Р E Ш Е Н И Е
№ 98
гр.Плевен, 07.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 1 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 114
от 5.11.2019 г.,
постановено по анд № 195/2019 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0374-000371 от 17.06.2019 г. на Началника на РУ- Червен бряг
към ОД на МВР – Плевен, с което на М.С.А. ***, с ЕГН **********, на основание
чл.183, ал.4, т.7 предл.1 и на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП са
наложени две административни наказания: глоба в размер на 50 лв. и глоба в
размер на 10 лв., а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6
контролни точки, за нарушение на чл.137Е и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, за това, че
на 9.06.2019 г. около 13,20 часа в гр.Койнаре на ул.“Милчо Симеонов“, пред
бензиностанция „Радмари“, управлява мотопед „Лифан“ с ***, собственост на В.М.Н.
с ЕГН **********, без защитна каска, не носи свидетелство за регистрация на
МПС.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от М.А., който счита същото
за необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон
– отменителни основания съгласно чл.209 ал.1 т.3 от АПК. Счита, че при
постановяване на решението въззивният съд не е съобразил възраженията,
направени от него в рамките на производството и е постановил решението в
противоречие с приетата фактическа обстановка, включително в противоречие с
посочената съдебна практика, във връзка със съществени нарушения, извършени при
издаване на наказателното постановление. Сочи, че съдебният състав е спрял до
анализа на фактическата обстановка и приложимите норми от ЗДвП, но не е обсъдил
липсата на конкретика при налагане на наказанията в наказателното
постановление, с което се нарушава императивната норма на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН. Счита, че при индивидуализиране на наложеното наказание досежно отнетите
контролни точки, значително е нарушено правото му на защита, т.к. не е посочена
конкретната разпоредба, на основание на която е наложено наказанието. Твърди,
че посочването само на обща норма, уреждаща възможността за налагане на
санкции, възпрепятства наказаното лице да разбере под коя точно норма е
подведен под отговорност и на коя точно норма се основава размера на наложеното
му наказание, а в процесния случай дори не е посочена обща норма, а съвсем
неопределено е посочен отделен нормативен акт. Твърди, че щом в наказателното
постановление е посочено наказание като вид и размер, то следва да се посочи и
нормата, в която е предвидена. Според касатора с тези си действия наказващият
орган е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, която е императивна и
нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и
законосъобразност на административния акт, но е и гаранция за правото на защита
на нарушителя и посочването само на заглавие на нормативен акт, без да се сочи
конкретната норма – конкретен фактически състав и административно наказателна
разпоредба, е съществено процесуално нарушение. Освен това счита, че обжалваното
решение е постановено и в противоречие с процесуалния закон, т.к. в диспозитива
на решението липсва произнасяне на районния съд във връзка с наказанието, с
което са отнети 6 контролни точки. В заключение моли съда да отмени решението и
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът Районно управление на МВР – Червен бряг, не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът
е приел за установено, че служители на РУ-Червен бряг, изпълнявайки служебните
си задължения на 9.06.2019 год. и около 13:20 забелязали движението по ул.
„Милчо Симеонов“ на мотопедист, без да е поставил предпазна защитна каска,
каквото задължение има по чл.137 Е от ЗДвП. Подали светлинен и звуков сигнал и
мотопедистът спрял в района на бензиностанция „Радмари“. Освен нарушението на
чл.137Е от ЗДвП контролният орган констатирал и нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП, изразяващи се в това, че не носи свидетелство за регистрация на
управляваното от него МПС – мотопед „Лифан“ ***. На жалбоподателя бил съставен
и връчен АУАН бл. № Д 951212/09.06.2019 г., който той подписал. В
законоустановения срок Началникът РУ-Червен бряг към ОДМВР Плевен, упълномощен
с МЗ № 8121-з-515/14.05.2018 г. издал НП № 19-0374-000371/ 17.06.2019 г., с
което възпроизвел описаните в АУАН бл. № Д 951212/09.06.2019 г. обстоятелства.
Съдът приел за установена
горната фактическа обстановка въз основа
на разпита на призованите като свидетели – Л.Ц.В.актосъставител и свидетеля по
установяване на нарушението и съставяне на акта Й.И.Д., чиито показания кредитирал
като правдиви и еднозначни , както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Съдът не констатирал
допуснати нарушения на императивни законови разпоредби относно производството и
формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. Приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни лица. По същество направил извод, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, както от обективна,
така и от субективна страна, че А. не е
изпълнил задълженията си на водач и е нарушил разпоредбите на чл.137Е и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът приел, че в подкрепа на защитната си теза А. не е
представил никакви доказателства. Наложените
на жалбоподателя наказания съдът приел, че са определени правилно по вида си,
съобразно приложимия санкционен състав, индивидуализирани в минимално
предвидения в разпоредбата размер. Приел, че нарушенията не са и не могат да се приемат за маловажни,
поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай
се явява неоснователно.
На тези основания съдът
потвърдил оспореното НП.
Според настоящата касационна инстанция постановеното
решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр.
ал.3, т.2, пр.1 от НПК.
С оспореното Решение въззивният съд е потвърдил
атакуваното Наказателно постановление ,
като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като
приел само общо и бланкетно, че същата се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и че при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения и същите са издадени от компетентни
органи и съдържат изискуемите от закона реквизити. Основателни са оплакванията
в касационната жалба, че решаващият съд не е направил изобщо анализ и не е
обсъдил нито едно конкретно възражение на касатора, релевирани в жалбата против
НП. Пред РС са били релевирани редица възражения, свързани с: неустановяване
безспорно на мястото на извършване на нарушението предвид твърдяната от
касатора различна от описаната в АУАН фактическа обстановка; непосочване на
конкретна правна норма, въз основа на която са отнети контролните точки, а само
на нормативен акт; наличие на конкретно посочени обстоятелства, съставляващи
основание според касатора за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Липсва
какъвто и да е анализ на тези релевирани
оплаквания. Вместо това, РС-Червен бряг се е задоволил само бланкетно да
посочи, че липсват нарушения във връзка с реквизитите и процедурата по
съставяне на АУАН и НП, както и че от писмените доказателства и от
свидетелските показания се доказва съставомерно извършено деяние. Съдът не
е направил анализ и не е изложил мотиви
защо приема за недоказани оплакванията в жалбата. По делото липсват каквито и
да било конкретни, относими към оплакванията в жалбата правни изводи. В този смисъл основателни са
оплакванията в касационната жалба, че съдебното решение е постановено при липса
на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви. Изводите на
съда не са конкретни, а бланкетни и приложими към всяко едно потвърдително
решение на съда , независимо от
осъщественото нарушение. В хода на производството по обжалване на издаденото
НП, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Всяко съдебно решение представлява комплекс от две
безусловно необходими и взаимообвързани части-мотиви и диспозитив. Мотивите са
писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал
до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на
законосъобразността и правилността на
констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат
точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството
спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са
всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на
доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на
мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги
съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения
съдебен акт.
От друга страна
касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за
законосъобразността на въззивното решение. Този съд не прави собствени изводи
относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с
материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В
този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му
при преценката, нарушен ли е материалният закон, се свежда единствено до
проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на
правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни
последици. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред
РС възражения, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за
правилността на оспореното решение.
При това
положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3,
т. 2 от НПК, приложим на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на мотиви. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
който следва да направи анализ на
събраните доказателства и даде обоснован
и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и
съставомерността и авторството на вмененото на А. нарушение, като направи конкретен анализ на всички
повдигнати във въззивното производство
оплаквания и възражения, поставени в жалбата против НП и даде обоснован отговор
дали ги приема за основателни или не и на какво основание.
Воден от горното
и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 114 от 05.11.2019 г., постановено по анд № 195/2019 г. на
Районен съд – Червен бряг
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при съобразяване с мотивите в настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.