015г. Тъй като последният е отказал да подпише заповедта, отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели. Предвид изложеното се твърди, че релевираните от ищеца възражения за неправилност и незаконосъобразност на процесната Заповед са изцяло неоснователни. Сочи се още, че относно възражението, че на основание параграф 5, ал.2 ЗРАСРБ длъжността „главен асистент", придобита от ищеца по реда на отменения ЗНСНЗ се запазва, следва да бъде отбелязано, че цитираната норма действително касае запазване, но не на академична длъжност, а на всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания. В тази връзка навеждането на възражения за запазване на академична длъжност, в контекста на цитираната норма е неправилно. По отношение на възражението, че на основание параграф 5, ал.З, т.1 ПЗР от ЗРАСРБ трудовото правоотношение на ищеца с Ю у „Н. Р." поради факта, че същият притежава научна степен „главен асистент" му се запазва академичната длъжност „главен асистент", се сочи, че „главен асистент" е академична длъжност съгласно чл.2 ЗРАСРБ, а не научна степен, каквито са „д" и „д на н". На следващо място нормата, на която се позовава ищецът, а именно параграф 5, ал.З, т.1 ПЗР от ЗРАСРБ, не е приложима спрямо него, тъй като тя урежда трудовите правоотношения на лицата, които към влизането в сила на закона заемат научно- преподавателска или научна длъжност и притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания. По отношение на ищеца е приложима ал.4, т.2, уреждаща трудовите правоотношения на лицата, които към влизането в сила на закона заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания. Досежно запазването на трудовото правоотношение по смисъла на параграф 5, ал.4, т.2 от ПРЗ на ЗРАСРБ и наведените в тази насока твърдения от ищеца, се твърди, че процесната норма касае преназначаване на длъжност „главен асистент" към момента на влизане в сила на закона - 01.01.2011 г. Това законово изискване е спазено и по силата на допълнително споразумение ищецът е преназначен на длъжност „главен асистент", като в следствие на това преназначаване не е променена трудовата функция, нито срока на договора. И преди влизането в сила на ЗРАСРБ и след сключване на допълнителното споразумение ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение, а с Допълнителното споразумение му е указана възможността, ако в нормативно изискуемия четиригодишен срок не придобие докторска степен, да бъде преназначен на длъжност „А" по срочен трудов договор. Що се отнася до преназначаването от 1 януари 2015 г. на длъжност „А" по силата § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ - с изменението на трудовата функция се стига и до изменение на срока на трудовия договор на главните асистенти, които към тази дата не са придобили образователна и научна степен „доктор". Ставайки асистенти, трудовите договори на тези нехабилитирани преподаватели стават срочни. Но тъй като ищецът е отказал да подпише Допълнителното споразумение, то не е породило действие спрямо него и доколкото не притежава изискуемата научна и образователна степен „Д" трудовия му договор е прекратен, именно на това основание- липса на образование. С оглед гореизложеното се поддържа, че ищцовите претенции изцяло са неоснователни. След като иска за отмяна на заповедта и възстановяване на ищеца на длъжността, която е заемал преди прекратяването е неоснователен, то неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение. В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с процесуален представител поддържа подадената искова молба, във връзка с твърденията в отговора на исковата молба и становището на ответника в първото по делото съдебно заседание оспорва, че му е връчвана Заповед № 85/24.04.20154г. при условията на отказ, както и да е връчвано допълнително споразумение при условията на отказ. Поддържа се, че Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е антидатирана и съставена за нуждите на производството, ангажира доказателства, по същество излага съображения за доказаност и основателност на предявените искове. Ответната страна чрез процесуалните си представители, оспорва предявените искове в съдебно заседание, поддържа подадения отговор, ангажира доказателства, по същество изразява становище за неоснователност на предявените искове, като се иска отхвърлянето им. Подробни съображения се излагат в писмена защита. Претендират се и сторените по делото разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК. От страна на ищеца е сторено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. По делото са приети писмени доказателства и са изслушани гласни доказателства. Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Между страните няма спор и е прието за ненуждаещо се от доказване, че до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца със Споразумение № 00037/28.05.1987 г. и въз основа на проведен конкурс по Закона за научните степени и звания (отм.), Е. Р. е назначен и е изпълнявал длъжността редовен асистент по робототехника в катедра „М" във Висш педагогически институт, считано от 11.05.1987г. По силата на Допълнително споразумение № Д-484/30.09.1998г., трудовото правоотношение на ищеца е изменено, като същият е заел длъжността главен асистент, считано от 24.09.1998г. в Инжинеро- педагогически факултет в Ю у „Н. Р.". С Допълнително споразумение № 5/12.01.2004г. ищецът е преместен от длъжност „Главен асистент" в Катедра „Ф" на длъжност „Главен асистент" в Катедра „Компютърни системи и технологии" в Природо-математически факултет на Ю у „Н. Р.". Видно от Допълнително споразумение към трудов договор № 107/23.02.2011г. на основание чл. 119 КТ вр. с пар. 5, ал. 4, т. 2 от ПЗР на ЗРАСРБ страните са подписали такова, като считано от 03.01.2011г. същият е преназначен на длъжността "главен асистент" и в което са уговорили, че на основание пар. 5, ал. 4, т. 2 от ПЗР на ЗРАСРБ, ако в срок до четири години преподавателят не придобие научна степен „д“ същият се преназначава на длъжност „А“ по срочен трудов договор. От споразумението е видно, че основното месечно трудово възнаграждение за длъжността е в размер на 627, 00 лв. Не е спорно между страните, че в срок до 01.01.2015г. ищецът не е придобил образователна и научна степен „доктор“. Видно от Допълнително споразумение към трудов договор № 28/06.01.2015г., същото е издадено и подписано от ответния работодател, с което на основание чл. 119 от КТ вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ и пар. 4, ал. 4, предл. 1 от ВПРАС на Ю. „Н. Р.“, считано от 05.01.2015г. ищецът се преназначава от длъжността „г а“ на длъжност „а“ за срок до 06.06.2015г. с месечно възнаграждение в размер на 698, 00 лв. Допълнителното споразумение не е подписано от ищеца. В същото е отбелязан отказ да се подпише от ищеца, оформен с подписите на свидетелите Е. Я., Х. А. и М Х. на 04.02.2015г. Със Заповед № 48/19.03.2015г., издадена от Ректора на Ю. „Н. Р.“ Б. ищецът е предизвестен, че след изтичане на 30-дневния срок, считано от деня следващ датата на връчване на заповедта, трудовият му договор ще бъде прекратен поради липса на необходимото образование за заемане на длъжността „Главен асистент". Изрично е посочено в заповедта на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ-прекратяване на трудовия договор с предизвестие, поради липсата на необходимото образование н.ст. „доктор“ за заемане на длъжността „главен асистент“ съгл. чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ вр. с чл. 326, ал. 2 КТ. Заповедта е връчена на 25.03.2015г. срещу подпис на лицето. В срока на предизвестието ищецът е подал възражение вх. № 93-01-207/30.03.2015г. до работодателя, с което е оспорил основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, като е поискал да се отмени заповедта и да бъде преназначен на длъжност „асистент“, тъй като не е придобил образователна и научна степен „доктор“. Със Заповед № 85/24.04.2015г. на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ във връзка с чл.335, ал.2, т.1 от КТ –изтичане на 30-дневния срок на предизвестие/ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 25.04.2015г. Видно е от приетата по делото заповед, че в същата е налице отбелязване, че лицето отказва да получи и подпише заповедта и вземе трудова книжка на 25.04.2015г., който отказ е оформен с подписите на свидетелите Е. Я. и Х. А.. В съдебно заседание процесуалните представители на ответника сочат, че е допусната техническа грешка като датата, на която ищецът бил отказал да подпише заповедта е 24.04.2015г. Видно от Удостоверение № 1149/10.06.2015г. за периода от м. 01.2015г. до м. 04.2015г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 5132, 33 лв. Брутното трудово възнаграждение за пълния отработен месец март 2015г., което е получил ищецът е в размер на 1049, 74 лв. Видно от договор за управление от 26.04.2015г. с "Н ч -В с-15.11.2004г.", представлявано от Е. В. Р. в качеството на възложител и ищецът в качеството му на изпълнител ищецът получава възнаграждение в размер на 590,00лв. От удостоверение изх. № 10/17.09.2015г., издадено от Н ч – В с-15.11.2004г. ищецът за периода от април 2015г. до август 2015г. е получил възнаграждение в общ размер от 692, 47 лв. Видно от приетото по делото Удостоверение изх. № 010191500194887/11.11.2015г., издадено от НАП и справка за периода след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е получавал доход и по други договори за управление – граждански, както и като самоосигуряващ се. Видно от Приетия по делото отчет за учебна заетост през 2014/2015г. зимен семестър, на 04.02.2015г. ищецът е имал учебни занятия 4 часа. Видно от представеното по делото копие от трудова книжка на ищеца след оформянето й от ответника липсва отбелязване за друг трудов договор. По делото са представени и приети Вътрешни правила за развитие на академичния състав на Ю. „Н. Р.“, от които е видно, че съобразно пар. 4, ал. 4 от висшето учебно заведение е прието, че лицата на длъжност „главен асистент“, които не са придобили образователна и научна степен „д“ в срока от 4 години се преназначават на академична длъжност „асистент“ по срочен трудов договор, считано от 01.01.2015г. до 06.06.2015г. По делото са ангажирани и гласни доказателства. В показанията си свидетелят Е. Я. - И у к към Ю. “Н. Р.” [населено място], сочи, че във връзка със задълженията си като инспектор университетски кадри договорите, допълнителните споразумения и заповедите се изготвят от тях. Допълнителните споразумения на всички „главни асистенти“, които в четригодишния срок не са защитили образователна степен “доктор” и трябвало да подпишат допълнителните си споразумения за преназначаване, трябвало да бъдат изготвени на 05.01.2015г. , като всички били информирани и от 42 човека, само ищецът отказал да подпише допълнително споразумение. Сочи, че няколко пъти се обаждал и във факултета и лично разговарял с ищеца, че трябва да отиде и да подпише такова допълнително споразумение, но след един месец, Р. пристигнал в университетски кадри, втори месец и отказал да подпише такова споразумение, като казал, че трябва да се консултира с адвоката си. Твърди, че преди това три пъти разговарял с него, че трябва да се подпише и всеки път ищецът му заявявал, че ще говори с адвоката си. Свидетелят твърди още, че връчването на допълнителното споразумение станало преди обяд до 12, 00 часа, като в стаята била и свидетелката Х. А.. Тъй като бил подготвен, че Р. няма да подпише допълнителното споразумение извикал и свидетеля от Т. отдел М Х.. Представил допълнителното споразумение, когато дошъл ищецът, но той заявил, че сега няма да го подпише и излязъл да говори по телефона. С оглед на това свидетелят сочи, че оформил същото при условията на отказ с подписите и на двете свидетелки. Заявява и че ищецът погледнал допълнителното споразумение, като не изразил несъгласие с него, а отказал да го подпише, като казал, че ще си направи консултация с адвокат. Бил облечен спортно в този момент. Относно връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение свидетелят Я. сочи, че Р. отказал да подпише и нея в присъствието на свидетелката Х. А., като отново казал, че ще си направи консултация с адвокат, като дори била изготвена и трудовата книжка. Едновременно с това обаче свидетелят сочи, че към момента, в който се опитвал да връчи заповедта трудовата книжка не е била оформена окончателно. Свидетелката Х. А., която работи в отдел „Университетски кадри“ при ответника, сочи в показанията си, че на 04.02.2015г. преди обяд ищецът отказал да подпише допълнително споразумение в присъствието на свидетеля Е. Я. и свидетеля М Х.. Заявява, че преди това няколко пъти лично е уведомявала ищеца, че трябва да подпише допълнителното споразумение, но същият винаги отговарял, че има време. При връчването на допълнителното споразумение Р. го прочел като казал, че трябва да се консултира с адвокат, няма да го подпише в този момент и ще се върне. Ищецът отказал да подпише и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като към този момент била готова за предаване и трудовата книжка. Свидетелката М Х.- специалист Т. при ответника, сочи в показанията си, че на 04.02.2015г. преди обяд Е. Р. бил в стаята на колегите й, като отказал да подпише допълнително споразумение за преназначаване от „главен асистент“ на „асистент“. Сочи, че не присъствала на разговора, а била случаен свидетел, като е била помолена да подпише, че той отказва. Веднъж твърди, че е била в стаята, когато пристигнал ищецът, а след това в показанията си сочи, че е влязла в стаята, когато те вече разговаряли. Съдът не кредитира показанията на тримата свидетели в частта, в която сочат, че на 04.02.2015г. ищецът е присъствал в университетски кадри и е отказал да подпише допълнително споразумение. На първо място същите са непоследователни и противоречиви в тази им част. Свидетелите Я. и А. сочат, че е присъствала и свидетелката А., докато същата сочи, че само са я помолили да подпише, че той отказва, веднъж твърди, че е присъствала още при влизането на ищеца, а след това твърди, че влязла по-късно. Показанията им противоречат и на показанията на свидетелите Г. К., В. Ю. и Т. В.. В останалата им част-че ищецът е уведомяван неколкократно, че следва да се яви, за да подпише изготвеното допълнително споразумение, но не се е явявал, че е отказал да подпише заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът кредитира показанията на свидетелите като намира, че същите са основани на лични впечатления и са последователни. В показанията си свидетелката Г. К., сочи че е в служебни правоотношения с ищеца, офисът й се намира в М по ЗМК и води счетоводството на фирмите на Е. Р.. Сочи още, че в началото на месец февруари 2015 година Е. Р. отсъствал 3 дни, бил на екскурзия в И от 01- ви до 03- ти. Към този момент работили по два проекта, по европейски програми и поради отсъствието му се забавили, поради което на четвърти работили цял ден заедно. На 04- и февруари към осем и половина отишли в офиса и започнали да работят там до около два часа, тъй като ищецът имал часове в Ю. със студентите. Твърди, че през периода от осем и половина до два и петнадесет Р. не е напускал офиса в М, обядвали заедно и в два часа отишли в университета, като ищецът преподавал на студентите, а свидетелката продължила работата си там. Приключил с часовете си около шест и половина. В този ден ищецът бил облечен със сив костюм. Свидетелката сочи, че фирмата й се казва „Г.”, като с ищеца има и граждански, и трудов договор. Съдът обсъди внимателно показанията на свидетелката, като намира същите за последователни, логични, подкрепени и от показанията на свидетелите Ю. и В., основани на лични възприятия, поради което ги кредитира. Обстоятелството, че свидетелката е присъствала в съдебната зала, преди разпита й, не водят до дискредитиране на показанията й, доколкото в тези заседания не са провеждани разпити на свидетели. Показанията й се подкрепят и от писмените доказателства, приети по делото, от които е видно, че действително към 04.02.2015г. свидетелката е имала регистрирана фирма „Г.“, а към датата на даване на показанията й има регистриран договор с „Н ч–В с – 15.11.2004г. В показанията си свидетелят В. Ю. сочи, че работел до преди 4 месеца в сдружението на Н ч“В с”, като работодател му бил ищецът, заемал длъжността “шофьор” и общ работник. Главна счетоводителка била М. Г. и помощник счетоводител Г. К.. Твърди, че месец февруари 2015 година след 03- и или 04- и февруари Е. Р. се бил прибрал от чужбина. Първия работен ден, когато го видял бил на 04- и, защото му се обадил към 08.30 часа – 09.00 часа, че има проблем с колата със спирачната система и следвало да я закара на ремонт. Свидетелят сочи, че взел колата в 09.30 часа от офиса, където се намира Кабелната телевизия, при М. В 09.00 часа Е. Р. бил в офиса, в счетоводния отдел, но не бил вътре и не можел да каже какво е правил. След като закарал колата на ремонт се върнал в офиса около 10 без 15 и стоял при диспечерката до 14, 00 часа. Като се върнал Е. Р. бил в офиса. След като взел колата около 13, 00 часа предал ключовете на ищеца, който бил в офиса, който около 14, 30 часа имал работа в института. Е. Р. излязъл от офиса с Г. К. към 14, 10 следобяд. Свидетелят още сочи, че докато бил при диспечерката тя звъняла на Е. Р. и му занесла от барчето кафе и сок. Съдът кредитира показанията на свидетеля като намира същите за последователни, логични, подкрепени и от показанията на свидетелката К. и свидетелката В.. Свидетелката Т. В. сочи в показанията си, че работи в Народно читалище “В с” и Е. Р. го познава като работодател. През месец февруари 2015г. той бил в чужбина, като бил на работа 04.02.2015 година. На посочената дата, след като пристигнала на работа в 08.00 часа малко след нея пристигнал и Р., дала му ключа, след това към 09.30 или 10.00 часа, занесла кафе и сок в стаята в счетоводството, където бил ищеца и счетоводителката Г., като работели. Около 12, 00 ч. ищецът слязъл на обяд в стола със счетоводителката, между 14.00 – 14, 30 ч. я извикали да й дадат ключовете от стаята. През времето, докато бил в офиса се свързвала по вътрешната линия с Р., тъй като имала натрупана работа, поради отсъствието му. Сочи, че шофьорът в този ден водил колата на ремонт, като взел пари от нея, стоял и при нея в стаята, като пили кафе. Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни, подкрепени от показанията на свидетелите К. и Ю.. Въз основа на така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна относно предявените обективно съединени искове: Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че исковете са недопустими, тъй като ищецът оспорвал Заповед № 48, с която е предизвестен, че се прекратява трудовото правоотношение, а не оспорва Заповед № 85/24.04.2015г., с която е настъпило прекратяването на трудовото правоотношение. На първо място с исковата си молба ищецът е навел като основание на иска твърдения за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника и е поискал да се признае прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно, като се отмени, което е и предмет на спора по делото. За съда съществува задължението да се произнесе по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ относно незаконността на уволнението и неговата отмяна, като независимо коя от заповедите са атакува обстоятелствената част на исковата молба е ясна, а именно че се атакува прекратеното трудово правоотношение и се иска отмяната му. На следващо място при прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие, какъвто е настоящият случая, момента на прекратяване на трудовото правоотношение е изтичането на срока на предизвестието. Съобразно решение № 53/16.03.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ – в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. В същия смисъл и решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 416/ 03.12. 2013 г. по гр.д. № 1844/2013г. по описа на ВКС, ІV г.о. Предизвестието е крайния акт, с който завършва дейността по уволнението/прекратяването на трудовото правоотношение, а заповедта не е конститутивен елемент. Такъв характер тя придобива при неспазване срока на предизвестие. В настоящият казус издадената Заповед № 85/24.04.2015г. на работодателя обективира единствено констатацията му, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 25.04.2015г., т.е. с изтичане на срока на предизвестието, доколкото същото е връчено на 25.03.2015г. на ищеца. Предвид изложеното съдът намира възражението за недопустимост на иска за неоснователно. В тази връзка са и неотносими фактите, дали и кога и при какви условия е връчена посочената Заповед № 85/24.04.2015г., доколкото трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с изтичане на срока на предизвестието и издаването на заповед за констатиране на това не е задължително. По иска с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: Безспорно се установи по делото, че между страните е съществувало валидно възникнало по силата на трудов договор и допълнително споразумение към него от безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „главен асистент“. Процесното трудово правоотношение е възникнало по време на действието на Закона за научните степени и научните звания /Обн., ДВ, бр. 36 от 9.05.1972 г., отм., бр. 38 от 21.05.2010 г./. При действието на същия, за заемането на процесната длъжност не е имало изискване за притежаване на образователна и научна степен "д". Със Закона за развитие на академичния състав в Р Бсе извършва реформа в областта на развитието на академичния състав, като законът въвежда йерархическа подредена система на академичните длъжности и цели да даде ясна уредба на отношенията, свързани с научните степени и академичните длъжности. Със същия закон се изменя съществуващата до този момент уредба, като една от основните промени е премахването на научните звания и замяната им с понятието „академична длъжност“. Съгласно чл. 18 от посочения закон- Академичната длъжност „г а" се заема само от лице с придобита образователна и научна степен „доктор" в съответната научна област. Т.е. придобитата по съответния ред образователна и научна степен „доктор” е законово условие за заемане на академичната длъжност „главен асистент”. Ответникът е предприел уволнение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6, като е изложил мотиви, че служителят не притежава необходимото образование. Съгласно соченото в атакуваната заповед правно основание за прекратяване на трудовия договор, работодателят може да го прекрати с едностранно предизвестие в сроковете по чл.326, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискването за образование и квалификация може да е въведено с нормативен акт или с акт на работодателя. В конкретния случай е налице следното положение. Безспорно с така приетите изменения още към момента на приемане на закона ищецът не е имал необходимото образование да заема длъжността „главен асистент“, но по силата на същия този закон е даден един гратисен период за придобиване на научна степен „доктор“ и съответно ищецът да може да заема длъжността „главен асистент“. Няма спор и че към момента на изтичане на този гратисен период 01.01.2015г. и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е придобил изискващата се от закона професионална квалификация. С § 5, ал. 2 до 5 /ДВ, бр. 101 от 2010г./ от ПЗР на ЗРАСРБ е дадена уредба във връзка със заварените трудови правоотношения. В § 5, ал. 2 е предвидено, че всички права на лицата, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания се запазват, а в ал. 4 относима към настоящия случай, е предвидено, че трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на закона заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен се запазват като в т. 2 е предвидено, че за лицата с научно звание и научна длъжност „главен асистент“ се запазват на академичната длъжност „главен асистент“. В ал. 5 е предвидено, че лицата по ал. 4, т. 2 се преназначават на академичната длъжност „асистент“, ако в срок от 4 години от влизане в сила на този закон не придобият образователна и научна степен „доктор“. За да бъде разбран смисълът и целта на разпоредбата, следва да бъде извършено систематично тълкуване на закона и правилника за неговото приложение в неговата цялост, както и в частност на разпоредбите относно начина на възникване и съдържанието на трудовото правоотношение на лицата, заемащи академична длъжност „асистент“ и тези по отношение на длъжността „главен асистент“. В чл. 2, ал. 3 от Закона са подредени в йерархически ред академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“. В чл. 15, ал. 2 е предвидено, че академичните длъжности се заемат по трудово правоотношение. В Чл. 17 от Закона е предвидено, че висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор“. В чл. 44 от ППЗРАСРБ е дадена подробна уредба на начина на възникване на трудовото правоотношение за длъжност „Асистент“, срока на договора и др. Възприетия принцип за срочност на трудовото правоотношение на лицата, заемащи академичната длъжност „асистент“ е свързан с поставената в закона цел за йерархическо и научно развитие на тези лица, като максималния срок на договора е 4 години, в който срок лицето, заемащо длъжността „асистент“, предприема действия за придобиване на образователна и научна степен “доктор“, след изтичането на срока на договора нов срочен трудов договор със същото лице не може да се сключва. Съгласно чл. 44, ал. 5 от ППЗРАСРБ след придобиване на образователна и научна степен „доктор“ асистентът може да участва в обявен от висшето училище конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“. С цитираните разпоредби от ПЗР на ЗРАСРБ е дадено разрешение за преодоляване на това ново изискване за образование за заемане на академична длъжност „главен асстинет“, като предвиждането на пар. 5, ал. 2 за запазване на придобитите по Закона за научните степени и научните звания права е във връзка със запазването на правата по повод влизане в сила на закона и настъпващата по силата му трансформация. Същевременно на лицата, непритежаващи научна и образователна степен „доктор“ е дадена възможност за срок от 4 години да се ползват от така запазените права и в същия срок, който по закон е и срокът, в който може да се заема академичната длъжност, без лицето да притежава научна и образователна степен „доктор“, да придобият такава. След изтичане на този срок и при непридобиване на научна и образователна степен „доктор“ по отношение на тези лица е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като те не притежават изискуемото се по закон образование и професионална квалификация, като законът е дал възможност да се запази трудовото правоотношение, като по силата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ (ред. ДВ, бр. 101 от 2010 г.) се преназначи на длъжността „асистент“ Законовото условие и причината, поради която се налага преназначаването, е тези главни асистенти към дата 1 януари 2015 г. да не са придобили образователна и научна степен „доктор”. За да не настъпи преназначаването към тази дата тези главни асистенти трябва не само да са били зачислени за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка, но и да са придобили образователна и научна степен „доктор”. В случая и двете страни не спорят, че ищецът не е придобил научна степен „доктор“ до 01.01.2015г. Преназначаването на главния асистент на академична длъжност „асистент” засяга два от основните елемента в минимално необходимото договорно съдържание (essentialia negotii) на трудовия му договор – наименованието на длъжността и характера на работата (трудовата функция) (чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ) и основното трудово възнаграждение (чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ). Двете академични длъжности „главен асистент” и „асистент” са две различни трудови функции във висшето училище или научна организация, това са две различни щатни длъжности в щатното разписание, имат различни кодове по действащата Национална класификация на професиите и длъжностите – 2011 г. (длъжността „асистент, висше училище” има код 2310 7002, а длъжността „главен асистент, висше училище” има код 2310 7003)17, имат различни длъжностни характеристики. Такава е философията на ЗРАСРБ по отношение на трудовоправното положение на преподавателите във висшите училища или научните организации. С изменението на трудовата функция се стига и до изменение на срока на трудовия договор на главните асистенти, които към тази дата не са придобили образователна и научна степен „доктор”. Ставайки асистенти, трудовите договори на тези нехабилитирани преподаватели стават срочни. Това изменение на трудовите им договори по отношение на срока им като модалитет на сделката е отражение и е в унисон с цялостната философия на ЗРАСРБ по отношение на трудовоправното положение на асистента като член на академичния състав на висше училище или научна организация. Нормата е императивна и работодателят е задължен да се съобрази с нея, от една страна няма право да се заема тази длъжност – „главен асистент“ след 01.01.2015г. от лице, което не е придобило научна степен „доктор“, а от друга страна работодателят е длъжен да го преназначи на длъжността „асистент“. Предвиждането на разпоредбата на пар. 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ за преназначаването на лицата на длъжността „Асистент“ не следва да се тълкува обаче като настъпваща по силата на закона промяна на трудовото правоотношение или задължение за едностранно изменение от страна на работодателя и според настоящият съдебен състав преназначаването не може да настъпи по силата на закона, а следва да бъде подписано допълнително споразумение по чл. 119 КТ. Това е така, тъй като с изменението на академичната длъжност от „главен асистент“ на „асистент“ се променя както се посочи по-горе не само нейното наименование, а и съдържание, т.е. следва промяна в трудово-правното положение на тези лица, свързана с промяна в посока намаление на основното им месечно трудово възнаграждение и въвеждане на задължителна по закон срочност. С разпоредбата на пар. 5, ал. 2 от Закона се цели запазване на правата на лицата към момента на влизане в сила на закона, а с разпоредбата на пар. 5, ал. 5 от Закона е предвидена една от последиците от ненастъпване на условието за придобиване на научна и образователна степен „доктор“. След изтичане на законоустановения срок и при липса на настъпване на условието за запазване на трудовото правоотношение в същия му вид и обем същото по силата на предвиждането на закона следва да бъде изменено. В областта на трудовоправните отношения обаче всяка промяна в съществените елементи на правоотношението е свързана с необходимостта на съгласие на страните по него-арг. чл. 118, ал. 1 от КТ, като предвижданията за едностранна промяна са свързани единствено с хипотези, в които положението на работника или служителя се променя в по-благоприятна посока. Обратно изменението на трудовото правоотношение, свързано със засягане на правата на работника в съдържанието на правоотношение винаги е свързано с наличието на негово изявление. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ безсрочното трудово правоотношение може да се превръща в срочно само при изрично изразено писмено желание на работника или служителя. Предвидената от закона възможност за трансформиране на безсрочното трудово правоотношение в срочно е обвързана от спазване на изискването на чл.67, ал.3 КТ- изрично изразено писмено желание на работника или служителя. Това е още едно потвърждение на извода, че следва да се подпише и допълнително споразумение между страните за преназначаване на дължността „асистент“. Отделно от това на основание чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, за това изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността (трудовата функция), в тридневен срок от подписване на допълнителното споразумение работодателят (висшето училище или научната организация) или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Само чрез подписване на допълнително споразумение, работодателят може да изпълни задължението си по чл. 62, ал. 3 от КТ и съответният държавен орган да бъде своевременно уведомен за настъпила промяна в трудовото правоотношение на съответния нехабилитиран преподавател. Кодексът на труда и съответната наредба не уреждат въпроса за „регистрация” на настъпило изменение на индивидуалното трудово правоотношение по силата на закона. Предвид изложеното съдът намира, че разпоредбата на пар. 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ следва да се тълкува в смисъл, че се създава задължение за работодателя във връзка с възникването на правото му на прекратяване на трудовото правоотношение за длъжност „главен асистент“, да предложи на лицето, сключването на допълнително споразумение за длъжност „асистент“ при условията на Закона, Правилника за прилагането му, други нормативни актове, както и вътрешните актове на работодателя. В случая с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че работодателят-ответник в настоящото производство е изпълнил всички законови изисквания и задължения. Предоставил е 4 годишен срок на ищеца за придобиване на научна степен „доктор“, като изрично в подписаното от него допълнително споразумение е отбелязано и това, че след изтичането му ще бъде преназначен на длъжността „асистент“ на срочен трудов договор; след изтичане на срока 01.01.2015г. видно от представеното допълнително споразумение към трудов договор № 28/06.01.2015г. работодателят е издал такова, подписал го е и е предприел действия за връчването и подписването му от страна на работника-ищеца по делото. Действително от събраните по делото доказателства-гласни такива, които съдът кредитира-показанията на свидетелите К., Ю. и В./ се установи, че ищецът на 04.02.2015г. не е отказал да подпише допълнителното споразумение, тъй като не е присъствал на тази дата преди обяд в университета, а дори и да се приеме твърдението, че на тази дата му е предоставено споразумението, както твърдят свидетелите, водени от ответника, то същите изрично посочиха, че не е отказал категорично, а е заявил, че ще се консултира с адвокат. Независимо от това обстоятелство обаче съдът намира, че именно работникът е този, който не е изпълнил задълженията си и не е предприел действия в негова полза. От показанията на свидетелите Я. и А., в частта, в която съдът кредитира същите, по безспорен начин се установи, че ищецът е бил уведомяван неколкократно, че следва да подпише изготвеното допълнително споразумение, но същият до издаване на заповедта с предизвестие за прекратяване не се е явил да го подпише, а е отлагал същото под предтекст, че ще се консултира с адвокат. Т.е. единствената причина, поради която не е преназначен на длъжността „асистент“ е неговото поведение. Работодателят не може в неизвестен за него срок да чака работника да реши да подпише това споразумение, доколкото по силата на императивната разпоредба на закона след 01.01.2015г. ищецът няма право да заема длъжността „главен асистент“, а отделно от това съобразно вътрешните правила на университета следва да бъде преназначен на срочен трудов договор до 06.06.2015г.. Нещо повече вместо след връчване на заповедта с предизвестието ищецът да се яви и подпише това допълнително споразумение същият е подавал писмени възражения. Поради изложените аргументи, съдът намира, че в конкретния случай, поведението на ищеца следва да се приеме за отказ да подпише споразумение по чл. 119 от КТ за преназначаването му в асистент по силата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ и за ответника е възникнало правото му да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради липсата на необходимото образование и професионална квалификация. Предвид изложеното съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно, поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По исковете по чл. 3445, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл 225, ал. 2 КТ . Основателността на тези искове предполага незаконност на уволнението. С оглед на изложеното поради неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която e прекратено правоотношението, неоснователни са и обусловените исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност от ищеца-чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и заплащане на обезщетение, поради оставането му без работа, в резултат на незаконното уволнение-чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ, които също следва да бъдат отхвърлени. С оглед на изхода от спора и направеното искане от страна на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото. Претендират се единствено заплатеното в размер на 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение. От страна на ищеца е сторено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответника.В ал. 5 на чл. 78 ГПК е посочено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 Закона за адвокатурата. Съдът намира възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по делото за неоснователно. Съдът намира като съобрази фактическата и правна сложност на делото, че не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение и прилагане на тази разпоредба. В случая е налице правна сложност на делото, доколкото се касае за нов закон, който от своя страна относно приложимите в казуса разпоредби налага тълкуване, поради непълнотата и неяснотата им. Предвид изложеното съдът намира възражението за неоснователно и ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 500, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По арг. на чл.359 от КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Е. В. Р., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к. срещу Ю У "Н. Р." -Б., представляван от ректора проф. д-р И. М., с адрес: [населено място], улица , иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 48/19.03.2015г., издадена от Р на Ю У "Н. Р." -Б. на основание §5. ал.2, ал. 3. т.1, ал.4 т.2 и ал.5 от ЗРАСРА, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Е. В. Р., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к. срещу Ю У "Н. Р." -Б., представляван от ректора проф. д-р И. М., с адрес: [населено място], улица иск за възстановяването на ищеца на заеманата преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение длъжност в Ю. Б. на академична длъжност "г а" в Ю. "Н. Р." Б., съгласно разпоредбите на §5, ал.5 от ЗРАСРБ и Допълнителното му трудово споразумение към трудовия договор от 23.02.2011г. с Ю. "Н. Р." Б.. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Е. В. Р., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к. срещу Ю Ун "Н. Р." -Б., представляван от ректора проф. д-р И. М., с адрес: [населено място], улица иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на - 2 758,44лв. /две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, за периода от 26.04.2015г. до 26.10.2015г. за срок от 6(шест) месеца - времето, в което е получавал по-ниско трудово възнаграждение, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 25.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Е. В. Р., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к. "да заплати на Ю У "Н. Р." -Б., представляван от ректора проф. д-р И. М., с адрес: [населено място], улица сумата от 500, 00 лв. /петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от посочения по реда на чл.315, ал.2 от ГПК ден за обявяването му – 18.12.2015 г., чрез Районен съд Б пред Бл окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |