РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Разлог, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200317 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от
„А.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„О.“№33, е.1, представлявано от управителя С.В.Л., чрез
адв. С.П. от Бл.АК, против НП №01-001979/20.05.2021 г. на Д-ра на Д„ИТ“-Б., с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят - чрез своя процесуален представител, моли съда да бъде отменено НП като
незаконосъобразно. Претендира да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Административно-наказващият орган (АНО) - чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
При извършена на 03.02.2021 г., около 15:55 ч. проверка по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство на обект - Апартаментен хотел „А.", находящ се
в г.Б., у."К.д."№3, експлоатиран от „А.Б."ЕООД, с адрес: г.С., р.О., у."О."№33, е.1,
управлявано и представлявано от С.В.Л. и извършена на 25.03.2021 г. проверка по
документи на дружеството е констатирано, че „А.Б."ЕООД-С., в качеството му на
„работодател" по смисъла на §.1, т.1 от ДР към КТ, е допуснал на 03.02.2021 г. лицето Д.Д.Р.
с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Р.", без да и е
предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП.
Описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни
места писмена декларация от Д.Р., в която същата удостоверява извършване на трудова
дейност от нея към този момент при определено работно място, длъжност, работно време,
почивни дни и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация Р. е извършила
1
отбелязване, че не е сключила писмен трудов договор с „А.Б."ЕООД-С. и не са и
предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразила началната
дата, от която е започнала да предоставя работната си сила на дружеството „03.02.2021 г.
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45
от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ”-Б. с Призовка от 03.02.2021 г.
След извършване на проверката по документи на 25.03.2021 г. бил съставен Протокол за
извършена проверка от страна служителите на Д„ИТ”-Б.
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й, бил
съставен АУАН №01-001979 от 25.03.2021 г., който бил подписан от В.А. за „нарушител” и
връчен на същия, в качеството на надлежно упълномощен представител на „А.Б.“ЕООД. На
основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция от 2,000.00 лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3
КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
По делото е приложена декларация от Д.Д.Р., лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и
осигурителното законодателство на основание чл.399 от КТ и във вр. с чл.402, ал.1, т.3,
чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл. 110, ал.4 от ДОПК от
03.02.2021 г. в 15:55 часа, в която същата е посочила, че работи в „А.Б.“ЕООД, на обект
Апартхотел „А“-Б. от 03.02.2021 г., като „р.“, с работно време от 15:00 ч. до 19:00 ч. и с
уговорено трудово възнаграждение от 20.00 лева на ден. Отразено е също, че Р. има
сключен граждански договор за срок от 3 дни.
Посочените в акта констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Т.К. и Б.И. –
свидетел по акта. Свидетелите сочат, че на 03.02.2021 г. около 15:50 ч. извършили проверка
на Апарт хотел „А.Б.“, находящ се в г.Б., у.„К.д. стопанисван от „А.Б.“. При проверката по
работни места заварили три лица, които били в обекта – рецепционистка и две жени в
кухнята. Всички попълнили декларации, в които отразили условията, при които полагат
труд.
В показанията си свидетеля Р., сочи че била на рецепция на Апарт хотел „А.Б.“, когато
проверяващите се легитимирали по повод извършване на проверка. Твърди, че се занимава с
резервациите, както и други задължения – в ресторант и кухня и няма регламентирано
работно време. Към момента на проверката не е имала сключен трудов договор, а е била на
граждански договор.
В същата насока са и показанията на свидетеля А., който сочи, че лицето Р. е била на
граждански договор.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя К. и на свидетеля и И., които отразяват
преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото.
Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са
противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив
да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на жалбоподателя, като подробни,
последователни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От приложената Заповед №З-0058/11.02.2014 г. се установява материалната компетентност
на издателя на НП.
След извършената служебна проверка за законосъобразността на издадения акт за
нарушения, съдът установи, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила. Същото се отнася и за обжалваното НП, което е
издадено от материално и териториално компетентен орган.
Съдът не приема за основателни и достоверни доводите на жалбоподателя, че възникналото
между дружеството и Р. отношение било във връзка с граждански (за изработка) договор от
2
01.02.2021 г.
Между трудовия договор и договора за изработка съществуват съществени различия.
Трудовият договор има законово определена форма - писмена /чл.62, ал.1/ и трябва да
съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.66, ал.1 КТ - данни за страните;
мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на
сключване и начало на неговото изпълнение; времетраене на трудовия договор; размера на
основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни
отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия
договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както
и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.
Според ал.2 с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с
предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона,
както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с
колективния трудов договор. Тези условия имат незадължителен характер. Трудовият
договор се характеризира с повторяемост на трудовите функции от работника в
продължителен период от време.
С договора за изработка изпълнителят - физическо или юридическо лице се задължава на
свой риск да изработи определен трудов резултат /резултат от работа/ съгласно поръчката на
възложителя, а последният се задължава да заплати възнаграждение.
В случая от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели, от
попълнената собственоръчна декларация от Д.Д.Р., безспорно се установява, че към момента
на проверката - 03.02.2021 г. между „А.Б.“ЕООД и Д.Д.Р. е съществувало трудово
правоотношение, без да е бил сключен писмен трудов договор между страните по него. Този
извод се потвърждава от обстоятелството, че в декларацията, собственоръчно попълнена и
подписана от Р. е посочено възнаграждение от 20.00 лв. на ден. Този факт опровергава
твърдението на жалбоподателя, че на 03.02.2021 г. Д.Р. е изпълнявала задълженията си по
граждански договор от 01.02.2021 г., с договорено възнаграждение от 600.00 лв.. Това
противоречие отново потвърждава обстоятелството, че Р. е работила по трудово
правоотношение в момента на проверката, а не е изпълнявал договор за изработка.
В крайна сметка съдът приема, че този граждански (за изработка) договор е изготвен от
жалбоподателя за нуждите на процеса и не отразяват действителното фактическо положение
и действителното трудово правоотношение между „А.Б.“ЕООД и Д.Д.Р.. Същият прикрива
елементите на съществуващото трудово правоотношение между работодателя и работника.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. Преценката дали едно лице осъществява
трудова дейност, се определя от обективно извършените действия, които са характерни за
трудова дейност. Тя следва да бъде извършена както от проверяващия орган, съблюдаващ
спазването на трудовото законодателство, така и от наказващия орган. В съдебната фаза
тази преценка се извършва от съда.
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави следните документите:
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ е
обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е
обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран работодател за подобно
нарушение, е необходимо на работника или служителя да не са представени екземпляр от
трудов договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Именно горепосочените доказателства, обосновават извода, че към момента на
осъществената проверка по работни места на 03.02.2021 г. около 15.55 часа, работодателят е
нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, като е допуснал лицето Д.Д.Р. да извършва трудова
дейност в обекта на проверката, без да й е предоставен екземпляр от писмен трудов договор
3
и без копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Въз основа на установеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, жалбоподателят е санкциониран
по реда на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба
от 1`500.00 до 15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00
лв.. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при индивидуализиране на
наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя
да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В конкретния случай не бяха събрани доказателства нарушението да е
повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения на КТ. Предвид
изложеното съдът намира, че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната
част, като определената имуществена санкция от 2`000.00 лв. следва да бъде намалена на
1`500.00 лв.
Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на
маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая са засегнати значими
обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
АПК. По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение от
100.00 лева за участието на юрисконсулта като процесуален представител на АНО, предвид
фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебното
производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на
жалбоподателя.
Жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски за пътни на
свидетел.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №01-001979/20.05.2021 г. на Д-ра на Д„ИТ“-Б., с което на „А.Б.“ЕООД,
ЕИК*, с адрес: г.С., у.„О.“№33, е.1, представлявано от управителя С.В.Л., чрез адв. С.П. от
Бл.АК, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
2`000.00 лева на 1`500.00 лева.
ОСЪЖДА „А.Б.“ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Д-ра на Д„ИТ“-Б., сумата от 100,00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата
му част като неоснователно.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4