РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2145/22.11.2022г.
гр.Пловдив, 22. 11. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, пети
състав, в публично заседание на 25, 10, 2022 година в състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА
разгледа докладваното административно
дело № 2923 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /ЗОВСРБ/.
Жалбоподателят
– Н.Д.К. с ЕГН **********,*** , старши специалист 2-ра степен по съхранение и техническо
обслужване на артилерийски бойни припаси във Военно формирование 22680 –
Карлово чрез адв. Н.Д. оспорва Заповед №
РД-371/15.10.2021г на Началника на Военно формирование 22680, за налагане на дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ“ на основание чл.245, ал.2, вр. с чл.242,
т.1, чл.244, т.7 от ЗОВСРБ и чл.37, ал.4 от ППЗОВСРБ.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед на Началника на Военно формирование 22680 – гр.Карлово е
незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на
материално-правните разпоредби на ЗОВСРБ, поради което моли същата да бъде
отменена.
Ответникът по
жалбата - Командир на военно формирование -22680 Дъбене, чрез процесуалния си
представител юрк. Х. оспорва жалбата, като счита
същата за неоснователна , а оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в изпълнение
на материалния закон , при спазване на изискуемата от закона форма. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена не встъпва в производството.
Доколкото в жалбата се твърди , че заповедта
е връчена на жалбоподателя на 21,10,2021 г., доколкото липсват щемпели на
жалбата както от поделението , така и от ПАС и доколкото не се твърди просрочие и недопустимост , съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид изложеното в
жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна на следното:
Жалбоподателят Н.Д.К. с ЕГН **********,***
е старши специалист 2-ра степен по съхранение и техническо
обслужване на артилерийски бойни припаси във Военно формирование 22680 –
Карлово и работи като такъв в горното
поделение и за този факт , спор между страните няма.
Към момента на издаване на оспорената
заповед К. е на длъжност старши
специалист 2-ра степен по съхранение и
техническо обслужване на артилерийски бойни припаси , към поделение 22680 –
Карлово .
На 30,10,2020г. около 18,00 часа, жалбоподателя
управлявал лек автомобил в село В. Л.
марка Рено Клио
с рег. ***, собственост на И.Б.и бил спрян за проверка от органите на РУ Карлово , като е тестван за наличие на алкохол с
техническо средство Дрегер и била отчетена проба за алкохол в издишания
въздух около 1 промил на хиляда. К. пожелал да даде кръвна проба при което бил установен алкохол от 0,74 промила.
Отнети са свидетелството му за управление ,
контролен талон към свидетелство за управление на МПС, свидетелство за
регистрация на МПС част II с № ********* и са свалени регистрационните табели
на лекият му автомобил. Съставен му е АУАН с бланков номер №303053 на същата
дата, а впоследствие било издадено и НП №20,0281-001358 / 15,12,2020г.
В писменото си обяснение сержант К. дава обяснения , като посочва, че не е употребил алкохол, при
управлението на МПС.
В процесната
заповед е прието , че старши сержант К. умишлено нарушава чл. 178, ал. 1 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и заповед № ОХ - 680/05.11.2010. на министъра
на отбраната, относно забрана за употреба на алкохол и наркотични вещества от
военнослужещи от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната изменена и допълнена с негова
заповед № ОХ - 257/ 17. 03. 2020г., което представлява нарушение на военната
дисциплина по смисъла на чл. 242 от ЗОВСРБ.
Със
своето деяние К., управлявайки МПС след употреба на алкохол е нарушил
Закона за движение по пътищата, чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устав на въоръжените
сили на Република България, т. 3 от заповед на министъра на отбраната № ОХ -
680/05.11.2010г. относно забрана за употреба на алкохол и наркотични вещества
от военнослужещи от Министерството на отбраната, Българската армия и
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната изменена и допълнена
с негова заповед № ОХ - 257/17.03.2020г., а именно: „Забранявам управлението на
пътни превозни средства от военнослужещи в служебно и извън служебно време след
употреба на алкохол. При установяване управлението на пътни превозни средства с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техните аналози по съответния ред от компетентните за
това органи, на военнослужещите да се налага дисциплинарно наказание
„уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България." и чл. 178,
ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
В съдебното производство беше приложена цялата административна преписка , като спор
по пълнотата й няма.
В жалбата се твърди, че К. не е
управлявал МПС след употреба на алкохол , но такива доказателства по делото не
се представиха.
По настоящото дело са представени / л. 57/ решение на Административен съд –
Пловдив по КАНД № 2055/2021г., ХХІІІ касационен състав, с което е отменено
решение, постановено по АНД № 22/2021 г. на Карловски районен съд, на ІІІ н.с.
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. До последното осз. съдът е дал възможност на жалбоподателя да представи
СР от КРС в негова полза , но такова не беше представено.
Съдът служебно установи, че действително на 19.10.2022г. по
КАНД № 2137/2022г. на 21 кас.състав на настоящия съд
е даден ход по същество по касационната жалба срещу Решение № 59/29.04.2022г.
на Карловския районен съд, постановено
по АНД №582/2021г. На 21,11,22г. е налице окончателно съдебно решение по
КАНД № 2137/2022г. на 21 кас.състав , в мотивите на което е посочено че „ нито в
производството пред първостепенния съд, нито в настоящото са ангажирани
доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че К. не е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. До извод в
обратната насока не водят и твърденията му, че е употребил алкохол след като е
слязъл от МПС-то, както и ангажираните в тази връзка показания на свидетелката
Колева, която е негова съпруга, тъй като, както правилно е приел и КРС, същите
са в противоречие с останалите събрани по делото кредитирани доказателства, в
т.ч. са в противоречие и с обясненията на самото наказано лице, поради което и
не следва да бъдат кредитирани“.
Съдът от правна страна излага следното:
Няма спор , че К. с подписа си е
удостоверил / л. 54/ , че е запознат с
Министерска заповед 680/05.11.2010 г. за злоупотребата с алкохол и упойващи
вещества от военнослужещи в Българската армия.
Жалбоподателят е запознат със
забраната по т. 3 от Заповед №ОХ-680/5.11.2010 г. на Министъра на отбраната и
въоръжените сили, както и с предписаните последици от нейното нарушаване,
поради което е налице посочения в жалбата съставомерен
елемент – виновно неизпълнение на задължения по смисъла на чл. 242, т. 1 от
ЗОВСРБ. Задължението за спазване заповедите на Министъра на отбраната и
въоръжените сили е задължение по носенето на военната служба по силата на чл.
178, ал. 1 от ЗОВСРБ и се изпълнява, включително в извън работно време
доколкото военнослужещите трябва да бъдат в състояние да изпълняват служебните
си задължения по всяко време по аргумент от чл. 193 от ЗОВСРБ. Нарушението на
т. 3 от Заповед №ОХ-680/5.11.2010 г. на Министъра на отбраната и въоръжените сили
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е доказано от приетия по делото в заверен препис Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, който е редовно съставен и
представлява годно доказателствено средство за
установяване употребата на алкохол.
В случая , посочения по-горе АУАН /
л. 23/ с бланков номер № 303053 , както и НП №20,0281-001358 /
15,12,2020г. представляват годно
средство за доказване, фактите по който могат да бъдат опровергавани с всички доказателствени средства, но в настоящия случай жалбоподателя
не оспорва фактическата обстановка по него, а на същата се позовава
дисциплинарно наказващия орган, за да образува дисциплинарно производство и да
наложи процесното дисциплинарно наказание.
Що се отнася до възраженията на
жалбоподателя, на първо място следва да се посочи, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 248 вр. с чл. 55, ал. 3 от ЗОВСРБ вр.
с чл. 137, ал. 4 и чл. 92, ал. 2 от ППЗОВСРБ, при съответна на фактите правна
квалификация и спазване на процедурата, даваща право на защита на привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице. На следващо място има извършено и
установено по надлежния ред нарушение от страна на жалбоподателя. Относно
доводите, че нарушението не попада в посочените от законодателя тежки нарушения
на военната дисциплина, водещи до задължително дисциплинарно уволнение, както и
че не попада в хипотезата на чл.245 ал.2 във вр. с
чл.242 т.1 от ЗОВСРБ настоящия състав на съда не ги споделя.
Поведението на жалбоподателя правилно
е квалифицирано като тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.
245, ал. 2 от ЗОВСРБ, тъй като засяга установените в страната правов ред и
законност и представлява неизпълнението на задълженията но военна служба,
според които военнослужещият е длъжен да съобразява действията си със
законовите изисквания и с общоприетите морални норми, тъй като заеманата
държавна служба поставя значително завишени изисквания към неговото поведение в
етичен план и го задължава да не предприема действия, които да накърняват
обществения престиж на армията съгласно чл.114, т. 07 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сила на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. С действията си
жалбоподателят нарушава т.3 от Заповед № ОХ- 680/5.11.2010г. на Министъра на
отбраната на Република България. Със
същата изрично е разпоредено: „Забранявам
управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в служебно и извън
служебно време след употреба на алкохол или наркотични вещества. При
установяване на подобно нарушение по съответния ред от компетентните за това
органи, на военнослужещия да се налага дисциплинарно наказание „уволнение” на
основание чл.245, ал.2 във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ”.
Относно твърдението на К., че не е управлявал МПС след употреба на
алкохол , такива доказателства по делото
не се представиха.
В случая дисципл.
Производство е проведено правилно и законосъобразно, като комисията е извела
фактически и правни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 242, т. 1 от
ЗОВСРБ, представляващо друго тежко нарушение на военната дисциплина по чл. 245, ал. 2 от същия закон, за което по
изричната Заповед №ОХ-680/5.11.2010г. на Министъра на отбраната и въоръжените
сили на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ се налага
най-тежкото дисциплинарно наказание.
С безспорно установеното поведение К.
е нарушил и забраната по чл. 115, ал. 1 т. 07 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за употреба на алкохол, включително извън военното формирование, с оглед
на което е издадена и процесната Заповед, с която се налага дисциплинарно наказание
„Уволнение“.
Предвид изхода на производството на
ответника следва да бъдат присъдени , претендираните
разноски , представляващи възнаграждение за юрисконсулт на Сухопътни войски на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – юридическото лице, част от което е военното формирование 22680, гр. Карлово по аргумент от чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 37
от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 / осемдесет /лева.
Водим от изложените съображения
Съдът,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.Д.К. с ЕГН **********,*** , старши
специалист 2-ра степен по съхранение и
техническо обслужване на артилерийски бойни припаси във Военно формирование
22680 – Карлово срещу Заповед № РД-371/15.10.2021г на Началника на Военно
формирование 22680, за налагане на дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ на
основание чл.245, ал.2, вр. с чл.242, т.1, чл.244,
т.7 от ЗОВСРБ и чл.37, ал.4 от ППЗОВСРБ.
ОСЪЖДА Н.Д.К. с ЕГН **********,*** да
заплати на Сухопътни войски на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ сумата от 80 /осемдесет/лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсултска
защита.
Решението може да бъде оспорено с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
14-дневен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: