ОПРЕДЕЛЕНИЕ
номер ………../…………...05.2013, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23
май Година
2013
в закрито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 186 по описа за 2013 год.
на
осн. чл. 140 ГПК(2007), взе предвид
следното:
Производството е образувано по
общия исков ред на дял І, част ІІ от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „СТОУН ДЕКОР ММ“ЕООД, ЕИК200538887, гр. Варна бул. Сливница
149 ет. 3 ап. 5, представлявано от управител Христо Киров Христов, чрез
пълномощник адв. П., срещу М.Н.С., ЕГН ********** *** за присъждане на
обезщетение за вреди от недобросъвестно управление по договор за възлагане на
управлението на избран от общото събрание на съдружниците управител на
дружество с ограничена отговорност, изразяващи се в липсващ актив на стойност
54 000,14лв.
По размяна на
книжата:
Исковата молба, след изпълнение на указание по чл. 129 е
редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити.В
нея са посочени фактите, на които ищеца
основава претенцията си и са направени доказателствени искания.
Исковата молба е изпратена за
отговор на ответник. В рамките на преклузивния срок по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор с оспорване на твърденията за причиняване на вреди и позоваване на
недобросъвестност на насрещната страна като възложител на управлението.
Формулирани са насрещни доказателствени
искания.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл.
40 и 41 от ГПК.
По
допустимостта на претенцията:
Легитимацията на страните съответства на твърденията
за наличие на надлежно учредено мандатно правоотношение с ответника, съпътстващо избора му за орган на
търговско дружество и настъпили поради неположена грижа вреди, изразяващи се в
липса в имуществото на дружеството на актив
за чието придобиване са направени разходи от името на дружеството.
Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ,
удостоверява, че производството се води от надлежно регистриран търговец, чието
управление е било осъществявано от ответника, считано от вписването му като управител на 12.1.2009 г. до заличаването му на
04.12.2011 г. Съдът приема, че предявените искове са допустими.
По
предварителните въпроси:
Претенцията на дружеството се основава на вредоносно
управление, осъществено от орган на дружеството. Правоотношението, възникнало
между дружеството с ограничена отговорност и негов управител не представлява
търговска сделка по субективен и обективен критерий ( чл. 286 ТЗ), тъй като не
е пряко свързано с търговията, а урежда вътрешните отношения. В теорията тази
връзка се отграничава от членственото правоотношение дори ако назначения
управител е и съдружник, като въз основа на специфичното и съдържание на
възлагане на извършване на определени правни и фактически действия,
назначаването се определя като разновидност на договор за поръчка или услуга.
Това правоотношение в тесен смисъл не попада в нито една от хипотезите на чл.
365 ГПК (като под „участие в търговско дружество” в тесен смисъл следва да се
разбира членствено правоотношение). Липсва основание за прилагане на особените
разпоредби за разглеждане на търговски спорове.
Спорното
вземане за вреди е предявено в размер от
54 000,14 лв. В този размер
е цената на иска като стойност на
търсена парична сума по смисъла на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК. Съдът не намира
основание да променя по реда на чл. 70 ГПК така посочената цена, поради което и
сезираният окръжен съд се намира родово компетентен да разгледа спора.
Дължимата държавна такса, определена съразмерно на цената
на установителния иск е внесена авансово. Възражение за местна
неподсъдност не е предявено от ответника (в срока за отговор).
Претенцията на ищеца е обезпечена с допускане на възбрана
на имот на ответника с определение № 1474/08.04.13г.
Представителната власт на пълномощниците на насрещните
страни е надлежно учредена ( л. 3 и л. ….).
По
доказателствените искания:
В исковата молба и уточняващата молба по основния иск
са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
приложени в копия, заверени от надлежно упълномощен адвокат. Представените
писмени документи само отчасти са
оспорени от насрещната страна, като неотносими към
предмета на спора. Съдът приема за необходими само доказателства, отнасящи се
до обстоятелства, формиращи основание на претенцията за вреди, включително и
решението на върховния орган на дружеството за търсене на отговорност.
Оспорването на решения на едноличния собственик или съдружници като диспозитивни,
а не удостоверителни документи не е обосновано, поради което и съдът не намира
основание за откриване на производство по проверка на истинността им.
Позоваването на експертиза, събрана от друг съд е допустимо само, ако е
проведено производство по чл. 208 ГПК, поради което допускането на посоченото
доказателство следва да се отложи до събирането на ч.гр.д. 13458/11 на ВРС и
преценка на идентичност на настоящата претенция с обезпеченото производство.
Ответникът се е позовал на нови факти, респективно е
посочил свидетелски показания, косвен писмен документ и счетоводна експертиза
за установяване на обстоятелства относно твърдяното използване на закупения
актив( влагане на плоскости в строителство на склад и последващо премахване на
склада след прекратяване на правомощията на ответника). Доказателствата са относими и допустими, но доколкото насрещната страна не е
заявила становище по това възражение, необходимостта от доказването му не може
да се прецени от съда на този предварителен етап. Произнасянето на съда следва
да се отложи до изтичане на предоставен срок на ищеца.
На страните следва да се укаже и необходимостта от
представяне на и списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
Доколкото страните биха могли да изразят становища по
насрещни искания едва в първо съдебно заседание, което да осуети окончателното
довършване на доклада в това заседание, и с оглед необходимостта от насрочване
след съдебна ваканция, съдът намира за необходимо да възложи на ищеца
предварително организиране на своевременна защита по предявените възражения.
По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по ОБЩИЯ РЕД на ГПК(2007г.)
предявен от дружество с ограничена отговорност иск за заплащане на обезщетение
за вреди, причинени от неположена дължима грижа от управител, изразяващи се в
липса на закупен със средства на дружеството актив на стойност
54 000,14лв, който не е открит като наличен при инвентаризация към
прекратяване на правомощията на управителя.
ДОПУСКА
като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба:
договор за възлагане на управлението на ответника като избран управител при
учредяване на „СТОУН ДЕКОР ММ“ЕООД ( л. 18 -19); фактура №7274/29.10.2010г с касов бон за
плащане в брой (л. 4); решение на общо събрание на съдружници в „СТОУН ДЕКОР
ММ“ООД, протоколирано на 16.11.2011 за освобождаване на управител М.С. и
овластяване на новоназначен управител Христо Христов за представител на
дружеството при търсене на имуществена отговорност за причинени при
управлението вреди ( л. 9); протокол за инвентаризация на стоки и материали от
20.12.2011г(л. 5); покана за доброволно
изпълнение по възстановяване на причинени от управителя вреди, вкл. липсващите
покривни панели и куриерска товарителница
за доставяне ( л. 12- 14).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за прилагане като
доказателства на останалите приложения към исковата молба, като неотносими към обстоятелствата по предмета на спора.
ДА СЕ ИЗИСКА за
прилагане като доказателство производство по обезпечение на доказателства по
ч.гр.д. 13458/11 на ВРС, 19 с-в.
ОТЛАГА произнасянето си по допускане на писмени,
гласни доказателства и експертиза, описани в отговора на ответника, до
изслушване на становището на ищеца по твърденията за заприходяване на
закупените от името на дружество плоскости и начисляване на амортизации като
дълготраен актив при влагането им в строителство на склад, наличен към
прекратяване на функциите на управителя.
На осн. чл. 7 ГПК ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ да изрази становище по
възражението за наличие на твърдяния като липсващ
актив (по отговор вх. № 15343/15.05.2012г
на ответника С.) и посочените по него доказателствени искания( като
поясни и допълни исковата си молба, посочи и представи доказателства във връзка
с оспорването, както и да обоснове евентуално реплики по възраженията на
насрещната страна), КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне тази възможност,
съдът няма да обяви окончателен доклад в насроченото първо заседание, съответно
ако реализира право на защита едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) което доведе до отлагане на делото
преди окончателния доклад на съда, или поради наложилото си събиране на
доказателства, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК като при пропускане на
крайния срок (до даване ход на устните състезания) съдът ще приеме че не е
надлежно сезиран с това искане и ще счита същото за ненаправено( арг. от чл.
101 ал. 3 ГПК).
НАСРОЧВА съдебно заседание за 04.07.2010г от 10.00 часа. Да се призоват страните, чрез
пълномощниците адв. Л.П. и адв. Мирослав П. (на посочен електронен адрес advokatpetkovbg@gmail.com). ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК
неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и
при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за
което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.
Начален проект за устен доклад, представляващ
приложение към настоящото определение да
се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните ведно
със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към
Наредба № 7 на МП. Към съобщението на страните да се приложи и копие от
настоящото определение, като към книжата за ищеца допълнително се добави и
преписа от отговор вх. №
15343/15.05.2012г).
Окръжен
съдия:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N186 по описа за 2013 год,
Производството е образувано по реда на ОБЩИЯ ИСКОВ
ПРОЦЕС по ГПК(2007г.)
Приет е за разглеждане предявен от „СТОУН ДЕКОР
ММ“ЕООД, ЕИК200538887, гр. Варна бул. Сливница 149 ет. 3 ап. 5, представлявано
от управител Христо Киров Христов, чрез пълномощник адв. Л.П.,***3 срещу М.Н.С.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Мирослав П., съд. електронен адрес advokatpetkovbg@gmail.com за присъждане на обезщетение за вреди от
недобросъвестно управление по договор за възлагане на управлението на избран от
общото събрание на съдружниците управител на дружество с ограничена
отговорност, изразяващи се в липсващ актив на стойност 54 000,14лв.
Ответникът претендира и определяне и присъждане на
разноски.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои
от тях се признават или са безспорни и
не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно
съществуването на възлагане на
управление на ответника, назначени за управител на дружество с
ограничена отговорност, действащ от учредяване на дружеството, вписано на
12.1.2009 г. до заличаването му на 04.12.2011г въз основа на заявление от
новоназначен управител-едноличен собственик с вх. № 20111130113243. Не се
спори, че единствения съдружник( след изключване на първоначалния учредител
Диляна Стоянова) е взел решение за освобождаване на управителя С. и поемане
на управлението занапред, без
освобождаване от отговорност на досегашния управител, като изрично е изявена
воля на останалия едноличен собственик да търси обезщетение за вреди, причинени
при управлението.
Безспорно е извършена от дружеството, чрез управителя С.
сделка по придобиване на стоки на стойност 54 000,14лв, с фактура от
29.10.2010г, цената по която е заплатена в брой, както и липсата на съответното
количество и асортимент ( 1363,64кв.м.) покривни панели като налични
материали(камък), и материални активи ( машини и съоръжения), протоколирани
като находящи се в цех на дружеството в с. Тополи на
20.12.2011г.
СПОРНА е само
липсата на актива в предприятието на ищцовото
дружество.
Твърденията на ответника по възраженията му за начина
на заприходяване и влагане на стоката в актив на дружеството не следва да се включват в доклада на този
предварителен етап, тъй като насрещната страна не е взела становище по тях.
По
правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Ищецът
твърди, че след придобиване на имущество за дружеството, управителят е допуснал
липсата му, тъй като стоката не е била налично при инвентаризацията. Сочи че
тази липса пряко е ощетила дружеството със стойността на актива. Въз основа на тези твърдения за възникнало в
полза на праводателя му притезание за обезщетяване на вреди от управление на
дружеството, претенцията на ищеца следва да се квалифицира като „управителски
деликт“ по чл. 143 ТЗ (Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008
г., I т. о., ТК). Към момента на овластяването с избора на управителя е сключен
и писмен договор за възлагането на
осъществяване на органовите задължения, със
съдържание съответно на мандатен договор. Предмет на претенцията е неположената
грижа в рамките на оперативната стопанска дейност (обикновена търговия) която
попада изцяло в компетентността на управителния орган, тъй като не се сочи
сделка, за която да е предвидено предварително съгласие на общото събрание или
изрично поставена с решение на върховния орган забрана за придобиване на
съответен актив или осъществяване на разхода. В този смисъл твърденията за
допусната липса на придобит от предприятието актив покриват фактическия състав
на неположена грижа от управителя по воденето на възложеното управление по
мениджърския договор.
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи фактическия състав, на
„управителски деликт“ пораждащ отговорността основана на нарушение на
задължения за управление, възложени и приети от управителен орган( приемани в
доктрината и в преобладаващата част от практиката като проявление на договорна
отговорност за недобросъвестност или неположена грижа). Ищецът се е позовал на
писмени доказателства и заключение на експерт, събрано по реда на чл. 208 от ГПК.
В тежест на ответника е да установи обстоятелствата,
на които се основават правоизключващото възражение за
надлежно изпълнение и счетоводно отчитане на стопанската операция. За тези
обстоятелства ответникът се е позовал на гласни, писмени документи и
експертиза, чието допускане е отложено до установяване на спорните твърдения по
възражението
По отношение на възражението, доказателствената тежест
не може да бъде разпределена преди изслушване на становището на ищеца.
Съдът намира, че следва да укаже предварително на
страните възможността от доброволно
уреждане на спора:
В случаите на постигната одобрена от съда спогодба
между страните половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца.
Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно
извънсъдебно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните,
както и урежда последиците от наложени обезпечителни мерки. Одобрената от съда
спогодба се ползва със стабилитет на съдебно решение и изпълнителна сила и въз основа на нея може да
се издаде изпълнителен лист.
С оглед концентрирането на спора върху налично
осчетоводяване на придобит актив съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне
за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –
медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието.