Р Е Ш Е Н И Е № 117
гр. Сливен, 13.09.2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публичното заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието
на прокурора Христо Куков
и при секретаря
Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 120 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и
сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба срещу решение на Районен съд
Сливен, постановено по АНД № 377/2019 г.
С Решение № 193/03.05.2019
г., постановено по АНД № 377/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № F 423699/12.11.2018 г. на Директор Офис
Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „Ве Ста - 2016“ ЕООД, Булстат ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „Сава Филаретов“ № 14,
представлявано от С.Д.С., за нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 3 ал. 1 т.
1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от
така постановеното решение, касационният жалбоподател „Ве
Ста – 2016“ ЕООД го обжалва в срок с доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност на същото. Твърди се, че допуснатото
нарушение съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Закъснението било минимално, с което общественоопасните последици били сведени до минимум,
нарушението било извършено за пръв път, а характерът на деянието не е довел до
неблагоприятни за фиска правни последици. Моли съда
да отмени първоинстанционното решение и потвърденото
с него наказателно постановление.
В о.с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
В о.с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен гл. юрк Ж. Д., която оспорва
жалбата и моли съда да остави в сила атакувания първоинстанционен
съдебен акт.
В о.с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че изводите на Районен съд Сливен са правилни
и решението следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди
доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира
събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена
в срок, процесуално допустима и по същество – основателна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да
се отговори на същите, касационната
инстанция следва да обсъди събраните
по делото доказателства, от които е видно, че:
Старши инспектор по приходите
в Офис за обслужване Сливен при ТД на НАП – гр. Бургас констатирал, че
в качеството си на осигурител по чл. 5 ал. 1 от „Ве Ста –
2016“ ЕООД не е подало в ТД на НАП Бургас, офис Сливен декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ в законоустановения
срок по чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Декларация обр. 1 за едно лице, подлежащо на осигуряване за месец
04.2018 г. следвало да бъде подадена до 25.05.2018 г., вместо което била
подадена по електронен път на 22.06.2018 г. Установеното било квалифицирано от
длъжностното лице като административно нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО,
във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица в съставен
на 15.10.2018 г. Акт за установяване на административно нарушение № F423699. Въз основа на съставения акт било издадено и процесното
Наказателно постановление № F 423699/12.11.2018 г. на Директор Офис Сливен на
ТД на НАП гр. Бургас, с което на „Ве Ста - 2016“ ЕООД, Булстат ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „Сава Филаретов“ № 14,
представлявано от С.Д.С., за нарушение на чл. 5 ал. 4 т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 3 ал. 1 т.
1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
За да потвърди
наказателното постановление Районният съд е приел, че нарушението
е установено и доказано по безспорен начин, а при съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения. Приел е
още, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото
се установило, че не е бил спазен срокът и при подаване на Декларация обр. 6, говорещо за системност и небрежност към
задълженията по КСО.
Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, при следните
съображения:
Видно от събраните по
делото доказателства, безспорно се касае
за нарушение, което може да
се квалифицира като „маловажен” случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН: с извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната
система, нарушението е извършено за пръв
път, допуснатото нарушение е с минимално закъснение (по-малко от месец).
С
визираната по – горе разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на наказващия
орган да освободи от административна
отговорност извършителя в случаите на малозначителностст на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се
базира на преценка по целесъобразност.
В този смисъл,
при маловажни случаи на административни
нарушения, наказващият орган следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента
и тежестта на извършеното нарушение. Видно от събраните
по делото доказателства, безспорно се касае за
нарушение, което може да се
квалифицира като маловажен случай: липсва реално нанесена
щета на бюджета,
нарушението е извършено за пръв път,
а закъснението е минимално като срок. Тези обстоятелства
са подкрепени с категорични и безпротиворечиви доказателства, събрани в хода на първоинстанционното
производство. Същите са
били налице от фактическа страна
и при издаване на процесното наказателно
постановление, но административнонаказващият орган,
като не ги
е съобразил, респ. не е изпълнил
задължението си по чл. 27 ал. 2 от
ЗАНН да вземе предвид тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен
акт.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
са налице, но административнонаказващият орган не го
е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В т.см. е
Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на
НК, постановено по т.н.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Като не е сторил това, Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено.
Ето защо са основателни
изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Предвид горните съображения, Административният съд, в качеството си на
касационна инстанция намира, че атакуваното
решение на Районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление, е неправилно, а подадената против него жалба
– основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на Сливенски Районен
съд следва да бъде отменено
и спорът – решен по същество, с отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 63
ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
второ от
АПК, Административен съд Сливен
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 193/03.05.2019 г. на Районен съд гр. Сливен, постановено
по АНД № 377/2019
г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № F 423699/12.11.2018 г. на Директор Офис
Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с
което на „Ве Ста - 2016“
ЕООД, Булстат ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Сава Филаретов“ № 14, представлявано от С.Д.С., за нарушение на
чл. 5 ал.
4 т. 1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.
3 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба
№ Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на
основание чл. 355 ал. 1 от
КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин)
лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.