№ 1196
гр. *** , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100501343 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на АТ. СТ. СТ. чрез назначен особен представител
адв. Р.Д. срещу решение № 261198/06.04.2021 г., постановено по гр.дело № 182/2020 г. по
описа на РС – ***, в частта с която съдът е приел за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца "Водоснабдяване и канализация - ***" ООД съществува
вземане против ответника АТ. СТ. СТ. в размер на сумата от 861.31 лв. – незаплатена
стойност на ползвани В и К услуги за периода от 31.12.2013 г. до 16.05.2019 г. ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 64.60 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 861.31 лв. за
периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.8547/2019г. на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради противоречие с
материалния закон. Жалбоподателят сочи се, че съдът неправилно е уважил исковата
претенция приемайки, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги поради
качеството му на собственик на водоснабдения имот без да вземе предвид установеното по
делото, че А.С. е собственик на ½ идеална част от имота, респ. при установяване на
претенцията следва да бъде задължен само до размера на неговата ½ идеална част. На
следващо място поддържа оплакване, че "Водоснабдяване и канализация - ***" ООД не е
извършвало реален отчет на водомера, респ. липсват доказателства за извършени от
оператора отчети на измервателния уред. Представените дистанционни отчети на водомера
1
за топла вода извършени от „Веолия Енерджи ***“ ЕООД не съвпадат с тези, отразени в
издадената от ищеца справка за недобора на частен абонат. Поддържа, че от една страна,
ищецът не е изпълнил задълженията си съгласно общите условия да отчита регулярно
измервателния уред, а от друга страна не е доказал по делото реално потребени и отчетени
количества доставена вода. Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска в
обжалваната част.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор.
В съдебно заседание пред въззивникът поддържа въведените с жалбата оплаквания.
Въззиваемата страна навежда твърдения, че придобивайки отразената в справката от
Служба Вписвания – гр. *** ½ идеална част от имота ответникът е придобил 100% от
правото на собственост. Поддържа, че извършваните отчети от “Веолия енерджи ***“ на
водомера за топла вода следва да бъдат зачетени.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с установителен иск от "Водоснабдяване и канализация - ***"
ООД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът АТ. СТ. СТ. с
адрес: гр. ***, *****, дължи на ищеца за ползвани В и К услуги сумата от 555.41 лв. за
периода от 18.07.2016 г. до 16.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019
г., сумата от 73.57 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 555.41 лв. за периода от
17.09.2016 г. до 27.05.2019 г.; сумата от 861.31 лв. за периода от 31.12.2013 г. до 16.05.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019 г. и сумата от 64.60 лв. – обезщетение за
забава върху главницата от 861.31 лв. за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019 г. Твърди се,
че процесните В и К услуги ищцовото дружество е доставяло на ответника по партида с
абонатен № 1510145 и № 151014 за имот, находящ се в гр. ***, *****, като цената им не
била заплатена на доставчика. По заявление на ищеца било образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 8547/2019г. по описа на ВРС и издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК.
Назначеният особен представител на ответника е подал отговор, с който искът се
оспорва по основание и размер. Оспорва наличието на договорни отношения между
страните, в т.ч. качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва, че ищецът е доставил, а
ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Възразява, че начислените
количества не са от редовен отчет и че водомерът не е отчитан. Прави възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания за периода 31.12.2013г. – 03.06.2016г. по
партида с абонатен № 1510144.
ВРС е отхвърлил иска за сумата от 555,41 лв. ведно с акцесорните претенции за
доставени В и К услуги по партида с абонатен № 1510145. В тази му част решението на
първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД
налага в тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване
съществуването на облигационноправна връзка с ответника, в изпълнение на която
ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на който е ответника,
твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което
има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на
ответника.
Спорни между страните във въззивното производство са качеството потребител на
А.С. по отношение на цялото количество доставени ВиК услуги доколкото по делото е
представена справка от службата по вписванията, че през 2007 г. ответникът е придобил
собствеността върху ½ идеална част от имота, реалното доставяне, респ. правилното
отчитане, на посочените от ищеца количества питейна вода и ВиК услуги.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(НУРПППВКС), потребители на ВиК услуги са собствениците и/или ползвателите (на
правно основание) на съответен присъединен обект, като по идентичен начин е разрешен
въпросът и в чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество.
От приложените по делото писмени доказателства справка от Имотния регистър към
АВп безспорно се установява, че на 07.12.2007 г. въззивникът АТ. СТ. СТ. е придобил чрез
покупко-продажба от Ц.Д.Д. ½ идеална част от процесния имот, находящ се в гр. ***, *****.
В представения констативен протокол № 1095881/06.09.2017 г. на Веолия Енерджи относно
състояние на абонаментно отклонение за битово гореща вода като собственик на
водоснабдения имот е посочен АТ. СТ. СТ.. Посочен е и водомер № 59553151, по който са
отчетени доставените количества топла вода. От приложената справка от НБД „Население“
е видно, че водоснабденият имот е постоянен адрес на ответника от 2001 г. и че ответникът
е разведен от 2004 г. При тези данни съдът приема, че А.С. е титуляр на партидата на
водоснабдения имот и именно той е потребител на доставените ВиК услуги.
3
На основание Наредба № 16-ЗЗ4 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването отчитането и
периодичните проверки на водомерите са извършени периодични отчети по делото от
Веолия Енерджи. От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства,
съставени от топлопреносното дружество, което е отчитало показанията на процесния
водомер за топла вода и е начислявало дължимата цена за загряване на водата, безспорно се
установява факта на доставяне на вода до абоната. Предмет на делото е заплащане на
количеството вода преминало през водопреносната мрежа, поддържана от въззиваемото
дружество, и именно то е легитимирано да получи цената за предоставената услуга, с
изключение на дължимите суми за загряването на водата, извършвано от третото лице,
констатирало отчета на водомера.
Вещото лице по проведената пред първа съдебна инстанция ССчЕ е дало заключение,
кредитирано от настоящия въззивен състав, като обективно и компетентно и неоспорено от
страните. Съгласно същото размерът на месечните задължения за абонат № 1510144 по
водомер № 59553151 за топла вода по данни на Веолия Енерджи при период на отчитане
31.12.2013 г. - 16.05.2019 г. възлиза на 861.31 лева, а обезщетението за забава е в размер на
64.60 лв., начислено за периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019г.
С оглед на гореизложеното, претенцията на ищеца за задълженията по фактури,
издадени за аб. № 1510144 по водомер № 59553151 в периода от 27.09.2017 г. до 17.05.2019г.
в общ размер на сумата от 861.31 лв. е основателна ведно с обезщетението за забава за
периода от 27.10.2017 г. до 27.05.2019г. върху установения размер на главницата в размер
на 64.60 лв. Ето защо, обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно като
въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
"Водоснабдяване и канализация - ***" ООД следва да бъдат присъдени сторените в
производството пред ВОС съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лева
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева.
Въззивникът, представляван от особен представител, не е заплатил държавна такса за
образуване на производството, поради което е останал задължен към бюджета на съдебната
власт за сумата от 25 лева, която ще бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261198/06.04.2021 г., постановено по гр.дело №
182/2020 г. по описа на РС – ***.
ОСЪЖДА АТ. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. ***, *****, да заплати на
4
"Водоснабдяване и канализация - ***" ООД, ЕИК *********, сумата 250,00 лева съдебно
деловодни разноски сторени пред ВОС на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от
НЗПП.
ОСЪЖДА АТ. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. ***, *****, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 25 /двадесет и
пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за образуването на въззивното
производство по делото, на основание чл. 77 от ГПК във вр.с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5