Решение по дело №1340/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба полицейски орган Н. Н. Я. – ст. полицай в сектор ОП към Трето РУ при ОД на МВР - Варна срещу Решение № 507 от 03.04.2023 г., постановено по АНД № 20223110204955 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2022 г., с което е отменена по жалба на В.П., ЕГН: **********, Заповед № 439з – 718/ 15.11.2022 г., издадена от ст. пол. ОРР Н.Я. – полицейски орган от ОД на МВР гр. Варна.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение. Претендират се и разноски.

Ответникът – В.П., не депозира писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение, както и за присъждане на разноски.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от В.П. срещу Заповед № 439з – 718/ 15.11.2022 г., издадена от ст. пол. ОРР Н.Я. – полицейски орган от ОД на МВР гр. Варна, с която В.П. е задържан на 14.11.2022 г. в 21:15 ч. за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

За да отмени обжалваната заповед, прието е от въззивния състав, че същата е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на посочено фактическо основание за постановеното задържане.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка оспорената заповед. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

Нормативните изисквания за форма са уредени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като т. 2 изисква посочване на фактическите и правните основания за задържането на лицето. Липсата на описание на фактите в акта, обуславя невъзможност на съдебния състав да извърши проверка налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността от органа, т. е. налице ли са визираните в хипотезата на правната норма юридически факти. В случай, че описаните в акта факти, не съответстват на установените в посочената от органа правна норма, то той не може да постигне целта си. При разминаване между действителните и юридическите факти, органът би могъл да постигне друга цел, такава определена от друга правна норма, но не и тази, на която се е позовал. Изложеното обуславя значимостта на фактическите основания като задължителен реквизит от съдържанието на заповедта за задържане. Наличието им е гаранция за законосъобразното упражняване на държавната власт, но и предпоставка за ефективното упражняване на правото на защита на лицата – чл. 56 от Конституцията, и за ефективното изпълнение на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на административния акт – чл. 120, ал. 1 от КРБ.

В случая, в обжалваната заповед като правно основание е посочена разпоредбата чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо – във връзка с извършено престъпление, без да са отразени каквито и да е характеристики на същото. Фактическото основание за полицейското задържане на В.П. е неизвестно, поради което осуетена се явява и възможността на лицето да упражни правото си на защита по предвидения в закона ред.

С оглед гореизложеното, правилен е извода на въззивния съд за издаване на процесната заповед при допуснати съществени процесуални нарушения. Касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 400 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Водим от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 507 от 03.04.2023 г., постановено по АНД № 20223110204955 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2022 г., с което е отменена по жалба на В.П., ЕГН: **********, Заповед № 439з – 718/ 15.11.2022 г., издадена от ст. пол. ОРР Н.Я. – полицейски орган от ОД на МВР гр. Варна.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна да заплати на В.П., ЕГН: **********, с адрес *** ** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: