№ 9999
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110154342 по описа за 2021 година
Ищецът А.Ф. – руски гражданин, роден на .....г., чрез законния си представител –
своята майка А.Ф., руски гражданин е предявил по реда на чл.422, ал.1 от ГПК против
„ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...... установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/261/2004г. за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет, ведно със законната лихва за забава от 14.05.2021г. до окончателното плащане, както
и сумата от 226,47 лева, лихва за забава за периода от 24.06.2018г. до 30.04.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.06.2021г. по ч.гр.д.№
26818/21г. по описа на 176 състав на СРС.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен
полет .... по направление летище М., В. – летище В. на 01.06.2018 г. Излага, че в деня на
полета се е явил навреме. Твърди, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора
е пристигнал в крайния пункт с повече от три часа закъснение, т.к. полетът бил изпълнен на
следващия ден – 02.06.2018 г. Излага подробни съображения в насока, че ответникът
признал извънсъдебно вземането. Сочи, че между страните са водени преговори за
сключване на извънсъдебно споразумение, като за целта ответникът е съставил списък на
лицата, на които следва да бъдат изплатени обезщетения. Твърди се, че ищецът също е
фигурирал сред лицата, но ответникът е прекратил комуникацията без да обоснове
причините за това. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Оспорва
представителната власт на адвоката, подал исковата молба. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Излага, че приложимото право е българското и че давността съгласно
ЗГВ, който се явявал специален по отношение на ЗЗД, е двугодишна и същата започва да
тече от деня на полета. Твърди, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото
на обезщетение. Оспорва наличието на облигационно отношение. Сочи, че ищецът не е
доказал явяването си навреме за полета. Оспорва да е признавал извънсъдебно вземането,
като излага, че лицата, с които е водена кореспонденция нямат представителна власт и не са
упълномощавани от представители на дружеството. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че разстоянието между двете летища е над 1500 км., както и
че полетът е закъснял с повече от три часа до крайния пункт на пристигане.
Спорно по делото е налице ли са предвидените предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за закъснял полет съгласно чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2014г.
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които
е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на
полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на
превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не
съдържа дефиниция за „закъснение на полет, но „полет“ по смисъла на регламента е
операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя
маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело Е.А, C-173/07). По отправено
преюдициално запитване относно приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г. съдът на ЕО
се е произнася с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което
съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на
приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото
решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три
или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание. В тази
връзка при закъснение за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра пътниците имат
право на обезщетение в размер на 400 евро на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламента, което се претендира в настоящото производство.
Съгласно чл.2, б. „б“ „опериращ въздушен превозвач“ означава въздушен превозвач,
който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от
името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По делото е приет като писмено доказателство билет за полет .... по направление
летище М., В. – летище В. на 01.06.2018 г. на руски език, с точен превод на български език.
Не е представена бордна карта, но по реда на чл.190 от ГПК е бил задължен ответникът да
представи списък на всички пасажери, допуснати на борда на полет .... по направление
летище М., В. – летище В., планиран за 01.06.2018г. и осъществен на 02.06.2018г.
Ответникът не го е представил, поради което и по реда на чл.161 от ГПК съдът приема, че
ищецът се е намирал на борда на самолета, чиито полет е закъснял.
Други релевантни за спора доказателства не бяха приети.
От посочените писмени доказателства се установява, че ответното дружество има
качеството на „опериращ въздушен превозвач“, съгласно чл.2, б. „б“от Регламент
/ЕО/261/2004г доколкото е следвало да изпълни полет .... по направление летище М., В. –
летище В., планиран за 01.06.2018г. и осъществен на 02.06.2018г. С оглед липсата на спор за
другите релевантни обстоятелства – изправност на ищеца, закъснението на полета и фактът,
че разстоянието между летищата е над 1500 км., следва че ищецът има право на
обезщетението по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента в размер на 400 евро.
Поради това, че искът се явява основателен, следва да се разгледа наведеното от
ответната страна възражение за изтекла погасителна давност за вземането.
Съгласно чл. 135, ал.1 от ЗГВ Правото на иск срещу превозвача по международните
2
и вътрешните превозни договори се погасява в едногодишен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението. Посочената
погасителна давност се явява специална на предвидената обща, уредена в чл.110 и
следващите в ЗЗД и в конкретиката на настоящия казус е приложима именно тя. От това
следва, че правото на ищеца да поиска обезщетение за закъснелия си полет е възникнало на
02.06.2018г. (датата на пристигане на самолета на летище В.) и се е погасило на 02.06.2019г.
– т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.05.2021г, е било
погасено по давност. При този извод искът следва да бъде отхвърлен, макар и основателен.
Доколкото искът за лихви е акцесорен на този за обезщетение за закъснял полет и
предвид неоснователността на главната претенция, той също следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ответникът има право на разноските, които е направил в
производството на основание чл.78, ал.3 ГПК. По делото не са събрани доказателства
ответникът да е сторил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК Съвета от А.Ф. – руски
гражданин, роден на .....г., чрез законния си представител – своята майка А.Ф., руски
гражданин искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на
Европейския парламент и против „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...... за установяване дължимостта
на сумата от 400 евро на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/261/2004г.
представляваща обезщетение за закъснял полет, като погасен по даност; както и с
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 226,47 лева, лихва за забава за периода от
24.06.2018г. до 30.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от 02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 26818/21г. по описа на 176 състав на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3