Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      № 88/13.6.2022 г.

 

гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

 

ЧЛЕНОВЕ:       1. ВАНЯ СТОЯНОВА

 

         2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ

 

при Секретаря Красимира Юрукова-Стоянова и с участието на Прокурора Р.Л., разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова КАНД № 76 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Ямбол К.М.Я. против Решение № 53 от 04.03.2022 г. по а. н. д. № 20212330200815/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № Я-7-3 от 16.07.2021 г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Ямбол. Със санкционния акт на основание чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУТ, на касатора е наложена „глоба“ в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 177, ал. 3, изр. 2 от ЗУТ.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се иска отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, като се оспорват изцяло изводите на съда досежно законосъобразността на санкционния акт, включително констатациите, нарушението и наложената санкция. Не е заявена претенция за разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се явява лично, поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и изложените там доводи, като иска съдът да постанови решение, с което да отмени процесния съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.

За ответника по касацията – РДНСК, гр. Ямбол, своевременно и редовно призован, се явява Главен експерт М.В. – служител с юридическо образование, редовно упълномощена, която застъпва тезата за неоснователност на касационната жалба и иска съдът да я отхвърли, респ. – да остави в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ЯОП изразява становище за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС и иска оставянето му в сила.

ЯАС, втори касационен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се преценя като неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение - предмет на касационна проверка, ЯРС е потвърдил НП № Я-7-3 от 16.07.2021 г. на Началника на РДНСК – Ямбол, с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.М.Я. в качеството му на Главен архитект на община Ямбол за допуснато нарушение на чл. 177, ал. 3, изр. 2 от ЗУТ, като му е наложена „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Първата съдебна инстанция приема, че в административнонаказателното производство по издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, както и че наказателното постановление е законосъобразно от материалноправна страна.

За да постанови своя съдебен акт, ЯРС е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила; обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като безспорни и потвърждаващи законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Приетата за установена фактическа обстановка е правилна, напълно се подкрепя от така събраните доказателства, поради което и се споделя от касационната инстанция. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

ЯАС в настоящия си състав намира, че правилно и законосъобразно Ямболският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната. Действително, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените от закона срокове, същите са надлежно предявени на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. Съдът в настоящия си състав намира също, че са изпълнени изискванията на закона за индивидуализация на вмененото нарушение, тъй като и в АУАН, и в издаденото въз основа на него НП изчерпателно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението; правилно е посочена правната квалификация на нарушената разпоредба на чл. 177, ал. 3, изр. второ от ЗУТ, като по ясен и категоричен начин е описано, че това нарушение – издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация за строеж „жилищна сграда – еднофамилна – пета категория“, е било извършено в разрез със закона, защото не е извършена проверка на комплектуваността на представените със Заявление рег. № УТС-00578 от 01.04.2021 г. документи, установяващи разрешен строеж „пристройка към жилищна сграда“ със ЗП от 31,70 кв. м. При това положение правилно ЯРС е приел, че описаното по този начин нарушение по никакъв начин не създава неяснота за какво точно е била ангажирана отговорността на лицето, респ. – че не е нарушено правото му на защита.

Верен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че правилно и законосъобразно така описаното нарушение е подведено под нормата на чл. 232, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗУТ, предвиждаща налагане на глоба в размер от 1 000 лева до 5 000 лева на длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях. В тази връзка не може да бъде споделено застъпеното и пред касационната инстанция становище, че липсва състав на нарушение по съображенията, изложени в атакуваното съдебно решение, които ЯАС споделя изцяло, поради което не следва да ги преповтаря.

Неоснователно е и възражението на касатора, че процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация е издадено за жилищната сграда, а не за пристройката, по съображения, че по принцип удостоверение за въвеждане в експлоатация се издава за целия обект, а не частично. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. З от ЗУТ, строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Изречение второ на цитираната разпоредба регламентира, че удостоверението следва да се издаде в 7-дневен срок от постъпване на заявлението след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. По делото е безспорно установено, че на 01.04.2021 г. Д.Х.И. е подала заявление с peг. № 2 УТС-00578 до Главния архитект на община Ямбол за въвеждане в експлоатация на строеж „Пристройка към жилищна сграда“ в УПИ III-5518, кв. 134 по ПУП на гр. Ямбол. Заявлението е придружено със съответни документи, като е приложено и Разрешение за строеж № РС-016 от 24.01.2015 г. за: „Пристройка към жилищна сграда“ - пета категория със ЗП от 31,70 кв. м, издадено от Главния архитект на община Ямбол. По заявлението компетентният орган се произнесъл, като издал Удостоверение № 24 от 08.04.2021 г., за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда-еднофамилна“-пета категория, със ЗП от 85 кв. м с идентификатор 87374.553.302.2 по КК на гр. Ямбол, образувана след изграждане на пристройка на жилищна сграда. При това положение се налага извод, че издавайки удостоверение за въвеждане в експлоатация  за строеж „жилищна сграда-еднофамилна“-пета категория със ЗП 85 кв. м при заявление за издаване на такова за „пристройка към жилищна сграда“ - пета категория със ЗП 31,70 кв. м, изградена съобразно приложеното към заявлението Разрешение за строеж № РС-016/24.01.2015 г., безспорно касаторът архитект Я. не е проверил комплектуваността на документите, приложени към заявлението, с което е сезиран. Ако такава проверка беше извършена, би могло да се установи, че липсват приложени документи за изграждането на въведения в експлоатация с процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация строеж „жилищна сграда-еднофамилна“-пета категория, със ЗП 85 кв. м, и след като преценката на органа е била, че съобразно нормативната уредба удостоверението трябва да се издаде за целия обект, е следвало да се изиска съответната документация, респ. след представянето ѝ да се издаде или да се откаже издаването (при наличие на основания за това) на процесното удостоверение, което очевидно не е сторено. Още повече, че в случая липсва заявление за въвеждане в експлоатация на такъв строеж. Следователно, като не е извършил необходимата проверка на представените със Заявление peг. № УТС-00578/01.04.2021 г. документи, установяващи разрешен строеж „пристройка към жилищна сграда със ЗП 31,70 кв. м“, а е издал УВЕ за строеж „жилищна сграда-еднофамилна“-пета категория със ЗП 85 кв. м, касаторът архитект Я. е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 3, изр. 2 от ЗУТ, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В резултат на извършеното незаконосъобразно е въведена в експлоатация „жилищна сграда-еднофамилна“ със ЗП от 85 кв. м без документи, удостоверяващи изпълнението на този строеж в съответствие с одобрени проекти и издадено за него разрешение за строеж.

При категорична установеност за осъществен състав на административно нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУТ от наказаното лице, обосновани са изводите на първата инстанция досежно наложеното наказание и неговия размер в съответствие с предвиденото в посочената санкционна норма.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци - същото е съобразено с материалния закон и процесуалните правила и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора за ответника по касация се следват претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, чийто размер следва да бъде определен в минималния предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100 лева.

 

Водим от горното, ЯАС, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53 от 04.03.2022 г. по а. н. д. № 20212330200815/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

 

ОСЪЖДА К.М.Я., с посочен постоянен адрес: ***, да заплати на РДНСК, Ямбол сумата от 100 (сто) лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете            ЧЛЕНОВЕ:         1. /п/ не се чете

 

 

                                                                                      2. /п/ не се чете