Определение по дело №2064/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника на дружеството адвокат И.С., срещу обективираното в заповед № 847/31.08.2023 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите разпореждане по чл. 60 ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на наложената със заповедта принудителна административна мярка по чл. 177 ал. 2 т. 1 б. „в“ ЗТ „временно затваряне на стопанисвания от „Трейдфарма“ ЕООД туристически обект по чл. 3 ал. 2 т. 1 ЗТ – място за настаняване хотел „Роял“ в к. к. „Златни пясъци“.

По подробни съображения за незаконосъобразност на разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК поради липсата на състоятелни мотиви, сочещи на наличието на някоя от предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК, се иска да бъде отменено от съда и на жалбоподателя да се присъдят направените в съдебното производство разноски по представен списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

С подадена на електронна поща и съпровождаща административна преписка молба с. д. № 13020/14.09.2023 г. административният орган, при позоваване на важността на защитаваните обществени отношения, мащаба на кръга от потенциално засегнати лица и липсата на яснота относно съществуването на необходимите санитарно-хигиенни изисквания за туристическия обект, е оспорил чрез пълномощника си юрисконсулт Подбалканска основателността на подадената жалба като е предявил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Същевременно е поискал при оставяне на жалбата без уважение да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

При съобразяване на обстоятелството, че жалбата е подадена в преклузивния 3-дневен срок по чл. 60 ал. 5 АПК вр. чл. 181 ЗТ, пред компетентния да се произнесе по нея съд и от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената със заповед № 847/31.08.2023 г. принудителна административна мярка по чл. 177 ал. 2 т. 1 б. „в“ ЗТ, съдът намира жалбата за процесуално допустима и поради това за подлежаща на разглеждане по основателността на заявеното с нея оспорване.

За да се поизнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 181 ЗТ, актовете за прилагане на принудителните административни мерки по този закон се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Като се има предвид общият принцип, че на изпълнение подлежат влезлите в законна сила административни актове, то от нормата на чл. 181 ЗТ следва, че предварителното изпълнение на разпоредените по ЗТ принудителни административни мерки се допуска само по изрично разпореждане на административния орган при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 60 ал. 1 АПК. Изключение е предвидено с чл. 180 ал. 5 ЗТ единствено относно заповедите по чл. 180 ал. 3 ЗТ, които подлежат на предварително изпълнение по силата на закона, но нормата е без касателство към процесния случай.

Поради това във всяка отделна хипотеза на издаването на заповед за прилагане на ПАМ от категорията на процесната по чл. 177 ал. 2 т. 1 б. „в“ ЗТ, административният орган трябва недвусмислено и категорично да обоснове наличието на една или повече от материално–правните предпоставки по чл. 60 ал. 1 АПК, а оттук и необходимостта от допускане на предварителното изпълнение на ПАМ, за да може в съответствие със закона да упражни разписаното си в нормата правомощие. Това изискване ясно е регламентирано и в процесуалния закон като се има предвид, че чл. 60 ал. 2 АПК изрично сочи, че разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.

Мотивите обаче не могат да представляват най-общи приказки относно охраната на важни държавни и обществени интереси, какъвто подход е възприел административният орган в обжалваното по делото разпореждане, а трябва при позоваване на конкретно установени обстоятелства по случая да обосновават необходимостта от особено засилената защита на тези интереси посредством предварителното изпълнение на ПАМ. Защото, ако законодателят считаше, че във всеки случай, в който туристически обект предоставя туристически услуги без да е категоризиран, каквото е посоченото от административния орган основание в заповед № 847/31.08.2023 г. за налагането на ПАМ по чл. 177 ал. 2 т. 1 б. „в“ ЗТ, то сам по нормативен път щеше да предвиди предварителното изпълнение на тази категория принудителни административни мерки, а нямаше да предоставя преценката за това на административния орган при условията на чл. 60 АПК. Поради това и посоченият в заповедта мотив, че предварителното изпълнение на наложената с нея ПАМ по чл. 177 ал. 2 т. 1 б. „в“ ЗТ се разпорежда, за да не се допусне по-нататъшно функциониране на обекта в противоречие с изискванията на ЗТ е ирелевантно за преценката доколко в случая е оправдано то. Защото недопускането на функциониране на обекта в противоречие с изискванията на ЗТ е причина за самото налагане на ПАМ по чл. 177 ал. 2 т. 1 ЗТ в хипотезата на б. „в“, а не за нейното предварително изпълнение, за което трябва да са установени и доказани по-съществени обстоятелства, които да могат да се подведат под някоя от предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК.

Позоваването в мотивите на заповедта в частта, относима към разпореденото с нея предварително изпълнение на ПАМ, на потенциалната възможност обектът да не отговаря на необходимите санитарно-хигиенни изисквания, което от своя страна да създаде опасност за живота или здравето на хората, също не би могло да се възприеме като смислено изложен мотив за прилагането на чл. 60 ал. 1 АПК. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение не може да се основава на вероятни предположения, а на установени и доказани конкретни факти, навеждащи на категоричен извод за необходимостта от него.

Извод за съществуването на такива факти не може да се извлече и от приложената по административната преписка Докладна записка рег. № Ц-02-1620/25.08.2023 г. на главния директор на ГД „Контрол на пазара“, с която е предложено налагането на процесната ПАМ по чл. 177 ал. 2 т. 1 в хипотезата на б. „в“ ЗТ. В Докладната като единствена причина за направеното предложение е посочено обстоятелството, че „Трейдфарма“ ЕООД предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който няма представено актуално удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Това обаче е свързано единствено с предпоставките за временното затваряне на туристическия обект, но не и с нуждата от предварителното изпълнение на принудителната административна мярка.

Наред с това от административната преписка се установява, че за процесния туристически обект – хотел „Роял“ в к. к. „Златни пясъци“, е било издадено Удостоверение № РК-19-11611 от 02.11.2017 г. за категория четири звезди, което е било валидно до 02.11.2022 г. като видно от писмо изх. № Т-81-00-237/02.08.2023 г. на директора на Дирекция „Концесиониране, наемна и регулаторна дейност в туризма“ до управителя на „Трейдфарма“ ЕООД е в ход процедура по подновяване на категорията на хотел „Роял“. Видно от приложената към жалбата, с която е сезиран съдът, молба изх. № 20/14.08.2023 г. от управителя на „Трейдфарма“ ЕООД до Министерство на туризма, документите за категоризация са били подадени от дружеството още на 12.08.2022 г., като са получили вх. № Т-81-00-237/12.08.2022 г., което е по време на действието на предходно издаденото за хотела Удостоверение за категоризация № РК-19-11611/02.11.2017 г. със срок на валидност до 02.11.2022 г. Подобна забава във времето на процедурата по категоризация, при липсата и на каквито и да било ясно означени от административния орган основания за прилагане на правомощието му по чл. 60 ал. 1 АПК прави още по необяснимо от гледна точка на закона разпореденото предварително изпълнение на наложената ПАМ по чл. 177 ал. 2 т. 1 б. „в“ ЗТ.

В съвкупността си изложените фактически и правни доводи обуславят основателността на подадената жалба срещу разпореждането по чл. 60 ал. 1 АПК, поради което то следва да бъде отменено.

При този изход на спора Комисия за защита на потребителите следва да бъде осъдена да заплати на „Трейдфарма“ ЕООД, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, направените по делото разноски, включващи заплатена от дружеството държавна такса от 50 лв. и адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство от адвокат при подаването на жалбата. Поради невисоката фактическа и правна сложност на делото, което при това е от категорията на тези, които не се разглеждат в открито съдебно заседание, съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, което при присъждането му по реда на чл. 143 ал. 1 АПК следва да се редуцира от 1000 лв., колкото е действително уговореното и заплатено от жалбоподателя, на минималния размер от 400 лв. по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Воден от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ по жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, обективираното в заповед № 847/31.08.2023 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите разпореждане по чл. 60 ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на наложената със заповедта принудителна административна мярка по чл. 177 ал. 2 т. 1 б. „в“ ЗТ „временно затваряне на стопанисвания от „Трейдфарма“ ЕООД туристически обект по чл. 3 ал. 2 т. 1 ЗТ – място за настаняване хотел „Роял“ в к. к. „Златни пясъци“.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в обща размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: