№ 8319
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110157868 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. М. А., чрез адв. Е. И., с която срещу .
са предявени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, по чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата за неустойка от договор за кредит №220744/13.04.2018 г., сключен с ответника, и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв. – представляваща
платена без основание по договора в периода от 13.04.2018 г. до 15.02.2022 г. сума за
неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за кредит, по силата на който й
били предоставени заемни средства в размер на 500 лв. при фиксиран лихвен процент по
заема – 40,54% и годишен лихвен процент на разходите – 49%, като съгласно договора
същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора, с
банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които да отговарят на
условията в договора, а в случай на неизпълнение се дължала неустойка в размер на 200 лв.
Навежда доводи за нищожност на клаузата, с която тази неустойка е договорена, поради
противоречието й със закона на основание чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото страна по същия е потребител, като договорена с цел да се заобиколи
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради противоречие с добрите нрави,
доколкото излизала извън присъщите на неустойката функции. Навежда, че кредиторът не
целял да получи обезпечение, а да се освободи от задължението си да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, което противоречало на целите на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК. Заявява доказателствени искания за приемане на представените с
исковата молба доказателства, по чл. 190 ГПК ответното дружество да бъде задължено да
представи приложение № 1, към договор за кредит №220744/13.04.2018 г. и за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.
Оспорва, че уговорената неустойка е нищожна на сочените от страна на ищеца основания,
като поддържа, че санкциите за неизпълнение на договорни задължения на потребителя не
се включват при изчисляване на ГПР, а настоящият случай бил именно такъв. Поддържа, че
клаузата е съобразена с всички присъщи на неустойката функции, с оглед което и не
противоречи на добрите нрави. Кредитополучателят е бил надлежно информиран за
1
последиците от сключването на договора, в т.ч. и че ще бъде начислена неустойка ако не
изпълни задължението си да обезпечи кредита по някой от начините, посочен в договора.
Твърди, че клаузата за неустойка е ясно и точно, а от друга страна в случая следвало да се
съобрази и обстоятелството, че кредитодателят поемал голям риск, предоставяйки на
потребителя необезпечен кредит. Освен това обръща внимание на съда, че клаузата е била
индивидуално уговорена, т.е. имала равноправен характер, съгласно ЗЗП. Оспорва чрез
клаузата за неустойка да се нарушават предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК. Твърди, че
ответното дружество е извършило проверка въз основа на представената от ищцата
информация, преди да отпусне кредита, поради което оспорва твърдението на ищцата за
липса на предварителна оценка преди отпускане на кредита. Оспорва твърденията на
ищцата за заплащане на сума в размер на 50 лв., като навежда, че не са представени
доказателства в тази връзка. Моли да бъде отхвърлено искането за назначаване на СЧЕ, като
признава, че ако бъде прието, че неустойката бъде включена към ГПР, то със сигурност ще
се прехвърли законоустановеният им максимум. Прави искане по чл. 213 ГПК за
съединяване на настоящото дело с гр.д. № 57869/2022 г. по описа на СРС, 128 с-в. Моли
съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствена тежест:
По иска по чл. 26 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже, че неустойката, уговорена в договор за предоставяне
на кредит №220744/13.04.2018 г., сключен с ответника, е нищожна на заявените в исковата
молба основания, а именно поради противоречието й с посочените в исковата молба
императивни норми на закона, поради заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК или
поради накърняване на добрите нрави, т.е., че излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключване на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че поради нищожност на
процесната клауза за неустойка заплатена от нея сума по договора в размер от 50, 00 лева е
без основание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ. получена от
ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора.
С оглед становищата на страните следва ДА СЕ ОБЯВЯТ ЗА БЕЗСПОРНИ и
НЕНУЖДАЕЩИ СЕ от доказване в производството следните обстоятелства:
1/ че между страните чрез електронни комуникационни средства е бил сключен
процесния договор за кредит от разстояние, като същият има характеристиките на
електронен документ, при подписването на който са били спазени нормите на закона;
2/ че по същия ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева, която
ищцата се е задължила да върне;
3/ че ищецът не е осигурил обезпечение по кредита след неговото сключване под
някоя от посочените в договора форми – поръчител или банкова гаранция;
4/ че ответникът е начислил неустойка за неосигуряване на обезпечение от страна на
кредитополучателя по договора за кредит;
3/ че в договора за кредит е посочен ГПР 49,64 %, като в същия не е включено
вземането за неустойка, начислено от ответника въз основа на процесната клауза.
2
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да приеме представените от страните писмени доказателства,
тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет
на делото.
Съдът следва да остави искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответното дружество да представи приложение № 1, към договор за кредит
№220744/13.04.2018 г. без уважение, доколкото този документ е приложен към отговора на
исковата молба, т.е. искането се явява удовлетворено.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на задачи 1 и 2, поставени в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение
с оглед отделените за безспорни между страните обстоятелства. Следва да се допусне
изслушването на ССчЕ по задача 3, поставена от ищцата, доколкото ответникът е оспорил
сума в размер на 50 лева да е била заплатена от ищцата по оспорената клауза за неустойка.
Искането на ответника по чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото дело с гр. д. №
57869/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, следва да бъде оставено без уважение, доколкото
двете производства имат различен предмет, а и се намират на различен етап – гр.д. №
57869/2022 г. е насрочено за разглеждане в съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
заявените по това дело доказателствени искания.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание по делото на
05.04.2023 г. от 09:20 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по него и по
дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и с отговора документи като
писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК, заявено с исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
само на задача 3, формулирана с исковата молба, при депозит в размер на 200 лева, вносим
от ищцата в триденвен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ..
3
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането в останалата част.
Вещото лице да се уведоми да работи по поставената задача и за датата на ОСЗ след
представяне на документ, че депозитът е внесен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за съединяване
на настоящото дело с гр. д. № 57869/2022 г. по описа на СРС, 128 състав.
РАЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи
СЛУЖЕБНО ИЗГОТВЕН препис от писмения отговор, ведно с приложението към него.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението, но не по-късно от
насроченото открито съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по
сметка на съда такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 4,70 лева за служебно
изготвения за връчване на ищеца препис от отговора и приложенията, като при
неизпълнение на тези указания съдът ще постанови определение по реда на чл. 77 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4