Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 870
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 472257/17.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 25804/2017 г. по описа на СРС, III ГО,
143 състав, е признато за установено по иск на К.А.М., с правно основание
чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, че „С.И.“ ЕАД не е собственик на 69/834 ид. ч. от правото на собственост на поземлен имот с
идентификатор 68134.304.327 по КККР на гр. София, район „Възраждане“, ул. „******(предходен ПИ пл. № 3, кв.242), с площ от 381, 50 кв. м.
Ответникът е осъден за заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 1 460 лв., представдляваща сторени разонски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „С.И.“ ЕАД, с която го обжалва
изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно,
постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че
по делото е установено законосъобразно извършване на апортна
вноска в капитала на дружеството относно спорното право. Доказана е
принадлежността на правото на собственост в патримониума
на СО, която е праводател на ответника след проведена
процедура по отчуждаване по реда на ЗТСУ (отм.). Решаващият съд не е обсъдил
всички ангажирани по делото доказателства, а вместо това се е позовал на
документ, който не е представен по делото. Счита, че решението е недопустимо,
тъй като липсва активна легитимация на ищеца, която е своевременно оспорена с
писмения отговор на исковата молба. Също така след като решаващият съд е
възприел, че СО изначално не е собственик на процесния
имот, то сделката, от която черпи права ищецът е относително недействителна,
поради което за ищеца не е налице правен интерес, обосноваващ оспорване собствеността
на ответното дружество. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К.А.М., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че
притежава правото на собственост върху процесния имот
по силата на наследяване. Ответникът е вписан в кадастралния регистър на
недвижимите имота с право на собственост върху 69/834 ид.
ч. от поземления имот. Това вписване е станало по заявление на ответника.
Счита, че вписването не отразява действителната собственост на имота. С
необоснованите си претенции ответникът ограничава правото му на собственост и
му пречи на инвестиционните намерения. Ответникът е притежавал 3 самостоятелни
обекта в съборената жилищна сграда. Тези обекти са били включени в неговия
капитал, но с решение № 13 по протокол № 10/26.02.2004 г. на СОС е намален
капитала на ответното дружество чрез изваждане на трите самостоятелни обекта на
капитала, включени са в програмата за приватизация на СОАП, а по - късно два от
тях са продадени от САП чрез търг, като единият от тях е продаден на ищеца.
Предходните собственици на поземления имот са, както следва: „Жилищна
кооперация ******“ по силата на договор за продажба от 1934 г.; държавата по
силата на АДС № 12266/08.01.1987 г.; СО по силата на АЧОС № 740 №
740/26.10.2001 г.; „К.А.“ ООД по силата на договор за замяна по чл.27 ЗОС от
09.10.2007 г.; „Е.“ ООД по силата на постановление за възлагане на ЧСИ М.Г.;
ищецът по силата на покупко
- продажба. Така към момента собственици на ПИ са ищецът, К.А.М. и К.А.М..
Имотът от години е във владение на семейството му. Излага съображения, че
сключеният договор за замяна от СО съставлява признание, че едноличният
собственик на капитала на ответното дружество - СО, не е апортирала
в капитала на последното процесните ид. ч. от правото на собственост. Ответникът не се е
противопоставил на замяната, нито на издаденото разрешение на строеж, не се е
противопоставил и на събарянето на жилищната сграда, изградена в имота.
Строителното разрешение е издадено на „К.А.“ ООД, което също съставлява признание,
че СО не счита, че имотът е апортиран в капитала на
ответника. Обстоятелството, че е утвърден актуализиран устав на ответника, в
който процесните ид. ч. са
описани като собствени на ответника, не прави ответника собственик. Излага
съображения, че правото на собственост върху спорните ид.
ч. не е напускало патримониума на СО. В случай, че
съдът не възприеме доводите му, то имотът е придобит от ищеца по силата на давностно владение. Моли съда да потвърди обжалваното решение,
като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че е собственик по
наследство на ПИ с идентификатор 68134.304.327 по КККР на гр. София, ул. „******,
предходен ПИ пл. № 3, кв.242, заедно с баща му А.М.М.
и сестра му К.А.М.. При отправено искане до НАГ за издаване на виза за
проектиране на автомивка е поискано съгласие от ответното дружество, което
фигурира в скицата на АГКК като съсобственик на посочения ПИ с площ от 381.50
кв. м., притежаващ 69/834 ид. ч. Счита, че не е
налице правно основание ответникът да декларира пред АГКК и да претендира за
собственост на ид. ч. от недвижимия имот. Твърди, че
ответникът е притежавал 3 самостоятелни обекта в съборената жилищна сграда.
Тези три имота са били включени в капитала на ответното дружество, но с решение
№ 13 по протокол № 10/26.02.2004 г. на СОС е намален капитала на ответника чрез
изваждане на трите самостоятелни обекта от капитала, включени са в програмата
за приватизация на СОАП, а по - късно два от тях са били продадени от САП чрез
търг, а за третия е прекратена тръжната процедура. Ищецът е описал предходните
собственици на имота - „Жилищна кооперация ******; държавата; СО, „К.А.“ ООД; „Е.“
ООД, както и основанията за придобиване и разпореждане с правото на собственост
с имота. Твърди, че имотът се владее от неговото семейство. Позовава се на
незавършена отчуждителна процедура, започнала със заповед № РД-40-909 от
05.08.1985 г. на председателя на ИК на СНС, на основание чл.95 ЗТСУ (отм.). Държавата
не е придобила собственост върху тази част от терена, отредена ОЖС и КОО, тъй
като не е обезщетила собствениците. В тази заповед не фигурира името на П.Т.П.като
собственик, от когото се отчуждава и който следва де обезщети, нито реално е
имало такова обезщетение. С оглед на това правото на собственост не е преминало
и върху СО. Дори да се приеме, че СО е придобило правото на собственост, то не
е напускало нейния патримониум. В капитала на
ответното дружество не са включени припадащите се ид.
ч. от правото на собственост, а само ид. ч. от общите
части. Това е послужило като основание с решение № 536/16.12.2004 г. на СОС да
открие процедура за приватизация на посочените апортирани
обекти, ведно с правото на строеж. Моли съда да постанови решение, с което да
признае спрямо ответника, че не е собственик на 69/834 ид.
ч. от горепосочения недвижим имот, като му присъди сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. С решение № 47, приложение № 2 по протокол №
35 от 18.03.2002 г. на СОС, упражняващ правомощия на общо събрание на
акционерното дружество, е увеличен капитала на ответното дружество с внасяне на
непарична вноска, съставляваща стойността на три имота, общинска собственост -
магазин с площ от 28.26 кв. м., с мазе и 37/834 ид.
ч. от общите части на сградата и мястото - АОС № 740/2001 г.; магазин с площ от
13.65 кв. м. с мазе и 21/834 ид. ч. от общите части
на сградата и мястото, АОС № 740/2001 г.; ателие, 1 ет. с площ от 29.72 кв. м. и
мазе с площ от 11.06 кв. м. и 32/834 ид. ч. от общите
части на сградата и мястото, АОС № 740/2001 г. Увеличението на капитала чрез апортна вноска е вписано. С договор № 114-04 от 11.01.2006
г. чрез СОАП е извършена продажба на магазин с площ по АОС от 28.26 кв. м. с
мазе и 37/834 ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж на ищеца. Твърди, че капиталът на дружеството не е намален с
решението на СОС от 26.02.2004 г., като обектите са описани в Приложение № 4 за
осъществяване на продажба чрез СОАП и с тяхната стойност не е намален капитала
на дружеството. В приватизационните договори изрично е записано, че обектите към
датата на сключване на договорите за продажба са собственост на ответника,
който въвежда във владение купувача. С решение № 693, Приложение № 3 по
Протокол № 70/23.10.2014 г. на СОС е утвърден актуализиран устав на ответника,
в който процесните ид. ч.
от имота са описани, отчитайки обема от права, предмет на разпоредителните
сделки, извършени от СОАП в полза на ищеца и трето за процеса лице - Б.Д.. Счита,
че законосъобразно е извършен апорт, поради което се
легитимира като собственик на процесните ид. ч. от недвижимия имот. СОС е разграничила обема от
права, с които се разпорежда, изключвайки идеалните части от мястото, които са
предмет на апорта в полза на ответника. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
В представеното писмо до Нотариус при Софийски областен
съд, заверено на 30.12.1935 г., са описани по етажи помещенията в построената
жилищна кооперация на ул. „******: зимник – 27 помещения; партер – 3 магазина и
4 апартамента; от първи до четвърти етаж по 5 апартамента на етаж; таван – 24
помещения.
По делото е представен учредително - разпределителен
протокол от 25.11.1935 г., с който е извършено разпределение на помещенията по
собственици. За партерния етаж е посочено следното: На Д.М.Ц.се отрежда магазин
№ 1 (дюкянско помещение), находящо
се в партера на сградата, втора група, с вход откъм ул. „Три уши“ от 12. 60 кв.
м., при съседи: стълбище, П.П. и ул. „Три уши“,
заедно с избено помещение, находящо се в мазето на
сградата от 11.20 кв. м., при съседи: П.П., вход, и А.и
Н.А.. Към магазина и избеното помещение се придават 26/834 ид.
ч. от сградата и мястото. На П.П. е отреден магазин №
2, находящ се в партера на сградата с вход откъм ул.
„Три уши“ и откъм ул. „Ст. Стамболов“, от 14 кв. м., при съседи: ул. „Три уши“
и откъм бул. „Ст. Стамболов“, Д.М.Ц., заедно с избено помещение от 10.50 кв.
м., с посочени съсед Към магазина с избеното помещение са придадени 32/834 ид. ч. от сградата и мястото. На Д.Т.П.е отреден магазин №
3, находящ се в партера на сградата, с вход откъм
бул. „/Ст. Стамболов“, от 33 кв. м., при съседи: бул. „Ст. Стамболов“ и Б.А.,
заедно с избено помещение от 16 кв. м., с посочени съседи. Към магазина с
избеното помещение са придадени 37/834 ид. ч. от сградата
и мястото.
С нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост № 59, том 27, н. д. №
344/1936 г. от 23.05.1936 г. П.Т.П.е признат за собственик на дюкян № 2 (магазин
№ 2), находящ се на партера на сградата, трета група,
с вход откъм ул. „Три уши“ и бул. „Ст. Стамболов“, от 14 кв. м., при съседи:
ул. „Три уши“, бул. „Ст. Стамболов“, Д.М.Ц., , заедно с избено помещение, находящо се в мазето на сградата от 10. 50 кв. м., при съседи:
Димитър Цонев, Димитър Пеев и бул. „Ст. Стамболов“, заедно с припадащите се в
дял, равен на 32/834 ид. ч. от общите части на
заседанието в етажната собственост.
Видно от представения протокол от проведеното на 27.11.1969
г. открито съдебно заседание по гр. д. № 4050/1969 г. по описа на Софийски
народен съд, ІІІ район, 3 участък, съдът е одобрил постигнатата между страните
спогодба, по силата на която в дял І на П.Т.П.е поставен един магазин в гр.
София, на ул. „*******(бивша ул. „Три уши“), с вход откъм бул. „Ст. Стамболов“,
в партерния етаж, под № 3 по нотариален акт от 33 кв. м., заедно с избено
помещение под същия магазин, заедно с 37/834 ид. ч.
от общите части на сградата и на дворното място.
С нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост № 52, , том ХХІ, н.
д. № 3736/1972 г-, П.Т.П.е продал на Г.С.Т. собствения си магазин, находящ се на ул. „Ад. Антонов“ (бивша ул. „Три уши“) на
ъгъла на сградата на същия адрес с ул. „Ст. Стамболов“, при съседи: ул. „Ад.
Антонов“, ул. „Ст. Стамболов“ и Д.М.Ц., заедно с избено помещение под магазина,
както и 32/834 ид. ч. от общите части на сградата и
от дворното място.
С договор от 05.04.1978 г. за покупко
– продажба на недвижим имот П.Т.П.е прехвърлил по реда на ПМС № 60/1975 г.
собствения си имот на ОП „Книгоразпространение“, като правото му на собственост
произтича от нотариален акт № 61, том 27, н. д. № 334/1936 г. и делбен протокол от 27.11.1969 г. Имотът представлява
магазин от 33 кв. м. и мазе от 33 кв. м., заедно с припадащите се 37/384 ид. ч. от сградата и от дворното място, находящ
се на ул. „Ад. Андонов“ № 35.
Представена е оценка на комисия по чл.265 от ППЗТСУ на
СНС-Изпълком от 24.07.1985 г. По т.1 като собственик е посочено ДП „Складово - експедиционна
база“ – 37/834 ид. ч. от дворното място, магазин и
37/834 ид. ч. от общите части на сградата –
3 272 лв.; т.20 – собственик е Г.Т. – 23/834 ид.
ч. от дворното място, ателие, мазе и 32/834 ид. ч. от
общите части – 6 530 лв. По т.35 като собственик е посочен СНС – 1/8 от
20/834 ид. ч. от дворното място, 1/8 от ап.18, мазе и
таванско помещение, 1/8 от 20/834 ид. ч. от общите
части, 51/834 ид. ч. от дворното място, магазин, мазе
под него и 21/834 ид. ч. от общите части. Площта на
двата магазина е определена, както следва: Г.С.Т. с нотариален акт № 52/1972 г.
– ателие с разгърната площ от 29, 72 кв. м. и складово помещение с площ от 11. 06
кв. м.; ДП „Складово - експедиционна база“ с договор от 95.04.1978 г. и акт за
държавна собственост № 8254/24.04.1978 г. – магазин с площ от 28. 26 кв. м.
С акт за държавна собственост № 12266/08.01.1987 г. за
недвижим имот, съставен от Димитровски районен народен съвет, гр. София,
одобрен от председателя на ИК на ОбНС, за кв.242,
парцел 3, м. Центъра, преписка № 9916 РЗ, за държавна собственост е признат
имот, находящ се на ул. „******, представляващ дворно
място с подобрения с площ от 381, 50 кв. м. и масивна жилищна сграда на 5
етажа. Годината на построяване на жилищната сграда е 1935 г. Цената на имота е
298 541 лв.
По делото е представен документ от 25.10.2001 г.,
съгласно който е постановено да се актуват следните обекти: магазин на ет.1, с
28. 26 кв. м., застроена площ от 37/834 ид. ч. от
общите части на дворното място и сградата; магазин на ет.1, с 13, 65 кв. м.
застроена площ и 37/834 ид. ч. от общите части на
дворното място и сградата магазин на ет.1, с 13.65 кв. м. застроена площ и
21/834 ид. ч. от общите части на дворното място и
сградата; магазин на ет.1, с 29. 72 кв. м. разгърната площ, мазе 11. 06 кв. м.
и 32/834 ид. ч. от общите части на дворното място и
сградата, както и описани апартаменти от сградата.
Съставен е акт за частна общинска собственост № 740/26.10.2001
г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******–
цялата сграда, съставен на основание чл.2, ал.1, т.4 ЗОС и рег. пр. №
ДИ-2921/1985 г. Имотът е описан като дворно място от 381, 50 кв. м., с
построената 5 – етажна жилищна сграда с магазини; магазин на 28.26 кв. м. с
мазе и 37/834 % ид. ч. от общите части на сградата и
мястото; магазин на 13. 65 кв. м. с мазе и 21/834 % ид.
ч.; ателие на ет.1 на 29. 72 кв. м. и мазе на 11. 06 кв. м. с 32/834 % от
общите части на сградата и мястото, както и апартаменти № 1-4; 6-21 и 23-27, с
общо полагащите им се 676/834 % ид. ч. от общите
части. Като съсобственици са посочени: Б.З.Г., Г.и И.Д.с
ап.22. По – рано съставен акт е акт за държавна собственост № 12266/08.01.1987
г. В т.11 е удостоверено, че на основание решение № 47 по протокол №
35/18.03.2002 г. на СОС двата магазина и ателието са включени в капитала на Т.
„С.и.“ ЕАД.
По делото е представен протокол № 35 от 18.03.2002 г.
от проведеното заседание на СОС. В него е удостоверено, че с решение № 47 по
т.4/1 е увеличен капитала на „С.И.“ ЕАД с внасяне на непарична вноска на
стойност от 1 322 548, 92 лв., съставляваща обща балансова стойност на
имотите по Приложение № 2, чрез издаване на акции с номинална стойност от 1 лев
всяка една. В Приложение № 2 към решение № 47 по протокол № 35 от 18.03.2002
г., т.6, т.7 и т.8 са записани, както следва: търговско помещение с площ 28, 26
кв. м., находящо се на ул. „******- АОС № 740;
търговско помещение с площ от 13, 65, находящо се на
ул. „******- АОС № 740 и ателие с площ 29, 72 кв. м., находящо
се на ул. „******, АОС № 740.
С решение № 45/26.04.2002 г., постановено по ф. д. № 16575/1995
г. по описа на СГС, ФО, е вписано в Регистъра за търговски дружества, т.13,
стр.10, парт. № 694 на ЕАД с фирма „С.И.“ ЕАД
следните промени: увеличение на капитала от 23 540 319, 08 лв. на 24 862 868
лв. и др.
С протокол № 10/26.02.2004 г. и решение № 13 на СОС,
т.6 е взето решение за включване в програмата за приватизация на СОАП по реда
на ЗПСК на недвижими имоти с обща балансова стойност от 1 307 199, 56
лв. В т.38, т.39 и т.40 са описани следните имоти: т.38 – търговско помещение с
площ от 28, 26 кв. м., находящо се на ул. „******АОС
№ 740; т.39 – търговско помещение с площ от 13, 65 кв. м., находящо
се на ул. „******АОС № 740; т.40 – ателие с площ 29, 72 кв. м., находящо се на ул. „******, АОС № 740.
С решение № 565 на СОС от 16.12.2004 г. е открита
процедура за приватизация и е определен метод за извършване на приватизация
чрез публичен търг за следните обекти: т.1.1 – търговско помещение – магазин 1
/114-04/, находящ се на ул. „******, вх.А (ъгъла с
бул. „Скобелев“), обособена част от „С.И.“ ЕАД, АОС №
740/26.10.2001 г.; т.1.2 – търговско помещение – магазин 2 /115-04/, находящо се на ул. „******, вх.А, (ъгъла с бул. „Скобелев“), обособена част от „С.И.“ ЕАД, АОС №
740/26.10.2001 г., със съответното им
право на строеж.
С договор 114-04 за продажба на обособена част от
общинско дружество чрез публичен търг с явно наддаване, СОС чрез СОАП е продал
на К.А.М. търговско помещение – магазин № 1, гр. София, ул. „******, вх.А
(ъгъла с бул. „Скобелев“), попадащ в УПИ І-3, кв.242,
м.“Зона Б5-3“ – обособена част от „С.И.“ ЕАД, със застроена площ от 28, 45 кв.
м., на две нива и със санитарен възел и с мазе със застроена площ от 14, 32
лв., ведно с 37/834 ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, с
посочени граници. Изпълнителният директор на ответното дружество въвежда във
владение купувача в 45-дневен срок от заплащане на уговорената цена.
С договор 113-04 от 20.12.2006 г. за продажба на
обособена част от общинско дружество чрез публичен търг с явно наддаване, СОС
чрез СОАП е продал на Б.Л.Д.ателие, гр. София, ул. „******, вх.А, (ъгъла с бул.
„Скобелев“), попадащ в УПИ І-3, кв.242, м. „Зона
Б5-3“ – обособена част от „С.И.“ със застроена площ от 14, 88 кв. м., заедно с
32/834 ид. ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж.
С решение № 630 от 28.06.2007 г. СОС заменя следния
общински недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
представляващ ПИ с пл. № 381 кв. м., включен в УПИ І – за КЖС, КОО и ТП,
кв.242, м. „Зона Б5-3“ по плана на гр. София, заедно с общинската част от
построената в мястото 5-етажна жилищна сграда – апартаменти номера 2, 3, 4, 6,
7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 18, 19, 20,
21, 24, 25, 26 и 27, ведно със съответните ид. ч. от
общите части на сградата и толкова ид. ч. от правото
на строеж върху мястото, актуван с АОС № 740/26.10.2001 г. на СО.
На 26.09.2007 г. е сключен договор за замяна между СО
и „К.А.“ ООД на недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. София, ул. „******, а именно: ПИ пл. № 3,
с площ от 381, 50 кв. м., включен в УПИ І, отреден за КЖС, КОО и ТП (сграда за
КОО и подземни гаражи и офис – сграда д трафопост), кв.242, м.“Зонаб-5-3“ по
плана на гр. София, заедно с общинската част от построената вм
мястото жилищна сграда –апартаменти номера 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12,
13, 15, 18, 19, 20, 21, 24, 25, 26 и 27,
ведно със съответните ид. ч. от общите части на
сградата и толкова ид. ч. от правото на строеж върху
мястото, актуван с АОС № 740/26.10.2001 г. на СО.
С решение от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. №
26025/2008 г. по описа на СРС, І ГО, 42 състав, е признато за установено, на
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.5 ЗН по отношение
на „С.И.“ ЕАД, че К.Д.Ц., е собственик по наследство на 1/3 ид.
ч. от 26/834 ид. ч. от ПИ № 3, кв.242 по плана на гр.
София, местност „Зона Б5-3“, ул. „******, с площ от 400 кв. м. по скица, а по
документ за собственост от 402 кв. м.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
06.08.2012 г. на ЧСИ М.Г., рег. № 862 по изп. д. №
20128620400021 на „Е.“ ООД е възложен 763/11723 ид.
ч. от правото на строеж върху ПИ пл. № 3, с площ от 381, 59 кв. м., находящ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „******,,
включен в УПИ І-за КЖС, КОО и трафопост, в кв.242, местност „Зона Б 5-3“, с
посочени съседи. Имотът е бил собственост на длъжника „К.А.“ ООД.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
07.08.2012 г. на ЧСИ М.Г., рег. № 862 по изп. д. №
20128620400021 е възложено на „Е.“ ООД ПИ пл. № 3, с площ от 381, 50 кв. м., находящ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „******,
включен в УПИ І - за КЖС, КОО и
трафопост кв.242, по плана на гр. София, м. „Зона Б5-3“, с посочени съседи.
Имотът е бил собственост на длъжника „К.А.“ ООД.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот и право
на строеж № 187, том І, рег. № 8656, дело № 182/2012 г. от 26.10.2012 г. „Е.“
ООД чрез управителя К.А.М., е продал на А.М.М. ПИ №
3, от кв.242, по плана на гр. София, м. „Зона Б -5-3“, целият с площ от 381, 50
кв. м., който е включен в УПИ І-за КЖК, КОО и трафопост, с посочени граници;
47/11723 ид. ч. от правото на строеж на същия ПИ. Страните
не спорят, че към момента на сключване на договора купувачът е имал сключен
граждански брак с Е.А.М..
С решение № 693 от 23.10.2014 г. на СОС е намален
капитала на „С.И.“ ЕАД с 16 171 433, 08 лв. чрез обезсилване на
16 171 433 бр. поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка, като
изважда от списъка на ДМА недвижими имоти съгласно Приложение № 1. Утвърден е
капитала на дружеството в размер на 14 205 668, 92 лв., разпределени
в 14 205 669 броя поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка,
като в общата капиталова стойност са включени балансовите стойности на
недвижимите имоти, описани в Приложение № 2 и първоначално внесената парична
вноска в размер на 1 000 лв. Утвърден е актуализиран устав на „С.И.“ ЕАД, касаещ промяната в капитала в съответствие с постановеното
решение, съгласно Приложение № 3.
По делото е представено Приложение № 3 към решение №
693 от Протокол № 70/23.10.2014 г. В позиция 282 е описано търговско помещение
с площ от 26. 26 кв. м., находящо се на ул. „******,
АОС № 740; позиция № 283 – търговско помещение с площ от 13, 65 кв. м., находящо се на ул. „******, АОС № 740; позиция 284 – ателие
с площ 29, 72 кв. м., находящо се на ул. „******, АОС
№ 740.
Видно от представеното удостоверение за наследници Е.А.М.
е починала на 15.10.2015 г. и е оставила за свои наследници по закон: А.М.М. – съпруг; К.А.М. – дъщеря и К.А.М. – син.
Съгласно представената скица на поземлен имот с
идентификатор 68134.304.327, с адрес гр. София, район „Възраждане“, площ 395
кв. м. , с номер по предходен план -3, кв.242, парцел І, като собственик на
69/834 ид. ч., площ 381 50 кв. м. от правото на
собственост е посочен „С.И.“ ЕАД. Ищецът е посочен като съсобственик по силата
на нотариален акт № 25, том СХІ, рег. № 47366, дело 22966/26.10.2012 г. Като
съсобственици са посочени СО по силата на АОС № :40, тов
28, рег. № 54028 от 25.10.2005 г., „К.А.“ ООД по силата на договор за замяна по
чл.27, ал.1 ЗОС № 156, том ХХV, рег. № 73891 от 09.10.2007 г. Последният, както
и ищецът са посочени като носители на правото на строеж.
С разрешение за строеж № 90/30.04.2009 г. на „К.А.“
ООД е разрешено извършване на строителство съгласно одобрени проекти на
16.04.2009 г. от ДАГ в УПИ І, кв.252 про плана на гр.
София, Зона Б 5-3 – ул. „Три уши“.
Представен е констативен протокол по изп. д. № 20088620400012/2008 г. по описа на ЧСИ М.Г.,
съставен на 02.03.2008 г., по отношение обект на ул. „******, обект на спиране
от разрушаване по изпълнителното дело. Констатирано е, че цялата сграда е
срутена.
Съгласно удостоверение рег. индекс
1194-Ю-05/18.10.2004 г., издадено от СО, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“,
за търговско помещение с площ от 28, 26 кв. м., с площ от 13, 65 кв. м. и
ателие с площ от 29, 72 кв. м., находящи се в гр.
София, ул. „******, няма постъпили към 12.10.2004 г. искания за възстановяване
на собствеността по реда и условията на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони.
Пред СРС е разпитан свидетеля З.А.С.. От показанията
му се установява, че знае, че собственик на терена на ул. „******, с лице на
бул. „Скобелев“, е „Е.“, който е закупил мястото през
2012 г. След това имотът е продаден на бащата на ищеца, а след смъртта на
майката през 2015 г., той и сестра му Катя Моллова наследили терена. Ищецът
искал да построи автомивка в имота, във връзка с което установил, че теренът е
в притежание на „С.И.“. През 2006 г. ищецът купил магазин в същата сграда, но
тя била разрошена от някакъв консорциум. „Е.“ заградил имота,почистил го,
насипал чакъл и пръст. Свидетелят не е знаел имотът да се е ползвал от „С.И.“
или от друго лице, а бил ползван единствено от К.М. и „Е.“. Сградата била
разрушена през 2007 г., а теренът бил ограден през 2007 г. – 2008 г., след
събаряне на сградата. Била поставена мрежа. Свидетелят имал наблюдения за това,
тъй като е слагал транспарант заедно с ищеца през 2014 г. Също така поддържал
връзка с ищеца. Минавал на място и е виждал имота. Той граничил с бул. „Скобелев“ откъм лице, бул. „Стамболийски“ бил наблизо, а от
другата страна е ул. „Три уши“.
Във връзка с проведения разпит на свидетеля по делото
е представено предложение от ищеца до ответника вх. № ИД-03-048/29.01.2008 г. В
него е посочено, че във връзка със създалата се напрегната и конфликтна
ситуация около разрушаването на сградата на ул. „******ищецът информира
ответника, че в сградата има съсобственост между „К.А.“ ООД и ищеца. Те са
против събарянето на сградата и унищожаването на собствеността им. Не са давали
съгласие на консорциума да събаря сградата. Описан е договора за покупка чрез
публичен търг на магазин № 1 на същия адрес. В този договор е предвидено
задължение на ответника да го въведе във владение на имота в 45 – дневен срок,
което не е изпълнено и към момента. В имота се е самонастанил Владимир Спасов
Панев, който претендира обезщетение за магазин № 1. Тъй като СО и СОС също са
съпричастни към създалата се конфликтна ситуация и да не се спира реализацията
на проекта на консорциума, биха разгледали възможността за замяна на техния
имот с имот на ответника, който е подходящ търговски имот в центъра на гр. София,
парцел в центъра или в широк център и др. След евентуална замяна ответникът
може да прехвърли собствеността на магазин № 1 на „К.А.“ ООД в изпълнение на
решение на СОС _ 630 от 28.06.2007 г. и да се решат проблемите.
Във въззивното производство служебно
е допуснато изслушването на съдебно – техническа експертиза, на основание
чл.162 ГПК и задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.3.
С изготвеното експертно заключение вещото лице инж. В.Т.Г.
е обсъдил ангажираните по делото доказателства. Относно обсъдения по – горе
протокол от одобрената от съда делба, вещото лице е посочило, че отреденият на П.Т.П.един
магазин в г. София, на ул. „*******(бивша ул. „Три уши“), с вход откъм бул.
„ст. Стамболов“, в партерния етаж, № 3 по нотариален акт от 33 кв. м., заедно с
избено помещение под същия магазин, заедно с 37/834 ид.
ч. от общите части на сградата и на дворното място, съставлява магазин № 3,
отреден на Д.Т.П.по учредително разпределителен протокол от 1935 г. Във връзка
с нотариален акт № 52, том ХХІ, н. д. № 3736/1972 г. вещото лице приема, че
описания в него магазин е магазин № 2, отреден на П.Т.П.по учредително
разпределителния протокол от 1935 г., доколкото при съставянето на нотариалния
акт да представени документи, сред които нотариален акт № 59, т.27 от 1936 г.
Относно договора от 05.04.1978 г. вещото лице приема, че същият се отнася за
магазин № 3, отреден на Д.Т.П.по учредително разпределителен протокол от 1935
г.и нотариален акт № 61/1936 г. и получен в дял от П.Т.П.с протокол от
27.11.1969 г. на Софийски народен съд – ІІІ район, 3 участък по гр. д. №
4050/1969 г. Вещото лице е установило, че е налице различие в площта на мазето
– вместо 16 кв. м. е записано 33 кв. м. Вещото лице е извършило проверка в
Дирекция „Отчуждаване на недвижими имоти“, като му е предоставена информация от
преписка № ДИ – 2921/1985 г. При тази справка е установено, че със заповед за
отчуждаване на недвижим имот № РД-40-909/05.08.1985 г., на основание чл.95 ЗТСУ
и мотивирани предложения на комисията по чл.26 от Правилника за отчуждаване на
същия закон към СНС е издадена заповедта за отчуждаване на недвижим имот и за
определяне на елементите съгласно чл.98 ЗТСУ, както следва: отчужден е имот пл.
№ 3 от кв.242 в м. „Центъра Зона Б 5-3“, находящ се
на ул. „*******, в гр. София, като са посочени собствениците на имота,
включително ДП „Складово – експедиционна база“, Г.С., държавата, СНС в полза на
държавата за ОЖС и КОО, предвидени по застроителен и
регулационен план. Определена е оценка на имота от 296 274, 62 лв.,
разпредени в отделно приложение към заповедта. Определен е начина на
обезщетяване на собствениците: 1. с плащане в брой на парично обезщетение да
бъдат обезщетени собствениците ДП „Складово – експедиционна база“ и др. описани
лица, между които и Г.С.Т.. Срещу неговото име е записано – не се уважава
искането за имотно обезщетение, тъй като се отчуждава нежилищен имот – чл.2,
т.2 от Указ № 2684/1983 г., в имотна няма построено ателие, поради което
собственикът не може да се обезщети с жилище; 2. с отстъпване на недвижим имот
по нормите на чл.253 ППЗТСУ в новостроящия се/новопостроения блокове в жилищна
група в кв.242, Зона Б 5-3“, м. „Центъра“, като са изброени имената на
собствениците и вида на жилището, с което се обезщетяват. В преписка № ДИ –
2921/1985 г. за отчуждаването на имота на Г.С.Т. са представени също така и
следните документи: архитектурен проект – заснемане (магазин) на Г.С.Т.. На
основание констативен акт по чл.160 ЗТСУ са узаконени с корекциите извършеното
преустройство с цел промяна на предназначението от бивш магазин съгласно
нотариален акт № 52, т. ХХІ, н. д. № 3736/1972 г. в ателие, декларирано като
такова по чл.46 – чл.48 ЗСГ с декларация; документи от Г.С.– молба от
04.03.1985 г. с искане за ателие, служебна бележка от 07.04.1972 г. от СБХ;
служебна бележка № 693/2802.1985 г.; служебна бележка от 16.05.1985 г.; заповед
№ РД-40-108/30.07.1986 г. на ИК на СНС, на основание чл.95 ЗТСУ и др., с която
се отчуждава имот пл. № 3, кв.242, собственост на Г.С.Т. и собствениците,
посочени в заповед № РД-30-909/05.08.1985 г., с която е отчужден имота.
Оценката за сумата е влязла в сила. Г.С.е обезщетен с ателие, тъй като му е
отчуждено законно построено и съгласно решение № 486/23.06.1986 г. по гр. д. №
306/1986 г. на ВС; сметка за изчисляване на обезщетението на отчужден имот,
собственост на Г.С.Т.– обща стойност 6 529, 97 лв., като в забележка е
записано, че собственикът е обезщетен
имотно; декларация от Г.С.от 29.09.1986 г., с която е избрал по етаж,
разпределение и изложение ателие № 5, ет.13-14, вх.1, бл.18-6, Зона Б-18;
заповед № РД-41-2204/23.10.1986 г., с която е определено собственикът Г.С.Т. да
бъде обезщетен са ателие с галерия № 5 на 13-14 етаж от бл.18-6, в м. „Центъра
– Зона Б-18“, с площ 85, 07 кв. м. В
преписка № ДИ-2921/1985 г. се съдържат документи, които се отнасят за
отчуждаването на имота на ДП „Складово-експедиционна база“ – молба от
03.06.1985 г. от ДП „Складово - експедиционна база“ до Председателя на ИК на
СНС с искане за обезщетяване с плащане в брой на парично обезщетение по дадена
банкова сметка; *** – реална част: магазин на 33 кв. м. и мазе 33 кв. м. и
37/834 % ид. ч. от общите части на сградата и правото
на строеж на мястото, собственост на ДП „Складово - експедиционна база“ на
стойност от 3 271, 99 лв., с молба за парично обезщетение. Вещото лице не е открило данни между
Първоначално изготвените документи по преписка № ДИ-2921/1985 г. относно
отчуждаване на имота на Д.Ц.или негови наследници, издаване на отчуждителна заповед, а негово име или негови наследници и
данни за получено обезщетение от Д.Ц.или негови наследници, издаване на отчуждителна заповед на негово име или негови наследници и
данни дза получено обезщетение от Д.Ц.или негови
наследници. В преписката се намира справка от 20.05.1985 г., на която е
посочено, че от направената проверка за магазина в вход откъм ул. „Адалберт
Антонов“ се установи следното: 1. От място – запустял, съседите не знаят дали
се ползва от някого и който е собственик; 2. От държавни имоти – не се намери
акт за одържавяване; 3. От Финансов отдел – не намериха картон да плаща някой
данък; 4. От Софжилфонд – не намериха преписка, с
която магазинът да им е предаден за стопанисване и някой да плаща наем за него.
Вещото лице е установило различие в направените записи за площ на магазините,
мазетата към тях и ид. ч., които са описани в
съставените три таблици. При направеното съпоставяне вещото лице е установило
непротиворечиви данни само за ид. ч. при магазин № 2
и магазин № 3 – 32/834 и 37/834.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно.
По релевираните доводи за недопустимост на предявения
иск:
В предмета на делото се
включва отрицателен установителен иск за установяване,
че ответникът не е собственик на спорните ид. ч. от процесния недвижим имот. В нормата на чл.124, ал.1 ГПК е регламентирано, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 8 ОТ 27.11.2013 г. по тълк.
д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича
правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Правен
интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Тази постановка обаче е в
сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не
включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в
състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. Като
се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на
правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен
иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е
въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по
съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на
ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Производството по делото ще
подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца,
обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с
претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното,
респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. В този
смисъл са разясненията, дадени с решение № 9 от 10.02.2017 г.
по гр. д. № 6320/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 15 от 19.02.2016 г. по
гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 13/12.03.2016 г. по гр. д. №
3637/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 117 от 12.05.2014 г. по гр. д. №
1012/2013 г. на ВКС, ГК, І ГО и редица други).
Жалбоподателят излага
съображения, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй
като не се легитимира като собственик на процесните
идеални части.
Ищецът обосновава правния си
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск с принадлежност на правото на собственост на спорните идеални части от
недвижимия имот, което се оспорва от ответника. Правото му на собственост
произтича от наследяване. Тези правни твърдения включват притежаване на самото
спорно право, което ищецът отрича на ответника. Ето защо и с оглед
горепосочените разяснения следва да се приеме, че в разглеждания случай
доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална,
а на материална легитимация, поради което предявеният иск е процесуално
допустим. С оглед на това следва да се разгледат релевираните от страните
доводи във връзка с неговата правилност.
В подкрепа на твърденията си
за принадлежност на правото на собственост върху спорните идеални части от поземления
имот ищецът е ангажирал нотариален акт за продажба на недвижим имот и право на
строеж № 187, том І, рег. № 8656, дело № 182/2012 г., по силата на който „Е.“
ООД е продал на К.А.М. ПИ № 3, от кв.242 по плана на гр. София, м. „Зона
Б-5-3“, целият с площ от 381, 50 кв. м., който е включен в УПИ І за КЖС, КОО и
трафопост, заедно с 47/11723 ид. ч. от правото на
строеж върху него. Тъй като имотът е придобит през време на брака му с Е.А.М.,
същият е в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на последната
на 15.10.2015 г. съпружеската имуществена общност е прекратена, като
притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от нея е придобита от
наследниците й по закон: К. М.М. – съпруг, К.А.М. –
дъщеря и К.А.М. – син.
Праводателят на наследодателката
на ищеца се е легитимирал като собственик на имота с постановление за възлагане
на недвижим имот от 07.08.2012 г., обсъдено по – горе. Възложеният на „Е.“ ООД
недвижим имот е принадлежал на длъжника в изп. д. №
20128620400021 по описа на ЧСИ М.Г. – „К.А.“ ООД. Същевременно купувачът на
публичната продан придобива в пълен обем всички права, които е имал длъжника
върху имота, предмет на публичната продан, но не и такива, които не е
притежавал длъжникът.
Ответникът своевременно е
оспорил обема на притежаваните от длъжника в изпълнителното производство права
върху процесния поземлен имот. „К.А.“ ООД е придобил
правото на собственост по силата на сключения на 26.09.2007 г. договор за
замяна със СО. В него е описан ПИ с пл. № 3, с площ от 381, 50 кв. м., включен
в УПИ І, отреден за КЖС, КОО и ТП, кв.242, м. „Зона Б-5-3“ по плана на град
София, заедно с общинската част от построената в мястото пететажна жилищна
сграда, ведно със съответните им ид. ч. от общите
части на сградата и толкова ид. ч. от правото на
строеж върху мястото.
Договорът за замяна има
вещно – правно действие в обема от притежаваните от СО права върху процесния поземлен имот, доколкото никой не може да
прехвърли повече права, отколкото притежава. С оглед на това следва да се
обсъдят доводите на страните, релевирани в тази
насока.
По силата на заповед за
отчуждаване на недвижим имот № РД-4-909/05.08.1985 г. на Председателя на ИК на
СНС, на основание чл.95 ЗТСУ (отм.) е постановено отчуждаване на процесния поземлен имот в полза на държавата за ОЖС и КОО,
предвидени по застроителен и регулационен план, като
е предвидено заплащане на парично обезщетение на част от собствениците, както и
отстъпване на недвижим имот по реда на чл.253 ППЗТСУ в новостроящите се
(новопостроения) блокове в жилищна група в кв.242, Зона Б-5-3, м. „Центъра“.
Ищецът твърди в исковата
молба, че в горепосочената заповед не фигурира името на собственика П.Т.П.като
собственик, от когото се отчуждава и който следва да се обезщети парично или
чрез имот. По делото се установи, че П.Т.П.е притежавал магазин №, находящ се на партера на сградата с вход откъм ул. „Три
уши“ и откъм бул. „Ст. Стамболов“ от 14 кв. м., заедно с избено помещение от
10. 50 кв. м. и 32/834 ид. ч. от общите части на
сградата и дворното място, съгласно представеното писмо до нотариус при
Софийски областен съд, заверено на 30.12.1935 г., както и магазин на ул. „*******(бивш „Три уши“), с вход откъм
бул. „Ст. Стамболов“, в партерния етаж, под № 3 по нотариален акт от 33 кв. м.,
заедно с избено помещение под същия магазин, заедно с 37/834 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
съгласно протокол от проведеното на 27.11.1969 г. открито съдебно заседание по
гр. д. № 4040/1969 г. по описа на Софийски народен съд, ІІІ район, 3 участък, в
което е одобрена спогодба за извършване на делба. Придобитият в делбеното производство магазин съответства на магазин № 3,
отреден на Д.Т.П.по учредително – разпределителния протокол от 1935 г. Към
момента на започване на отчуждителната процедура
обаче П.Т.П.се е разпоредил с притежаваните от него магазини съответно № 2 и №
3 - с нотариален акт № 52, том ХХІ, н. д. № 3736/1972 г. е продал на Г.С.Т.
магазин № 2, а с договор от 05.04.1958 г. е продал по реда на ПМС № 60/1975 г.
на ОП „Книгоразпространение“ магазин № 3. Ето защо не е налице основание за
определяне на парично или имотно обезщетение в полза на П.Т.П.. Право на такова
обезщетение са имали собствениците на посочените магазини към момента на
започване на отчуждителната процедура, сред които не
попада П.Т.П..
По изложените съображения въззивният съд счита, че е неоснователен доводът на ищеца,
че отчуждителната процедура не е завършена поради
липса на обезщетяване на собственика П.Т.П.. Ето защо след извършената отчуждителна процедура държавата се е легитимирала като
собственик на процесния поземлен имот и построената
върху него пететажна сграда.
Имотът от своя страна е
предоставен на СО, във връзка с което и на основание чл.2, ал.1, т.4 ЗОС и рег.
пр. № ДИ-2921/1985 г. е съставен акт № 740 за частна общинска собственост. В
него е отбелязано включването в капитала на ответното дружество на два магазина
и ателие на основание решение № 47 протокол № 35/18.03.2002 г. на СОС.
Ищецът е релевирал
довод, че в капитала на дружеството не са преминали ид.
ч. от правото на собственост върху поземления имот, а само ид.
ч. от общите части на сградата и евентуално ид. ч. от
правото на строеж, които макар и да не са посочени изрично, се предполагат като
неделима част от самостоятелните обекти, по отношение на които е открита
процедура по приватизация.
С посоченото решение № 47 по
протокол № 35 т.49 от дневния ред, 4./1/ СОС е взел решение за увеличаване на
капитала на ответното дружество с внасяне на непарична вноска на стойност от
1 322 548, 92 лв., съставляваща обща балансова стойност на имотите по
Приложение № 2, чрез издаване на 1 322 549 поименни акции с номинална
стойност от 1 лев. В Приложение № 2, позиции № 6, 7 и 8 се отнасят до
разглежданите две търговски помещения и ателие, съгласно АОС № 740. В
разглежданото приложение липсва подробна индивидуализация на тези търговски
помещения и ателие, а е налице препращане към съставения АОС № 740. Същевременно
тези търговски обекти и ателие са отчуждени заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и на мястото, така са
придобити от държавата и съответно от СО. Ето защо и при наличието на
препращане към АОС № 740 и липса на ограничение относно обема на прехвърлените
права чрез апортната вноска, следва да се приеме, че
тя обхваща пълния посочен в АОС № 740/26.10.2001 г. обем, ведно със съответните
ид. ч. от поземления имот. В съответствие с
изискването на чл.231, ал.4 ТЗ увеличаването на капитала на ответното дружество
е вписано в търговския регистър, от който момент е произвело правно действие.
Следва да се отбележи също така, че по делото не са ангажирани доказателства,
че волята на СО е при извършване на разглеждания апорт
е била да се ограничи обема на прехвърляните права до търговските обекти и
ателие, заедно с ид. ч. от общите части и от правото
на строеж, вместо ид. ч. от правото на собственост
върху поземления имот, поради което доводите на ищеца в тази насока са
неоснователни. Именно такъв подход е използван при извършване на описаните по –
горе приватизационни сделки във връзка с решение № 13 по протокол №
10/26.02.2004 г. на СОС, в което изрично е отбелязано, че откритата процедура
за приватизация обхваща търговските помещения със съответното им право на
строеж. В изпълнение на това решение сключените договори за продажба на
обособена част от общинско дружество чрез публична продан с явно наддаване,
обсъдени по – горе, се отнасят до търговските помещения заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
а не от правото на собственост върху мястото.
С решение № 693, приложение
№ 3 по протокол № 70/23.10.2014 г. на СОС е утвърден актуализиран устав на
ответното дружество, в който под № 282, 283 и 284 към 12.05.2003 г. фигурират
разглежданите търговски помещения и ателие, а към момента на утвърждаване на
устава фигурират съответните ид. ч. от ПИ № 3, УПИ І,
кв.242, м. „Зона Б-5-3“, на ул. „******, както следва: 37/834 ид. ч., които са били придадени към търговското помещение с
площ 28. 26 кв. м., както и 32/834 ид. ч. от същия
поземлен имот, които са били придадени към ателие с площ 29. 72 кв.
Действително одобряването на устава не може да създаде права, каквито не са
предоставени на търговското дружество. В случая обаче удостовереното в
актуализирания устав на ответното дружество изцяло кореспондира с разгледаните
по – горе апорт и приватизационни сделки. С оглед на
това в устава са удостоверени съществуващи права.
Не би могло да се сподели
тезата на ищеца, че договорът за замяна от 26.09.2007 г. съставлява признание
на СО, която е едноличен собственик на ответното дружество, че не е апортирала в последното ид. ч. от
поземления имот. Обект на договора за замяна не е единствено спорната ид. ч. от поземления имот, а включва целия поземлен имот,
заедно с общинската част от построената в мястото пететажна жилищна сграда,
ведно със съответните им ид. ч. от общите части на
сградата и толкова ид. ч. от правото на строеж върху
мястото. Същевременно вещно – прехвърлителният ефект
на сделката следва да се преценява в контекста на извършените от СО правни
сделки, включително и разгледаната апортна вноска,
последвалите приватизационни сделки и тяхното отражение върху имотите, включени
в капитала на дружеството.
След като към момента на
сключване на договора за замяна от 26.09.2007 г., който следва по време
извършения апорт, СО не е притежавала спорните ид. ч. от процесния поземлен
имот, се налага извода, че договорът за замяна няма вещно – правно действие по
отношение на разглежданите ид. ч. и не прехвърля
правото на собственост спрямо тях на „К.А.“ ООД. Ето защо същият не се
легитимира като собственик на тези ид. ч. от процесния имот, поради което не могат валидно да се
придобият чрез публична продан от „Е.“ ООД и съответно не могат да се прехвърлят на А.М.М.. Така последният не ги е придобил в режим на
съсобственост със Емилия Асенова Молова – майка на
ищеца.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ответникът се легитимира като
собственик на спорните 69/834 ид. ч. от процесния поземлен имот, които са апортирани
в капитала на дружество и не са обхванати от последващите
приватизационни сделки.
Ищецът не е заявил по делото
като основание за придобиване на правото на собственост давностно
владение. Заявеното фактическо твърдение, че имотът от години се владее от
семейство Моллови, не може да се възприеме като такова. След като ищецът не се
е позовал на такова основание за придобиване на правото на собственост, не е
налице и нередовност относно липсата на посочен период, през който е
упражнявана фактическата власт върху имота, която да послужи като основание да
даване на указания в тази насока. Ето защо доводите на жалбоподателя за
придобиване на имота по силата на давностно владение
са преклудирани и не следва да се обсъждат по
същество.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
по делото разноски. Техният размер възлиза на 107, 29 лв. – държавна такса в претендирания от страната размер, съобразно представения
списък на разноските, както и 400 лв. – възнаграждение за вещо лице. Общият им
размер възлиза на 507, 29 лв.
Тъй като жалбоподателят е
защитаван във въззивното производство от юрисконсулт
и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора и
доколкото ответникът е защитаван и в производството пред СРС от юрисконсулт и
на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в тежест на
ищеца следва да се възложи сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 472257/17.08.2018 г., постановено по гр. д.
№ 25804/2017 г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 143 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.А.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***- адв. Б.С.З., срещу „С.И.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес гр. София, ул. „*******, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за
признаване за установено спрямо К.А.М., ЕГН **********, че „С.И.“ ЕАД, ЕИК *******,
не е собственик на 69/834 ид. ч. от правото на
собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.304.327 по КККР на гр. София, район „Възраждане“, ул. „******(предходен ПИ пл. № 3, кв.242), с площ от 381, 50 кв. м., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***- адв. Б.С.З., да заплати на „С.И.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес
гр. София, ул. „*******, сумата от 507, 29 (петстотин и седем лева и
двадесет и девет стотинки), на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени във въззивното производство разноски; да
заплати сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното
производство, както и да заплати сумата от 300
(триста) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3
ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.