Р
Е Ш Е Н И Е
№
261091 / 22.10.2021г.
гр.
Перник, 22.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01107 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от Я.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде
признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 2911,61
лева, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., сума в размер на 587,98 лева – законна
лихва за забава от 30.06.2009г. до 08.08.2012г., ведно със законната лихва
върху главница, считано от 04.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 369,99 лева направени по делото разноски, за които суми в полза
на ответника е издаден изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5802/2012г. по
описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ I=Д., с
рег. № 752, поради погасяването им по давност.
В
исковата молба се сочи, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр.
д. № 5802/2012г. по описа на ПРС и въз основа на молба, депозирана от ответника
по настоящото дело, пред ЧСИ I=Д. и било образувано изпълнително дело № ***. по
описа на ЧСИ. Ищецът намира, че делото е било прекратено по перемция, а
вземането по процесните суми – погасено с изтичането на 3-годишна погасителна
давност.
В предоставения от разпоредбата на
чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез процесуалния си представител - юрк.
Е. М.е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като допустим,
но неоснователен. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и сумите не следва да се считат погасени по давност. Сочи се,
че по процесното изпълнително дело са извършвани своевременно изпълнителни
действия, които са прекъсвали многократно настъпването на погасителната
давност. Изтъква се, че и към настоящия момент изпълнителното производство е
все още висящо. Обръща внимание, че с образуването на посоченото изпълнително
производство, погасителната давност се счита за прекъсната на основание чл.
116, б. „В” ЗЗД, а по силата на чл. 115, ал. 1 б. „ж” ЗЗД, по време на
изпълнителното производство давността спира да тече. На следващо място намира,
че предвид настъпването на стабилитета на издадената заповед по ч. гр. д. № 5802/2012г.
е приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД – общ давностен срок – с изтичането на
5 години.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по ч. гр. д. № 05802/2012г. по описа на ПРС е била издадена
Заповед № 4384/05.09.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за следните суми: сумата от 2911,61
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011г. включително, сумата от 587,98 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009г. до
08.08.2012г., както и законната лихва, изчислена върху главницата от 2911,61
лева, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповедта за
изпълнение на парично задължение – 04.09.2012г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 369,99 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Не
се твърди от страните, а и не се установява от длъжника да е постъпило
възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист е влязла в сила най-късно на 09.10.2012г. (предвид липсата
на доказателства в тази насока, съдът приема, че е влязла в сила най-късно на
датата, на която е издаден процесния изпълнителен лист), когато в полза на ответника по
настоящото дело е издаден изпълнителен лист.
От
приетото по делото заверено копие на изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ I=Димитров,
с район на действие ПОС, се установява, че същото е образувано въз основа на
молба от 29.11.2012г., подадена от „Топлофикация – Перник” АД и въз основа на
процесния изпълнителен лист. В самата молба взискателя е посочил конкретен
изпълнителен способ за изпълнение, а именно: налагането на запор и възбрана.
Впоследствие са извършени действия по проучване на имущественото състояние на
длъжника, а на 11.03.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от УМБАЛСП „Н. И. Пирогов”. В изпълнение на приложения
изпълнителен способ, по изпълнителното дело регулярно са постъпвали вноски,
последната от която е от 26.02.2015г. От изпълнителното дело се установява, че
след тази дата са налични няколко плащания, по отношение на които, обаче, не се
установява да са извършени в резултат на поискан от взискателя изпълнителен
способ, нито на какво основание и от кого са внесени, както и за покриването на
какви нужди са извършени. Не се установява и да са в резултат на наложения на
11.03.2013г. запор, доколкото по делото съществуват писмени доказателства, че
считано от 30.12.2014г. длъжника не работи в УМБАЛСП „Н. И. Пирогов”.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а
именно: погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.
№ ***. на ЧСИ I=Д.,*** действие Окръжен съд – гр. Перник, като производството
по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото
вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното
изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен
интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този
случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото
право, на негово разположение е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.
Относно
основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като
фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в
сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед
за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно
установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 -
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай /в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г.
на Окръжен съд – гр. Перник, както и Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на
ВКС./.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила най-късно
на 09.10.2012г., т. е. от тази дата е започнала да тече
новата 5-годишна давност.
С
молбата за образуване на изпълнително дело от 29.11.2012г. течението на
давността отново е било прекъснато, доколкото в молбата взискателя е посочил и
конкретни изпълнителни способи (налагането на запор и възбрана), които да бъдат
извършени и чрез които да удовлетвори вземанията си и което е действие, водещо
до прекъсване течението на давността.
Извършените
впоследствие по изпълнителното дело справки за имущественото състояние на
длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват
действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от
динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ
(съобразно ТР 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Изпратената до длъжника
покана за доброволно изпълнение също не представляват изпълнително действие и
не прекъсват предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение.
С
налагането на наложения по изпълнителното дело запор на трудовото
възнаграждение на 11.03.2013г., течението на давността отново е било
прекъсната, респ. е започвало течението на нов 5-годишен давностен срок.
Доколкото по делото са постъпвали
регулярно суми за погасяване на вземаненето (предвид наложения запор), с период
по-малък от 2 години, съдът намира, че делото следва да се счита за прекратено
ex lege - съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК,
считано от 27.02.2017г., т.е. с
изтичането на 2 години от датата на последната платена от длъжника вноска. И
това е така, тъй като законодателят е предвидил неблагоприятни последици за
всискателя при наличие на бездействие от негова страна, изразяваща се в липса
на предприемане на действия, насочени за
принудително удовлетворяване на вземанията. Когато, обаче, е наложен определен
изпълнителен способ, за периода от време, през който наложеното изпълнително
действие дава своя положителен резултат, взискателят е освободен от
задължението да иска предприемането на нови изпълнителни способи. И това е
така, тъй като регулярното постъпване на суми са действия, изграждащи
съответния способ (в случая - запор) и с тях се осъществява принудата в
изпълнителния процес (длъжникът търпи ограничение в правната си сфера).
Предвид горното и давността е започнала да
тече от датата на последната внесена сума, а именно: от 26.02.2015г.
Ирелевантно по отношение течението
на давността е обстоятелството, че на 26.02.2017г. е настъпила перемция по
изпълнителното дело, доколкото същата е без правно значение по отношение
течението на давността
(в т. см. Решение
№37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о.).
С оглед реализирания от съдебния изпълнител способ за събиране на вземането
по процесния изпълнителен лист, течението на давността е било многократно
прекъсвано до 26.02.2015г., от когато е започнало течението на нова 5 годишна
давност. Доколкото не се установява след тази дата да са извършвани действия,
годни да прекъснат течението на давността, то към датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2021г. , новата 5-годишна давност е била изтекла.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че предявения отрицателен установителен иск е основателен, поради което
и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски в размер на 663,98 лв., от които: 500,00 лева за
адвокатско възнаграждение, 139.98 лв. за държавна такса и 24.00 лева – такса за
предоставяне на препис от изп. дело.
Предвид
направеното от ответника възражение за прекомерност на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, съдът намира
същото за неоснователно, доколкото заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Я.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ сумата от 2911,61
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011г. включително, сумата от 587,98 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009г. до 08.08.2012г., както и законната лихва,
изчислена върху главницата от 2911,61 лева, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение –
04.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 369,99 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми на ответника по настоящото дело е издаден
изпълнителен лист от 09.10.2012г. по ч. гр. д. № 5802/2012г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на Я.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 663,98 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: